Сряда, 5 ч сутринта
(Времето тихо и хладно.
Снежна покривка.)
„Добрата молитва“
Песента „Мисли, право мисли“
Вий всички минавате за много учени хора, авторитети. Това не може да се откаже. Това е по отношение на по-нискостоящите от вас в битието. Но по отношение на онези, които са над вас, вие завземате същото положение, каквото завземат онези, които са под вас. Каквото е отношението на по-долните към вас, такова е и вашето отношение към онези, които са над вас.
Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Ти искаш да направиш нещо и трябва да бъдеш свободен в това. Това се отнася до духа. Искаш да почувствуваш нещо. Това се отнася до душата. Искаш да поканиш някого в стаята си. Стаята ти трябва да бъде свободна, за да му я дадеш. Ако в стаята има 10 души, ще бъде ли той свободен? Ще му дадеш една стая, в която да няма никой. И той да разполага с нея, както си иска.
Някой път казваме: „Да бъдем добри.“ Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога го владее добре? Когато пише без погрешка и произнася думите без погрешка. Казваш: „Той знае френски език.“ Ако той пише и на 5 думи прави 5 погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език все има ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето? Да опростим езика.“ А пък французите турят ударения. В български език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаеш да сричаш думите в английския език, няма да знаеш добре произношението и правописа.
Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Вий например казвате думата „добро“. Но доброто си има свои елементи. Колко елементи има доброто? С колко букви се пише тази дума на български? (– „С 5.“) Ако пишете на английски, знаете ли колко букви ще употребите? (– „4.“) Пише се с две о: good. В музиката има един закон: може да повторите една нота, например имате до, до. Това се казва прима. Но като вземеш тези два тона до, те се различават. Не са все едно и също нещо. Напрежението на първия и втория тон се различават. Ти никога не можеш да изпееш едно до два пъти еднакво. Второто до се различава. Има известни трептения, които ухото не съзнава. Първото до вземаш по-силно, а пък второто – по-слабо. Различават се. 4 или 5 пъти да вземеш до, между тях има все едно различие.
Вие някой път се критикувате. Критика е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира.
Вие трябва да изучавате езика. Той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. Ако измениш интонацията на думата „добро“, според мястото в изречението, може да се вземе като прилагателно или като съществително.
Ако влезете в другия свят, не в бъдеще, но сега, ако искате да влезете в другия свят, на портите каква дума ще кажете, на духовния език? „Моля, мога ли да вляза вътре?“ На онзи, който седи по-горе от тебе, на по-големия и по-силния, можеш да се молиш; на онзи, който седи по-ниско от тебе, ти му заповядваш. На по-силния казваш: „Моля“, а пък на по-долния от тебе казваш: „Иди.“ Казваш на слугата си: „Иди.“ Но в българския език думата „иди“ има две значения. Иде някой отнякъде към тебе. После, казваме „иди“, т.е. върви нататък.
Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ти се замае главата. Всички вие все страдате от ударения, като не знаете как да ги поставите. Всички вие страдате от това. Ще ви приведа идеята, ще ви изясня идеята, която има в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем: предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири с една гъдулка. Децата, момчета и момичета, играят наоколо. Царят казал: „Колко са бедни тези хора!“ Влязъл вътре при тях, те му поиграли и той им дал една крупна сума и онзи мислел, че ще стане щастлив. И станал голям търговец на памук. Един ден една голяма топка памук паднала на ръката му и рамото го заболяло. И чул царят, че той заболял.
Ти казваш: „Много съм наскърбен. Тъжна е душата ми.“ От какво е тъжна душата ти? Всички страдат от преждевременни желания, от преждевременни постъпки, от преждевременни мисли, от преждевременни работи.
И първият човек пострада от преждевременни неща. Господ му казал: „Не е време да се занимаваш с онова дърво.“ Адам беше отличен зоолог; с ботаника не се занимаваше. Опасна работа е това. С животните можеш да постъпваш както искаш, но с растенията ще бъдеш внимателен. Тази наука не е за тебе още. Адам беше много послушен. Но той имаше една сестра, родена с него, а пък тя за ботаниката душа даваше – да изучава растенията. Всички растения ги знаеше и каза веднъж: „Видях едно дърво.“ Адам и каза: „А, не го бутай.“ Тя каза: „Искам да знам какво е скрито в него, какво има в него.“ Адам каза: „Аз не се занимавам с него.“ Ева каза: „Каза ми един професор по ботаника, че желае да ми предава по тая наука.“ Пратиха специална комисия да дойде един професор в широкия свят. Той беше облечен със своята мантия.
