„Отче наш“
„Фир-фюр-фен“
„Мога да кажа“
Имате ли тема? „Нямаме.“
Каква беше последната тема. „Разлика между млад и стар.“
Каква е разликата между млад и стар? Когато кажем зима и пролет или есен и пролет, каква е разликата по отношение на земята? Казваме зима и мислим, че зимата не зависи от земята, като че тя съществува вън от земята. Имате думите грозен и красив. Грозотата сама по себе си съществува ли? Вън от човека грозотата може ли да съществува? И красотата вън от човека може ли да съществува? Добро и зло вън от човека може ли да съществува? Като кажете зло, мислите, че злото съществува вън от човека? Последствията на злото де съществуват? Доброто съществува ли вън от човека? Казвате за някого: „Той е способен човек.“ Мислите ли, че способността съществува вън от човека? Или казвате: „Разположен съм.“ Мислите ли, че разположението съществува вън от човека, че го чакате да дойде вън отнякъде? Казвате: „Не съм разположен.“ Защо ставаш неразположен?
Да кажем, че имате някъде един капчук, да пада някъде една капка върху един твърд камък. Ако падне тази вода капка по капка, какво ще направи? Ако пада върху един гранитен камък, за да изкопае една дупка десет сантиметра дълбока, колко години трябва тази капка да пада, за да изкопае в този камък дупка десет сантиметра дълбока? Но в живота вие всинца имате капчуци. От тези капчуци по някой път се образуват пороци.
Да кажем, някой път имате навика да махате ръката си. Не знаете колко хиляди години взело, докато се образува този навик, понеже туй изкуство е конско изкуство. Ако изучавате, ще видите, че ръката на човека е създадена, както задните крака на коня – същото устройство имат. Един път питах един учен човек, може ли да обясни как задните конски крака станаха ръце на човека: ръцете на човека са построени, както задните крака на коня, предните крака на коня са построени, както краката на човека. Задните крака на коня се свиват, както ръцете на човека, и предните крака на коня се свиват, както краката на човека. Вие махате ръката си, но то е конски навик. Конят, като се приближи при него някой, рита. Един навик, който го имате и вие. Защо хората не го харесват? Туй движение е несъзнателно, човек още не е дошъл да влада ръката си.
Най-първо, човек трябва да знае кои движения са човешки. Кое заставило коня да рита? Откъде е взел първите уроци на ритането? Как е дошло на ума на коня да рита? Мнозина от вас се обезсърчавате. Откога е дошло обезсърчението? Какъв е произходът му? Запример, когато се хване някоя муха в някоя паяжина, тя бръмчи, дига шум. В съзнанието на мухата какво има? В нея има едно усилие, иска да се освободи. Тя бръмчи. Ние схващаме, като че тази муха има страх. Бръмчи по един начин. Когато вие се обезсърчите, кой е поводът на вашето обезсърчение? Запример обезсърчиш се, че някоя работа не можеш да свършиш. Представете си, че сте взели един декар земя да я копаете на два лизгара. Най-първо, считате, че е лесна работа да изработите един декар на два лизгара. Но копали ли сте вие един декар на два лизгара? След като копаете, ще ви отмалеят ръцете, ще кажете: „Тази работа е мъчна.“ Отмаляват ръцете – не може да копаете. След като не може да копаете, какво се явява? Обезсърчението. Какъв признак е то? Най-първо, във вас се явява една мисъл да си починете малко. Това е начало на обезсърчението – искаш да си починеш малко, после от тази малката почивка се явява обезсърчението. Според вас, когато човек се обезсърчава, в какво седи обезсърчението?
Да кажем, ученик си или студент, учиш един предмет. Таман си го научил, мине се два часа, погледнеш, пак си го забравил, нищо не е останало. Знаеш, че си учил предмета, беше ти ясно, мислиш го, мислиш го, забравил си го, никаква светлина няма в ума ви. Но тия състояния на забравянето, и те са нормални. В човешкия мозък по някой път става липса на светлина, изгубваш нишката в екрана на съзнанието, предметите не са ясни. Щом не са ясни предметите, не може да ги произведем.
