„Отче наш“
„Мисли, право мисли!“
Ще прочета само 5-и стих от 5-а глава от Евангелието на Иоана: „Там имаше някой си человек, болен 38 години.“
„Духът Божи“
Сега нас не ни интересува фактът, че някой си человек, близо преди хиляда и деветстотин години, боледувал цели тридесет и осем години. На времето си се е говорило за този болен и досега още се говори. Много духовни сказки са посветени на този болен. Такива болни и ние ги имаме сега. Светът е пълен с болни хора. Въпреки всичко, все се говори за този болен. Защо? Има някакъв смисъл. За онези, които разбират нещата, има смисъл; за онези, които не разбират, няма никакъв смисъл. Хората казват, че нещата трябва да бъдат разбрани. Когато Слънцето грее през деня, разбрано ли е за всеки човек защо грее? След като изгрее Слънцето, слушате някой да казва: „Не зная какво да правя сега.“ Болният какво ще прави? Той ще се върти цял ден на леглото. Земеделецът ще вземе ралото и ще отиде на нивата да работи. Чиновникът ще вземе писалката и ще отиде в канцеларията, цял ден ще пише. Поетът и писателят ще пишат своите съчинения. Къщовницата ще вземе метлата и ще започне да чисти, да мете, цял ден ще се чува гласът и, ще заповядва на този, на онзи. От време на време тя ще отвори гардеробите, ще изнесе дрехите навън, да ги изчисти от праха, като несъществена част от дрехите. Същественото, самата дреха, ще внесе пак вътре.
Казвам: Съвременните хора са много установени, особено възрастните. Старите хора казват: „Ние сме установени вече.“ И наистина, по-установени хора от възрастните няма. Те казват: „Ние не се интересуваме от нови идеи, те не са за нас. Младите да му мислят, те нека се занимават с нови идеи.“ Старият мисли, че младият е глупав, че не разбира нещата, че няма никакви опитности в себе си. Старият се мисли за авторитет, а на младия гледа като на недозрял, като на зеленчук. Старият забравя, че едно време и той е бил толкова зелен. Той забравя, че и по-старите от него са мислели за него така, както той мисли днес за младите. Младият пък обратно: той гледа на стария с особено уважение, той мисли, че старият знае всичко и си казва: „Да стана един ден и аз като дядо, с такава брада.“ Старият е идеал за младия. Дето и да отива детето, на училище или в къщи, все за дядото си мисли, да стане като него голям и с големи знания. Обаче дядото никога не мисли да стане като своя внук. Това е една погрешка. Като остарее, старият не трябва да се връща назад, в своите младини, но да върви напред, да почне да се подмладява. В бъдеще, старите колкото повече остаряват, космите от брадите им един по един ще почнат да окапват, те постепенно ще се смаляват, докато станат малки дечица. Може би в бъдеще хората няма да се раждат по този начин, както сега се раждат, но чрез смаляване. Той ще се смалява, ще стане като едно семенце, докато пак израсне, и после пак ще се смалява. За такива заключения турците казват: „Близо до ума е това.“ Но дали точно така ще стане, дали това е възможно, то е въпрос на времето. Това може да стане, но близо е до ума, т.е. има известни факти, които трябва да се доказват. Засега това е теория, която в бъдеще може да се превърне в наука.
Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че, човек още не е учил. Тепърва има хиляди работи, които той трябва да учи. Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, да може да работи с него. Също така, той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние, да почне с него да работи. Най-после, той трябва да постави и волята си в здравословно състояние, да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от ума ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се изисква да преодолява.
Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът сам по себе си представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Наместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Този човек се намира в положението на сина на един турски бей, който често биел гяури и се хвалил: „Днес бих един гяурин.“ Баща му казвал: „Синко, не ги бий. Ще се намери някой майстор, по-голям юнак от тебе, който ще изгуби търпение и ще те набие.“ – „Не ме е страх.“ Един ден синът извикал към баща си: „Татко, хванах един гяурин.“ – „Доведи го.“ – „Не идва.“ – „Пусни го тогава.“ – „Не ме пуща.“ Често съвременните хора хванат един гяур, но нито могат да го доведат при баща си, нито могат да го пуснат. Той ги е заловил здраво и не ги пуща.
