„Отче наш“
„Сила, здраве е богатство“
Какво е богатството? Сила, здраве е богатство. В какво може да се употреби? Каква е разликата между едно знание, което може да владате? Като кажете, че две по две е четири, теоретически може да го докажете. Като кажете, че две по две е четири, какво постигате? Или ако кажете, че шест по шест е трийсет и шест, какво постигате?
Сегашният век има една опасност, от която всичките хора страдат. Качваш се на висок връх. Колкото се качваш по-нагоре, въздушните течения стават по-силни, явяват се бури, започва да духа, срещаш едно съпротивление. Вървиш и казваш: „Имаше голяма буря.“ Защо се явява бурята? Тази буря забранява ли ти да се качиш на върха? Питам, ако се качиш на този планински връх, какво ще добиеш? Мнозина от вас сте ходили на Мусала, какво сте добили? Били ли сте на най-високия връх, какво сте добили? Седиш два–три часа, студено е, не може да седиш, пак се връщаш там, отдето си дошъл. Сега вие теоретически изучавате Мусала. Като се качите, теория имате, след което докажете, че туй, което сте доказвали, няма приложение. Няма приложение за вас, може да има приложение за други. На сития ако дадат яденето, казва: „Нямам нужда.“ Но ако туй ядене, което е непотребно на сития, го дадат на гладния, ще му бъде приятно.
Всичките хора, които изучават теоретически живота, правят същата погрешка, дават яденето на ситите хора. Не трябва да доказваш на сития, че „трябва да ядеш“. Казва: „Зная, че трябва да ям, но не съм ял.“ Той, като говори, че се наял, говори ли цялата истина? Наял ли се е, щото да не яде вече? След четири, пет, шест часа ще се яви желание да яде. Казва най-първо: „Не се нуждая от храната.“
Много анекдоти има. Когато един българин отива на гости, пък и всичките източни народи, и българите канят много пъти – ще те покани веднъж, два пъти, три, четири пъти. И като го поканиш много пъти, казва: „Хайде, за ваш хатър ще ям.“ Но ако идете при турците, като сложат яденето на масата, само веднъж канят. Сложат яденето, казва: „Заповядайте. Буюрун.“ Който дойде, дойде, който не дойде, втори път не канят. Питам, защо българинът иска много пъти да го канят, а турчинът, само веднъж като го поканят, не чака втори път и трети път да го канят? Питам сега: ако знаем, какво ще ни допринесе това знание? Всеки един знае от опит. Като го поканят веднъж, после пак като го поканят, казва: „Скоро ядох.“ Като седне, че се разяде, казва: „Уста кучешки, разядат се.“ Хубаво, аз говоря за яденето. Какво отношение има яденето към туй, за което сме събрани? Има отношение, защото човек, ако не знае как да яде, ще се спъне. Ако не знае как да възприема светлината чрез очите си, ако не знае как да възприема звука чрез ушите си и ако не знае как да възприема тия хубавите ухания чрез носа си, да изрази, и ако не знае как да управлява езика си, той ще си създаде много неприятности, общо казано.
Често човек обръща внимание на говора на някои хора, какво говорят. От какво произтича любопитството? Може би ти слушаш, да не би за тебе да говорят, ти да си предмет на разговора. Ти искаш да знаеш какво ще говорят. Може да говорят най-лошото за тебе. Тогава какво добиваш? Слушаш, искаш да знаеш какво ще говорят. Тогава ще се намериш в положението на един наш приятел, който държал сказка в Плевен. Казва ми: „Имах една сказка върху спиритизма, имах голяма публика. Хората се интересуваха, доказваха, че има и друг живот. След сказката иде един и ми казва, че иска да ми каже нещо на ухото. Аз помислих, че той e въодушевен и ще ми каже, че много благодари за просветата, която принесох чрез сказката си. Тъй си мислех. А той иска, ми каза на ухото, да ми каже никой да не чуе. Дадох ухото си, и той ми каза: „Страшен вагабонтин си.“ Че ме поряза с нож.“ Вие ще попитате защо този искал на ухото да му каже. Има си известни съображения. Той е от дипломатите, че каквото говори, не иска да го чуят хората. Адвокат е той, може да го даде под съд, че го нападнал.