Понеже Адам имаше много работа по зоология, той остави Ева да се занимава с ботаниката. И започна разговорът между Ева и този професор. Професорът попитал Ева: „Какво мислите за това растение?“ Ева казала: „На нас ни казаха, че в това растение се крият опасни работи и че който яде от него, умира.“ Професорът казал: „Вие не сте разбрали. Не е така, както ви е казал Онзи. Вътре в това растение се крият тайните на живота. Човек, който яде от него, става като Бога. Всесилен е, може да създава слънца, светове, цели вселени. Във всичко е свободен.“
Вий сега ще турите един критически ум и ще кажете, че Ева е направила погрешка. Ако вие бяхте на мястото на Ева, какво щяхте да направите? Аз ви питам: Когато една млада мома минава покрай едно красиво дърво, наречено „момково дърво“, увиснало с хубави плодове, тя като го погледне, желае да го бутне. Не бутай там. На нея се иска да вземе, да види какво е това момково дърво. Кажете ми: Кой от вас би устоял на такова момково дърво? Представете си, че това е хлебно дърво, а вие сте гладен, 3–4 дена не сте яли.
Има заблуждения в дишането, от които идат болестите. Има много системи за дишане и в Индия, и в Европа. Всички тези системи не са направили хората щастливи. Ти казваш: „Трябва да мислим.“ Хубаво, но колко хора мислят правилно? Ти трябва да знаеш да мислиш правилно, иначе ще си навлечеш неприятности. Казваш: „Човек трябва да живее.“ Добре, но как трябва да живее? Ние живеем, но този живот, в който живеят хората, не е онзи живот, към който ний се стремим.
Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Ти казваш: „Аз не можах да използувам живота си.“ Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че имате един богат човек. Той е бил богат, живял е трезвено, вино не е пил, на автомобил не се е качил, копринени чорапи не е носил, хубава шапка не е турял на главата си, копринена риза не е носил, кокошки и пуйки не е ял. Въздържал се е. Баница не са му точили, сладкиши не е ял. И казваш: „Не можах да си изживея.“
Хубаво. За да бъдеш щастлив, това, което го носиш, трябва да те обича и ти трябва да го обичаш. Твоите обуща трябва да те обичат и ти трябва да ги обичаш. Ако ти не ги обичаш и те не те обичат, ти щастлив не може да бъдеш. Ръкавиците ти трябва да те обичат и ти да ги обичаш. Ти казваш: „Да гледам всичко.“ Не, всичко няма да гледаш. Ако погледнеш това, което не те обича и ти не го обичаш, ще бъдеш нещастен. Не само да го обичаш и не само то да те обича, но едновременно и двете.
Ти казваш: „Как да го обичам?“ Вий знаете как да обичате. Да обичаш някого е просто подобно както когато обичаш цвете. Сутринта момата, като стане, ще отиде на извора, ще вземе най-хубавата вода и ще напои корена на цветето. Това значи да обичаме едно цвете. И цветето, понеже има повече любов, пуща повече ухание. Любовта, която излиза от това цвете към тебе, ти казва: „Много ти благодаря, че ме поля.“ Поливането на растението е обич към него. Аз съм дал нещо, като съм полял цветето, но в себе си нищо не съм дал. Не отивам да го милвам, защото ако го милвам, ще го осакатя някой път. Искаш да милваш някой човек, тогаз ще го осакатиш.
Голяма наука е това. Тепърва трябва да научиш какво е милване. Бог, за да ни милва, трябва да ни изпрати топлина, светлина, въздух. Вий мислите, че трябва да милвате с ръцете си. Знаете ли колко са груби ръцете? Ако пипна сухо дърво и то оживее, тогава ръцете са богати. Ако не оживее, да знаете, че ръцете ви нямат това знание.
Сега вие ще влезете в едно противоречие. Това, което ви говоря, трябва да го учите. Например, ако вие изучавате съвременното пение, оперното пение. Вие знаете ли какво нещо е опера? Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща; трябва да имате обхода, интонация, разбирание. Няма да пееш сам; трябва да знаеш на всекиго как да отговаряш. Всички няма да станете певци, но всички трябва да знаете да пеете. Вий всички няма да бъдете оратори, но трябва да знаете как да говорите. Вий всички няма да се научите да вървите, светлината върви, но все таки трябва да знаеш как да вървиш, как да бягаш. Има хора, които, като бягат, правят големи крачки, а пък други правят малки. Каква е разликата между тези, които, като бягат, правят големи крачки, и други, които правят при бягане малки крачки? Онзи, който прави големи крачки, той е много уплашен, а пък онзи, който прави по-малки крачки, е по-малко уплашен. Кое е по-хубаво: да скачаш или да не скачаш? Да скачаш.