Днес повечето хора са дошли в своите възгледи до пълно установяване. Често слушате хората да казват: „Да станем силни! Да уредим работите си!“ Всички започват с една от най-трудните задачи. Искате ли да уредите работите си, идете в щастливия град – града на щастливците, дето хората ходили да се учат. Един от тия хора бил недоволен, затова отишъл при един свещеник и му казал: „Дядо попе, не съм доволен от живота си. какво ще ме посъветваш?“ Свещеникът му казал: „Всеки ден, като видиш някой умрял, иди до неговата вечна къща, поздрави го и се върни назад.“ Като прилагал съвета на свещеника няколко години наред, той отишъл при него и му казал: „Дядо попе, разбрах тази работа. Тя била много мъчна.“ Умрелите са на голяма почит. Докато човек е жив, хората го гонят, бият, хокат, но като умре, тогава му отдават всички почести. Те му държат речи, турят му паметник и отгоре пишат: „Тук лежи еди-кой си герой и т.н. Това са неговите стари дрехи.“ Значи те отдават всичкото си уважение и почитание на старите му дрехи.
Докато човек е жив, мнозина хора постъпват с него, както една циганка е постъпила със своето дете. Циганката имала едно дете,момче, на десет години. Тя го гледала, но с надежда, че като порасне, ще го ожени, ще доведе снаха. Снахата на циганите е цяла банка. Тя ходи цял ден с дисагите си, проси. Вечер като се върне, носи пълна дисага, за всички има в дома. Един ден детето се разболяло и казвало на майка си: „Мамо, геврече ми се яде.“ – „Ще купим, мама.“ Майката обещавала, но нищо не изпълнила. На другия ден детето казвало: „Мамо, мляко ми се пие.“ – „Ще купим, мама.“ – „Мамо, масло ми се яде.“ – „Ще купим, мама.“ Все обещавала циганката, но нищо не купувала на детето. Един ден детето умряло. Циганката го оплаквала и си казвала: „Е, поне, мама, от всичко си хапна.“
Това наричат хората унаследени качества. Каквото е и у самите нас, това се проявява и навън. Неразбирането на живота седи в това, че на самата дума „живот“ трябва да се притури нещо. Думата „живот“ е хиперболична. Тя е образувана от две хиперболи, съединени помежду си с права линия. Като разглеждате буквата „ж“, с която се пише думата „живот“, виждате че тази буква е съставена от две хиперболи, които трябва да се примирят. Сам по себе си животът е непримирим. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Познаването е начин да намериш този път на хиперболи и да ги превърнеш в един вътрешен кръг.
Веднъж аз гледах как един художник съчетаваше линиите и рисуваше от тях образи. Той беше свикал публика, да им устрои едно забавление. Той пожела да излязат от публиката няколко души, около десет–петнадесет, и всеки от тях да нарисува по една линия, каквато желае. От тези линии, начертани без никакво разположение по място и по смисъл, той ги съчета така майсторски, че образува едно човешко лице. След това излизаха други, чертаеха различни линии и художникът намери мястото на всяка една от тях и рисуваше образи на животни и на хора. Той беше сръчен човек, с буден ум. Това обаче не представя всичките дарби на човека. Много дарби има художникът.
Някои художници са силни в карикатурите. Според мене да рисува човек карикатури, това още не представя някаква особена наука. Да рисуваш човека такъв, какъвто е, това е особена област на рисуването. Карикатуристът казва: „Като осмеем нещата, хората ще се огледат.“ С осмиване работите не се оправят, но и със сериозно изнасяне работите пак не се оправят. И окарикатуряването на нещата има своя добра страна. И смехът има една добра страна. Като окарикатурят някого, с това усилват някои негови черти и му дават възможност да се огледа. Представете си, че някой иска да стане министър в България, но още не е станал. Преди да е станал още, нека си нарисува една карикатура, нека се осмее, да види как ще понесе това положение. Защото, каква е задачата на един министър?
Каква е задачата на главата? Задачата на главата е да мисли право. Каква е задачата на сърцето? Задачата на сърцето е да чувствува, да има възвишени усещания. Усетът е необходим за сърцето, да работи. Какво е предназначението на ръцете? Какво е предназначението на краката? Краката трябва постоянно да се движат, да се научат да ходят. Добри крака са тези, които с малко енергия постигат много работа. Запример, изкуство е човек да е ходил двадесет години наред, без да е ударил нито един от пръстите на краката си. Днес повечето хора имат наранени ръце, крака, падали са в разни дупки и трапове, наранили са ръцете и краката си.
