Сряда, 5 ч сутринта
(Небето облачно. Времето тихо и топло.)
„Отче наш“
„Венир Бенир“
„Духът Божи“
Какво разбират под думата „хармония“? Това е не български корен. На български може да се каже „съзвучие“, но тая дума „съзвучие“ още напълно не изразява що е хармония, а само приблизително. Каква разлика има, като кажеш, че нещо е хармонично или че нещо е съзвучие? Сега у всинца ви има установени възгледи за света: кое е право, кое е криво и всички изхождате от своите схващания. Някой казва: „Аз мисля така.“ Друг казва: „Аз мисля иначе.“ Много хора мислят различно върху един и същи предмет. Кой е на правата страна? Под думата „правост“ какво трябва да разбираме? Право е най-късото разстояние между две точки. Значи право е това, което се постига с най-малките противоречия. Ти казваш: „Това е мое право.“ В думите „мое право“ влагате нещо ново. Най-първо имаме една права линия, но като кажеш: „Това е моето право“, идва една крива линия на края на правата, като кука, и с тая кука вие уреждате работите в света.
На български употребяват думата „шемет“. Каква е тази дума? Има древна дума „ашамаим“, което значи „качваш се на високо място“. Вземете думата „шекер“. Но на еврейски тази дума значи „лъжа“. Турската дума „емет“, но на еврейски думата „емет“ значи „истина“. Когато Господ създал света, хората не устояли на истината и вместо „емет“ дошло „шекер“, т.е. „лъжа“.
Вие имате известни възгледи. Да кажем, че ти имаш едно малко шише с вода и ти мислиш, че носиш всичката вода на света. Че носиш вода, това е вярно, но че носиш всичката вода на света, това не е вярно. Че имаш малко знание за света, това е вярно, но че имаш всичкото знание, това не е вярно. Че имаш малко сила, това е вярно, но че имаш всичката сила, не е вярно. Че имаш малко доброта, е вярно, но че носиш всичкото добро на света, това не е вярно. Вие казвате: „Той не е много добър.“ Какво разбирате под тези думи? Или казвате: „Не е много силен човек.“ Изразите „не е много добър“ или „не е много силен“ имат почти същото значение. За някого казват, че е силен. Може да вдига 10–15–20 килограма, но 100 килограма не може да вдигне, там не може да ти услужи. За някого казват, че може да вдигне 100 килограма. Това значи е силен до 100 килограма.
Някой път вие имате едно неразположение в живота и не знаете произхода му. Вашето неразположение зависи от една ваша мисъл, много малка мисъл. Още като сте станали от леглото, тая мисъл може да е минала през вас и тя може да е ваша или може да не е ваша. Или неразположението ви може да се дължи на някои чувствувания, които са минали през вас, или може да се дължи на известни ваши постъпки, които са причинили известна реакция в тебе. Всяко действие има и въздействие.
Някой път се говори за вярата. Вий изучавали ли сте закона за вярата? В човека има един орган за вярата в главата. Този орган има 3 функции. Първата му функция е да събира известна енергия, известна сила. Другата функция е да прилага тази сила. И третата функция е да събира плодовете от придобитите резултати. Тая вяра, ако няма сила в себе си, тя не е вяра. Ти казваш: „С вяра аз всичко мога да направя.“ Как ще го направиш? Ако твоята вяра не може да даде сила на твоя ум, за да направи нещо, то тази вяра е слаба. Вие казвате: „Аз съм силен човек.“ Хубаво, силен си, но не можеш да се справиш с една малка мъчнотия.
Да допуснем, че имате една малка болка в кръста. Това е гръбначният стълб. От двете му страни излизат нерви. На прешлените има дупчици, през които излизат тези нерви, за разпространиране на тази енергия. Някои от тези нерви управляват краката, други управляват мускулите, други – храносмилането и пр. Но случва се, че в тези дупчици на прешлените се събират мазнини, които стесняват нервите и затова турят препятствие на нервните енергии. И тогава нервната енергия не е достатъчна, за да накара известен мускул или орган да работи. Това поражда един недоимък и вследствие на това може да се роди едно болезнено състояние.
