„Отче наш“
Имате ли тема? „Не.“ Каква беше последната тема? „Произход на дългите и късите носове.“
Какво значи думата произход? Значи всяко нещо, което оставя мястото си, първото си място, и сменя мястото си, в което се намира, то произтича. Произход значи ходи, върви. Ако някой ви запита защо на човека му трябва воля или ако ви запита защо му трябва сърце, или защо му трябва ум, как бихте отговорили? Как бихте развили темата? Да кажем, че дадат темата да развиете, защо на човека трябва воля. Как ще я обработите? Кое е съществено: светлината или теорията на светлината? Светлината. Защото от теорията не можем да извадим никаква светлина, но от светлината можем да извадим много теории, колкото теории искате. Следователно много пъти споровете в живота произтичат от теориите: „Чакай, казва, да ви разправя една теория.“
Теория, значи да се обясняват някои явления, да се обяснява светлината колко трептения има. Много пъти е хубаво да се обяснява, но тия трептения не са преброени. Трептенията на светлината никой не ги е видял. Тия малки трептения никой не ги вижда. Вие математически ги пресмятате. Имате теория, хипотеза. „То е вече, казва, факт.“ Какво значи факт? Фактът няма нужда от доказателство. Трябва ли да се доказва, че има светлина? Ако се доказва, че има светлина, тогава хората трябва да са слепи. На човека, който вижда, няма нужда да се доказва, че има светлина. Като се доказват трептенията на светлината, какво имат учените предвид? Каква е задачата, като се изрази една теория? Как се е образувала светлината?
В музиката не може да има теории. Има теории. В музиката, за тона има теории. В какво седи правилността на един тон? Казват, че когато съкращението не стане правилно, образува се една малка дисхармония. Да кажем, ако вземете една тънка жица, като обтегнете, като я скъсявате, образуват се разни тонове, разни трептения се образуват. Но кога известен тон е правилен?
Нали светлината, казваме, се приема с очите и следователно косвено само очите възприемат светлината. Другите органи възприемат друга особена част от светлината. Запример ръцете не виждат; ушите не виждат, те чуват; носът, и той не вижда; устата не вижда; краката, и те не виждат, но те се ползват от светлината, от топлината на светлината се ползват, усещат я. Попитайте ухото какво нещо е светлината, то може да има теории колкото искате. Теории ще ви даде ухото за светлината. Теориите на светлината нужни ли са на самите очи? Когато се развива научно теорията за светлината какво нещо е светлината, тя не се развива за очите, а за ушите, да разберат какво нещо е светлината. Трептенията са направени… Какво нещо е светлината? Ушите не разбират толкова трептения. После носът не разбира. Носът разбира какво нещо е уханието на едно цвете. Носът не може да разбере светлината, той има теория както ухото. Не може да употребиш същата теория за носа и за ухото. На носа ще му дадете едно цвете. От уханието на цветето ще разберете какво нещо е светлината. Ще му докажеш по няколко начина, че това цвете е станало от светлината, от топлината. Ще започне тогава да разсъждава, че има аргументите на ухото; ще дадете аргументи, които са в носа, ще образува нова теория за светлината.
Казвам, чудно нещо е светлината. Този свят е особен. Да идем тогава да го видим. Питам, ако носът и ухото влязат в света на светлината, какво ще разберат? По някой път вие казвате: „Да идем в оня свят.“ Вие сте в оня свят, само че имате положението на ухото. Теории ви трябват. Казвате: „Да видим нещата.“ За нещата само да разсъждаваме. Теорията за светлината е за ухото, но не е за окото. Окото е много учено, точно знае колко трептения има. То ги схваща тия трептения, то борави с тях, то е отличен професор, който знае, приема ги, схваща ги и ги брои. Сега ти се учиш от окото колко трептения има.
