Четири неща

29 неделно утринно Слово

2 юни 1940 г. 5 ч.с.

Изгрев

Добрата молитва.

Ще прочета 25 глава от Матея, до края.

Има едно изречение, което казва, че повторението е майка на знанието, но повторението е и майка на глупостта. Добрите работи, като се повтарят, човек придобива нещо, но и глупостите, като се повтарят, човек изгубва нещо. Има нещо в света, което се спечелва, има нещо, което се изгубва. Опасността в това седи. Има една възможност. Не знаем, кои са били причините за ангелите, които са седели на такова високо положение и слава и знание и в тях се заражда едно изпитание. Някои напускат небето и стават тъмни духове. Разни теории има и никой досега не знае причината. Когато някой приятел напусне приятелите си, никой не знае причината, кое го е заставило. Най-първо се обичат и след това се зароди някоя малка причина, никой не я знае. Как е възможно тази обич да престане? Причините не знаем, но последствията имаме ги на лице, когато двама души се обичат, ядене и пиене има. А щом не се обичат, няма ядене и пиене. Когато двама души се обичат, къщата е добре мобелирана и осветена. Щом не се обичат, къщата е тъмна и разхвърляна. Когато се обичат, добре се обличат, щом не се обичат, добре не се обличат. Тогава, докато някой се облича хубаво, наред вървят работите. Щом не вървят работите добре, започват да се скъсват дрехите, показва, че търговията не върви. Съществуват известни правила, които всеки трябва да пази. И добрите правила се нарушават от умните хора повече, отколкото от глупавите. Понеже на глупавия никога не му идва на ум да седне, да пише някоя поезия, а на умния ще му дойде на ум, да пише поезия и ще направи доста глупости. Въпросът не е с глупавите хора. Ние знаем тия работи. Всеки от вас може да пише поезия, но писали ли сте поезия? Казвате: „Да се римува, то е лесна работа.“ Всеки знае да замеси хляба, но ако вземете брашно, от десет години седяло в чувала, какъв ще бъде този хляб?

Върху тази глава, какво ли не се е казвало. Страхотни работи за вечното мъчение. Един български свещеник казвал на слугата си Стоян: „Не зная Стояне, какво ще се прави в онзи свят. Ще има скърцане със зъби.“ Стоян отговаря: „Ти, дядо попе, няма да се плашиш, твоите зъби са паднали. Няма какво да се мъчиш.“ В телесен смисъл, мъчението е един акт вътрешен. Не е тъй както се пише. Но за да бъде понятно, ще го представя на физическия свят. Както го е описал Данте, то не е ад. На Западния фронт е много по-страшно от дантевия ад. Войниците от пукането на бомбите и на снарядите, очите са им излизали навън. Пукат се. Изкривени лица, нервната система разстроена. Каквото и да пишат вестниците, все е малко. Тези хора имали някаква идея. Каква идея имат? Едно време за Бога се биели, а сега? За един Версайски договор. Не искат да го корегират. И след като измрат милиони хора, тогава ще го корегират. Защо преди това да не е възможно да го корегират? Вие се чудите, защо тези хора не разсъждават правилно. Но аз ви питам, във вас има едно желание да се помолите, но казвате: „Кой ще става да се моли, студено, зимно време.“ Казвате: „И под юргана може.“ Какво те заставя да лежиш под юргана? Защо да не вземеш юргана на гърба си, че да станеш прав. Какви са съображенията, че ще легнеш на едната страна и ще четеш молитвата? Ако се молиш на лявата страна, ако се молиш на дясната страна, или на гърба, или на лицето, молитвата ще бъде чута от Господа, но ще има различни резултати. Ако имате един оратор, който ще легне на страната си и ще ви говори на лявата или на дясната страна, или на лицето си, или на гърба си, какви ще бъдат резултатите? На лявата страна, на дясната, на лицето, или на гърба, те са изключителни случаи. То не е естествено положение. Когато се моли човек, трябва да се представи в едно красиво положение пред Бога. Мисълта ти и чувствата ти трябва така да бъдат, че да няма никакъв дефект. Аз съм виждал мнозина, като отиват да се молят, отиват с такова едно изкривено лице и православни, и евангелисти, какви не съм ги наблюдавал. Седи той пред иконата и сълзи му текат. Да покаже на Господа, че много страда. Той вярва в иконата, че тя ще изпрати мисълта му до Бога. А той умният човек, който мисли, не иска да я изпрати. Един богат човек хванал един слуга, той бил умен, но не знаел да чете. Името му било Иван. Един ден казва: „Като дойде, прочети му онази книга.“ – „Не зная“, казва „да чета.“ – „Да си се научил.“