По-добре е човек да направи някоя грешка [и] да е свободен, отколкото да не е направил погрешки и да не е свободен. Ако ви турят в едно шише, ще бъдете чисти, няма да падне нито една капка от главата ви, но тая чистота не е достатъчна. Всички искате да бъдете чисти и свети, да ви затварят някъде. Вие имате чужди идеи. Ние сме излезли от ръцете на Бога, ние сме чисти; нечистотата е дошла отпосле. Тя не може да проникне в душата и всички страдания и мъчения са методи на чистене на нечистотиите. Когато ти страдаш, се чистиш. Всички вие знаете как се чистите. Аз, който обичам толкоз чистотата, някой път погледна и видя петно на дрехите си. Искам да зная как е паднала тази капка. Изследвам дали е отдясно или е отляво, изчислявам дали е по-близо или по-далеч от устата. Изчислявам математически, правя скица къде е петното. Това са научни изследвания. Или едно петно падне на края на палтото, долу – пак правя скица, измервам колко е голямо.
Ти ще кажеш: „Това ли остана на нас? Ние с големи работи ще се занимаваме.“ Аз се радвам, че се занимавате с големи работи, но в големите работи има голямо главоболие. Искаш да бъдеш богат. Хубаво, но голямото богатство носи големи страдания. Вие не искате да бъдете сиромах, но знаете ли, че големи добродетели се крият в сиромашията? Погрешката ви е, че искате да бъдете богати, когато не трябва да бъдете богати. Някой път не искате да бъдете сиромаси, когато трябва да бъдете сиромаси. Някой път трябва да бъдете сиромаси.
Другояче трябва да разбирате под думата „сиромашия“. Вие под думата „сиромах“ разбирате човек, който няма пари, един бедняк, който няма никакви условия. Това е право, но това отчасти е вярно. Ти в сиромашията ще научиш какво нещо е смирението. Не може да разбереш какво нещо е смирението, ако не си сиромах. За да научиш смирението, най-първо ще бъдеш беден. После, за да се научиш на смирение, трябва да бъдеш и богат. И в богатството се учи смирението. Има едно смирение, което учи сиромахът. А има и смирение, което учи богатият. Вие искате всички да учите все смирението на богатия. Това е много трудна наука. Най-първо ще научиш смирението на сиромашията.
(Учителят записа на дъската [5] букви: л, б, о, в, ь.) Какво разбрахте? Ще поставим ю, за да стане „любовь“ (според правописа до 1945 г.). За да дойде любовта в тебе, ти трябва да добиеш най-първо известни качества. Едно любовно чувство не може да дойде в тебе, ако най-първо не се свържеш с тези трептения, които идат отгоре. Любовта иде отгоре, от Бога. Ти няма да очакваш любовта от земята някъде. Ти така ще се самозаблудиш. Любовта трябва да излезе от твоя ум. Ако излезе от твоето сърце, друг е нейният произход. Ако пък излезе от твоето тяло, пак е друг произходът и.
Най-първо, в любовта ти трябва да се научиш да възприемаш. Няма да бъдеш горделив. Гордостта е планински връх. Горделивият човек е планински връх. Ти, за да разбереш любовта, трябва да бъдеш една долина. Това, което Бог ти дава, трябва да го възприемеш и да го обработиш. Може да ти е приятно или неприятно, но ще трябва да я свършиш добре работата си.
Всяка работа, добре свършена, носи благословение; а пък всяка работа, като не е добре свършена, не носи благословение. Ти може да се занимаваш с любовта, но любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцениш един човек, който те обича, който ти дава всичко, ако не знаеш да възприемаш и да оцениш това, което ти дава? При любовта, ако ти дават вода, от нея не трябва да падне нито една капка на земята. И от запушалката не трябва да се изпари есенцията. В любовта това, което ти е дадено, не трябва да го опорочаваш. Името, съдържанието и проявата на любовта не трябва да се опорочават.
