Добрата молитва
Молитвата на Царството
Духът Божи
Ще прочета 12-та глава от Посланието към римляните.
В начало бе Словото
На български има една дума: „истинско положение“. Какво се подразбира под тези думи? Някои употребяват думата „среда“. Наглед това са обикновени работи. Трябва дълго време, за да се изяснят, за да схванем каква идея се крие. Истинско положение е, че рибата трябва да живее във водата. Щом излезе от истинското положение – водата, тя ще се намери в трудно положение. Може да и разправяме за един идеален свят, че въздухът е по-добър от водата, но тя не е нагодена към тая среда. Тя ще подскочи нагоре над водата и пак ще влезе във водата. Рибите са правили такива опити. Та всички религиозни хора са риби, които живеят във водата и като мислят за онзи свят, подскачат малко и пак влизат във водата. Понеже не се живее там. Съвсем друга среда е. Вие казвате: „Това не е за нас“. То е бъдещ свят, към който ние се стремим.
Сега ми дойде една нова мисъл. Една картина се представи пред мене. Тя е следната: Всички вие искате да ви сложат на първо място. Никой от вас не обича да вземе последното място. Но първото място е миналото на човека, а последното място е настоящето или бъдещето. Вземете Библията за сравнение. Кое е на първо място там? Нали Библията е писана преди хиляда години. Това, което е писано най-рано, заема първото място в нея. А пък настоящето го няма там. Даже каквото е писано преди 2000 години, в нея е на опашката, накрая. А пък настоящето е това, което се говори. То ще се пише в бъдеще. Ако вие искате да бъдете първи, то сте отживели века. А пък ако искате да бъдете последни, то сте в настоящето. Така се представя пред нас новия живот. Онези туристи, които са тръгнали 4–5 дни по-рано, те зад нас ли са, или пред нас? Дните са назад. Те са се изменили, но тези туристи са напред. Туристите, които са тръгнали преди 5 дни, са пред нас, а дните са зад гърба ни. Ако ние тръгнем след 4–5 дни, тогава дните са напред, а ние сме отзад. Та, когато нашите дни ще дойдат отзад, ние ще дойдем отпред. Та ако времето е назад, вие сте напред. Ако времето е напред, вие сте назад. Когато времето отива напред, ти отиваш назад. Когато времето отива назад, ти отиваш напред.
Нали сте били при някой кладенец. На него има въже. По някой път има две кофи. Винаги празните кофи отиват надолу, а пък пълните – нагоре. Това, което трябва да работи, отива надолу, а пък това, което трябва да почива, отива нагоре. Пълната кофа има богатство. И на нас ни трябва богатство. И казват и: „Я дай това богатство тук, то не трябва да седи долу“.
Представете си, че вие имате едно такова съзнание: ние сме такива кофи, които пускат долу и изкачват нагоре. Има и трето положение. Когато онзи, който работи с кофите, си замине, какво остави кофите, както става с последните? Тогава те ни надолу, ни нагоре отиват.
Много християни и светски хора има, които казват: „Аз не искам да ми влияят“. Че ако не искаш да ти влияят, няма да мръднеш от мястото си. Ако вятърът, слънцето, хората и пр. не ти влияят, тогава ще седиш на едно място и никакъв прогрес няма да направиш. Вие се радвайте, че ви влияят. Защото щом ти влияят, и ти ще влияеш.
Вие вземате много високо становище – искате да не ви влияят. Прави сте, но това становище е валидно само за Бога. Бог няма кой да му влияе отвън. Но на Бога ние му влияем отвътре. Господ, който е толкова велик, ти, като почнеш да му се молиш, той, който е решил да те накаже, понеже няма кой да му влияе отвън, отлага наказанието. После е решил някой път да те благослови. Но ти станеш опърничав. С това ти го заставяш да не ти дава благословението. Ти си пак причината. Той е благ. Но той казва: „Нали така прави, няма да му дам“. Ако Бог така се влияе, тогава каква е вашата философия? Това показва съвършенството на Бога.
