Два момента

Да прочетем „Отче наш“ до там, додето сте стигнали.

(– Прочетохме: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти“.)

Духът Божи

Ще прочета втората глава от Евангелието на Матей.

Бог е Любов

На земята има два важни момента. Единият е човек да се роди, другият е човек да умре. Една работа има начало. Да започнеш работата и да я свършиш. Може да започнеш и да свършиш една работа, но тази работа, сама по себе си, трябва да има едно съдържание. Казвате: „Как може да знае човек дали живее добре?“ Онзи писател, или онзи философ, който е написал някаква книга, той сам трябва да знае съдържанието. Той трябва да се радва, че тази книга, която пише, има съдържание. Щом я намери без съдържание, да не я печати. Имаш една мисъл, която като не разбираш, не я пращай в света да я разбират хората.

Имаш един живот, от който ти сам не си доволен, не го показвай на хората. Когото срещнеш на земята, не казвай: „Аз зная“. Че и другите хора знаят, и най-малките същества имат известна специалност. Нима пчелата не знае, няма специалност? Пчелата има по-голяма глава в сравнение с тялото, отколкото човек има. Тя в някои отношения мисли много по-добре, отколкото човек мисли. Един ден ще дойде човек до положението на пчелата. Той сега минава за царски син по кръв, но не и по ум, не и по сърце. Роден е царски син, но няма знание, не е благороден, не е показал, че има царско в себе си. Казвате: „Човек е направен по образ и по подобие на Бога“. Кой човек е направен? Първият човек е направен. Сегашните хора тепърва има да стават.

Сегашните хора са кандидати за образ и подобие на Бога. Сега хората нали си слагат кандидатура, например нали за депутати? И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее“. И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъства отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос. Друго понятие трябва да имате за него. Сега в българския език вземате една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време, може би след 200 години, ще значи вземи. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват: „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът?“ Една дума, като се употребява дълго, от предлог ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на Божествен живот – на глагол трябва да стане. Какво значи „глагол“? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори тъй, както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш: „Светлина“, изведнъж ще стане светлина. Кажеш: „Радост“, ще стане радост. Кажеш: „Мир“, ще стане мир. Казва: „Богатство“, ще стане богатство. Казва: „Живот“, стане живот. Каквото каже, ще стане. Сега казваш: „Светлина“, няма светлина. Кажеш: „Живот“, и него го няма. Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.

Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“. Тълкуват го какво значи. Кое иде по-рано. Познаването, или вечният живот? Казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе единнаго, истиннаго Бога“. Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи пътят, по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага, като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно, да го клъвна, да се нахраня“. И той го изрови. Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли, да има да ядат и да пеят.

И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този, голият живот?“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин. Той казвал: „Защо ми е това голо здраве? Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам“. Майка му казвала: „Синко, не говори така“. Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот“. Хваща го една болест и три години лежи на легло. Тогава казва: „Мамо, само да оздравея, в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот“. Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски. Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл. Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е. Хубаво, каква връзка има между Христос и нас? Връзка в света не може да има без Любов.

Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“, от първата беседа. Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота Любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез Любовта, но най-после той разбира Любовта. Тепърва той трябва да се учи на Любовта. (Чете:) „Ако говоря.“ Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. (Чете:) „Външната страна на ангелите представя ангелския говор.“ Казвате: „Какъв е ангелският език?“ Внушенията, които имате, то е ангелският език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. (Чете:) „Ако човек говори, без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си.“ Посока на живота, смисъл на живота дава Любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота – защото животът тепърва има да се осмисли – е Любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е Любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. (Чете:) „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка“. Всеки, който няма Любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. (Чете:) „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат.“ Неща, в които има Любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. (Чете:) „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но Любов няма.“ Всеки, който дрънка, няма Любов. Тогава питате: „За да не дрънкаме, какво трябва да правим?“ Ще започнете с Любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. (Чете:) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гора да премествам, нищо не съм.“ Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а Любов нямате, нищо не сте.

Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма Любов, нищо не представлява. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго, освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби Любовта или щом не може да намери Любовта, той умира.

