„Отче наш“
Имате ли зададена тема. „Имаме.“ Пишете върху темата „Вероятности и възможности“. Каква ви е темата? „Право и безправие.“
На какъв закон почива правото и безправието? Правото и безправието почиват на един закон. Как разглеждате вие безправието? Кой има правото да яде хляб? В даден случай право има да яде хляба гладният. Не че ситият няма право, но ситият има най-малкото право, а гладният има най-голямото право. Има степени на глада, от които зависи правото. Има закон в природата: гладният има най-голямото право, пък ситият има най-малкото право. Вие считате, че имате право. Право има човек да диша въздуха. Право има човек да гледа. Но каква е подбудителната причина, когато ти гледаш на един предмет? Ти може да си заинтересуван нещо. Колко подбудителни причини има, за да гледаш върху един предмет? Минаваш покрай извора, и гледаш извора. Защо? Имаш известни отношения, интересуваш се – някаква подбудителна причина има. Казваш: „Аз имам право на този извор.“ Добре, но представете си, че този извор е топъл и температурата на водата е повече от сто и двайсет градуса. Ще може ли да се наведете и да пиете направо от извора? Трябва да имате някаква чаша, да вземете и да охладите водата, или пък тази вода трябва да я духате малко. По някой път ония, които пият чай, че вземат с лъжичката и духат в лъжичката три–четири пъти, и тогава турят лъжичката в устата. Ако някой ви гледа, какво ще каже? Защо духате лъжичката? Знаете защо духате – охладява се горещият чай. Питам: не може ли без охладяване? Ако водата е студена, може без охладяване, но ако е гореща, ще се духа.
Та, най-първо, трябва да разрешите, като имате едно право, към коя категория спада вашето право? В сегашния живот от какво хората се лишават най-вече? В какво седи безправието? Двама търговци се съдят, че единият имал право на сто биволски кожи. Съдят се кой имал право на кожите, кой да ги притежава. На първо място, кой има право да притежава кожите? Биволите, разбира се. Ако са волски кожи, воловете имат право на тях. Ако са заешки – зайците. Сега зайците не присъстват и воловете не присъстват, и биволите не присъстват, а двама души, двама разумни хора се спорят при съдията, и съдията трябва да реши кому се падат стоте кожи. Питам сега, какъв закон определя, че ти имаш правото на стоте кожи? Кой ти дава правото, на какво е основано това право? Или имате десет ябълки, взети от едно дърво, спорят се на кого принадлежат ябълките. Ябълките принадлежат, най-първо, на дървото. Онези другите са проходящи, които имат правото.
Та по някой път и вие търсите вашето право в света, казвате: де е правото? Но то е закон на безправието. Има едно безправие в света, което е узаконено. Правото да притежаваш кожите, това е безправие. Следователно от тия стоте кожи човек може да забогатее. Допуснете, че вие сте продали сто хиляди кожи и сте забогатели от тях. Какво ще спечелите? Защото в живота един ден тези сто хиляди говеда ще дойдат и ще проявят правото на оставеното наследство, ще искат от вас да им дадете сметка какво сте сторили с кожите им. Ще дойде един ден, когато вие ще давате отговор. То е наследство на животните. Тогава какво ще правите вие? Ще си искат кожите от вас. Ще ходите да ги търсите, дето сте ги дали. Но представете си, че сте обущар и на хиляди хора сте направили обуща от техните кожи. Ще трябва да търсите всичките, на които сте дали обуща, понеже трябва да се върнат кожите на животните. Това положение е безправие. Ще дойдат, ще ви смъкнат от краката обущата, тъй по законен ред, и вие ще останете боси. Сега, щом ви вземат обущата, вие това го считате безправие, нали така: как тъй да ми вземат обущата? Но питам, как тъй да се вземат кожите на тия животни? Значи да се вземат кожите от животните е право, а да се вземат обущата от краката ви е безправие.
Казвам, какъв е съвременният морал и какви разбирания има човечеството? Всичките хора търсят един морал. Казвате: взеха ми обущата, безправие е това, нямат право. Човек не може да има обуща.
Сега често във вашия живот се случва, че вие имате едно хубаво чувство, едно приятно чувство. Аз го наричам, че вие имате едно млекопитаещо животно. Приятно ви е, туй чувство го цените. Вие си представяте, че туй чувство е ваша собственост, радвате се на това чувство. Но един ден то изчезнало. Вие се чудите къде е изчезнало. Допуснете, че вие имате едно теленце, някой го хванал, трябвало му кожата, заклал го, одрал кожата. Телето го няма. Къде отишло? Някому трябвали обуща, заклал телето, одрал кожата. Вие мислите къде е отишло вашето чувство. Казвам, вашите чувства са ги заклали, пък са ги одрали – виждате кожата на вашето теле по краката на хората.
