„Отче наш“
Има ли зададена тема? „Няма.“ Пишете върху темата „От какво зависи успехът на живота“. Всеки да развие темата тъй, както той мисли. Не да пише какво мислят другите от какво зависи успехът на живота, но всеки да пише той какво мисли.
Често се говори за духа. Каква е вашата представа за духа? Като какво си представяте човешкия дух? Вие казвате: духът на човека. Как си представяте човешкия дух? Имате ли някакво понятие за духа? Духът, най-първо, не е нещо материално, няма някаква външна форма. Каква е формата на светлината? Каква форма има светлината? Ние не искаме да ви направим всички философи, защото, ако всички станете философи, ще оглупеете. Един–двама души философи в света са достатъчни. Ако всички станат философи, ще оглупеят, защото най-малко в света разбират философията. Докато не си философ, много разбираш, като станеш философ, нищо не разбираш. Най-първо, ти разбираш много работи, после философията ще сведе много неща към две, ще останат само две неща в ума ти: ще остане само светлината и тъмнината. Всичките философи идат до светлината и тъмнината. Те ще останат в ума ти.
Да кажем често художниците рисуват лъчи, като начертаят прави линии, които излизат от един център, но това лъчи ли са? Турят едно кръгче и от него излизат лъчи. Тази линия понятна ли е в ума? Ако направите от гипс едно конче, гипсът конче ли е? Вие направите едно малко, малко конче от гипс, за да имате една ясна представа каква е формата на коня. От гипс е представен един кон в природата, но самият кон в природата на какво е представа?
Имате четири букви о, б, и, ч. Какво означават? Обичта тук ли е? Обич в о-то има ли? Няма никаква обич. Това са понятия. Като напишеш думата, даваш на о-то друг смисъл. Ако аз напиша думата обич от хляб, ако направя о-то от хляб, б-то, и-то, ч-то, всичките букви ги направя от хляб, тогава тия букви може да ги изядете, какво ще усетите? Нали може да направите букви от хляб? Може. Следователно в реалния език буквите имат смисъл. Те не са направени от гипс или от тебешир, но са направени от хляб, хранителни са, може да ги изядете. В обичта, като изядете о-то, ще усетиш нещо. Трябва да ги изядеш. Като ги изядеш, приемаш ги в себе си, ще разбереш какво нещо е обичта. Тук трябва да напъваш очите си и чрез очите си да ги разглеждаш. Пак ще добиеш нещо.
Сега всички трябва да се спрете върху едно знание, което не се прилага. Вие казвате: светлина, но светлината е полезна дотолкова, доколкото вие може да я приложите във вашия ум; светлината е полезна дотолкова, доколкото вие може да я приложите във вашето сърце, и светлината е полезна дотолкова, доколкото може да я приложите във вашата воля. Значи светлината има три приложения: приложение в ума, приложение в сърцето – в чувствата на човека и приложение в човешката воля. Ако вие не знаете да прилагате светлината във вашия ум, ще имате едно лениво състояние на ума, няма да мислите. Ако не знаете как да прилагате светлината в сърцето, ще имате една леност на чувствата, едно безразличие. Ако не знаете как да прилагате светлината във вашата воля, ще бъдете в бездействие. Тогава ще кажете: човек не трябва да работи.
Сега се говори за самовъзпитание на хората, но как ще се самовъзпитаваш? Тия методи на самовъзпитанието са остарели. В самовъзпитанието имаш голямо разочарование – едно възпитание, което не издържа, възпитание, в което ти започваш да се колебаеш. Най-първо, ти си учил да бъдеш честен. Като влезеш в живота, виждаш, с честност тази работа не върви. Туриш лъжата на първо място, честността на второ, но то е неразбиране на въпроса. Това е неразбиране на философията.