Умира, много естествено, щом се изчерпи въздухът, умира. Всичките умират, ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат, на която да живеят. По някой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек? Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така: „Вярното възобновяване на живота, това е младостта“. Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крият вечната тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казваш: „Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях“. Че кои са тия внучета? Тия внучета са какво, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майката се възхищава от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги. Ти мислиш, че си силен човек, но дойде една мъчнотия, не можеш да я изнесеш. Мислиш, че си богат, обаче изгубиш парите си, виждаш, че не си богат. Богат човек е онзи, подир когото парите вървят отподире. Те се влюбили в него и където той върви, и те отдясно, отляво, отпред, отзад. Той е богат човек. Ти сега ходиш и търсиш парите, те се изгубили. Тази година, на края, има един вечен знак. Тази година носи на гърба си вечността. Вие казвате, че на края има нула. Но това не е нула. Нулата, това е едно число неизвестно, неизучавано, съдържа всичките възможности. Всичките числа са излезли от това яйце. Казвате: „Нищо“. Пък това нещо увеличава всичките числа. То само по себе си няма никаква възможност, нула е, нищо не значи. Туй яйце, което е нищо, като го сложиш подир едно число, го прави десет пъти по-голямо, отколкото е, и като сложиш това яйце пред числото, го прави десет пъти по-малко, отколкото е. Като сложиш три, четири такива яйца, стават хиляди, стават милиони. Сега някои от вас ще философстват. Вие, за пример, ще ми кажете: „Направи едно чудо“.

И на Христос казаха: „Направи едно чудо“. И той им каза, че няма да ви се даде чудо, освен чудото на пророк Йоан. Сега вие ще кажете: „Направи едно чудо, изгаси тези лампи“. Хубаво, какво ще придобиете? Аз мога да ги изгася, и онзи брат, който седи до ключа, и той може да ги изгаси. Ако му кажа да изгаси лампите, ще ги изгаси. Какво доказателство е това? То не е никакво доказателство, да изгасиш лампите. Да ги запалиш, разбирам. Казва: „Я да видим, може ли да ги изгасиш?“ И малките деца изгасват лампите, и аз може да ги изгася, но всички трябва да излезем от салона навън. Да изгаси човек светлината в себе си, ще произведе цяла една катастрофа. Играят си с временните хора. Казвате: „Ти можеш ли да изгасиш светлината?“ Но ние нямаме работа с хора, които гасят светлината. Ние никога не се опитваме да изгасим светлината. Тая наука я нямаме. Да запалим светлината, да, но да я запалим, не. Питам: Във вас не е ли запалена светлината? Имате ли една малка топлинка? Какво имате повече от туй? Светлината, както и топлината, се увеличават. С хиляди години вие сте палили огън и трябва да знаете това. Имате една свещ, като сложите още една свещ, светлината се увеличава, като сложите 20, 30, 100, 1000, няколко милиона свещи, светлината се увеличава. Когато аз говоря, че трябва да любите цялото човечество, вие схващате това, което не е. Вие трябва да знаете и казвате: „Как да ги обичаме?“ В този смисъл никой не може да обича. Вие разбирате да обичате хората, да им дадете нещо. Да се обичате, значи, като се съедините всички свещи, ще дадете повече светлина. Когато хората се съединяват, образува се светлина. Ако хората се съединяват, Бог действа чрез тях. Ако вие не може да се съединявате, вие не може да произведете една реакция, не може да имате едно постижение. Питам ви, кой химик, който е свършил химия, ще види как се образуват химическите съединения. Добре е по някой път да изучавате химията. Има една химия за живота. Ако съединиш две думи, например „аз любя“, какво ще образуваш? „Аз любя Драган.“ Какво разбирате под тези думи? Вече имате едно съединение. Или казвате: „Аз обичам жена си, или децата си“. Или: „Аз обичам Бога“. Какво подразбирате? Като кажеш „Аз обичам“, непременно трябва да стане едно съединение. Понеже не става никакво съединение, няма никакъв резултат. Сега хората питат, родил ли се е Христос. Може ли да докажете, родил ли се е Христос? Чудна работа. Когато има светлина, да питаме как се е родила светлината. Смешен е този въпрос, дали се е родил Христос, или не. Че ако Христос не се е родил, на какво се дължи тази култура, която днес имаме? Ако някой би отказал съществуването на светлината и топлината, тогава как ще се обясни произхода на толкова растения? Кои са тия сили, които създадоха растителното царство? Кои са тия сили, които създадоха съвременния човек? Това са светлината и топлината. Казваш: „Светлината не съществува и топлината не съществува“. Това не е никаква логика. После хората правят друго твърдение.

