„Някой си человек направи вечеря голяма и покани мнозина.“
„Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.“ (18-ти стих.) – Наистина, когато сее нивата си, човек не може да отиде на угощение.
„Купих пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.“ (19-ти стих.) – Когато впрегне воловете си за работа, човек пак не може да отиде на угощение.
„Ожених се, затова не мога да дойда.“ (20-ти стих.) – Оженил се човекът, не може да отиде на угощение.
Като четат тази Притча, някои се спират върху нея, да коментират думите на Христос, да разберат какво е искал да каже Той. Когато посетите концерта на някой виртуоз, мислите ли, че ще станете като него? Никога няма да станете като него, но все ще придобиете нещо. Следователно, когато някой виден човек ви покани у дома си, все ще придобиете нещо. Обаче не постъпвайте като онзи американец, който искал да покаже пред един виртуоз, че знае да свири. Виртуозът дал концерт в един американски град и като свършил концерта си, върнал се в хотела да си почине. Американецът милионер не могъл да чуе как свири виртуозът, затова отишъл в хотела при него с молба, да му изсвири нещо. Американецът му предложил 200 долара, но виртуозът отказал. Като виждал, че няма да успее, американецът увеличавал сумата, докато стигнал до хиляда долара. Най-после виртуозът се съгласил да му изсвири нещо. Той взел цигулката си и изсвирил едно парче. Американецът слушал внимателно. След това той се обърнал към виртуоза с думите: „Мога ли и аз да ви изсвиря нещо?“ Виртуозът му дал цигулката си и слушал как свири. Питам: какво може да изсвири американецът пред този голям майстор?
Ще приведа още един анекдот из американския живот. Един американец поканил един виден виртуоз у дома си да му свири. Музикантът помислил, че американецът ще покани някои свои приятели да го слушат. Той отишъл в дома на американеца и видял, че нямало никой друг, освен домакинът и неговото куче. Той започнал да свири. След известно време кучето залаяло.
Американецът се обърнал към виртуоза и му казал: „Достатъчно! По лаенето на кучето разбрах, че свирите добре“. Какво придобил американецът от свиренето на виртуоза?
Казвам: Американецът вярвал в лаенето на своето куче. Българинът пък казва, че когато куче лае, това означава, че или вълк е влязъл в кошарата, или крадец в къщата. Българинът вярва и в кукуригането на петела. Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие идва. Значи някои преценяват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето. В човека има две ценности: Божествено или висше начало и човешко или низше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото. Каква ще бъде преценката на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето? То е все едно да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.
Противоречията в живота се дължат, именно, на намесата на низшето в работата на висшето. Има някои вярвания, които се дължат на низшия човешки ум. Те са верни за даден случай и за дадено време и място, но не всякога. За пример, едно представление се дава една вечер; то може да се даде и втора вечер, но непрекъснато няма да се дава. – Защо? – Защото всичко, което природата е създала, представлява пътища за минаване и изучаване. Като мине човек през един път и го проучи, втори път не е нужно да мине по същото място. Като се връщаме назад, ние виждаме пътя, по който животът се е развивал. Природата е правила ред опити, докато дойде до човека. Човек мисли, че е последното творение на Бога, т.е. венецът на творението. Не, и над него има други форми, към които той се стреми. Човекът не е завършена форма, още има да расте и да се развива.
Че това е така, виждате от своя живот. Докато сте били малки, вие сте обикаляли постоянно около майка си и баща си, прегръщали сте ги, радвали сте се, че ви обичат. Колкото повече сте расли, ставали сте по-въздържани, докато един ден си кажете: „Свърши се нашето детинство. Ние отиваме към зряла възраст, към възмъжаване“. В някои отношения детето стои по-високо от възрастния. За пример, детето се отличава с голяма вяра. То вярва на всичко, каквото майка му и баща му кажат. Като порасне, то казва: „Не мога да вярвам на всичко, трябва да опитам нещата“. Много деца не знаят какво нещо е лъжата. Като станат големи, започват да лъжат. Често на лъжите казват „арменски долапи“. – Кога хората употребяват долапи? – Когато искат да запазят нещо от прах. Дрехите, храните се слагат в долапи. Лошо е човек да бъде затворен в долап, защото е тъмно.
Следователно всичко, което се разваля на светлина, трябва да седи на тъмно. Всичко, което се разваля на тъмно, трябва да се изнесе на светлина. За пример, низшият ум се разваля на светлина, вследствие на което трябва да остане на тъмно. За него тъмнината е естественото място. Като дойдете до низшия ум на човека, той казва: „За светлина не ми проповядвай!“
Забелязано е, че много процеси в природата стават на тъмно. Храносмилането, дишането, мисленето стават на тъмно. Това става с цел да не се отвлича вниманието на човека от външните явления. За да се извърши някакъв важен процес, човек трябва да бъде съсредоточен.