Сега вие наблюдавали ли сте ония паметливите хора по какво се отличават? Как вие ги отличавате? Правили ли сте опит да наредите думи или числа, и после да ги запомните?
Например, ако числата вървят така, кое число по-дълго ще запомните, 120 или 210? Нека вземем други числа: 12, 21. Кое число ще запомните по-лесно? Представете си, че всяко число представя количество. Ако едната тежест е равна на дванайсет, другата – на двайсет и едно, кое число ще пренесете по-лесно, дванайсетте кила или двайсет и едно? Следователно онези неща, които забравяме, са по-тежки. Онези неща, които помним, са леки. Добре, ако туй число от дванайсет кила го пуснем във водата в океана, пуснем и двайсет и едно кило тежест, двете на една ли дълбочина ще идат? Докъде ще падне тежестта от дванайсет кила? Ако я пуснете, на каква дълбочина ще иде в океана? Вие мислите, че може да слезе на три–четири километра. Не. Мнозина не знаят на каква дълбочина ще влезе, но двайсет и едно ще слезе на по-голяма дълбочина, защото е по-тежко. Следователно ще се изгуби от нашия възглед.
Да кажем, ако един предмет, който представя дванайсет, го турите на един километър разстояние, и двайсет и едно го турим пак на един километър разстояние, кой предмет ще се вижда по-ясно? Ще зависи от тяхната плоскост. Ако имаме един предмет от дванайсет метра и друг, от двайсет и един метър, на един километър разстояние, двайсет и един метър ще бъдат видени по-ясно, отколкото дванайсет. Формата на този предмет ще бъде по-ясно видяна.
Та казвам, по някой път сравнението е следното: когато нещата потъват в съзнанието, какво показва потъването? Потъват надолу нещата във водата във вертикална посока и потъват в съзнанието. Но когато нещата се гледат хоризонтално, то от два предмета по-ясно ще бъде виден по-големият, по-лесно ще се забележи. Значи от нещата, които потъват във вашето съзнание, тези, които потъват по-наблизо, по-лесно ги помним; които потъват по-дълбоко, по-малко ги помним. Когато разглеждаме предметите в хоризонтална посока, тези, които са по-близо, по-ясно ги виждаме, по-лесно ги запомняме; тези, които са по-далеч, по-мъчно ги запомняме. Пак същият закон е. Тези, които са по-далеч, по-малко се очертават.
Та казвам, човек трябва да се приспособи към тия външните, физичните, условия.
Един предмет не го разбираш близо ли е, или далеч. Той е физически далече. Той трябва да има някои основни черти. Не може да помниш един предмет, към който нямаш разположение, отношение. Нещата, които човек обича, ги помни. Онези неща, които не ги обича, не ги помни. И туй, което не обичаш, го помниш, защото омразата, необичта е противното на любовта. Туй, което го обичаш, го помниш и това, което го мразиш, го помниш. Към нещата, които обичаш, имаш едно разположение, към нещата, които не обичаш, имаш друго разположение. Запример обичаш едно агне. Щом го обичаш, искаш да минеш край него, да го погледаш, да го погладиш, да го помилваш. Туй, което не обичаш – искаш да вземеш един камък и да го удариш. Да кажем, ако видите една змия, какво ще направите? Някой, като види змия, иска да се отстрани. Друг, като види змия, има желание да я удари, да я убие. Тази е естествена борба в природата. Тази змия много пъти ви е правила пакост, сега, понеже си станал по-силен от нея, искаш да си отмъстиш. Да кажем сега, тази змия, която ти е направила голяма пакост в миналото, сега виждаш, че е останала назад в своето развитие, ти искаш да и покажеш, да и се отплатиш за миналото.