В света всякога се влияем ние от две неща: от добро, и от зло. Не е зле да се влияем от злото. Ще станеш активен. Не е лошо да се влияеш от доброто. Прилежен ще станеш. Представете си следното. Някой път ние казваме, че някой се е разгневил. Но гневът е потребен. Гневът мели брашното. Благодарение на него всичкото брашно е смляно и хлябът е опечен. Гневът пече хлябът, пече дървата. Навсякъде той прави нещата. А пък доброто урежда – стаите ще нареди, килимите ще постеле, ще сложи масата. Меките работи са от доброто. Злото е отвън, а доброто е отвътре.
Зло има в света. Ние разбираме какво нещо е злото. Писанието казва на едно място: „И понеже Адам стана като един от нас, да познава доброто и злото, значи учен човек стана Адам, да не би да създаде беля, да отиде вън да оре и да копае. Адам не е за тук“. Че майката, когато иска да се освободи от своето дете, когато стане палаво, какво го прави? Някой път го потупва, но вижда, че не става така, и казва: „Хайде да го пратя на училище“. 4, 5, 6 часа той трябва да е зает в училището и тя си почива. И като се върне детето, то веднага представя своите претенции и иска.
Някои от вас мислите, че не сте деца. Право е, че не сте човешки деца, но сте Божествени деца. И като деца, някои от вас добре се учите, а пък някои не се учите добре. Например, учителят ти дава да нарисуваш някоя картина, а ти рисуваш как да е. А пък той е взискателен. Дойде той и проверява. Аз съм виждал как учителят дойде с молив и драска върху твоята картина и нарисува друго. Или даде някоя тема да разработиш. Ти си писал нещо и мислиш, че е идеално, и се въодушевяваш. Дойде учителят и нашари написаното и ти казва: „Препиши“. Тебе ти е неприятно и почнеш да казваш по адрес на учителя: „Той не разбира“.
Сега вие се учите, вашите учители драскат върху вас. Но и вие ще станете учители, и вие ще драскате тогаз. Когато един стане учител на себе си, как ще поправи една своя погрешка? Казвам: Религиозните хора са направили едно голямо отклонение. В сегашните хора има едно отклонение и то не на 23 градуса, а на 30 градуса. Така е и у религиозните. Тяхната ос е отклонена толкоз. А пък оста на светските е отклонена на 90 градуса. И тази ос е отвесна. Сега ще ви кажа някои неща и вие ще мислите върху тях. Да вземем музиката. В старо време музиката вървеше само по една линия – крива хоризонтална линия. Това са мелодиите. Тоновете вървят един подир други на степени. В сегашната музика, освен мелодията, има и хармония. В хармонията тоновете са поставени отвесно един на друг. Мелодията се пише хоризонтално по крива линия, а пък хармонията се пише отвесно. А щом дойдете да свирите на някой инструмент, то и мелодията, и хармонията се изпълняват хоризонтално. Хармонията се пише отвесно, а се изпълнява хоризонтално. Мелодията се пише на крива линия, а се изпълнява по права линия. И в пианото, и в цигулката по права линия. А по крива линия се пише. Ръката при изпълнението върви по права линия. Ако вие не сте майстор да изправите кривите линии на мелодията и отвесните на хармонията, вие не знаете да свирите.
Онзи пианист, като си сложи ръцете на клавишите и свири онези отвесно сложени ноти, той трябва да знае в какво направление трябва да вървят дясната ръка и лявата. Някой път ръцете се приближават, а някой път се отдалечават. А някой път се прекръстосват. Когато лявата ръка отива към дясната, тогава лявата минава отгоре над дясната, после дясната минава отгоре над лявата.
Вие ще кажете сега: „Те са обикновени работи“. Че ако ти не знаеш как да свириш в живота, питам тогава: Где е волята ти? Твоята дясната ръка е умът ти, а твоята лява ръка е сърцето ти.
