5-то неделно утринно Слово
5 ноември 1939 г. 5 ч.с.
Изгрев
Отче наш.
Духът Божи.
В начало бе Словото.
Ще прочета 14 глава от Евангелието на Иоана.
Венир бенир
У всички хора има едно вътрешно очакване. Всеки един, като стане сутринта, все очаква нещо. Гладният като стане, очаква да се нахрани. Жадният – да се напие. Бедният очаква как да се справи с беднотията, богатият размишлява как да запази това което има; онзи, който се учи, размишлява как да придобие знание. Всеки човек все мисли заради нещо. Има хора които не мислят за тези работи. Сутрин като стане, той мисли как някой го е обидил и как да се справи с него. Има някой, който се скарал с баща си и мисли какво да направи – да бяга или да се примири. Та вие, които ме слушате, сте от разни категории. Всеки си мисли по нещо. Когато младите моми играят на хорото, казват, че те се забавляват. Забавляват се, обаче, всяка мома, като играе на хорото, все хвърля око на някъде. Децата, които обикалят плодните дървета, спират се на това дърво, на онова дърво, но някое дърво им обръща специално внимание. Спират се на него с по-голяма научна любов, да го огледат. Разглеждат го ден, два, три, все го обикалят. Това дърво е особено, обръща им внимание. Може да запитате: Защо обръщат внимание на дървото? Има нещо, което ги интересува.
Има нещо в човека, което му причинява приятност. А пък има неща, които му причиняват болки и страдания. Разправяше ми един мой приятел. Той ми казваше: „По някой път ние не оценяваме услугите, които хората ни правят. Аз бях много немарлив, когато падне някоя капка на дрехата ми, или когато яката ми не е на мястото, или когато палтото ми тук-таме се е поокъсало. Тези работи не са важни, си казвах. Все мислим за философски работи. За какви философски работи? Мислех да стана голям човек, да напиша голяма книга, че като я четат, всички хора да говорят заради мене. И гледах за в бъдеще как ще израсне моя портрет. Как хората ще ме гледат! И действително, написах една книга, че като ме зачесаха. Обръщам да чета един вестник да видя какво е писал за книгата. Най-първо ме понамажат и после критикуват. После чета друг вестник. Те са безпощадни, не мога да спя“. Казах му: „Нали искаше всички хора да обръщат внимание на тебе? Ето, всички хора обръщат внимание на тебе“. Казах му: „Как се справихте после с въпроса?“ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва. Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място. А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“
Та вие,които сте при мене и ме слушате, сте все от видните писатели. Как ще го обоснова? Понеже сте недоволни от живота. Значи, писали са вестниците нещо не добро за вас. Сега има една философия в живота. Вие не разбирате, че когато хората ви хвалят или корят, какво произвежда похвалата и укоряването. Вие не знаете това. Всички, които ме слушате, не го знаете. Няма нито един, който да го знае. Ако бихте знаели, аз бих се проучавал от вас. Като те хвалят хората, какво придобиваш? И като те укоряват, какво придобиваш? А пък те са две неща много на място. Най-първо или ще почнат хората да те хвалят и после ще те укоряват или най-първо ще те укоряват и после ще те хвалят. Не може да бъде другояче.
Всякога похвалата произвежда в човека сухота. Щом почнат да те хвалят хората ще станеш сух, а пък знаете, че при сухотата растенията не растат. В една година, която е суха, всичко съхне в растителното царство. Следователно, необходимо е укорът да дойде. Укорът донася влага. Някой път влагата може да падне много, че да образува кал. Но в реда на нещата е това. По-добре е да има кал, измокрюване, но да има растеж в живота, който е едно благо. Лошавината не е в сушата, не е и във влагата, но в крайната влага и в крайната сухота. Ако целият живот само те хвалят ти ще изсъхнеш, ще станеш на пастърма. А пък ако целият ти живот само те укоряват, ти ще станеш само на мухъл. Всичко в тебе ще стане само на мухъл. И всичко ще почне да гние. Когато те укоряват хората, ти не знаеш кого укоряват. Например ти си актьор, играеш известна роля на сцената. Да кажем, че играеш роля в българската пиеса „Иванко убиецът“ или в „Хамлет“ от Шекспир с прочутото изречение „To be or not to be“ („Да бъда или да не бъда“). Питам: Кого укоряват? Ти не си Стоян, Драган, Петко, Иван, но играеш някоя роля с това име. Например ролята на Иванко. И хората те укоряват като Иванко в тази драма или трагедия.