Казвам, във вашето развитие, да развивате вашата памет, трябва да има един контраст. Как ще изглежда, ако наредите десет–петнайсет върха без контраст? Всички ще изглеждат, като че ли са на една плоскост, ще образуват една права линия.
Противоречията, които се явяват във вашия ум, с тях природата иска да събуди вашия ум да мислите. Противоречията са една необходимост, да се събуди човешкият ум да мисли. Вие никога не може да оцените богатството, ако не сте били сиромах. За да оцениш стойността на хляба, ти трябва да си гладувал дълго време. Ако никога не си гладувал, ти не можеш да разбереш цената на хляба. Доброто не може да се оцени, ако човек не е минал през злото. Злото е, което предава цена на доброто. Доброто се цени по причина на злото. То са разсъждения.
Да допуснем, че вие имате едно неразположение, не може да си го обясните отде е. Казваме: неразположен съм. Какво правите с вашето неразположение? Сутрин имате един навик: като се събудите, не ставате. Отворите си очите, лежите на дясната страна, после се обърнете на лявата, и пак гледате. Мислиш, мислиш, да станеш или да не станеш. Като се събудиш, погледнеш, отвън е студено. Казваш: „Защо да стана пък сега?“ Завиеш се с юргана си и казваш: „Да стана или да не стана?“ Казваш, че „не ми се става“. Тебе не ти се става, нямаш разположение. Но представете си, че къщата се запали. Веднага запалената къща ще се яви в тебе подтик да станеш, да се облечеш много бързо и ще излезеш навън.
Всичките противоречия в живота от педагогическо гледище са поставени, за да събудят човешката деятелност. Да допуснем, че някои неща вие ги забравяте. Защо се забравят някои работи? Кои работи се забравят и кои не се забравят? Гладният забравя ли хляба? Но ситият забравя. Гладният, като тръгне вече, мисли за хляба. Ситият забравя да вземе хляба. Кой забравя доброто? Който не е опитал доброто. Който е опитал злото, той не забравя доброто. А пък който не е опитал доброто, трябва да опита злото, за да оцени доброто. За да оцениш доброто, непременно трябва да опиташ злото. (Учителят изтрива с гъба написаното на дъската.)
Защо дъската почернява? Как тъй водата, която е безцветна, да прави дъската тъмна? Като изсъхне, ще стане пак светла. Някой път казваме за някои неща, че са безцветни. Как безцветните работи се представят като черни? Тъмните неща са безцветни. Черният цвят откъде иде? Черният при белия става черен. Когато белия го няма, какъв е той? Казваме: тъмнота. Но тъмнотата е при светлината. Когато казваме, че нещо е черно, в ума си имаме белия цвят. Ако нямате белия цвят в ума си, какъв ще бъде черният цвят? Безцветен.
Сега всичката философия в какво седи? Всеки един ден си има своя цвят. Философията е отвлечена. Ако не може да намериш цвета на деня, този ден е несполучлив за тебе. Ако не можеш да попаднеш в цвета на деня, целия ден ще го минеш без никаква придобивка. Запример ти искаш да спиш. С кой цвят ще заспиш? С черния цвят можеш ли да заспиш? С портокаления? С жълтия? Със зеления? Със синия? С черния цвят можеш да заспиш. Ако искаш да забравиш някои неща, трябва да туриш черния цвят. Ако искаш да помниш някои работи, трябва да туриш белия цвят. В бялото нещата се помнят; в черното се забравят, в черното нещата се турят на заден план, предметът е далеч от областта на зрението. Само белият цвят ще ги приближи.
Казвам, когато искаш в духовно отношение да приближиш някой предмет, ти ще повикаш белия цвят да ти бъде слуга, ще го повикаш със звънец. Той ще дойде и ще бъде асистент, а професор си ти. Асистентът разбира много по-добре, отколкото самият професор. Белият цвят ще бъде като асистент. Този предмет, той ще ти изясни този предмет. Черният цвят, и той е асистент. Двама асистенти имате: белия и черния цвят. (Дъската изсъхна.) Де е черното сега? Къде отиде влагата? Изпари се от топлината. Какво значи изпари се? Когато предметите се разширяват, вземат по-голямо пространство; когато се свиват, вземат по-малко пространство.