Един приятел, музикант, разправя за Моцарт: Той, като свирил, дошъл до една нота, която не могъл да вземе с ръцете си, понеже те били заети, и той я е изсвирил с носа си. Нямало как да я вземе и я взел с носа си. Като трета ръка. Считайте, че религията е наука, велика наука за сърцето. Считайте, че философията е наука за ума. Считайте, че въпросът как трябва да се живее на земята е наука за волята. Волята се занимава с материални работи. Тя е най-тежката работа. И всеки един човек, който има слаба воля, той не може да живее добре на физическото поле и религиозните хора са много слаби по воля. Религиозният знае да се моли хубаво, да пише хубаво, да декламира хубаво, но като му дадеш нещо да гради, кола да кара, не може. Той проповядва, че не трябва да се бие коня, че човек трябва да има братско отношение към всички, а пък светският човек работи с камшика. Религиозният оставя коня и конят не върви. Той казва: „Не трябва да бия“. Той взема чука и иска да удари камъка, но си казва: „Може да го боли камъка“. Не иска да го бие. После слага една греда, но Писанието казва, че не трябва да се дяла. И я слага без дялане, та да мине без страдание. Без страдание може ли? Може без страдание, но нищо няма да стане. Без страдание нищо няма да стане, а пък със страдание нещо ще стане. Като стане нужда да оре, понеже като прекара плуга през нивата, ще разкъса тревите. И затова хвърля семената по мирен начин, отгоре, но нищо не става. Ще се оре майсторски. Най-малко на 30 сантиметра дълбочина и колкото трясък има, ще го изкараш навън и ще посееш, после ще покриеш посятото отгоре и ще очакваш една добра реколта.
Светските хора са много умни. Светският се пазари добре и казва: „Отивам да работя и добре ще ми платиш“. Религиозният казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти“. Целият ден работи и вечерта стопанинът му плаща 15 лева. Религиозният погледне и казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти“. Целият ден работи и вечерта стопанинът му плаща 5 лева. Религиозният погледне и казва: „Не ми оцени труда“. Роптае, но нищо не му казва. Казва си: „Представи си, не ми оцени труда!“ Че ти каза: „Каквото се откъсне от сърцето ти“. Онзи човек е умен. Цял ден е работил и онзи му даде едно житно зърно или една ябълчена семка. Казвам: „Много добре ми плати“. Отивам и посявам това житно зърно и то брадясва и даде 40 стръка и всеки стрък дава 50 зърна. Няколко години подред посявам получените зърна. И след три години от това житно зърно аз имам 10 пъти повече зърна, отколкото ако беше ми дал 50, 100 или 200 лева. Че ако ти отидеш да работиш на един светия, той пари няма да ти даде. Той ще си вдигне ръката и ще те благослови. Няма да те благослови така, както знаете, но ще си простре цялата ръка нагоре, с дланта навън, и ще те благослови. Вие искате да благословите по този, първия начин. А той ще си вдигне ръцете и ще те благослови, и ще каже: „Бог да те благослови“. Той не ти дава пари. Той счита, че да ти даде пари, от негово гледище, е престъпление. Но казва: „С това благословение, което ти давам, ти иди в света и ще прокопсаш“.
Та казвам: Четохме сега 12-та глава. Там се казва: „Представете вашите тела в жертва жива, свята и благоугодна Богу“. Ти, ако не представиш дробовете си в служба на въздуха, какво ще стане с тях? Ще заболеят, ако не служат. Ако не представиш своите очи в служене на светлината, те ще заболеят. Ако не представиш своите уши в служене на звука, те ще заболеят. Ако не представиш своя нос да разбира онези ухания, които излизат от цветята, той ще заболее. И ако не представиш своята уста в служене на Бога, да говори сладко, тя ще заболее. Да говориш сладко, това е работа, велика работа. Един беден човек пожелал да посети един болен богаташ. Казал: „Аз искам да го видя“. Отишъл при богатия, махнал с ръката и си казал: „Ще оздравееш. Да те благослови Господ! Като оздравееш, изпълняваш Волята Божия, за да не заболееш отново“. Богатият вика секретаря си и му казва: „Дай на този човек 20 хиляди лева. Да го благослови Господ за думите му, които като мед паднаха на моето сърце“. Ако бедният седеше и ако не беше казал нищо, нямаше да му дадат. Какво му коства да каже тези думи: „Ще се оправи тази работа, Господ да те благослови“? И богатият го благославя. Казва: „Дайте му 20 хиляди лева“. Колко ще ви коства да раздвижите въздуха, колко енергия ще изхабите, да кажете някому: „Вашите работи ще се оправят“! Господ ще ви благослови. Любовта никога не довежда нещата. Тя винаги изпраща хората на работа. Вие може да знаете кой е любимият. Някои искате да знаете кой е любимият, дали обичате някого. Ще ви дам една диагноза. Няма да ви разкрия всичките тайни. Как ще познаете дали ви обича някой, или не? Онзи, който ви обича, щом дойде при вас, у вас се ражда една мисъл, желание да четете, да учите. Това е Любов! Или да кажем, че вие сте болен. Този човек, като мине покрай вас, у вас се събужда желание да ядете, да ви наготвят хубаво. Този човек ви обича. А ако сте здрав и мине покрай вас някой и се пресече апетита ви, този не ви обича. И ако мине някой покрай вас и се пресече вашият апетит и желание да учите, този човек не ви обича.