Преди няколко деня дойде един от нашите млади братя и се оплака, че рамото го боляло. Защо го боли рамото? Като работил на една къща, не забелязал, че избата била отворена и той паднал вътре, вследствие на което счупил костта на рамото си. Друг пък е много сприхав и не може да се въздържа. Със своята сприхавост той може да си навлече някаква беля. Запример, той има да взима от един човек пари. Среща своя длъжник и му казва: „Ти трябва да ми платиш.“ – „Добре, ще си платя дълга, но сега нямам пари. Ще ме почакаш малко.“ Кредиторът не иска да знае, настоява да получи парите си. Какво се оказва? Длъжникът е силен, здравеняк човек, като Дан Колов. Той се хвърля върху своя кредитор и го набива.
Значи, човек трябва да бъде внимателен: дето ходи, каквото говори, той трябва да се съобразява с условията, да не пострада. В това отношение американците са доста безцеремонни. Когато двама души имат някакви лична разправия, те се срещат и единият пита другия: „Ти защо не издържа на обещанието си?“ И веднага започва да удря в носа. И другият отговаря със същото: трака-трука и в няколко минути те са се разбрали. После изчистят дрехите си от праха, подадат си ръка и се разделят приятелски. Българинът няма този характер, но и българите се бият. Те се удрят лошо. И онзи, който победи, казва: „Сега ще правиш ли думата ми на две?“ Победеният казва: „Вече няма да правя думата ти на две.“
Ще кажете, че това не е право. Правото е в това да се набият, да уравновесят силите си. Ако имаш да взимаш, правото е твое, на твоя страна. Но ако онзи, който има да дава, е по-силен и може да те набие, правото е на негова страна. Тогава, за да не те бият, не давай пари назаем, особено ако си слаб. В такъв случай аз бих написал следния закон: Не давайте пари назаем и не взимайте пари назаем. Ако трябва да вземете пари назаем, не се позволява да искате повече от пет лева. При това положение няма да има безчестни хора на Земята. Всеки може да плати пет лева, но всеки не може да плати петстотин хиляди лева или пет милиона лева. Ще каже някой, че е изкарал парите си с пот на лицето си. Кажете ми, колко пари може човек да спечели с пот на лицето си?
Та казвам: Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието, или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят, пак и там ще страдаш, не е ли по-зле? Ако със смъртта можеш да се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако и там отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терезии, с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая. Колцина от вас вярвате в това? То е само една идея. Има един ад, който всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някакви работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях. Да допуснем, че ти си един млад момък, който се ползуваш с кредит навсякъде. Дето отиде, всичко му дават на кредит: дрехи, обуща, облекло долно, храна. Навсякъде го почитат и уважават, защото знаят, че е млад, ще работи и ще си плати. Обаче като дойде денят за плащане и не плати, тогава му турят етикет, че не е добър, не е честен човек.
Ще ви приведа един пример. Преди години един млад господин се връща от Америка, дето ходил да учи. Той бил родом от Свищов, а произхождал от аристократическо семейство. Той заемал някаква добра служба. Един ден отишъл при един дрехар да си купува нови дрехи. Той облякъл новите, а старите оставил в магазина и помолил да ги изпратят с момчето в дома му. Като отишло момчето в дома му, не го намерило там. След това той отишъл в един обущарски магазин. Избрал си едни хубави обуща и ги обул. Казал на търговеца да изпрати старите обуща в дома му, дето ще плати. Но пак го нямало вкъщи. После отишъл в един шапкарски магазин, купил си нова шапка, турил я на главата си, а старата изпратил с момче у дома си, но пак нищо не платил. Един ден го срещнал дрехаринът и го запитал: „Господине, кога ще платите дрехите си?“ – „Как? Аз ги платих вече. Ако не бях ги платил, нямаше да ги взема. Аз ги облякох, защото ги платих.“ Като видели тази работа, дрехарят, обущарят и шапкарят се събрали заедно да решат какво да правят с този човек. Да го дадат под съд, видели, че няма смисъл, той и там ще каже същото, а свидетели нямат. Този господин, за когото говоря, не бил прост човек, проповедник бил. Както и да се произнасяте за постъпката на този човек, като права или крива, виждате какво е било неговото разбиране и съзнание.