Ето един полукръг. Имате любов, но любов без светлина не е любов. Знание без светлина не е знание. Мъдрост без светлина не е мъдрост. Истина без светлина не е истина. Имате любовта, имате в природата изгрев. А изгрев значи любов. Зенит, това е мъдростта. Залез, това е истината. В съвременния живот това е вярно. Този полукръг е половината на живота. В другата половина какво има? Противоположното кое е? Там, дето свършва истината, започва лъжата. Откъде изгрява любовта? Любовта иде от безлюбието. Извън мъдростта е глупостта. Посред нощ е зенитът на глупостта. Следователно имаме два зенита: един зенит на мъдростта и един зенит на глупостта. Имаме един залез на истината и един залез на лъжата. Имаме един изгрев на любовта и един изгрев на безлюбието. Този закон е верен. Аз правя едно сравнение между физическия живот, той е предметно учение. Туй е вярно и във вашия живот. Ако вие завършите вашия живот, ако истината е краят на вашия живот, непременно от истината къде ще идете? Какво има зад истината? Лъжата. Питат: какво има извън безлюбието? Извън безлюбието има любов. Ами извън глупостта какво има? Има мъдрост. Извън мъдростта? Има глупост. Извън любовта има безлюбие. Извън истината има лъжа. Ти, най-първо, започваш да човъркаш истината, казваш: има нещо по-високо от истината. Някои хора, като станат много умни, казват: „Аз напуснах тия работи.Да вярвам на този, на онзи, не може, никому не вярвам.“ Питам, кой е по-силен – който вярва или който не вярва? И двамата говорят две лъжи. Онзи, който казва, че не вярва, лъже, защото той не вярва в едно, вярва в друго. Той казва, че не вярва в нищо. Той не вярва в нищо, но вярва в нещо. И то е вяра. С вярването в нищото какво се постига? В нищото нищо не се постига. Нищото е една реалност, но реалност, в която нищо не се постига.
Тази храна е малко твърда за вас. Казвам, нищо не се постига в нищото. В лъжата нищо не се постига. Това е вярно. Като излъжеш три пъти един ваш приятел, вие ще изгубите приятелството. Питам, тогава какво се придобива? Ако кажеш веднага истината, твоето реноме ще се повдигне. Истината е нещо, което подига. Любовта подига, създава в нас живота. Безлюбието отнема живота. Казва: няма любов. То не е философска мисъл. Казва: любовта е празна работа. Ако няма любов, има безлюбие. В безлюбието нямаш това, което имаш в любовта. В най-малкия размер и да е любовта, колкото и малка да е, тя ще донесе нещо. Една малка искрица ще внесе вътре в живота.
Та казвам, това, което внася най-малката светлина в човешкия ум, то е начатък на любовта. Туй, което внася най-много, то е мъдростта, тя внася най-много светлина. Обстановката е такава, че перпендикулярно пада, затова много дава. Тук любовта върви по права линия, мъдростта върви по перпендикуляр. Нейните удари са силни, затова тя се нарича безпощадна. Не че тя е безпощадна, но естеството и е такова. Любовта и истината вървят по права линия, те са два полюса. Любовта и истината, това са две страни. Ако човек иска да разбира любовта, той трябва да има на противоположния полюс истината. Вие по някой път искате да разбирате любовта чрез мъдростта, законът е вече друг. Образуват се ъгли от по деветдесет градуса. Между любовта и истината може да теглите само една права линия. Между две същества може да се тегли една права линия. Две същества може да се обичат само когато едното е в полюса на любовта, другото е в полюса на истината. Само така може да се образува някакво отношение между тях.
Това са ред разсъждения. Ако тия разсъждения станат живи в ума ви, ще имате ясна представа как да работите. Казвате: „Как да го обичам?“ Ти един човек не може да го обичаш, ако той не е в полюса на истината. Ако той е в полюса на истината, той може да има доверие в тебе. Ако ти си в полюса на любовта и ако вие искате някой да има във вас пълно доверие, непременно той трябва да е в полюса на истината, а вие в полюса на любовта. Другояче никой не може да има доверие, че този закон е верен. Ако вие сте в закона на любовта, всички ще имат вяра във вас. Ако вие сте в полюса на истината, всички ще ви обичат. Единственото нещо, което може да се обича, това е истината. Единственото нещо, което може да обича истината, то е любовта. Няма нещо друго, с което вие може да обичате истината. Ти не можеш да имаш никаква представа за истината, ако не обичаш. Ти ще имаш една представа за истината само ако я обичаш.