Ще кажете: „Господ така направи света.“ Не, но всички вие трябва да знаете как да употребявате нервите си. Ако вие по тези нерви пращате енергия неуместно, вие ще си причините зло на себе си. Например да допуснем, че вие обичате да се сърдите. При една сръдня ти възбуждаш всичко в себе си, когато си малко неразположен, ти причиняваш цяла една война в себе си. Всичко в тебе се възбужда, идва в движение и след половин час виждаш и казваш: „Ти не направи добре.“ Или пък че си се докачил. Имаш лични чувства. Ти казваш: „Как така онзи да каже лоша дума за мене?“ Или са писали вестниците за тебе, или си получил едно писмо. Ти преживяваш в себе си една цяла война, както сега правят и народите, и след като дойде примирението, ти се питаш: „Как стана тази работа?“ И тая работа е била много малка. Той ти е писал в писмото: „Ти си един голям невежа, един голям простак.“ Какво значат думите „невежа“ и „простак“? Думата „простак“, това е един нож, с който можеш да мушкаш човека. Ако една баница е проста, това значи, че има по-малко масло. А пък деликатна баница е, когато има повече и по-чисто масло. Какво се разбира под думите „просто ядене“? Например дадат някому да яде сух хляб. Ако зъби нямаш и вода нямаш, за да размекчиш хляба, туриш го в устата си и зъбите ти те болят. Ако имаш студена вода, ще го размекчиш, а ако имаш топла вода, още по-добре.
Някой път имате доста сухи мисли, чувства и постъпки, а нямате вода. Сега се заражда въпросът: откъде да се вземе вода? Водата само по себе си съществува, но в човека съществуват същите закони, които съществуват и у природата. Човек със своето поведение може да образува доста пясъчни пластове и тогава тая вода пада дълбоко под пластовете, на 15 метра, 20 метра, 100 метра, 500 метра. Тогава горната част на повърхността е суха и там нищо не може да расте. Или някой път се случва, че има глинести пластове на един–два метра дълбочина. Тогава имате обратния процес, както е тук, в Софийско. Тук боровете съхнат по единствената причина, че долу има глинест пласт и растенията не могат да го пробият. Мъчнотиите, които имате, това е глинестият пласт, който трябва да пробиете. Под него има други енергии. Някой глинест пласт е на дълбочина половин метър, а някой – на 2–3 метра. Колкото глинестият пласт отива по-надолу, толкова тази почва задържа повече вода. А пък колкото е по-плитък, по-малко вода има. По закона за аналогията вий може да привеждате нещата. Вий казвате: „Защо Господ направи света така?“ Това е закон за разсъждаване.
Сега вие се занимавате с погрешките на хората. Какво ви интересуват погрешките на хората? Интересувате се колко милионери има в Америка. Някой имал 100 милиона долара, друг 500 милиона долара. Интересувате се за някой англичанин или някой българин, че били милионери. Какво ви интересува това, че някой бил милионер? Или пък някой мисли за погрешките на хората, колко погрешки е направил някой човек. Например да кажем, че има закон никой да не плюе на земята. Ти забелязваш, че един плюе и казваш: „Той 10 пъти е плюл на земята.“ Питам: Какво се ползуваш ти, че онзи 10 пъти е плюл на земята? Нищо не се ползуваш.
Казано е: „Не съдете.“ Оставете се от погрешките на хората. Даже и своите погрешки не съдете. Погрешка, която не може да изправите, оставете я настрани. Не се занимавайте с вашите погрешки, понеже след като се занимавате с тях, ще направите още една погрешка. Щото, като се занимавате с една погрешка, трябва да знаете, че тя прилича на едно яйце и ти я топлиш и тя ще се излюпи. Погрешката ти ще се излюпи. Погрешката ти е като яйце безопасна, но ти като я излюпиш, става опасна. Ако се занимаваш с нея, ти ще и дадеш живот. Най-първо, тя като се излюпи, е още слаба, но като я топлите още, тя почва да расте и да се развива и един ден какво ще стане? Допуснете, че излюпвате едно змийско яйце. И когато тя стане на боа, на 4–5 години, какво ще стане? Знаете ли колко тежи една боа? Една боа най-малко тежи някой път 300–400 килограма. Или имате змията кобра.