Казвам: Ние трябва да имаме една положителна мярка за нещата. Има един път, една мярка в света, която е валидна за всички хора. Има два вида право в света: право на светлината и право на тъмнината. Следователно всички хора, които живеят в светлината, трябва да имат едно право, да не се различават. Също така, всички хора, които живеят в тъмнината, трябва да имат едно право, да не се различават. Това право ние наричаме криво. Значи, и в кривото, и в правото, хората трябва да си приличат. Който живее в тъмнината, той носи белезите на тъмнината.
В природата и тъмнината има своето предназначение, както и светлината. В тъмнината човек си почива по-добре, отколкото в светлината. Светлината възбужда човека, дава повече енергия. В тъмнината човек се концентрира, съсредоточава в себе си. В светлината човек събира материал, а в тъмнината го обработва. На тъмнината съответствува страданието и болестта, а на светлината – здравето и радостта. Неразположението съответствува на тъмнината и може да се лекува с тъмнина, на тъмно. Докато ходиш в светлина и гледаш, че този има къща, онзи има къща, ти не можеш да се събереш в кожата си. Но влезеш ли в тъмнината и нищо не виждаш, ти се успокояваш. Тъмнината ти казва: „Защо ти са тези къщи, да ги носиш в своя ум? Мисли си, че и без къща може да се живее.“
Та казвам: Тъмнината е добра отвън, а лоша отвътре, а светлината е лоша отвън, а добра отвътре. Така гледам аз на нещата. Как ще ги примирите вие? Ако не можеш да използуваш светлината отвън разумно, тя ще ти причини тъмнина. Запример, ако ти гледаш един плътен предмет и го приемеш в ума си, той ще внесе тъмнина в ума ти.
Та казвам: Понякога вие искате да бъдете благодетелни, да правите добро. Като направите доброто, казвате: „Не си струва човек да прави добро. Няма признателни хора в света.“ Ти направи доброто само за себе си, без да очакваш нещо от него. Защо трябва да очакваш нещо от доброто? Когато Христос дойде на Земята и Го разпнаха, имаше ли такива резултати, каквито днес има? Онези народи, които днес се наричат християнски, водят една война, която е много културна, по всички правила на културата. Като водят днес война, всички казват: „Не е ли легална нашата война?“ Англичаните, запример, осъждат германците, че не водели легална война. Германците пък осъждат англичаните за същото. Къде седи легалността на войната? Англия тегли юргана към себе си. Германия тегли юргана към себе си. В края на краищата юрганът ще отиде или в Англия, или в Германия, или половината в Англия, а другата половина в Германия. Питат ме: „Ти коя страна ще вземеш?“ Аз не си давам мнението. Който победи, правото е негово. Когото бият, той няма право. Който победи, той има право. Казват, че еди-кой си имал правото. Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава слабия, защото повече ще го бият. Когато бият слабия, по-добре е другият слаб да седи и да брои ударите. Ако наблюдавате, ще видите, че ударите, които се слагат върху някого, никога не могат да надминат силите му. Онези, които бият, знаят колко удара трябва да се сложат върху всеки човек. Колко удара могат да ударят на човека?
Жената на един евангелски проповедник умряла и оставила само едно дете. Проповедникът се оженил за втора, но тя не обичала детето на първата жена и често го биела. Един ден, като дигнала ръката си да го удари, ръката и останала във въздуха. Какво показва това? Че всякога човек не може да бие. Мислите ли, че ако имате вяра и любов към Бога, към ближния си и към себе си, че някой може да ви бие? Това е невъзможно. Боят всякога има психологическо основание. Един човек може да те бие само тогава, когато в него се създаде убеждение, че ти му препятствуваш в пътя на живота и не му помагаш. Тогава той ще избере един метод за наказание. Обаче, ако на един човек си направил добро, никога в ума му не може да влезе мисълта, че може да те бие.
Питам: Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола е дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи и жената, и мъжа, и децата – целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола, той сам ли я има или му е дадена отнякъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода, задушаващият се мъчи за въздух; който е изгубил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли; който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувствува; който е изгубил волята си, се мъчи, че не може да постъпва както иска и т.н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат. Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили. Сега хората се спират пред неща, които им създават страдания, но какъв щеше да бъде сегашният свят, при сегашния строй на живота, ако нямаше страдания? Какво ще стане на Земята след сто години, ако всички тревопасни и месоядни животни се оставят да живеят свободно? Земята щеше да се вмирише от тях. Те щяха да се размножат толкова много, че нямаше да има място за тях. Половата деятелност в животните е толкова голяма, че у тях се явява непреодолим стремеж за размножаване. Ето защо, днес, при сегашните условия на живота, необходимо е изтреблението на месоядните и на тревопасните животни. Знаете ли каква борба има в половата деятелност на тия животни? Онези, които изучават физиологическия живот, казват, че когато се ражда едно дете на Земята, пет милиона кандидати има за раждане. Ако това е между хората, можете да си представите какво ще е между рибите, птиците и останалите месоядни и тревопасни животни. Една риба може да произведе петстотин хиляди яйца. Условия се изискват, за да се роди едно дете с известни прояви на своя ум, на своето сърце и на своята воля.
Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче. Как трябва да се съгради? Днес лесно се казва: „Да оженим младите.“ Човек трябва да се жени съзнателно, да стане проводник на Божественото, за подигане на човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени животът. Ако туриш едно яйце под една квачка и след двадесет и един деня от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце, нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло двадесет и един деня под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство-запъртък, или една постъпка-запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват. Ще каже някой, че е проявил отлична постъпка. Питам: Къде е пилето? – „Няма го.“ Нищо не си направил тогава. – „Ама аз имам любов към него.“ Къде е пилето? – „Няма го.“ – Никаква любов нямаш. – „Ама аз мисля добре за него.“ – Няма го. Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртъка. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртък се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня.
Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: пиле ли има в яйцето или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството? Щом има запъртък в първото яйце, веднага турете второ яйце, то да се измъти. Второто яйце, което туриш да се мъти, ще го вземеш от добра кокошка. Следователно, искаш ли да придобиеш нещо, ще вземеш една мисъл от един гениален ум, едно чувство от едно гениално сърце и една постъпка от една гениална воля. Има гениални умове, гениални сърца и гениални воли. Това трябва да мислите.
Какво искат сега хората? Те искат да намерят един закон, с който да възпитават младото поколение. Така не се възпитава. Единствените коронни възпитатели, това са майките и бащите. Майките възпитават сърцето, ума и волята. Това са външните условия. Сърцето и умът трябва да работят, но ако волята не дойде на помощ, резултатът не е пълен. Умът, сърцето и волята трябва да се съединят в едно, да има единство между тях, за да може това, което се изработи, да остане в дома ни. Всяка мисъл трябва да остане в самия тебе. Всяко чувство трябва да остане в тебе самия. Умът ти трябва да стои на своето място и от него да излиза светлина. Тя е дар. Чувствата ти трябва да стоят в сърцето ти и от него да излиза топлина. И постъпките трябва да остават в самия човек. От постъпките ви трябва да излиза сила, която да отива към духа. Съвременните хора не разбират в какво седи възпитанието и самовъзпитанието на човека. Вследствие на това ние питаме. Какво се ползува човек от един ум, от който не излиза светлина? Какво се ползува той от едно сърце, от което не излиза никаква топлина? И какво се ползува той от една воля, от която не излиза никаква сила?
Сега аз ви навеждам на мисълта за Бога. Какво представя Бог за вас? Вие не знаете какво нещо е Бог, но въпреки това Го поставяте вън от себе си и искате Той да направи заради вас всичко. И религиозните, и светските хора трябва да имат нов възглед за Бога. Бог е създал света. Той е направил и човека, като е вложил [...]. Бог е създал света, направил е и човека, като е вложил в него гениални възможности. Човек не се ражда гений, но се ражда с възможности за гениалност. Той не се ражда добър, но с възможности за доброта. Той трябва да създаде добротата си на Земята. Това е неговата работа на Земята. Ако от великите условия и възможности, които Бог ти е дал, ти можеш да създадеш един гений от себе си, ти имаш почит първо пред самия себе си. И другите хора, които са равни на тебе, те уважават и почитат за това, което си създал.
Питам: Какво се ползуваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползуваме. Ето, Юда предаде Христа. Какво спечели от това? Юда продаде Христа само за тридесет и три сребърника. Аз се чудя как е възможно Юда, който беше един банкер на времето си, можа да се съгласи да продаде своя Учител за такава малка сума. Какво намерение имаше той? Всички банкери се намират под влиянието на Луната. Те са добри хора. Но интересно, кое застави Юда да продаде Христа за тридесет и три сребърника? Числото 33 е подобно на числото 66, което е число на илюзии. Евреите казваха на Юда: „Ако ти продадеш соя Учител и можеш да ни освободиш от Него, ние ще те направим пръв човек в света. Ние ще те направим цар.“ В ума на Юда седеше идеята: „Защо наистина да не стана цар?“ Но след като предаде Христа на разпятие, Юда отиде и се обеси.
Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли същото и вие? Понякога вие сте готови да предадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за тридесет и три сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях. Казвате: „Откак съм тръгнал по пътя на тия нови идеи, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях.“ Аз съм слушал млади хора да казват: „Дотегна ни вече това въздържание. Откак сме станали въздържатели, отдалечихме се от хората, с никого не се познаваме. Ще отидем да си пийнем с този, с онзи за здравето на жената, на децата.“ Питам: Защо с червеното винце можете да си пийнете за здравето на жената и на децата, а с бялото винце, с бялата вода, не можете? Бялата вода поддържа здравето много повече, отколкото червената вода. Онези хора, у които умът, сърцето и волята не работят, те употребяват червеното вино. Те не са от разумните хора.
Идва при мене един човек, иска моята помощ. Бръкна в джоба си – ако имам пари, мога да му помогна. Парите нито се ядат, нито се пият, не са вино, но могат да помагат на хората. Значи това, което нито се яде, нито се пие, може да помага. А това, което се яде и пие, не помага. Ако дам една златна монета на този човек, ще му помогна и той ще благодари. Понякога са идвали при мене бедни хора – не мога да им дам пари, защото не нося в джоба си пари. Те правят пакости. С парите човек може да направи големи пакости. Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: „Ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки. Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре.“
Като казвам така на този човек, той не ми вярва, мисли, че искам да се освободя от него. Нека направи опит и тогава да говори. Но едно нещо още трябва да направи. На всички хора, при които е ходил да ги лекува, ще им даде по едно Евангелие подарък. Ако не им подарите по едно Евангелие, всички болести ще се върнат към тебе. Като им дадеш Евангелието, ще кажеш: „Ще четете това Евангелие и каквото е писано в него, ще го прилагате както разбирате.“ Повече няма да им говориш. Ще ви кажат, че Христос е оставил малко. Кажете им, нека четат Евангелието и каквото разберат, да го приложат. Пръв ти ще приложиш, няма да даваш на никого повече от три капки. На умирающия ще дадеш една капка. На онзи, който оздравява, ще дадеш две капки, а на онзи, който става вече от леглото си, ще дадеш три капки. Значи първата капка ще дадеш, за да не умре; втората капка ще му дадеш, за да оздравее; а третата капка – за да стане от леглото си и да отиде на работа.
Аз дадох този метод на бедния човек, но и досега още той не се е явил при мене. Когато някой човек дойде при мене, аз считам, че той е на зор, нужда има. Когато не дохожда, няма никакъв зор. Аз се интересувам дали е дал някому Евангелие. Понякога слушам името му, че излекувал някои болни. Вестниците пишат за него, че излекувал някои болни, но не пишат дали е дал тук-таме Евангелие на своите болни. Питам: Не е ли лайкучката, която ви е церила досега? Горчива е лайкучката, но лекува.
И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето състояние, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието човек трябва да знае, че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят някакво благо за него? Вземете, запример, изгонването на Адам и Ева от рая – и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единственият път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път. Запример, ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден.
Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото. Ние искаме да бъдем щастливи. Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля. Това може да се постигне, но с работа и с усилие. Ако един ученик отиде при един учител да учи пение, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете. В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най-добри чувства и разположения човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувствува и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Човек не може да бъде истински християнин, ако умът, сърцето и волята му не са гениални. Мислите ли, че Божественото може да дойде в един глупав човек?
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Значи Бог е възлюбил най-великото – истината, която живее в човешкия дух, в човешката душа, в човешкото сърце и в човешката воля. Всеки човек трябва да намери изходния път в истината, която живее в неговия дух, в неговата душа, в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля.
Казано е в Писанието: „Дето е Духът.“ Духът, това е разумното начало в човека. Духът е великото, Бог, Който работи в човека. Бог не работи както хората работят. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувствува, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувствуваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: „Не се смущавай, ще се оправи тази работа.“
И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-трудни. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията на Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите Му. Вие трябва да дойдете в Неговото положение, да разберете какво значи страдание.
Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдалци на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне, той е герой. Когато човек падне по дух, по душа, по ум, по сърце и по воля, тогава трябва да му се помогне. Ние виждаме, че Христос носи кръста Си до едно място, после го хвърли и го остави другите да го носят, а Той продължи пътя Си до Голгота.
И при най-големите Си страдания, Христос мислеше добре. Като видя майка Си, Той каза: „Жено, не мога да ти помогна сега, но един от Моите ученици ще заеме Моето място.“ Като беше на кръста закован, и оттам Той направи едно добро. Когато при Него дойде един прокажен да го излекува, Христос каза: „Отковете гвоздеите.“ Те отковаха гвоздеите и Той излекува прокажения. После пак каза на войниците: „Заковете сега.“ Как мислите, слаб човек ли е този, който може да заповяда да отковат ръцете му от кръста, да излекува един болен и после пак да каже да го заковат?
Старите християни вървяха по пътя на Христа – по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: „На всичко сме съгласни, но кръст не искаме.“ Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията, в паданията си човек се изпитва доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си.
Казвам: Сега пред вас стои едно велико бъдеще. Мнозина седят и се питат в кого да вярват. Сега четох една статия, в която някой пише къде седи злото. Това, в което той предполага, че се крие злото, ни най-малко не е там. Това е неразбиране. Ако бяхме построили света както той мисли, светът би бил два пъти по-лош, отколкото е сега. Няма какво да се построява светът. Той е построен, само че ние не го разбираме. Добре е построен сегашният свят. Като основа на този свят трябва да се вложи Божията любов. Тази любов се отличава по три неща: тя доставя изобилно светлина на човешкия ум, изобилно топлина на човешкото сърце и изобилно сила на човешката воля. В тази любов няма никакви изключения. Досега Бог не е оставил нито едно същество тук, на Земята, или в другите светове, което, като е уповавало на Него, и което е изпълнило Неговия закон, да не го е прегледал и да не е задоволил неговите нужди.
Казвам: Сега не искам у вас да остане мисълта: „Каква полза от това, че досега сме вярвали?“ Аз не проповядвам вяра, но проповядвам за любовта, която носи светлина, топлина и сила. Щом имаш светлина в ума си, това е Божията любов. Щом имаш топлина в сърцето си, това е Божията любов. Щом имаш сила във волята си, това е Божията любов. Щом имаш добра мисъл, Бог е там. Щом имаш добро чувство, Бог е там. И щом имаш добра постъпка, пак Бог е там. И когато имаш болно тяло, пак Бог е там, защото от болните тела Той прави здрави. Вижте какво прави онзи майстор, който взима вълната на овците. Той я изпере, изпреде, изтъче и от нея прави един хубав плат, за топли дрехи. Майстор е той.
Та казвам: И вие трябва да вземете космите на овцата, т.е. космите на мекотата, и от тях да направите нещо. На всинца ви препоръчвам да имате три хурки, с които да предете: първата хурка ще бъде хурката на любовта, с която ще предете чувствата на своето сърце; после иде втората – хурката на мъдростта, с която да предете мислите на своя ум; и третата хурка ще бъде хурката на волята, с която да предете своите постъпки. Тези три нишки са нишки от три свята. В тях седи магията на живота. Едната хурка ще има червен цвят, втората – жълт, третата – син. Тези три цвята са основните цветове, от които излизат всички останали. Червеният цвят показва пътя на живота. Жълтият цвят показва пътя на ума. Синият цвят показва пътя на човешката воля. Понякога човек обърква тия цветове, запример, с жълтия цвят тръгне в пътя на сърцето. Жълтият цвят е път на ума, а не на сърцето.
Казвам: Това са новите разбирания, новите веяния в света. Това е бъдещото учение, според което хората могат да живеят по любов. Бог живее в любовта, в знанието и в светлината. Бог живее в мъдростта, Бог живее в истината и свободата. Там, дето има истина и свобода, там е Бог. Дето има знание и светлина, мъдрост, там е Бог. Дето има изобилно живот, изобилно храна за всички, там е Бог.
Днес вие очаквате отново да дойде Христос на Земята, да постави ред и порядък в света. Вие очаквате Христа, да дойде отвън. Той отвън няма да дойде. Христос ще дойде отвътре, в умовете и в сърцата на хората. Христос ще дойде в душите и в духовете на хората. Христос ще дойде и в тяхната воля. В Англия ли ще дойде Христос? Там си имат учители. В Германия ли ще дойде Христос? В България ли ще дойде? Външно Христос никъде няма да дойде. Днес Христос ще дойде в умовете, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървят в прав път. И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество. Това, което те вършат, не е Божествено. И ако те искат по пътя, по който днес вървят, да бъдат щастливи, щастието е изключено в този път. Всичко може да дойде по този път, но не и щастие.