Мене ми разправяха един случай за две съседки, които се карали. Едната съседка предизвиквала другата. Едната казва: „Тя ми говореше много пъти обидни думи, и аз дотогава нищо не бях и казала. Рекох един ден и аз да и кажа нещо, да и се отплатя. Тя била хитра, като ме предизвика, взела, че повикала още една. Като и казах, тя ме даде под съд и ме осъди.“ Другата много пъти и говорила обидно, но тя и създала много големи мъчнотии.
Вие един ден ще речете, че сте самостоятелни, но тогава ще ви дойдат най-големите мъчнотии. Аз ще ви попитам: ако един ден някой ви нападне, как трябва да му отговорите? Има два начина. Не отговаряй на глупавия според глупостта му и отговаряй на глупавия според глупостта му, да се не мисли за мъдър. Или другояче казано: не отговаряй на глупавия според глупостта му и не отговаряй на глупавия мъдър, отговори на глупавия мъдър според глупостта му. Защото има и глупави мъдри. На него му отговори.
Тази черта означава вселената. На какво прилича? На буквата г. От тази черта може да образуваме а. На какво замяза сега? Защо се измени съдържанието? И да ви докажа сега, какво ще ви ползва? На български г-то, трябва да се закачите, трябва да знаете как да се държите с ръцете за клоните, то е г-то. А-то на български означава да знаеш кога да я прекараш, то е а-то. Ако ти се тревожиш за нищо и никакво, ако говориш нищо и никакво и ако ходиш на нищо и никакво, не си изучил буквата а. Да говориш, както трябва, да слушаш както трябва, да ходиш както трябва, да решаваш всички работи както трябва, това е а-то. Сега казва някой: „Как да го зная?“ Ако имате една нота написана, какво означава? Може да означава „до“, може да означава „ми“, може да означава „сол“. „До“ се пише на първата спомагателна линия. Нотите се пишат или на линиите, или на междулинията на петолинието. Каква разлика има между ония ноти, които са на линиите и които са на междулиниите?
Казвам, ако „до“ е основен тон, той излиза от центъра на нещата. Една идея, която излиза из центъра на твоя ум, из центъра на твоята душа, из центъра на твоя дух, това е „до“. Не само да кажеш „до“, но трябва да го знаеш да го пееш. То си има специфични трептения. Ти не вземаш правилно „до“. В дадения случай на спомагателната линия, на първата основна линия е „до“. Да кажем „до“ – слънцето. Коя е втората? После имате Меркурий, после Венера, иде Земя, иде Марс, иде Юпитер, иде Сатурн. Туй, което излиза от слънцето, и туй, което излиза от Меркурий, еднакви ли трептения има? Няма еднакви трептения.
Та казвам, законът е: ако вие вземете вярно „до“, вземате вярно и последователно и всички други тонове. Ако вземете „до“ криво, и всичките други тонове, които следват, няма да бъдат верни. Или казано другояче: ако имате един принцип, който прилагате зле, ако не разбирате този принцип, няма да разбирате и фактите, които произтичат от него. Ако не разбирате закона, и фактите, които произтичат от закона, няма да ги разбирате. Казвате: „Какво има, като не ги разбираме?“ Ще влезете в много противоречия в живота си, ще си създадете най-големите страдания. Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав. Ако държите една лекция за здравето, как ще проповядвате, какво бихте казали? Ще кажете, най-първо, че трябва да се взема хубава храна. Но коя е хубавата храна? След туй трябва да вземете достатъчно количество вода, достатъчно количество въздух, постоянно да дишате. С въздуха вие ще упражните вашите дробове, с твърдата храна и вода ще упражните вашия стомах. И стомаха ще го учите, той е един ученик, който дошъл. Вие всеки ден ще му давате един предмет, научно да разреши една задача заради вас. Той е асистент вътре, по химия се занимава. Разбира и физика доста добре. Вие на стомаха се смеете по някой път. Щом турите храна, вашият стомах започне да работи, да се свива като физхармония. Кой го кара? Вие не вземате никакво участие, пък стомахът свършва зарад вас една работа. Казвате: този търбух. Вие искате да кажете, че човек не трябва да служи на стомаха. Но търбухът не е стомахът. Търбухът, това са фиктивните желания, които не работят. Търбухът, това е кокона, облечена с коприна, която само се върти, пък нищо не прави. Ще се облече в други дрехи, ще се повърти насам-натам, ще облече други дрехи, пак ще излезе. Това е гръцка кокона. Кокона всеки може да бъде.