Та, всяка една погрешка, която правите, трябва да знаете какво се крие в нея. Може да се крие в нея една боа. И нейните мускули като се стегнат около тебе, всичките ти ребра може да направи на сол. Ако прилича на кобра, може да ви ухапе и за една минута да свършите живота си. Тогава защо трябва да се занимавате с някои ваши погрешки? Човек в сегашния си живот не трябва да се занимава със своите си погрешки, а повече трябва да се занимава със своите добродетели, понеже от тях ще спечели сила. Ти казваш: „Аз съм правил много грехове.“ Грехове не си направил. Погрешки си направил.
Нали вие обичате някой път да се подписвате. Някой ще дойде с някоя полица, непопълнена, и ще каже: „Я се подпиши, за спомен да имам подписа ти.“ Ти се подпишеш. И човекът отгоре направи една полица и после ти казва, че му дължиш толкова и толкова. Ти казваш: „Нямам да ти давам, ти лъжеш.“ И ако кажеш, че те е лъгал, ще платиш за своя подпис и за обидата. Всеки ден дяволът идва при тебе с една полица и казва: „Колко си напреднал в християнството! Ще ми бъде много приятно да имам един спомен от Вас. Аз съм кореспондент.“ И ти току изведнъж извадиш перото си и се подпишеш. И дяволаът направи една полица, че имаш да му даваш. И загазиш.
И всички ваши неразположения, които имате, се дължат на вашето отклонение. Аз гледам, че не сте се научили да говорите. Една сестра ми каза: „Ний не живеем добре.“ Това е лъжа, че не живееш добре. Ти живееш, но не използуваш благата на живота както трябва, според твоите неразбирания. Ще те впрегнат като вол и ще ореш цял ден и вечерта ще те вкарат в дама и ще ти дадат малко слама. И ти си недоволен.
В Германия всички германци учат сега мълчание. Ако сте в Германия, вие всички ще се поболите. Вътре в трена не можеш да питаш никого, ще мълчиш. Защо? Че бомби има отгоре. Ще мълчиш, затварят се прозорците. Нощя няма да има светлина, понеже може да падне някоя бомба.
Та казвам: Ние сме сега в един свят, дето война съществува. От 8000 години съществува една война. И най-голямото сражение иде сега. Бомби ще има навсякъде. И вие ще търсите вашите скривалища.
Когато няма достатъчно топлина, светлина и сила в човека, вследствие на това се ражда един вътрешен дисонанс, една вътрешно разногласие.
Голямо Божие благословение е да се образува приятелство между хората, да се образува едно добро общество. А пък да живееш в едно общество, гдето няма хармония, то е да си създадеш най-големи нещастия. Всеки приятел, който имаш, е едно Божие благословение. Да имаш много приятели, то е благословение. Да имаш познати, които мислят добре за тебе, то е благословение. Онези наши приятели трябва да имат добро мнение заради нас. Понеже ако нямат добро мнение, те не могат да бъдат добри проводници за нас. И ако ний нямаме добро мнение за тях, ние няма да бъдем добри проводници за тях.
Та, най-първо се изисква да бъдете добри проводници. Ако вашият ум не е добър проводник, ако вашето сърце не е добър проводник и ако вашето тяло не е добър проводник, вий ще страдате. Полиците произтичат от тела лоши проводници, от сърца лоши проводници и от умове лоши проводници. И тогава казвам: За да се оправят работите, необходимо е следното. За да бъде умът ви добър проводник, нему е необходима светлина. За да бъде сърцето ви добър проводник, нему е необходима топлина. За да бъде тялото добър проводник, необходима му е сила.
Трябва храна на тялото, защото то е създадено от милиарди същества и на всяко едно от тия същества трябва да му се даде храна навреме, за да се образува тази сила. А всички вие сте заняти със своите работи и не доставяш на тялото си необходимата храна и след това почваш да чувствуваш някакъв недоимък. Почват оплаквания, идват болести на краката, коленете, ръцете, гръбнака и прочее. Това е защото техните клетки нямат храна. Нервите по гръбначния стълб не могат правилно да функционират, защото в малките дупки на гръбначните прешлени, през които минават гръбначните нерви, се натрупват доста мазнини и тези мазнини притискат нервите. Вследствие на това по нервите не може да тече правилно енергията. И като се печеш на слънце, тези мазнини се отстраняват, дупките на прешлените се освобождават от тях и се отварят и енергията тече правилно.
