„Отче наш“
Каква е темата за днес? „Произход на дългите и късите носове.“ (Прочете се темата.)
Тогава какво е свойството на правата линия? С какво качество може да се определи правата линия? Правата линия механически е права, в органическия свят вече има едно качество. Правата линия образува едно идеално положение. Говори се: върху прав път. Там се говори, че всичко е възможно върху правата линия, или съвършеният организиран свят е прав. Говори се, че права може да се тегли между две точки, между две разумни същества. Между същества, които са завършили своето развитие, може да се тегли една права линия. Правата линия, то е един Божествен свят. С него се мерят всичките неща. Между две точки, това са два разумни центъра, между два разумни центъра може да се тегли една права. Механически значи правата линия не може да се продължи. Щом се продължава, тя е крива. Или геометрически ако се определи правата линия – всяка линия, която не може да се продължи, е права. Всяка линия, която се продължава, е крива. Те са метафизически разисквания.
Човек трябва да мисли. Запример той трябва да изучава геометрията. Геометрически може да се изучава едно лице. Да кажем, лицето може да има някои части, които са вглъбнати, други са изпъкнали. Очите може да бъдат изпъкнали, може да бъдат вглъбнати, може да бъдат затворени, може да бъдат отворени малко. Може очите да са близо до носа, може да са далеч от носа. Има свои причини защо очите са далеч от носа или защо са близо до носа. Някои очи са отворени, други са затворени, някои са вглъбнати, други са изпъкнали. Сега казват за изпъкналите очи, че имат някои особености. Един планински връх, който е изпъкнал, нали дава повече вода? Там водата, като се стопи снегът, надолу слиза. В една долина, когато се стопи, тя нищо не дава, всичко, каквото го събира, го държи за себе си. В съвременния свят всички съвременни хора, те не може да организират своите мисли, своите чувства и своите постъпки.
Запример природата е учила човека за светлината, дала му е предметно учение, без да му казва теорията, каква е светлината, как се предава. Хиляди и милиони предмети говорят за светлината. Светлината на никого не е определила какво нещо е светлината. Сега, ако остане човек да се учи какво нещо е светлината, и тогава да види светлината, то е несъвместимо с природата. Най-първо, ще започнеш с туй, което не знаеш, ще дойдеш до това, което знаеш. Туй, което знаеш, отпосле ще го учиш. Да не мислиш, че като кажеш, че „аз зная нещо“, че е повече от това, което знаеш. Един човек, който не знае какво нещо е светлината, може да употребява светлината много по-добре от тебе, който знаеш какво нещо е светлината, който разбираш, имаш теоретически знания за светлината. Единият, който има теорията, не прави. Другият не знае теорията, но майстор е човекът, прави.
Разправяха ми за един българин във Варненско. Дошли четири–пет инженери да построят една воденица. Цял един месец мерят, изчисляват как да направят воденицата, как да направят келевото, как да пада водата. Най-накрая намерили, че на това място този човек да не прави воденица. Вика друг един българин, който никъде не е учил, за два–три часа направил как да бъде келевото, воденицата става. Той има едно практическо приложение.
Сега запример вие някой път сте неразположени. Защо сте неразположени? Казва: „Неразположен съм, гневен съм малко.“ Защо си гневен? Какво нещо е гневът? Гневът е една енергия, която те гнети и ти искаш да се освободиш от нея. Трябва да се разгневиш, да изкараш нещо вън от себе си. Запример може да забележите, някой е чиновник, господарят го гълчи. Или някой войник, гълчи го началникът му. Ако си даде мнението, ще го накажат. Като дойде вкъщи при домашните си, дето е свободен, изкара си всичкия гняв на тях, като че те са виновни.
Аз съм ви привождал примера за онзи българин, който имал голям крак, ходил във Варна да си купува чехли. Ходил по целия пазар и не може да си намери, не стават на крака му, голям крак. Като мерил при един турски чехларин, като не му ставали чехлите, турчинът му казал: „Калъпсъз.“ Той се обидил от тази дума калъпсъз, но си мълчи, нищо не казвал. Излиза вън от града и далеч на пътя горе като се качил, се обръща и казва: „Сен калъпсъз!“ (тур. „Ти си ненормален!“), но го казва от разстояние на два часа далече. Ние все си казваме мнението, когато сме далече някъде на десет километра, че това нещо не е право.