Всички хора чрез любовта се запознават. Най-първо се срещат като ангели, после стават като хора и после – като животни. Често съм привеждал примера на онзи турски бей. Един му казва: „Ти си княз на князете.“ Той бил свободен. После се сгодил. Като се сгодил, му казали: „Близо до хората си.“ Като се оженил, казали му: „С хората си наедно.“ После той напуснал жена си. Казали му: „Ти си за смях на всички, посмешище.“ Най-първо започвате като князе, после идвате до нивото на хората, после ставате като животни, а има и състояние от животно по-лошо.
Вий казвате: „Ние сме грешни хора.“ Оставете вашите грехове. Те са външни работи. Ако аз не говоря един език, това не показва, че съм глупав. Ако някой не говори добре английски, това не показва, че е грешен човек. Коя е най-меката дума, с която децата започват? Децата започват с думата „мамо“. Когато произнесеш а добре, значи ти си в края на работата и си доволен. А когато произнесеш а лошо, значи в края не си доволен. Под думата „благост“ звукът а има хубаво произношение. Ако искаш да намериш в български произношението на а, ще го намериш в думата „благост“. И това ще се отрази върху вашия ум, върху вашата воля. В буквата а ти си натоварен вече с някаква идея, с някое впечатление, с някое чувство, искаш да извършиш някаква работа. Ако аз взема товар на гърба си, колкото този товар е по-тежък, толкова аз трябва да имам по-здрава основа. Ако малко кръшне кракът ми, мога да падна някъде и да си изкълча крака.
Та, човек трябва да бъде много умен, когато носи товара си. Ти казваш: „Трябва да имаме една велика идея.“ Тази велика идея е в тебе. Някой път искате да имате големи скъпоценни камъни, злато. Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако искате недоволни хора, търсете ги между богатите хора, понеже сърцето им е отишло между богатите хора. Ти не можеш да отидеш при Бога, понеже си богат, понеже си свързан. На двама господари не може да се служи. Ти казваш: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не ми буташ.“ Ти можеш да бъдеш учен, можеш да кажеш: „Искам да Ти служа, Господи, но знанието да не буташ.“ От известно знание трябва да се освободиш.
Например идеята ти за любовта, тълкуванието ти за любовта. Ти казваш: „Как да обичам?“ Ако ви попитат как да ви обичат, знаете, но как да обичате, всеки си има върху това свой метод. Аз не съм намерил два начина на любовта еднакви. Ти не можеш да обичаш всички хора по един и същи начин. Ако дадеш вода, всички хора не пият еднакво количество вода. И ако обичаш един човек, ще знаеш колко вода трябва да му дадеш, а не да плисне излишната вода. Това не е любов. Всичката вода, която му давам, трябва да я изпие и после трябва да има един плат и да изтрие с него, та нищо да не се изгуби. А пък ти най-първо обичаш един човек и после подхвърлиш любовта, като дреха. Така ти осакатяваш себе си.
В любовта ти най-първо ще се повдигнеш и после ще се унижиш. В любовта най-първо ти ще повдигнеш едно същество в твоето съзнание и мислиш, че той е съвършен и че има всички добродетели. И онзи мисли, че е намерил един поклонник и се зарадва. Един ден, вие го вземете отвътре и го хвърлите в тинята. Каква е тая любов? Защо ще го дигнеш горе и после ще го хвърлиш? Защо ще имаш една хубава мисъл и после ще я туриш в калта? Или имаш едно хубаво чувство и после го хвърлиш.
Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после – спрямо нашите ближни и спрямо хората. Когато съгрешиш спрямо себе си, как ще се справиш с това? Вървиш по пътя и си удариш крака – каква е тая погрешка? Направил си погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извиняваш. Как ще я извиниш, когато удариш крака си? Ще вземеш чук и ще махнеш този камък от пътя. Но с това не оздравява кракът ти. Как се извинявате вие на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки.“
Обаче в истинския път на живота, щом тръгнеш, окото ти ще бъде отворено. Ще разгледаш целия път, ще гледаш по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимаваш да не удариш крака си. Ако удариш крака си, нямаш уважение и почитание към него. Тогава нямаш уважение към доброто в света. Щом нямаш уважение и почитание към доброто, ти не можеш да ги направиш. Ти можеш да го направиш, но това не е добро.
Сега, да ме разберете ясно. Ако вземеш едно житно зърно и го туриш на един камък отгоре, ти не си свършил никаква работа. Също така, ако го заровиш на 3–4 педи дълбочина. Трябва да знаеш колко пръст да туриш на това житно зърно. Да не му туриш повече килограми, отколкото трябва. Ще му туриш само малко пръст, за да може да поникне. А пък от тази дълбочина, то като пусне своите коренчета, ще оставите на неговото разположение да отива надолу колкото иска. То е негова работа.