Следователно мъдростта е разбрана само тогава, когато любовта обича истината. Истината има доверие в любовта, и двете имат по деветдесет градуса. Тогава се образува един триъгълник (на чертежа). Стремежът на любовта и стремежът на истината, те образуват един триъгълник. Как ще изразите математически този въпрос? Еднакъв стремеж на любовта и на истината към какво? Към мъдростта. Щом разбереш какво нещо е любовта и щом разбереш какво нещо е истината, само тогава ще разбереш какво нещо е мъдростта. Имате две точки. Вие сте в един полукръг. Щом разберете какво нещо е мъдростта, тогава имате цял кръг. Какво нещо е мъдростта? Разбирате, всичките противоречия можете да ги примирите. Без мъдрост нещата са непримирими в света. Вие не може да имате никакво примирение без мъдростта. Вие не може да имате никакво постижение, ако искате да излезете в един свят на противоречия. То е несъвместимо. Целият свят, в който живеете, е създаден само от противоречия.
Запример, когато дойдат кокошки във вашия двор, вие им казвате: „Ние сме вегетарианци, никакво зло няма да ви направим.“ Кокошки няма да ядете, но яйцата им ще ядете. Тогава ще им кажете една лъжа: „Вас няма да ви ядем, но вашите деца ще ядем. Неизбежно е. Нали ще ви храним за вашите яйца.“ Ако дойдат овци, ще им кажете: „Няма да ви колим, ние сме културни хора, но вашето мляко ще вземаме, вълната ще ви стрижем. Затова ще ви храним, вие ще ни плащате с вашето мляко и с вашата вълна.“
Това ще пренесете във вашия живот. Казвате: защо трябва да се ядат овци? Вие имате една повърхностна представа за нещата. Когато пчелите събират мед, какво прави човек? Той отива с пушалка; като ги сплаши, взема им питите с мед. Те на пчелите оставят десет–дванайсет килограма мед, другото, каквото имат повече, им го вземат. Понякога един кошер събира трийсет–четирийсет килограма и хората им казват: „Вас другото не ви трябва, да ни го дадете.“ Млякото и вълната от овцете, това е медът. Яйцата от кокошките, това е медът. Никога човек не може да изяде овцата. Животът, който е в овцата, никой не може да го изяде. Според Мойсеевия закон беше забранено да се яде кръвта на животното, а само месото. Събраната вълна и мляко на овцете, това е медът на овцете. След като взема меда от овцете, оставя ги да живеят, постъпва разумно. Онези, които са месоядци, те употребяват старите български методи на пчеларите, когато, за да вземат меда от един кошер, те убиват с вода всичките пчели, и после им вземат меда. Туй е месоядство. Модерните пчелари станали вегетарианци, старите бяха месоядци, с вода избиваха всичките пчели, турят ги в земята, вземат им всичкия мед. Модерните пчелари ги прогонват с пушек, сплашват ги, не убиват пчелите. Доста голям прогрес има в пчеларството.
Няма да убиваш. На същото основание един ден хората няма да водят войни, да се избиват. Според старите пчелари трябва да има война, да се избиват. Според новите пчелари само ще ги пушат с малко дим, поизтърсят ги, казват: „Ще ни дадете мед.“ Казвам, в себе си трябва да минете от една фаза в друга фаза. Да не бъдете като старите пчелари, във вас направете едно положение да имате не методите на старите пчелари, да убивате всичките пчели, но като новите пчелари с пушек да одимите себе си, да сплашите вашите пчели. Това е сравнение само за изяснение.
Да се повърнем към основната мисъл. Любовта е полюсът, от който човек започва. Този полюс ще бъде на една права линия. Ще имате едно правилно отношение:
Л: И.
Ако тази линия е права, тогава може да теглите другите две прави линии към мъдростта. Сега математиците казват, че не само една права линия може да се тегли между две точки. Имате ли ясна представа какво означава да се теглят няколко прави линии между две точки? Тия две точки са в движение? Ако те са в статическо положение, само една права линия може да се тегли. В динамическо положение, когато тия две точки са в движение, много прави могат да се теглят.