Слушайте да ви кажа: нещата са винаги прави. Те не са прави в нашия ум. Всичките хора приемат светлината хубаво. Той казва: „Не разбирам.“ То е до разбирането. Той не знае какво нещо е светлината, той сам не знае. Казват, че червените лъчи били четиристотин билиона. Броил ли ги е той? Чел ли ги е точно, четиристотин билиона че са? Колко години се изискват да ги прочете? Казва: „Математически са определени.“ Математиката, с която аз си служа, по някой път има две единици повече, някой път – две единици по-малко. Смяташ, смяташ, две единици не достигат. Някой път смяташ, смяташ, две единици излизат повече. Това, че някой път са повече, някой път са по-малко, показва, че се намираме в един нестатичен свят, но динамичен, в движение. Следователно, като си започнал в материята да изчисляваш един материален процес, повече материя, количество дошла.
Та казвам, нещата в природата са точни. Няма относителност там. Относителни неща има заради нас. В природата нещата са точни. Няма какво да вярваш в туй. Някой казва: „Право ли ми каза?“ Казвам: „Утре ела при мене в четири часа и половина подир обед.“ Той пита: „Право ли казваш?“ „Не питай, ела утре, ще видиш. Ти сега не искай да ти доказвам, ела утре в четири и половина часа, ти ще знаеш говоря ли правото, или не.“ Казва: „Да вярвам ли това?“ „Мене не ме интересува това, дали вярваш, ела в четири и половина часа, да не си губя времето. Тъй сега, като ме занимаваш, не е ли губене на време? Като ме спираш да ме убеждаваш, аз губя време. Знаеш колко скъпо е това време.“ Казваш: „Право ли е това?“
Как ще познаеш дали един човек говори истината? Този човек, който ти говори истината, ето как ще го познаеш. Ако е вечерно време, той веднага ще запали всичките свещи, ще говори на светло, ще те изпрати после с фенер по тъмния път. Този човек ти говори истината. Онзи, който те лъже, той загасва лампите и в тъмното ти говори, вечерно време няма никаква светлина. „Вярвай“ – казва. Какво ще вярвам? Вярвам, че ми говори, но вярвам, че няма никаква светлина. Светлината е потребна. Там, дето няма светлина, нещата са лъжливи. Там, дето има светлина, нещата са верни. Казва: „Аз го видях, че ме излъга.“ Той в тъмното те излъгал, а в светлината изявил лъжата. Казва: „Видях този човек.“ Видя го, като дойде светлината. Като няма светлина, как ще го видиш? Запример, като влезете в една тъмна стая като рог, знаете ли какъв е господарят? Лицето бяло ли е, или черно, очите сини ли са, или кафяви, или черни, няма да знаете. Ако дойде светлината, ще си съставите едно понятие заради него.
Казвам, когато говорим за истината, тя винаги е придружена с вътрешна светлина – ако всички уповавате на вашата интуиция, разбира се, интуицията ви във всички еднакво не е развита.
По някой път някой казва, че има голямо знание. Това е знание. Да кажем, вие тук имате един малък прозорец. Колко светлина влиза? Ако прозорецът стане два пъти по-голям, четири–пет пъти се увеличи, и светлината се увеличава. Значи от тебе зависи: ако ти разширяваш, ако ти развиваш своите способности, ще се увеличи светлината. Всяка способност е един отворен прозорец.
По някой път вие се питате какво сте запомнили. Имате само няколко наблюдения, но наблюдателността не е наука. Казва: „Той има наблюдателен ум.“ Наблюдателният ум е, който събира, съединява материала, факти събира, наблюдения. Тия наблюдения трябва да се събират през една призма. Трябва да дойдат творческите способности или разумните способности на човека, да създадат тия факти, да ги обусловят.
Сега много пъти вие се спирате и казвате, че учените хора си дават мнението. Намират, че човешкото око не е така добре направено, имало известни дефекти. Сегашните учени хора дават на очите спомагателни очила, за да може да виждат по-добре. Но дефектът не е от природата. На ретината, през която минава светлината, намират се от кръвта нечистотии, отслабва зрението на човека. Запример всички вие имате едно статическо положение на очите. Вашите очи са в застой. В очите някой човек е тромав: той гледа, но той си върти само врата, не си върти очите, движи си цялата глава. Той си движи врата, вратът се упражнява, пък очите не се упражняват. Той гледа нагоре, гледа надолу, гледа наляво, гледа надясно, но си движи врата. Той мисли, че си движи очите. Вратът печели, но очите нищо не печелят, те губят.
