„Отче наш“
Каква беше основната мисъл на миналата лекция?
Имате ли зададена тема?
Пишете върху темата „Каква била подбудителната причина на паяка, която го заставила да си направи първата нишка. Първият подтик на паяжината.“
„Коя е била причината, която заставила човека да си тури шапка на главата?“
Другата тема: „Първият учител по готвачеството кой е.“ Гладът е една от причините на готвачеството.
Изпейте една песен.
„Благост“
Изпейте „Изгрява слънцето“.
Съвременните хора основна мисъл нямат. Имате група войници, те са юнаци. Щом остане сам, той изгубва присъствието на духа. В най-ранната възраст всичките животни са се събирали заедно, за да си помагат. Някой път вие искате да се освободите от влиянието на обществото, казвате: „Аз трябва да бъда самостоятелен“ и мислите, че сте свободни. Вие сега носите разни дрехи, различно сте облечени. Наложено ви е, никой от вас не е свободен. Носиш дебели дрехи – студът те заставил да носиш дебели дрехи. Носиш тънки дрехи – топлината те заставила да носиш тънки дрехи. Имаш пари – носиш хубави дрехи. Нямаш пари – не носиш хубави дрехи. Казва: „Аз нося каквото искам.“ Така не се говори. Или даже когато ходите, не ходите свободно. Всеки един ходи по особен начин. Казва: „Така съм свикнал.“ Не, това не е свобода. Как ще познаете дали човек е свободен, или не?
Нека вземем друг един въпрос, да изясним първия. Да кажем, вие сте студент по математика в университета. Запитва ви професорът по закона на тяготенето. Ако може да обясните въпроса, знаете значи. Но когато вие се запъвате, професорът забелязва, че във вас въпросът е смътен. Какво нещо е тяготенето? Че всичките тела се привличат. Но защо се привличат? Има една хипотеза на привличането. Казва: телата се привличат. Но когато хванеш един човек, че го теглиш към себе си, тогава как ще обясниш? Сега казвате, че всичките тела падат към центъра на земята. Когато хванеш един човек, че го теглиш към себе си, кой го привлича? Значи според този закон нещата отгоре падат надолу, туй се нарича привличане. Когато по права линия се привличат телата, тогава как ще обясните? Да допуснем, че вие някой път имате едно настроение в себе си да пеете нещо. Друг път нямате туй настроение. Откъде произтича, че в едно настроение песента е несъвместима, а в другото настроение песента е съвместима? Ако те хване някой за устата, хване те за врата, че запуши с кърпа устата, може ли да пееш? Сега дойде някой апаш съвременен, извади своя револвер, казва: „Пей, или ще те убия.“ Сега какво ще правиш? Ще пееш. Но ти тъкмо пееш и той извади револвера и казва: „Да мълчиш, или ще те убия.“ Ти млъкваш. Ако ти каже да пееш, ще пееш, без да искаш. Ако ти каже да мълчиш, че ще те убие, ти ще мълчиш.
Питам сега, ако пееш, по свобода ли пееш и ако мълчиш, по свобода ли мълчиш? Казваш: „Аз съм свободен да правя каквото искам.“ Ами че то е вече една колективна идея. Ти правиш туй, което всичките хора правят. Всичките хора ядат, и ти ядеш. Всичките хора спят, и ти спиш. Всичките хора ходят, и ти ходиш. Всичките хора мислят, и ти мислиш. Казвам, кое е онова, което хората не правят, пък ти правиш, което е специално твое. Кажете ми една специална ваша идея, микроскопическа да е. Мъчно е да намерите.