Любовта е един велик стимул към велики работи. Защото великото в света седи и в малкото, и във великото. Едно благословение е Любовта. Любовта те изважда да видиш Божията Светлина. Тя е един подтик. Вие гледали ли сте Любовта в светлината? Човек, когото не обичате, като погледнете лицето, то е като мраморна статуя, няма нищо за обич. А пък когато погледнете някого с Любов, тази статуя оживява, лицето оживява и вие виждате гениални работи, добродетели. С Любов виждате много добродетели, а пък без Любов нищо не виждате, само едно отражение.
Та сега казвам: Като мине Бог покрай вас, Божието присъствие се познава по две неща. По две неща се познава, че е минал Господ. Това е една тайна, която не трябва да ви разправям. И може би ще направя една погрешка, но ще ви кажа, за да се ползвате. А пък ако не се ползвате, то е ваша работа. Щом почнеш да страдаш, Господ е минал покрай тебе. И щом почнеш да се радваш, Господ е минал покрай тебе. Едно от двете ще направи той. Щом страдаш, Господ е минал, погледнал е на тебе. И щом се радваш, пак е минал. Ти почнеш да роптаеш, че той е минал и ти е причинил страдание. Че ти не разбираш неговата Любов. Или ти почнеш да се радваш, но пак не разбираш. Ти се радваш за това, което не е. Ти се радваш не за оня, който те е посетил, но за сянката се радваш. Ти се радваш повече на подаръка, отколкото на дарителя. Скръбта, това е работа, която трябва да се извърши. Минава Господ и ти казва: „Ще напишеш една тема – „Приложение на Любовта в живота“. Знаете ли колко време ще ви вземе това? Колко библиотеки ще трябва да посетите! С колко хора ще трябва да говорите! Не е лесна работа! Или друга тема ще ти остави да приготвиш: „Домашна хармония“. Как ще напишете тази тема? Хората сега не разбират. Какви акорди ще сложиш. Я ми кажете? Ще съчините тоновете. Влизаш в един дом. Бедни са хората. Няма какво да ядеш. Аз тогава съчинявам хармония така: Слагам основния тон „до“. Внасям един самун хляб. Това е „фа“. После, половин кило ориз, едно кило захар. Това е „фа“. В хармонията има цели ноти, половинки, четвъртинки, осминки, 16-ки, 32-ки, 64-ки. Аз хармонизирам, но тази хармония не е права още. Права хармония е следната: Виждам в дома 4-членно семейство. Тогава започвам така – четвъртинка – на бащата, четвъртинка – на майката, четвъртинка – на сина и четвъртинка – на дъщерята. Какво количество трябва да дадете, че всеки един да остане доволен? Знаете ли каква музика е тая? В музиката, за която аз говоря, една нота е празно шише. Трябва да вложиш нещо в нея. „Фа“ е празно шише. „Фа“ има звук, но трябва да вложиш някакво съдържание в това празно шише. Като свирят на орган или на пиано, тук никакво свирене няма. Органът е антена. Говорят, музиката е горе. На земята няма никак музика. При радиото ти слушаш, че свирят и пеят. Но радиото има отношение към музиката, която иде от друго място. Може би на няколко хиляди километра разстояние свирят или пеят, а пък ти въртиш копчето и слушаш музика, цял оркестър свири. На друго място е той.