Казват: „Няма дух в света, всичко е материя“. Че какво значи „материя“? Материята, това е външната страна, проявлението на духа. Щом ти вярваш в материята, в нейното проявление, същината на туй проявление е духът отвътре, който се е облякъл в тази дреха. Той се облича в тази материя, той я раздвижва и създава хилядите форми. Материята е едно същество, което иска забавление, и тя е жива. Тя живее и духът я забавлява с всичките тия малките форми. Всичките форми, които са създадени в света, то са забавления на материята. Всичките тия деца, тя ги взема. Казвате: „Чудно нещо, духът забавлявал материята“. Той я забавлява, защото другояче ще и се пукне сърцето. Този израз, „Ще и се пукне сърцето“, не е научен. Нали се пука понякога сърцето на човека? Като се пукне сърцето, човек престава да живее. Не трябва да се пука сърцето.

Материята е туй, което те забавлява. А какво нещо е духът? Духът пък е туй, което осмисля живота ти и внася радост. Забавлението е от материалния свят. Казвате: „Това е материя“. (Посочва книгата.) За пример, пипам тая книга, то е материя. Но щом започна да чета и разбирам вътрешния смисъл на писанието, то е духът. Тази книга е материя. Но тази книга е необходима. Върху тази материя трябва да се пише нещо. Човек, като чете, ще намери смисъл в написаното. Написаното вече не е материално. Духът е вътре, който осмисля нещата и прави материята достъпна за нас. Без духа материята ще бъде винаги недостъпна. Що е материя? Туй, което прави нещата достъпни за нас. Що е дух? Туй, което осмисля нещата в нас. Та казвам: Има една връзка между духът и материята. Вие по някой път се възмущавате от вашето тяло. Казвате: „Дотегна ми това тяло“. Какво тяло искате? – „Ангелско.“ Че и ангелите се възмущават от своето тяло. Архангелите и те се възмущават от своето тяло, и те са недоволни. В света има един вечен прогрес. Всичко има вечно видоизменение. Всички приемат по-високи и по-високи форми. Един ангел няма да се задоволи с един такъв апарат като вашия. За един ангел земята му е малка. Като дойде тук, не може да се събере, ще търси по-голяма планета като Юпитер. Там като иде, широка земя, може да се събере на Юпитер един архангел. А разбирам, вътрешните стремежи на него са големи, а не външно. Стремежът на неговия дух е голям, той не се задоволява, простор иска. Да иде оттук до Пловдив и да се върне, или оттук до Англия, казва: „Това са прости работи“. Той само като си размърда краката, ще отиде дотам.

Иде ми на ум онзи анекдот, който написал Волтер. Разправя, че едно от разумните същества на Сириус решило да дойде на слънчевата система, да направи научни изследвания. Минало от слънцето, прекрачило и дошло на земята. С единия си крак стъпило във Великия океан на земята и водата му дошла до неговите глезени. Като гледало, няма какво да изучава. По едно време гледа, че нещо малко се движи някъде по Северния океан, към Северния полюс. По това време французите правили научно изследване, имало една експедиция на Северния полюс с един параход. Той взел парахода в ръката си и едва с щипци могъл да хване един французин и го разгледал. Той започнал да говори с него. Учудило го, че това дребно същество има съзнание, знае да говори разумно. Попитал го къде отива и то му казало, че отива на Северния полюс да прави изследвания. Най-много го учудвало, че туй малко същество може да мисли. Него учудили нашите планини и океани на земята, но това малко същество, като го попитал, то разумно му отговорило. Това бил този французин. Разправял: „На едно голямо същество говорих, че като се изпъчих насреща му, като му говорих, учудих го“. А това същество от Сириус се учудило, че това малко същество, което то трябвало да хване с щипци, за да не го смачка, може разумно да говори. Казвам: Човешката душа има велики стремежи. Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиции. Думата „амбиция“, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са се мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, сложена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: „Какво ще придобия, ако разбирам?“ Най-първо, ако разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога.

