Сряда, 5 ч сутринта
„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Тема: „Преки и косвени отношения между сиромашията и богатството“.
Един човек, който 10 години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето. Или да преведа: Ако вие 10 години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството. Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили, ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи.
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде?“ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде?“ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен? Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад. Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи. Че какво става с виждането?
Да кажем, вие искате да видите единицата. Имате право. 0 1 2 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява. Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате. Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък. Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък. Но вие трябва да направите един превод. Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалиш? Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин. Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия. Някой умен българин го е казал това. Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия. Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал. Следователно сиромасите обработват богатите хора. Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва. А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание. Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек. Там е вашата погрешка. Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той. Като умирате, вие давате заем. Умирането е даване заем.
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия. Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него. Следователно втори път дава принос на смъртта. Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си?“ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря?“ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш?“ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод. Смъртта дойде, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо. И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна. Да стане плът и кръв вътре в човека. Вие по някой път говорите за думата „любов“. Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого?“ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога?“ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил. Това го радва. Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно. Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
Запример той те учи на добродетел, да бъдеш добър. Ако станеш добър, ти ще постъпиш добре и с учителя си. Ако не разбираш доброто, този урок не го знаеш, като постъпиш зле, ще постъпиш зле и с него. Някой пита: „Защо трябва ние да се обичаме?“ Ако не се обичаме, не може животът да влезе, ние ще бъдем винаги под робството на смъртта. Животът е, който временно ще ни освободи от робството на смъртта. Ако ти любиш, ти ще се освободиш от смъртта. Ако ти работиш, ти ще се освободиш от сиромашията. Вие считате сиромашията за лошо нещо, че тя ще ви избави от несгодите на богатството. Та богатството внася всичките неспокойства! Постоянно мислиш да не те оберат, да не те претрепят някъде. А сиромахът няма какво да се безпокои. По някой път и сиромахът умира, защото не е напълно сиромах. Понеже не е напълно вътрешно сиромах, и той е богат, има своето богатство, че смъртта като го хване, намира какво да продава. Намери тенджери, хване го, казва: „Така не може. Ти минаваш за сиромах, но не си сиромах“ и от сиромаха му взема последните неща. Сиромахът трябва да дава нещо от себе си.
Та казвам: Вие всички седите и казвате: „Ние сме хора от новото учение.“ Някои казват: „Ние сме окултисти. Ние сме християни, ние сме православни, ние сме католици, ние сме будисти.“ Може да сте всичко. Някой е зоолог. Какво значи „зоолог“? Знае имената на животните, знае характерните им черти. Някой е ботаник – знае, познава растенията, знае имената им, познава ги, как се разсаждат, какви плодове дават. Някой е минералог, някой е физиолог, някой е химик и т.н. Но онзи химик, ако не разбира химията, как ще прави съединения и разединения? Или за да бъдеш химик, трябва да знаеш да скарваш елементите и да знаеш да ги примиряваш, на ваш език казано. То е химия да се научиш да скарваш елементите и да ги примиряваш, да ги разединяваш и да ги съединяваш, да ги венчаваш и да ги развенчаваш. Съединение и разединение, венчаване и развенчаване – това е химията.
Казвате: „Като идем в оня свят, какви ще бъдем?“ Българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал – пак в тия.“ Има един пример за един от учениците, който ходил при един от великите учители в Индия. Той го учил за науката за доброто. Като дошъл за доброто, казал му какво да прави. Казва: „Учителю, спри се там. Този въпрос е труден, искам да го проуча малко.“ Отишъл да прилага доброто. След 10 години се връща и казва: „Започни там, дето преди 10 години спря за доброто.“
Че, целият физически свят е изграден върху доброто. Ти, за да бъдеш добър, трябва да разбираш всичките закони на доброто на физическия свят. Ти трябва да разбираш как е човек устроен и защо е устроен. Ти трябва да разбираш защо Слънцето изгрява и защо залязва. Трябва да знаеш какво има в Слънцето вътре. Трябва да знаеш произхода, материалната страна на светлината.
Той е добър човек. Вие имате едно понятие за доброто, но не зная какво е вашето понятие. Някой от вас може ли да ми каже какво е доброто? Вие разбирате доброто, след като дошъл и ви набил, нахранил ви хубаво, дойде друг, който ви превързва и ви помага – той е добър. Единият, който ви набил, намушкал; другият дойде, че ви превърже раните, погрижи се за вас и ви каже: „Няма нищо, то ще мине.“ Такива опитности идат. Този човек наричаме добър – един човек, който в даден случай може да ти помогне материално. Материално – разбираме съществено, да излезеш от едно затруднено положение. Паднал си в един кладенец – той ще те изтегли с въжето. Или си жаден, или си гладен, или си болен, в каквото и трудно положение и да си, той ще ти направи една малка услуга – тоя човек ние наричаме добър. То е азбуката на доброто, която трябва да прилагаме.
