„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета началото на 12-а глава от Евангелието на Иоана, до 14-и стих.
„Духът Божи“
По-велико нещо от живота в света няма. Туй, великото, е произвело в хората толкоз страдания, че от него хората плачат. Ако бях един песимист, бих ви описал живота в най-мрачни краски; ако бях оптимист, щях да го опиша в най-красивите краски. Нито едното, нито другото е вярно. Това са полюси. Мракът и светлината, това са полюси на нашето съзнание. Ако човек ослепее, в мрак е. Ако му се отворят очите, във виделина е. В Божествения свят мрак не съществува. Мракът съществува само в главите на хората. Когато учените хора говорят за мрака, той е само в техните мозъци. Такова нещо като мрак не съществува. Такава реалност няма в света. Само гъстата материя хвърля сянка. Тия сенки ги наричат мрак. Но хората са разбрали, че в света съществува някакъв мрак, някакви тъмни сили са разделили света на добър и на лош. Турили са двама богове. В древността единият е бил много строг, наказвал хората, а другият е добър.
Сега постоянно се повтарят едни и същи религиозни работи: „Да повярваме, да повярваме.“ В какво да вярваме? От хиляди години се говори да повярваме в Господа. В какво да повярваме сега? Че Той е Син Божи. Хубаво, вярваме, че е Син Божи. Той е изпратен от Господа. И в това вярвам, че е изпратен от Господа. Какво се добива? Той дошъл да спаси света. Много добре. Вярвам и в това, [но] какво се придобива от спасението?
Сега, по някой път като говоря така, казвате, че не се говори с достатъчно уважение за вярата, за Бога. Съгласен съм, че трябва да говорим с най-добро уважение за Господа. Ами когато човек не живее съобразно с живота, уважение има ли? По-добро уважение от да живееш, няма. По-добре е да може човек да живее добре, тъй, както разбирам. Сега аз не правя разлика, че някой не живее добре. Но в хората има едно заблуждение, което повече от десет хиляди години откак се вмъкнало в света. То е и от по-рано може би. Като казвам десет хиляди години, мене ще ме коригират в това, защото някои вярват, че откак светът е създаден, има осем хиляди години. Някои мислят, че откак човек се е появил, има шест хиляди години. Човек се е появил точно когато се е появил. Не може да бъде другояче.
Когато човек се е появил, явяването на човека се отбелязва с известна епоха в пространството и са станали известни събития. Нали щом стане една война някъде, хората правят паметници. Чрез появяването на човека на Земята, като е създаден човек, отбелязано е на звездите, че на Земята се е появило едно същество, под името „човек“. Онези, които разбират историята, може хронологически да видят, да направят един превод. Понеже се борави с големи числа; опасно е да се работи с големи числа. Казват: те са несметни числа, билиони, трилиони. Но какво нещо е билион? Вие едно понятие нямате за един трилион, или за един квадрилион. Ако попитат някого колко време се изисква, за да преброиш един квадрилион... Казвате: квадрилион. Но вие не знаете какво е един квадрилион. Но сега да оставим това. Това не е лошо. Квадрилионът квадрилион е.
Ние употребяваме думата „Бог“. Някои разбират едно под тази дума, други разбират друго. Всеки има едно вътрешно подразбиране. Но законът е такъв. Всеки, който произнася името Божие и не го разбира, оттам произтичат всичките му страдания в света и си блъска главата. Който произнася и разбира това име, всичките блага идат от него. Всичките нещастия идат, че не знаете да произнасяте името Божие. Ако ме попитате защо са страданията, ще ви кажа: всички страдате, защото не знаете да произнасяте хубаво името Божие. Каква грешка има, ако човек не знае как да произнася? Няма грешка. Но ако вие влезете с подковани обуща, дето има взривни, избухливи вещества, които лесно се подпалват, вие ще произведете цял един взрив. Сега много пъти се изхвърлят мини по бреговете на Европа. Някои отиват, барат тия бомби; като ги пипат, пръснат се и гледаш, отишли няколко души. Наскоро в Холандия двама холандци отишли да човъркат една бомба, изхвърлена на брега; пръска се, и двамата отиват.
Казвам: Думите са експлозивни, големи мини са – ако не знаеш как да ги буташ, ще причиниш вреда. Ако не знаеш как да произнасяш името Божие, ще причиниш вреда. Ако не знаеш как да произнасяш името на Бога, мълчи, нищо повече. Казвам: Като се научиш хубаво да го произнасяш, произнеси го, ще дойде голямото благословение. Тогава аз ще ви дам едно правило, да знаете как правилно да мислите. Да кажем, тебе те хване треска. Ти произнеси името на Бога. Ако се усили треската, мълчи си. Ако след като произнесеш името на Бога, че треската изчезне, щом като кажеш името на Бога и треската се уплаши от туй име, ти си произнесъл добре името на Бога. Ако като го произнесеш, треската не се уплаши, но се хвърли на тебе, ти не си го произнесъл добре. Като имаш нещастие в света, произнеси името Божие. Ако нещастието се намали, окуражи се; ако не се намаляват нещастията, мълчи си.