Да ви разправя един анекдот. Той станал в Търново. Имало двама съседи. Единият имал много кокошки и те постоянно влизали в двора на другия, и ровили. Тъй както и нашият съсед има много кокошки, които влизат в нашия двор и ровят. Кокошките все влизали и ровили в двора му, и той се чудил какво да направи. Пъдил ги той, но те пак идвали. Един ден гледа, един продава една лисица на пазаря, вързана с верижка. Казва: „Колко пари?“ „Четирийсет.“ Купува той лисицата с веригата, донася я в двора си, свързва я за един кол хубаво. Кокошките, като усетили лисицата, разкрякали се и оттам насетне кокошките не влизали в двора му само от миризмата на лисицата, нито една кокошка не влизала вече. По-рано съседът ги е гонил много пъти, те все влизали. Откакто вързал лисицата в двора си, няма нито една кокошка да влезе, всичките кокошки слушат. Лисицата само като седяла в двора, кокошките не влизали.
Сега ще ви наведа на мисълта. Имате някой път някои лоши мисли, които ви нападат. Аз наричам лошите мисли, това са кокошки на съседа, които идат във вашия двор. Кокошите мисли ровят и ви причиняват страдания. Какво трябва да правите? Някой път някой казва: „Не зная как да се освободя от лошите мисли.“ Лисица, лошите мисли ги е страх от лисица. Лисицата, то е умът. Когато ти мислиш, на лошата мисъл трепери и козината. Като не мислиш, тя само рови. Щом започнеш да мислиш, лошата мисъл я няма.
Та казвам, като намерите някоя лисица, турете я за лошите мисли, които ви нападат. Човек трябва да мисли. Мисълта е страж за лошите мисли, а поощрение за добрите. Мисълта носи светлина, а пък за всичките лоши мисли, за тях светлината не е свойствена. Лошите мисли ги е страх от светлината. Лошите мисли са се зародили и се зараждат там, дето има тъмнина. Всякога, когато човек има неразположение в себе си, показва, че светлина няма. Именно в тъмнината човек е нападнат от лошите мисли, желания и постъпки.
Но при самовъзпитанието, щом сте неразположени, малко светлина имате. Щом сте разположени, достатъчно светлина имате. При обикновената светлина човек трябва да знае как да създава светлината. Една особена светлина има, която човек сам трябва да я създава в себе си. Тази светлина, която вие сега имате в салона, тия двете лампи, тя е създадена, ние я създаваме. Имаме друга една светлина, която я нямаме сега, дотогава, докато дойде обективната естествена светлина, която съществува в природата. Тази светлина е израз на онази светлина, която вече съществува.
Да допуснем, че вие се обезсърчавате. Какво нещо е обезсърчението? Турете запетая след о, турете запетая и след без: о, без, сърчение. Обезсърчава се. Значи всяко нещо, което няма сърце, в което сърцето не взима участие, аз го наричам обезсърчение.
Какво представляват тия две линии? Едната представя човешкия ум – AB, другата представя човешкото сърце – CD. Линиите, по които сърцето действа, винаги са криви. Ако накарате едно сърце да се движи по права линия, то не знае. Най-голямата мъчнотия за сърцето е да се движи по права линия. То, като дойде, не може да направи права линия, но най-хубавите криви линии сърцето ще построи, професор е. Каквато крива линия искате, в съвършенство може да я тегли. Ума ако накарате крива линия да тегли, и той не може. И когато умът изисква крива линия, той идва при сърцето, казва: „Я ми кажи тази линия, построй я.“ Помагат си умът и сърцето. И сърцето, като го накарате една права линия да направи, казва на ума: „Моля ти се, направи правата линия.“ Умът може да направи права линия, каквато поиска той може да начертае. За кривите линии сърцето е майстор. Умът е специалист за правите линии, сърцето е специалист по кривите линии. Помагат си един на друг.
Какво разбирате сега? Чудно ви се вижда, нали? Тази идея във вашето съзнание не ви е дошла в тази форма, че сърцето е специалист по кривите линии. Може да наблюдавате един човек и ще видите, че той мисли по права линия. Но когато сърцето дойде да работи, човек винаги върви по криви линии, заобикаля. Когато умът действа, той върви по права линия, движенията му са прави.