Та, сега вие казвате: „Като идем в оня свят, какво ще бъде?“ Какво сте свършили тук? Някои мислят, че като идат в оня свят, венци ще им турят. Че има венци, има. Но венците са давали старите гърци в Олимпийските игри на онзи, който побеждавал в разните борби, надбягвания. На този, който излизал победител във всичките борби, на него туряли един венец. Сега и в живота има венци. Сега всички очакват. Ако победите, ще има венец; ако не победите, никакъв венец няма. Вие ще имате един изпит без никаква погрешка. Може някъде да направите една малка погрешка – няма да минете изпита. Някои от вас ще цитират онзи стих от Писанието, дето един излязъл в първия час да търси работа, друг излязъл по обяд и трети – надвечер; и тримата били ангажирани да работят на лозето [и] им дали еднаква заплата. Някои казват, че стига един час да работиш. Но онези, които работят един час, те са най-умните хора в света. Като работи, знае как да работи. Онзи, който целия ден работи, той не е от учените.
Сега някой казва: „Аз 30 години съм християнин.“ Ти не си от учените. 30 години християнин какво е? Аз казвам, че аз съм още от времето на Адама и още не съм разбрал. Аз от времето на Адама уча християнството и едва започвам да го разбирам. Той казва, че от 30 години е християнин. Че какво е разбрал! 8000 години са това работа – според тази хронология – и едва поназъртам какво нещо е любовта Божия. Като погледна тази светлина, едва разбирам Божията любов, защо Бог допусна грехопадението, защо Адам сгреши, защо Ева сгреши. Направила една погрешка, детинска работа. Бащата взел, че ги изпъдил из рая. Казва: „Ще саждате нови дървета, ще пазите Моя закон.“
Защо ги изпъдил Господ из рая? Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест. С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя. Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат. Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
Лозата представя човека. Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал. Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
Има един пример за един американски студент. Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират. Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз!“ Хваща го за крака, дига го във въздуха. Онзи му казва: „Почитам те сега.“
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила? Запример аз гледам хората колко са страхливи. Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има?“ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят?“ – „Млада съм. – казва. – Че кои са причините за болестта?“ Аз и казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам и: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш. Искаш да се радваш. Но след скръбта иде радостта.
Тогава има две победи в света. Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата. Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим!“ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте. Всички трябва да воювате. Дигнете тогава знамето на любовта.
В любовта ти ще воюваш, сам ще воюваш и противникът, като го удариш 4–5 пъти, ще се обезсили. Като се обезсили, ще идеш, ще го превържеш, ще му дадеш първите наставления какво нещо е любовта.
Да ви приведа един пример. Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани. Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга. И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието. Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата. Че, това е любов. Че как мислите вие?
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Ние имаме едно особено схващане за любовта. Любовта примирява всичките противоречия. След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири. Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях. Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
Казвам сега: Кой ви е научил на това? Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат. Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си. То е музикално. Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш. И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
Процесът на живота започва с изваждането. Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете. Сега да ви представя един пример. Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата. Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте. Аз се отплащам за доброто, което ми направихте. Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
Този процес, той става и във вас вътре. Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става. Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи. Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
Аз ви правя превод. В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите. Не трябва да се възмущаваш от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука. Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева. Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
Сега вие седите и мислите по стария начин. Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят?“ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души. Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година. Една година на небето, то са хиляди години на Земята. Или един ден в небето, то са хиляди [дни]. Това са символи.
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно. Като страдате, в страданието да усещате една малка радост. И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост. Богатият, той се страхува да го не оберат. Сиромахът се страхува от сиромашията. И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш. Радвай се на богатството. И в богатството има нещо, на което може да се радваш. Вие не вземайте богатия в онзи смисъл, дето казва стихът: „Богатият няма да влезе в Царството Божие“. Всички богати, които не внасят капитала си в сиромасите, няма да наследят Царството Божие. Но богатите, които внасят капитала си в сиромасите, ще наследят Царството Божие. И всички [сиромаси], които обработват капитала на богатите, ще влязат в Царството Божие. Всички сиромаси, които не обработват капитала на богатите, няма да влязат в Царството Божие. Тъй седи въпросът. То са отношения, които съществуват в света. Сега ние схващаме статически положението.