Имаш една идея, музикант си. Носиш музиката като кокона. Казва: зная музиката, може да говоря за Бетовен, за Бах може да говоря. По какво се отличава музиката на Бах? По какво се отличава музиката на Бетовен? Бах се е занимавал в музиката с природата, с онзи ритъм на природата. Бетовен се е занимавал с вътрешния смисъл и как се бори човешкият дух. Той сам имал много големи борби в себе си и със своята музика искал да разреши този въпрос. Донякъде е разрешил, някои неща останали недоразрешени.
Вземете вие основния тон „до“. Този тон вие може да го вземете в едно несъзнателно състояние. Тона „до“ може да го вземете в едно въглеродно състояние, може да го вземете в едно азотно състояние и в едно кислородно състояние. Какво е сега азотното състояние? Азотът в старите алхимици минавал за стар елемент, който е крайно консервативен. Съединения той не прави, казва: „Колкото се може по-малко съединения.“ Казва: „Човек трябва да бъде индивидуалист, да живее само за себе си.“ Навсякъде, където минава, той потушава всяко горене. Дето има някаква деятелност, той казва: „Тишина, тишина. Никакво смущение в света не трябва. На земята трябва да бъде ред и порядък, и тишина. Много кряскане не трябва. По-малко кряскане трябва.“ Казва: „Трябва да се мълчи.“ Ако постоянно мълчим, какво ще стане? Казва: „То човек не трябва много да мисли. Не трябва да се увлича много.“ Ако човек не мисли, какво ще излезе? Не трябва да мисли, не трябва да се увлича, не трябва да се дава, не трябва да пееш, казва: „Не трябва, не трябва.“ Какво трябва тогава? Въглерода аз го наричам свещеник. Като дойде азотът, той го накади с малко тамян. Като запалите въглерода, образува се дим. Този дим не е дим, но той кади азота с тамян, малко го разположи, и двамата се разбират. След като го кади, азотът направи една малка отстъпка: „Хайде, казва, за твой хатър. Не съм го правил, но за тебе ще направя нещо.“ Туй е въглеродно състояние.
По някой път вие искате да направите нещо малко. Питам, като направите най-малкото, какво ще придобиете? В дадения случай малкото показва, че има една възможност да направите повече. Тогава казваш, че се намираш в едно безизходно положение. Безизходното положение показва, че не можете да вземете „до“. Да вземеш основния тон, значи ти да намериш правилния център на своята деятелност, центъра на разумното. Ти хванеш пътя си правилно, защото след като излезеш из своя център на деятелност и не влезеш в правия път на тази деятелност, ти ще влезеш в едно противоречие. Щом има противоречие, основния тон не си взел правилно. Ще се повърнеш назад, ще направиш втори опит да вземеш вярно „до“.
То са философски разсъждения за музиката. При обикновената музика казва, че „до“ има толкова трептения. Има камертон, но досега нито един не се е помамил да вземе основния тон. Мъчили ли сте се да го вземете? Когато човек иска да намери основната идея, да има нещо точно в живота си, когато ние говорим да имаме характер, то е основният тон. Искаш да имаш една права мисъл, то е основният тон. Искаш да бъдеш силен, то е основният тон. Искаш да бъдеш благ, то е основният тон „до“. Искаш, но този резултат вие не може да го постигнете, докато нямате едно практическо приложение. Ти можеш да изпееш „до“, но това основният тон „до“ ли е? Ти може да го изпееш, и пак да не е вярно. Най-първо, идеята трябва да стане ясна, че след туй дълго време трябва да мислите, докато вземете основния тон правилно.