Сега от какво произтичат страданията ви, защо именно вие страдате? Сега философията. Като взели телето, заклали го, одрали го, да си страда то само. То страда това теле, но и вие с телето страдате, казвате, че „мене ми се отне едно нежно чувство“, страдате постоянно. Сега философия има. Не сте мислили вие върху тази философия, от какво произтича вашето страдание. Вашият живот е свързан с кожата на вашето теле, интимно сте свързани. Когато краката стъпват на почвата, която е гладка или грапава, всичките впечатления от кожата се предават на вас. Като си направят обуща от телето, понеже тия хора ходят по една грапава почва, че като стъпват на кожата, вас ви причиняват болка. Сега ме питате докога ще страдате заради него? Дотогава, докато ходят по тази, грубата, почва, вие ще страдате. Те като стъпват по грубата почва, вие усещате болка. Питате сега какво трябва да се прави. Да се пазите на телето да не му одерат кожата, нищо повече. Години минават някой път и човек страда. Казвате: случило му се нещо. Ще му се случи. Това е само за изяснение.
Ние сме тясно свързани в живота. Всичките хора са тясно свързани със своите мисли, със своите желания, със своите постъпки. Сега – приложението. Казвате: „Как да си пазим желанията?“ То е вече знание. Защото, ако не знаеш да ги пазиш, ще страдаш. Ако имаш едно око или един уд, на какво можем да го уподобим? Да го уподобим на едно гълъбче. Двете очи са две гълъбчета, които човек има, облечени с най-хубавата премяна. Да уподобим тия гълъбчета, които гугуцат. Зрението, което имаме, е гугуцане. Видиш нещо: гу-гу. Значи, докато гугуцат тия гълъбчета, всякога слушаш техния глас. Един ден някой казва: „Искам да погладя вашето гълъбче малко.“ Питам: разумно ли е да дадеш гълъбчетата да ги погладят отгоре? Казва: „Да видим вашето голубче, много ми харесва.“ Иска да поглади голубчето с ръцете си. Какво мислите вие, от вашето право трябва ли да му дадете? Имат ли право хората да гладят вашите гълъбчета, да ги милват? Как мислите вие? („Нямат право.“) Защо се позволява?
Новата философия в живота в какво седи? Вие искате да внесете една нова философия в живота. Чудното е, когато хората искат да внесат една нова култура със стари разбирания. Дотогава, докато се милват човешките очи с ръце, щастие не може да има, защото всеки един, който би помилвал окото ви с ръце, той ще ви причини най-голямото страдание. Очите не са направени да се милват. Те са двете гълъбчета, не са направени да бъдат милвани. Човек отдалече трябва да ги поглади и да им се радва, че имат добър господар. Като ги види, че си гугуцат, да се зарадва, че имат добър господар и да пожелае тия гълъбчета за дълго да седят при своя господар и да си гугуцат.
Хубаво, във вас ще се породи желание да се помилват, че да се умножат гълъбчетата. Мислите, че ако човек има по четири или шест, или десет гълъбчета, ще бъде за негова полза. От колко голубчета човек има нужда? От две гълъбчета. Ами ако има четири гълъбчета? Може да има. На физическото поле му трябват две гълъбчета, повече не му трябват. Други две гълъбчета му трябват в духовния свят, в астралния свят – стават четири. В умствения свят му трябват още две, стават шест. В причинния свят още две гълъбчета, стават осем. Следователно, щом се увеличават гълъбчетата, трябва да влезеш в друг свят. Това са степени. На физическото поле не трябват осем гълъбчета, ще бъде нещастие за тебе да имаш осем гълъбчета, понеже тия гълъбчета се хранят с най-хубавата храна, много скъпо струват. И богат да е човек, не може да ги храни, скъпа е храната. Нито един от вас не е в състояние да храни две гълъбчета, толкоз скъпа е храната. Тия гълъбчета се хранят със светлина, с нищо друго не може да ги храниш. Ако ти ги храниш с тази светлина правилно, те ще изпълняват своята работа и ще те информират за онова, което става в света. Ще знаеш какво става. Ако не ги храниш със светлина, никаква информация няма да ти дадат.
Та по някой път вие искате да изучавате Божествените работи. Чудни са хората, когато искат да изучават Божествената мъдрост. Че ако изучавате хората, светът няма никаква Божествена мъдрост. Като гледа на света, казва някой: „Колко хубаво Господ създал тия говеда. Колко хубаво е направил Бог, че създал животните, че имаме кожа да си правим обуща. Ако нямахме тия телета сега, какво щяхме да правим?“ Някой проповедник ще доказва, че ако нямаше телета, нямаше да има обуща. Аз правя едно възражение. На птиците, които хвъркат, какви обуща им трябват? Телешки кожи трябват ли им? Ами на малките мушици, които хвъркат, трябват ли им кожи? Колко крака имат пчелите, може ли да ме информирате? Шест крака. Човек има два крака, пчелата има шест крака. Ако на пчелите се правеха модни обуща, щяха да трябват по три чифта обуща. Колко струват един чифт обуща? Ха да ги турим двеста и петдесет лева. Представете си, че имате десет кошера, във всеки кошер имате по трийсет хиляди пчели, всичко правят триста хиляди пчели. Те са вашите войници. На всеки войник трябват по три чифта обуща. Колко чифта обуща ще трябват? Ако чифтът струва по двеста и петдесет лева, я сметнете. Благодарение, че тези пчели не носят модни обуща, те сами си промислят.