Често хората съжаляват за детинството си. Те съжаляват, че са изгубили вече щастливия живот на детските си години. Те се заблуждават. Детето не е толкова щастливо, колкото си въобразяват възрастните. – Защо? – Защото то не съзнава нещата. Щастлив е онзи човек, който съзнава, че е придобил щастието и го цени. Детето е несъобразително; във всичките си работи бърза. Като намисли да направи нещо, то веднага ще пристъпи към действие, без да има предвид последствията. Много неща липсват на детето. Много неща трябва да развива. Бързането е присъщо и на възрастните. Всички хора бързат, час по-скоро искат да видят света такъв, какъвто предстои да стане в бъдеще.
Днес всички запитват кога ще дойде Царството Божие на земята. – Царството Божие е дошло вече на земята, но само външно, привидно. Царството Божие трябва да дойде и отвътре, в сърцата на хората. Ако един сляпороден дойде в Царството Божие, какво ще разбере? Той ще пипа тук-там, но няма да има реална представа за него. С пипане само Царството Божие не се познава. Глухият пък ще види всичко, но няма да чуе говора на хората. И с виждане само Царството Божие не се познава. Зрението на сегашните хора е слабо, те не виждат много неща, но и слухът им не е силен. Сегашните хора са и нетърпеливи. Като говори някой, те едва го изслушват. Има говорители, които обичат да говорят много и да повтарят едно нещо по няколко пъти. Какво трябва да правите в такъв случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излезете навън, няма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако не е умен, ще продължава да говори.
Така трябва да постъпват всички ученици с учителите си. Те трябва да знаят, че учителите им са умни хора и няма защо да плачат пред тях, да им говорят с часове за своите мъчнотии. И учителят не трябва да говори много на учениците си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да им каже, че трябва да бъдат мирни, внимателни и те ще го разберат. Умните веднага ще го разберат, а за неразумните, колкото и да им говори, пак неразбран ще остане. Някой казва: „Трябва да се говори на хората, да разберат“. – Какво ще им се говори? Хиляди статии с морално съдържание са писани, хиляди проповеди за морален живот са държани на хората, че не трябва да крадат, да убиват, да лъжат, но въпреки това те правят, каквото знаят.
На какво се държат кражбите? – На стари, атавистични навици. И в миналото, и сега птицата е свободна да каца от дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове – череши, грозде и др. Колкото по-културни стават хората, толкова по-големи ограничения се вмъкват в живота. Днес и за птиците се създават различни примки и капани. Като помни с каква свобода се е ползвала в миналото, тя се чуди защо попада в капан. В същото положение се намира и човек. Днес той краде по атавизъм. Като си спомня свободата, с която разполага в миналото, той си позволява да взима някои неща без позволение и се чуди защо го затварят, защо трябва да го съдят за нещо и за никакво.
Съвременните хора се борят с някои стари, наследени черти от миналото, които не са присъщи на естеството им. Много от тия атавистически навици са присадени на човека и той трябва да се освободи от тях. За пример, някой иска повече да мълчи, да слуша, когато другите говорят, но като попадне в общество на хора, които обичат да говорят, нещо в него му нашепва: „Кажи и ти две думи“. Друг някой, без да разбира музика, бърза да си даде мнението за някой виден музикант, че не е изпълнил някое парче, както трябва. Някои религиозни пък се изпреварват да дават мнението си, защо Бог създал света. Не само на земята, но и на небето още не знаят защо Бог е създал света. По-скоро можем да си обясним защо сме създадени ние, отколкото да си отговорим на въпроса, защо е създаден светът. Ние сме създадени да учим и да мислим. Може би след хиляди години да се отговори на този въпрос, но засега той е неразрешим. Сложен въпрос е той. Единственото нещо, което днес знаем, това е, че светът е създаден. Това е теория. Защо е създаден, не знаем. Каква е разликата между теорията и опита, или практиката в живота? В теорията всички неща започват добре, свършват зле; в опита нещата започват зле, свършват добре. Когато детето се ражда, то е в теорията. Всички го приемат добре, дават му угощение, радват му се. Майката мисли, че някакъв гений е родила. Като мине известно време, детето влиза в опита и проявява всичко, което носи в себе си. Майката го гледа, чуди се и си казва: „Какво мислех, какво излезе!“
Защо хората се изненадват в живота? – Защото не разбират нещата. Като не разбират законите на живота, те правят грешки. Много хора представляват питомно клонче, присадено на дивачка. Докато присадката расте, плодовете са добри. Обаче, ако по невнимание присадката се счупи, дивачката започва да ражда, вследствие на което плодовете са кисели и стипчиви. Понеже сега не могат да растат питомни растения, всички неща в света са присадки. В света има два вида присадки: когато присадките са питомни, хората са праведни; когато присадките са дивачки, хората са грешни. Ако се счупи питомната присадка, на дървото остава дивачката, която дава кисели плодове. Вие се чудите какво е станало, че праведният, светият човек е станал грешник. И обратно: ако се счупи дивачката присадка, на дървото остава питомната, която дава сладки плодове. Вие се чудите какво е станало, че грешникът се е превърнал на светия.
