„Отче наш“
Пишете върху темата „Най-добрите условия, при които човек може да бъде здрав“.
Кои са най-добрите условия, при които човек може да бъде здрав? Какво учи съвременната хигиена? Вие не седите в класа свободно, свили сте се като един човек, който загазил и си казва: тази работа няма да я бъде. На някои от вас главата е на едната страна, на други – на другата страна. Не е лошо това, но всяка една поза, която човек има, има психологически последствия. Ако главата ви е наведена надясно, значи мозъкът ви е по-тежък там или ако е наведена на лявата страна, двете полушария не са така правилно развити. Или по някой път човек може да си наведе главата и по някаква външна причина.
Има един пример, в Америка един владика си носел главата наведена на една страна и всички проповедници от неговата област по подражание си носели главата наведена на същата страна. Или запример вие се навеждате напред, тогава гърдите ви хлътват, свивате се навътре. Или да допуснем, че по някой път вие не сте добре дошъл, че хората не са разположени към вас. Кое е онова, по което познавате, че някой вас не ви обича? Аз бих желал да зная. Нали всяко нещо има белези, по което го познавате. По какво ще познаете един човек, че е сляп? Ако го виждате отдалеч, че пипа с бастун, какво ще помислите? Може би този човек търси нещо. Но вие ще си съставите понятие, че този човек не вижда. Ако върви право, без да пипа, знаете, че очите му са отворени.
Сега, да допуснем, всинца не сте еднакво разположени. Кой за какво мисли сега? Вие говорите за любовта. Има една любов, от която ви е срам да и кажете името. Имате една любов, от която се срамувате. Защо се срамувате от тази любов, притеснявате се, свиете се. Имате една свенливост. Когато се говори за любовта, имате една свенливост. Когато се говори за хубавите работи, има един свян. Човек някой път се свени. Казвам, какво ви стеснява в любовта? Има нещо, което ви стеснява. Любовта е най-познатото и най-непознатото – едно нещо, което е най-много познато и непознато. Няма какво да се говори за любовта. И животните знаят какво нещо е любовта. Какво кавалерство има в мухите. Когато се обичат, какво кавалерство има, какви поклони. Ако ги наблюдавате, в най-малките мушици, имат кавалерство в любовта. Не такова, каквото хората имат, но имат известно понятие, известна обхода. Какво би казал човек, когато види две плочи да си говорят? Тия двете плочи умни ли са? Много са умни. Но без да знаят, те са умни.
Да кажем имате единицата. Колко значения има единицата? Може ли да кажете: един умен човек, един много умен човек, един много глупав човек, едно житено зърно, едно камъче, едно пясъче. Като прилагате единицата към житеното зърно, тази единица придава ли нещо на житеното зърно? Или ако имате едно пясъчно зърно, предава ли му нещо? Да кажем, ако вземем светлината и приложим върху житеното зърно, ще окаже ли някакво влияние светлината? Да кажем, ако приложим червения лъч към житеното зърно или един портокален, или един зелен лъч, или един жълт лъч, какво влияние ще окаже? Все ще има известно влияние, но какво? За да има влияние светлината върху едно житено зърно, за да може да расте, какво трябва още? Светлина трябва, топлина трябва, трябва и влага.
Сега по какво се отличава сухотата? Някои от вас страдате от излишък на влага, някои страдате от излишък на сухота. Някои от вас сте много сухи, някои сте много влажни. Малцина от вас имате умерена топлина и светлина. Ако пипнете, ръцете на някои от вас са влажни, на някои ръцете са сухи. Сухотата някой път на какво се дължи? Например вие някой път говорите за хигиена. Говорите и за воля на човека. Човек трябва да опита своята си воля. Има един начин за опитване на волята. Ако твоите ръце са студени и ти нямаш воля да ги стоплиш, де ти е волята? Ако чрез своята ръка не можеш да покажеш волята си и мислиш отвън да я проектираш, във физическия свят мислиш да направиш нещо, как ще го направиш? По някой път вие искате да влияете на хората. Как ще влияете? Казвате: „Силна мисъл трябва да имаме.“ В какво седи силната мисъл?
Да допуснем, че ти си един патриот. Не е лошо човек да бъде патриот, да обича отечеството си. Известно време е патриот, след туй хората го хванат, че обича да граби, направил много престъпления. Къде отива неговият патриотизъм?