Да кажем, едно кило вода може да я съберете в едно шише вода. Но ако изпарите вода, може ли да я съберете в същото шише? Ако тази вода се изпари, какво пространство ще завземе? Човек може да направи опит, като изпари всичката вода. Трябва доста голямо шише, да я съберете вътре. Вие трябва закона да спазвате. Механиката трябва да я прекарате в чувствения свят, в умствения свят. Същият закон е. Имаш, да кажем, едно твърдо тяло. Ако го превърнеш в течно, същия обем ли ще вземе? Твърдото тяло, като се превърне в течно, то няма същия обем. Казвам, ако имате едно голямо парче лед и го стопите, чий обем ще бъде по-голям, на водата или на леда? На леда. Защо? Защото водата, като се превръща в лед, се разширява; като се стопява ледът, водата се сгъстява. Водата прави едно изключение, но ако тази вода мине във въздухообразно състояние, тя ще се разшири.
Казвам, трябва да се изучават законите на природата, всяко едно тяло в даден случай до каква степен може да увеличиш неговата форма. Запример има известен предмет. Ти се приближаваш или се отдалечаваш, за да ти бъде ясен предметът. Има нещо, което определя формата да стане понятна, ако туриш предмета на известен фокус, да му дадеш една естествена големина, която е свойствена за зрението. Малките неща ги увеличаваме до степента да станат достъпни за нашето зрение. Някои предмети ги намаляваме, да станат достъпни за нашето зрение. (Учителят изтрива с гъбата дъската.) Пак ще почерним дъската.
Вие мислите някой път, че имате известни задължения. Човек, като ви накваси с вода, вие почернеете. То е илюзия. Някой път мислите, че някой път ще ви направи една пакост. Той ще ви направи толкова пакост, колкото правим пакост, като изтрием дъската с мократа гъба. При разлагането на светлината вие може да мислите, че може да боядисате стената черна, но вие се заблуждавате. Има известни състояния, в които вие се заблуждавате. Казвате: „Той ми направи някакво голямо зло.“ Той ви направил толкова зло, колкото аз направих, като изтрих дъската с вода.
Сега вие всички трябва да се учите, за да се освободите от всички ония неестествени положения, които сте имали в миналото. Вие, като махате ръката си, то е ритането у коня. Как трябва да махаш ръката си? Трябва съзнателна работа – тебе те държат отговорен за енергията, която си изразходвал. Като махаш ръката си, ти вече едно количество енергия си изхарчил. За тази енергия тебе те държат отговорен. Ти си изразходвал два пъти повече енергия, отколкото трябва: приходът е малък, разходът е голям.
Сега вие мислите, че едно движение на ръката е нищо. Някои от вас може би да дигате клепачите си по-бързо, отколкото трябва. Държат те отговорен за махането. Като мигаш често, ще изхарчиш повече енергия. Определено е колко пъти да мигаш. Мигането е целесъобразно, понеже живееш в един свят, дето има доста прашец. Окото е деликатно, набира се прах и веднага клепачът става влажен – за да се измият очите, мигаш. Правилото е туй. Ония хора, които мигат често, те се намират в прашно положение и често мигат, за да мият очите си. Като дойдат в една по-чиста атмосфера, по навик пак мигат. Онези, които живеят в чиста атмосфера, не мигат. Когато някой човек много често мига, как го тълкуват хората, какъв характер има? Той е много нервен, неспокоен. Когато човек се намира в едно неспокойно състояние, той мига бързо.
Сега мигането, то е харчене на енергия. В природата не се позволява да харчиш повече, отколкото трябва. Туй го считат разточителност. Ако харчиш по-малко, пак те държат отговорен. Ако харчиш повече, пак те държат отговорен. Под думата отговорен разбираме: сметка държат.