Та под права линия аз разбирам, когато умът функционира. Под крива линия разбирам: то е закон, по който сърцето действа, този именно закон, че сърцето действа по крива линия, понеже в кривата линия се харчи най-малко енергия. От чисто икономическо гледище е това. В областта, в която умът действа, ако той действа по крива линия, той ще иждиви повече енергия. Следователно в областта на ума действа: правите линии са икономически, по-малко енергия се харчи. В областта на сърцето кривите линии с по-малко енергия се правят. Това е от чисто икономическо гледище.
Сега може да зададете въпроса защо е така? Когато една светлина иде от по-рядка среда в една гъста среда, какво става? Правата линия може ли да продължи в същата посока? Не, тя ще се пречупи, ще мине по крива линия. Значи човек щом мине от една по-рядка среда в една по-гъста, иде кривата линия, става пречупване на линията. Следователно срещате вече голямо препятствие, съпротивление. Сега законът какъв е в такъв случай? Ако да кажем тази линия излиза от една по-гъста среда и влиза в по-рядка, какво ще стане? Пак ще се пречупи. Та този закон работи и за вас. Когато вие се намирате в благоприятни условия и минете в по-неблагоприятни, по крива линия ще се подвижите. По-благоприятни условия са условията на ума, по-лоши условия са условията на сърцето. Следователно, щом слизате, непременно ще има по-голямо съпротивление. Тъй щото, щом умът влиза в една по-гъста среда, той взема методите на сърцето. Казва някой: „Аз не съм свикнал да отстъпвам. Никога не отстъпвам.“ Но приближиш се до една печка, като допра до печката ръката, веднага си дърпам ръката назад. Ти не мислиш, но щом допреш ръката, веднага теглиш ръката назад. Ти казваш, че не отстъпваш, а ръката ти отстъпва, ръката отстъпва, преди ти да си заповядал да отстъпи. Лошо ли е, че отстъпва? Докато дойде някаква заповед да отстъпи, ще стане някаква повреда. Често ние мислим, че за някои работи не отстъпваме, пък трябва да отстъпим. Но какво трябва да отстъпва човек?
Допуснете, че двама приятели се свадят по някой въпрос. Как трябва да отстъпят? Има един пример, тук, в България, е станал. Направили една баня в едно село или в едно малко градче, но селяните се разделили на два възгледа. Имало едни, които казвали, че за под трябва да се турят огладени дъски, херендосани. Другите казвали, че е опасно да бъдат дъските огладени, но трябва да са неогладени. Дохожда един инспектор и пита защо банята не е довършена. Спор има и не може да разрешат спора, дъските рендосани ли да бъдат, или нерендосани. Той казал: „Направете пода с една дъска огладена и с друга неогладена, една херендосана и друга нехерендосана. Онези, които мислят, че дъските трябва да бъдат неогладени, да вървят по неогладени дъски. Другите, които мислят, че дъските трябва да бъдат огладени, да вървят по огладените дъски.“ Та и природата има доста бани с огладени и неогладени дъски. Ние намираме туй противоречие. Много бани има, които са с една огладена дъска и с една неогладена. Ние намираме в нашия живот такива огладени дъски – такава е теорията. Някъде има неогладени дъски – теорията е такава. Някъде ходим по огладени дъски – теорията е такава. Някъде ходим по неогладени дъски – теорията е такава. Няма нищо лошо в туй. Каква разлика има между една огладена и една неогладена дъска? При огладената дъска трябва да бъдеш внимателен, а при неогладената пак има опасност, да си натъкнеш крака, да се убодеш. В единия и в другия случай ще бъдеш внимателен. В единия случай, при гладките дъски, лесно може да изгубиш равновесие, хлъзгане става. При неогладените дъски има бодили, на които може да се натъкнеш.