Казвам, не учете окото какво нещо е светлината. Ухото може да учите, теория е нужна на вашия нос. Тогава с теория ще доказвате на вашата уста, че има светлина. Ще и дадете някой сладък плод, езикът вече е ценител. Според научните данни на философията на окото, според научните данни на философията на ухото, според научните данни на философията на вкуса, такива трептения има светлината. Как светлината движи въздуха? Често вие си казвате: „Други са учените.“
Дойде някой, че ме пита: „Ти мене обичаш ли ме?“ Аз считам, че е сляп тоя, който ме пита дали го обичам. По какво се познава, че обичаш? Който познава слънцето, познава го, нищо повече. Ти не питаш сърцето: „Как да обичам?“ Казвам, ти сърце имаш ли? Ти знаеш, няма какво да ти доказвам някаква теория. То не е един факт, защото факт е само нещо, което е станало някъде. То е статическо положение. Да докажем, че е непреривен един абсолютен факт. Знаеш какво значи – което постоянно става, както една река. Фактът е: тече тази река, но постоянно става изменение в реката. Може да се увеличава водата, може да се намалява, тя постоянно изтича. Водата не е същата вода.
Казвам сега, авторитет на любовта е сърцето. Казвате: „Защо ни е сърцето?“ Следователно в другия свят хората виждат със сърцето си, там любовта ще я виждат. Виждането не значи още пипане. Питате се вие: „Ти обичаш ли?“ Вие ме питате: „Ама ти виждаш ли го?“ Казва: „Обичаш ли ме?“ Все едно е да питате един, който има очи, вижда ли. Ако каже, че не ме вижда, зная, че е сляп. Казвам: „Горкият човек.“ Следователно, за да му покажа своята реалност, трябва да му говоря, че аз съществувам. Как ще ме познае той? Трябва да дойде, да ме хване с пръстите си. Тия философи ще започнат да философстват. Първият ще си даде мнението какво разбира, вторият, третият, четвъртият, съберат се и другите ред философи. Докажат, че има едно тяло, което съществува в света. Най-първо човешкото тяло ли е?
Какво нещо е тялото? Реалността на точката е, има един изходен пункт. Що е точката? Има един изходен пункт. Кой е изходният пункт на точката? Правата линия. Колко е дълга правата линия? Каква е мярката? Правата линия е вътрешна реалност, измерване вътрешната реалност на нещата. Кривата линия е реалност за измерване външния обективен свят. С кривата линия измерваме вечността. Безброй прави линии образуват кривата линия. Когато ми говорят за една крива линия, аз разбирам външния свят как се проявява. Кривата не е мярка за вътрешния свят. Според мене, когато кажа, че някой човек не е прав, аз разбирам, че този човек живее външно. Колкото и да му разправяте на този човек за правата линия, не я разбира. Той има усет само за кривата линия, но няма усет за правата линия. Следователно човек, който няма усет за правата линия, той е крив човек. Какво лошо има в кривата линия? Какво лошо има в един човек, който иска да има къща, ниви, да бъде богат, да има говеда, овци? Какво лошо има в това? Това са криви линии. Какво лошо има в кривите линии?
Аз засягам един въпрос, който изпъква в ума ви. Някой гладувал три дена, дошъл до един философ, който се занимава с храненето, какво нещо е храненето. Разправя надълго коя храна е здравословна. Отишъл гладният, седнал на стола и онзи започнал да му разправя теория за час–два. Онзи чака да свърши. Той му разправя за теории, а пък онзи иска да си похапне. Той пак казва: „Чакай, чакай да ти разправя. Ако ти не разбираш моята теория, ти не може да ядеш.“ Мислите ли, че ако ние не можем да разберем правата теория на професора, не може да ядем?
Някой път някой казва: „Аз това нещо не може да го направя.“ Какво разбирате под думите не може да го направя? Защо? Запример хубави картини може да гледате. Възможно е което не може да го направите, да го разбирате, не че е невъзможно. Като видиш хубавата картина, не се изисква философия. Само като видиш, разбираш дали е хубава картината. Защо именно човек не може да рисува? То е безволие, воля няма за рисуване. В рисуването е безволен човекът. Там като дойде, не може да рисува. Казва: „Аз не може да пея.“ Безволен е в музиката. Друг е безволен в науката, безволен е в доброто. Някой е волен в злото. Може да направи злото – волево е. Не може – без воля е. Някой казва: „Аз не искам да го правя.“ Умрял е, философства.
Като умре някой, излиза из физическия свят, влиза в духовния свят с физически понятия. Влязъл в този свят е и смешен. Седнал пред една трапеза, яде. Но той яде, както вечерно време вие ядете насън. Седнали сте на някоя трапеза, някои сте вегетарианци и ядете кокошка насън. Като станеш, плюеш. След като станеш, като си ял насън, има ли някаква реалност да си възприел?