Сега иде другото положение. Какво трябва да правиш тогава? Ще ви кажа. Ако ме попитате къде е онзи свят, не мога да ви кажа къде е, не мога да ви опиша оня свят. Но ако ме попитате как мога да намеря оня свят, мога да ви кажа как може да го намерите. Ако ме попитате какво нещо е любовта, не мога да ви кажа какво е любовта. Но ако ме попитате може ли да опитате любовта, може да ви кажа. В себе си имате една лаборатория, може да опитате любовта. Може да ви кажа мястото, дето може да направите опита. По някой път се спираме да мислим къде е Божественият свят. Той е недостъпен, понеже онези, които са опитвали да надникнат в Божествения свят, ако не са готови, ще ги сполети едно голямо нещастие. Ще кажете сега: „Защо е така?“ Много естествено. Представете си, че вие искате да надникнете в една топлина, която има сто хиляди градуса. Ако влезете, какво ще остане от вас? Казвам: Не се допирайте, надалеч стойте. Ако влезете, нищо от вас няма да остане. То не е нещо, което можеш да го бараш. Някои искат да видят Бога, какво нещо е Господ, иска да го определят. Всички ония философи, които са се опитвали да разрешат какво нещо е Бог, всички са се стопили, нищо не е останало от тях. И от сегашните хора, които питат какво нещо е Господ, и от тях нищо няма да остане. Всички хора, които питат какво нещо е Господ, нищо няма да остане от тях. Ако не вярвате, ще проверите. Ако посетите всичките гробища, ще видите какво ще стане. Те там са все философи, които са питали какво нещо е Господ. Който пита, той трябва да умре.
Ще ви приведа онзи анекдот за един персийски вярващ в мохамеданството в Персия, имал много последователи. Усещал, че всички последователи не са на свят, не са вярващи както трябва. Той поискал да ги опита дали вярват, готови ли са да служат на Аллаха както трябва. Един ден дал една прокламация – знаете какво нещо е прокламация – всичките вярващи да се явят при него. Казал им, че има заповед отгоре всичките да станат хора. Събрали се всичките, тръгнали, отишли при него. Питат: „Защо? Как?“ Казва: „Имам заповед всички да ви изколя.“ Един млад момък, на двадесет и една година и една мома на деветнадесет години, които се обичали, казали: „Ние мислехме да се задомим, да бъдем щастливи, но Аллах казва друго. Хайде ние да идем в оня свят, като идем, ще живеем. Тук, на Земята, щастие няма да имаме.“ Отиват и те двамата, цялото място покрито с хора, всички чакат какво ще стане. Пророкът е вътре, не го виждат. Той дал заповед на вярващите, които имат най-силна вяра, те да дойдат първи. Всички се подтикват да влязат, никой не влиза. Старите, по-напредналите, се побутват, никой не отива. Като дошли младите, казват: „Ха идете вие, да видим как ще стане с вас.“ Влизат двамата млади, затваря се вратата. Като ги поглежда проповедникът, явява се една лека усмивка. Те седят, и двамата треперят. Казва им: „Не бойте се.“ Гледат, два овена има там и той им казва да не излизат навън. Взема единия овен, отрязва му главата, протича му кръвта по един улей. Онези вярващи казват: „Отиде момъкът.“ Заколва и втория овен, протича втори път кръв по улея. Казват: „Отиде и момата.“ Като излязъл навън светията да види, нямало нито един. Единствените вярващи са този млад момък и тази млада мома. Той казва: „Благодаря на Господа, вие ще създадете сега един нов свят. Те са всичките стари.“
Казвам: На туй старото в нас ние не може да разчитаме. Няма защо да ви обяснявам, старото е изиграло своята роля, на него не може да се разчита. От старото вие няма какво да искате, няма тази идея. Когато един стар човек се изтощи на Земята, казва: „Моето мина, синко, аз остарях, усещам, че нямам тази сила нито в ума, нито в мозъка, нито в сърцето, нито в тялото, усещам своята слабост.“ Тази слабост произтича от три причини: произтича от самата мисъл на човека, произтича от неговите чувства и произтича от самата воля на човека. Човек сам се осакаща чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля. Той сам се осакаща, като не знае как да постъпи. Пък той сам се и подига. Сега като казвам „сам се подига“, не мислете криво. Някои ще възразят: нали Господ е, Който подига хората? Те нямат понятие какво нещо е Бог. Всяко добро подбуждение, каквото и да е то, произтича от Бога, Който е скрит в цялото Битие. Бог е скрит за всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката интензивност на каквато и да е сила, която се проявява, Той е зад тази сила. Бог прониква във всички неща. Следователно нищо в света не става без Неговата воля.