Сега аз изнасям закона за наследствеността по два начина. При единия случай наследствеността е присадена на дивачка, а при втория – на питомно дърво. Човешкото е дивачката, а Божественото – питомното. Някой път Божественото е присадено на човешкото, а някога човешкото – на Божественото. Когато изпаднете в противоречие, Божествената присадка се е счупила и останала човешката, която ражда киселици. Когато имате добро, светло разположение, вие се ползвате от плодовете на Божествената присадка. Внимавайте да не пречупите тази присадка. Ако я счупите, ще имате киселици и ще изгубите доброто си разположение. Има случаи в живота, когато не трябва да пипате питомната присадка. Ако мислите, че като счупите питомната присадка, ще израсте нещо по-хубаво, лъжете се – киселица ще израсте. Щом израстат киселиците, страданията ще дойдат. Щом дойдат страдания, несгоди, изкушения, ще счупите дивачката, да остане отдолу питомната.
На съвременните хора се говори за търпение. Препоръчва им се да бъдат търпеливи. Обаче човек не може да бъде търпелив, докато не е разбрал Любовта. Без Любов никакво търпение не може да се постигне. Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Следователно, ако искате да сте здрави, бъдете търпеливи. Ако не сте здрави, това показва, че носите неволята. Търпението се ражда от Любовта. Където е Любовта, там всички болести си заминават и хората оздравяват. Днес всички очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. – Как ще го оправи, когато един иска едно, а друг – друго? Всички хора, всички народи трябва да се подчинят на Божественото. Тогава ще сложи навсякъде ред и порядък. Сега хората се бият, за да възстановят правдата. Ще кажете, че много хора умират. Те умират, но вярват в безсмъртието. Те пак ще дойдат на земята. Лошото не е в това. Лошо е, ако хората чупят Божествената присадка в себе си. Лошо е, ако народите чупят Божествената присадка в себе си. Лошо нещо е войната, ако тя счупва Божествената присадка. Обаче, ако във време на война се чупи дивачката и отдолу остава питомното, да даде своя плод, войната е на място.
Защо воюват хората? – Да подобрят положението си. Войната е неизбежно зло. Като четете Милтон, ще видите, че и ангелите се бият. Ако ангелите се бият, колко повече хората ще се бият. Важно е войната да бъде за нещо полезно, от което да се ползват всички народи, а не само един народ. Като не разбират нещата, хората питат защо трябва да воюват, защо трябва да вярват в онзи свят, защо трябва да се молят и т.н. Като живеят на земята, ще воюват, но за нещо разумно; като живеят, ще вярваш, но в нещо разумно, безразлично в кой свят е то; като живееш, ще се молиш. Човешката глава живее в разумния свят. Тя мисли, разсъждава. Ти виждал ли си своята мисъл? Не си я виждал, но вярваш в нея. Човек прави своите планове в ума си, т.е. в умствения свят. После човек слиза в духовния свят, в света на чувствата и ако плановете му могат да се реализират, той изпитва известна приятност в областта на слънчевия възел. Ако не се реализират, той изпитва неприятни чувства в същата област. Реализирането на плана става на физическия свят.
Ще кажете, че се съмнявате в реализиране на своите планове. За да не се съмнявате, вслушвайте се дълбоко в Божествения глас, който ви говори. Като се вслушвате в този глас, виждате, че каквото сте почувствали, това става: чувстваш, че ще стане война, и тя става; чувстваш, че времето ще се развали, и се разваля. Чувстваш, че ще станеш художник или учен, и ставаш. Каквото чувстваш, че ще стане, това става, но не знаеш причината, защо става. Като не знаете причините на нещата, вие сте готови да ги отречете, да кажете, че това са халюцинации, суеверия и т.н. Учените се смеят на суеверието на хората, но по-суеверни от тях няма. Те вярват в това, което не може да стане. За пример, някои от тях вярват, че малката микроба, която едва се вижда под микроскоп, ще стане някога човек. И всичко това доказват по научен начин.
Някои учени разрешават въпроса: кокошката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Чуден въпрос! От гледището на физическия свят, яйцето е съществувало преди кокошката; от гледището на духовния свят, кокошката е съществувала преди яйцето, а от гледището на Божествения свят, нито кокошката е съществувала, нито яйцето. Това е въпрос само за физическия и за духовния свят. В Божествения свят не съществуват въпроси за кокошки и яйца. Там нещата съществуват вечно. Няма раждане и прераждане, за да става въпрос, кой пръв се е родил и кой – последен. Божественият свят е вечен. Там цари безсмъртието.