Вие се намирате в положението на двама светии, от които единият проповядва, че трябва да се посоли бобът, другият казал, че бобът сам трябва да се посоли. Спорили трийсет години и не могли да разрешат въпроса. Един ден единият, който поддържал теорията, че трябва да се осоли бобът, турил да вари боб, турил една шепа сол. Другият яде и казва: „Много си го пресолил.“ Казва: „Ще се научиш солено да ядеш.“ На втория ден другият сготвил боб, но не турил никак сол. Като ял, онзи казва: „Бобът не е никак солен, безсолен си го направил.“ Казва му: „Посоли си го сам.“ Кое е по-хубаво, солен ли да бъде бобът, или безсолен? Въпросът е за приготовлението на боба. Те са въпроси: със солен боб или безсолен боб.
Ако аз бях на мястото на този светия, който не искал солен боб, щях да излея бобената вода, ще налея чиста вода. Ако е още солен, ще измия боба и като го измия, ще се обезсоли. По някой път вие ядете някое ядене много солено. Изсипете водата и налейте друга. Вас ви смущават две неща: соленото и безсолното. То са вече теории. В боба има сол естествено, но има малко сол. Няма какво да туряме, не трябва сол. Бобът сам си има сол.
Какво разбирате под думата сол? Всички неща, които имат сцепление, имат сол. Сцеплението сол произвежда в нещата. Без сол нещата се разединяват, разлагат се. Когато в мисълта няма сол, разединява се тази мисъл, изчезва. Когато в чувствата няма сол, разединяват се, изчезват, изпаряват се. Когато в постъпките няма сол, те се обезценяват. Това са твърдения.
Обичаш някой човек. Ако този човек ти свари боб, този човек, когото не обичаш, какъв ще бъде? Ако някой не те обича, пък ти свари боб, какъв ще бъде бобът, солен или безсолен? Солен ще бъде. Хубаво, тогава как ще обезсолим боба? Щом е солен, човек го сготвил, както той разбира, но понеже той не те обича и ти не го обичаш, солен е, много е солен. Казва: „Много солена ми излезе работата.“ Когато някой не те обича, много солено излиза. Какво трябва да се прави? Той е първият светия, който го сготвил, боба, първият светия, който поддържа теорията, че бобът без сол не може. Как трябва да се осоли бобът, кажете ми сега? Доста труден въпрос. Кои работи се солят? Въздухът има ли нужда от сол? Светлината има ли нужда от сол? Вземете съвременната химия, вземете един свят като нашия, има известни съединения. Тия съединения съществуват при условията, при които земята е създадена. Но ако измените условията на земята, разедините водата, има ли тогава вода? Щом разедините водата на съставните елементи, водата във формата, която ние я познаваме, не съществува. Следователно в дадения случай водата е само един емблем за един по-висш свят, дето водата в друга форма съществува.
По някой път задавате въпроса на какво се дължи успехът на един човек. Неговото ходене на какво се дължи? Значи ако човек се движи, ходи много добре, значи този човек е нахранен. Щом ходи добре, значи здрав е този човек. Някой път лекарите гледат на някой човек езика, очите, да познаят дали е болен, или не. Аз имам една диагноза, като стъпя с крака си, зная дали е болен, или не. Три степени има.
Не само по това, но и по почерка може да се познае. Като напише три букви, може да познаеш дали е здрав, или не. Значи някой има един болен почерк. Има почерци на болни хора, има други на здрави хора. Скържавите хора имат един особен почерк. Щедрите хора, които добре мислят, имат друг почерк. Има почерк на светлите мисли. Има почерк на топлите чувства. Като видиш почерка, ще знаеш топли ли са чувствата, светли ли са мислите. Нещата се изявяват. Някой човек е щедър. Има вторични елементи, които спъват. Скържавият има много ситен почерк, като мъниста. (Учителят написва много ситно на дъската.)
Съвременната бяла раса е най-красивата и най-подигната раса, но и писмото и съответства на тази подигнатост на бялата раса. (Учителят изтри написаното на дъската.)