Да кажем, някой път виждате лошата страна на живота, казвате: „Всички хора са лоши.“ Че ти си влязъл вече в добрия свят. Лошият свят е добър свят. Питам, Бог лош ли създаде света? Чудни са хората, когато казват, че е лош светът. Лошият свят не е създаден от Бога. То е аномалия. Като четете Библията, Господ за шест дена създаде света и за всичко каза, че е добро. А хората казват, че този свят е лош. Щом е лош светът, лошавината е в нашия ум. Те са наши изопачени възгледи за нещата. Ние не разбираме нещата, не стават както ние искаме. Казваме, лош е светът. Има нещо лошо, но то е в човека, в неговия мозък вътре.
Първото нещо, човек трябва да се освободи от някои вътрешни ограничения. Сега казвате, че външните ограничения са лоши. Какви правила трябва да имаме, за да имаме един добър живот? Как се справяме със студа? Бос ли ще ходиш на студеното? Не, колкото е по-студено, ще си измислиш обуща. Животните, които са живели преди човека, те си направили обуща за студа, да се справят с него. Те, за да се справят със студа, си направиха по някаква мода облекло. Всички си имат особени костюми за времето. Казвам, ако условията са лоши, с дебели дрехи ли трябва да ходите, или с тънки? Лошите условия са зимно време. Следователно какъв трябва да бъде платът?
Някои казват: „Какъв цвят трябва да носи човек?“ Ако си болен, носи червен цвят. Ако си малодушен, носи портокален цвят. Ако си сиромах, носи зелен цвят. Ако си глупав, носи жълт цвят. Ако си безверник, носи син цвят. Ако си слаб, сила нямаш, носи виолетов цвят. Не че като носиш цвета, ще станеш силен, но все таки цветът ще ти придаде малко сила. Поне ще имаш една закуска.
Сега, ако някой от вас носи червен цвят и ви питат защо носиш червен цвят, кажи: „Защото съм болен.“ Какво значи болен човек? Болният човек е аристократ, иска да му слугуват, казва: „Ако не дойдете да ме слушате, ще ви отворя война. Който не дойде, ще го претрепя. Трябва да дойдете и да ме слушате.“ Те, като видят червения цвят, приближават се няколко души слуги. Във войната нали дигат червени знамена, не дигат бели. Като вдигнат червеното знаме, бият се.
Сега вие имате понятие, че не трябва да воюваме. Не, така не се говори. Трябва да воюваме, но разумно. Трябва да се воюва в света. Без война не може. Сега трябва да бъдем миролюбиви, съгласен съм с това, но трябва да имаме една определена идея какво значи да си миролюбив. Мир може да има само там, дето има любов. Дето няма любов, не може да има мир. Значи, за да има мир, най-първо, трябва да идем да повикаме любовта да дойде, да я пуснем в света, и тогава ще има мир. Щом я няма любовта, война е навсякъде. Нали човек воюва за свободата. За какво воювате сега? За вашата свобода.
Ти си страхлив, какво трябва да правиш? Знаете ли колко хора страдат от страх? Страдат от страх, че ще умрат от глад, страдат от страх от безпаричие. Какво ще прави сиромашията? Страх го е, че го заболял коремът, да не би да умре. Как ще лекуваш стараха от глада? С пост. Що е постът? Всичките страхливи хора казват, че ще умрем гладни. Преди няколко време иде един, казва: „Ще умра гладен, пет часа не съм ял.“ Рекох: „За пет часа човек не умира. И за десет часа човек не умира.“ „Не думай.“ Рекох: „И в петнайсет–двайсет часа човек не умира; има хора, които са постили.“ „Не думай, тия хора луди трябва да са.“ Рекох: „Ами пет дена да не ядеш?“ „Умът трябва да им е изхвръкнал!“ По този начин като мисли човек, трябва да пости.
Аз веднъж, нали, ви дадох едно упражнение за цяла една седмица – да идете и да си изкарате прехраната. Нали видяхте, имахте отлични опитности. Някои ходеха, напуснаха работата си, да си изкарат прехраната, да разчитат само на себе си. Доста сполучлив опит излезе.
