„Отче наш“
Кои бяха положенията на миналата лекция?
Какво значи да мисли човек? Когато казваш: „Аз ще пея“, без да пееш, какво значи? Казваш, че пееш, но не пееш. Човек може да говори за светлината, без да има светлина около себе си. Нощно време може да говори за светлината, без да има светлина. Бедният може да говори за пари, без да има пари. И болният може да говори за здраве, без да има здраве.
По какво се отличава един човек, който мисли? По какво се отличава един човек, който чувства, и един човек, който постъпва? Кои са отличителните черти? Кои са отличителните черти на белия и черния? Казватe: бяло и черно. Кои са отличителните черти на бялото? Те са маловажни работи, казвате: влиза и излиза. Каква е разликата между влизането и излизането?
Какво ще наречем това положение, слизане надолу и възлизане нагоре? Кое се е родило по-напред в света, сиромашията или богатството? Вие по някой път питате защо сте сиромаси или защо сте богати. Философски въпроси. Кое се е родило по-напред, сиромашията или богатството? Богатството. Сиромашията – после. Кое се е родило по-напред, знанието или невежеството? Имало ли е първоначално хора?
Раждане, значи проявяване. Да се роди нещо, значи да се прояви. Но преди да се е проявил човек, той е съществувал някъде като една възможност. От какво зависи днешната светлина на земята? Нали от слънцето. Иде момент, когато слънцето изгрява. Кое е причината, слънцето ли е причината, или земята е причината? Каква е службата на земята? Каква е службата на слънцето? Сега същият въпрос се поставя: слънцето ли се роди по-рано, или земята?
Вие по някой път сте недоволни от сиромашията. Щом сте недоволни от сиромашията, скарали сте се с нея. Щом сте доволни от нещо, то ви е приятел. Недоволен си от сиромашията, между сиромашията и тебе има речено-казано, обикновени думи. Тогава сиромашията се сърди, и ти се сърдиш на сиромашията. Гледате се, но сръдня има. Питам защо хората се карат със сиромашията? Най-първо, защо сте недоволни от сиромашията? Какво лошо има в нея? Кое е лошото на сиромашията? Може ли да кажете кой е първият, който кръстил сиромашията? Кой даде това име? Българите казват сиромашия, англичаните казват poor, французите казват pauvreté германците казват Armut. Кой и даде това име? Вие запитвали ли сте се някой път защо сте сиромах?
Когато слънцето изгрява сутрин и когато залязва вечер, каква е разликата между изгрева и залеза? Изгревът започва с тъмнината и свършва със светлината. Залязва – започва със светлината и свършва с тъмнината. Някой път вие имате една ясна мисъл, имате закона във философията. Всякога слизането подразбира инволюция, слизат нещата. Щом започнат да се качват, има еволюция на нещата. Вие сега всички се справяте с инволюционните мисли за живота. Слизате, имате високо мнение за себе си, че забравили сте. Имате високо мнение за себе си, че сте отнякъде, не знаете откъде сте тръгнали. Че сте тук, знаете, от коя станция тръгнахте, не знаете, никой не помни. Че сте сега на тази станция, знаете, като заспивате, забравите.
Да допуснем, че вие сте недоволни. Кои са качествата на недоволството? Кое става причина да сте недоволни от някои неща? Сиромахът е недоволен, че не е богат. Той желае богатството, не желае сиромашията.
Какво разбирате под инволюция, инволюционен начин? Богатият е доволен от богатството си, сиромахът е недоволен от сиромашията си. Макар да сте недоволен, богатият е кандидат за сиромашията. Когато си недоволен от сиромашията, си кандидат за богатството, мечтаеш за богатство. Колко души има във вас кандидати за богатството? Два процеса са. Смяна трябва да стане. В света ние не разбираме какво нещо е една смяна, имаме едно смътно понятие.