Сега другият въпрос се явява: Че ако е така, тогава защо Господ не оправя света? Там е вашето заблуждение. Казвам вашето, то е и вашето, и нашето заблуждение. Злото произтича не защото светът е развален, но в дадения случай в света има две възможности: едно благо може добре да се използува, едно благо може зле да се използува. Зле използуваното благо е зло. Добре използуваното благо е добро. Тъй седи сега въпросът. Доста философия има. Онзи, който не разбира, ще мисли, че злото съществува като някоя същина. Злото само по себе си не съществува. Когато казваме, че от човека зависи да използува своя си живот, понеже това е вложено в него... Всеки един човек иска да се издигне в света. Но за да се издигнеш, трябва да издигнеш ума си или да туриш ума си на работа. И тогава всичките мъчнотии, които съществуват в света, в умствения свят са упражнения, това е гимнастика за човешкия ум. Без тия мъчнотии човек не може да се прояви.
Вземете съвременните учени хора. Един учен човек изчислява половин година, една година, светлината от някоя звезда след колко хиляди години ще дойде или за колко хиляди години е дошла. Що го интересува него, че светлината за толкова години е дошла? Тогава вие не обобщавате нещата да знаете, че между великите работи, между малките работи има една вътрешна връзка. Аз правя следното сравнение: вие имате едно тяло, но ако вие не знаете да дадете съответното почитание на всеки един от удовете, които имате, защото както хората мислят, някои удове не са така почтени, някои удове са по-низши. Но всеки уд, който съществува в човека, той си има свое предназначение и свое място. Запример, вас няма да ви бъде приятно да гледате вашите тънки и дебели черва, в които се събират всичките нечистотии. Но без вашето дебело черво и без тънките черва, знаете ли какво нещастие би се случило? Вие ни най-малко не искате да видите вашия черен дроб, службата му не е така деликатна, но без черния дроб храносмилането ви няма да стане. Много от болестите се явяват от разстройството на черния дроб. Той като не функционира, иде повреждането на тялото, явяват се болести, които мъчно се лекуват: хипохондрията се явява от разстройството на черния дроб, неврастенията се явява от разстройството на черния дроб, лошото храносмилане се явява от разстройството на черния дроб.
Сега няма да се спирам на тия неща. Черният дроб се разваля кога? Той се разваля от интензивните чувствувания, които имате. Запример, когато в човека се зароди крайно честолюбие и страх, едновременно те са две противоположни сили. Крайно обиденият човек иска да си отмъсти, същевременно се явява и страх. Иска да си отмъсти, пък не може да си отмъсти. Страхът го задържа. Този страх тогава се отразява върху неговия черен дроб. Всеки ден в хората се възбуждат личните им чувства, всеки ден се възбужда страхът. Аз давам само един малък пример. Запример, вие се обезверявате. Щом се обезверите, във вас вече има страх. Човек кога изгубва вярата си на бойното поле? Щом му се свършат патроните, обезверява се. Докато има патрони, стреля, бие и вярва, че ще победи. Като изчезнат всичките снаряжения, всичките стават хора на безверието. Сега казват, че той не вярва в нищо. Той е загазил, в какво има да вярва? Той ще бъде роб. Онези хора на безверието, нищо друго не ги очаква освен робство. Онези хора на безлюбието, нищо не ги очаква освен робство. Онези хора на неправдата не ги очаква нищо друго освен робство.
Заблуждението седи в това, че вие мислите, че в такива глупави работи не вярвате, в любовта не вярвате. Разрешили сте въпроса. Ти докато вярваш в любовта, ти си на правия път. Щом престанеш да вярваш в любовта, ти си в областта на робството, на всичките нещастия. Тогава хората казват, че имало ад в света. Хората сами създадоха ада. Безлюбието е основата на ада. Ада няма какво да го търсим. Идете на съвременното бойно поле и ще видите какво нещо е адът. Ако стотина–двеста аероплана започнат да носят своите яйца горе във въздушното пространство, ще видите какво нещо е безлюбието. Казваме: Съвременната наша култура е много прогресирала. Прогресираха яйцата на съвременната култура. Природата направи камилските птици, които снасяха най-големите яйца около един килограм. Човек е направил една птица, която снася приблизително хиляда килограма едно яйце. Турците имат една поговорка и казват: разрешението на този въпрос какво е?
Разрешението на този въпрос е разумният живот. Днес на хората се проповядва онзи свят. На съвременните хора трябва да се проповядва да станат господари на своята глава. То е Божественият свят. Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Сърцето вие го имате. След това, хората трябва да станат господари и на своя стомах, на своите желания. И тогава, ако потърсите стомаха в главата, той е от двете страни на главата, до слепите очи. Ако търсите човешкото сърце, то зависи от ноздрите на човека, от тия мускули на ноздрите зависи. Лекарите могат да направят диагноза на сърцето от тия мускули, ще знаят какво е състоянието на сърцето. Психологически, колко човек е благороден, каква жертва може да направи и какво може да постигне, може да се познае по носа. Вие казвате: „Кое?“ Гледате носа в едно статическо положение. Ще наблюдавате каква сянка хвърля сутрин, каква сянка хвърля на обяд и каква сянка хвърля вечер. После, вечер ще запалите две свещици, една от едната страна и от другата страна и във всичките тия фази ще го разглеждате доколко е чувствителен.