Аз искам да мислите, да ви наведа да мислите върху труда на всички живи същества, които правят усилия да живеят. По някой път тия усилия ни принасят полза. Ние не може да влезем в положението им, да видим какво благо са за нас. Ти имаш две очи, и си недоволен от живота, имаш някакво желание непостигнато, недоволен си от очите си. Пък си недоволен и от ръцете си, недоволен си и от краката си. Питам: как може да бъде доволен човек, кои са законите на недоволството? Сега вие искате да бъдете доволни, да бъдете щастливи. Кой е законът на щастието? Кога може да бъде човек щастлив? Сега вие мислите, искате да измислите нещо, сега искате да го измислите. Че как да не знаете досега? Нали толкоз години живеете на земята? Кой е законът на щастието? Да вземем простия пример: кой е законът за моето движение? Ако аз ходя, кой е законът на щастието в моето ходене? Във всеки момент може да пазя равновесие – нито вляво, нито вдясно, нито назад, нито напред се навеждам, може да пазя равновесието. Ако на всяка стъпка падам на земята и ставам, какво е туй ходене? Ако с всяко подвижване човек падаше, удряше си главата, може ли да има някакво щастие? Главата щеше да бъде превързана само с хиляди бинтове, ще бъдеш нещастен. Тъй като ходиш, щастие е, прeстъпваш право, вървиш, разглеждаш навсякъде. То е щастие.
Сега аз изваждам закона: в живота трябва да се пази равновесие на движението, на разумното движение. Във всяка една посока, в която ти се движиш, трябва да има равновесие, че да стъпваш сигурно, без да изгубиш своето равновесие. То е щастието на човека. Щом изгубваш своето равновесие, иде нещастието. Всичките нещастия идат от изгубването на това вътрешно равновесие на живота. Изгубваш равновесието на своя ум, изгубваш равновесието на своето сърце, изгубваш равновесието на своята воля, или изгубваш равновесието на целя си организъм, на трептенията, които съществуват. Ето един повод за всичките несгоди и нещастия, които съществуват. Нещастията може да бъдат от разни категории, малки и големи.
Първото нещо е: трябва да пазите вътрешното равновесие. Има физическо равновесие в движенията, има духовно равновесие на чувствата, да са уравновесени чувствата, да не би при всяко чувство да падаш, има и едно равновесие и на човешките мисли. Туй е общ закон, който е много верен. Трябва да се пази равновесие в човека. То е пътят, по който се постига щастието.
Каква беше вашата тема? „Право и безправие.“ Я четете, да видим какво сте писали, как сте го развили. (Един брат прочете своята тема.)
Имат ли право хората да турят птиците в кафез, да им гугуцат? Бог направил на птиците един кафез голям, толкова удобен. Ти направиш едно малко кафезче, туриш в него птичето, туриш вода и храна и мислиш, че тия птички са щастливи вътре в твоето кафезче. Сега казвате: дадено право. Как ви е дадено? Откъде трябва да се вземе? Как бихте направили вие вашия крак щастлив? Един ден да бъдат краката ви щастливи, как бихте ги направили щастливи? Или как бихте направили вашите ръце щастливи? Щастливи за един ден? Щастие значи да бръкнеш във водата и водата да не е много студена и да не е много топла. Тъй като бръкнеш, да ти е приятно на ръката. После, като работиш, по никой начин да не си удряш ръката, че да почувстваш болка. Целия ден да направиш ръката си щастлива, доволна, да не чувства болка. Като направиш някакво движение, че да ти е приятно на ръката.
Сега вие искате да бъдете щастливи, но ние трябва да почнем поне за един ден да направим ръцете си щастливи, краката си щастливи. Най-първо, да започнем с ръцете, целия ден да няма никакъв протест на ръцете, ръката ви да не протестира, да няма и най-малкото грубо досягане. Да не каже ръката: „Неприятно ми е.“ Значи ръката да бъде доволна от твоите постъпки. Ако вашите ръце протестират, ако вашата глава протестира, ако всичко във вас протестира, как можете да бъдете щастливи? Сърцето ви протестира, търсите причината някъде. Казва: „Много ми е тежко мене.“ Кой е виноват? „Стяга ме нещо в главата.“ Кой е виноват? Че ви стяга нещо, е хубаво. „Страдаме.“ Кой е причината на страданието? По някой път хората се обичат и казват: „Много те харесвам. Дай да те целуна.“ Някой позволява да го целуне и като рече да целува, ще целуне само покривката на окото. Ако десет души ти целунали окото, какво би станало? Ще повредят очите ти, нищо повече.