Та ние сме сега антени. Космите ни, пръстите ни, целите ни ръце и прочие са антени. Божественото от друго място иде. А тук е радиото. Вие сте доволни или недоволни. Някой път има паразитни вълни. Причинява звука „ззззжжж“. Но тези паразитни вълни не са в радиото, но из въздуха. Те идат и се проявяват чрез радиото – твоя организъм, и ти се безпокоиш. Тогаз ще действаш с ултра късите вълни, при които „зззжжж“ няма. Или по-ясно казано, ще действаш с ултравиолетовите лъчи на Любовта, в която няма „зззжжж“. Това е лесно казано, но знаете ли как се действа с тези ултравиолетови лъчи? Тези ултравиолетови лъчи са единица със сто нули и три накрая. Знаете ли какво число е това? Сто нули и три. Знаете ли какво нещо е тази вълна? Тя прониква навсякъде, тя никакво противодействие няма. Нищо не е в състояние да и противодейства. Тя минава и организира всичко. Аз не искам сега да вярвате в това. Това един ден трябва да го опитате. И не можете да го опитате. Това, за което ви говоря, за да го опитате, трябват ви сто милиона години. Затова се иска умът на херувими и серафими. Ние не трябва да съжаляваме за това, но трябва да се радваме. Аз се радвам, че Бог мисли така, че ангелите мислят така.
Ние трябва да мислим, че Бог мисли за нас. Бог, като мине покрай тебе, ще ти даде страдание, да работиш. Или Бог, като мине покрай тебе, ще ти даде радост. Радвай се на страданието, понеже е от Бога. Ако се радваш на онова, което Бог ти е дал, той ще те благослови. А ако роптаеш, ще каже: „Сложете още едно кило отгоре му“. Пак роптаеш, следващият път, като мине, ще каже да ти сложат три кила, 4 кила. После 100 кила, 200 кила, а може би и хиляда кила. И някой път можеш да се стъпчеш, да се снижиш под тази тежест. Писанието казва: „Благодарете на Бога в сърцето си!“ Бог е в правото си да дава своите благословения, както той намери за добре. Не трябва да му се месим. Ще кажем: „Да бъде волята ти, Господи! Ако не разбирам и роптая понякога, моля те да ми простиш. Научил съм се да мисля погрешно. Но дай ми добро сърце да разбирам страданието, което ми даваш. Някой път съм ленив, не обичам да работя. Помогни ми“. Сега вие бихте попитали: „Не можеш ли друго нещо да ни кажеш?“ Чудни сте, на човека със счупения крак какво ще му кажеш? Ще му причиниш страдание. Ще му кажа: Ще те накарам да плачеш, да проливаш сълзи, но след време сълзите ти ще обърша. Ще се научиш да търпиш. Започвам да намествам кост с кост, бинтовам ги и казвам му – 20 дни няма да мърдаш. И втори път няма да скачаш, но когато скачаш, ще си премериш силите и като не можеш, заобиколи.
Та казвам: Ние имаме доста счупени крака да поправяме. Колко желания и мисли имаме счупени! Ние имаме доста счупени работи от миналото и настоящето, които трябва да се поправят. Някои казват: „Бог ще оправи света“. Че той е оправен. Като ни даде страдание, оправя работите. Ще страдаш, ще ти даде някоя болест. И като дойде болестта, какво трябва да правиш с нея? Ще бъдеш много внимателен, ще я нахраниш с много деликатна храница. Ще и направиш компот от череши, компот от сушени праскови, от сливи, ябълки и круши. После ще и сложиш малко дренки. Сега да превеждам: Какво означават дренките? Те означават следното – ще сложиш твоето търпение, активност, воля. Ябълката означава пак меките неща. Ябълката представлява най-фината мисъл на чувствата. После крушата значи ще впрегнеш ума си на работа. Черешата значи ще впрегнеш сангвиничния темперамент, весел ще бъдеш. Да ядеш череши, значи да бъдеш весел. Крушата значи да мислиш. Ябълката значи да впрегнеш сърцето си на работа, а дренките значи да впрегнеш волята си на работа. И тази болест ще я посрещнеш, ще я питаш откъде иде, защо е дошла. И като я изпращаш, ще и кажеш: „Поздрав да носиш на домашните. Много ти благодаря“. И ще напишеш писмо до домашните и, после ще дойде здравето и ще ти донесе друго писмо, в което ще ви пишат: „Получихме вашето писмо и много се радваме за апетита, който имате“. Те са посланици, които идат от дома, от нашето отечество и ни разправят за добрите отношения, които трябва да съществуват. Това трябва да бъде правото разбиране. А пък който не разбира, ще бъде недоволен. А пък недоволството носи всички нещастия в света. Адам не беше доволен от своето първо положение и искаше нещо друго. Не беше доволен от целия рай, но друго искаше. Друга манджа не можеше да яде, а да бъде като Господа. И Ева също да бъде като Господа. И вие имате същите слабости като Адам. Друга манджа не ядете. В рая сте. Бъдете доволни от това, което Бог ви е дал, и благодарете. По-добре Господ да стане като вас. Най-напред Господ да стане като нас и после ние да станем като Него. Писанието казва: „Бог направи Адам по образ и подобие свое“. Адам не знаеше това нещо, а искаше да бъде като Бога. И дойде някой си отвън, който нищо не е направил, и казва: „Ще бъдете като Бога“. Това е другата лъжа.