Имате една кутия кибритени клечки. Драснете веднъж, нищо не излиза. Драснете втори път, пак не излиза. Някой път драснете, падне клечката на земята. Пак бръкнете в кутията и драснете, и така – докато се запали една клечка. Със запалената клечка запалите една свещ или един огън, има вече резултат. От запалената клечка вие вече вземате тон. Но трябва да имате дърва, трябва да имате свещ, която да запалите, за да ви бъде полезна. Защото природата не търпи човекът да си играе с клечките. Ако вие всичките клечки, които имате в една кутия, ги извадите и те не хващат, какво показва? Какъв е основният тон на горенето? Трябва да се приложи. Не само да се запали огънят, но трябва да се сготви на този огън. Не само да се запали една свещ, но трябва да се чете на тази свещ.
Казвам, трябва да се събуди човешкият ум да мисли. Като се събуди човешкият ум, какво ще мислите? За какво трябва да мисли болният човек? За здравето. За какво мисли бедният човек? За парите. За какво мисли гладният човек? За хляба. За какво мисли жадният? За водата. За какво мисли онзи, който се задушава? За въздуха. Онзи, който иска да чете, за какво мисли? Мисли за знанието, но той трябва да мисли за светлината. Казва: светлина ви трябва. Светлината е една необходимост, за да може да четете. Тъй сега, още като говоря, това е теория само.
Сега с колко километра се движи земята? С двайсет и девет километра. Някой видял ли е? Никой не е видял това движение, доказва се, че се движи с двайсет и девет километра. Числото 29 е число на противоречия, събрани две неща несъвместими. Числото 2 представя Божествен принцип, който иска да се приложат нещата както трябва. Ако не се приложат както трябва, иде едно от най-големите нещастия, които може да си въобразим. Числото 9 представя човешкия порядък. Ти си дошъл до края на един човешки порядък, няма никакво отлагане. Като дойде числото 9, не отлагай, защото, ако отложиш, ще дойде най-голямо нещастие. Седиш ти на железопътната линия и философстваш. Иде трен. Казвате: „Този трен не може ли да спре?“ Числото 9 казва: „Махни се от линията и не философствай, нека мине тренът. Ако останеш на линията да философстваш, той ще те прегази.“ Като се съберат две и девет, колко дават? Единайсет. Двама генерали като се съберат на едно място без войска, какво става между тях? Единият ще разправя как е ходил на бойното поле, как е воювал, другият ще разправя. След като се разправят кой как е воювал, какво ще добият? Единият разправя, че трябва победа и другият разправя, че трябва победа. Победа, победа, те сега са сами победени. Виждаш, че и двамата генерали, които едно време са били юнаци, сега ги виждам грохнали, казват: „Остаряхме.“ Че как тъй един генерал, който е побеждавал, е победен, остарял? Те са побеждавали, но в края и двамата генерали са победени. Защо генералът е победен?
Когато носите една стомна, пълна с вода, не сте обърнали внимание и по едно време гледате – стомната олекнала малко. Като олекне, казвате: „Доста силен човек съм аз, тази стомна не тежи.“ Мислиш ли, че ти си станал силен? Казва: „Вече ми минало времето. Едно време тежеше.“ Погледнеш, всичката вода се изпарила, отишла някъде. Питам: ако стомната олекнала, какво показва? Че някъде имало някаква дупчица, през която водата излязла вън. Който носи стомната, не може да види, чуди се той къде отиде водата. Отиде там, отдето е дошла. Водата може по два начина да е излязла: или отгоре през устата на стомната е излязла навън, или отдолу от дъното някъде е изтекла.