Защото драмата и трагедията се отличават по две неща. В драмата героите минават през големи изпитания, но живи остават, а пък в трагедията, героите умират. Та който пише трагедия, но не умъртвява героите си, той е простак. А пък който пише драма и уморява своите герои и той е простак. В драмата ще прекараш героя през най-големи изпитания и ще го оставиш жив. Тогава ти си гениален. А пък в трагедията, ще умориш и двамата, тогава също си гениален. Ако не ги умориш, простак си.
Всеки един от вас, всички вие сте списатели. Пишете или драма, или трагедия. Ако минавате през големи изпитания и героите във вас остават живи, това е драма. А пък ако имате едно изпитание, при което вашите герои всичките измират, то е трагедия. Питам: Каква е загубата в една трагедия, когато героите умират? От икономическо гледище има печалба. Умират героите, по-малко ще ядат, по-малко разноски ще има. Всяка година той ще похарчи по 24 хиляди лева. Значи, като умориш двамата герои, 48 хиляди лева са спестени пари. Следователно, онзи, който пише трагедия, той спестява парите за сиромасите, бедните деца. Двама герои са умрели и най-малко 10–20 деца, с тези пари, ще прекарат добре. Онзи, който остава своите герои живи, той не разбира от икономия. Той често претърпява фалит.
Всякога аз познавам, кой пише драма и кой пише трагедия. Някой казва: „Не ми са уредени сметките. Имам да давам. Не ми достигат парите“. Казвам, той пише драма. А пък казва някой: „Аз си уредих работите вече. Всичко ми тръгна.“ Казвам: Той пише трагедия. Аз разглеждам въпроса от икономично гледище. Разглеждам го другояче, а не както обикновено. Сега похвалвам онзи, който пише трагедия, защото уморява героите. Той казва: „Вие живеете в един свят, който не е така уреден. Ако ви оставя тук, много ще страдате. Искам да ви пратя в онзи свят, дето много добре ще ви посрещнат, ще бъдете обикнати. А пък в този свят няма да имате нищо, няма да имате шапки, къщи, обуща и пр. А пък в онзи свят ще ви пратят при ангелите, ще хвъркате с крила от един свят в друг.“ Не е ли хубаво да уморяваш героите си? Това не е уморяване, но то е да им купиш един билет и да ги изпратиш. Когато заминават някои за онзи свят, другите плачат. А пък щом има влага, има и плодове. А пък понякой път е хубаво, да останеш в този свят, понеже има блага. За онези от вас,които не сте изучавали живота, някой път не е удобно да отидеш на онзи свят. Христос казва: „Ще отида да ви приготвя място. И като ви приготвя, ще ви взема.“ Но понеже там няма място още, тук да останете е по-добре. По-добре е една малка работа, отколкото да нямате никак работа. Като не си ял 4–5 дни, по-добре е един сух хляб отколкото никак.