Та казвам сега, не се лъжете, да искате да бъдете щастливи без Любовта. Щастие без Любов няма в света. И страдание без Любов няма в света. Щом страдаш, Любовта те е посетила. Щом се радваш, Любовта те е посетила. Те са двата принципа на Любовта. Ако разбираш страданията, то е Бог. Страданието, както и радостта, са посещение на Любовта. Страданието е начало на нещата, а пък радостта е края на нещата. Страданието е минало, а пък радостта – тя е настоящето, Божественият свят. Бог казва: „Ще обърша всяка сълза“. Миналото, което се е случило, Бог ще обърше. На земята няма да царуват страданията. Страданието е едно временно състояние. То е като онзи художник, който седи със своя чук и удря с чука, изработва нещо.
Две неща стават, за да познаем, че художникът работи. Ако скулпторът е оцапал почвата, дето седи, той е работил. Ако виждаш статуята чиста, той е работил и я е изработил. Ако почвата е чиста долу, а статуята горе е кална, той не е работил. А пък щом около нас е чисто и горе нечисто, ние не сме работили. Та не се смущавайте от това, че около тебе е кално. Радвай се на тази кал. Значи работиш. Щом земеделецът се е окалял, той е орал. Щом домакинята си е оцапала ръцете, тя е работила, месила е хляб. Щом перачката се е оцапала, дрехите са опрани, а пък щом ходи с парадна форма, тя нищо не е направила, а само се ползва от труда на работещите. Но ние не можем да се радваме само на този техен труд. Ние можем да се радваме на труда на онези, които са работили преди нас. Но и ние трябва да оставим в бъдещето нещо от работата си, за бъдещите поколения.
Всеки от нас трябва да извърши нещо за Любовта в този свят. Това значат думите: „Представете вашите тела в жертва жива, свята и благоугодна Богу“.
Някой казва: „Защо трябва да любим Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила?“ Защото като го любиш със сърцето си, сърцето ти ще оживее. Иначе ще се атрофира. И с ума си като го любиш, и със силата си като го любиш, също те ще оживеят, няма да се атрофират. Като живее Бог в сърцето ти, то ще прогресира, като живее Бог в ума ти, той ще прогресира, като живее Бог в душата ти и силата ти, те ще прогресират. Другояче, ако Бог не присъства в твоя ум, сърце, душа и сила, ти ще изгубиш всичко. А пък трябва да обичаш ближния си като себе си, защото това е пак една мярка. Ближният ти има Любовта на Бога. Той обича Бога. Ти ще обичаш ближния си като себе си и като го обичаш, ще живееш. И той ще те обича. Ти, като обичаш някого в света, ще живееш. Защо трябва да се обичаме? Защото ако не обичаш, не можеш да живееш. И ако не те обичат, не могат да живеят. Като се обичаме едни други, ще живеем. Но като обича единият, а пък другият не обича, тогава няма живот. Там е нещастието. Ако нивата не е изорана и не е посята, няма да даде жито. Тя трябва да се изоре и да се посее. Та две страни трябва да имате. Негативната енергия е почвата. А пък положителната енергия е семето, което трябва да се посее на нивата, за да израсте жито, от което за в бъдеще ще има полза. Този въпрос трябва да стане ясен. Някой казва: „Мене ми дотегна да го обичам“. Това не разбиране. Никога няма да ти дотегне да проявиш Божията Любов. Защото Бог е Любовта и той чрез Любовта си е създал своята. И ти трябва да съдействаш, да бъдеш проводник. И ако участваш в това, ще участваш и в благата, които Бог е създал. Ако противодействаш, ще те сполети нещо, което не очакваш. Сега аз разкривам само една малка част. Някой ще каже: „Толкова години се трудим, че не сме ли успели?