Често в живота вие искате неща, които не са разумни. Вие искате щастие там, дето никак не съществува. Докато двете гълъбчета си гугуцат, вие сте щастливи. Щом престанат да си гугуцат вашите очи, нещастието ви дойде. Дотогава, докогато сърцето ви бие нормално – седемдесет и два удара, то е гугуцане. Щом престане туй гугуцане, веднага нещастието ще дойде. Дотогава, докогато краката ви се движат нормално, те си гугуцат, вие сте щастливи. Щом те престанат да се движат, веднага щастието изчезва. Защото в тялото, в което живеем, щом се спре нормалната дейност, която природата е вложила, нещастията започват. Та, най-първо, вие трябва да започнете да изучавате вашето тяло и правата на вашите удове. Вашите крака имат права. Големият ви пръст има право, палецът има право, показалецът има право, средният пръст има право, безименният пръст има право и малкият пръст, и дланта имат право. Вие трябва да раздавате правото на всекиго. Да знаете да раздавате правото на вашата ръка. Вие не знаете да раздавате правата на вашата ръка. Търсите правото, решавате кой има право. Всичките хора живеят в безправие, а търсят правото.
Според мене право е да знаеш във всеки момент да отдадеш правото на своята мисъл. Какво изисква мисълта? Да отдадеш правото на всички свои чувства и на всички свои постъпки да им отдадеш тяхното право. Ти ще кажеш: човек трябва да стане роб на живота. Кои хора са роби, робството от какво произтича? От самия човек. Робството е един вътрешен процес, не е един външен процес. Вие казвате: робство има. Най-първо, ще определите робството вътрешен процес ли е на живота, или външен процес. Ако е външен процес, действат условията, ако е вътрешен процес, това са възможностите. Робството разумен процес ли е, или не е разумен? Робството условно ли е, разбираме отвън, или робството е възможно, разбираме отвътре. Разумно ли е това робство? Три начина има за робството. Ако робството е условно, иде отвън; ако е възможно, иде отвътре; ако е разумно, иде разумен живот.
Питам: робството откъде иде? Робството иде отвън. Когато ние ограничаваме една птичка или едно животно, самото животно ли е ограничено, или вие сте го ограничили? Един вол, който е вързан в дама с юларя за яслите, сам ли се е вързал? Не, човек го е вързал. За десет–петнайсет години той е свързан. Волът не знае защо е свързан с юларя, постоянно седи. Държи го там на яслите, турят му слама и му казва господарят: „Тук ще ядеш и ще учиш.“ Двайсет години като живее в дама един вол, какво научава? Вие, когато четете една книга за щастието, как да бъдете щастливи – нали четете по някой път такива книги, нали има такива книги – разправя се как да бъдат воловете в дама, яслите какви трябва да бъдат, гемовете какви да бъдат, храната каква трябва да бъде. Каквато и храна да дадете на един вол, вие не можете да го направите щастлив. По някой път и аз съм чел книги за щастието.
Едно дете, което драска безразборно, туря разни линии по разни посоки, то може ли да стане велик художник, че да се прослави в света? Да каже: „Аз научих вече закона на щастието, мога да стана художник.“ На тия разхвърляни криви линии то разчита, че ще стане художник. Възможно ли е? Колкото е възможно това дете с тия драскулки да стане художник, толкова е възможно и на сегашните хора да станат щастливи. Няма ни сянка за разумност.
Щастието е закон да знаеш да туряш всяко нещо на своето място. Или щастието е закон, при който не се позволява абсолютно да ограничаваш някого. Ще оставиш всичките живи същества свободни, всяко да се движи в своя си път. Или ни най-малко да не ограничаваш никого и ти да не му създадеш нов път. Щом започваш да му създаваш нови пътища, започват сегашните положения. На някой човек се поврежда окото, веднага му направят едно друго око. Извадят му неговото живо око, неговото гълъбче, което знаеше да гугуца, турят му друго, изкуствено гълъбче. Питам, той с второто, изкуствено, гълъбче може ли да вижда? Колко изкуствени гълъбчета вие имате турени?