Разните хора изваждат разни тълкувания. Човек със злото се отчуждава от Бога. И това става мълком. Вие поне психически имате тая опитност. Двама души са близки, но по едно време усещат, че са се отдалечили. После, не си говорят. Докато хората си говорят и се карат, значи, че се обичат. Докато се карат още има любов. Колкото оскърбления има, показва, че има любов. Колкото оскърбления има, показва, че още има любов. Но като престанат да си говорят, още по-лошо е. Ако разглеждаме тялото физиологически, когато има болки в крака, в главата, в гърба, човек още може да се лекува. Но когато престанат болките в крака, кракът изсъхва. Не може да се лекува. С изпитания е зле, но без изпитания още по-зле. Аз не искам да ви говоря за невежите хора. Съвременните големи художници правят картини и си правят своите изложения, за да видят мнението на хората. Големите артисти, мъже и жени, по някой път, играят роля и според ролята ще се определи, как да играят. Има актьори, които на сцената разплакват хората. Има проповедници, които като говорят най-сериозни работи, никого не разплакват. Вие, като четете тази глава, хваща ви един страх. Казвате: „Аз от кои съм?“ Една свещ, която гори, какво ще пита? Ако гори, от горящите свещи е. Ако не гори, не е от тях. Мнозина братя са ме питали, колко са напреднали. Лесна работа. Дойде някой, дам му една задача по математика. Питам: Когато имате едно скръбно чувство, какво число сте? Отивате в гостилница, давате 54 лв. за ядене и след това имате едно коремоболие. Питам: Кое стана причина за това? Значи за 54 лв. ти си купи една болка. Питам сега, с колко лева ще я излекуваш? Някой път с по-малко. Една доза рициново масло – 5 лв. Това е външна страна. Кои са същинските причини? Тази храна, която ти е произвела болките, няма никакво съотношение към тебе. Ти си ял храна, която те мрази. Всяка храна, която ти причинява приятност, тя те обича. Ако те заболи корема и си ял яйца, или риба, те те мразят. Или на научен език казано, тази риба няма никакво отношение към вас. Вие някой път с болестите трябва да постъпвате тъй, както един американски доктор ми е разправял. Една вечер се връща той от театър и усеща, че подире му вървят двама апаши, гледат да го оберат на някое пусто място. Докторът извадил кесията си, обърнал я да им я покаже, че няма нищо в нея. Като им показал, отишли си. Щом имате нечиста кръв, апашите вървят подир вас. Обърнете кесията надолу, да им покажете, че няма нищо в нея. Дотогава, докогато човек има и последната лоша мисъл и последното лошо чувство, може да е скрито някъде, защото възможностите за страданията са скрити в човешката душа. Той ги носи, чу туй е карма, едно съчетание. Един мой познат ми разправи един сън. Казва: „Сънувах една вечер един поп, мой познат, близък, върви облечен в черно и много други попове, все с черно облечени. И този, който върви, погребва някого. Те вървят в процесия, аз вървя отстрана и гледам. Събуждам се и си мисля, какво означава този сън. Според поверието, лошо е да сънуваш поп. Него ден ми дойдоха такива страдания, казвам си: Откъде го видях този поп!“ Но този поп е вътре. Той е едно кармично състояние, което човек изпитва. Черният цвят е винаги носител на странни работи. Господ казва на Каина: „Защо ти е потъмняло лицето.“ Щом почне да потъмнява лицето, човек е вече неразположен. И ако имате едно огледало, щом почне да се изменя цвета на лицето ви, отдалече още може да разбирате състоянието си. Сами можете да бъдете лекари на себе си. Вие още не сте чели, колко са ударите на пулса и дали са ритмични. Някой път не са ритмични. Един нередовен пулс. Или черният цвят всякога произтича, когато настане разстройство на черния дроб, или стомаха. Човек добива един черен цвят. Или, ако много се разстрои черния дроб, тогава добива жълт цвят. А българите са мислили, че като пожълтее човек, поумнява. Почва да мисли, но мисъл от притеснение. Жълтеница казват. Има ли някакъв цяр? Има, не мрази никого. Нищо повече. Има една потаена омраза, която разстройва черния дроб. За да се разстрои черния дроб, изискват се 5, 10, 15, 20 години, за да се произведе едно болезнено състояние. Вие някой път се намирате в добро състояние, но в добрите състояния се изплаща кармата. Ще ви дойде едно изпитание. Изпитанията ще дойдат. Тогава естествено, че не може да ги избегнете. Имате една дъщеря, която ви е обичала, която гледате като едно ангелче, но един ден вашата дъщеря се изопачи. Почва да става замаяна, непослушна. Казва: Че къщата по-рано била светла, но сега е тъмна. Брата си не търпи, майка си не търпи, измени се сърцето и. Кои са причините? Тя се е влюбила в един свой познат от миналото, но който е останал много назад. И в този разваления момък вижда своето щастие. Но там е нейното нещастие. Българите когато сготвят някое развалено месо, ще му турят масълце, червен пипер, миризми, ще го докарат. Аз имам само един пример и той е от Сливен. Имаше един брат, който беше тръгнал в пътя. Много добре вървеше. Една сестра се влюбва в него. Казвам на сестрата: „Слушай, този брат не е за тебе. Той си има една тежка карма.“ Казва: „Най-големите страдания да мина, но с него да бъда. Две години да живея, но с него.“ Среща ме след две години и ми казва: „Кешким да бях те послушала.“ И тази сестра и досега гледа този брат. Не е лошото в любовта, но тя мислеше, че там ще намери своето щастие. А те са два противоположни полюса, като рака и щуката. Тя е един обективен ум, материалният свят я интересува, иска да живее добре, да си има къща, апартамент, деца, автомобили. А този е един замаян човек, цял ден с цигарата, напише няколко реда, а откъде ще дойдат парите, не иска да знае. Нищо не пипва. Него го мързи, каквото и да е да бутне. Носи си цигарата, пуши и отвреме, навреме цитира автори, поети и доста хубаво ги цитира. Той ходил в Русия, следвал нещо и се обезсърчил. Аз считам, че той имал едно влюбване, изгубил е първата си любов и е изгубил вяра във всичко. И казвам на тази млада сестра: „Ти не можеш да възстановиш това, но ако искаш ти да се пожертвуваш за него, добре.“