Та вие искате животът ви да бъде уреден. Представете си, че вие се намирате в един живот, дето, каквото помислите, веднага става. Помислиш за яденето – дадат ти го. Речеш да ходиш – веднага автомобилът дойде. Всичко става, щом само помислиш, всичко е предвидено, че не ви дават случай вие да си помръднете ръцете. Искате да станете да идете някъде, веднага ще ви вземат да ви занесат. Какво би станало с вас, ако всичко е така наредено? Вие искате по някой път да е нареден животът ви, но то ще бъде най-голямото нещастие за вас, всичко да е така наредено. Трябва да има нещо, което ти сам да наредиш. Че ако в света всичко е наредено, ти не може да вземеш участие.
Казвам, радвайте се, че в живота има неуредени много работи. Те са за вас. Прогресът на човека, на народите, на обществата, на човешкия ум, на човешкото сърце е от неуредените работи. И другата крайност щеше да бъде, ако нищо не беше уредено. Хубостта е в това, че половината на живота е уреден, половината не е уреден. Уреденият живот в дадения случай е една почивка за човека. Всякога, когато трябва да починеш, ще дойдеш до едно място, дето работите са уредени. Щом дойде време за работа, идваш в една област, дето нещата не са уредени.
Та онзи Божественият промисъл в света е предвидил, че има неща, които не са уредени. Мислите ли, че онова във вас, което не е уредено, и за другите е неуредено?
Да допуснем, че вие вземате в едно шише хиляди песъчинки. Като ги турите тия пясъчни зрънца, ще вземат известно положение. При всяко помръдване на шишето всяка песъчинка ще измени своето място. Представете си сега, че един учен човек е изчислил тия хиляди пясъчни зрънца, ученият човек изчислил всяко зрънце къде се намира, но при дадени условия той знае местата. Шишето не трябва да се бута, но вие, без да знаете, дойдете, че бутнете шишето. Питам, този ученият човек, като дойде, който изчислява, че знае вече, в първия случай знае зрънцата на кое място са, вие, след като сте бутали шишето, пак го турите на същото място, дойде той, ще забележи, че зрънцата не са на същото място. Шишето е на същото място, но зрънцата не са. По това ще направи заключение, че някой бутал шишето. Питам сега: как ще наместите тия зрънца? Ако ви викнат и ви накарат да наместите всяко зрънце на място, как ще ги наместите? Трябва да знаете как да бутате шишето. Не че не знаете, знаете как да разместите зрънцата, но не знаете как да бутате шишето и да наместите тия зрънца. Онзи, който знае как да бута шишето, че да не мести зрънцата, той е учен човек. Питам: вие как бихте ги наместили?
Вие се намирате в положението на мравчения лъв. Представете си, че тук на дъното на тази фуния има един мравчов лъв, мравояд. Той е направил такава фуния и като влезе една мравка, хване я за крачето, откъсне го. Рече мравката да върви нагоре, откъсне и другото краче, тъй че тази мравя не може да излезе из тази фуния. Как му дошло наум на този философ да направи тази фуния? Отде знае той това? Тази мравка, като влезе, тя из тази фуния не може да излезе. Тя все пада на дъното, той я хваща за едното краче, за другото, докато най-после ликвидира с нея. Мравковият лъв, той е само изражение на една интелигентност, която седи извън него. Когато твоите ръце ходят по пианото, питам, ръцете от само себе си ли го правят? Много разумно постъпвате. Скачате по клавишите, изваждате най-хубавото, но ръцете ли правят музиката? Някой седи зад ръцете. Мравковият лъв е като човешките ръце. Зад мравковия лъв седи нещо разумно, което го кара да прави така. Не че той е толкоз голям философ, да предвижда тия работи – колкото ръцете са предвидили пианото. Те ходят по пианото, понеже има друг, който да заповядва на ръцете.
Тогава какъв пример можем да извадим ние от мравковия лъв? Ти за всичките лоши мисли направи такава една фуния. Следвай примера на мравковия лъв, ако искаш да се избавиш. Щом влезе една лоша мисъл в тази фуния, да не може да излезе навън. Тогава ти ще я обуздаеш, и тя ще бъде под контрола на твоята воля. В такава само фуния ти може да обуздаеш една лоша мисъл, едно лошо желание и една лоша постъпка. Ти на лошата постъпка не може да кажеш: „Не прави това, не може.“ Лошите желания трябва да се ограничат и да знаеш по кой начин трябва да ги ограничиш.