Аз, като срещам сега хората, различавам изкуствените им гълъбчета. Гледам някой, на физическото поле едното го няма, едно в духовния свят няма и в умствения свят няма. Три гълъбчета има. То е пак хубаво. Някъде виждам само две гълъбчета – в духовния свят и в умствения свят. И този човек без гълъбчета иска да бъде щастлив. Може ли един човек без ръце да стане художник? Може ли без очи астроном да стане? Не може по никой начин. Той, за да бъде астроном, му трябват очи, за да стане художник, му трябват ръце, за да стане певец, уста трябва да има. Вие виждали ли сте някой певец без уста? Пита някой защо му са дадени тия уста? За да бъдеш певец. Като говори човек, това е пеене. То е пост в света. Затова се допуща пеенето. Всичките хора са предназначени да пеят. Ще се научите да пеете, не да говорите. Говорът, това е най-хубавата музика, която съществува в света. Някои от вас са се въодушевявали да пеете. С какво се въодушевявате? Хубаво е, аз виждам добрата страна. Но ето как аз представям вашия идеал. Отишъл един циганин да слуша един съвременен модерен оркестър. Той бил малко цигулар. Като наблюдавал, намерил всичките инструменти много мъчни, видял един, като бие тъпана.
Казвам, и аз бия тоя тъпан, на тъпана и аз бих бил. Но тъпанът не е музика. Тъпанът сегиз-тогиз ще се яви. Доста голямо място взема тъпанът. Той е като капелмайстор, той дава тон на целия оркестър, но с един тъпан оркестър не става. Ако мислиш отгоре да биеш, тази работа не става. Вие били ли сте на мястото на един капелмайстор, който ръководи оркестъра, да видите каква трудна работа е? Вас ви се вижда лесно, той дава само такт. Мислите, лесна работа, всеки може да бъде капелмайстор. То е един вътрешен процес, капелмайстор да си. Най-първо, неговото съзнание е будно на физическото поле в движенията на ръката, след туй съзнанието е будно в неговото ухо, чува всичките тонове, после – разбира всичките инструменти, после – разбира партитурата, която се свири, и знае как да се поправят всичките погрешки. Всичките тия хора свирят, и той ги направлява.
Казвам, ако вие, капелмайстор на вашия живот, не разбирате нуждите на тия свирци, какъв капелмайстор сте вие? Ти седиш и си махаш ръката безразборно. Някой казва: аз имам воля. Волята е капелмайстор. Най-първо, ти не знаеш какъв такт да дадеш. Ти свириш една бърза песен, имаш такта две четвърти, марш имаш, пък даваш такт полекичка. Има разни тактове: пет шестнайсети, шест шестнайсети. По някой път слушам, когато се разправят за музикални тактове. Според мене две четвърти е такт на противоречие, усилен такт чрез бързане. Според мене две е закон на бързане, бързаш тази работа. Щом имаш две, трябва да знаеш, че ще се дигне някой скандал. Ако ти не вървиш бързо, трябва да знаеш, че тази работа не става. Когато някой направи едно престъпление, една погрешка, той винаги разрешава въпроса с такта две: бяга по права линия, търси гората. Щом търси гората, то е тактът две. Ще кажете: той е престъпник. Но той е музикант, който дава такт две, научава какво нещо е в деятелност такт две. Нему трепери сърцето, като гледа гората, казва: „То е моето спасение.“ Той е капелмайсторът, който дава този такт. Тази музика може да се изпълни само при такт две, да се постигне.
На ваш език да го туря. Една мисъл се постига с какво? С ума. Едно желание се постига със сърцето. Една постъпка се постига с волята. Ти не може да извършиш едно добро, ако в тебе волята е слаба. Ти не можеш да постигнеш едно желание, ако сърцето ти е слабо. Ти не можеш да постигнеш една своя мисъл, ако умът ти е слаб. Ето аз какво разбирам под думата слабост, аз разбирам следното: умът ти не трябва да бъде болен, сърцето ти не трябва да бъде болно и волята ти не трябва да бъде болна. Туй от себе си трябва да изключиш. Кажеш: „Малко е разстроен умът ми, малко е разстроено сърцето ми, малко е разстроена волята ми.“ Ти и това никога не трябва да допущаш, защото то е един неестествен закон. Бог е създал нещата да са здрави, умът да е здрав, сърцето да е здраво и волята да е здрава. Ако твоят ум е болен, причината си ти. Ако твоето сърце е болно, причината си ти. Ако твоята воля е болна, причината си ти. Веднага тия препятствия трябва да ги премахнеш. Ако някой ви каже нещо, често съвременните хора са много доверчиви, някои вярват, че очите може да се намажат с някаква течност и да станат щастливи. Мажат се с хубави течности, намажат окото, за да стане щастливо. Аз не зная с какво се мажете. Вие сутрин, като станете, нали си мажете очите, нали си мажете очите с вода, и то по възможност най-хубавата вода. Като се миете, то е хубаво, то е на-място, но ако в тази вода започнете да туряте разни други течности, вие ще повредите очите си. Единственото нещо, с което можете да мажете очите си, то е чистата вода. Дотолкоз, доколкото водата е чиста, то е добро. Има една чиста вода, която е пълна с животворен магнетизъм, тя е чиста. Като намажеш лицето, очите, веднага се усещаш освежен.