Физическият и духовният свят са отражение на Божествения. Физическият свят е създаден за развлечение на Божествения. Когато съществата от Божествения свят искат да се развлекат, да сменят работата си, те слизат на земята между хората, да видят как работят. Като видят, че някой плаче, те се приближават към него и му казват: „Какви хубави извори излизат от очите ти. Защо плачеш?“ Някой ангел вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва защо плаче. Тя му разказва, че обича някого, а той и изневерил. Като разказва историята на своята любов, той слуша внимателно и се чуди каква е тази любов, от която човек плаче. Ангелът я утешава, казва и, че е направила добре, където е поляла градинката си и се чуди, защо и той не може да научи изкуството да пролива сълзи. Когато момата се успокои и престане да плаче, ангелът си отива. Каквото научи на земята, ангелът го записва. На другия ден той вижда, че същата мома пак плаче. – Защо плаче? – „Баща ми умря.“ – Че как може баща да умира? – „Не плачи, аз ще го върна отново на земята. Той ще дойде като малко детенце, което ти ще носиш на ръце и ще му се радваш. Ще пазиш добре детенцето, ще гледаш да не умре.“
Хората се страхуват от смъртта. Вечер, когато заспива, човек се отделя от тялото си. И това е смърт, но човек не се страхува от нея. – Защо? – Защото не е изгубил тялото си. Хората се страхуват от смърт, от която тялото изчезва. Когато една форма не може да прокарва Божествените идеи, тя се разглобява, стопява се, докато изчезне съвършено. Веществото и, обаче, се запазва и след време от нея се образува нова, по-здрава и устойчива форма. Всички хора са изложени на постоянни промени. Формите се изменят според идеите, които минават през тях. И от промените, които стават, можем да съдим какви идеи минават през човека и как се разработват. Ако в някой човек е развит творческият ум, това показва, че той е орал, копал, градил, мислил и прилагал всичко, което го интересувало. Ако главата на някой човек е висока горе, това показва, че той е бил религиозен, молил се е, правил е добрини, помагал е на бедни и страдащи. Той е развил милосърдието си, религиозното си чувство и любов към Бога. Човек развива повече ония центрове, върху които работи. Там той складира повече енергия и ги прави активни.
Хората правят грешки, когато не различават нещата. За пример, слушате някой религиозен или духовен човек да казва, че Господ му проговорил. Възможно е, но той трябва да знае откъде идва този глас. Гласът може да идва от три места: отдолу, отстрани – от посоката на ушите, и отгоре, от центъра на мозъка. Най-мощният глас идва отгоре. Както седите, някаква светлина блесне пред вас и вие чувате тих глас – гласът на Божественото. Чуете ли този глас, умът ви се просветява и всички противоречия изчезват. Когато чуе този глас в себе си, човек е готов на всички жертви.
Когато Бог проговори на пророк Йон, каза му да отиде в Ниневия, да проповядва на хората, да се разкаят. Йон чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: „Тази работа не е за мене. Ще отида на Запад“. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже в Божиите решения няма обратни действия, Бог каза на Йон: „Ти не пожела да отидеш в Ниневия, но ще те сполети нещо по-страшно“. И наистина, кит погълна Йон и той прекара три дни и три нощи в утробата му. Тук Йон се моли усърдно и обеща, че ако Бог го освободи от това нещастие, ще отиде в Ниневия да проповядва. Ниневия е раят, а утробата на кита – адът. Кое от двете места е за предпочитане? За предпочитане е да отидеш в Ниневия, да кажеш, че Бог те е пратил да им проповядваш, да се разкаят. – Защо Йон не послуша Господа? – Той беше крайно честолюбив човек и си казваше: „Бог ме праща в Ниневия, но като кажа на хората какво ги очаква, те ще започнат да се молят, да плачат, да се разкайват и Бог, понеже е милостив и благ, ще ги помилва. Тогава аз ще изляза лъжец пред хората“. Като не искаше да се изложи по този начин, Йон реши да избяга в Испания. Той избяга от Бога, но се натъкна на по-голямо зло. Следователно, когато Бог ви изпраща в Ниневия да проповядвате, изпълнете волята Му. Днес вие ще проповядвате по друг начин, а не както Йон. Той им каза, че ако в продължение на 40 дни не се покаят, ще погинат. И вие ли ще кажете същото? По друг начин се проповядва на сегашните хора.
Преди години, когато стана земетресението в Търново, отидох и аз, да видя областта, в която е станало разместване на земните пластове. Всички хора бяха излезли на палатки, страхуваха се да влязат в къщите си. Аз отидох в дома на един наш приятел. Те веднага ме запитаха: „На палатка ли ще останеш?“ – Не, в къщата ще остана. – „Опасно е, земята още се тресе.“ – Нищо от това, земетресение няма да стане. – „Откъде знаеш?“ – Има авторитети, които доказват това. – „Кои са тези авторитети?“ – Кучетата, петлите и птичките. Ето, кучетата, които преди земетресението още избягаха, връщат се вече. Значи, докато кучетата лаят, петлите кукуригат и птичките пеят, земетресение няма да има. Щом кучетата бягат и не лаят, петлите не кукуригат и птичките не пеят, земетресение непременно ще има. Видите ли, че жабите и раците излизат от водата и бягат, земетресение ще има. Както виждате, в някои случаи животните са по-големи авторитети от хората, които мислят, че знаят много.
Сега, ние не се спираме върху въпроса, кой стои по-високо: петелът или човекът? Тук не може да става спор. Човек съдържа в себе си не само един петел, но много петли. Ако петелът може да познае, ще има ли земетресение, или няма да има, колко повече човек може да предскаже това. В човека има и петли, и кокошки, и змии, и гущери, и вълци, и тигри, и говеда – цялото животинско царство е в човека. Не само това, но и растителното царство е в човека. Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека. Здравето на човека зависи от растителността в него. Като не знаят този закон, хората изсичат горите в себе си. Това се отразява вредно върху живота им. Чрез мисълта си хората покваряват растителността в себе си. Тази е причината, поради която дробовете на хората заболяват. Заболяването на дробовете се отразява зле и върху стомаха.