Един нормален живот, един добър живот е, когато се харчи точно определеното количество енергия. Да допуснем, че някой човек мисли. В човешката мисъл, в човешкия мозък има една лампичка. Ти работиш ден, два, три, може да се изтощи нервната енергия, искаш да спиш. После пак искаш да работиш. Ако се пресилиш, твоите лампи започват да изгарят, ще повредиш своята нервна система. Следователно и в мисълта се изисква една смяна, да може човек да мисли правилно. Не може постоянно да чувстваш и постоянно да действаш, да работиш. Има три смени. Ще работиш в определено време във физическия свят, да добиеш сила. Определено време ще чувстваш, чувствата и те са работа. Определено време ще мислиш. Ако разбираш смените на този закон от мисълта към чувствата, от чувствата към постъпките и от постъпките към чувствата и към мислите, може да владаш себе си. Ако не разбираш този закон, ако не разбираш отношенията към мисълта, чувствата и постъпките, ти ще харчиш енергия безразборно.
Та казвам, чувствата представят енергия за мисълта, а пък мислите доставят енергия за топлината. Най-първо, чувствата доставят енергия за светлината, а пък мислите доставят енергия за топлината. Чувствата доставят енергия за силата на човека. За да бъде човек силен, трябва умът да е работил, трябва да е работило и сърцето, и тогава вече се явява силата като резултат на човешките чувства и човешките мисли. Има съотношение. Сега какво е според вас отношението на мисълта? Мисълта се отнася към чувствата така, както се отнасят чувствата към постъпките:
М: Ч: П;
П: Ч: М.
Но това съществува ли във вашия ум? Имате ли ясна представа? Вие мислите безразборно, мислите, че вашата мисъл е отделена от вашите чувства и мислите, че вашите чувства са отделени от вашата мисъл. Мислите, че вашите постъпки са отделени от чувствата ви. Затуй, ако искаш да произведеш мисъл, трябва предната част на главата да вземе участие, всички горни части по лицето трябва да съдействат. Те са преходни положения. Ако искаш да проявиш чувствания, трябва задната част на главата да вземе участие. Долната част на главата от ушите надолу е свързана с физическата страна на човека, с постъпките му, с всичките му действия. Най-първо, човек мисли, чувства, после тази енергия слиза долу точно в противоположно направление.
Схематически това може да го представим така. При a имате човешката мисъл, при b са чувствата, при c е човешката воля. Вие, когато вършите една работа, трябва да имате една ясна представа накъде слиза енергията. Вие никога не сте наблюдавали, като работите, да видите накъде слиза енергията. Вие не сте се наблюдавали, когато имате едно благородно чувство, в какво направление се движи енергията и като мислите, да видите накъде се движи енергията.
Може да представим посоката на енергиите на мислите, чувствата и постъпките така. На чертежа нагоре са чувствата, b; напред са мислите, a; и долу са действията, c. Най-първо, всяка една мисъл има едно положение. При сегашното състояние в каква посока върви мисълта: напред, нагоре или надолу? Чувствата, и те се движат в определена посока. Казвам, всичките способности на човека зависят от ред поколения, които са работили в едно направление. Така се раждат гениалните хора, талантливите хора. Зависи миналите поколения как са работили. Бъдещите гениални хора ще зависят от посоката, която те държат.
Накъде е движението на материалистите? То е движение надолу. И това движение е потребно. Накъде подбуждат чувствата човека? Чувствата са, които подбуждат човека нагоре, мислите го подбуждат напред, а действията – надолу. Така можем да го представим схематично. Тук е една илюзия, понеже ние рисуваме на плоскост работите. Тук има една илюзия, тъй представяме триизмерното пространство на плоскост.