Помага и доброто разположение на съзнанието, понеже урегулира нервната енергия. Доброто разположение регулира и храносмилането. Доброто разположение урегулира дишането. С доброто разположение ще си създадеш условия, за да можеш да приемеш оная Божествена сила, която е потребна за деня. Ний се спираме и казваме: „Аз имам вяра.“ Много хубаво е, че имаш вяра, но една вяра, която не носи топлина, една вяра, която не носи светлина и една вяра, която не носи сила в себе си, показва, че органът на вярата в тебе е слабо развит.
Вие говорите за любовта. Гореказаното за вярата важи и за любовта. Любов, която не носи топлина, светлина и сила, тази любов е слаба. Ти казваш: „Аз го обичам.“ Какво подразбирате под думата „обичам“? Обичаме едно яйце, то значи следното: турям го под квачката да се измъти и след това давам на излюпеното пиленце храна и през цялото му съществувание се грижа за него. Това значи обич. Но един ден аз отрежа главата на това пиле и го изям. Питам: Какво е това? Това не е любов.
Да обясня любовта. Някое яйце турям под квачката. Но има яйца, които под квачката не се поставят, а се турят в черната земя. Това са семенцата на ябълки, круши и прочее. Ако туриш едно такова семенце в квачката, то и 40–50 деня да стои, няма да се измъти. Ще го туриш в земята и ще го поливаш с вода. И Земята ще го измъти. И след това Земята ще започне да го храни и Слънцето отгоре ще му помага. И след като стане на 4–5 години, в това яйце ще се зароди съзнание и то ще роди плодове, и ще ти каже: „Много ти благодаря за доброто. Аз ти отплащам с тия плодове.“ И ти имаш какво да ядеш от плодовете на излюпеното яйце, т.е. от посятото растение.
Да направя превод: всяка мисъл, която се посее в себе си, в мозъка си, тя расте. Мислите ти растат. Трябва да посявате в мозъка си. И чувствата трябва да ги посявате в себе си. Има неща, които в миналото се посяват и сега дават плодове, а пък има неща, които сега трябва да се посеят.
Сега, някой път вий казвате, че сте добри, нали така? Някой от вас е неразположен по причина, че е облечен. Ти си казваш: „Днес ли дойде това време?“ Добър човек е онзи, който е станал силен. Когато се говори за добро, трябва да знаете, че в човека има и зло. И ако вий не можете да се справите във вас с това зло, вий не сте добри. И тогава вий не сте господари. И тогава доброто не е господар. Щом кажеш: „Добър съм“, аз разбирам, че вие сте господар на злото, което е вътре във вас. И тогава това зло остава под ръководството на доброто. Злото, когато прави всички свои работи под ръководството на доброто, то не е вече зло.
Вземете едно малко сравнение. Отивате вий при един железар и му носите едно парче желязо. Той го чука с чук, но някой път с чук не става. С клещи го туря в огъня, желязото се зачерви и после го чука. После го наръси, пак го тури в огъня, пак го извади и го чука, пак го наръси и след това, като го извади от огъня, пак го кове и то става по-меко. Та, някой път някои ваши мисли са доста корави и трябва да ги турите в огъня и после трябва да ги чукате, за да станат меки и да излезе от тях нещо хубаво.
Вий говорите за човешкия характер. Човешкият характер е едно предприятие, чрез което се произвежда нещо. Да кажем, че произвеждаш консерви. Знаете ли какво мъчно се правят консерви? Трябва да направите тези консерви така, че да не се развалят. Или може да тъчете нещо. Знаете ли колко мъчно се тъче?
Та казвам: Онова, което сте изработили, не трябва да се изменя. Трябва да имате една добродетел, която при всичките условия на вашия живот да не се изменя.
И после трябва да знаете, че вие минавате през един свят, където има война навсякъде и трябва да си отваряте очите. Мислите ли, че всеки, който ви говори за любовта, носи любовта? Мислите ли, че всеки човек, който говори за добро, носи доброто? Мислите ли, че всеки, който говори за истината, носи истината? Не. Има една позлатена истина. Има едно позлатено добро. Има една позлатена честност. И като дойде изпитанието в живота, това, което е позлатено, ще се разкрие.