И в ума е същият закон. Никога не влагайте в ума си една изкуствена мисъл, никога не влагайте в сърцето си едно изкуствено желание и никога не влагайте във волята си или в тялото си една изкуствена постъпка. Нали знаете, като вървиш, че влезе една малка шушулка, нещо микроскопическо е, но започва да те смъди окото. Някой път минава време, за да излезе онази малка шушулка. Природата не търпи онези неорганизираните неща. Щом влезе някоя малка шушулка във вашето сърце, безпокои ви. Влезе някоя шушулка в ума ви, безпокои ви. Влезе шушулка във волята ви, безпокои ви. Всяко безпокойство показва, че нещо чуждо е влязло, и туй малкото го изхвърлете навън, това е непотребно.
То е законът на самовъзпитанието на ума сега. Ти не може да бъдеш свободен, ако не зачиташ свободата на другите хора. Ти не може да бъдеш добър човек, ако не зачиташ доброто на другите хора. Ти не можеш да бъдеш благороден, ако не зачиташ постъпките на другите хора. Направил някой нещо хубаво. Ако ти не цениш всяка постъпка, ти не може да бъдеш благороден. В природата съществува едно единство. Всичко онова, което става в природата, то е за всички. Не мисли, че ти си отделен от другите. Някой човек направи нещо добро, вземаш и ти участие. Следователно радвай се на който и да е човек, който направил едно добро дело. Някой го прави някъде, но то е общо за всичките. Когато аз говоря за музиката, аз разбирам, че тя е обща за цялото човечество, за всички разумни същества. Разбирам, че човек, за да пее, трябва да бъде разумен. Разумният човек пее. Разумният човек може да мисли, разумният човек може да чувства. Аз разбирам нещата строго определени. Под думите трябва да мислиш разбирам, че само разумният може да мисли, само добрият човек може да мисли.
Вие искате да бъдете щастливи хора в света. Само по закона на доброто може човек да бъде щастлив. Само по закона на злото може човек да бъде нещастен. Те са двата пътя. Ако търсиш пътя на твоето нещастие, влез в закона на злото, ще имаш нещастия колкото искаш. Ако искаш пътя на твоето щастие, влез в закона на доброто. То е първият надпис, който ще видиш, като влезеш в живота: „Пази пътя на доброто!“ То е правият път, в който човек стъпва. Да познаваш само доброто. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш баща си и майка си, които са те родили. Превеждам сега: ти не можеш да бъдеш добър човек, ако не обичаш Бога, Който те е пратил в света. То е първото сега. Ти не можеш да бъдеш добър човек, ако не обичаш баща си и майка си. Ще провериш. Бог, Който те е пратил в света, ако не Го обичаш, ти не можеш да бъдеш добър. Щом не си добър, щом не вървиш в този път, ти не може да бъдеш щастлив. Тогава казваш: „Коя е причината на моето нещастие?“ Понеже не обичаш баща си и майка си, затова си нещастен. „Какво трябва да правя?“ Обикни баща си и майка си. Преведете това.
Сега казвате, че трябва да вярваме в Бога. Религията туря закона за щастието. Ти трябва да обичаш Бога, да вярваш в Бога, за да бъдеш щастлив. Тъй се проповядва. Или за да бъдеш съвършен, или за да добиеш всичко, каквото искаш, непременно този е пътят. Щом като намериш този път, ще намериш щастието, ще намериш своето постижение. Туй имайте предвид. Вие мислите да станете щастливи, че да нямате нужда от никого. То е погрешно схващане. Ти, за да бъдеш щастлив, ти трябва да бъдеш полезен за всички разумни същества. Тогава ще бъдеш щастлив. Сега си нещастен, понеже не си полезен на тях. Щом си полезен на тях, те ще те обичат. Щом те те обичат, щастието ще дойде само по себе си. Общо законът така седи. Сега вие търсите онова щастие, да нямате нужда от другите хора. Вие вървите по съвсем друг път.
Казвам, сега светът е така направен. Вие търсите вашето щастие, нов закон туряте. Искате да бъдете щастливи. Можете. Ще обичаш баща си и майка си. Казваш: „Баща ми и майка ми не бяха щастливи.“ Майка ти и баща ти не са обичали своя баща и майка. „Дядо ми и баба ми, и те не са били щастливи.“ И те не са обичали своя баща и майка. Ще намериш баща си и майка си, които са обичали своя баща и майка. Тъй разбирам строго определено: да обичаш баща си и майка си, които са обичали баща си и майка си. Тях ще намериш, които са обичали.