Казвам, при новите условия човек трябва да търси отношенията, които има към другите хора. Към всеки човек, когото вие срещате, имате отношение; трябва да знаете отношението какво е към него. Щом срещате един човек, вие, най-първо, ще го погледнете. Колко енергия ще изхарчите? С ръцете си колко енергия ще изхарчите? По тази енергия вече в невидимия свят знаят какви са били вашите отношения. Колко пъти сте мигали, как сте го погледнали, как сте го слушали, като сте мълчали, устата колко думи е казала, по изхарчената енергия знаят това. Колко пъти сте махали ръцете, колко движения сте направили заради него? Няма нищо скрито-покрито. Значи може да мигате много и малко. Ако човек не мига, какво представя то? Тези птици, хищниците, мигат ли? Как са ококорени очите им. Кукумявката мига ли? Всички нощни птици, ококорени са очите им и те вечерно време виждат. Когато човек не мига, показва, че е вечер, кукумявка е. Щом мига много, има голяма светлина. Човек, като се намира в светло място, позатваря си очите и мига много – пак има съображения. Като мига, доставя известна влага, за да запази топлината, която може да предпазва очния нерв от светлината. Сега какво заключение ще си извадите?
По някой път вие седите и мислите, че сте нещастни. Нещастието зависи от вашето неразбиране. Вие седите и имате цял чувал брашно. Гледаш брашното, не знаете какво да направите. Безпокоите се, че нямате хляб. Ако разберете, ще видите, че има вода наблизо – ще идете, ще вземете няколко кила вода. Имате една голяма паница, ще замесите брашното. Имате огън и веднага ще приготвите яденето. Другояче седите и казвате: „Да има това, да има онова.“ При вас е цял чувал брашно, седите, и не знаете как да употребите брашното. И вода има, и брашно има. Казвате: „Това да има, онова да има.“ Във вас са нещата, но не знаете как да ги направите.
Казвам, кое е по-хубаво в живота, жито ли да имате, или да е смляно житото на брашно? Мислите ли, че един уреден живот е по-добър, отколкото един неуреден? Кое е по-хубаво, да имаш няколко чувала смлени с брашно, или да имаш няколко чувала с жито? Удобствата при брашното са много повече, отколкото неудобствата, но преимуществото на житото е много по-голямо. За беззъбите брашното е по-хубаво, за здравите зъби житото е по-хубаво. Най-първо, вие мислите, че нямате условия, вие отношения нямате. Във вас всичките възможности ги имате. Може брашно да нямате, но жито имате. Казвате: „Нямаме условия.“ Казвам, брашно нямаш. Някъде може брашно да имаш, пък жито нямаш. Значи превърнал си житото на брашно. Ако дойдем до първия живот, потребно е житото да пази своята форма. Ти сам да си смелиш житото, да си вземаш толкоз, колкото ти е потребно, да не е мляно житото. Кое е по-хубаво, да имате пресни ябълки или да са сварени? От дървото ли да ги имаш, или да ги имаш консервирани в някое шише мекички? Хубаво е, ако си без зъби. Новото учение не препоръчва брашното. Новото учение не препоръчва лесния живот. Лесният живот е брашното.
Какво още не препоръчва новото учение? Новото учение не препоръчва да носиш голям товар на гърба си.
Сега вие имате да поправите много от вашите възгледи. Ред поколения ваши деди и прадеди са мислели по един начин. Оставили са ви техните разбирания. Вие сега трябва да ги измените. Вие сега не се занимавате с вашия живот, но с живота на вашите деди и баби.
Вие поправяйте погрешките на миналото. Целият живот седи в изправянето на нещата на миналото. Ние поправяме погрешките на миналото. Новите условия, които се дават, при тях ние сега творим. Онова, което създаваме при новите условия и онова, което изправяме при миналото, в това седи прогресът. Много работи има да се изправят и много работи в настоящето – да се придобиват. От изправянето и от придобиването зависи прогресът на човека. Туй, което изправим, и туй, което придобием, то е придобивка. Ако не придобивате, и само изправяте, вие ще изхарчите само енергия. Човек, като изправя погрешките, ще изхарчи известна енергия. Откъде ще вземе тази енергия? Това, което сега придобиваш, с тази енергия ще изправяш погрешките на миналото. От енергията, която придобиваш, от условията, които сега ти се дават, част от тази енергия ще изхарчиш за изправянето на погрешките и ако си умен, туй, което остава, ще бъде придатък. Затова трябва да се пестят енергиите на вашите мисли, енергията на вашите чувства и енергията на вашето тяло. Не човек да бъде скържав, но да харчи умерено.