Аз не искам туй вие да го разбирате, защото… като не го разбирате, да не ви е жал, че не го разбирате. Запример, ако вие искате да знаете какъв е животът на безлюбието, вие може да изгубите живота си. Ето аз какво бих ви представил. Представете си, че имате едно голямо шише, в което може да влезете цял. Представете си, че туй шише е пълно с вода. Ако ви туря в шишето и ви затворя, какво ще стане с вас? Ако вие не можете да изпиете тази вода, вие ще се удавите. Всичките хора, като попаднат в океана, понеже не могат да го изпият, се давят. Като няма какво да кажа, че се удавил, казвам: „Той не е могъл да изпие всичката вода. Той се е удавил по единствената причина, че не могъл да изпие всичката вода.“ Но искам да ви покажа какво е шишето без вода. Изпразвам шишето, тази вода излиза, но в шишето остава една материя, в която е приятно на човека да остане. Най-първо, му е приятно в шишето, казва: „Може да се живее.“ Но след като диша, образува се въглена киселина, започва да се задушава. След като се задуши, удуши се вътре, казва някой, че се е задушил. Аз казвам: „Значи шишето е празно, той сам образувал своята отрова на живота.“ Някои философстват: това не е право, онова не е право, докато най-после той сам образува тази отрова в затвореното шише и умре вътре. Казваме: „Той се е задушил.“ От собствените свои мисли, от собствените желания, от собствените свои грешни постъпки той се е задушил в туй празното шише. Казвате: „Трябва да се отвори шишето.“ Отвърстието на това шише е на дъното. Отвърстието на това шише е мъдростта. Щом се образува този триъгълник, шишето вече има отвърстие, ние имаме вече един организъм, дето главата е извън шишето, може да живеем, без да се задушим.
Когато човек живее в любовта, истината и мъдростта, той се освобождава от давене, той ще се освободи и от вътрешно задушаване. Когато аз проповядвам любовта, казвам: в шишето няма да влизате, вътре ще се удавите. Когато ви проповядвам истината, казвам: в шишето няма да влизате да ви запушат, ще се задушите. Когато ви проповядвам за мъдростта, казвам: трябва главата ви да бъде вън от шишето. Та в природата рибите, които живеят във водата, главата им е във водата. Главата на птиците къде е? Тя е извън водата. На птиците природата казва: „Ако вие не излезете из водата, ако останете във водата, вие ще се удавите.“ И тя ги извадила из водата. Защото всеки живот, който не прогресира, се дави. Всеки човек, който се дави, той не прогресира. Ти не искаш да живееш във водата, във влажно не искаш да живееш, във влажна атмосфера.
Да допуснем, че вие сте в една местност, която е мочурлива, нездравословна. Какво трябва да правите на тия мочурлаци? Трябва да ги канализирате, да премахнете тази влага, тази влага трябва да пратите някъде, пък мястото да остане сухо. Сухите места представят мъдростта, условията, при които може да се живее. За да имаме благоприятни условия за живота, трябва да имаме любов – вода, трябва да имаме истина – въздух, и трябва да имаме мъдрост – светлина. Събрани, водата, въздухът и светлината дават вече условията за човешкия живот. Тогава на физическото поле ще се образува другият полукръг, твърдата почва. Глупостта, и тя е на мястото си. Твърдата почва представя глупостта. И тя е намясто. Безлюбието, лъжата, и те са пособия, с които човек си служи. И без лъжа не може. Аз ще ви приведа един пример. Един от прочутите професори, който учил своите ученици на фокусничество, как да правят фокуси, един от неговите ученици му задигнал часовника. Гледа професорът – часовника му го няма. Казва му: „Аз те учих на другите да правиш този фокус, не на мен.“ Ученикът казва: „Аз исках да ти докажа, че съм усвоил фокусничеството, тъй щото и на тебе мога да предавам.“
Когато истината учи на този фокус, да разпознаваш лъжата, тя не иска да и предаваш тази лъжа. Сега как ще го разберете? Тя веднага ще те хване. В даден случай кога можеш да употребиш лъжата, понеже лъжата съществува в нашия живот. Къде е допусната лъжата в живота? Тя съществува в живота като сянка на нещата, разбирайте, че лъжата е сянка на истината. Истината без сянка не може. Ако едно дърво няма сянка, това не е престъпление, не е грях. Казвам, къде се допускат сенките? Къде е допусната лъжата? Аз ще ви приведа един анекдот. Отива един фокусник при един от турските султани. Той, като го знаел, че е майстор, му казал: „Я да ми кажеш една лъжа.“ Султанът искал да му каже една майсторска лъжа, че да го учуди. Казва му: „Султан ефенди, такъми нямам. За лъжата се изискват такъми. После, ако ми дадеш петстотин лири, ще отида да си купя такъми, и тогава ще ти кажа една лъжа.“ Дава му султанът петстотин лири, дава му и един от своите адютанти и тръгнали да търсят такъми. Развождал го, развождал, да купят такъмите. Пита го султанът: „Къде са такъмите?“ „Това е лъжата, която ти казах.“
Някой път вие имате едно неразположение. Знаете ли произхода на вашето неразположение? Неразположението ви произтича, че ако сте търговец, пари нямате. Неразположението ви произтича, че вие сте болен, изгубили сте здравето си. Неразположението ви произтича, че вие сте оратор, и речта ви не е излязла, както сте искали. Неразположение имате – ученик сте, скъсали ви. Неразположението произтича, че имате едно малко непостижение – музикантът има непостижение, художникът има непостижение, слугата има непостижение. Не че е лошо, че имате непостижение. Не е необходимо човек всичко да постигне. То ще бъде най-голямото нещастие, всичко да постигнете.