От много неща ги е страх хората. Някои хора ги е страх от вода, треперят. Но след като го полееш с вода, стане му приятно. Страхът произтича от две неща. Тебе те е страх от водата, влез във водата, намокри се. Няма да изчезне страхът, но да се уравновеси. Или те е страх от огън. Поопари се малко, да видиш, че не е нищо, ако те парне, да се научиш да не те е страх.
Добрата страна на страха е, че човек е бодър в своите наблюдения. То е предпазливост. Да знаеш, че в страх, който живее, има известно движение, той трябва да бъде внимателен. Запример гледам вратите на треновете колко са опасни, как може човек да се осакати. Там вратата, като се отвори, има междина и ако някой си тури ръката, като речеш да затвориш вратата, можеш да осакатиш пръстите. Вратите трябва да са направени така, че да няма междина вътре. По някой път вие туряте в печката си въглища или дърва, набират се газове и веднага избухват.
Разправяше ми един: „Заболя ме зъб. Взех спирт да си жабуркам зъба и отивам да го изплюя в печката, хич не мисля, че той веднага ще се възпламени. Като изплюх спирта в огъня, веднага пламна, подскочих, отболя ме зъбът. Мислех, че ще затворя собата веднага, но той ме изненада и още като изпуснах, запали се и ми опърли веждите. После ги стригах.“
Та казвам, отлично е създаден светът. Ние сме развалили този свят. Всяко нещо е на мястото си. Знаете ли, че човек е станал играчка на себе си? Разправяха ми един пример за един, който почнал да забравя. Той пушил с лулата си тютюн, турил лулата си на ухото си и забравил, че лулата е на ухото му. Търсил лулата си тук-там, казва: „Къде отиде? Сега беше в ръцете ми?“ Тя седи на ухото му, а той я търси. Казва: „Какъв е този свят? Кой взел лулата ми?“ Влиза вкъщи при жена си и детето си, търси лулата. Детето казва: „Тате, лулата е на ухото ти.“ Той сега се докачил, като му казва, че е на ухото, мисли че се подиграва, казва: „На кого казваш? Не знаеш ли какъв авторитет имам?“ „Тате, казва, на ухото ти е. Ти си я турил и си я забравил.“
Казвам, забравянето е от едно вътрешно напрежение, една дисхармония, която постоянно се заражда между личните чувства на човека и неговата мисъл. Ставаш разсеян, запример, страхуваш се или пък честолюбие имаш. В страха се свиваш, свиване има. В честолюбието искаш да се издигнеш. Като се уплаши човек, той се свива. Животното, като се уплаши, то ляга. Аз имам такова едно наблюдение. Разхождам се един път и виждам един заек пред мене легнал. Гледам го, той не става, скрил се и мисли, че не го виждам. Скрил се, очите му отворени. Гледам този заек умрял ли е. Наближавам до него. Той седи, мисли, че не го виждам. Аз се наведох, хванах го за ушите. Той започна да рита. Питам го, разговарям се, казвам: „Ти, види се, голям философ си, искаш да видиш дали ще те изям, или не.“ Седи така и ме гледа. Като го хванах за ушите, той издаде малко глас. Аз, като го гледах, че седи така неподвижен, мисля си какво прави там, как тъй да седи. Той се скрил и в дадения момент от страх той не мисли. На него главата е валчеста, ушите са дълги. Туй показва, че обича живота. Той си мисли, че аз съм зает, не бяга от мене. Той не бяга от мене, понеже моите очи не са насочени към него. Вярва, аз нагоре гледам с очите си, мисли, че не го виждам, защото на друго място са очите ми насочени. Като го наближавам, не се ококорвам, не искам да го уплаша. Аз си мисля умрял ли е този заек, защо не се мърда, защо не бяга. Аз го гледам, не се обръщам да го наблюдавам, влизам в положението му. Казвам, ако аз съм на негово място, и аз ще искам да живея. Не иска да бяга: може да си почива, може да е бягал дълго време, уморил се и сега почива. Това са мои предположения. Дали това е така, или не, това е друг въпрос.