Ти си недоволен, имаш идеята за сиромашията. Вие нямате правилно понятие какво нещо е сиромашията. Вие подразбирате сиромах човек да няма пари. За сиромашията, щом дойде, мислите, че който пари няма, той е сиромах. Ако имаш говеда, ако имаш овци, най-първо, се унижаваш, казваш: „Аз не съм говедо, не съм овца, не съм птица.“ Считаш, че не си като тях, не ги желаеш. Но те те правят да си богат. Туй, което в твоя ум е ниско, те прави богат. Като имаш говеда, си богат; като имаш овци, си богат; като имаш кокошчици, си богат. Като имаш хиляда кокошки, по един наполеон кокошката – хиляда наполеона. Тия кокошки, които те унижават, те те правят да ходиш с достойнство. Като нямаш кокошки, наведеш се. Защо, когато имаш хиляда кокошки, се издигаш, когато нямаш, се навеждаш? А кога човек се навежда? Аз се чудя защо хората при сиромашията се навеждат, когато нямат нищо на гърба си. При богатството да се наведе, разбирам, понеже е натоварен, естествено е, но сиромахът да се наведе, туй не разбирам.
Как си го обяснявате, че при сиромашията човек се навежда, а при богатството се издига нагоре? По някой път произнася ли ли сте думата сиромашия? Казвате: си. Какво значи сиромах? Туй са главните букви на сиромаха. Я изпейте: сиромашия. Тя песен иска. Какъв глас да и дадем на сиромашията? Ако вие не сте сиромах, щом вие не сте сиромах, вие нямате възможност да си дадете нещо. Само на сиромаха може да дадете нещо. Само богатият може да даде. Богатият няма възможност да вземе, но има възможност да даде. Само богатият може да даде. Си как да го пеем? Трябва да се създаде една песен за сиромашията. Представете си, че имате една малка капка. Тя е безопасна. Имате една капка, си, водна капка. Тази малката капчица малките мушици считат едно благо, но милиони такива капки на едно място стават опасни: в тях човек може да се удави.
Казвам, сиромашията какво съдържа в себе си? Кои хора са активни, сиромасите или богатите? Има две понятия за сиромашията. Вие вземате сиромашията като болезнено състояние. Болест и здраве. Астрологически винаги обвиняват Сатурн. Каквото нещастие стане в света, казват: „Сатурн.“ Сатурн хабер няма. Хората казват: „Сатурнов тип“ – който е виновен, но той не е виновен. „Има нещо в тебе сатурново.“ Че какво може да се сърдите на един сатурнов тип, който може да разсъждава философски? Какъв тип е сиромахът? Хороскоп ако и направите, на сиромашията, какъв тип е? Богатството какъв тип е? Аз наричам учен човек онзи, който може да се справи със сиромашията и богатството. Като срещнеш, знаеш как да се справиш.
Да разбираш езика на сиромашията. На какъв език говори сиромашията? На всичките хора говори, всички хора познават сиромашията. И богатството е познато. Има едно естествено положение на богатството, то е благо. Има едно неестествено положение на богатството. Ако ти си сиромах, има една сиромашия, която е ужасна. Сиромах си – нямаш никаква добродетел, то е сиромашия. Богат си – имаш добродетел. Може ли да продадете добродетелта за нещо? Думата добродетел може да я преведете някъде. Кое е добродетел в света? Туй, което не може да се продава. Що е добродетел? Туй, което не може да се продаде, то е добродетел. Туй, което може да се продаде, то не е добродетел. Значи сиромашията има една добродетел, която не може да се продаде. В това седи всичката сиромашия.
Сега в какво седи качеството на богатия? Какво има богатият? Вие вече имате понятието за сиромаха. Сиромахът има една добродетел, която не може да се продаде. Сиромашията не може да я продадеш. Сто пъти доброто да продадеш, и може, щом го продадеш, погледнеш, пак дошло. Казва: „Никъде не стоя.“ Не седи никъде. Хората, на които си го продал, казват: „Не седи вкъщи, ще се върне при тебе.“ Но доброто турете на работа, може да работи. На сиромаха там е всичката мъчнотия, че той не знае езика на доброто. Доброто, като не го туриш на работа, то те мъчи.