Като дойдете до Бога, казвате: Бог е Любов. Бог, в своя стремеж, Той в ума Си има благата на всички същества. Бог не иска хората да бъдат нещастни, туй не съществува в Неговия ум. Ако съществуват нещастия, в Него съществува идеята как да ги избави от тях, как да ги вразуми не с наказания, но как да им покаже пътя да излязат от своето нещастие. Сега имате доста време да мислите върху това. Вие сега може да ме разберете. Казвате: разбрахме пътя. Според мене, като слушам някой, който пее, дали съм го разбрал, аз всякога се опитвам да пея. Ако може да пея, което той пее, разбрал съм го. Чувам, някой пее. Ако мога да пея като него, разбрал съм го. Ако не мога да пея, не съм го разбрал. Втори път го слушам пак. Пак се опитвам. Като започна да пея като него, разбрал съм го, мога да пея като него. Щом двамата можете да пеете в хармония, вие сте се разбрали. Щом не може да пеете, вие не сте се разбрали. Туй е много проста работа. Не е много проста работа, сложна работа, но разбрана работа е.
Някой казва: „Аз ви разбрах, но мисля, че вашата мисъл не е толкоз възприемлива.“ Разбрал ме той, но мисълта не е толкоз възприемлива. Хубаво. Според мене всяка мисъл, която носи щастие, е разбрана мисъл. Всяко желание, което носи щастие, е разбрано желание. Всяка постъпка, която носи щастие, е разбрана. Тъй разбирам, строго определено. Всяка мисъл, която носи щастие, е разбрана, добра мисъл, тя върви по правия път. Всяко желание, което носи щастие, е добро желание.
Та казвам, има три вероятности. На какво са равни? Първата вероятност е да обичаш Бога, втората вероятност е да обичаш ближния си и третата вероятност е да обичаш себе си. Всички търсите философски книги, които да ви докажат, че съществува някакъв Господ някъде. Мислите ли, че този, който ви доказва, че съществува Господ, мислите ли, че този Господ е някакъв Господ? Когато някой ми доказва, че съществува някакъв Господ, аз седя и слушам и някой път се поусмихвам. Когато някой ми доказва, че има Господ, то е все същото да дойде някой и да ми доказва, че аз съществувам, че живея, да дойде някой да ме убеждава, че аз съществувам, че не съм илюзия. Той ми доказва, иска да ме убеди, че аз съществувам. Кой досега е убедил някого, че съществува? Не си ти първият човек, който знаеш дали аз съществувам, или не. Може ли някой отвън да ти докаже, че ти съществуваш, да те убеди, че ти съществуваш? То е невъзможно. Тази идея, да се докаже, че Господ съществува, тя е една глупава идея. Казва: „Я ми докажи, че има Господ.“ Казвам: „Докажи ми, че аз съществувам.“ Щом дойде въпрос за Господа, дали съществува, аз искам да ми докажат хората дали аз съществувам. Ако съществувам – съществувам, ако не съществувам – не съществувам, нищо повече, предрешен е въпросът. Не искам да ми доказваш дали съществувам. Ако аз съществувам, аз го зная, ако не съществувам, пак го зная. Но аз изключвам да ми доказва някой, че аз съществувам. Че аз не съществувам, то е твоя идея. Ти мислиш, че аз не съществувам, но аз мисля, че съществувам, нищо повече. То е твое право да мислиш, то е възможност за тебе. За тебе е възможно аз да не съществувам, понеже е една идея в твоя ум. Моят образ не е влязъл в твоята глава, то е възможно за тебе да не съществувам. Но аз го зная, зная сто и един процента, че аз съществувам. Нищо в света не може да ме убеди в противното. В момента, в който аз бих се убедил, че аз не съществувам, аз ще изчезна веднага.
Хората умират по единствената причина, че те вярват, че не съществуват. В момента, в който престанат да вярват, че те съществуват, те умират. Вие сте нещастни по единствената причина, че вие вярвате, че сте нещастни, вие сте допуснали тази мисъл. Че вие сте родени щастливи, как допуснахте, че сте нещастни? Вие вървите по обратен път. Вие изкарвате щастието от нещастието. Право е. Но аз изкарвам нещастието от щастието. Не изтича щастието от нещастието, но нещастието излиза от щастието. Ти си щастлив. Като се убедиш, че си нещастен, ти станеш нещастен, нищо повече. Изменете сега начина на вашата мисъл. Дръжте се за положителното в света.
Най-първо, ако мене биха ме попитали съществува ли Господ, аз ще кажа: „Аз съществувам, съществува и Господ. Ако аз изчезна, и Господ ще изчезне.“ То е най-силната аргументация за вас. Но и този въпрос, дали вие съществувате, не го разисквам. Сега вие не съществувате ли?