Може ли да докажете, че е било писано. Ще прочетете, като имате очи. Като нямате, с какво ще видите? Нещата, които аз ви говоря, имат ли някаква реалност? Мене виждате, но думите, които ви говоря, имат ли някаква реалност? Мене виждате, но думите, които ви говоря, видяхте ли ги? Чухте ги. Трябва да докажете на очите. Друга бела. Трябва да докажете на вашите очи, но очите са видели говорителя, професора, но не го чуват. Те не може да го чуят. Очите отбелязват ниските трептения, но не може да го чуят, голямо усилие трябва, не го чуват. Друг начин трябва за очите да докажат, че този професор е говорил. И там има доказателство: че светлина има, всичките картини, как са се отваряли устата ги виждал, но никакъв звук не е чул.
Сега според вашите теории вие казвате: „Ти обичаш ли ме?“ Как доказвате вие? Трябва ли да се доказва, че те обичам, или не? Аз по някой път казвам: не говорете за любовта. Вие ме питате виждам ли ви, или не. Вечерно време може да питаш дали те обичам, или не, но не питате за това. Всички изобщо питате: „Той дали ме обича?“ Кои са доказателствата? Според хипотезата на обичта кои са най-силните аргументи дали те обичам, или не? Каква е теорията за обичта? С какви аргументи започва човек? Научно ви говоря. Сега оставете вашата любов. Кои са най-силните доказателства, че ви обича някой? Как ще докажете, че той ви обича? Ами религиозните хора доказват дали Господ ги обича. На туй основание те доказват: от земята доказват, от слънцето доказват, от планетите доказват, от звездите, от храната, хиляди аргументи доказват, че ги обича Господ. Все доказват, и не са го доказали още. Онзи, на когото доказват, че Господ го обича, казва: „Ако Господ ме обичаше, нямаше да ме остави като риба на скара да се пека. Не ми говори, ако Той ме обича, не би ме оставил тук да се пържа.“
Ние започваме оттам, отдето не трябва да се започва. Когато се говори научно по отношение на този въпрос, че Бог ни обича, тоя въпрос засяга мене. Аз обичам, нищо повече. Някой казва: „Обича ли ме Господ?“ Щом аз обичам, обича ме Господ. Щом аз не обичам, не ме обича. Щом аз обичам, то е най-силното доказателство, че аз обичам, е най-силният аргумент. Щом аз обичам, Господ ме обича. Щом аз не обичам, Господ не ме обича. Тъй разрешавам, веднага създавам теории.
Някой може да ми доказва музикално какво нещо е музиката. Щом аз пея, няма какво да ми доказва колко трептения има в „до“-то, мене не ме интересува. И аз да зная колко трептения има, аз го пея. Казвам, хайде Недялчо, вземи „до“. (Братът изпя „до“.) Съгласни ли сте всички? Я попитайте органа, какво ще каже. Той е авторитет. (Сестрата изсвири „до“ на органа.) Колко трептения има „до“, трийсет и две или шестнайсет? Ако има трийсет и две, „до“-то има трийсет и две форми, за да се вземе правилно. Ако е шестнайсет, има шестнайсет форми. Шестнайсет форми дават голямо изобилие на израза. Как беше? „До“. Напрежение. (Учителят пее.) Коя е противната дума? Успокоение. Синонимната дума коя е? За следния път намерете думи, които са синоними. (Учителят пее: „Желание, напрежение, желание, успокоение.“)
Казвам, в живота не се смущавайте с вашите теории, защото често има наследствени теории. Да се занимаваш със самата реалност. Нещата трябва да възприемат правилно светлината. Сърцето трябва да възприеме правилно трептенията на любовта. Кой е органът, с който може да се схваща светлината на ума? В човешкия мозък се отпечатват мислите. Умът е, чрез който се схващат мислите. Щом дойдем до мисловния свят, умът е авторитет. Щом дойдем до света на чувстванията, сърцето е авторитет. Щом дойдем до постъпките, волята е авторитет. Това са три авторитета, които са необходими. Една постъпка дали е права, или не, волята е авторитет. Туй, което може да направиш, то е право. Туй, което може да почувстваш, то е добро. Туй, което може да мислиш, е истинно. За какво човек може да мисли? Сутрин, като се събудите, за какво мислите, най-първо? Най-първо, вие, като се събудите, проверявате дали сте се събудили, или не, да не би да е някакъв сън. Раздвижването на вашите удове, ръцете, трябва да се убедите, че действително сте будни.