Като ученици, вие трябва да се стремите към самообладание, да гледате еднакво и на злото, и на доброто. Това са две мощни сили, които играят важна роля в света. Човек не се нуждае от въглената киселина. За него тя е зло, но вижте какво голямо значение има тя за живота на растенията. Без въглена киселина те не могат да живеят. Растенията приемат въглеродния двуокис като храна за организма си. Под влиянието на слънчевата светлина и зелените части на растенията, той се разлага на кислород, който се връща във въздуха и въглерод, който заедно с други елементи и съединения в растенията се използва като храна. Задушлив газ е въглеродният двуокис, но растенията се хранят с него. Освен това той дава кислород на въздуха, който поддържа живота. Като знаете това, не можете ли и вие да направите, както растенията правят? Не можете ли да обработвате отровните и задушливи мисли и чувства и да ги превърнете в нещо полезно, както за себе си, така и за окръжаващите?
Казвате: „Да ме пази Бог от злото! Не искам да имам никакво отношение с него“. Вие не разбирате законите на природата. Каквото и да правите, няма да избегнете злото, но трябва да бъдете разумни, да използвате неговите сили. Знаете ли какво ще стане с живота на земята, ако се махнат въглеродния двуокис, водорода, кислорода, азота и въглерода? Това са основните елементи на живота. Какъв ще бъде човек, ако няма азот в себе си? Азотът е един от благородните газове, мъчно влиза в съединения. Всеки човек, който има азот в себе си, е спокоен, търпелив. Той може да придобие Любовта. Без търпение няма Любов. Зад всеки елемент се крие някаква разумна сила. Ако може да влезе във връзка с тази разумна сила, човек ще владее елементите, т.е. те всякога ще му бъдат в услуга. Добре е човек да разбира законите, на които се подчиняват елементите, да се ползва от тях разумно. Ако разбира законите на кислорода, горенето в човешкия организъм ще става правилно. Човек ще носи в себе си Божествения пламък, крепител на здравето. Ако разбира законите на водорода, човек ще има мекота и пластичност, ценно качество за него. Ако разбира законите на въглерода, човек ще знае как е създаден органическият свят. Въглеродът съдържа условия за организиране на живота. Без въглерод органическият свят не може да се организира. Като не разбират законите на природата, хората се запитват защо съществуват злото и грехът. Не може ли без тях? Както растенията на физическия свят се нуждаят от тор, така и растенията в духовния свят се нуждаят от тор. Какъв е торът за растенията в духовния свят? Човешките грехове и грешки служат за наторяване на нивите в духовния свят. Там боравят с по-фина материя. В това отношение материята на човешките грешки е по-фина от тази, с която торят нивите и градините на земята. Материята на земята е изгубила своята първоначална чистота и ефирност, каквато някога е имала. Според някои учени, първоначалната материя е била хиляди пъти по-лека от водорода, който днес се счита за един от най-леките газове. По отношение на първичната материя водородът е много гъст, като каша.
Ние говорим за елементите като за разумни същества, понеже естеството на човешкия дух е такова, че той борави с разумни сили. Ако се придържате в интуицията и следвате пътя, по който тя ви води, вие бихте имали повече знания, отколкото сега. Вие се страхувате да проникнете по-дълбоко в научните истини, да не изпаднете в заблуждения. Когато търси истината, човек не се страхува от заблуждения. Вие казвате, че трябва да имате водород, кислород, азот и въглерод в организма си, но защо ви са нужни тия елементи, не знаете. То е все едно, както казват някои, че трябва да имат пари. – Защо им трябват пари? – Да живеят добре. Предназначението на парите, специално на златото, не е само външно. Не е достатъчно човек да знае свойствата на елементите, но той трябва да знае каква роля има всеки елемент в неговия организъм. Не е достатъчно да знае човек какви храни подхождат на неговия организъм, но той трябва да знае още и условията, при които известна храна може да се асимилира от организма. При добре асимилирана храна само непотребните вещества се изхвърлят навън. Обаче, ако храната не е добре асимилирана, заедно с непотребните вещества се изхвърлят и потребни.
Следователно, ако човек може правилно да се храни, да мисли, да чувства, да постъпва и да говори, той се е натъкнал вече на условията за подмладяване. Някои искат да помислят само и веднага да се подмладят. Това е невъзможно. Сегашният човек не е готов още да си служи с магическата пръчица, с която нещата стават моментално. Ако говорите на някой човек само с ума си, вие можете да го убедите да повярва в това, което говорите, но не можете да го заставите да направи нещо за вас. Той ще ви каже: „Разбрах идеята ви, отлична е, но не е приложима“. Обаче, ако проектирате ума си към слънчевия възел на човека, да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, той може да направи нещо за вас. Това наричаме вътрешно говорене. Следователно вътрешно говорене е това, според което нещата стават моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човека много, за да го накарате да направи нещо за вас. И тогава, ако отидете при някой банкер и му поискате една сума, той веднага ще ви даде. Колко лева ще искате от банкера? Ако сте разумен, ще искате само един лев. – Защо? – Защото разумният знае да посажда парите. Като посади един лев, следващата година ще има хиляда лева. Ако глупавият иска пари от банкера, ще поиска най-малко сто лева, с които, обаче, не знае какво да прави.