Да допуснем, че във вас се заражда чувството на страх. Не зная дали сте пътували през гора. Някои, като пътуват през гора, страх ги е от вълци, от мечки. Шушне нещо в гората, веднага той казва: „Голяма мечка иде.“ Трепне му сърцето. Изкочи някой вол из гората, той се поутеши, че е вол. Шушне нещо отляво, той пак помисли, че това е някоя голяма мечка, и трепне сърцето му. Сега изкочи някой бивол из гората. Пак се зарадва. Оттук шушне, оттам шушне – и той си мисли,че това са мечки. Като излезе из гората, колко мечки е срещнал? При всяко пошушване той мисли, че е мечка. Питам: защо този човек се безпокои? Това е хубавото, че този човек в живота си никак не се молил. Щом го е страх от мечките, най-малко десет пъти ще прочете „Отче наш“. Казвам, този страх е намясто, този страх го накара да чете молитви. Тази молитва се простира в туй пространство и благодарение, че той чете „Отче наш“, мечката не излезе. Хубаво е. Този човек, който го е страх от мечката, той разпространява своята мисъл в пространството и мечките възприемат неговия страх, и тях ги е страх. Мечките, ако са наблизо, и в тях ще се зароди страх, мечките ще ги е страх от онзи, който го е страх. А по някой път законът е, че ако си много смел, ти може да изкараш мечката да излезе насреща ти, защото тази смелата мисъл се предава на мечката и тя става смела.
Та по някой път отрицателните неща дават един положителен резултат. Туй, от което те е страх, няма да дойде не по някакви съображения, но понеже тебе те е страх, предаваш страха и на мечката, и нея я е страх. Значи мечката няма да те срещне на пътя. Та ви казвам, хубаво е по някой път да се страхувате, понеже ще изплашите мечките, не че сте герои.
Запример в едно село имало една голяма стена. Тогава иде до стената една голяма мечка. Едно куче се затичва при стената, без да иска се хвърля на гърба на мечката. Обаче мечката не е имала такава опитност да се хвърли някой на гърба и, мечката мислила, че нещо е по-силно от нея и хуква да бяга. Кучето, и то се уплашило. И то бяга на запад, мечката на изток. Селяните, като минали покрай стената, видели визитните картички на двамата герои.
Казвам, всичките противоречия, които съществуват в природата – в природата няма противоречия – но всичките противоречия седят, за да може в дадения случай човешкото сърце да работи разумно и човешката воля да работи разумно. Всичките противоречия, които съществуват в природата, съществуват като противоречия, да създадат някаква енергия в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Сега човек трябва да премине през целия живот, за да се убеди. Запример вземете сиромашията, тя е създала работливостта. Всичките удобства за строеж на къщи богатството ги е създало. Богатството създава една форма, сиромашията – друга форма.
Сега де бихте турили вие богатия човек? Богатия де ще го турите да живее? При ума или при сърцето? Сиромашията къде ще я турите? Какви линии има богатството? Кои линии са по-дълги, правите линии или кривите линии? Един богат човек, той никога няма да тръгне да върви пеш. Той ще се качи на някое превозно средство, на аероплан.
Да допуснем, че вие имате всичките удобства, какво бихте постигнали? Сега всичките хора говорят все за материални богатства. Те са резултат на онази разумна работа, която хората са работили в миналото. Вземете тия залежи на петрол, които съществуват. Хиляди и милиони същества са работили. Сега хората използват тия петролни извори, използват тия пластове с въглища, но растенията преди хиляди и милиони години са работили, образували са тия пластове. Питам: ако те не бяха работили, ако те не бяха складирали тия въглища, откъде ще ги извадим?