Сега да оставим другите работи, но казвам: Ако вие мислите, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте на крив път. Има една любов на истината, която дава простор. Има една любов в света, която дава светлина. И тогава онзи, когото обичаме, ние го осветляваме, даваме му възможност да расте и да се развива. Има една любов, която дава живот. Тя дава най-хубавата храна на всички живи същества. Тази любов прониква навсякъде. Казано е в Писанието, че Бог е любов. Любовта е светлина, любовта е знание и простор – всичко, каквото искате. Върви в светлината и в простора на тази любов и ти ще познаеш кое е човешко и кое – Божествено, кое е от Бога и кое не е. И тогава всичко онова, което е Божествено, ще го задържиш за себе си. А всичко човешко ще остане за бъдещето. Човешкото ще остане за бъдещето, като тор на бъдещата култура.
Всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, не могат вече да вървят в стария път. Те трябва да влязат в пътя на любовта, мъдростта и истината. Иначе ще пострадат. Какво ще кажете за богатия човек, който има да дава на един беден сто лева и не го приема в дома си, за да не го безпокои? Той не е благороден човек. Много от съвременните хора са от тия богати, които не искат да изплатят своя дълг. Казвате: „Аз не мога да обичам.“ Че, това е най-лесната работа. По-лесна работа от това да обичаш, няма днес в света. После, да се учиш, и това е най-лесната работа. И да обичаш истината, да бъдеш свободен, това е най-лесната работа. Това са най-лесните работи, които Бог е определил за човека. Често човек прави по-тежки и по-мъчни работи от тия, за които казва, че не може да ги направи. Някой казва: „Аз не мога да обичам, но разбирам любовта.“ Това е лъжата в света. Значи, умее да те изиграе, но не знае как да учи и как да обича. Значи, той разбира теорията на Канта и относителната теория на Айнщайна, но другите неща не разбира.
Та, абсолютната теория е недостъпна за човешкия ум. Само относителните теории са достъпни. Ако искате да разрешите въпроса защо Бог е създал света, това е един въпрос, който никой не може да разреши. Ама защо го е създал така – това е Негова работа. Ние можем да си създаваме различни теории за създаването на света, но как е създаден всъщност, това никой не знае. Много теории и все различни съществуват за създаването на света, но той е създаден по един начин, който и до днес още остава неизвестен. Мнозина мислят, че Бог е създал света за човека. Както и да мислят, те още не са дошли до истината. Някои пък питат защо Бог не им помага да разберат този въпрос. Бог не ви помага, защото вие не сте турили вашия гениален ум на работа, не сте турили вашето гениално сърце на работа и вашата гениална воля не сте турили на работа. Щом ги турите на работа, Бог ще ви проговори.
Не става ли същото и с днешното радио? Като завъртите един от ключовете, веднага светва лампичката и започвате да слушате, че някой пее или говори, или свири от Англия, от Германия, от Италия, отдето искате. После завъртите ключа и всичко млъква. Като слушате, вие се чудите от колко далечно разстояние иде звукът. Той не иде от инструмента радио, но се предава чрез него. Радиото възприема звуковите вълни от пространството и ги предава чрез високоговорител. Има три вида вълни: дълги, къси и средни. Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите – можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно.
Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. Вие живеете в един богат свят и казвате: „Като умрем, ще се познаваме ли там?“ Вие тук не се познавате, че в онзи свят ще се познавате. За да познаеш един човек, ти трябва да го осветлиш, или пък по друг някакъв начин. Всеки човек има специфично ухание, по което можеш да го познаеш. Някои хора се познават по говора. Други – по хода, те имат особен начин на ходене.
Тъй щото, вие трябва да познавате хода на вашия ум. Също така трябва да знаете вашият ум ли мисли или друг. Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не чувствува със своето сърце, но с чуждо сърце. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал; работи със своето сърце, което Бог ти е дал; работи и със своята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, вън и вътре в тебе, работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин.
Та казвам: От това, което в миналото сме сели, орали и жънали, от това, което сега сеем и жънем, ще се храним и в бъдеще.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
8-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 26.XI.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.
|