Вие може да говорите в името на истината, да я защищавате. Но мислите ли, че един ден, ако не спазвате всичките правила, че вие няма да изгубите вашето влияние? Първото нещо: за да говорите истината, трябва да бъдете свободни в изказване на вашата мисъл, свободни в изказването на вашите чувства и свободни в изказването на вашите постъпки. Никога мисълта не трябва да бъде раздвоена, нито чувствата да бъдат раздвоени, нито постъпките ви трябва да бъдат раздвоени. Ти говориш нещо, и си раздвоен; ти искаш да кажеш истината, но с оглед на някой друг белег. Това не е истина, то е един факт. В истината, когато говори човек, никога не може да направи погрешка. Щом правиш погрешка, ти не говориш истината, ти говориш само факти. Може да говориш за закони, но истината се отличава с едно нещо: човек, който говори истината, той никога не прави погрешки, говори истината. Всеки, който не прави погрешки, говори истината. Всеки, който прави погрешки, говори факти и закони. Този човек е изложен на много противоречия в живота. Всичките противоречия произтичат от това, че хората не говорят истината. Щом мислиш, и има противоречия в ума ти, ти не мислиш за истината. Щом човек мисли за истината, той не може да има противоречие в ума си. Вие имате противоречие в сърцето си. Там не е истината.
Сега това не зависи от вас. От кого зависи? Ако дядо ти и прадядо ти не са вървели по пътя на истината, и ти не може да вървиш по пътя на истината. Мислите ли, че ако хванете едно вълче и му говорите, че то не трябва да бъде като баща си – да яде овце, мислите ли, че то ще ви послуша? Мислите ли, ако вие бутнете една бомба, която е направена да експлодира и ако невнимателно бутнете, че тя няма да експлодира.
Казвам, съвременните хора трябва да разбират своя живот. Сега вие всички имате известни противоречия. Някой път сте неразположени, казвате: „Днес съм неразположен, само не ме бутайте.“ От какво зависи неразположението ви? Не сте разположени. Неразположението може да се дължи на физическото тяло. Неразположението може да се дължи на човешките чувства. Неразположението може да се дължи на човешката мисъл. Може причината да е в мозъка. Причината може да е в симпатичната нервна система. Причината може да е в храносмилането, в жлъчката. Има едно неразположение, което произтича от черния дроб. Има неразположение, което произтича от стомаха. Има едно неразположение, което произтича от дишането. Има едно неразположение, което произтича от самия мозък.
Та казвам, ако вие не сте запознати с тия вътрешни закони, които направляват силите в човешкия организъм, вие няма да разбирате. Има сили, които произтичат от мозъка, има сили, които произтичат от симпатичната нервна система, и има трети сили, които произтичат от цялото тяло. Тялото е проводник на една енергия, симпатичната нервна система е проводник на друга енергия и мозъчната система е проводник на трета. Запример във вас може да влезе мисълта за преследване, да мислите, че някой ви преследва, не ви обича, че ви мрази. Може да е вярно това, може да не е вярно.
Запример какво разбирате под думата обич? Допуснете, един ученик е в училището. Когато учителят е разположен с него, какво прави? След като го изпита, ако е много неразположен, тури му единица. Ако е средно разположен, тури му две. Ако е много разположен, тури му шест или тури му пет, четири. Това са полюси. Между 1, 2 и 3 и 6, 5 и 4 има съотношение. Първият процес е на слизане, вторият е на възлизане. Какво губи ученикът при първия процес? Като влезе учителят, ученикът се изплаши, знае, че ще го скъса. Като че тия учители познават – като влязат в класа, питат ония ученици, които не разбират предмета. Той може да се крие, но учителят ще го извика и като че ли има желание да му тури единица. След като скъса едного, учителят изважда един добър ученик и на него му тури шест. На единия туря единица, на другия шест. Този учител в дадения случай обича и двамата еднакво. В своето подсъзнание на този, на когото тури едно, той му мисли доброто. В своето съзнание има едно неразположение, но в подсъзнанието си той е готов да му тури шест. След като му тури шест, той намира в подсъзнанието си да му тури единица, понеже единицата е най-голямото число, което може да ти турят. Като ти турят единица, ти трябва да направиш едно угощение, ако разбираш закона.