Та казвам, и във вашия ум има много неща складирани, които трябва да ги търсите. Сега правят сонди, които ги турят по на шестстотин, седемстотин, хиляда, хиляда и петстотин метра дълбочина, за да изкарват тия масла от земята. Изисква се известно усилие от човека. Някои неща, които са построени в човека, той трябва да работи. Някой път се изисква много голямо страдание, за да накараш човек да мисли.
Мене ми разправяше един българин. Те били трима другари. Единият имал хубаво сетре, другият имал хубави панталони, третият имал хубави обуща. Често, когато някого от тях викали на гости някъде, който имал обущата, ще поиска сетрето от единия и панталоните от другия. Та казва: разменяхме си, когато ходехме на гости. Това е един анекдот. Целият свят по същия начин прави. Вземете англичаните, произвеждат едни неща, американците – други, германците, русите, и става обмяна в производството. И благодарение, че е така, така се опознават народите. Вземете някой певец, пее много добре класическите песни, някои пеят тези живите песни. Тъй щото не всеки певец може да пее каквато и да е песен. Това е естествено. Някой човек може да пее някоя класическа песен, някой пее хубаво някои игриви песни. Или вземете някои техници: един в едно направление работи, друг – в друго.
Казвам, в природата съществува един закон на разнообразие. Всеки трябва да хване онази област, която му е свойствена нему да работи със знанието, което му е потребно.
Та казвам, човешкият ум е станал причина за създаването на нервната система, сърцето е станало причина за създаването на симпатичната нервна система. Сега някои от вас, като не разбирате как е създаден човек, може да си напакостите. Ако човек работи само с главата си, със своя мозък, той ще стане чрезмерно нервен, ще започне да съхне. А пък ако работи само със своята симпатична нервна система, тогава ще стане съвсем пълен. Има две опасности: в едната да изсъхне, в другата да стане толкоз огладен, че да се изстуди. Влажността докарва флегматичност, изстудяване. Казва: „Нямам настроение.“ Когато човек няма настроение, не работи. Това произтича, че времето е студено. Когато е много студено, човек не може да работи. Казвам, в природата винаги съществува преход от едно състояние в друго. Сърцето – долу, умът – горе.
Та сега всички вие се намирате в едно противоречие, искате да уредите живота си, че да нямате никакви мъчнотии. То щеше да бъде най-голямото нещастие, ако имахте само мъчнотии. Тъй както сега живеете, е най-добре. Наполовина имате мъчнотии, наполовина не ви достига нещо. Туй, което не достига, там е вашето място. Щом срещнете някоя мъчнотия, никога не я оставяйте, не я заобикаляйте. В мъчнотиите вие ще намерите нещо хубаво. То е като онез, които търсят скъпоценни камъни. Много пъти, като намерят някой скъпоценен камък, знаят, че вътре се крие нещо ценно и започват да го разчупват, изваждат отвътре скъпоценния камък. Които не разбират, побутват камъка. Които разбират, изваждат скъпоценен камък. Много пъти в камъните има скъпоценни камъни или злато. Който не разбира, побутва нещата.
Казвам, умният човек използва мъчнотиите в живота си, а онзи, който не е умен, той ги побутва, седи и чака, дано някак си да се уреди животът му, да дойде някакъв късмет. Късметът някой път може да дойде, пък някой път не иде. Късметът на човека седи в работата на неговото сърце и в работата на неговия ум. Ако сърцето ти работи правилно, късметлия си. Ако волята ти работи правилно, късметлия си. Ако умът ти работи правилно, късметлия си. Ако волята ти работи правилно, късметлия си. Щом не работи правилно, тогава турците казват: без късмет е. На български как превеждате думата късмет? Щастие.
Радвайте се, че имате един недоимък. Щом имате нещо, което не ви достига, радвайте се на това. Ако бихте се радвали на малките несгоди на живота, щяхте да бъдете по-щастливи, отколкото да роптаете против несгодите на живота.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Двадесет и втора лекция на Младежкия окултен клас
5 април 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
Забележка: На 29 март 1940 г. според каталога не е била четена лекция.
|