Сега всички вие се мъчите от какво? От две неща се мъчите. Всички вие се мъчите от доброто. Как ще докажем, че се мъчите? Аз без да ви говоря, за втория път докажете ми как се мъчи човек от доброто. Гладният, като не може да яде, как се мъчи от яденето? От яденето се мъчи. Гледа яденето, не може да го яде. Представете си, че ръцете са свързани, пред вас има хубаво ядене, три–четири дена не сте яли. Яденето пред вас седи, вие не можете да го ядете. Защо вие се мъчите? Нямате възможност да го ядете. Всички вие се мъчите, имате желание, вързани сте. Има нещо, което ви мъчи, считате известно благо, пък нямате възможност. Но то са предположения, че нямате възможност. Туй, което виждаш, може ли да го постигнеш? Слънцето, което виждаш, може ли да го постигнеш? Светлината, която приемаш, тя е дошла при тебе, но ти не искаш да знаеш какво има слънцето. Каква ще бъде разликата, ако гледаш слънцето и си тук, на земята, и ако си на самото слънце? Каква е разликата?
Вие всички се намирате в едно положение, което не е ваше. Вие сте като войници, на които заповядват: „Наляво, надясно…“ „Наляво!“ – наляво. „Надясно!“ – надясно. „Направо!“ – направо. „Стой мирно!“ – седиш. „Тръгни!“ – тръгнеш. Като войници постоянно ходите. Сега дишате, не сте господари. Ако дишаш, приятно е, ако не дишаш, ще се мъчиш. Ако гледаш, ще ти бъде приятно. Ако слушаш, ще ти бъде приятно, ако не слушаш, ще ти бъде неприятно. Ако работиш, ще ти бъде приятно, ако не работиш, няма да ти бъде.
Казвам, при сегашните условия трябва една нова философия, с която трябва да започнете. Да започнеш науката сиромашия – С. Имате с. Какви черти има с-то? Има две страни. Какво означава плюсът? Туй са задължения. Защо си станал сиромах? За да се научиш да работиш. Всеки, който е сиромах, той работи, да се учи да пее. Всички възможности седят в сиромашията. То е курс, който трябва да минеш. Като минеш този курс, ти започваш като сиромах, свършваш като богат.
Тъй разгледана, сиромашията има смисъл. Разгледана сиромашията в нейното статическо положение – че нямаш пари, нищо не означава. Има ли някой от вас сиромах? Няма нито един. Вие още не знаете какво нещо е сиромашия. Вие говорите за сиромашията, но нито един от вас не е сиромах. Толкоз време ходя да търся сиромашията, не съм намерил още сиромах човек. Намерил съм актьори да играят, колкото искаш, облечени в какви ли не скъсани дрехи, скъсани обуща, но не е сиромах. Или шапка няма, или риза няма. Това не е сиромашия. Вие имате един ум, трябва да го употребите. Сиромаси ли сте? Не сте. Имате един капитал, който трябва да обработвате. Че ти може да станеш богат само в една минута. Ти си силен човек, имаш сила. Имаш един богат милионер, хвани го за гърлото – на богатия отива всичкото богатство. Този ще го удуши. Една дума речи на този човек, че ако искаш, ще избавиш богатия. Онзи го души, кажи: „Остави този човек.“ Отмахнеш го. Някой души богатия. Иди, хвани го за ръцете, освободи го. Богатият ще ти даде богатство.
Вие имате едно неразположение. Защо не обяснявате психологически? Хванал някой от вас богатия за гушата и го души. Всяко неразположение, отчаяние, показва, че вашия богат го души някой. Защо не го освободите. Иде този, който го души. Кажи: „Какво правиш? Остави този човек.“ Освободете себе си, кажете: „Да се освободи човек.“ Освободете вашия богаташ, не го душете. След като го освободите, веднага ще се зароди желание, ще започнеш да мислиш. Туй, което наричаме психологически мисъл, то е моментът, когато си освободил богатия от някое голямо нещастие. (Към една сестра:) Олга, как освобождаваш твоя богат? „Пея.“ Пеенето отпосле иде. Най-първо, трябва да се воюва. Вие тупате богатия, сиромаха никой не тупа, сиромаха няма какво да го тупаш. Сиромах разбирам човек, който е свободен от всичко, няма какво да го тупаш.