Сега, вие тук сте на различна възраст. Някой сте на 50 години. Турците казват: „Ели-бели“. С 50 години ти вече ставаш виден. Всеки ще те знае. Ако си чиновник, ще служиш до 60 години. Ако си 50-годишен, ще кажеш: „Остават ми още 10 години.“ Като станеш на 60 години, изваждат те из службата навън, уволняват те.
Но всички тези сравнения сега трябва да се турят във връзка. Ти ще кажеш: „Какво ме интересува, че на турски се казва така?“ Всяко едно обикаляне около Слънцето има смисъл. Ако веднъж обиколите Слънцето, изходил си известно число километри. Ако два пъти обиколиш, изходил си двойно повече километри. Ако си на 60 години, значи ти си обиколил Слънцето 60 пъти със Земята заедно. И през това време си изходил с милиони километри. Като си го обиколил 60 пъти, какво си научил? В първата година ти като си обиколил Слънцето, то ти е показало само една малка част от своята повърхност. Та, 60 години като сте обиколили Слънцето, то към теб е имало 60 аспекта – 60 различни области в своето тяло то ти е показало. Представете си, че в първата година Слънцето ти е показало само първия си пръст, втората година – втория пръст и т.н. После почва с първия пръст на крака и прочее. Представете си, че Слънцето е един млад момък. Аз да ви представя фигуративно нещата. Слънцето е един млад, красив момък, а пък ти си на Земята. Ти търсиш любов. Без любов не можеш. Земята е превозно средство, тя обикаля. Земята казва: „Аз обикалям около този момък с тебе, а пък ти ще го наблюдаваш и ако ти се хареса, тогава хубаво, ще направим един договор.“
Момата, като срещне младия момък, какво гледа най-първо? Вий, когато срещнете вашите момци, какво гледате? Няма никой от вас, който да не е срещнал някоя мома: и старите, и младите братя, всички все гледат. Някои изобщо гледат на тялото дали е стройно. На някого му се харесват краката, на някого ръцете, на някого главата му и рамената му да са широки, после почва да казва: хубаво тяло има, хубави вежди има, хубави очи има, после някой харесва носа му, някой устата му, някой ушите му. Има много подробности. Сега говорим за млад момък, но когато говорим за млад момък, аз разбирам една Божествена идея, която иде в света. Тази Божествена идея носи блага. Когато младата мома срещне един млад момък, тя не разбира. Този момък ще остави всички свои благословения, но ако тя търси нещо преходно, тогава този момък ще си отиде и ще каже: „Аз вехто не продавам.“ Този момък носи скъпоценни камъни, злато, хубави книги, а тя търси в него копринени чорапи, помади. Той носи хубави книги, а тя му казва: „Малко помада.“ За любовта ние имаме превратно схващане. Онзи човек на любовта носи най-хубавите неща, от които вий имате нужда.
Ти казваш: „Трябва да обичам.“ Ще обичаш всички хора, понеже всеки човек е носител на всички блага. Ти трябва да обичаш всички хора, за да ти дадат Божии блага. Ако не обича, той се натоварва и ти дава. От него излизат благата, които ти си предал. Ако не ви обича, той стои затворен. И ти като обичаш, и ти даваш, иначе си затворен. И ти трябва да обичаш, за да дадеш нещо. И трябва да те обичат, за да ти дадат нещо.
Ний трябва да обичаме Бога, за да получим блага от Него. Човек, който обича, дава и получава. Ти казваш: „Защо трябва да обичам?“ Ако ти не обичаш, ти не можеш да вземеш тия блага, от които зависи животът. От тази любов зависи знанието ви и силата и богатството. Всичко онова, което търсите в света, зависи от основната любов, която трябва да имаме към Бога. Щом имаме любов, ще имаме онази топлина, която носи в себе си мекота, и ще можем да живеем. Щом имаме любовта, тогава в нас ще бъде силата и ще можем да направим всичко. Най-първо трябва да имате силата да се самовладате. Някой път, аз като говоря, вие казвате: „Ний не живеем добре.“ Оставете това, оставете думите „ние не живеем добре“. За вас е важно да знаете следното: „аз как трябва да живея.“ Трябва да знаеш как трябва да живееш. Някой казва: „Аз живея.“ Да кажем, че свириш на цигулка или на пиано. Не всеки музикант може да изкара онзи истинския тон от цигулката или от пианото. Музиката е една проекция. Ти ако нямаш музиката вътре в душата си, музикант отвън не можеш да бъдеш.