Дойде ви една идея. Посадете я във вашия ум. Знаете ли колко е деликатно да се посее една идея или едно чувство?
Ако влезете в едни склад, дето има барут, и ако имаш само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва една голяма причина. Ако имаш само една кибритена клечка, запалена, какво може да стане? Като влизаш в този склад, няма да носиш кибритена клечка, няма да има железа на обущата ти отдолу. Ще влезеш с платнени обуща, за да не стане взрив на взривното вещество.
Такива взривове постоянно стават във вас. На ден колко пъти стават такива взривове? Например казват ти: „Знаете ли твоята дъщеря кой път е хванала? Днес я видях в кабарето с един момък.“ Казвам: Ако златото падне в калта, става ли на кал? Знаете ли какъв студ има в пространството, през което Слънцето пътува? Външните условия не са могли да изгасят Слънцето.
Вас ви е страх да изгаснете. Човек изгасва само при едно условие – при дървото за познаване на доброто и злото: прекъсва се връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, ти тогава постоянно почваш да се смаляваш. И щом се смалиш, няма изход отникъде – ти умираш един ден от смъртта. И ние умираме, понеже прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, ти влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение.
Ти казваш: „Аз обичам Бога.“ Под това разбирам: или аз Го обичам, или Бог [ме] обича. Когато Бог ни обича, аз трябва да възприема Неговата любов и да пазя тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазя свещено, е връзката на любовта. Ще я чистиш, за да няма прах, фин прах. Да кажем, че имате една свещена идея. Сутринта като станете, колцина вземете и я чистите? И после, като четете, оцапате страниците. Ще си умиеш ръцете хубаво и тогава ще четеш книгата. Ако оцапаш книгата, и ума си ще оцапаш. Ако свири някой на пиано с нечисти ръце, тогава клавишите ще се оцапат. Аз гледам някой път клавишите оцапани.
И ви гледам на някого какви му са дрехите, обущата, гледам как си чеше косата. Някой път му гледам очите. Да видя как гледа, дали гледа нагоре, надолу или настрани. За мене всеки човек го меря. Има една жица на любовта и гледам накъде е погледът му. И гледам накъде е погледът на човека. Ако погледът му е надолу от жицата, той е материалист; ако е отляво, обича да насилва; ако е отдясно, обича да използува хората; ако гледа нагоре, той има нещо благородно в себе си. Някой започва добре: най-първо поглежда нагоре, после наляво, надясно и след това надолу. Но после не си вдига очите нагоре. Той е вече направил първата погрешка. Нагоре, надолу, настрани и после пак нагоре.
Та, при всяко действие, което правим, трябва да се отнесем към оная Първа Причина, Която действува в света. Ако аз работя и светлина не ме озарява, няма да направя хубаво работата. Та, винаги трябва да имаме онази Божествената светлина, за да можем да живеем както искаме.
Всички ще си направите по една стаичка. Препоръчвам ви да имате по една горница, не ви трябва да бъде много широка. Най-първо само за един човек, само за вас. С една масичка, един прозорец и едно столче. И в тази стаичка да разрешаваш всички мъчни въпроси. Щом имаш мъчнотии, в своята горница лесно ще ги разрешаваш. Който има горница, лесно разрешава въпросите, а който няма горница, мъчно ги разрешава. Това е наука.
Я ми произнесете сега думата „любов“. (Учителят произнася думата „любов“ и едновременно маха с ръцете си нагоре, надолу, настрани и пак нагоре.) Я изпейте сега думата „любов“. Ще ви изслушам всинца как ще изпеете „любов“. В любовта имаме 12 саксии с цветя. И ако изпеете думата „любов“ правилно, то тези цветя ще се развеселят и ще изпущат благоухание. Ако пък не пеете хубаво, тези цветя ще започнат да увяхват. Щом увяхват те, аз зная, че този човек не е изпял в моята градина хубаво думата „любов“. И ще видя, този човек е направил погрешка. Всяко едно цвете ми говори къде е направил погрешка в любовта. 12 саксии има в Невидимия свят, които представляват вас. Вие сте казали във физическия свят една дума и тези саксии ще почнат да вехнат. И Господ, като погледне, ще каже: „Нещо стана долу.“ Ще изправите думата си, заради благото на вашите цветя. Ако повехнат вашите цветя на небето, вие не можете да отидете там. Ако пък не повехнат, ако са свежи, всякога вратите на небето са отворени за вас.