Ако искаш да си починеш в света, трябва да станеш сиромах. Всичката философия в живота седи: ако искаш да бъдеш щастлив, стани сиромах. Няма нищо да те мъчи. Представи си сутрин – имаш хиляда кокошки, имаш хиляда патици, имаш хиляда прасета, имаш хиляда коне – като станеш сутринта, всичко туй закрякало. Сам трябва да се справяш. На кокошките трябва да даваш да ядат, на патиците, на свинете – всичко закрякало. Може ли да бъдеш свободен? Голямото безпокойство в света произтича от голямото богатство. Всички казват: „Давай.“ Сиромах ли си, никой няма да те вика. Седиш спокоен, казваш: „Олекна ми на душата.“
Сега казвате: „Все си е хубаво човек да има хиляда прасета.“ Едно прасе около сто килограма, колко струва сланината, не зная. Колко струва свинското месо? Трябва да знаете. Казвате: „Не употребяваме свинско месо.“ Парите употребявате ли ги? Но се интересувате колко върви златото. Грамът колко е? Сто и шестнайсет лева. Ами месото колко е? Ако някой път се отчаяте, искате да се самоубиете, яжте свинско месо. Щом ядеш, престане ти отчаянието. Отчаянието се лекува със свинско месо. Ще го опечеш на кебап хубаво, ще туриш малко лимон отгоре.
Да допуснем, че имате злато, имате и една бучка захар. Златото е от минералното царство, захарта е от органическото царство. По какво се отличават? Ако турите златото във водата, не се топи. Ако турите захарта, тя се стопява. Има нещо във вас, което се топи, пък има нещо, което не се топи. Туй, което не се топи, и то е добро, но трябва да знаете как да го употребите. Ако всичко се топи, зло е. Но ако всичко не се топи, пак е зло.
Да кажем, вие седите в себе си и сте недоволен. Захарта показва как можете да се освободите от вашето недоволство. Ти имаш известно недоволство, имаш някаква болест, имаш някакви препятствия. Захарта показва по кой начин може да се освободиш. А пък златото, и то се топи, но при друг случай. То във водата не се топи, но в огъня се топи, при хиляда и шестстотин градуса значи то се топи. Захарта показва при обикновения живот как да се справите лесно. Захарта е най-лесният метод за справянето с мъчнотиите. Златото показва как да се справяте с големите мъчнотии. Златото е огън. За да бъдеш силен, трябва да разполагаш със златото, при слабостта – със захарта. Сиромашията се занимава с какво? Със захарта. Богатият се занимава със златото, затуй го има – всичкото злато трябва да го превърне в работа.
И тъй богатите хора защо ги пращат в ада? Да се разтопи златото. Защо захарта я пращат във водата? За да се разтопи.
Та казвам, мисълта е един процес, както аз я разбирам. Ти си богат. Ти за да се освободиш от своето богатство, трябва температура. За да се освободиш от своята захар, трябва ти вода. Ако имаш несгоди в живота, от какво произтичат? Защото несгодите могат да произтичат от сиромашията. Несгодите може да произтичат от захарта и от златото. В живота имате такива състояния. Богатите хора навсякъде са изложени на голям страх. Един богат човек постоянно се страхува. Дето мине, го е страх, да не би да го претрепят заради богатството. Сиромахът ходи, никой не го претрепва, но вътре има разбойници, те го преследват, казват: „Дай ни от твоята захар.“ Туй, което го мъчи, то са вътрешните разбойници, които захар искат от него. Външните разбойници търсят злато, а вътрешните търсят захар.
Кои търсят захарта? Децата. Значи вътрешните разбойници са децата. Вътрешните разбойници, това е водата, външните разбойници, това е огънят.