Вземете, като говорите на един човек, не може да удържи погледа си, бързо мигва. Какъв е законът на клепачите? В една минута колко пъти човек трябва да мига? Ако един човек бързо мига, разбираме че условията, при които живее, са много лоши, има много прах, праши се окото и затова мига бързо, за да се изчистят очите. Както става и с прозорците – мият ги, за да се очистят. Когато се подобряват условията на живота, и мигането става по-рядко. Този закон е верен. Когато човек заболее – охтичавите хора бързо дишат.
Щом диша бързо човек, условията са много лоши. Същият закон е. Тогава, доброто здраве зависи от промеждутъка на вдишките. Да кажем, колко секунди трае една вдишка? Ако един гневен човек диша, разстоянията между вдишките са по-големи. Сега правите двадесет вдишки на минута. Намалете вдишките на петнадесет, после на десет. Ако можете да правите пет вдишки на минута, вие ще бъдете много по-здрав, отколкото ако дишате двадесет пъти на минута. Като прави пет вдишки на минута, човек мисли и после онази енергия, която е скрита във въздуха, използува, организмът изтегля необходимата енергия. А пък когато се правят двадесет вдишки, енергията не е изтеглена. Организмът има нужда от всяка енергия. Той трябва да прекарва повече въздух, за да вземе повече енергия. Лошавината е в това, че като прекара повече въздух, въздухът е студен и изстудява дробовете, кръвообращението не става както трябва.
Сега аз ви навождам на тия мисли. Духовните хора, учените хора по някой път изучават, но още не са дошли до ония естествени закони, които регулират човешкия организъм. Нямаме една норма. Казваме: „Ако човек е нормален.“ Но трябва да имаме една норма. Ако, да кажем, твоите очи не са нормални, ако и слухът не е нормален, ако и обонянието не е нормално, ако и вкусът не е нормален, ако и осезанието не е нормално, ако твоята любов към Бога не е нормална, ако и твоето милосърдие не е развито, каква норма може да имаш? Ние разбираме норма, когато всичките способности, които човек има, нормално действуват, когато всичките чувства, които човек има, нормално действуват. Той е нормален човек. От това гледище може страхът в човека да е повече развит, отколкото трябва; всякога такъв човек има един неестествен страх.
Страхът е една фабрика, която доставя известен материал за благоразумието. Дотолкоз, доколкото служа на благоразумието, страхът е на място. Щом материалът е излишен, да се образува друга форма. Тогава тоя вече става вредителен. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.“ Мислите ли, че онези, които не любят, те ще наследят Царството Божие? Мислите ли, че онези, които нямат достойнство, ще наследят Царството Божие? Някои казват, че човек не трябва да има достойнство. Човек трябва да цени онова, което има в себе си.
Аз не говоря за един свят, който вие не знаете, говоря за вашата глава. Вие не знаете оня свят. Този, който имате, може да се съобщи с онзи свят. Вие в Англия не сте ходили, но щом имате радио, по закона на радиото може да се съобщите. Във Франция не сте ходили, но по закона на радиото може да се съобщите. Вие в Германия не сте ходили, но можете да се съобщавате. Така, като изучавате закона, веднага ще се запознаете с невидимия свят. Сега вие се съобщавате с всички народи: германци, англичани, американци и т.н. Когато в старо време са казвали, че има хора, които се съобщават с невидимия свят, считаха ги смахнати. Значи слепите хора да кажат за онези, които виждат, че са смахнати. Вярващият човек вярва, не може да бъде сляп. Под думата „вяра“ аз разбирам горе в мозъка има един център, едно радио, което схваща нещата, които след хиляди години ще станат. Туй е моментално. Някои го наричат интуиция. Веднага той сметне и знае какво ще стане. Онези хора с вярата, те знаят какво има да стане. Те виждат нещата и постъпват по-разумно. Понеже ние мислим, че един човек може да предвиди бъдещето. Всички хора имат тия центрове, само че някои са ги развили. Тук, сега дето сме дошли, съществува едно голямо противоречие. Но противоречията започват от самите нас. Щом не мисля, аз зная, че противоречието е в самия мен. Щом не чувствувам, противоречието е в мене. Щом отслабва силата на тялото, аз съм в противоречие със себе си.