Следователно в усилието да обичаш всичко онова, което той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, Той е Бог. Той е създал нещата. С усилието да обичаме, когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез Любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй, както сега се обяснява Любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казвам: Защо трябва да обичаме девицата? Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволстваш в Любовта. В Любовта удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволства в Любовта. Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш. Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта. Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта. Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без Любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма, и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за Любовта, това разбираме: да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една дума си има своя история. Всяка една дума е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена. В своята същина душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание. Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим какво нещо е Любовта, да научим какво нещо е Мъдростта, да научим какво нещо е Божията Истина. След това да научим живота, който изтича от Любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията Мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от Истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук на земята, и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици. Всеки ученик научава хубаво урока си. В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук. Учителят казва: „Я да видим какво има на ръката“. Щом се изтрие писаното на ръката, и знанието изчезва.

Та казвам: Знание, което никога не се изтрива из човешкия ум, това е знание. Всяко знание, което се изтрива из нашия мозък, това е илюзия на живота. Постоянно Бог ни освобождава от нашите криви схващания.

Аз ще ви прочета още. Решил съм да не говоря по много. По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм ви научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам какво съм казал. „Учителят какво каза?“ Дойде друг, и той ми казва какво съм казал. Казвам на себе си: Виж как си ги научил, много да говорят. Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина!“ Кажете: „Да бъде мир!“ Кажете: „Да бъде знание!“ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни! Да бъдем добри!“

Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват“. Блажени, които гладуват, блажени гладуващите. Не е лошо да гладуват. Всеки от вас какво трябва да каже на гладния? Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват“. Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце, да се пожертваш за другите? Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти, като тази кокошка, да се пожертваш? Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти, като тая скумрия, да се пожертваш? Ядеш някоя ябълка – същият закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори“. Казвам: Защо е яденето? Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти в тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо“. Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае. Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява“. Подир обяд пак казва: „Кукуригу!“ За другите започва да изгрява, за нас залязва. Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля. Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее“. Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва. Някой път времето се оправя, някой път се разваля. Вие почти имате същата опитност на петела.

Миналата година, като говорих за беседите „Големия и малкия брат“, казах, че 1939 година е година на ликвидиране. Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират. Всички трябва да ликвидирате. В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по хиляди. Тия хора къде отидоха? 35 милиона ги изчистиха. Каква война е тази? Колко милиона хора може да се избият сега? Само че тази година, понеже пратиха на война, пратиха малко повече, 150 или 200 хиляди. Още един милион не са пратили. В общата война отидоха 36 милиона хора. Тази година тя няма да прилича на 1939 година. В 1939 година, които ликвидираха, ликвидираха. Които ликвидираха, добре. Позволява се някой да отвори бакалница или някакво заведение, или да стане чиновник. Който не е ликвидирал добре през 39-та година, той не може да очаква за в бъдеще добро, защото той е като изгнаник, като един, който е предател на отечеството. Като шпионин, той не може да се ползва от благата на държавата. Дето и да иде, и в Америка да иде, ще го преследват. И в Англия да иде, и във Франция да иде, ще го преследват. Законът е същият в природата. Ако човек не изпълнява законите, тя го преследва. Аз мисля, че вие не сте от онези, които природата преследва. На Бога му трябват хора, които да разнасят неговата Любов. Понеже сме на края на сегашната епоха, ликвидира се вече. Помнете: Време за отлагане няма. Едва ли имате цял век. 20-ти век може да е век на ликвидиране на стари сметки. Вие искате да живеете. Ще ликвидирате стари сметки. Който ликвидира добре, ще възкръсне. Ще ликвидираш, ще влезеш в новия живот – то е възкресението. Който не ликвидира, ще повтори живота, ще повтори класа.