Тогава казвам, право и безправие е един закон. Щом допущам любовта, аз съм за закона на правото. Щом изключвам любовта, аз съм в закона на безправието. Новото положение: щом допущам любовта, аз съм в закона на правото; щом изключвам любовта, аз съм в закона на безправието. За мене законът на правото е закон на любовта, законът за безправието е закон за безлюбието. За мене е така. Моето право е това. Ако го вие турите туй за вас, това е новата основа за живота. Правото е закон на любовта. Законът на любовта е, че всичко в света е възможност за твоето щастие. Но не вземайте вие щастието за нещо материално. Вие искате да бъдете щастливи, като турите една дреха на гърба си. Или като се обуете, искате да бъдете щастливи. Щастието не седи в дрехата, която обличаш. Че вие имате такива примери. Ти някой път се радваш, мислиш, че имаш един приятел, който те обича. Радваш се на една своя мисъл, че някой те обича. Питам сега: какво ти е дал този човек? Радва те мисълта, че той те обича. Туй, което те радва, то е любовта. В момента, в който ти се разколебаеш в своята мисъл, че той те обича, стане ти тежко. Дотогава, докогато ние схващаме, че има Един, Който ни обича, то е Любовта на Бога. Вън е от материалния свят. То е едно потвърждение на онази мисъл, че има Някой, Който ни обича. В момента, в който мислиш, че те обичат, усещаш въодушевление, едно разположение. В момента, в който се поколебаеш в това, настава един вътрешен мрак.
Казвам сега, най-първо, законът на щастието в какво седи? Щастието не се създава от дрехите. Дрехите са един резултат от щастието. Хората носят хубави дрехи, когато са щастливи. Само нещастните хора носят грозни дрехи. Никога един нещастен човек не може да носи една царска дреха, то е невъзможно. Хубавите работи в света произтичат от закона на щастието. Щастието е външен процес на онази безконечна любов, която съществува в света. Щастието е външен израз на любовта. Зад дрехите, зад хубавите работи, които ние имаме, седи щастието, което го търсим. Щастието седи в това, че мислиш, че има някой, който те обича.
Сега във вашия ум седи мисълта: къде да го намерим? Ако вие искате да намерите онзи, който ви обича, вие се лъжете. То е друго заблуждение. Никога не търсете този, който ви обича. Щом го намериш, ти ще бъдеш нещастен. Вие ще бъдете като онзи просяк, който имал идеята, че богатите хора са много щедри. Питал той да му покажат кой е най-богатият американец. Показали му и той помислил: „Намерих вече източник.“ Той мисли, че като иде при този богатия, той ще му даде всичко, от каквото се нуждае. Тръгнал подир богатия човек и му мърморил подире му. Богатият изважда един долар, дава му и му казва: „Вземи този долар и да не ме безпокоиш втори път.“ Та ако вие тръгнете подир щастието, то ще ви даде един долар, за да не го безпокоите. Казва: „Вземи този долар и да не ме безпокоиш.“ Там е всичкото заблуждение, че хората търсят щастието и искат да изкрънкат нещо от него. То е голямо заблуждение. Щастието носи всичките блага. Онзи, който е достоен, който обича, който разбира своя ум и разбира своето сърце, всичките блага са за него. Който не разбира, щастието ще му даде долара и ще каже: „Да ме не безпокоиш повече.“ Затова казвам, не безпокойте вашия ум с щастието, не безпокойте вашето сърце с щастието и не безпокойте вашата воля с щастието.
Сега искам от тази лекция да си извадите едно резюме. Всеки един от вас да извади каквото е разбрал и какво може да приложи: какво разбрал и какво може да приложи в своя ум, какво може да приложи в своето сърце, какво може да приложи в своята воля и какво е разбрал в своята душа.
Като видите щастието, не вие да вървите подир него, но то да ви повика. Когато щастието ви повика, да знаете, че вече вие говорите на един разбран език. Щом вие го търсите, и то не ви вика, не се заблуждавайте. Търсете онова щастие, което да се спре при вас, и то да ви повика. Как ще ви повика щастието? С ръка ли ще ви повика, или с единия пръст ще ви повика? Как ще ви каже? Щом ви повика с показалеца, не отивайте там. Да се пазите от туй щастие. Щастието по този път не вика. Ако ви вика и с ръката, като свива пръстите, това не е пътят на щастието, но това е пътят на нещастието. (Учителят показва: дланта нагоре и свиване на пръстите към дланта поред няколко пъти.) Предупреждавам ви, пазете се от тези, които ви викат така.
Да имате една ясна представа за онова същественото в живота, което може да приложите сега. Не само в един момент, в много моменти постоянно трябва да се прилага, понеже много мъчнотии, много работи има от миналото, които вие трябва да преобразите. Имаме една грамадна работа, която трябва да свършим. Пък ако не можем да свършим тази работа, не можем да се приближим при онова, което търсим в света.
„Пътят на Истината е достъпен за любящите.“ (три пъти)
Двадесета лекция на Младежкия окултен клас
8 март 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
|