Често вие имате някаква идея. Погледнеш някой път, не може да я намериш. Казваш: „Нещо го знаех, сега го забравих.“ Някой път се връща, някой път никак не се връща. Нали сте имали такъв пример. Сънувате някой добър сън, не ставате да го запишете, казвате: „Като стана сутринта, ще го запиша.“ Като станете сутрин, нищо не е останало в ума ви. Този сън отишъл, останало само едно понятие във вас, че сте сънували много хубав сън, но какъв е бил, не го знаете. Вие търсите някой да ви разправи какъв е бил сънят. От какво произлиза това? Всякога, когато започва да се набира много млечна киселина в човешкия мозък, човек започва да забравя, наслояване става. Ако при брега на морето напишете хубави работи и те се заличават, какво показва? Че морето се вълнува. Питам, защо хората пишат по брега на морето? С големи букви пишат. Аз съм чел стихотворения на брега, написани от някой поет. Много хубави работи има написани.
В музиката не само трябва да се произнесе един тон, тонът правилно трябва да се вземе. Правилен тон е този, който в своето движение правилно се променя. „До“ се променя в „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“. То е все „до“. Те са форми на основния тон, който се изменя. Тъй като се говори, казва: какво е тогава „ре“? Когато „до“ иска да излезе навън, туй състояние на този основен тон, когато иска да се прояви, той е „до“. Когато тонът тръгне в пътя си, той е „ре“. Когато дойде и направи едно закривяване, е „ми“. Като седне да яде, е „фа“. Като се облече хубаво да се покаже пред хората, е „сол“. Като узрее и даде плод, това е „ла“. След като се наяде, това е „си“. Това са фази, през които човек минава. Това не е музика, това е говор. Специфично, „до“ в дадения случай е да знаеш как да вземеш, „ре“ е – как да тръгнеш, „ми“ е да знаеш как да направиш първото отклонение. „До“ представя права линия, „ре“ е да тръгнеш в една посока, а „ми“ е в крайния предел на своето напрежение.
Ако се вземе AB, какво представя? Правилно движение. После правата линия, която се движи в третото измерение, образува едно тяло. Какви са функциите на правата линия, какви са функциите на плоскостта и какви са функциите на тялото? Плоскостта е създадена от линия, тялото е създадено от плоскост, но има усложняване на тия функции. Ако вие вземете „до“ стотина пъти, какво ще постигнете?
Да допуснем, че вие вземете един чук и върху един камък удряте веднъж, дваж, три, четири пъти, какво се постига? След като ударите камъка стотина пъти, камъкът се отчупва. След като разчупиш камъка, какво ще постигнеш? Зависи каква е целта. Ако в този камък има скъпоценен камък, полека удряте – като се разтроши камъкът, извадите този скъпоценен камък, който го намирате увит в един обикновен камък. Ако намерите скъпоценния камък, ударите са намясто. След като сте удряли, че никакъв скъпоценен камък не излиза, нищо не сте постигнали, ще оставите камъка, ще идете при друг. Търсите нещо в камъка, щом намерите скъпоценния камък, вече преставате да удряте камъните.
Сега същият закон. Казвате: „Готово ли е яденето?“ Щом се наядете, хич не питате готово ли е яденето. Защо не питате? Постигнахте целта си. Казвам, постигам своята цел. В този смисъл целта постигната ли е? Та казвам, в туй движение на живота в какво се постига целта? Вие не разбирате постижението на целта. Трябва да влезете вече в динамичната страна на живота, не в статическото положение, но в разбирането на живота. Щом като вземеш основния тон „до“, в тебе трябва да се зароди желание да бъдеш един от най-добрите певци, че да ходиш по целия свят да пееш на хората. Като пееш, да събуждаш идеи, да се преобрази светът. Ако с пеенето може да преобразиш целия свят, твоето пеене е намясто. Ако с пеенето си не може да поправиш света, пеенето не е намясто. Сега ще кажете: „Не е намясто, не постигнах целта си.“ Целта не е едно статическо положение. Една жива идея, щом живее в тебе, винаги ще дава подтик. Идеята всякога дава един подтик – тази идея е жива. Но ако една идея даде един подтик и после престане този подтик, ти не си до реалността на живота.