Най-първо умът ви трябва да бъде облечен със светла дреха – не с бяла, а със светла дреха. Сърцето ви трябва да [е] с червена дреха, а пък волята ви – с виолетова дреха. Вашата душа с какво трябва да бъде облечена? Каква дреха ще турите на душата си, на духа си, на вашия ум, на вашето тяло? Това е предметно учение. Ти не може да предадеш една идея, не можеш да направиш една идея позната на другите, ако не е позната на тебе. Ти не можеш да предадеш един тон до вярно, ако не го вземеш вярно. Най-първо 4 месеца трябва да бъдат твоят ум, сърце и воля в музикално положение и тогава можеш да вземеш до правилно. Ако вашият ум, сърце, душа и дух, всички са в изправност, тогава можеш да направиш всичко както трябва. Ний не трябва да нарушаваме тая хармония, която Бог е вложил в нас и от нея трябва да се учим. При молитвата се цели, между другото, Бог да изпрати Духа Си, за да поддържа тази хармония в нас, в отношенията между нашия ум, сърце, душа и дух. Тези отношения трябва да бъдат чисти. Писанието казва: „Бог ще изпрати Духа Си.“ И Той, като дойде, хармонизира всичко.
Щом критикуваме, това не е любов; щом виждаме в другите дефекти, това не е любов. Щом сте координирани добре, вий, когато ходите по земята, през където минете, ще оставите своите идеи. А пък щом не сте координирани, отдето минете, пак ще оставите, но други идеи, други отпечатъци.
Най-първо да имате връзка с Бога и тогаз Неговото състояние се предава на вас, понеже единственото съвършено същество е Бог. И ние, даже само като помислим за Бога, тогава Неговото състояние ще се предаде на нас. Ти казваш: „Аз съм праведен човек.“ Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна в нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно в нас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта.“ Не, любовта вие не я [и] сънувате. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите да умрете, че наново да се подмладите. Хубаво, тогава трябва да знаете втори път къде ще се посадите и кой ще ви посади и как ще ви посади. Може някой да ви остави върху някой камък и някоя гарга може да дойде и да изяде посятото. Един сял жито. Гаргите грачели и изяждали посятото и той казал: „Не искам да сея вече – гаргите ще го изядат.“ И се обезсърчил. Казал: „Гаргите изядоха всичко.“ Той гледа, че и крината се изпразнила вече. Казвам: Да напълни пак крината и като се наядат всички гарги, пак да остане. Целия хамбар няма да го изядат гаргите. 100 гарги, 1000 гарги колко ще изядат?
Та, не се обезсърчавайте от несполуките във вашия живот. Ти казваш: „Това не става, онова не стана. Гаргите изядоха житото. Това не постигнах, онова не постигнах.“ Отсега нататък трябва да постигнете. И какво трябва да постигате? Които сте остарели, казвате: „Оставете младите да му мислят.“ Не, старите да му мислят, а пък младите да работят. Между млади и стари трябва да има една много интензивна връзка. Най-първо, не мислете, че сте стари. Изхвърлете тази дума „старост“. Вие си давате много голямо значение, като се мислете за стар. Един от вас ми казва: „Толкоз дългове имам, пари нямам.“ Друг казва: „Болести имам.“ Трети казва: „Имам големи недоразумения с другите.“ Четвърти казва: „Службата си не съм уредил.“ И всеки ми казва: „Уредете тези, външните работи, и тогаз ми говорете за Божественото.“ А пък аз ви казвам: Вий сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам преждевременно да узреете и знаете ли защо? Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса и свинете ще ви изядат. И свинята ще каже: „Аз го изрових от земята.“
Та, трябва да узреете като дряна – най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано.“ Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал. И дяволът казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш моите страдания, които аз минах.“ Дяволът казал: „Ти си пръв, който си по-майстор от мене, да ме излъжеш.“ Та, дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже.
Вие сега ще направите едно заключение: хората имат двама бащи. Бог казал на Адама: „Синко, от това дърво излиза лъжата, а тя е, която носи голямо нещастие в живота. Няма да ядеш от него никога в живота си. Никога в живота си няма да лъжеш; ще говориш всякога истината. Щом кажеш първата лъжа – му казал Господ – ще умреш.“ Няма да ядеш от дървото на доброто и злото – значи няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от дървото на живота, тоест яж от дървото на Истината.