Та ония от вас, които искате да изучавате живота, трябва да вникнете добре в него. Бог, който е създал света, е наредил света много умно. Онези, които не са мислили, те искат един живот весел, но веселият живот на земята е комедия. Ти можеш да играеш роля на комедия, на драма и на трагедия. И комедията не е лошо нещо. Какво добива човек в комедията? Когато всички хора са тъжни, комедията като влезе разсмива всичките. Комедията е едно отлично лекарство за лекуване. Има известни лекари, които лекуват само със смях. Дойде при лекаря някой неврастеник или някой, комуто го боли стомаха и казва: „Г-н лекарю, боли ме корема.“ Лекарят почне да се смее: кис, кис, кис. – „Боли ме корема! Сериозна е тая работа.“ – Кис, кис, кис. – „Умирам!“ – Кис, кис, кис. Той все се смее. Но дойде по едно време, че и болният и той почне да се смее. Лекарят се смее, но и той се смее, болният. Болният казва: „Г-н лекарю, олекна ми.“ Лекарят иска да му отвлече вниманието. Да не мисли за стомаха си. Понеже той мисли, че го боли стомаха и затова го боли.
Тези лекари, които така се смеят, те са одарени. Не всеки може да се смее така. В Америка имало един проповедник смешкар на име Сем Джонс. Джон е Иван, а пък Сем не може да се преведе. Той бил такъв голям смешкар, че като говори, цялата публика, всички се смеят. Всички отиват да го слушат. Ако някой американец е меланхолик и иска да се самоубие, казва: „Преди да умра ще слушам Сем Джонс и тогава да отида на другия свят.“ И като отиде, забравя своите тъги. Цялата публика се смее. Сериозни влизат всички, които излизат искат да се смеят. Този проповедник разправя: Аз бях знаменит евангелски проповедник и видях, че тази работа не върви и реших да напусна проповедничеството, но преди да напусна, проповядвах на хората. Хората не ме разбираха. Все казват, че критикувам не на място. И казах: Ще ударим на смях – комедия. Писах драма, трагедия, не върви. И почнах комедия. Бях виден проповедник. Имаше един виден член в църквата, един богаташ, много опак човек. Никому добро не прави и все някого ще намери да критикува. Всички бяха лоши за него. И всички трепереха от него. Една вечер идва някой при мене към 10 часа и ми казва: Господин пастир, този човек се е разболял и умира. Да се молим за него! Той иска да те види! Понеже умира. Аз казах: Да се молим, защо? По-добре е да си замине. Отивам при богатия и му казвам: Защо ме викате? – Умирам, да се помолите за мене. – Да се помоля, но какво? Какво ще кажа на Господа за тебе? Че ти никога нищо добро не си казал. Какво ще туря под колената си? Какво ще моля Господа да поживее едно сухо дърво? Да замине на онзи свят! Моли се да не умирам! – Ще напиша трагедия. Какво искаш да напиша? – Напиши една драма. – Но за да напиша драма, какво ще платиш? Ти си богат човек, какво ще дадеш, колко хиляди? Хиляда лева не тургам под колената си. Оная сума която ще дадеш, да бъде толкова голяма, че да бъде меко под колената ми като я туря. Понеже евангелистите се молят на колене. „Половин час ще се моля, трябва да бъде меко под колената ми.“ Болният казал: „Каквото искаш, ще дам.“ Проповедникът разправя: „И като седнах на това мекото, почнах да пиша драмата. Помолих се. След това го попитах, как е? Болният каза: „Почувствувах едно малко облекчение!“ Казах му: „Ти си герой на драмата! И ако не изпълниш всичко, което обеща тази вечер, ще напиша трагедия. Почни, че ако не изпълниш това обещание, което сега даде, ти ще заминеш за онзи свят!“ Онзи казва: „Искам да си поживея малко.“ – „Тогава ще ме слушаш. Каквото обещаеш, трябва да го направиш.“ Сем Джонс така говори на своята публика. Вие всички, които живеете, ако не знаете как да живеете, Господ ще напише от вас или драма, или трагедия.