Казвам, в страха човек се свива, а в личните чувства той се изправя. Като дойде, той казва: „Вие знаете ли кой съм аз?“ Вие бутнете една оса или един паяк, той се дигне на краката си. Колко крака има паякът? Осем. Като се дигне, погледне. Казвам: „Ти си отличен предач, най-хубава прежда изпридаш, специалист си.“ „Не само това, но разбирам нещо и от геометрия. Пък по някой път и аероплан си правя, хвъркам във въздуха, без да имам крила като птиците. Може да си направя един аероплан, да хвъркам.“ Той е учен. По някой път той все трябва да огъне, и това огъване не е лошо, защото при огъването, в кривите линии се харчи много малко енергия. В кривите линии се пести енергия. Те дават най-малкото съпротивление.
Вие сега говорите за носовете. Такъв един нос показва, че налягането отвътре е слабо, а отвън налягането е силно. Има носове, които отвън са корубести. Хора с такива носове мислят много, налягането отвън е слабо, а налягането отвътре е силно. Ако отвън налягането е по-слабо, носът е изпъкнал навън. Издадената част показва, че вътрешното налягане е силно. Вглъбнатината показва, че разумните условия отвън, които действат, са по-силни. Има една мисъл в налягането. Може баща му, майка му, прадядо му, може обществото… Има колективно налягане, от което да са се образували тия вглъбнатини на носа. На някои налягането е толкоз силно, че накрая носът се закривява. Във всички песимисти носът е закривен накрая, значи отвън условията са лоши.
Правата линия има равновесие, еднакво е налягането, а в кривата линия налягането не е еднакво от двете страни. В тази крива линия може да извадим математически така – с плюс и минус, но при сегашните условия това са вече резултати. Плюсът е вече резултат на ония сили, които действат отвътре в човека. Така може да се обясни налягането. Някои хора имат широки рамене – налягането е силно. У някои хора раменете са легнали: външните условия са по-лоши и вследствие на това се огъват раменете. Мирният човек се е приспособявал, тази линия на раменете станала крива, за да се избави от противоречията на живота.
Та казвам, сега със своята мисъл човек трябва да си съдейства. Говорите за един нос от седем сантиметра. Знаете ли какво е един нос от два, три, четири, пет, шест сантиметра, от седем сантиметра. Какво отношение има? Имате:
7. 3 = 21.
Двайсет и един сантиметра дългото лице знаете какъв характер има? Или лице от двайсет сантиметра, или от деветнайсет, или от осемнайсет, или от седемнайсет, шестнайсет? Различават се. Голяма разлика има. Ако вземете лице от двайсет и два сантиметра, двайсет и един, деветнайсет, осемнайсет?
Лица, които имат двайсет и два сантиметра, те са продълговати лица. При двайсет и два сантиметра какъв резултат ще има? В двайсет и два сантиметра трябва да вземете в съображение широчината на гърдите каква е. След това трябва да вземете в съображение обиколката на врата каква е, да измерите и обиколката на ръката колко е, да измерите дължината и на пръстите, колко е дълга ръката. После при двайсет и два сантиметра да видите каква е височината. Човек, който има двайсет и два сантиметра дълго лице, колко е висок? Ръстът му може да 165 сантиметра, нормалната височина. Може да е 164, 160, 150, 140. Някои вървят нагоре от нормата – 170, 171, 181 до 190. Имаме и много рядко два метра.
То това е един научен материал. Тия числа са относителни. Това са числа, които ние си създаваме. Когато природата създала човека, тя му създала едно лице идеално. Това идеално лице изисква идеални пръсти, идеална ръка, идеални очи, всичко идеално трябва да бъде. Щом съществува една дисхармония в пропорциите – лицето е правилно, но рамената, да кажем, не са правилни, има една вътрешна дисхармония, ред поколения са се отклонили от правия път.
Сега ние се стремим към онзи Божествен принцип – когато говорим да се създаде един характер в човека, разбираме да се създаде не едно статическо тяло, но едно тяло, което да съответства на човешкия ум, едно тяло, което да съответсва на човешките чувства и на човешката воля. Да кажем, някой път вие сте сприхав – значи вашето сърце не е доразвито. Някъде умът не е доразвит, някъде волята е слаба. Значи тялото ви в туй отношение не е завършено. Всеки един от вас, и най-слабият, ако се упражнява, може да вдигне с едната си ръка седемдесет и пет килограма. Аз съм гледал мравя, която носи десет пъти по-тежък товар от тежестта на нейното тяло. Казват някои, че скачат. Една бълха скача може би сто пъти от нейния бой. Тя скача някой път на два метра разстояние. Как се е научила? Като я бутнеш, като скочи, не може да я намериш. Кога се е научила да скача?