Ти като направиш една погрешка, идва лъжата. Криеш погрешката от себе си, от ближните си и от Бога. Не че трябва да отидеш да я казваш. Ни най-малко не я разправяй. Щом я разправяш на ближния си, ти искаш те да ти помогнат. Щом я изповядаш на Бога, искаш Той да я изправи. Ако можеш да си помогнеш сам – да я поправиш, тогава не ходи при Бога и при ближните си. Ако не можеш сам, тогава иди при ближните си и при Бога. Аз не говоря за големите погрешки, аз говоря за някои, които отпосле могат да станат погрешки. Например ти държиш една чаша хубаво вино, то е само 50 грама. Няма никакво зло в тази чаша. Можеш да пиеш, но ако ти почнеш често да употребяваш тази чаша, след това можеш да станеш пияница. Ще образуваш един навик и ще изгубиш науката си. Имаше един учен човек, професор, който умира от малката чаша. Учен, способен човек беше.
Аз искам тази сутрин да бъдете свободни от тези терзания, които имате в ума си. Някой път казваш: „Този не ме обича, онзи не ме обича.“ Някой може да мисли, че не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз няма какво да му дам. И двама не се обичаме. Тогава ще се хванем за ръката един друг и ще отидем при някой, който ни обича, тоест, който може да ни даде нещо. И тогава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на други. Тогава вий двама, които не се обичате, идете ръка за ръка при онзи, който ви обича. И ако той не ви обича, тогаз се хванете и с него за ръката и идете при някого, който ви обича, и си напълнете стомничката. Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванеш го за ръката, но нищо не очакваш, не искаш да вземеш. Едвам го търпиш. Някой път хванеш някоя кокошка и видиш, че е мършава и я оставиш. А пък като видиш, че е мазна, я ядеш. Вий се радвайте, че не ви обичат. Та казвам: В безлюбието в света има една добра страна. Някой човек не ви обича и казва: „Аз не искам да ви обичам, понеже сме бедни. Идете при някого, който може да ви обича.“
Когато си недоволен, да знаеш произхода на недоволството. Когато се усетиш радостен, да знаеш произхода на радостта и трябва да умееш да я задържиш, понеже ще дойдат лоши условия. Тогаз радостта е едно богатство и ще можеш да извадиш от него при трудни условия. Иначе ще се намерите един ден в трудно положение. Искам да изгоня от вашия ум страха. Страх не трябва да има. Само един страх да остане у вас, един страх се позволява – страх да не прекъснеш връзката на Любовта. Свещен страх да имате да не прекъсвате връзката си с Бога, с Любовта. За Любовта, за Бога, както вие разбирате, дръжте това разбиране, което имате. Моето разбиране е заради мене. Ако за тази връзка говорите по-малко, по е хубаво. Което аз направя, то ще свидетелствува за мене. Това, което не мога да направя, то не може да свидетелствува. Казвате на някого, че го обичате. Той ще ви постави на изпит. Казвате на един беден човек, че го обичате. Той ще каже: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете нещо?“ Ако сте лекар и му кажете, че го обичате, той ще каже: „Моля, не може ли да ме излекувате?“
Та, всички проповядвате една любов, за която нищо не правите. Мислите ли, че като нарисуваме едно цвете на дъската, че това е едно цвете? Посади едно семенце и нека цветята сами за себе си да говорят. В новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от Бога. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда. Например светлината минава през въздуха. И благодарете, че минава през въздуха. Има една опасна страна, която носи със себе си светлината, която иде от пространството. И въздухът трябва да задържи нещо от тази светлина, за да я нагоди към вас. Божествената любов ще мине през онзи човек, който ви обича, за да се приспособи Божествената любов към вас. Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената любов, за да нагоди тая любов и за да може да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете полезен, като една среда.
Та, Божествената любов някой път трябва да мине през няколко хора, за да се приспособи и да дойде при вас. Всеки човек, който ви обича, той ви придава Божествената любов без никаква примес, а пък онзи, който не ви обича, той дава любовта с примеси. А всяка любов без примеси носи радост. И всяка любов с примес носи страдание. Та сега, бъдете проводници на онази любов, която е без примеси. Гледам, че мнозина от вас сте нетърпеливи. Аз бих желал да бъдете търпеливи колкото мене.
Има една любов на книжни пари, а има пък една любов на звонкови пари. Та, сега вие сте много богати с книжни пари. С няколко милиарда от тях можете да вземете един обяд.