Сега да изясня закона. Имате един орех, който посаждате в земята. Не го знаете какъв е. Имате и един орех, който сте изяли. Посаденият е минус, изяденият е плюс. Посадите ореха. Като израсне, започне да дава плодове. Този, посаденият, орех има един отговор. На изядения орех знаете какъв е вкусът му, но няма плод. И в живота кои хора са щастливи? Христос, като дойде на земята, Той се пося, Учителят Го скъса, тури Му единица, наказа Го, че не знае да говори както трябва. Казват за Него: „Той е един измамник, неспособен човек.“ Това, което Христос пося – мнозина се ползват от Неговото учение.
Сега да оставим аналогиите и сравненията. Вие искате, най-първо, щастливият живот да дойде, преди да сте станали орехи. Такова нещо не съществува. Щастието е един плод, един резултат на един посят плод. Ти не може да бъдеш щастлив, ако не си посял семената на любовта, тоест, ако не си страдал. Искаш плод да имаш. Как ще имаш този плод, когато никога не си сял?
Сега вие седите и мислите, че сте в новото учение. В какво седи новото учение? Новото учение седи в това, да бъдете силни – каквито мисли и да ви дойдат, да ги превърнете. Привеждал съм един пример в беседи, един анекдот разправят. Апостол Петър вървял с Христа по пътя и срещат един умрял кон. Петър казва: „Колко лошо мирише.“ Христос казва: „Колко му са бели зъбите.“ Вървели по пътя и видели едно петало на пътя. Христос казва: „Вземи петалото.“ Апостол Петър казва: „Какво ще се занимавам с петалото.“ Христос се върнал и го взел. После с това петало Христос си купил череши. Като вървял, Той пущал по пътя по една череша и Петър се навеждал да ги взема. Веднъж не искал да се наведе за петалото, а за черешите се навеждал двайсет–трийсет пъти. Този пример е прекален. Ако пуснете по пътя орехи, един човек сто пъти ще се наведе да ги взема, но ако му кажете да посади орехите, казва: „Кой ще ходи да ги сади? Нека да ги садят другите.“ Ако му пускат орехи, може трийсет пъти да се наведе.
Казвам, всички имате неразположение. Станали сте много чувствителни. Опасно е. Много голямата чувствителност произвежда всички болести. Щом човек стане много чувствителен, щом стане много мнителен, иска хората да му обръщат внимание. Ако малките деца обръщат внимание на едно дърво и се качват по него, знаете ли, че ще счупят клоните на това дърво? Качват се на дървото, навеждат клона, оберат плодовете, някой път счупят клона, и не се грижат за счупения клон.
И вие правите голяма погрешка със себе си, не знаете какво правите. Запример някой път се сърдите, че не сте богат. Кой е крив, че не сте богат? Сърдите се, че баща ви не е бил богат. Сърдите се, че не сте имали някой богат роднина. Чудни сте. Кой ще ви даде богатство? Природата. Що не идете при нея? Тя е, която раздава всичките богатства. В природата законът е такъв. Ако имаш сто хиляди лева, ти не може да дадеш някому. Ако имаш дадени на тебе, половината можеш да дадеш. Но едно богатство, което ти е дадено на тебе, ти нямаш право да го раздаваш. В природата всеки сам трябва да вземе. Ако остане тебе да ти турят въздух в устата с някой маркуч, и тогава да дишаш, ти си загазил. Дотогава, докато ти сам дишаш, ти сам възприемаш въздуха и го изпращаш, ти си човек. Да остане да ти турят маркуч, ти си загазил. Същият закон е и за богатството, за мисълта на човека. Ако ти очакваш хората да мислят за тебе, ти си загазил. Ти трябва да мислиш. Никога не казвай, че всичко знаеш. Признавайте винаги две неща: признавай, че нещо знаеш, и признавай, че нещо не знаеш. Вие може да сте професор, да сте свършили два факултета, но като идете при един обущар, вие ще признаете, че не знаете да шиете обуща. Този професор може да се учи от обущаря. Ако искаш да учиш обущарство, трябва да идеш при този обущар, да вземеш първите уроци. Казваш: „Аз съм свършил.“
Ако човек не се е научил да мисли право, мислите ли че той е учен човек? Ако човек не се научил как да чувства, мислите ли, че той е учен човек? Ако човек не се научил да постъпва право, мислите ли, че той е учен човек? Много работи знае, два факултета свършил, но науката още на правата мисъл не знае. Тепърва трябва да я учите.