А пък аз ви предупреждавам. Ако искате Господ да напише нещо хубаво, добре ще живеете, разбирате ли го това! А пък аз ви мисля доброто и искам като герои на сцената, като излезете на сцената, да кажа добро за вас, да не кажат: „Какви герои,“ но да бъдете пълни с добродетели, с благородни постъпки, с отлично държание, добре облечени. Такива герои да бъдете, че всеки да пожелае да бъде такъв един герой в света, като вас. Може да ме попитате, защо ви говоря тези работи? Човек трябва да бъде смел, казвал проповедникът. Той трябва да бъде смел, да се справи. Да знае как да се справи със своята драма и със своята трагедия. И Сем Джонс разправя на публиката си живота на друг проповедник. А пък в Америка, в тези времена се случвали такива работи. Сем Джонс разправял така: „В едно село дошъл един проповедник и не знаел как да проповядва. Хората са го били и са го изпъдили. Все имало такива, които не харесвали проповедника и след като им проповядвал, биели го. Пратили един проповедник, набили го. Пратили друг и него набили. Трети, четвърти, също. И като дошло да се назначи някой там, нямало кандидати. Който дойде в това село бият го, понеже не знае как да проповядва. Най-сетне излиза един проповедник, бабачко. Висок около два метра, с силни мускули. Аз искам да отида. И тръгнал за селото. И казали на селяните: Пратиха ви един много голям проповедник. И те излезли да го бият, преди да е проповядвал още. Гледа той, че тези 12 души го чакат да го бият за да си върви от селото. Той слиза от коня и засуква ръкавите си и всички ги натъркалва и ги свръзва, и 12-те души.И после ги докарал и ги турил пред себе си. И почнал да проповядва една хубава проповед. И 12-те души се обърнали към Господа. Той им казал: Още веднъж вие да не биете Божиите посланици. Че мене Господ ме прати. Той е недоволен от вас. Изпотрепвам ви втори път.“
Вие ще кажете: „Дали това е уместно?“ Ще кажете това е грубо. Че когато хората се бият на бойното поле, културни народи – германци, англичани, французи с всички свои съоръжения и въпрос не става. Всеки ден може да се избиват по стотина души хора най-малко. Най-малко двама, трима души може да се избиват и въпрос не става. В съгласие ли е това с Божията Воля? Не е. На бойното поле сега пишат трагедия. Един ден авторите ще пишат за войната между Германия, Франция, Англия, ще пишат една трагедия. Ще пишат колко е коствала войната, колко хора са измрели. И след това ще извадят известна поука от тази война.
И в нас, ние хората, всякога правим една война. Ние понякога се възмущаваме от войната, която става отвън. Но ние в годината всяка седмица водим по една война. Петдесет и две седмици има в годината. Петдесет и две войни водим през годината. И всяка една война има едно голямо изтребление. Измират някой път по 2, 3, 4, 5, някой път по 10 милиона клетки в тялото. След като си боледувал, колко много клетки измират. Знаете ли колко много клетки са измрели от един нередовен живот? Казваш: „Простудих се.“ Простудил си се защото си създал условия за простудяване. Има хора, които и при голям студ не се простудяват. Кръвта им е на място, т.е. тя е чиста. Мислите им са на място. Умът им е на място. Сърцето им е на място. А пък тези, които се простудяват, умът им и сърцето им не са на място. Пътуват двама души, зимно време при 25 градуса студ, на коне. Свили са се, гледат един пътник паднал на пътя. И двамата, тези, са проповедници. Отиват да проповядват. Единият казва: „Да слезем, да помогнем на този човек.“ Другият казал: „Какво ще слезем, ако слезем, ще умрем.“ – „Аз считам, че трябва да сляза.“ – „Ти слез, а пък аз ще вървя, да стигна до целта.“ Онзи като слязъл, почнал да търка падналия пътник и го съживил. В същото време и сам се стоплил. И двамата тръгват и намират другия паднал от коня и замръзнал. Онзи, който не разбира живота, не иска да помага някому. Помогни на замръзналия и като помагаш, ти помагаш на себе си. Законът на света е този: С всяка помощ,която можеш да дадеш на когото и да е, ти помагаш на себе си. Животът – това са скачени съдове. Хиляди тръби могат да се турят. Те са само проводници на онази вода, която може да мине през тях за един град. Тази вода пренася блага за всички същества. Всеки може да си прекара вода от тази тръба.