Съвременните хора са дошли до едно място, където влизат в стълкновение със своите стари разбирания. Който разбира законите на новия живот, не говори много. Той разбира как трябва да постъпва. При всяко неправилно отношение към хората, той изпитва болка в слънчевия възел и вместо да се извинява, бърза да изправи грешката си. Всяка болка, всяко свиване или притесняване в слънчевия възел, е предупреждение от Божествения свят, с което му обръщат внимание, че не е постъпил, както трябва. От Божествения свят го запитват: „Ти прецени ли своята постъпка?“ Защото всяка постъпка се връща към онзи, който я е направил. Ако е добра, ще се ползваш. Ако не е добра, ще носиш последствията и. Преди да направиш нещо, три пъти мисли. Ако правиш нещо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошите последствия. Помнете, че Бог живее във всички души и Той се застъпва за тях. Що се отнася до дрехата на човека, можеш да кажеш, каквото искаш, но дойдеш ли до душата, до същността на човека, ти трябва да бъдеш много внимателен. Всички души трябва да се отнасят внимателно помежду си. Ако ти се отнасяш внимателно към душите и те ще се отнасят внимателно към тебе. Ако не се отнасяш внимателно към душите и те няма да се отнасят внимателно към тебе. С други думи казано: ако работиш за душите, и те ще работят за тебе; ако не работиш за тях, и те няма да работят за тебе.
Сега, като говоря по този начин, това не значи, че вие нямате желание да изпълнявате волята Божия. Вие правите големи усилия в това направление, но има механически усилия, които са безрезултатни. Ти не можеш да повлияеш на човек, когото не обичаш. Ако го обичаш, той ще те слуша. Следователно, ако искаш да влезеш във връзка с една душа, първото условие е да я обичаш. Щом я обичаш, и тя ще те обича. Така ще се свържат всички души. Когато Любовта свързва душите, всички работи вървят добре.
Днес се явява въпросът, как може да се оправи светът. Много методи има за изправяне на света. И окултните науки дават методи, но всички не са резултатни, защото не се отнасят до трите свята. Един метод е сигурен, когато има приложение в трите свята. За да бъде една идея вярна, тя трябва да се разглежда в Божествения свят като принцип, в духовния свят – като закон и във физическия свят – като явление или факт. Ако направите нещо и не съжалявате, че сте го направили, това действие има Божествен произход. Всяко действие, за което съжалявате, че сте го направили, няма Божествен произход. Всеки, който изобличава хората, сам не е изправен в постъпките си. Често съдията, който съди хората, не е изправен в живота си. Според мене, когато съдят, съдиите трябва да имат маски на лицата си, да не знаят хората кой ги е осъдил. Ако знаят кой ги е осъдил, ще му се сърдят. Нека се сърдят на маската. Често хората се обръщат към Бога, Той да ги съди. Съдбата на Бога е съдба на Любовта. Когато съди някого, Бог го обиква първо и след това вика за свидетели Любовта, Мъдростта, Истината, правдата, знанието си. Съдбата на Бога служи за повдигане на човека, а не за изобличаване и унищожаване. Христос казва: „Син Человечески дойде не да съди света, но да го повдигне“. Ето защо и съдиите не трябва да съдят света, но да го спасят.
Ние говорим сега за вътрешната съдба на човека, а не за външното, механическо съдене. Ти имаш приятел, който е направил една грешка. Как ще го съдиш? Като обикновен съдия ли? Имаш един син, който е направил една грешка. Как ще го съдиш? Знаете ли колко мъчно се възпитава човек? Хората са много прозорливи. Ти говориш на един човек, а той те гледа как му говориш – от любов към него, или от някакъв интерес. Кое е по-добре: да вземете една чужда картина и без да знаете да рисувате, да преподавате на някого как трябва да рисува, или да сте знаменит художник и да учите хората да рисуват? На теория ли трябва да преподавате, или на практика? Сегашните хора са дошли вече до опита и трябва да им се преподава на практика. И теорията е на място, но без практика нищо не се постига. Когато учителят преподава на учениците си, не трябва да мисли, че те нищо не знаят. Те слушат учителя си и претеглят всяка негова дума. Те разбират много неща. Те всичко проверяват. Ако учителят говори неверни работи, в скоро време ще изгуби доверието и уважението на учениците си. Учителят трябва да говори истината и то онази истина, която е в полза на учениците.