Правата мисъл всякога произтича, когато човек борави със светлината. Щом в мозъка си може да внесеш светлината, ти право мислиш. Щом няма светлина в мозъка ти, мисълта ти не е права. Правата мисъл разбира достатъчно количество на светлина. Сама по себе си мисълта не може да бъде права. Щом имате една воденица, келевото се върти, воденицата върви. По някой път воденицата може да е здрава, всичко да е наред, но ако няма вода и поставите келевото, не може да се върти.
Вие много хора считате умрели. Не са умрели – водата се е отбила някъде. Има едно място, ако се бутне, човешкото сърце може да спре. Няма да ви казвам къде е, по-добре да го не знаете. Някой път човешкото сърце може да спре от голям страх, някой път от голяма радост може да спре. И в двата случая, за да спре, има известни нерви, които контролират човешкото сърце. Когато по някой път човек се уплаши, този нерв престава да контролира, и тогава сърцето бие сто и двайсет, сто и петдесет удара в минута. При някои болести този нерв не може да контролира сърцето. По някой път този контрол може да се намали толкоз, че да дойде на двайсет–трийсет. Някой път, като докараш на единица, сърцето спре. Ти знаеш ли как спира сърцето? Има индуси, които могат да спрат сърцето си с воля. Учени са много, че спират и сърцето си. Чрез волята си могат да накарат сърцето си да спре. Но не е лесна работа. То изисква цял един процес.
Та вие изучавате окултните науки. Имате едно страдание – да знаете как да се справите със страданието. Имате едно голямо страдание, да знаете как да се справите с него.
Един българин от Варненско ходил да си купува чехли. Като обходил всичките чехлари, дошъл при един турчин чехлар. Извадил турчинът и започнал да му мери едни чехли, втори, трети, все не му стават. И като не могъл да му намери чехли по крака, казал му: „Калъпсъз.“ Обидил се българинът. Искал да го набие, но си помислил, че може да го турят в затвора, турска работа. Излязъл навън, погледнал го накриво. Излязъл далеч от Дервента, близо на два километра, и отдалече извикал: „Ти си калъпсъз.“
Хубаво, вие се намирате в несгодни условия. Гледам, мнозина от вас се срамувате да работите. Има братя и сестри – срам ги е да работят. Учен човек – как тъй да копае. В годината има два месеца, от които зависи здравето на човека. Те са половината на май, юни и половината на юли. Ако сутрин през това време работехте само по половин час, преди да е изгряло слънцето, щяхте да бъдете здрави. Като станете сутрин, да работите. Това се дължи на простата причина, че има известна земна енергия, която иде от южното полушарие към северното полушарие. Тя прави цял кръг. Растежът, разцъфтяването на формите, плодовете зависят от тази енергия. Всичките хора страдат от недоимък на тази енергия. Те не искат да бъдат в общение със земята, да стане една обмяна. Ти трябва да работиш, за да стане обмяната. Ония нечистотии, ония бури от вашия организъм трябва да слязат долу в земята и пресни сили трябва да се покачват във вашия организъм.
Казвам, това е само за физическия свят. Пък в годината има два месеца, когато трябва да оправите сърцето си. Има два месеца, в които трябва да оправите ума си. Това са три периода, които са минус. Има други три периода, които са плюс. Имаме шест положителни и шест отрицателни положения. Всякога след един отрицателен период иде един положителен.
Да допуснем, че ви дойде една болест, едно болезнено състояние. На какво се дължи? При болезненото състояние вече самата природа те лекува. Ти трябва да поболедуваш, за да могат известни нечистотии, които има в твоя организъм, да се премахнат. Или по някой път вие страдате в чувствата. И то е болезнено състояние. Трябва да се пречистват чувствата. Или имате мъчнотия в ума си. Тази мъчнотия е за пречистване на вашата мисъл. В природата няма непотребни процеси. Болестта е един потребен процес. Здравето е един потребен процес. Ако вие знаехте как да се справите с тия процеси, щяхте да бъдете здрави. На вас на всички ви трябва да ви преподадем една лекция. Тук на Изгрева трябва да имате място да работите. Без работа не може да се научите. За да се убедите в туй, на опит трябва да го проверите. В туй време, който от вас е болен, от каквато болест и да страдате, може да се излекувате. Понеже това време сега е минало, процесът на лекуването е по-слаб. Мнозина от вас страдате от известни болести.