Някои от вас се занимавате с окултните науки: все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултна наука е една тайна наука. Това са като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, наука да станеш човек силен и богат. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичната страна е вътрешната страна. Божественото е реално и то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божия Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания.
Та казвам: Вий пристъпяте към тази Божествената наука и ще срещнете там мъчнотии. Не мислете, че в този свят, в който влизате, ще влезете лесно. Като влезете в Божествената наука, ще минете през бойното поле, ще минават куршуми, но няма да ви ранят. Ако пък нямате тази наука, ще бъдете ранени навсякъде; няма да имате място, дето няма да бъдете наранени: по лице, ръце, крака и прочее. Ако пък имате Божествена наука, куршумът ще мине само покрай дрехата ви. До вас хиляди ще падат и няма да ви повредят. Облечете бронята на Любовта, облечете бронята на Мъдростта, облечете бронята на Истината и с тия три брони ще влезете да воювате. Не да бъдете страхливи. Сега имате да минавате през зор, но не през зор, но трудни задачи имате да решавате. Досега сте имали задачи с едно само неизвестно, а сега ще имате с 10 неизвестни.
Първото нещо е: Благодарете на Бога, че сте дошли живи и здрави до това положение. Като погледнете, кажете: „Слава Богу, минахме.“ Благодарете и като тръгнете напред, назад не се обръщайте, а напред гледайте – хубавото да седи пред вас. Този свят, от който сте излезли, не го гледайте; не да се простите с него, но да не се безпокоите. Носете си едно знаме. Като искате да погледнете онези, които идат подир вас, дигнете знамето и кажете: „Напред, напред, тук има път, по този път вървете.“ Всеки да си носи своето знаме. Няма да остане нещо, което няма да ви вземат. Страданието и мъчението в какво седят? Те седят в следното. В турско време, като дойдат разбойници, дадат им всичко и разбойниците заминат, вземат парите. По някой път турят горещи железа на врата, за да изкаже къде са парите. Това е мъчението. Някой път ще има страдание: само ще ви вземат. А пък някой път ще има една верига на врата. А пък ако вървите по този път, за който ви казвам, вратът ви ще бъде здрав и разбойници няма да има във вас. Отвън може да имате мъчнотии. Други мъчнотии няма да имате.
Любовта е, която спасява хората. Мъдростта е, която урежда живота на хората, а пък Истината е, която дава свобода на хората. Бог е, Който ще внесе в нас вечния живот, ще ни даде знание и ще ни освободи. Единствен Той е, Който освобождава от разбойниците. Та казвам: Пазете важни 3 връзки: връзката на Любовта, връзката на Мъдростта и връзката на Истината. В себе си никакви лъжи. Себе си няма да лъжеш. Ближния си няма да лъжеш и Бога няма да лъжеш. Трима няма да лъжеш: себе си, ближния си и Бога!
Какво ще кажете на един камък? Ще му кажеш: „За да не те тъпчат хората, ще те турим настрана.“ Като го туриш настрани, причината не е само в това, че го тъпчат хората, но и за да не пречи на хората.
Бъдете сега свободни. Сега вие ще се изпоплашите. Влизате в един свят и ще започне да ви е страх. Казвам ви: Това направете, онова направете. Ти казваш: „Какво трябва да правя?“ Някой ще каже: „Много хубави дрехи да не носиш, обуща да не носиш, да ходиш с обуща, които Бог ти е дал, с ръкавици, които Бог ти е дал.“
Всеки от вас може да носи обуща, каквито иска; да носи дрехи, каквито иска; да носи панделки, каквито иска. Някой носи в горния си джоб копринена кърпа. Какво лошо има в това? С това иска да каже: „Аз съм толкова работлив, както копринената буба.“
Пазете сега връзката. Вие Божествената връзка не можете да я скъсате, но казвам: Не цапайте връзката си, понеже при най-малкото цапане на връзката, по която иде Любовта, енергията на Любовта не се предава правилно. Като станете сутринта, очистете тази нишка, за да се предава правилно Любовта. Иначе идват всички недоволства. И всичко, каквото правиш, ще ти бъде приятно. Изчисти тази връзка и тогава, каквото правиш на Земята, ще ти бъде приятно. Като ядеш, да ти е приятно; като обичаш хората, да ти е приятно; каквото правиш, да ти е приятно. Това е хубавото в живота.
„Отче наш“
6.50 ч сутринта
ХIХ година (1939–1940)
18-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 31 януари 1940 г.,
София – Изгрев.
|