Сега нека остане в ума ви мисълта, че ние не се занимаваме с грешките на хората. Грешките – това са старите теории и разбирания на хората. Човек може да вярва, в каквото иска, но не трябва да лъже. Човек може да прави, каквото иска, но това, което прави, не трябва да вреди нито на него, нито на другите. Човек трябва да бъде внимателен към постъпките си, да знае защо постъпва така или иначе. Щом направи нещо, което е грешно, било към него, било към другите, той трябва да го изправи. И аз като говоря, някои се насърчават от думите ми, а някои се обезсърчават. – Защо се обезсърчават? – Защото думите ми влизат в стълкновение с техните вярвания и разбирания. Аз нямам право да руша това, в което хората вярват, но казвам: Не слагайте Божествени табели на вашите стари разбирания и вярвания. Божествено е само това, което носи в себе си Любовта, като мощна сила. Божествено е това, което носи в себе си знанието. Божественото носи в себе си Истината, която защитава и освобождава човека. Ще каже някой, че говори истината. Той говори истината, а при това умира. Който говори истината, никога не умира. Щом умира, човек говори факти, но не говори истината. Че някой изнесъл грешката на някого, това е факт, явление, но не е още истината. Някой нарисувал една карикатура. Не е лоша тази карикатура, но тя е отклонение от хармонията.
Следователно време е вече хората да се освободят от онези идеи, които имат карикатурен характер. Ти се влюбиш в един човек и гледаш на него като на божество. Ти го считаш талантлив, гениален. Не се минава много време, ти казваш, че този човек не е гениален, даже и талантлив не е, намираш, че си се излъгал в него. Къде е грешката? Може да не си се излъгал в неговата гениалност, но си се излъгал във времето и в разстоянието. Днес той не е гениален, но след сто прераждания ще бъде гениален. Съвременните астрономи изучават небето и звездите по него, от най-голямата до най-малка величина. Когато говори за светлината на звездите, астрономът трябва точно да знае разстоянието, на което те се намират от земята. Ако не знае разстоянието им, той може да извади криви заключения. Кривите заключения са резултат на неговото незнание, на неточните изчисления, а не на самите звезди. Хората се намират под влиянието на различните планети, вследствие на което се проявяват различно. Ученият трябва да знае това, да не прави грешки, да не вади криви заключения. Понеже хората се намират под влиянието на различни планети, те се различават едни от други. Който се намира под влиянието на Сатурн, е подозрителен. Който се намира под влиянието на Юпитер, има достойнство. По фигура той е широкоплещест. Земният тип пък е малко прегърбен, с поглед, устремен към земята. С една дума, всички планети са трансформатори на Божествената енергия в различните организми. Всички планети са населени с разумни същества. – Кой управлява тия същества? – Има кой да ги управлява. Не мислете, че животът се изявява механически. Красив е светът със своето голямо разнообразие! Ако отидете на Юпитер, ще видите същества с достойнство, със съзнание за себе си. Те мислят, че много знаят. Те не са още съвършени. Горделиви са юпитерианците. Те са огняри на слънцето. Там те минават за електротехници. Сатурновите типове пък минават за философи, понеже разглеждат нещата философски. Те са едни от най-старите жители на слънчевата система. Обаче Уран и Нептун са излезли преди Сатурн. Техните жители са по-стари от тия на Сатурн.
Сегашните хора и днес още се питат, има ли живи същества на другите планети. Че има и на другите планети живот, това е факт за мене, а за вас – теория. Светът е населен. Където е Бог, там има живот, който се изявява. Където е животът, там е и разумността. Даже и мухите, които минават за несъзнателни, имат известна разумност. Те предсказват, макар и несъзнателно, какво ще бъде времето. Когато времето ще се развали, мухите хапят силно; когато ще се оправи, те кацат върху човека, без да хапят. – Коя е причината, че мухата може да предскаже времето? – Причината е електричеството във въздуха. Когато времето се разваля, във въздуха се събира много електричество. Понеже електричеството се събира по острите части на предметите, то се натрупва на хобота на мухата и я безпокои. За да се освободи от него, мухата започва да хапе. Електричеството от мухата минава в човека, съединява се с неговото електричество и отива в земята. По този начин мухата се освобождава от излишното електричество на хобота си. Когато времето се оправи, тя не усеща никакво напрежение и не хапе. Тогава тя каца върху носа, лицето или ръцете на човека, да си вземе нещо за ядене.
Като сте дошли на земята, знайте, че има много да учите. Като срещнете един човек, не мислете, че той нищо не представлява, но гледайте на него като на Божествена книга, от която можете да научите нещо. Като погледнете носа на някой човек, вие казвате: „Тъп е този нос“. Вие мислите, че много сте разбрали. Това е повърхностно гледане. Всички носове са красиви. От вкуса на човека зависи какъв нос харесва. Някои хора харесват дългите носове, а други – късите. Срещнеш ли човек с дълъг нос, знай, че не можеш да го излъжеш. Обаче хора, които имат къси носове, лесно се лъжат. Каквото им се каже, те вярват. Ако искате да ви се свърши някаква работа, търсете човек с къс и широк нос. Той ще обещае и ще свърши работата. Ако се обърнете за същото към човек с дълъг нос, той няма да ви се отзове. Хора с къси и широки носове са чувствителни и експанзивни, а тия с дълги и сплеснати носове са нервни, сприхави. Те лесно избухват. Ако искате да знаете, дали въздухът в някой салон е чист, вкарайте човек с дълъг нос. В това отношение той е авторитет, веднага ще се произнесе. Обаче, ако искате мнението на човек с къс нос, той ще каже: „Чист е въздухът“. Той не може да се усети.