Казвам, трябва една любовна физическа работа, трябва една любовна работа на сърцето, трябва една любовна Божествена мисъл на ума. Човек трябва в трите свята да работи. Всички трябва да се стремите да предавате не всичко, което знаете, но всякога трябва да предадете едно добро разположение на другите. Как предавате вашите разположения? Вие знаете как да предадете вашите разположения на всичките приятели. За тях вие сте отворени. Когото обичате, вие ще му предадете вашата свещ. Онзи, когото не обичате, изгасвате свещта и го оставяте в тъмнина.
Най-първо, трябва да се научите да се самовладате: да знаете качествата на вашата мисъл, в дадения случай да не може някой да ви предизвика. Когато ти започваш да се дразниш, туй състояние не е здравословно. Дотогава, докато ти владееш чувствата, да не могат да те дразнят, ти си здрав. Може да ти кажат, че на мечка приличаш – ти спокойно да седиш, да се поусмихнеш само. Ако дойде вятър, задигне шапката ти от главата, хвърли я в калта, на кого ще се разсърдиш? Не може да се сърдиш, понеже си е заминал. Сърдите ли се вие на вятъра? Тогава ще я завържете с нещо, да не може да я дига вятърът.
Първото нещо е да не може никой да ви обиди, туй в себе си да го вложите. Някой път вие чрезмерно се страхувате, имате страх от общественото мнение, какво ще кажат хората. Трябва да вземем под внимание какво ще кажат хората. Ако ти говориш истината, какво има да те е страх? Искаш да кажеш една права мисъл, кога трябва да я кажеш? Какво има да се боиш? „Ама как да я кажа?“ Както я разбираш. „Как ще я разберат другите?“ Да я разберат както искат. Ако имат уши, ще я разберат; ако са глухи, не могат да я разберат. Казвате: „Не могат да ме разберат.“ Не искайте да ви разбират вас глухите хора, но искайте да ви разбират умните хора. Вие казвате за някого, че не постъпва добре. Мислите ли вие, че във всички ваши постъпки постъпвате добре?
Някой път, като говорите, вие се увличате и говорите дълго. Никога не говорете повече от пет минути. По някой път вие искате да докажете нещо някому, да го убедите. Не си правете илюзия, че вие може да го убедите – когото и да е. Убеждението в света зависи от запалката. Ако не разбирате закона на огъня, вие никога не може да убедите един човек. Да убедите един човек, трябва да го запалите. Като го запалиш, нека гори. Като го запалиш, той знае, че вече гори. Какво се прави на огъня? Ако запалите огъня зимно време, намясто е. Ако запалите огъня лятно време, когато има четирийсет градуса топлина, този огън намясто ли е?
Първо трябва да се научите да не харчите вашата енергия. При вътрешните тревоги ние изхарчваме излишна енергия, за която природата ни държи отговорни. Ти мислиш след двайсет години какво ще стане с тебе. То не е твоя работа. Двайсетте години зависи от днешния ден. Ако днес живееш добре, и след двайсет години ще живееш добре. Ако всеки ден живееш добре, и след двайсет години ще ти бъде добре. Ако всеки ден не живееш както трябва, какъв ще бъде животът ти? Ако прекарате една идея в човешкия ум и тази идея е добра, от този момент, в който тя е с тебе, и след двайсет години тази идея ще донесе същите резултати. Следователно пречистете себе си. Пречистете онова, което вярвате, и онова, което обичате. Онова, което обичате, трябва да заслужава тази обич. Предметът, за който мислите, трябва да заслужава тази мисъл. Онова, за което чувствате, и то трябва да заслужава вашето чувство. Не харчете вашите чувства за предмети, които не заслужават. Не харчете вашата умствена енергия, да мислите за неща, които не заслужават. Не вършете вашите работи, които не заслужават вашата сила. Кои неща не заслужават?
Здравето на човека зависи от този вътрешен контрол, който човек прави вътре в човешкия мозък, в симпатичната нервна система и в тялото. Човек трябва да стане господар на всички свои удове, на всички да дава свобода. Някой път ние не даваме еднаква свобода на нашите удове. Някой път караме краката да работят повече, ръцете да работят повече. Много мускули, много нерви има, които не се разклащат и образуват болезнени състояния. Всеки ден трябва да дадеш работа на ума си, не да го пресилиш. Трябва да дадеш работа и на чувствата си. Трябва да дадеш и достатъчно работа и на тялото си. То е съвършенството на човека.