Казвам, сега ние имаме възможност да подобрим условията, при които живеем, не да ги изменим. Тия условия съществуват. Вие, ако измените вашето вътрешно състояние, ако измените състоянието на вашия ум, ако измените състоянието на вашето сърце и ако измените състоянието на вашата воля, ще видите, че хората, между които живеете, веднага другояче ще се отнасят с вас. Ред наблюдения съм правил. Аз съм минавал някой път между лоши кучета, дето има. Тичат всички кучета, аз ги гледам. Извадя едно геврече и го дам на това, дето иде най-напред. То се спре, погледне ме, изяда го. Дойде друго, и на него дам. Спрат се всичките. Дам и на другото. Те започнат да въртят опашка. Ако се наведа и хвърля камъни, веднага ще се нахвърлят всичките. Казвам на тях: „Аз съм миролюбив човек, излязъл съм да се разходя. Ни най-малко не мисля да правя зло.“ Стопанинът негодува, казва: „Да не подкупваш кучетата с хляб.“ Казвам: „Понеже кучетата са много разумни, затова им давам малко хляб. Одобрявам, че добре си изпълняват службата, аз ги възнаграждавам с малко хляб.“
Казвам, вие се сърдите на себе си. Една норма: като срещнете човека, не търсете неговата погрешка, понеже това го знаете. Търсете в него да намерите една добра черта, дръжте ума си във връзка с тази добра черта. То е основната мярка, с която може да манипулирате. В себе си не търсете лошите страни, дръжте в ума си добрата страна – същия закон. Дръжте в ума си нещо добро. Казваш: „Аз съм неспособен.“ Това не е право. „Това не може да направя.“ Може би това не е вярно. Донякъде е вярно, но не е вярно, че не може да направиш. Може да направиш.
Казвам, мислете право, чувствайте право, постъпвайте право. Защото, като мислите право, вие имате на страната си целия Божествен свят, като чувствате право, вие имате Божественото на вашата страна. Това са три правила. Човек, който иска да сполучи във всяко отношение, трябва да мисли право. Аз не говоря да мисли по известни закони, по някакви логически правила. Правилно мислене значи да не допущаш в ума си никаква фалшива мисъл, никакво колебание, защото бихте допуснали тия противоположни мисли, ако светът не е организиран. Но в природата нещата са организирани. Хиляди години, които са минали преди нас, всичките онези, които са живели с тази идея, са имали много малко спънки и те са преодолявали спънките.
Ние сега искаме да преорганизираме себе си, да пресъздадем себе си. Няма какво да пресъздаваш себе си. Ти просто ще започнеш да работиш, както си създаден. Ще дадеш ход на онова Божественото в себе си – то да работи, ще дадеш ход на твоите Божествени чувства – те да действат, и на своята воля – да действа тъй. Оставете се мисълта ви да действа. По някой път вие искате да въздействате на вашата мисъл. Ти, който си невежа, как ще въздействаш на ума си? Много пъти се казва, че умът е див кон. Така се говори, но не е така. Умът е подивял по единствената причина на нас. Ние сме го подивили. Най-после ние не вярваме на нашия ум, не вярваме и на нашето сърце. Казва: „Аз не вярвам на сърцето си.“ Ако ти не вярваш на себе си, на своя ум, ако не вярваш на своето сърце, на какво ще вярваш? Че как ще бягаш в Бога извън твоето сърце и извън твоята воля? Че именно Бог е в твоя ум. Щом не вярваш, извън твоя ум как ще се прояви Той? Казвате: „Каквото Господ каже, така.“ Как разбирате вие каквото Господ каже? Ако идете в училище и кажете каквото Господ каже, но не учите, какво ще каже Господ? Ако затворите очите си и не ги отваряте и кажете каквото Господ каже, ще се блъснеш някъде. Господ направил очите ти, да ги отваряш и да ги затваряш. Защо трябва да отваряш очите си? Но окото деликатно работи и клепачът най-деликатно работи, ти ще отваряш и ще затваряш очите си. Когато човек се интересува, когато наблюдава, не мига. Когато се страхува, тогава мига, очите не може да се концентрират. Чувството на страха кара очите бързо да се движат. В хората е така, в някои животни не е така.