В прочетената Притча се казва, че онзи, който посял нивата си, се отказал от поканата, да присъства на вечеря. Който си купил волове, също се отказал. Най-после и онзи, който се оженил, отказал да присъства на угощението. Нивата, воловете и женитбата, с които човек се ангажирал, са символи. Нивата е човешкото тяло, което човек разорава и посява. Воловете представляват живота, даден на човека. Женитбата пък, това е службата, която човек се е наел да свърши. Понеже тази работа отнема времето и силите на човека, както във времето на Христос, така и днес, хората не са готови още за Христовото учение. Когато Христос покани на угощение учените и достойните на времето, всички се отказаха. Тогава Той изпрати слугата си на улицата, да покани, които намери свободни. Ако днес дойде Христос, ще намери ли готови хора, които да се отзоват на поканата Му, т.е. да приемат Неговото учение? Ония, които не приеха Христовото учение, бяха сатурнови типове. Те казваха: „Не е време още за това учение“. Тези, които имаха къси носове, казаха: „Време е за това учение“. Те приеха поканата и присъстваха на вечерята.
Следователно, ако питате кои хора ще оправят света, ще знаете, че хората с късите носове са призвани да оправят света. В миналото хората с късите носове слугуваха на тия с дългите носове. Днес ще бъде обратно: хората с дългите носове ще слугуват на тия с късите носове. Не е лошо да слугува човек. Когато хората с дългите носове слугуват на тия с късите носове, между тях ще стане правилна обмяна. Хората с дългите носове ще помогнат за израстване на късите носове. Само по този начин светът ще се оправи.
Светът ще се оправи, когато хората се намират под добрите влияния на планетите. Меркурий учи човека да не се товари повече, отколкото трябва. Венера пък го учи да не товари сърцето си с любовни работи повече, отколкото трябва. Луната влияе върху въображението на човека. Без въображение, т.е. без луната, никакво изкуство не може да съществува. Марс предава на човека войнственост, смелост, да защитава своето право. Без смелост човек нищо не може да направи. Той трябва да има нож, с който да се защитава. Ножът представлява човешкия ум. Влезе ли в умствения свят, човек трябва да има нож, или сабя, която да го ръководи. Без ум човек не може да се развива правилно. Юпитер влияе върху достойнството на човека. Сатурн е философът, т.е. старият човек, който е паднал от отличието, на което се е намирал. На мястото на Сатурн днес седи Юпитер – новият човек, който ще господарства. Сатурн представлява света на законите и на насилието, а Юпитер е представител на новия свят – светът на човешкото достойнство. Юпитерианците са хора, които ще служат на Бога, на новото в света. За да служи на новото, човек трябва да се новороди. Затова, именно, Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Ако човек не се роди от умна майка и от умен баща, не може да влезе в Царството Божие. Ако бащата не е гениален, а майката – талантлива, детето не може да влезе в Царството Божие.
И тъй, да се родиш изново, това значи да вярваш в един Бог. Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не се родиш от Него. За да вярваш в Бога, ти трябва да Му слугуваш. Едно време, когато Сатурн царуваше, хората вярваха в Бога, но различно от сегашните хора, които живеят в епохата на Юпитер.
Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. По образ и подобие, разбираме човек да обича това, което Бог обича. И да мисли, както Бог мисли. Грешката на първите хора се заключава в това, че те пожелаха да направят нещо повече от това, което Бог може да направи. Те искаха да станат по-големи от Бога. Това е невъзможно. В епохата, в която Адам живееше, невъзможно е било човек да бъде даже като Бога, а още по-невъзможно е да бъде по-голям от Бога. Обаче въображението на Ева проработи в криво направление и тя помисли, че може да бъде по-голяма от Бога. Вътрешно човек може да бъде като Бога, но външно – по никой начин. Да бъдем вътрешно като Бога, това значи да обичаме като Него, да бъдем милостиви и снизходителни като Него. Човек трябва да се стреми да бъде поне търпелив, ако не може да бъде дълготърпелив като Бога. Бог гледа на всичко, което става в света, без възмущение и оправя работите. Като дойде някой при Него да се оплаква, че отнели живота му, Той казва: „Дайте му друг живот!“ – „Изгубих парите си.“ – „Дайте му повече от тия, които е изгубил.“
И тъй, подкрепвайте вашия ум, вашето сърце и вашето тяло, които Бог ви е дал. Бъдете верни на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите постъпки. Бъдете верни на Онзи, Който ви е дал всичко. Това е новото, което идва в света.
Изправете миналото си! Изявете настоящето! Стремете се към бъдещето! Вярвайте във всичко онова, което Бог е вложил в природата, в човечеството и във вас!
Беседа от Учителя, държана на 1 септември 1940 г., 10 ч. преди обед.
|