Та казвам: Когато аз говоря за Бога, подразбирам най-съвършеното същество, с което трябва да дойдем във връзка, за да можем да се научим от него как трябва да живеем. Единственият, Който може да ни научи как трябва да живеем, това е Бог. Единствените, които могат да ни научат как трябва да живеем, това се онези съвършените същества. Те нямат друг интерес. Той като дойде, ще ти даде нещо. Той ще ти говори много малко. Да кажем, че дойде при теб един от гениалните музиканти. Вий не се нуждаете да пеете много. Да кажем, че искате да излюпите пилето – трябва да знаете да пеете до. Щом изпеете до и пилето не се измъти, то тонът до не е взет вярно. Или искаш да направиш една работа и не знаеш как да я направиш – не знаеш как да вземеш до. Искаш да цъфне нещо, но ако не знаеш как да вземеш вярно тона до, нищо няма да цъфне. Ако не знаеш да вземеш вярно ре, нещата не вървят. Ако не вземеш вярно фа, кесията ти ще бъде винаги празна. Ти казваш: „Нямам пари.“ Казвам: „Изпей фа.“ (Учителят изпя нарочно „фа“ много фалшиво и невярно и каза:) Това е беднотия. (Учителят помоли един брат да изпее „фа“ и да го вземе на цигулка.)
Сега аз се спирам върху реалния свят. За мен музиката е нещо реално, живо. За мен всеки тон е жив. Когато аз говоря за тона сол, то аз разбирам едно същество разумно, което има за специалност тона сол. То е гениално същество. Когато говоря за до, подразбирам едно гениално същество. За мене всички 7 тонове на музиката, това са гениални същества. Ние казваме: „Това е до, написано на дъската.“ Не, до не е нещо написано на дъската. Това се живи същества. И казвам на седемтях същества: „Я изпейте една песен.“ И колко хубаво пеят те. Това е ангелска песен. Като пеят ангелите, ти като ги чуеш, животът ти ще ти стане приятен. Когато дойде любовта, тогава човек пее истински. Хората пеят, когато се раждат, пеят, когато се влюбят и пеят, когато умират. Само че, като умира, пее до известно време, а пък след като замине, не се чува гласът му. Той пъшка – това е пеене. И след като замине, другите пеят. И как му пеят? Доволни ли сте от пеенето на тези, които опяват? Аз бих му пял на заминалия така: „Колко си велик ти, братко мой, който тръгна за онзи свят. Аз те виждам вече добре облечен. Напред ти вече върви!“ А пък той ще почне горкия да нарежда: „Олеле, отиде моят човек!“ Това песен ли е? Не е песен.
Някой от вас трябва да слуша. Не знаете да слушате. Слушаш песента, но не знаеш как. Трябва да направиш един опит. Ще ми изпеете една песен и аз ще ви кажа тогава къде сте разбрали и какво и къде и какво не сте разбрали. Като пеете песента, веднага се познава. За да познаеш себе си, и аз пея. Познавам и казвам: В това съм прогресирал и в това не съм прогресирал. Човек постепенно трябва да прогресира. Няма същество, което да не прогресира. Ти казваш: „Аз съм остарял.“ Там е заблуждението. Като казваш, че си остарял, това значи всичко да знаеш. Защо да казваш, че си остарял, когато не си остарял? Само съвършеният е остарял, а пък ти никакво съвършенство нямаш. Кажи си: „Аз много малко зная още.“ Та, сега, не мислете, че сте стари. Но че сте деца, които трябва да учите.
(Учителят изпя следните думи:)
Красив е живота,
красив е живота,
пълен с добрини,
пълен с възможности,
пълен със сила,
която Бог е в него вложил.
Това трябва всеки да придобие.
„Добрата молитва“
Онзи, който не е добре въоръжен с оръжието на Любовта, ще го мачкат хората.
Онзи, който не е добре въоръжен със знанието на Мъдростта, ще го тъпчат хората.
Онзи, който не е добре въоръжен с оръжието на Истината, ще го тъпчат хората.
За да не ви тъпчат, трябва да сте добре въоръжени.
6.10 ч
XIX година (1939–1940)
41-ва лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 10 юли 1940 г.,
София – Изгрев.
|