Сега по някой път мислите най-хубавите работи. Представете си, че вас искат да ви обичат сто хиляди хора и искат да ви целунат ръката. Знаете ли какво ще стане с вашата ръка? Представете си, че сто хиляди хора се изреждат да целунат ръката ви: цял ден, няколко дена трябва да стоите да ви целуват ръката. След като ви целунат сто хиляди хора, какво разположение ще имате после да ви целуват ръка? Не зная дали кожата ви ще остане здрава. И след един такъв опит ще имате такова отвращение, ще бягате като попарена кокошка от топла вода. Като ви кажат за целувка, ще бягате на онзи край на земята.
В този смисъл, в който вие разсъждавате за целувката, според мене има три вида целувки. Една целувка на любовта, една целувка на истината, и една на мъдростта. Други целувки няма. Единствените реални целувки, които никога не се изменят, които носят нещо съществено в себе си, то е само целувката на любовта, която внася живот, то е само целувката на истината, която внася свобода, то е само целувката на мъдростта, която внася светлина. Тези целувки дават нещо. Ще разберем тази целувка. Щом целувката носи живот, приеми я. Щом целувката носи свобода, приеми я. Щом целувката носи светлина, приеми я. Щом целувката не носи живот, отхвърли я. Щом целувката не носи свобода, отхвърли я. Щом не носи светлина, отхвърли я. Те са понятия реални. Всеки трябва да ги има. Кое е възможно и кое е невъзможно? По този начин като мислите, другояче ще създадете живота си. Сами ще знаете как да се справите с всички мъчнотии в света.
Ако вие не обичате Бога, Той живот няма да ви даде. Ако вие не вярвате в Бога, не приемате Неговата истина, Той свобода няма да ви даде. Ако не приемате светлината Му, Той мъдрост няма да ви даде. Следователно ти трябва да обичаш Бога, за да ти даде живот, трябва да обичаш Бога, за да ти даде свобода и трябва да обичаш Бога, за да ти даде светлина. Другояче не може. Онзи, който иска да добие живота от Бога, трябва да го добие чрез любовта. Онзи, който иска да добие свободата от Бога, трябва да я добие чрез истината. Онзи, който иска да добие светлината от Бога, трябва да я добие чрез мъдростта. Те са неща реални, без които животът не може да се прояви. Тъй трябва да разбирате. Казвате, какво като е мъдър човек? Всичките постижения зависят от мъдростта. Любовта и истината достигат своите пълни постижения само в мъдростта. Там е знанието, светлината, просторът и ред други работи.