Разправяше ми един, една вечер сънува, че е заспал. Той е заспал и сънува, че втори път е заспал, но той мисли, като че е буден. Казва: „Като заспах, мисля, че съм се събудил, ходя на работа, на нивата. По едно време се събудих и видях, че не съм ходил на нивата, но съм в леглото.“ Питам сега, от какво произлязло това впечатление в него? Някой път хората два пъти заспиват. Заспи и сънува, че спи. Той вече влиза по-дълбоко, той по-далече отива. Втори път като заспи, трябва два пъти да се събужда. Събудиш се веднъж и още веднъж, тогава ще дойдеш на физическото поле. Втори път като заспиш, може да си в един свят, малко по-другояче устроен, отколкото физическият свят. Ходил на нивата да оре, иде вкъщи да си почива. Казва: „Събудих се и започнах да си мисля, на ума ли съм, или не. Дето мислих, че съм се събудил ли е вярно, или сега?“ После не може да си обясни факта. Не зная дали вие сте имали такъв случай. Два пъти заспивали ли сте? Някой от вас два пъти заспивал ли е?
Сега в съвременната наука нещата се изучават теоретически. Изучава се теорията за светлината, теорията за доброто, за морала. Изучава се теоретически един свят има ли го. После се изучава теоретически какво нещо е истината. Много работи теоретически се изучават. То е хубаво, не е лошо да се изучава теоретически, но всъщност трябва да има една реалност, върху която да почиват неговите наблюдения.
Първото нещо, как ще се докаже, че един човек мисли? Светлината е един от елементите, с които си служи мисълта на физическото поле. Там, дето има светлина, има мисъл. Там, дето има топлина, има чувства, вече сърцето се е събудило. Там, дето има сила, волята се е събудила. Всякога, когато волята е нормална, силата присъства. Всичките онези воли, които са слаби, малко сила има, безсилие има, волята не може да се прояви. Нещата са теоретически верни. В действителност умът без светлина на физическото поле не може да прояви човешката мисъл. Следователно светлината къде се е образувала, на физическото поле ли? Къде е главният извор на светлината? На слънцето. Всичките други светлини, които съществуват на земята, са само отражения на слънцето.
Сега аргументирам, щом ти мисли, щом твоят ум има светлина, тази светлина иде от някое слънце. Светлината на ума не произтича от слънцето. Щом човек започне да мисли, тази е Божествената светлина. В оня свят, дето умът е, там е светлината. И тогава човек започва да мисли. Той има светлина, може да мисли. И тях ги огрява светлината, но камъните не мислят. Но един камък, ако се озари от слънцето, веднага започва да мисли камъкът. Та по някой път, когато вие не може да мислите, вие сте в едно състояние, Божествената светлина я няма; нямате тази светлина, нещата са непонятни, не може да се докажат. Как ще докажеш на някой човек, че има Господ? Чрез хипотези, чрез теории? На очите не може да доказваш, че има светлина за очите. Очите не се нуждаят от доказателства на очите. То е изключено. Този, който вижда, няма какво да го питаш вижда ли. Щом питаш вижда ли, той не разбира светлината. Щом мислиш правилно, имаш Божествената светлина. Щом не мислиш правилно, Божествената светлина трябва да се доказва, косвено трябва да се доказва.
Кой е най-любимият тон на „до“-то? Кой от седемте тона е най-любим на „до“-то? „Ми“, „сол“. Да допуснем, че „сол“ е най-любимият. Как да си приказват „до“ и „сол“? Понеже има едно препятствие – „ре“, „ми“, „фа“. С тези препятствия какво трябва да правят? Цели светове, дипломатически трябва да се отнесат. Най-първо, трябва да искат разрешение да минат през техните светове. Онези от вас, които не могат да проявят дипломатически отношения, не са правилни, затуй не може да пеят. Всеки човек, който не може да пее, аз го считам неорганизиран. Най-първо, умственият му свят не е организиран. Неговият духовен живот не е организиран, пък и физическият свят, и той не е организиран. Трябва да започне да се организира. Кое във физическия свят съответства на „до“? Основното „до“ на пианото кое е на ръцете? Основният тон на вкуса кой е? „Тонът „до“ управлява вкуса.“ Трябва да разгледате живота.