Сега някои се безпокоите, казвате: „Какво трябва да правим?“ Как мислите да предадете новото учение? Аз няма какво да ви говоря. Другите неща, които ще дойдат, те са безпредметни. Което е станало, станало. Дойде някой при мене, пита: „Какво да правя?“ Много общо е това. Дойде болният, пита: „Какво да правя?“ Стани здрав. „Как?“ Ще намериш здрави хора. Невежият дойде, казва: „Какво да правя?“ Стани учен, учи. Казвам: Всеки трябва да добие онова потенциалното, което Бог му е дал. Има една програма вътре, която трябва да изпълним. Най-първо трябва да научите закона на Любовта. Пита ме някой: „Как трябва да работим?“ Ще работиш, както Бог работи. „Как да обичаме хората?“ Ще ги обичаш, както Бог ги обича. Няма да правиш разлика между едного и другиго. На всекиго ще дадеш толкова, колкото е нужно. Няма защо да носим цял варел за благословение да му дадеш. Той се нуждае от сто грама вода, една чаша вода му трябва. Той не се нуждае от много житени зърна, той се нуждае от едно житено зърно, едно ще му дадеш. В туй житено зърно има всичките Божии благословения. Може да му дадеш една златна монета, не книжни пари. Някой път ще му дадеш четвърт лира. Златото и то расте, и то се увеличава. Всичко в света расте. Думите са златни. Най-първо думите на човека трябва да бъдат златни. Под „златни думи“ какво подразбирам? Думи, които не се окисляват, не се изменят, чисти остават. При всичките условия мислите, които не се окисляват, не изгубват своята стойност, аз ги наричам златни мисли. Чувствата, които при всичките условия не изгубват своята стойност, са златни. Постъпки, които при всички условия не изгубват своята стойност, са златни. То е ценността на нещата.

Та казвам: Сега това е новият живот, който влиза в света. От времето на Христос ние сме във втория Божествен ден. Първият ден на Християнството мина. Сега сме втория ден. Този втори ден се завършва в този век. Два дни са минали, откакто Христос е дошъл на земята. Два Божествени дни са минали, откак Бог е дошъл. Хиляда години са като един ден и един ден е като хиляда години. Казвам: От втория ден, за да влезем в третия, трябва да научим закона на Любовта. Ако не научите закона на Любовта, в третия ден не можете да влезете. Сега не разбирайте буквално.

Ако ти не можеш да мислиш, както Бог изисква, светлината не може да дойде. В разните системи имаме 1, 2, 3, 4, 5 числа. Някой казва: „Не ми трябват тия числа, аз ще мисля отвлечено“. Как се мисли отвлечено? Не може да се мисли. Някой казва: „Не ми трябва човешката азбука, аз ще мисля отвлечено“. Как ще мислиш, без да имаш символ? И в Божествения свят има азбука, и в Божествения свят има числа. Всичките хора в света представляват живи числа. Там е Божествената сила. Ако не знаете да ги съединявате, това е Божествената слабост. Седиш пред една душа и нея оценяваш. И тя няма да те оцени, вие се унижавате едни други. Мнозина от вас искате да идете в небето. Вие, ако идете в небето, вие там няма да намерите Христос. Тогава Христос слиза отгоре на земята, пък вие отивате на небето. Той отива на работа, вие отивате на веселие, на почивка горе. Не е лошо. Онзи, който обича, той иде на работа. Работата е Божественото училище, дето трябва да се учите. Любовта изисква хората да учат и да работят. Две неща трябва да ви са приятни: да ви е приятно да учите, да ви е приятно да работите. Тогава вие може да се подмладите. Казвате: „Свърши се вече, остаряхме“. Остаряхте от безлюбие, ще се подмладите с Любов. Казвате: „Покажи ни как“. Не мога да ви говоря, ако нямате едно разбиране. Ако вие сте на дъното на океана долу и пазите вашето богатство, вие няма да говорите. Ако говорите, ще си напълните устата с вода. Трябва да се откажете от вашето богатство и да излезете горе, тогава ще ви разправям. „Не можем да оставим богатството.“ Тогава и аз не мога да ви говоря. Долу в океана не мога да ви говоря. Ще ви пиша няколко думи, не може да ви разправям.