“ Като рисува някой 10, 15 години, ще му дадат предметно учение да нарисува един човек. И работата ще покаже колко е напреднал. На музиканта пък ще му дадат да изсвири нещо. Не само да каже, че разбира теоретически работите. Като дойдат някои, все се оплакват. Някой дойде и ми казва: „Имаше много въпроси да ви питам, но като дойдох при вас, забравих ги“. А аз го виждам, той, като дойде, иска да се оплаква от жена си, от мъжа си, от децата си и като дойде при мене, забравя да се оплаква. И наместо да се оплаква, аз му казвам: „Ти имаш една добра жена. Ти имаш много добър мъж. Синът ти е много трудолюбив. Дъщеря ти е много красива, с добър характер е. И приятелите ти са добри“. Той казва: „Забравих. Имах да те питам нещо, но го забравих“. – Радвам се, че си забравил.
Хубаво е човек да забрави грозното. И хубаво е човек да помни онова хубавото, красивото, възвишеното в света. Хубаво е човек да забрави своите дългове. Казвате: „Дълг е на човека“. Не, в света има само едно служене – от Любов. Това е истинско служене. В Божествения свят дълг няма. Там има само служене от Любов. Един закон има. Ще направиш това, което Любовта ти диктува. Ще го направиш така, както искаш. Никой път няма да ти диктуват как да го направиш. Ще го направиш, както ти искаш. И каквото и да направиш, ще бъдеш доволен от него. И като го направиш, ще се коригира работата. А пък в Божествения свят няма никакво коригиране. Каквото направиш, то е всичко добро. Та на земята се коригират работите, а пък в Божествения свят – не. Когато някой човек те обича, той не вижда твоите погрешки. И ти ги изправяш. Като дойде при тебе, той изправя погрешките ти.
Аз мога да направя кого и да е от вас красив, но като го напусна, той ще погрознее. Аз съм правил опит. Но след 3–4 часа пак погрознява. И Бог всякога, като идва при нас, ни прави красиви, но като си замине и дойде съмнението, пак погрознява човек. Нашият ум се разколебава и си казва човек: „С мене ли ще се занимава Бог?“ Че Бог най-после с кого ще се занимава?
Щом ти си недоволен, ти си изпратил своята мисъл пред Бога и той чувства твоето роптание и казва: „Идете, вижте защо роптае той. Какво не му достига още?“ Вземете един генерал. Той не е доволен, да кажем, иска той на бойното поле да победи 50–60 хиляди души. Да се избият от неприятелската армия. Но и от неговата армия ще бъдат избити. Може ли да бъде той щастлив? Всичките тези измрели герои викат: „Генерале, ние отидохме и страдаме за благото на нашето отечество“. Майките трябва да ги родят тези войници пак наново. Знаете ли колко работа трябва за това? Най-малко трябват 25 години, за да се изправят резултатите от една война. Трябва да се поправи озлоблението от войната. Не е лошо човек да воюва. Това е философски казано. Да воюваш с оръжието на ума си и на сърцето си. Преобрази една лоша мисъл на противника си в добра, тогаз ти си го сразил. И превърни едно негово лошо желание или постъпка в добра. Тогава ти си го сразил. Преобрази силите на ума си, сърцето и волята му. Мушкай, но както трябва да мушкаш. Удряй на ума му, на сърцето му и на постъпките му и ги преобрази. Като го мушкаш, да се преобразят умът му, сърцето му и постъпките му. Нали сегашният свят е един филм. Сега правят филми. Разправят за такава една опера – „Хвърчащият холандец“. Защо е холандец, а не е ирландец? Нима само холандецът може да хвърка. Буквата „Х“ е закон на противоречие. В хиперболата можеш да хвърчиш. А пък ирландецът не може да хвърка, понеже буквата „И“ е закон на движение надолу. При сегашните условия ирландецът не може да хвърка. Холандецът се намира при много големи мъчнотии. Онази държава, която е поставена при най-големите мъчнотии в Европа, то е Холандия. Като са нямали пътища през де да минават, са се научили да хвъркат. От зор са се научили да хвъркат, като риби.