Когато имате една мъчнотия, вие ще може да я разрешите или чрез вода, или чрез живот, или чрез огън (това е човешкият ум). То е закон. Има известни мъчнотии, които може да ги разрешиш чрез ума си, има други мъчнотии, които може да разрешиш със сърцето си, има други – с волята си. Да допуснем сега, че вие имате едно мрачно настроение, толкоз мрачно, че животът се обезсмисля, казвате: „Не ми се живее.“ Даже сте имали такива задачи. Няма някой от вас, който да не е имал. Казват: „Не ми се живее.“ Какво разбирате под думата не ми се живее? Същото нещо е, когато някой каже: „Не ми се работи.“ Защото животът сам по себе си е великата работа, единствената работа, която е дадена на хората – да живеят. Другите работи отпосле се явяват. Как ще се справите с онова мрачно настроение?
Един малък опит. Дават ви на езика нещо стипчиво или нещо горчиво. Как ще се справите с горчивината? Плюеш, плюеш, като изплюеш, горчивината ви замине. Ти не искаш да плюеш, но ти искаш, не искаш, плюеш – очисти се горчивината. От горчивината ще се освободиш, като плюеш. А с отчаянието как ще се справиш? Направете един опит: ако ви заболи някой път коляното, плюйте най-малко сто пъти, вижте какво ще стане. Като ви заболи коляното, никакъв компрес не туряйте. Започнете да плюете. Като плюеш три–четири пъти, ще оздравее коляното. Сто пъти като плюеш, ще стане една промяна. Щом ви заболи коляното, търсите лекар. На лекаря ще хванете превозно средство, да разбере какво е на коляното. Той ще каже: „Известно възпаление има там.“ Станало някакво възпаление – ще предпише някаква рецепта с някакви мазилки на коляното. Някой път оздравее, някой път не оздравява. Българите лекуват заболялото коляно разно. Какво ти коства сега да плюеш на коляното си отгоре? Христос като дойде и един сляп като Го срещна, Той плю на земята, направи кал, намаза очите на слепия и му каза: „Иди се измий.“ Изми се човекът и прогледа. Ако не беше плюл и не беше намазал очите, и не беше му казал да иде да се умие, щеше ли да прогледа?
Вие всички сте майстори на плюенето. Няма някой от вас, който да не е плюл. Броили ли сте някой път колко пъти на ден плюете? Има ли ден никак да не сте плюли, да прекарате целия ден, без да плюете? Колцина от вас има да не плюете цял ден? Ще забравите и ще плюете. Не искам да ви отучвам, ще ви създам нещастие. Благодарение, че плюете – ако не плюете, работите щяха да се влошат още повече.
Казвам, това са процеси. Процесите в нас съществуват, показват на всинца ви начини, по които може да се освободите от известни несгоди, които съществуват в света. Една несгода има, която вие не знаете, едно нарушение има в мисълта ви. Запример някой, като не знаеш как да говориш, може да си причиниш неприятности. Един приятел имаш, кажеш една дума не намясто, веднага се зароди едно противоречие. Някой път в тебе се зароди едно противоречие, понеже си казал нещо, което е в дисхармония с битието. Ти си недоволен от живота и критикуваш, недоволен си от живота и казваш: „Защо е създаден светът? Защо да съм сиромах? Защо да съм болен? На мене ли се даде всичко това?“
Та първото нещо, спрете се върху една мисъл съществена, която е за вас. Задайте си въпроса на себе си какво искате, какво ви не достига. Искайте онова, което ви не достига. Всяко едно недоволство всякога показва, че има нещо, което не ти достига. Туй, което ти не достига, може да го добиеш по два начина по един естествен път. По един естествен път какво ви струва вас да кажете една хубава дума? Ако някой е сиромах и ме пита как може да стане богат, щях да му кажа така: „Ако живееш в София, посети днес сто души богати хора, мини само в кантората на някой банкер, богаташ. Погледни къщата. Всеки ден да посещаваш по сто души богати хора най-малко. И като ги видиш, да ти стане приятно – ти си вече кандидат.“ Ако някой от вас иска да стане учен, да посети на ден сто души учени хора, да посети къщите им и като ги гледа, да му е приятно, че са учени. Ако някой иска да стане музикант, да посети сто музиканти. Ако иска да стане поет, да посети сто души поети. Не зная в България има ли толкова поети. (Учителят пее). Я сега да изпеем: „Си…“ Повишен ли е тонът на сиромашията, или е понижен? Какво означават ниските тонове? (Учителят пее:) „Си-ро-мах, сиромах, сиромах, -мах, сиромах, сиромах, -мах, -мах, сиромах, сиромах, сиромах.“
Ако си сиромах, неразположен си, ти туряш в сиромашията нещо, което не съществува. Ти си го измислил това нещо. Трябва да го разтопиш. Направи сиромашията като средство за богатството. Ти, като намериш богатството, ще може да го оценяваш – сиромашията ще образува онзи път, да идеш до богатството. Ако нямаш сиромашия, няма да можеш да използваш и богатството.