Всеки човек в света съставя една важна единица на туй велико дърво на живота. Някой казва: „Каква роля играя в света?“ Ако ти не би играл някаква роля, ти не би съществувал. Щом съществуваш, имаш една роля в света. Колкото и да е малка тази роля, ти вече вземаш участие. Ти може да не извършиш много работа, съдбата на света не зависи от тебе, но ако изпълняваш добре функцията, която ти е дадена, колкото и да е малка, ти участвуваш в благата на всичките хора, участвуваш и имаш дял във всичките придобивки. Каквото всичките хора придобият... Един ден и тия, слабите хора, ще се ползуват от придобивките на гениалните хора, ще се ползуват от придобивките на светиите, на талантливите хора. А пък ако те не изпълнят това, те ще се лишат от своите блага. Казвам: Всеки човек трябва да бъде честен, да има достойнство, да изпълни службата, колкото и да е малка. Понеже туй изпълнение ще му даде условие да участвува в благата на всичките хора, с всичките придобивки, които ще дойдат.
Та казвам: Туй, за което ви говоря, вие може да го опитате; трябва да го приложите. Аз не искам да ви проповядвам, че като възкръснете, какво ще бъде в оня свят. В оня свят ще бъде точно такова, каквото е и на тоя свят.
Ще ви приведа един малък разказ за един турчин, който изучавал в какво седи късметът. Вижда, работите не му вървят. Каквото захване, не му върви. Това захване – не му върви, онова захване – не му върви. Завели го в една голяма градина, имало много чешми, едни текат изобилно, други текат по-малко, дошли до една чешма, която едва цицерикала, капела. Като го развождали, казвали му всяка чешма на кого е. Пита той: „Ами тази, която капе, на кого е?“ – „Тя е твоята.“ Взел той една пръчка да я мушка, да потече по-силно. Като тикал пръчката, тя се счупила и съвсем затиснала чешмата. Туй, малкото, като се загуби, вижда, че е запушено.
Ние сега седим с пръчките и мушкаме, дано да се отвори късметът. Сега аз да ви кажа как да се отвори късметът. Намерили сте ме сега да ви кажа. Другояче не бих ви казал. Но сега ще ви кажа. Ако вие искате да поправите вашите инсталации, почнете да мислите право. Не изнасилвайте очите си. Когато искаш да четеш, чети на слънчевата светлина, да не напъваш очите си да четеш. Да четеш при една нормална светлина, която Бог е създал. Аз не искам да ви говоря при една изкуствена светлина, но искам да ви говоря за нещо, което може да проверите. Не искам да ви говоря за неща, които не може да проверите, защото ще влезете в противоречие със себе си. Всеки един от вас има светлина в ума си. На тази светлина всеки може да разчита. Тази светлина е Божествена. Казвам: Разчитайте на Божествената светлина, която Бог е вложил във вас. Сега някой човек може да ви помогне. Мозъкът има светлина. Ние трябва да усилим светлината, в това седи здравословното състояние.
Мозъкът е един орган, който развива слънчевата светлина. Мозъкът я приспособява и превръща. Учен е този мозък. Мозъкът знае много добре работата си. Понякога нас ни е страх да се доверим на онова, което той ни пошушнува, мислим, че е халюцинация. После, този слънчев възел, туй, което наричат човешкото сърце, тази топлина, която иде от Слънцето, то я превръща. То разглежда онова, което става вътре в Слънцето и онова, което става вътре в Слънцето, то ще стане и вътре в нас. Ние не можем да се избавим от последствията на космическият процес, който става в природата. Ние участвуваме във всичките блага, които са в Слънчевата система, участвуваме във всичкото добро, което е там, но ние участвуваме и в дефицитите на Слънчевата система. Всяка година се определя от бюджета по малко и за нас, когато има печалба. Тогава вие ще кажете тъй: „Защо някои хора са по-щастливи?“ Аз ще ви кажа: Те мислят по-добре, чувствуват по-добре и постъпват по-добре. Казвате: „Ние не виждаме това.“ Вие не сте меродавната мярка. Бог е, Който оценява. Когато Бог дава благото някому, вие наблюдавайте.
Разправяха ми един пример. В Габровско, в едно село, едно малко дете взело от едно лястовиче гнездо пет малки лястовичета и с ножици им отрязало езичетата на малките птички. Майката видяла това и казала: „Виж моето детенце какво направило. Отрязало езиците на лястовичетата. Какво става с туй дете?“ Пораства, оженва се, раждат му се пет деца и всичките неми. Майката трябваше да каже: „Не бутай гнездото на лястовичките, защото това ще се отрази на тебе.“ Тези деца са от неразумните.
Но по някой път, какво очакваме от вън? Народите, които са се въоръжили, англичани, французи, германци, руси, финландци, всичките се въоръжили, какво ще стане с тях? Англия гледа да не падне достойнството и, Франция гледа да не падне достойнството и, Германия гледа да не падне достойнството и. Финландия, Русия, всички все достойнството си пазят. Какво достойнство защищават сега? Аз разглеждам въпроса малко другояче. Да кажем, моите ръце са два народа и моите крака, и те са два народа. Двете очи, те са два народа, и устата ми и двете ноздри, и те са два народа. Ако тия народи се въоръжат и започнат да делят своето достойнство, какво ще стане с цялото тяло?