Сега да направя аналогия. Ако вие се влюбите в дявола и се ожените заради него, мислите ли, че ще бъдете щастливи. И на някои казвам: „Не се жени!“ – „Как да се не женя?“ Не се жени за дявола. За кого трябва да се жениш? Ожени се за онзи, който те люби, който те обича, но никога за онзи, който не те обича. Без любов не се жени, защото ще имаш страдания. Ако не се ожениш ще имаш страдания, но ако се ожениш ще имаш десет пъти повече страдания. Моралът е там. Сериозна работа е женитбата. Женитбата е един акт. То е едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания, човек ще учи четири неща: Ще се научи да люби Господа с ума си. Ще се научи да люби Господа със сърцето си, Ще се научи да люби Господа с всичката си душа и с всичката си сила. Четири неща, като ги завършим, ще завършим своето развитие. Че ти искаш да се жениш, най-първо, готов ли си да жертвуваш живота си и всичко да дадеш? И този, за когото се жениш, готов ли е всичко да даде, да се жертвува за тебе? Но ако и той и ти не сте готови да се жертвувате, стойте си настрана. Живейте си тъй.

Не можем ние да бъдем благоприятни на Бога без любов. Тази лъжа трябва да изчезне. Като се приближаваме при Бога, всеки наш акт трябва да бъде пълен с любов. Като се приближаваме при Бога да няма ни сянка на една изопачена мисъл, на едно изопачено чувство, на една изопачена постъпка. Не говоря за външни работи. Че човек говори по-високо, или че не се обхожда, всичко зависи от състоянието на ума, от състоянието на сърцето, на човешката душа и от състоянието на човешката сила. Единственото нещо, което спасява хората в света е любовта. Само любовта може да спаси и да повдигне хората. И понеже ние разрешаваме въпроса на хиляди години, сега разрешаваме въпроса. Някой път се чудим, защо хората не са разумни. Че най-разумните хора сега се бият. Че какво им костува на англичаните, германците, французите да коригират един Версайски договор? Защо всички мислят само за себе си? И в нашия живот е същото. За пет пари човек някой път разваля живота си. Всичките ни страдания в света произтичат от безлюбие. Ако човек ми дава подарък без любов, ако носи хляб, аз го давам на кучетата. Имам една котка, която ме учуди. Давам и един хубав козунак, не го яде. Казвам и: „Какво искаш?“ Давам и кашкавал и него не яде. Но един ден ми пращат от едно място една пита селска, давам и от нея, яде. Казвам: Този козунак е без любов и този кашкавал е без любов, но тази пита е с любов. Онова, което носи благо в живота, то е любовта. Нашата душа, нашият стомах и нашият ум са хиляди пъти по-умни от котката. Никога не можеш да проектираш в ума си една лоша мисъл, нито в сърцето си едно лошо желание и никога не можеш да прекараш през душата си една лоша постъпка. Те не се лъжат. Не зная, дали има развален ум, то е едно старо понятие. Казват: Развалено е човешкото сърце. Но от съвсем друго съображение е нацапано. И това сърце, за което казват, че е лошо, Господ казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Туй, което ни причинява страдания, то е отвлечено, за което не искам да говоря. Когато туй лошото влезе в човешкото сърце, човешкото сърце се изопачава. Когато се разстрои стомаха, измени се лицето, но причината не е в лицето. Като се оправи стомахът, пак има едно красиво лице. Грехът не е едно естествено състояние. Той иде отвън. Една чужда мисъл отвън, причинява туй състояние. Христос казва онези неща, които са му направили, гладен бил – значи за сърцето, гол бил – облекли го. Кои са тези бедните хора? Иде някой човек, имаш един подтик да му направиш добро. Не се отказвай от своя вътрешен подтик. Имаш един подтик, много малък. Не се отказвай, какъвто и да е. То е онова Божественото начало. Тези, малките подтици, носят най-хубавите последствия. От малките подтици във вашето сърце и в ума си, никога не се отказвайте. Тези, които вървят по закона на любовта, онези, които служат на любовта, с която умът им се занимава, с която сърцето им се занимава, с която душата им се занимава, онези, които служат на любовта, с която тяхната сила се занимава, те ще наследят благата, които Бог е определил заради тях.

Пазете най-малкото правило: Щом някой път не послушате това, малкото подбуждение, изправи се пред Господа и кажи: „Прости ми, Господи, че не те послушах!“

Отче наш.