Казвам, като ученици вие си турете една норма да мислите. Изключете противоречията. Противоречията са неща външни. Тия неща, които ние ги допускаме, сме ги допускали много пъти, вследствие на това се е образувал целият свят. Казвате: „Аз тъй чувствам.“ Ти си на кривата страна. Срещате един човек. Един чувства, че го обичате. Друг казва: „Аз чувствам, че е добър.“ Друг казва, че не е добър. Кой е на правата страна? Среща ви един човек, не го харесвате, понеже има да му давате. Като го видите, казва: „Има да ми даваш“, започва да ви чете молитви като някой поп. Срещате друг – има да ви плаща. Той носи парите, вас ви е приятно. Онзи, който ви дава, ви е приятно, онзи, в дадения случай, взема нещо – не ви е приятно. То е едно субективно схващане. Вие, по този начин като разсъждавате, не можете да бъдете на истинския път на истината. Някой човек може да ви каже някоя погрешка – вие сте неразположени. Някой ви похвали – вас ви е приятно. Не е лошо да ви похвалят, някой път е един малък подтик. Някой път е хубава похвалата. Някой път и една забележка е на място. Един от великите художници в Гърция нарисувал една картина. Минава един обущар, гледа картината, казва: „Обущата не са добре направени.“ Той взел, че поправил обущата. Този обущар се окуражил и взел да търси други погрешки на картината. Казва му: „За обущата си майстор, но не си и за другите работи.“ Дойде някой и ви каже, че обущата ви не са хубави. Ако е майстор, направете си нови обуща, но ако той рече нещо и за дрехите – това не е ваша работа, кажете. Всеки човек, който е специалист и ви прави забележка, приемете на драго сърце.
Няма по-голям специалист от природата, вярвайте в това. Тя иска ние да се върнем в първото положение, при най-лошите условия, в които се намираме, да повярваме, че ще извлечем полза от тях. Аз съм привождал примера за хора болни, които са на умиране. Казва: „Ще се мре“, но като повярва, че няма да умре, оздравява. Ние имахме един наш приятел, той сега е заминал, но преди да замине, преди петнайсет години, бях в дома му. Дойде неговата другарка, казва: „Наш Иван заминава. Да го поживи Господ. Ако той замине, какво ще правя с толкова малки деца?“ Отивам при него, той пъха. Навеждам се над него, слушам, той мърмори. Като мърмори, схващам, че се моли. Нарежда той, че е правил прегрешения. Казва: „Господи, направи да изправя живота си. Ако умра, тия деца остават, нищо не съм направил за Тебе. Остави ме, каквото ми кажеш, ще правя.“ Казвам на жена му: „Мъж ти няма да умре. Утре ще бъде здрав.“ Действително на другия ден беше здрав. Хвана един кон, отиде някъде. Като се върна оттам, дадоха му служба: от Търново да ходи до Горна Оряховица. Отиваше през баира и се връщаше. От всичките болести оздравя. По-напред не беше готов така да ходи, но след боледуването – от Горна Оряховица в Търново. Казва: „Нали оздравях, отивам. Много съм благодарен, че оздравях и ревматизмът си отиде.“
Казвам, няма да се боите, като има да изминавате този баир. Каквито и мъчнотии да имате, считайте, че са намясто.
Сега какво трябва да турите в ума си? Мислете право. Знайте, че живеете в един свят, дето всичко е на място. Чувствайте право, защото всичко, което чувствате, е намясто. И постъпвайте право.
Не да бъдете в едно статическо положение. Защото ние носим последствията на хилядите поколения, които са живели криво. Сега имаме един живот те да се поправят. Да усетим благата на природата, да дойдем до нея. Да почувствате нейното богатство, което тя може да ви даде.
Казвам, мислете право, за да се ползвате от богатствата на умствения свят на природата, чувствайте право, за да се ползвате от богатствата на духовния свят на природата и постъпвайте право, за да се ползвате от всичките блага на физическото поле. То са правила, за да бъде човек здрав, щастлив и доволен на земята.
Туй няма да дойде изведнъж. Целият живот, откато се родите, докато заминете на другия свят, да бъде усилие да искате право да мислите, да бъде усилие да искате право да чувствате и право да постъпвате.
Или природата ще ви говори като майка, всякога ще виждате веселото и умно лице, тя всякога ще бъде на вашето разположение – каквото поискате, няма да ви откаже.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Девета лекция на Младежкия окултен клас
8 декември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
|