Тук някой си е писал една книга („Учителят говори“) и казва кой ще оправи света. (Учителят прочете от „Учителят говори“ 103 и 104 страници.) Този автор не е ходил на Слънцето, но той [в] главата намира това. И двете ложи са вътре в човека. Имайте пред вид, че вашият мозък представя Слънцето, вашето сърце, слънчевият възел представя самата Земя, черният дроб представя Месечината, която се движи.
Онези, които не разбират, казват: „Какво ни интересува Слънчевата система?“ Ти благодари, че си в Слънчевата система, защото благото, благото, което очакваш, ще дойде от Слънцето. Един ден ние ще разберем това Слънце, в което Бог се проявява, в което Бог живее и изпраща светлина. Сега, това е видимата страна в живота на хората. Освен това Слънце хората виждат частично; като залезе това Слънце, има едно Божествено слънце, което никога не залязва. Онези, великите посветени, имат нещо, което е повече. Те имат вечен ден. Има адепти, за които слънцето не залязва, тях наричаме адепти. Човек, за когото слънцето залязва, не е адепт, не е светия. Първостепенните светии виждат слънцето навсякъде. Ако вечерно време слънцето за вас залязва, вие не сте светии; ако слънцето не залязва, светии сте. Някой казва: „Светия, напреднал е.“ Щом слънцето залязва за тебе, обикновен светия си. Светиите всякога виждат слънцето, за тях материята е прозрачна. Светията не вижда тъй Земята. Светията вижда Земята отвсякъде. За него Земята е кълбо, гледа я отвсякъде. Той е извън Земята. А пък обикновеният човек седи на Земята отгоре и я вижда като плоскост. Щом виждаш Земята като плоскост, ти си обикновен човек. Щом виждаш Земята извън себе си, ти си светия. Ако ти можеш да видиш Слънцето такова каквото е, ти минаваш за учител. Учителите виждат Слънцето каквото е. Светиите виждат Земята каквато е. Учителите виждат Слънцето каквото е, може да го изследват, то е в обхвата на техния ум. Тогава може да имаш ясна представа в ума, няма да ти бъде мъчно да идеш на Слънцето и да се върнеш.
При обикновените научни изследвания казваме, че е невъзможно. Тогава как ще разберете, когато Господ казал: „Да стане слънце“ и Слънцето станало. Казва, че в началото Бог създал небето и Земята. Земята била неустроена. Казвате: „Как е станало Слънцето?“ Бог е всесилен. Когато Бог казал и то станало. Тези, за които четох, те са работниците, които са изпълнявали волята Божия.
Някой път вие мислите: „Кой ще оправи света?“ Кой се грижи за отглеждането на едно дете? Аз съм наблюдавал един вид оси (в България не съм виждал, но в Америка съм виждал), правят си дълги цеви. Тия оси хванат един паяк и не го убиват, но го ухапе и влее в тялото такава течност, че само стане неподвижен и го тури в цевта. Така набере двадесет–тридесет паяка, после снесе яйцата си в цевта, запуши я и като се измътят малките лаври, да имат прясна храна, която не се разлага, но прясно месце, за да могат да се измътят. Питам: Тази оса на кое място е учила, че като някой хирург ужили паяка и не го умори? Казвате, че тя е хирург, знае каква инжекция да направи. Казвам: Тази оса къде се е учила така майсторски да прави инжекции на паяците? Учени са тия оси.
Вие като гледате една оса, виждате само външната форма, но в тази форма туй същество има една интелигентност, която знае как да постъпва. Ако идете в северните страни, ще видите, че тамошните жители са облечени в кожи. Ще кажете, че са големи дървеняци. Но ако този ескимос иде на екватора, той ще хвърли мечата кожа. Виждате, че от немай-къде я е турил. Мечата кожа му трябва при лошите условия. Виждаме едно грозно лице. Външните условия са направили лицето грозно. Колкото условията стават по-добри, лицето става по-красиво. Когато човешката душа се облагородява, очите стават по-дълбоки, меки, излиза една светлина, която е приятна. Щом човек не е даровит, има нещо егоистично, виждаш една черта в очите му един огън. Гори този огън.
Казвам: Светът сега е на преустрояване. Как ще се преустрои? Има един отличен план. В Библията се казва, че в началото Бог създаде небето и Земята. Небето било уредено, а Земята била неустроена и Духът Божий се носил над нея. Значи една интелигентност се носила на повърхността на Земята. Тогава Писанието казва, че Бог казал: „Да направим Земята“ и Той започнал да преустройва материята. Но туй творчество започва с един разумен свят. Най-първо е създаден физическият свят. Казва Бог: „Да бъде светлина!“ И отделя светлината от тъмнината. След туй отделя водата от водата. Една вода остане горе. Водата е емблема на живота, земен живот и небесен живот. След това вече иде създаването на всичките растения, животни, млекопитаещи, и най-после се създава човекът.