Ти като помагаш за общото добро, това добро ще дойде и за тебе. Та всичката погрешка на хората седи в това, че те не искат да работят за Бога.
Те казват: „Трябва да работим за себе си.“ Как започва общото благо. Ти трябва да посееш една семка в земята. Това е общо благо, тази семка има условия да се развие едно дърво, да живее и да даде плод. Пък ако ти считаш, че е маловажно да посееш тази семка, ти не можеш да вкусиш от плода. Ако посееш семката, след няколко години ти ще опиташ благата,които си направил. Та изпърво ти ще посееш. Някои от вас казвате: „Каква полза като направя добро?“ Ти разглеждаш въпроса механически.Ти като направиш едно добро, ти си първия човек, който ще вкусиш своя плод. Примери има много. Ще ви дам един пример. В Австроунгария един голям търговец, богаташ бил посетен от един беден човек, който му казал: „Дайте ми хиляда лева назаем. Аз ще ви върна парите. Може би един ден да имате нужда от тези пари.“ Богаташът се усмихнал и казал: „Няма нужда да ги връща.“ И извадил, и му дал хиляда лева. Минават се 15 години. Богаташът забравил за парите. Този, бедният човек отива в Америка и с тези пари забогатява. А този търговец изпаднал, станал беден, изгубва своето състояние след 15 години. Той получава един чек от 15 хиляди долара. И пише в писмото си: „Господине, преди толкова години вие ми дадохте хиляда лева. В знак на признателност за вашата услуга сега ви изпращам една малка сума от 15 хиляди долара.“ Петнадесет хиляди долара не са малко. Те са един милион и половина. Тъкмо навреме идат тия пари. Той си спомнил, че преди 15 години дал хиляда лева. Питам: Ако той не беше направил тази услуга, би ли получил тая сума? Тая услуга онзи му я връща десеторно и повече, отколкото е взел.
Та казвам: При днешните условия вярващите трябва да разбират онези основни неща – всички на земята са дошли не да служат на себе си. Защото, ако човек служи на себе си, той непременно ще умре. Трагедия е това. Ако живееш за себе си, ще напишеш трагедия, ако живееш за Бога, ще напишеш драма. Пак ще страдаш, но жив ще останеш. И виден ще станеш. Онези хора, които Бог остави живи, той ги оставя на земята, понеже има защо да ги остави. А пък друг минава през трагедия. Той е един престъпник, който не знае как да живее. Написва му се трагедия. Осъжда се на смъртно наказание. Всеки, който не е живял добре, написва една трагедия.
Сега има изключение: Когато един автор пише една трагедия, когато трябвало да напише драма. Когато дойде Христос на земята, евреите трябваше да напишат драма, а те написаха една трагедия. Мислите ли, че Христос не трябваше да умре? Не. Христос трябваше да пострада както казва Писанието, но не да умре. Евреите мислеха, че ако остане Христос, от техния народ нищо няма да остане. Те мислеха, че той ще бъде едно голямо зло за тях.
Евреите се страхували, че ако Христос остане жив, римляните ще ги съсипят, ще дойдат и ще ги унищожат. И ако четете вие историята на Йосиф Флавий, еврейски историк, ще видите, че това от което се страхували евреите, а именно, че ще дойдат римляните и ще ги унищожат, това именно и станало. Те искали смъртта на Христа и казвали, че по-добре е да замине един, отколкото цял народ. Но това от което те се страхували, става с тях. И когато Тит обсади Ерусалим, след обсадата и превземането на Ерусалим, той е разпънал на кръст 60 хиляди евреи. И по цялото протежение от Ерусалим до Рим, все е било кръстове – 60 хиляди разпънати на кръст! Такова отчаяние и ожесточение и имало между евреите. На едно място били обсадени 2500 евреи. Те за да не се предадат, избират 12 души, които да избият 2500 души. След това 12-те души ще избират един да избие 11-те герои. И онзи, който остава сам, сам се убива. И когато са влезли римляните, да видят, римските сърца, които са били толкова жестоки, се потърсили. Такова отчаяние дойде на евреите заради смъртта на Христа!