Сега аз ви говоря на вас, защото ви считам млади зидари, вие искате да съградите живота си. Трябва да знаете как да съграждате вашия живот. Ако го градите другояче, ще фалирате, фалимент ще имате, както всички фалират. Христос е турил, че онзи, който гради къщата си върху камък, тя ще устои при всички условия. Който гради върху пясък, къщата му ще се събори. Трябва да съградите къщата си на камък, ако искате вашият ум да се не събори, ако искате вашето сърце да се не събори, ако искате вашата воля да се не събори, това е пътят, това е разбирането. Ум без любов, ум без истина, ум без мъдрост фалира. Сърце без любов, сърце без мъдрост, сърце без истина фалира. И воля без любов, без истина и без мъдрост фалира. Сега това си го забележете. Туй е, което може да даде сила на ума ви в живота. Без тия познания не може нищо да направите. Не само голи познания, не въпрос за схоластично познание. Любовта е една велика реалност, то е изгревът на вашия живот. Мъдростта, това е зенитът на вашия живот. Истината какво е? Залезът. Залезът е минаване от едно по-низше състояние в едно по-висше. Когато животът на едно животно излезе и иде в една по-висша форма, то е вече изгрев. Сменят се тия полюси.
Има два изгрева и два залеза. Ако разбирате любовта, вашата любов се сменя. Тя ще дойде на мястото на истината и истината ще дойде до мястото на любовта, и вашият изгрев ще бъде в мъдростта. Ако разберете безлюбието и лъжата, вече целият кръг се осмисля, става едно цяло. Вие ще разбере сенките. Сянката не е лъжа. Лъжата е, когато считаш сянката за истина. Ако считате сянката за истина, то е залез. Ако считате безлюбието за любов и ако считате глупостта за мъдрост, вие не разбирате. Щом считате, че човек трябва да бъде глупав, за да си почине, то е намясто. Ако е много мъдър, ще се умори, от много мисъл ще се умори. Като мисли, ще се умори. Като оглупее, ще си почине. Аз вземам почивката в онзи разумния свят, за да си починеш, трябва да бъдеш глупав, докато видиш, че един си играе със сенките, друг с реалността. Но кой почива повече: който носи ябълки на гърба си или който носи сенките на ябълките? Кое е по-хубаво: да носиш в ума си, да си представиш цял един кош с ябълки, мислиш за тях и се радваш, или като носиш този кош на гърба си? Кое е по-хубаво: в ума ли да ги носиш, или на гърба си да ги носиш? Ако ги носиш на ума, ще разбираш истината. Всичките ябълки, които носиш в ума си, те ще бъдат твои. А пък ако ги носиш на гърба си, ти няма да ядеш от тях, защото тия ябълки друг ти ги турил. Ще търсиш някой да ги снеме от гърба ти, че да ти даде. Когато минавате из София и гледате ябълки, наредени, може ли да си вземете? Носиш ги в ума си, но не ти ги дават. Като идете някъде, той веднага ви посреща. Вие му давате една златна монета. Златото е емблема на живота. Следователно всеки е готов да ви даде от плода, ако вие му дадете живот. Аз съм виждал в турско време много хора, които, сутрин рано като иде някой, продавачът му дава един плод, за да му върви. Без пари ще му даде един плод – като даде, на него да му тръгне работата.
Тези хора, които имат любов, мъдрост и истина в себе си, те са късметлии. Отдето минат, хората всички даром им дават. Само на тях се дава даром. На всички други – с пари, с работа, с труд, а пък на тези – даром, те са късметлии. Всеки иска такъв човек да му стъпи в къщата, да му тръгне.
Казвам, когато любовта стъпва във вашия дом, когато истината стъпва във вашия дом, когато мъдростта стъпва във вашия дом, вие ще бъдете от щастливите хора, всички неразрешени въпроси в света може да се разрешат. С любовта може всичко да разрешите. Без нея ще бъдете в другия кръг на нещата, в безлюбието на живота.
Сега какъв малък опит бихте направили вие? Да кажем, вземете в музиката един тон. Кой е тонът на любовта? „До“. Но трябва да притурите нещо на гласа си, в гласа трябва да има един свещен трепет, чувствание трябва да приложите. Да кажем, че тонът е истинен, определен. Да има вече определена форма, то е истината. А пък този тон в себе си трябва да развива светлина, да завлада. Тон, който завлада, носи мъдрост в себе си. Тон, който дава подтик, той носи любов. Тон, който определя нещата, той носи истина. Та затова, който пее, най-първо в подтика на всеки един тон трябва да имате желание да внесете малко живот, малко любов да внесете. Тогава човек може да пее. В музиката може да е завзет умът ти с всички певци, които с любов пеят. После – с всичките ония певци, които пеят истински, не вземат никакви фалшиви тонове. После, като пеят, че развеселяват всичките хора, които са наоколо. Той е истински певец, то значи да пееш и да се радваш, че можеш да пееш. То е любов.
