Добрата молитва
91-ви псалом
Молитвата на Царството
В начало бе Словото
10-та глава от Евангелието на Матей
Духът Божи
Аз няма да ви говоря, по съображения, че много сме говорили, малко сме вършили. Всичките хора са станали виртуози в разклащането на въздуха. Всеки от вас е майстор в разклащането на въздуха. По-майстори от вас няма в това отношение. Единствените хора, които съм препоръчал в небето като майстори в разклащането на въздуха, то сте вие, ако искат специалисти. Сега други работи има да се учат. На бойното поле старите дядовци, които са по на 120 години, не отиват, но младите, които са по на 21, 25, 30 години. После отиват да стрелят не ония, които ги е страх да теглят куршум, да убият човека. Вие сега разсъждавате, че не трябва да се убива и т.н. Да оставим тия философии. Аз питам: Като отидете при крушата и откъснете десет круши, не ги ли убивате? Отивате при крушата, откъснете десет круши и минавате за миролюбив човек. Вие десет круши сте убили. Вие не само, че ги отделяте от техните родители, но вземете, че ги изядете и казвате: „Ние сме хора миролюбиви, като нас няма в света, мравка не обичаме да настъпим“.
Да направя едно сравнение, за да си извадите едно заключение. Кой от вас държи матура? Който никога не е учил, или който е учил 8 години? Кого скъсват на матурата: който знае, или който не знае? Дошъл някой, скъсали го на матурата, дойде да се оплаква. Що ще се оплаква, не знае. Дошъл друг, издържал матурата. Знае човекът. Кой страда? Слабият. Кой се оплаква? Слабият човек. Силният човек не се оплаква. Силният човек носи раните си и върви напред, и раните му скоро оздравяват. Той само наплюнчи и раната заздравее. На друг раните стоят с години, станат на живенци, не оздравяват. Кой сяда да яде, гладният или ситият? Кой отива да пие вода? – Жадният. Кой отива да се учи? – Който не знае. Който знае, какво трябва да прави? Който знае, той трябва да иде да проповядва. Ученикът да се учи, учителят да преподава и двамата да се учат. За мене толкоз проста работа е ученият човек. Всеки човек, който изпразва стомната с вода, е учен. Всеки, който пълни стомната, е невежа. Ще кажете: „Защо е така?“ Много проста работа. Ти като напълниш една стомна с десет кила вода, че я сложиш на гърба, стане ти приятно. Като излееш водата, сложиш празна стомна на гърба, леко ти е. Учени хора са всички, които изпразват стомните. Само невежите са, които ги пълнят. Ако стомната е пълна, невежа си, ако е празна, учен си. Ако много знаеш, учен си, ако нищо не знаеш, какъв си? Невежа. Сега вие си правите вашите заключения. Има два вида учени хора: едни, които пълнят стомните, аз ги наричам големи невежи. Има големи невежи и малки невежи, има и много учени хора. Онзи човек, който изпразва едно шише от едно кило, той е малко учен, който изпразва цяла една бъчва, той е много учен. Онзи е малък невежа, който пълни едно шише от едно кило, онзи, който пълни цяла бъчва, е голям невежа. Тази бъчва трябва да се носи, какво ще правите? Вие напълните цяла бъчва с вода, казвате: „Какво да правя?“ Стане ученият човек, отвори грездея на бъчвата, изпразни бъчвата, вземе я, върви по пътя. Защо ви е тази бъчва? На кръчмарите бъчвите трябват, това разбирам. Сега някои от вас искате да бъдете добри, някои от вас искате да бъдете лоши. Добрият човек е, който е облечен специално, с цилиндър, с дрехи, с обувки, с часовник, с пръстени. Лошият е, който е взел мотиката, че тръгнал, като дошъл на нивата, разрови пръстта, махне тази трева, онази трева, всичките бурени. Казва: „Тук не ви искам. Да не ви стъпва кракът на нивата, да се махате всичките“. Кой е лошият човек? Кой е по-добре: който се е облякъл, че дошъл на нивата, разрови пръстта, махне тази трева, онази трева, всичките треви? Никого не изпъжда от нивата. Облякъл се е хубаво. Кого бихте хванали да ви работи, ако имахте една нива: този облечения с цилиндър, който не иска да пипне нищо на нивата и казва: „Така всичко да седи, както Господ го е направил“, или онзи, който дойде и всичко разхвърли, тревата извади и я изхвърли навън? Ако не знаете да пресадите едно цвете от едно място на друго, вие не сте от учените хора. После, ако не знаете да изядете една круша, една ябълка, тогава какви хора ще бъдете? Тези хора, които ядат, правят най-голямото престъпление в света. По-голямо престъпление от яденето в света няма. Най-голямото престъпление е да ядеш. Но и хората, които правят най-голяма работа, то са тия престъпници, които правят най-голямото престъпление. Големите престъпления се оправдават с работата, която хората свършват. Пак ще мислите. Аз не искам да ви цитирам какво е казал Христос. „Да се обичате едни други.“ Аз като срещна едного, съблека му палтото, съблека му всичките дрехи, че го оставя гол. Казвам: Хайде в банята. Измий се, излез навън. Накарам го да работи. Казвам: Я облечи тия опраните дрехи от кълчища, или от козина, защото те са дрехи на светии. Като ги облечеш, да те боде, че като седнеш, да не можеш да спиш, но да се молиш цялата нощ. Някой път вие обличате от козина дрехи. Ако искаш да заспиш, гладка дреха носи. Ако искаш буден да бъдеш, от козина дреха носи. Сега мене постоянно идат и ми се оплакват от тия дрехи. Казват: „Какво да правим?“ Казвам: Светия искаш ли да бъдеш? Тогава облечи дрехи от козина. Ако искаш да заспиш, облечи меки дрехи. Които искате да станете светии, от козина носете дрехи. Онези, които не са кандидати за светии, да носят меки дрехи. Злото е дреха за светията. Доброто е дреха за онези, които искат да заспиват. Не с лошо да спиш, на онова, хубавото легло, направено от пружина, като легнеш, възглавничките мекички, всичко мекичко, парфюм има, замирише. Ти заспиш, засънуваш един сън, че си цар, засънуваш, че си богаташ, че имаш слуги, заповядваш на света. Казваш: „Ура! Да живееш!“ Събудиш се.
Като керемедчии, забърквайте хубаво кашата. Като градинари, хубаво разкопавайте. Като преподаватели, хубаво преподавайте!
Отче наш
36-то неделно утринно Слово, 21 юли 1940 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.
|