Писанието казва, че наближаваме една епоха, дето светът пак трябва да се пресъздаде. Туй, което Бог създаде, светът беше неустроен. Писанието казва, че Бог ще направи ново небе и нова Земя. Значи на Земята иде един от тия братя, за които се говори. Тия братя преустройват Земята, за да дойдат по-напреднали същества, които да турят ред и порядък. Преди човека кои бяха? Животните. Преди да се яви човек, всичките млекопитаещи гиганти бяха, ходеха, разхождаха се със своите опашки. Като направи човек, Бог всичките ги подчини на човека, понеже той беше най-разумното. Сега в света идат светиите да живеят. От хиляди години казват: кога ще бъде? Вие ще ги видите. Като изгрее Слънцето, ще стане по един естествен път. Как се познава, че Слънцето минава в северното полушарие? Водата започва да се увеличава, растенията растат, цветята цъфтят, плодните дървета цъфтят и плод завързват, цялата природа се украсява. По същия закон, когато дойдат тия братя на Земята, които сега са определени, на Земята ще стане един преврат. Във вашите умове ще започнат да се раждат светли мисли и в сърцето ще започнат да цъфтят цветята, тревите, всичко ще се измени. Зимно време, виждате, всяка форма е гола. Щом дойде лятото, всички тия растения са обвити със своята премяна. Когато вашият ум се облече в своята красива премяна, когато сърцето се облече в най-хубавата премяна, този ден е дошъл. Какъв по-хубав, по-велик ден!
Казвам: Влезте във вашето небе. Главата си качете на най-високото място. Не ходете да търсите Господа отвън, но горе на главата си имате едно радио. Най-малко половин час да мислите на ден, ако имате отделна стая, хубаво, и на работа като сте, половин час да мислите за Господа, за Онзи, Който ви е дал всички добрини. Ако мислиш заради Него, ще ти даде голямото благо. Ако си музикант, ще ти тръгне напред. Ако си лекар, ще ти тръгне напред. Ако си жена, ще ти тръгне напред. Ако си мъж, ще ти тръгне напред. Ако си дете, ще ти тръгне напред. Ако си слуга, ще ти тръгне напред. Половин час като мислиш за Господа, за нищо друго не трябва да мислиш.
Сега не трябва да направите погрешката, която направил един ученик в миналото. Отива един ученик при един индуски учител, за да го учи на този закон. Той му дал едно правило, казал на ученика: „Слушай, ти за всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За цяла година за носорога не трябва да мислиш.“ След една година се връща при учителя си да види какво е направил. Казва: „Цяла година само за носорога мислих.“
Какво [е] носорогът? Този носорог е вашият материален живот. Цял ден мислите какво ще се прави. Каквото и да мислите, какво може да направите? Аз разглеждам нещата много реално. Седи един вол и се оплаква какво ще се прави. Казвам: Вол ще си останеш. Но гледай да си по-добър вол. А вашето състояние вие не може да го измените, понеже то е резултат на миналото. Миналото не се изменя. Съвременните хора живеем туй, което от хиляди години се е приготвило. Този резултат не можем да го изменим. Хубавите и лошите работи не ги създадохме ние. Те са резултат на миналото. Няма какво да се тревожим от тия резултати. Трябва да се използуват. Злото ще минем и доброто ще минем. Никой не може да те избави от тях. Писанието казва: „Обърнете се към Мене.“ Значи ще се обърнем в главата си. Доброто и злото, през което трябва да минеш, ще минеш. Като мислиш за Господа, Той ще те научи как трябва да живееш. Може да ви дам много правила, но тези правила няма да ви ползуват. Във вас, във вашия мозък има известни правила вложени, те може да ви ползуват. Защото във всинца ви има хубави работи. Богатства имате, но не знаете как да пуснете сондата си.
Вие говорите най-първо за умния човек. Но къде му е неговият ум? По какво се отличава човекът? Вие говорите за един религиозен човек, но къде седи религиозността? Тя седи горе на главата. Говорим за милосърдието, но и милосърдието е поставено горе на главата. Говорим за един човек, който има воля, но и за волята можем да посочим мястото. Съвременната наука дошла да определи къде е волята. Някои хора са смели, но смелостта е на главата. Има страхливи хора, но и страхът седи на главата им. Когато говорим за любовта, говорим за една любов, която има капитал в човешкия мозък. И при това, човешкото лице показва възможностите.
Главата изобщо показва капитала, който Бог е вложил в човека. Целият мозък е този капитал. Лицето показва капитала в обращение. По лицето може да знаеш колко от този капитал е в обращение. А ръцете показват онзи капитал, който има приходи, колко процента от капитала дава приход. Един учен човек, щом като погледне ръцете, вижда колко ще постигнеш, от възможностите, които имаш, колко неща ще постигнеш. По главата ти ще познае какъв е капиталът ти, по лицето ще се види колко от капитала е в обращение. Като погрознее лицето, лош признак е. Като погрознее ръката, лош признак е.