Да се радваш, че има на кого да пееш. То е истината. Да пееш, понеже светът е създаден. То е Божественото. Като пееш, че светът е създаден, да пееш за целия свят. То е мъдростта. Най-първо, да се радваш, че можеш да пееш, че ти е дадено право да пееш, че има въздух. Да се радваш, че има въздух, с който можеш да пееш. Да се радваш, че има на кого да пееш, има кой да те слуша, дава ухо, оценява туй, което пееш. После ще пееш за всички.
Сега аз като говоря, размътени сте малко. Реката дълго време като е текла, доста утайки има събрани, доста кал има събрана. Сега, като се образува малко кал, да се не плашите. Сега водата ви ще стане малко по-дълбока. Ако влезете по този начин, реката ви няма да бъде размътена. Когато любовта, мъдростта и истината са, водите са дълбоки – те са бистрите води. Когато любовта за първи път влиза в живота, тя размътва живота. Когато мъдростта влиза за първи път в живота, и тя размъща. И когато истината за първи път влиза, и тя размъща. Като дойде светлината за първи път, почернява човешкото лице. Това е в реда на нещата. Като дойде истината, ти започваш да се плашиш. Като дойде истината, тя размъща, ти ставаш неспокоен. Какво разбрахте сега? Какво може да приложите? По какво се отличава новата култура? Казвате: културен човек. Аз наричам културен човек, който разбира какво нещо е любовта, да я прилага. Културен човек – който разбира истината и я прилага. Културен човек – който разбира какво нещо е мъдростта и я прилага. Не изведнъж, но постепенно прилага, прилага през цялата вечност.
Ха сега изпейте една песен. Изпейте една песен за любовта, изпейте една песен за истината и една песен за мъдростта. Имате песента „Бог е Любов“. Песен на любовта ли е тя? С какъв тон започва? „Си“. Изпейте тази песен.
„Бог е Любов“
Тази песен показва по какъв закон върви музиката. Най-първо, любовта, после истината и после мъдростта. Съобразно с това и нотите така са наредени. И ритъмът е нареден. Я изпейте „Светъл ден“.
„Светъл ден“
Първата част е по-жива, понеже светлината е по-бърза, по-мощна. Даже може една друга нота да стане шестнайсетина. Понеже светлината се приближава към материалното, губи малко от своята бързина. В песните ритъмът трябва да се пази. Ритъмът е вътрешно качество, той определя колко трябва да се продължи. Без ритъм вие изгубвате хубавото време. Без ритъм не може да предадете мощността на песента. Изпейте я още веднъж, по-бързо. Речта в тази песен е отривиста, понеже отражение става на гласа, не може да се разпростре. Трябва голяма мекота. Не че искате да правите погрешка, но понеже мислите, че се намирате в голямо пространство, давате сила, че излиза гласът по-рязък. Трябва да знаете, че сте на затворено място, трябва да пеете тихо. После, на широко пространство, на полето ще дадете ход на гласа си. Трябва да знаеш в каква обстановка се намираш.
Трудно е човек да се справи с музиката. Тя е едно от най-мъчните изкуства. (Учителят свири на своята цигулка.)