Казвам, какъв беше въпросът? Теории, реалности и приложение. Да допуснем, че вие боледувате, имате едно болезнено състояние. Какво ви трябва тогава? Искате да не боледувате. Не може да не боледувате. Има същества, които не боледуват, но тия същества, които не боледуват, те знаят как да ядат. Ако един човек не мисли добре и ако не постъпва добре, той боледува. Какво подразбираш под думите да мислиш добре? Да мислиш добре, значи умът ти да се придружава със светлина. Туй, което мислиш, трябва да има светлина, виждане ти трябва. А да чувстваш добре – трябва да имаш един усет, всякога да чувстваш самата реалност такава, каквато е, а не такава, каквато не е. И да постъпваш добре, значи да приложиш туй, че да не ти правят никакъв упрек.
Сега някои от вас сте учили. Колко начини има за пеенето? Всички пеете. Пеете „Сила, здраве е богатство“. Силата, здравето е богатство за душата. Ако силата и здравето не можете да приложите в живота, туй богатство само по себе си няма приложение. Казвате: да бъдем богати. Всеки един човек може да бъде богат, който може да прилага нещата. Богатството трябва да се приложи в дадения случай. Някой път вие мислите и казвате, че не могат всичките хора да бъдат богати. То е една лъжлива идея. Всичките хора и животните не могат да дишат. Могат. От какво зависи? Значи богатството, въздухът съществува и всяко едно същество според своята възможност взема толкоз от въздуха, колкото му трябва. Вие казвате, че всеки човек не може да бъде богат. Мислите ли, че онези хора, които умират, са богати? От какво умират хората? От сиромашия. От какво оживяват хората? От богатство. Значи, за да оживее човек, от него зависи. Вие казвате, че животът няма смисъл или пък казвате, че животът има смисъл. Ти казваш, че всичките хора не могат да бъдат богати. Не мислиш правилно. Казваш, че ти си щастлив, пък всичките хора не могат да бъдат щастливи. Не мислиш право. Казваш: всичките хора не могат да бъдат добри. Не е право. Вярно е, така е, но по принцип не е вярно. Ти казваш: всичките хора не могат да бъдат добри, туряш едно изключение – че ти може да бъдеш добър, а по някой път казваш, че „и аз няма да бъда добър“.
Тури, че всичките хора са добри, за да бъдеш и ти добър. Не туряй никакво изключение. Всяко едно нещо, което може да се направи, може и да се поправи. Всяко нещо, което не може да се направи, то не може и да се поправи. Казва: тази погрешка не може да се поправи. Къде е логиката? Всяко нещо, което може да се направи, може и да се поправи. Всяко нещо, което може да се поправи, може и да се направи. Де е противоречието тук? Болният може да бъде здрав и здравият може да бъде болен. Че се е разболял човек, де е лошото? Едно болезнено състояние носи след себе си известно благо, който разбира. Едно здравословно състояние носи едно благо, но трябва да знаеш да го използваш. Ако, когато си болен, постоянно, целия ден мрънкаш, седиш и роптаеш, и не си доволен: този ти направил една услуга, не знае как се прави услуга, не знае как да пипа, не знае как да ти услужи. Пък силният, отдето минава по пътя – този бутне и онзи бутне, размахва всичките. Болният целия ден се оплаква, че силният отмахва хората по пътя. Питам, двамата разбрали ли са живота? Не са го разбрали. Какво трябва да правят? Силният човек трябва ли да върви по права линия? И той трябва да се огъва. Светлината, която върви много бързо, не върви по права линия, но по крива, вълнообразно се движи, за да не прави пакост на някоя буболечица.
Какво заключение ще извадите? Имате една глава. Знаете, че всичкото ви нещастие произтича, понеже не знаете как да си държите главата си. Някой върви с наведена глава на лявата страна, друг навел главата надясно, някой държи главата напред наведена. Малко хора ще срещнеш, които си държат главата както трябва.