Благодари, че си сиромах. Като станеш богат, пак благодари, дръж в ума ти сиромах пак да станеш. Като си сиромах, да имаш за идеал да станеш богат. Като си богат, да имаш за идеал да станеш сиромах. И двете неща трябва да ти бъдат идеал: идеалът да е сиромашията, идеалът да е богатството. То е естественото положение – да желаеш и сиромашията, и богатството. То е кръгът на движението.
В сиромашията трябва да бъдеш щедър. Ако ти си сиромах, в сиромашията трябва да се научиш на щедрост. И в сиромашията трябва да се научиш да работиш. Щом се научиш да бъдеш щедър, щом се научиш да работиш, ти богат ставаш.
Онзи, който не знае да пее, трябва да работи целия ден, да се упражнява. В пеенето има меки тонове, с които трябва да намажеш хората. Някой пее, но не може да ги намаже. Един тон може да бъде много чист, но да няма мекота в себе си, дава само едно отражение. Една картина може да бъде приятна, само е едно отражение. Меките работи са, които предават друго нещо. Мекият човек има едно качество, че има една възможност. Той дава нещо от себе си. Ако ти не омекнеш, ако си корав, на коравината трябва да дойде огънят, да смекчи тази коравина. Ако си мек, трябва някой път да станеш по-твърд. Твърдостта е едно постоянно качество. При дадени условия човек трябва да бъде твърд, при дадени условия трябва да бъде мек; при дадени условия трябва да бъде сиромах, при дадени условия трябва да бъде богат.
Сиромах ти трябва да бъдеш – когато възприемаш нещо, да слушаш. Сиромах трябва да бъдеш, когато слушаш някой концерт. Като слушаш, само възприемаш. Като се върнеш дома, прави всичката своя критика. И в живота възприемай живота тъй, както е. Слушай живота, каквото виждаш, да се радваш на това. Това е за този, който разбира.
Някои хора казват: „Оголяхме.“ Докато човек не оголее, човек не става. Но все таки човек се ражда с една мантия. Като се роди, вземат му царската мантия, събличат го, и тогава майката го обвие с една обикновена дреха, казва: „Да се подчиняваш. Каквото ти казвам, ще слушаш. Ти си голям аристократ. Каквото ти заповядвам, ще мълчиш.“ Детето има право само да си поплаче по някой път. Майката започва с монархия и постепенно свършва с демократизъм, оставя го свободно.
Най-първо, всяка мисъл ще я ограничите. Ограничете себе си. След започване на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите постъпки, да им давате свобода. Вие им дадете свобода, после ги ограничавате. То е естествен закон. Най-голямото ограничение ще туриш в началото. Природата започва с туй ограничение на сиромашията, казва: „Ограничи себе си до минимум. След туй започни да даваш на себе си свобода, всеки ден по малко, по малко, докато станеш напълно свободен.“
Та мислете върху закона за освобождаването – или водата, или огънят.
Хубаво е да направите едно стихотворение за сиромашията и за богатството, но няма да ги мажеш с червена боя, никаква гарнитура няма да туряш. Копринени дрехи ще туряш, златни, но да не са позлатени. Брилянти ще им турите, но не стъкълца. Сиромашията като дойде, трябва да и турите една царска мантия.
Сега кои са съществените неща, които остават? Вие трябва да се освободите от вашите стари методи, които вие имате.
Вие, когато ви са студени ръцете, как се лекувате? (Учителят духа на ръцете си).
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Десета лекция на Младежкия окултен клас
15 декември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
|