Всеки един народ в света можем да го вземем като емблема за поощрение. Англичанинът можем да го вземем за емблема за неговата честност, германецът – за неговото трудолюбие, на германците не трябва да сложиш много надзиратели. Стига на сто души един. Всеки си знае работата и я извършва. Американецът можем да го вземем за емблема на неговата практичност, българинът за неговата упоритост, гъркът за неговата еластичност, да го замаже, ако искаш някой да ти замаже стаята – гъркът. Аз ги вземам в хубавия смисъл, в умствено отношение да мажеш, това е една цяла наука. Да направиш камъните на бяла боя, от камъните да изкараш бяла боя и да замажеш, за това се иска ум.
Та казвам: Всички трябва да учите. Най-първо две неща са потребни. На една млада сестра давам един морал. Казах и: Слушай, аз не мога да обичам хора, които не работят и които не се учат.
Сега, ако искате да добиете моето уважение и любовта ми, работете и учете! После казвам: Не мога да обичам хора, които не мислят, които не чувстват и които не постъпват добре. Две неща се изискват: Работа и учение! Това е външната страна. А пък вътрешната страна са мислите, чувствата и постъпките. Ако мислите, мислете, което вие обичате; и ако чувствате, чувствайте, както вие искате. Туй е ваше право, но сложете ума си на работа. То е ваше право. Сложете и чувствата си на работа, това е ваше право. Сложете и волята си на работа. Това е ваше право. Човек, който не мисли, губи своето право; човек, който не чувства, губи своето право, човек, който не постъпва, губи своето право. И човек, който не работи и който не учи, той изгубва онзи, хубавия навик в живота. Работата и учението поддържат хубавия, красивия навик, който сме добили. А пък като сложим на работа ума си, сърцето си и волята си да учат, ние се ползваме от великите блага, които Бог ни е дал. Защото ние, учениците на земята, сме дошли да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре. Това е работа. Ще обработваш мислите си, чувствата си и постъпките. На онзи свят като отидеш, да видиш добрите последствия. Не само на онзи свят, но и в този свят ще видиш. Ако се научите да мислите, чувствате и постъпвате добре, целият ви живот ще се измени. Та на вас ви пожелавам това. Ако искате да имате щастие и Божието благословение, работете добре, учете добре, мислете добре, чувствайте добре и постъпвайте добре.
Това е едно резюме на всичко онова, което съм казал. Като забравите другото, това да остане – Работа и учение! Мисли, чувства и постъпки добри. И Бог ще има всичкото благоразположение и ще благослови труда ни и ние ще успеем. И човек, който прави така, не може да няма успех. Успехът е нещо колективно. Но мислете това: Радвайте се на успеха на всички, за да успеете и вие. И всички да се радват на вашия успех, за да успяват и те. Радвайте се, когато Бог се слави. И ще се прославиш и ти. А ако ти се свие сърцето, когато Бог се слави, нищо няма да получите. Впрегнете, не, не впрегнете, но поканете ума си, сърцето си и волята си на любовна работа. Поканете ума си на любовна работа да мисли; покани сърцето си на любовна работа да чувства и покани и волята си на любовна работа да постъпва добре. Това е новото в света, което иде! Това е новото, което Бог насажда сега в съзнанието на хората. Това е пътят, по който човечеството в бъдеще ще се повдига – и бащи, и майки, и синове, и дъщери, и слуги, и господари, и пр., във всички: и в малки, и в големи, във всички този принцип ще проникне.
И ние ще дишаме чистия въздух, ще възприемаме чистата светлина, и Божествените звукове ще проникват в нашите души. И това, което вършим, ще бъде на своето място.
Отче наш
Запомнете едно нещо: Нека бъдат Божиите стъпки благословени в нашите страдания и в нашите радости!
10-то неделно утринно Слово, 10 декември 1939 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.
|