В една област в Америка имало един владика, който носил главата си наведена на лявата страна. Всичките четиристотин–петстотин души проповедници, които били под неговото ведомство, всички носили главата си на лявата страна по подражание. И всички вие по подражание носите главата си наведена на една страна. Всякога главата трябва да има едно перпендикулярно отношение към слънцето и към центъра на земята. С едно малко колебание трябва винаги главата да бъде перпендикулярна, за да се приемат трептенията правилно.
Казвам, ако твоята глава не е перпендикулярна към любовта, ще направиш много погрешки; ако твоята глава не е перпендикулярна към мъдростта, ще направиш много погрешки; ако твоята глава не е перпендикулярна към истината, ще направиш много погрешки. Не е лошото в кривата линия. Ако имате една такава крива линия, която обикаля около един перпендикуляр, какво лошо има? Такъв е пътят на месечината, такъв е пътят и на земята, трябва да обикаля. Лошото в света къде е? Казва: вляво отишъл. Вляво отишъл, когато няма перпендикуляр. Или вдясно може да отиде. Но когато има този перпендикуляр, когато вляво отива, сърцето работи, когато вдясно отива, умът работи, смяна става в живота. Сърцето се движи по една линия, умът се движи по друга линия и след това има праволинейно движение. Тогава имате три движения: вляво, вдясно и по права посока. Движението по права линия, то е законът на истината. Ти търсиш своята свобода, то е праволинейно движение, метод, начин за придобиване на свобода. С ума и със сърцето си ще работиш ту вдясно, ту вляво. Казва: „Вляво отишъл.“ Има сърце. „Вдясно отишъл.“ Има ум. Умът и сърцето трябва да се упражняват, а при това тази права линия, перпендикулярът, той трябва постоянно да се увеличава, да се регулира.
Да допуснем, че ти имаш вземане и даване. Един учител преподава музика, децата не вземат вярно тона „до“. Той кресне, изгуби своя перпендикуляр. Един учител, който разбира добре музика, още като каже, децата разбират. Онзи не взема сам тона вярно и кряска на децата, казва, че децата не разбират. Тия деца разбират толкоз, колкото и той. Ако той взема правилно тона, и децата ще го вземат. Щом той се разсърди, той не е взел правилно основния тон. Ако имаш тъмнота в ума си, тонът не е правилен. Ако имаш студенина в сърцето си, основният тон не е правилен. В даден случай вие казвате: той е талантлив човек, той е гениален човек. В какво седи различието между талантливия и гениалния човек? Вие ще кажете, че единият е по-даровит от другия. Гениалният се държи за Бога. Талантливият се бори, той воюва на бойното поле, той е войник. Гениалният е тил, а пък талантливият е фронт. Така седи въпросът. Казвате: той е гениален човек, защото е даровит. Талантливият е по-малко даровит, талантливият е по-близо до материалния свят. Той побеждава мъчнотиите. Гениалният се държи за Бога. Казват: гениалните хора създават света, а не го уреждат. Талантливите го уреждат.
Казвам, гениалните хора създават, талантливите уреждат. И вашата гениална глава трябва да създаде света, вашето талантливо сърце трябва да уреди света. Защо ти е главата? Гениалната глава е да създаде новото. Защо ти е сърцето? Да уреди света.
Сега вие сте призвани вашата глава да създаде новото, пък вашето сърце да го уреди. Казва Писанието: „В начало Бог създаде небето и земята, и земята беше неустроена.“ Започна Бог да устройва земята. Като започна да устройва земята, сърцето взе участие.
Сега вие всички сте повикани да уредите вашия живот. Туй уреждане в един ден няма да стане, и в една година няма да стане, и в десет години няма да стане, и в сто, и в хиляда години няма да стане. Изисква се дълго време. Ще се радвате, че времето е дълго.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Двадесет и пета лекция на Младежкия окултен клас
3 май 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
Забележка: На 26 април 1940 г. според каталога не е била четена лекция.
|