Ритъма трябва да можете да го превръщате в движение. Когато се пее правилно, се образуват обертонове. Ако не вземате вярно, се образуват дисонанси, обемът на музиката се намалява. Трябва да мислите. Като мислите, тонът добива друга яснота. Когато пеете и мислите, тонът е друг. Щом не мислите, тонът не е ясен. Какво друго бихте турили на тия тонове? (Учителят свири и пее: „Разбирам какво искаш да ми кажеш. Разбирам какво искаш да ми кажеш.“)
Животът без любов не може да се изкаже. И животът без истина не може да се освободи. Без свобода той не може да завърже и плод да даде. Днешният ден какво иска да ни каже? Човек в сърцето трябва да вземе. Човек всеки ден трябва да бъде любезен. Всеки ден аз го считам за едно хубаво писмо написано. Като прочетем, да видим какво съдържа туй писмо и всичкото, каквото е написано, да го направим. Нали някой път някой ваш приятел ви пише писмо и иска да направите нещо. Разумният свят е написал нещо и иска и вие да го направите. Вие като го прочетете и го направите, тогава те остават благодарни, че вие сте направили туй, което те са написали. Щом не направите това, което те са написали, вие не сте разбрали. Вземете „до“, „ми“, „сол“, „ла“, „си“. Ако пеете този ритъм, вие ще подобрите състоянието си. Пейте с движения. Щом си неразположен, попей. Всяка скръб, която я повъртиш малко, ще си иде. Когато човек е подпушен, движението не е правилно, чувствата образуват сблъскване, мислите също и постъпките също. На чувствата си дай ход свободен. Ти искаш да изявиш чувствата си, но те е срам, ти се блъскаш. Затова човек не трябва да го е срам. Когато се блъска, трябва да го е срам.
Запример, ако съм в една гора, аз бих минал покрай всичките дървета – като вървя, ще пея. Ще дойда до едно дърво, ще се завъртя, ще заобикалям дърветата. Много приятно ще ми бъде. По ритъм ще ходя, ще обикалям дърветата. (Учителят пее с гърлото само и прави ритмични движения, като че отива до едно дърво, обикаля го, отива с ритмични стъпки до друго, и него заобикаля.) В живота такива форми има. Ако имате ритъм, ще ги минете лесно. Иначе ще се блъскате тук-там, ще се блъскате. Казвате, тази работа не върви. Човек, за да се подмлади, не трябва да е много умен. Човек, като мисли, че е много умен, той не разбира този закон. Мъдростта не е нещо статично. Човек в любовта всякога трябва да мисли, че е в началото, като че едва сега започва. И в истината, като че едва сега започва да реализира нещата. И в светлината, и в мъдростта, като че едва сега започват да се проявяват, тъй както трябва. В движението и в мисълта. Тогава имаме едно правилно движение. Тогава любовта се отнася към тялото ни, истината се отнася към нашето сърце и мъдростта се отнася към главата. Тялото е създадено от любов, функциите да диша вътре са създадени от истината, да мисли е създадено от мъдростта. Любовта създаде тялото, истината създаде функциите, в мъдростта се създаде нервната система. Да мисли човек, мъдростта го създала. Творческите сили, процесите, които стават във вас, вие не трябва да ги спъвате в себе си. Като разбирате, любовта трябва постоянно да работи. Вие не мислете, че тя е построила. Тя постоянно строи. Тя съгражда бъдещите ви тела. Истината трябва да съгради бъдещите функции, мъдростта трябва да съгради бъдещата мисъл. Тъй щото тепърва сега сте влезли в живота, да се пробудите и вече да живеете и да се радвате на мъчнотиите. Като срещнете една мъчнотия, да се радвате.
Сега да ви представя какво е една мъчнотия. Представете си, че вие сте в планината, ходите по планината. Намирате голям къс злато от деветдесет килограма, сплотен в едно кюлче, не може да го дигнете, не може и да откъснете. Страх ви е да го оставите, да идете в града да търсите средство. Ще се роди във вас безпокойство, да не би да го намери някой друг и да го вземе. Всякога богатството, което е сплотено, понеже не може да го задигнем, страх ни е, че можем да го изгубим, може да не го намерим. Седиш и казваш: „Да беше едно малко парче, може да го взема.“ Намерил си богатство, което цяло не може да вземеш, и не може да откъснеш от него.
Казвам, такова нещо е любовта. Като я намериш някъде, нищо не можеш да откопчиш. И истината е такова нещо, от нея нищо не може да откопчиш. И мъдростта е такова нещо, от нея нищо не можеш да откопчиш. Така всичко е наредено, че нищо не може да вземеш. Този пример ви давам само за изяснение на идеята.
Казвате: „Как така? Като намеря благата, аз ще бягам.“ Като намериш златото, ще бягаш. Любовта, като намериш, ще имаш безпокойство, понеже не може да я отделиш. Целокупна е тя.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Осемнадесета лекция на Младежкия окултен клас
23 февруари 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
|
