„Отче наш“
Пишете върху темата: „Разлика между топло и студено. Качествата на студа и топлината.“
„Махар Бену Аба“
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля. Някой път може да го считате в реда на нещата. Едното положение. Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя. Вие не обръщате внимание. С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави. Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
Този перпендикуляр предполага една площ. Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки. Постъпките са този свят, който виждате. Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика? Все има какво да се преподава по физика. Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата. Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
Първата наука, това е яденето. Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува. Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене. За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело. Що е колелото? То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото. Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание. Що е колелото? Разумно съчетание на известни механически елементи. Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото? Силата, която съединява тия спици, къде се намира? Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него? Ще му изхвръкне умът. Това аз наричам закон на равновесие. Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
Що е едно верую? Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ. Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение. Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш? Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек? Обидата, това е едно психическо блъскане. Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш?“ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна?“ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това?“ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие. Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците. Питам сега, какво се добива? Нищо не се добива. Губене на време е.
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно. Има причини, дето човек може да се докачи. Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение. Войната иде. Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца. Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе. Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти? Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш? Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото. След време, когато дървото порасне, и подписът расте. Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
Та казвам, всяко едно стълкновение засяга съвсем различни части на твоя мозък. Ако удариш палеца, предизвиква едно впечатление, ако удариш друг пръст – друго впечатление, ако удариш средния пръст, впечатленията са различни. Та вие, като седите, хващате ръцете една друга. Някой потегли единия пръст, потегли друг пръст и без да знае, се възпитава.
Направете един опит за една седмица. Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца. Неразположен си, изтегли си средния пръст. По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем. Кои камъни обичате? Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате. От металите обичате повече златото. Обичта може да бъде външна, може да бъде вътрешна. Значи тя ще ви подтикне да мислите. Щом човек вече започне да мисли, той е вече на правия път.
Та казвам, когато вие сте неразположени духом, във вас мисълта не тече правилно. Имате неразположение, може би гледате на цялото бъдеще и мислите как ще прекарате живота си. Как ще прекарате, не знаете. Вие, след като минете пътя, ще знаете. Сега само може да предполагате как ще минете живота си. Сега вие вървите по един път, млади сте. Но вие трябва да използвате закона на младостта. Минавате в един красив свят и трябва да бъдете внимателни. Вашият свят, през който минавате младите, е много опасен, навсякъде има надписи. Онези, които са минали преди вас, са оставили надписите. Някой път вие минавате и не може да четете. Хващате кривия път, и после трябва да се връщате. Дойдете до мястото, дето сте се отклонили, пак не може да хванете правия път, пак хванете друг път. Ще се връщате четири–пет пъти. Ако вие искате да усилите вашата воля, усилването на волята става съзнателно, в даден случай умът на човека да бъде по-силен, отколкото противодействието. Ако вървиш по пътя и някой човек те спре, в тебе ще се зароди едно чувство на недоволство. Обаче умният човек отдалече вижда и избягва. Той ще направи една крива линия, той ще вземе правия път и няма да влезе в стълкновение.
Да кажем, по някой път вие сте в спор, спорите вие кое е по-ценно: среброто ли е по-ценно, или златото е по-ценно. Да допуснем, двама учени хора се спорят. Ако вземете среброто, то има едно свойство, че лекува болезнени състояния. Лекува ги. Ако аз имам някаква болка, ще взема чисто сребро, ще го туря във водата, ще го държа двайсет и четири часа. Ще си вземам по няколко капки от тази вода и веднага неразположението, което имам, ще изчезне. Ако искам да имам някакво разположение, златото носи магнетическа сила, златото дава разположение. Среброто отнема неразположението, среброто се занимава с неразположението на човека. Ако имаш известно неразположение, ти го премахни. Златото ти дава разположение. Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш. Как ще извадиш разположението от златото? Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета. Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи. Направи някаква операция, спечели. Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител. Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини. Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини. Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат. И оттам насетне се научиха да сеят. Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха. Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате. Вие трябва да използвате дадените условия. А дадените условия седят в човешкия ум. Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното. Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите. Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти. Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти. После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате. Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си. Вие искате да угодите на тия учители. По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате. Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде. Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе. Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание. Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението. Станало изгубване на съзнанието ви. Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани. Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
Пазете закона на равновесието на вашите мисли. Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи. Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли. И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите. Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
Казваме, че има Бог в света. Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни. Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него. Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи. Туй е турено в Писанието. Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави. Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение. Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
Казвам, три неща има. Човек трябва да бъде разумен. Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени. И добрите трябва да бъдат Божествени. И справедливите трябва да бъдат Божествени. Тогава всичко е постижимо.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Двадесет и девета лекция на Младежкия окултен клас
7 юни 1940 г., 5 ч сутринта
София – Изгрев
Забележка: На 31 май 1940 г. според каталога не е била четена лекция.
|