Запример, ако в тебе вкусът е хубаво развит, всички хора, в които вкусът е развит, ще те обичат. Законът е верен. Ако ухото ти е хубаво развито, всички хора, на които ухото е хубаво развито, ще те обичат. Когато обичаме някои хора, които говорят хубаво, у тях ухото е развито. Някои хора сладко говорят, хубаво развито е ухото. Ако ухото не е хубаво развито, говорът приятен не може да бъде. Слухът е необходим да бъде развит, за да бъде речта хубава. Когато ухото не е добре развито, речта е груба. То е много важно. Често грубата дума цял скандал предизвиква. Онези, в които слухът е хубаво развит, имат една особеност в говора. Някой човек ще прекара десет–петнайсет години само да развие слуха си. Като се постъпи в една школа, десетина години взема само да се развие слухът. Един човек, у когото слухът е хубаво развит, не може да кажеш в негово присъствие лоша дума. Защото онези вътрешни трептения, които той има, заличават в тебе трептенията на тия лошите думи и в тебе нямаш разположение да кажеш груба дума. Някой път вие сте много сърдити, искате да кажете нещо, отъпил се е слухът ви, и тогава си готов да кажеш груби думи. Казваш: „Аз го нарязах.“ Като си го нарязал, показва, че слухът ти е отъпен. Рязането отъпява слуха.
Та казвам, трябва да пристъпите да самовъзпитате вашите чувства, да възпитате вашата уста, да възпитате вашия вкус, да възпитате вашия слух, да възпитате зрението си. Пет сетива има човек, които трябва да ги превъзпита. В новата наука за успеха на живота, за бъдещата култура туй ще бъде като основа. Писанието казва: „Ослепил си ги, да не виждат и се обърнат да ги изцеля.“
Страданията произтичат, защото хората са слепи. Ако някой ви запита, кой основен тон ще турите за светлината в съвременната музика? Запример имате седем тона, ще извадите двата полутона, ще останат пет тона тогава. В една музикална гама някои са пели с пет тона. Влизането на седемте тона има две нови думи в човека, които сега са започнали да се развиват. Понеже са недоразвити, наполовина са развити, затова полутонието е турено в музиката. На „си“ какво не му достига? Недоразвито е. На „ми“ какво не му достига? Недоразвито е. Новите чувства са те. Новите думи, които се развиват, то са полутонието в музиката. По-висши чувства са те. Липсва им нещо, полутонове са. Другите са цели тонове. „До“ по какво се различава? „Ре“ по какво се отличава? Има цял тон, може да го понижиш и може да го повишиш. „Ми“-то на пианото, ако го повишите, става „фа“. Ако го понижите, имате „ми“ бемол.
Тогава законът на музиката ще го приложите. Като приложите музиката в живота си, ще видите, че някои неща може да ги понижиш, не може да ги повишиш, както е „ми“. В някои неща може да направиш погрешка, не може да направиш добро. В кой тон се намираш, ако може да направиш погрешка, не може да направиш добро? Тогава всичките скандалджии в музиката са „ми“ и „си“, защото не може да го повишиш. Те искат да им покажеш пример. Другите тонове знаят. Като кажеш: „Направи добро“, „ми“-то казва: „Покажи ми. Това не е по моето естество. Не ми допада да го направя.“ Туй, което не допада, да направи добро, е „ми“-то. Да се понижи може, но да се повиши, не може, казва: „Моето естество е такова.“ Ако измените гамата, в изменението на гамата, „ми“-то може да се измени. „Ми“-то е само временно условие.