Казвате: „Ние не сме ли добри?“ Да допуснем, че аз съм първият ученик в първо отделение, постъпвам във второ. В първо отделение свърша с 6, във второ – петорки, в трето – четворки, в четвърто – с тройки. Дойда в прогимназията. Първи клас свърша с тройки, втори – с двойки и трети – единици.
Всяка добродетел, която се увеличава, тя има обратни резултати. Следователно ние, като умираме в света, учим се на закона на щедростта. Понеже онези, които нищо не са давали, един ден ще дойдат ще им вземат тялото. Като те изпращат втори път на Земята, пак ще ти дадат нов капитал, но в старото всичко ще остане на Земята. Ти него ще го дадеш, на него няма да разчиташ. Няма да разчиташ на това, което имаш. То е капитал, с който работиш. Този капитал ще остане тук. Втория път ще дадат нов капитал. Ще разчиташ само на своята мисъл. Ще разчиташ само на своите чувства. Ще разчиташ на своята сила, която Бог ти е дал. Ще разчиташ на доброто, което е вложено в тебе, което е външната страна на любовта; на доброто, което Бог е вложил в твоя ум; на справедливостта, която Бог е вложил в твоето сърце и на волята ти; ще разчиташ на силата, която Бог е вложил в твоята душа. Душата е силна сега.
Та казвам: Вашата душа трябва да бъде силна да издържа. Като дойдат всичките страдания в света, онзи, който може да издържа, той е силен човек. Да престане съвременният ропот.
Какви са вашите учители? Ако един учител те погледне отвисоко и ти каже: „Нищо не разбираш!“, какъв е този учител? Добрите учители, като погледнат способните деца, забелязва се една усмивка в лицата им, имат едно желание да предадат знанието, че от тях ще стане нещо.
Казвам: Щом влезете между хората, вие да се зарадвате за условията, които ви се дават. Срещате един човек, не знаете какво да му кажете. Когато един млад момък срещне една млада красива мома, какво и казва? Това са образи. Във вас седи една изопачена идея за тях. Един силен благороден момък среща една много красива мома. Наблюдавали ли сте, когато силният момък, който е бил силен и опазил силата си, като види красивата мома, застава с почитание, отстъпва? Срещаш един учен човек. Как ще се поставиш? Като го погледнеш, в тебе има едно уважение и почитание, искаш да бъдеш като него. То е отношение. Вие срещате един свят човек. В святостта се крие едно Божествено знание. Един светия е разбрал малко любовта, поразбрал малко от Божията мъдрост и от истината е поразбрал малко и станал свят човек. Един светия има, който е свършил първото отделение на любовта, първото отделение на мъдростта и първото отделение на истината и светия станал.
Вие сега се обезсърчавате, вие ще ми кажете тъй: „Ние какво мислихме, пък тази работа каква излезе! Ние мислихме, че ангелите ще дойдат да ни занесат в небето на крилата си.“ Един човек хората го носят на ръце, но той заслужава. Човек се връща от бойното поле или се връща от някоя експедиция, направил велики работи, носят го на ръце. Ти нищо не си направил, какво ще те носят хората на ръце? Като умре някой, нали го носят на ръце. Аз не искам да бъда като тия умрелите, да ме носят на тарга. Хванали го двама отпред, двама отзад, носят го. Не искам така да ме носят. Живия човек как го носят? Вдигнат го, той седи нагоре с главата. Той им казва: „Аз искам всички като мене да бъдете. И вас тъй да носят.“ Умрелият казва: „И вие като живеете като мене, и вас така ще ви носят на тарга.“ Не тъй да ви носят. Но да дадете добър пример. Не да ви носят легнали на тарга, но да ви носят с главата нагоре, прави. Туй искат вашите големи братя от вас. Аз бих желал да ви носят, както майките носят своите деца. Някой път майките носят децата си и те спят. Не спящи деца да бъдете. Но като ги носи майката, това дете пита, запитва. Пък има други – майката го носи, то спи. Казва: „Горкото дете.“ Спящи деца не искам да бъдете, но искам да бъдете будни деца, които питат: „Това какво е, онова какво е?“ Желая всички да бъдете не спящи деца, но деца, които питат майката на Любовта, майката на Мъдростта и майката на Истината: „Какво е това?“ – Това е Любовта. „Това какво е?“ – Това е Мъдростта. „Това какво е?“ – Това е Истината и Свободата.
„Отче наш“
XIX година (1939–1940)
33-та лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 15 май 1940 г.,
София – Изгрев.
|