Какво разбрахте сега? Аз разбирам, че някой човек е разбрал, като си му говорил за музика, като, след като си му говорил, кажеш му: „Вземи „до“ – и той може да го вземе правилно. Когато вземете правилно „до“-то, има обертонове, има известна мекота в „до“-то. Шестнайсет начина има за вземане на „до“-то. Колко обертонове има „до“-то? Да оставим тия музикални работи. (Учителят пее гамата.)
На български: мисли и меси. С едно малко изменение мисли показва посоката на движение, меси значи разширява се, придобива нещо. Когато човек се учи на музика, известни тонове за да вземе, той трябва да знае всеки тон къде е в главата. Когато бутне с пръст мястото, дето се намира тонът, ще може да го вземе вярно. (Учителят бута с пръсти по разни места по главата си.) Вас това ви се вижда смешно. Защо се смее човек? Нещата не са поставени намясто. Някой човек си облякъл дрехата наопаки и върви. Той върви и мисли, че всичко е наред, онзи, който го вижда, разбира, че работите не са намясто. Този контраст ражда смеха. Колкото повече единият се смее, толкова другият се възмущава. Този, който мисли, че всичките работи му са на мястото, се възмущава. Онзи, който мисли, че работите не са на мястото, той се смее. Онзи, който е направил една погрешка, се гневи. Той направи погрешка, но мисли, че е прав. Онзи, който вижда, че погрешката е направена, но знае как да се изправи, се смее.
Кога хората се смеят? Когато не може да се изправи една погрешка. Вземете ученика – като направи една погрешка, професорът се усмихне, погледне с ирония, казва: „Не си толкова способен ученик.“ Ученикът, като погледне, сепне се, казва: „Как да не оценява, че аз направих това?“ Някой път може да каже къде направил погрешката. Ако ученикът, щом направи погрешка и разбере, че направил погрешка, изправя погрешката си, учителят тогава изменя своето положение.
Умът ви всякога трябва да бъде буден, като направите една погрешка, да я изправите. Щом седите и мислите, че направите една погрешка, учителят вижда погрешката, той се поусмихне малко. По някой път ти като направиш погрешка, учителят започне да се безпокои как ти да не можеш да усетиш, че погрешка има.
Всякога поправяйте вашите погрешки. Като се усмихнете за някоя работа, да знаете, че погрешка сте направили. Смее се и професорът. Щом скърбите, вие сте ученик, който сте направили погрешка и не може да я изправите. Едновременно ти си и ученик, едновременно ти си и професор. Едновременно вие сте и преподаватели. Вие не сте още учители. Вие сте преподаватели и същевременно сте и ученици. Като се учиш хубаво, ученик си. Сега се мъчиш да възприемеш онова, което преподавателят ти преподава.
Казвам, щом лесно изправяме някои погрешки, които имаме, защото погрешките лесно стават… Написал си нещо, една единица не си турил на мястото, лесно можеш да я замениш. Вие се радвате. Щом се радвате, когато изправяте една погрешка, вие сте на мястото на ученика. Щом изправяте погрешката, какъв сте? Ако професорът не се смее и ако ученикът не скърби, какво е положението? Сериозна е тази работа. Щом професорът не се смее и ученикът не скърби, те работят и двамата. Тогава иде онова състояние на доволство, човек е доволен от работата, която върши.
Само смехът и скръбта спомагат да се изправят погрешките.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Седемнадесета лекция на Младежкия окултен клас
16 февруари 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
Забележка: На 2 и 9 февруари 1940 година според каталога не е имало лекции.
|