Казвам: Ако вие не се откажете от вашите заблуждения, които имате сега долу в океана ще бъдете. Ако се откажете, вие ще се качите горе. Две същества може да се разговарят, ако имат Любов. Без Любов хората остават неразбрани в самите себе си. Човек, който себе си не разбира, и другите не разбира, Бога не разбира и Бог не го разбира. Вие мислите какво има Бог да ви разбира. На онези, които не любят, Бог не говори. Чудното е във вас, че когато се заговори за Любовта, вие разбирате под любов това, което не е Любов. Помнете: Щом преследвате Любовта, това не е Любов. Няма по-голямо престъпление от това, да преследваш Любовта. Няма по-голяма лъжа, когато двама души искат да се надлъгват в Любовта. Наскоро един млад брат дойде и ми носи писмо от неговата възлюбена, за която има високо мнение. Като погледнах почерка, зацапано написано, и се чудя на неговия будалък. Няма никаква Любов там, това е една амалгама, няма никакво съдържание. Най-първо писмото нечисто, буквите не са написани, както трябва. Показва едно състояние на краен егоизъм, няма Любов. Не показва и жертва. Тя иска той да се жертва за нея. Навсякъде той да се жертва. Това не е Любов. В Любовта Христос се пожертва, но и ние ще се жертваме. Взаимна е жертвата. Не може един да се жертва, другият да не се жертва. Щом единият се жертва, и другият трябва да се жертва. Щом някой страда за тебе, и ти ще страдаш. Под думата „страдание“ аз разбирам едно нещо. Като изучавате Библията, Бог казва така: „Аз се обръщам към вас и ви говоря, и вие не ме слушате. Когато вие викнете към мене, няма да ви послушам“. Кога страда човек? Когато неговият възлюбен не е отговорил на гласа. На един, който те е обичал, ти не си отговорил, после ти ще се обърнеш, той няма да отговори. Любовта след себе си носи Любов. Безлюбието след себе си носи безлюбие. Не смесвайте безлюбието с Любовта. Любовта след себе си носи Любов, носи светлина, носи топлина. Любовта носи всичките блага в света. Тя носи възкресението на човешката душа, носи подмладяване. Тя всичко урежда. Това е Любовта. Вие искате да доказвате безлюбието, казвате: „Малка любов имаме, ние сме слаби“. На свят ще обичате. Тъй, както Бог обича, ще обичаш, тъй, както Бог люби, ще любиш. Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да го ограничаваш. Кажи: „Господи, да бъде твоята воля! Да бъде тъй, както ти си намислил! Нека да се освети твоето име вътре в моята душа!“

Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания. Ще ги оставите за вас си. Нямам нищо против старото. Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал“. Казвам: И аз страдам. Както има ти да страдаш, какво има да си недоволен? Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е“. Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош“. Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Ето защо, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. 60 милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате? Та Христос познавате ли го? Мислите, че познавате Христос? Той не е Христос, Който страда. Този Христос не е, когото разпнаха. Той като проговори на Павел, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти, Господи?“ – „Аз съм Исус, Когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене?“ – „Стани, ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Павел падна от коня си. Знаете ли как падна? Преди да разпънат Христос, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвам живота си. Всички да се откажат, аз, Петър, знаменитият, няма да се откажа“. Казва му Христос: „Ти, Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът ти три пъти ще се отречеш от мене“. – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу, Петре!“ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без Любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с Любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина. Оставете другите неща. Неща, направени без Любов, носят нещастия, неща, направени с Любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви. Това е една истина, в която няма никакво изключение. Сто и едно на стоте е вярно. Гледайте всяко нещо да го направите с Любов.

Сега аз като Христос няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш“. И като на Павел няма да ви казвам. Казвам ви на вас. Вие сте в състояние да не се отричате. Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петър, вие сте в стария завет. Ако паднете като Павел от коня си, пак сте от стария завет. Ако не се отречете, минали сте. Петър след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христос на своето тяло и от него ми остава само венец“. Кой венец? Венецът на Любовта. Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на Любовта. След туй ще дойде благословението на Христос.

Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с Любов и да любите Бога. „Това е живот вечен, да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, когото си изпратил“. Всеки един от вас да каже: „Господи, благодаря ти, че си ми дал един отличен ум, че си ми дал светлина. Благодаря ти, че си ми дал едно отлично сърце, в което си положил своята Любов. С тази Любов аз ида да ти служа тъй, както досега не съм ти служил“. Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма. Вие много по-геройски работи сте изпълнили. Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране. Щом сте направили мъчните работи, лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.

Не ми говорете за виното на кръчмаря. Говорете ми за виното, което Бог направи на извора. Виното на кръчмаря всякога замайва главата, виното на Бога просветлява ума на човека. Препоръчвам ви да пиете от новото вино, което Бог създаде.

Тайна молитва

13-то неделно утринно Слово, 7 януари 1940 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.