Някой път бедният има в джоба си само един лев. Казва: „Невъзможно е, аз трябва да умра гладен.“ Той се намира в положението или на „ми“, или на „си“. Тогава изменя гамата, туря в джоба си двайсет лева. Тогава туй, което беше невъзможно, става възможно заради него. Той има двайсет лева, може да даде един лев. Един може да даде, но едното не се дава. Две като имаш, едното може да дадеш. Допуснете, че имате само един лев в джоба си и ви го искат. Какво трябва да направите? За да се убедите да го дадете, какво трябва да направите? Как ще разрешите този въпрос? Ако имаш само един лев, как ще го дадеш? Може да умреш, ще изгубиш живота си. Може ли да дадеш сърцето си? Значи има нещо, което не се дава. Има величини, които не се дават. Една чешма седи на едно място, но водата изтича, водата не и е потребна, но чешмата е потребна. Изворът нека седи там, дето си е. Един извор не може да се премести.
Та казвам, основните неща: светлината образува теориите, а не теориите светлината. Музиката е, която образува теориите за музиката, а не теориите – музиката. Музиката съществува и без теории. Може да създадеш много теории в музиката, но стига да имаш основната музика в себе си. Доброто е, което създава теориите. Правото е, което създава теории. Истината е, която създава теории, но никаква теория не създава истината.
Какво нещо е истината? Тя не се нуждае от доказателства. Онзи, който има ум, той знае какво нещо е истината. Онзи, който има сърце, знае какво нещо е любовта. Онзи, който има воля, знае какво нещо е правото. Три основни положения. Щом имате воля, имате право. Щом имате сърце, вие имате отношение към любовта. Щом имате ум, вие имате отношение към истината. Тогава чрез правото вие постъпвате да упражнявате вашата воля. Волята е да упражняваш правото. Сърцето е да упражнява любовта. Умът е да упражнява светлината. Човек, който не управлява ума си, не управлява сърцето си и който не управлява волята си, той осакаща себе си.
По някой път казвате: „Защо трябва да има сърце?“ Във физическия свят сърцето постоянно бие. Туй сърце е построено, че постоянно изпраща кръвта по цялото тяло, щедро е. Човешкото сърце, за което говорим, то прави същото, същите функции има, то постъпва, както физическото сърце. Щом то престане, всичко е свършено. Докато този ритъм е в сърцето, кръвта върви правилно, сърцето чувства. Животът е в чувстването. Дотогава, докато чувстваш, докато твоето сърце работи, ти живееш. Щом престане то да работи, човек е мъртъв. И за ума е същият закон. Щом престанеш да мислиш, ти не си в умствения свят. Ти преставаш да живееш там.
Три неща са потребни за човека. Волята е за правото, чувстването е за доброто и истината е за човешката мисъл. Тия неща са необходими, елементарни, без които човек не може. Истината е необходима за човешката мисъл. Без истина ти не може да мислиш правилно, не може да се внесе нищо ново в човека.
Без истина нищо ново не може да се внесе в човешкия ум, без любов нищо не може да се внесе в човешкото сърце и без право нищо не може да се внесе в човешката воля. Това е за този, който иска да се възпитава. За в бъдеще това е необходимо не само за индивида, но и за дома, за обществото, за народа и цялото човечество. Туй трябва да бъде правило.
Сегашните народи минават през едно голямо изпитание. Невидимият свят, Божественият свят, ги учи на това. Те трябва да приложат правото, трябва да приложат доброто, трябва да приложат истината. Те искат да ги заставят да мислят, да чувстват правилно и да постъпват правилно. Всичките страдания в света не са нищо друго, освен да ни турят в едно нормално състояние, да отговаря животът на онази норма на правото, на доброто и на истината. Или да ги впрегнат на работа.
Новите неща идат. Новите неща във волята идат чрез правото. Новото в сърцето иде чрез чувствата, чрез усета. Новото в мисълта иде чрез мислите, чрез истината. Щом има истина, мисълта иде. А пък чувстванията идат от любовта.
„Махар Бену Аба“
Ако ви се даде една задача да изпеете баса самостоятелно на тази песен, „Махар Бену“, понеже басът и сопранът са съединени, вие ги пеете заедно. Ако ги разедините, как бихте изпели баса, но пак да звучи по-самостоятелен? Да направите баса. Не че е толкоз важно.
В един свободен свят всеки глас трябва да бъде самостоятелен. „Махар Бену“ започва от баса. Басът има преимущество, сопранът тук-там се явява, отражение имаме на сопрана.
„Добрата молитва“
Може да изпеем едно изречение: „Прави добро за Истината.“
Дванадесета лекция на Младежкия окултен клас
29 декември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
|