Научете се едно нещо. Всичките процеси в природата са разумни – и добри, и лоши процеси. Лоши са, когато ние не разбираме нещата. Няма нещо, което в природата да е излишно. Няма зло в природата в този смисъл. Зло има за онези, които не разбират закона. За онези, които разбират закона, няма зло. За тях злото се превръща в добро.
Сега вие ще кажете: „Как сме живели досега?“ Оставете този въпрос. Вие сте живели тъй, както всички живеят. То е един общ недъг. Цялото човечество живее така. Два народа като се бият, нима умно е това? То е резултат на миналото. Тази сегашната война е резултат на мислите на хората. Ние искаме бъдещото благо да е резултат на хубавите мисли, на хубавите чувства и на хубавите постъпки. Щом се бият хората, мислите ли, че е геройство? Те нямат висок идеал. Погрешките на миналото се ликвидират с война. Когато погрешките на хората не се ликвидират разумно, винаги се ликвидират чрез война. Някое голямо нещастие дойде, то е ликвидиране.
Помнете, че болезненото състояние е ликвидиране на несгодите на живота. Неправилните мисли, неправилните чувства се ликвидират чрез болестите. Аз ви навеждам на тази мисъл, че щастието на човека зависи от онова съчетание на фактите, законите и принципите в природата. Страданията произтичат от фактите, несгодите произтичат от законите, а пък добрият живот, благото на човека зависи от принципите. Принципът е, който показва новия път. Няма принцип на злото в света.
Та казвам, щом дойдете до любовта, ще знаете, че любовта е принцип в света, който се явява, да покаже новия път. Вие искате да ви обичат хората, докато не завършите с фактите, със законите и принципите. Любовта ще ви покаже новия път на живота. Всякога любовта носи новия живот. Ако вие сте готови да възприемете новия живот, той е любовта. Имате една любов, която не е любов, която минава за любов – интерес имат хората. Когато хората хранят кокошки, имат ли някаква любов? Развъждат хиляди кокошки за яйцата. Мислите ли, че това е любов? Любовта е вече заговорила. Посееш едно дърво да живее, вземеш плода от него. Да оставиш дървото да си живее, туй е до известна степен обич. Ти може да кажеш, че е обич. Ако те хранят в природата като кокошката, то е безлюбие. Ако влезеш в положението на растението – без да те секат, само да вземат плода ти, ти си в предговора на любовта.
Когато можеш свободно да мислиш, свободно да чувстваш, свободно да постъпваш, това е любов. Свободна е мисълта, която човек има, при която тъмнината се разсейва. В свободните чувства всякога тежестта отпада. В свободните постъпки човек всякога се усеща силен в света да постигне онова, което иска законът на любовта.
Сега вие искате да бъдете свободни. Свободата зависи от човешката мисъл, от човешките чувства и от човешката воля. То е един процес. Щом имаш тия трите процеса, ти имаш вече проявлението на любовта, която показва вече новия път, новия живот. При този новия живот иде истината, здравието, истинското щастие, което човек търси. Там е истинската наука вече.
Казвам, вас, младите, един ден ще ви намеря остарели. Някои ще бъдете с бради, остарели. Тогава ще се оправдавате, че животът е тежък. Че животът е тежък, е тежък. За глупавите хора животът е тежък. За мъдреца, за умния човек всичко е едно благо. За глупавия човек всичко е едно нещастие.
Научете се да се не тревожите чрезмерно. Вие много се тревожите. Всякога трябва да имате в ума си една мисъл, поне една свещена мисъл да имате, която да обичате. Всеки един от вас трябва да има една свещена мисъл, каквато и да е. Всеки един трябва да има едно свещено чувство, което да обича. Всеки един от вас трябва да има една свещена постъпка, която да обича. Тия трите неща да са идеал. Човек, който няма тия трите неща, той е слаб човек.
Казвам, изберете си поне такъв идеал в ума си, един идеал в сърцето си и един идеал в тялото си. Да мислите да бъдете здрави, да мислите да бъдете добри, да мислите да бъдете умни. Тези идеи да бъдат динамични. Посейте ги, да дават плод: умът да дава светли мисли, доброто да дава светли чувства и здравето да дава подвижност, че каквото иска човек, да може да го направи.
Сега, има една поговорка, която казва: „Лесно е да се говори, мъчно е да се направи.“
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Тридесет и седма лекция на Младежкия окултен клас
2 август 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
|