Господ на вас, които от толкова хиляди години търсите Господа, ви казва: „Потърсете Ме с всичкото си сърце, потърсете Ме с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух.“ След това казва: „Като Ме възлюбите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичкия си дух, и Аз ще ви се открия, и Моите блага ще дойдат на вас.“ Доста ясно казва: Ако очаквате Христа, да ви възкреси без любов, вие се заблуждавате. Казва: „Които чуят гласа Ми.“ Къде ще чуят този глас? Къде ще видите Христа? Тук, в главата си. Ако Христа търсиш вън да Го видиш, то е заблуждение. В главата ще Го видиш. В сърцето ще Го видиш. И тогава ще Го изявиш, ще кажеш: „Видях Го вече.“ Тогава Христос или Бог ще се отвори пред вас, един нов свят ще се отвори, едно ново чувство. Туй наричат зрение. Ще видите тогава, че вие сте виждали една хилядна част, че вие сте били слепи за много работи. Ще се отвори този свят пред вас, ще видите какви чудеса има Господ. Ако сега ви се отворят очите да видите всичко, каквото има в този салон, някои щяха да си вземат шапките и вън, да ги няма. Други щяха да се възхищават. Като влезете в онзи свят, ще видите онази връзка, която съществува между хората, каква връзка са образували, как хората едни други си помагат. Ще видите, че в този свят, в който живеете, [е] пътят, по който благословенията идат за вас. Тогава как ще разберете думите на Христа, Който казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Казва още: „Ако думите Ми пребъдват във вас, тогава Аз ще ви се изявя.“ Отвън трябва да стане изявлението. Туй изявление трябва да стане най-първо. Тогава ще придобием едно устойчиво сърце, което да се не окислява, и ще придобием един стабилен организъм. Не че няма да имаме мъчнотии, но ще знаем как да се справяме с мъчнотиите. И в живота ни ще потече като мед и масло.
Казвам: По половин час мислете за Господа, не както в старо време сте учили. Ако знаете как да мислите за онзи Господ, от Който излизат всичките блага, ще се ползувате. Мислете за всичко онова, което е гениално. Противоречията съществуват само тук, на Земята. Тук е малкият кръг, дето се явяват тия нещастия. Някой път хората се намират в това заблуждение. Както кога[то] в тропическите места, в пустините пътуват пътници, дигат толкоз прах, че наоколо не виждат нищо. Мислят, че целият свят е потопен в прах. Не, праха те сами го вдигат. Вие сами образувате праха около себе си. Вие сами дигате този прах. Вие като спрете да дигате праха, ще видите, че светът е добър. Писанието казва: „Радвайте се, когато направите една погрешка.“ Добрият човек се радва на погрешката, защото вашата погрешка е възможност за Бога да се покаже. Той казва, че всичко онова, което вие направите, ще го превърне в добро. Вие се разболеете – радвайте се на вашата болест, тя ще ви приближи при Бога. Направите една глупост – ще идете при Бога. Каквато и погрешка да направите, радвайте се, че ще идете при Бога. Ако направите нещо хубаво, пак се радвайте.
Половин час размишлявайте. Да имате едно размишление, което тонира ума ви, да имате едно размишление, което тонира сърцето ви, и да имате едно размишление, което тонира тялото ви. Ако ме послушате да направите така, седемдесет и пет на сто от здравословното ви състояние ще се подобри; седемдесет и пет на сто чувствата ви ще се подобрят; седемдесет и пет на сто ще стане подобрение на вашия ум при сегашните условия. Аз не ви препоръчвам да имате апартамент, защото при сегашните условия в апартамента ще бъдеш на изпитание. За предпочитане е да имаш една къща от тънки дъски, като бъдеш на изпитание, като се събори зданието, да не те затисне, да можеш да излезеш по-безопасно. Ето тук цяла зима сестрите прекараха в палатка. Има две–три сестри, които правят опит, под палатка прекараха зимата.
Че трябва да си устроим едно отлично жилище. Да създадем една мисъл, да мислим доброто и при най-лошите условия. Да мислим, че Бог, Който живее в нас, иде да се прояви, да покаже,че Той не е от мъртвите. Той ще оправи света. На тия хора, [които] от шест месеца искат да се бият и не може да се бият, казва Господ: „Няма да се биете.“ Така са настръхнали всичките, Той казва: „Искам да се примирите, защото ако Аз дойда, лошо ще има за всинца ви.“ Като дойде Той, за всички ще има тояга. И за вас ще има тояга. И за малки, и за големи, и за всички без разлика. Всеки ще понесе последиците. Ако изпълним волята Божия, ще дойде Божието благословение.
Казвам: Това е човещина. Всичките хора трябва да изпълнят не само веднъж, но да турим за задача да изпълняваме волята Божия както разбираме. Да бъдем чисти. Туй е новото. Да посветим главата, сърцето и тялото си в служене на Бога.
Пазете вашето тяло чрез любовта! Пазете вашето сърце чрез любовта! Пазете вашия ум чрез любовта!
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
23-та неделна беседа,
държана от Учителя
на 10.III.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.
|