Христос казва: „От нине няма да ме видите, докато не кажете – Благословен Онзи, Който иде в Името Господне!“
Това е един живот на безлюбие. Някой път ние сме готови да извършим в себе си какво ли не. Ако ви се случи някоя малка неприятност, не можете да приложите закона на Любовта. Но мислите ли че Господ, Който е създал света, че нему е добре? Нему много пъти Му е неприятно. Както ние живеем с нашите мисли и пр., ние ни най-малко не сме благоугодни на Господа. Колко мисли има в нашия ум, които не трябва да съществуват. Колко желания, колко постъпки има в нас всеки ден, които не трябва да съществуват. Защото тези лоши мисли, желания и постъпки, са които произвеждат всички трагедии в света.
И казвам: Ако ние имаме любовта на Христа, ще се избавим от всички противоречия. Ние очакваме да получим възкресение. Какво показва възкресението? Възкресението това е един опит за да познаеш дали си изпълнил Волята Божия или не. Всички ще бъдат опитани дали обичат или не. Всеки казва, че обича Бога. Всеки от вас казва, че обича ближния си и себе си. Ако ти си обичал Бога, ближния си и себе си, както трябва, ти ще възкръснеш в общото възкресение. Това ще го видиш. Но ако ти не си обичал Бога, ближния си и себе си както трябва, ти ще останеш в гроба. Всички очаквате, като умрете да възкръснете. Ако възкръснете блажени сте, но ако не възкръснете?
Мнозина от вас ще кажете: „Ние сме ходили редовно на събрание, слушали сме беседи.“ Всички тия работи са хубави. Човек може да яде. И болният яде, но страда. Здравият яде и се радва. Да слушаш една беседа, като здрав е едно нещо, а пък да слушаш като болен е друго нещо. Разбирам да бъдеш болен един–два дена, но цял живот да бъдеш болен, това е друго нещо. Аз не разбирам да си болен през целия си живот. Да си недоволен 1–2 секунди разбирам, но да бъдеш през целия си живот недоволен от себе си, това не разбирам. Ние не оценяваме живота,който Бог ни е дал. Някой път ние не оценяваме ума,който Бог ни е дал. Не оценяваме и тялото,което Бог ни е дал. Някой път ние се сравняваме с други и казваме: „Този човек колко е оправен?“ Оправянето на човека зависи от неговата мисъл, сърце и постъпка. Тялото е съградено по законите на човешките постъпки. Аз говоря за онзи непреривния живот. От непреривните човешки мисли, желания и постъпки е съграден човешкия живот. Той е съграден от светлината. Мисълта е донесла всичките тези материи. Най-здравата материя е материята на светлината, материята на топлината и материята на силата. Материята, която носи сила в себе си, материята, която носи топлина в себе си, материята, която носи светлина в себе си, това са запаси. Това са три богатства, от които се гради човешкото тяло. Ако ти не мислиш, ако ти нямаш запас, който постоянно да поддържа онзи вечния живот, не можеш да напредваш. Казано е: „Това е Живот вечен да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Значи, познанието почва с мъдростта. Ти не можеш да приложиш закона на Любовта, ако нямаш познание на Бога. Това е Мъдростта. Ти трябва да оцениш нещата. Любовта е капитал, който трябва да започнеш. Истината е крайния резултат. Това е свободата, която човек търси в света. Защото всеки човек,който е слязъл от невидимия свят на земята, той е слязъл в голямо ограничение. Мислите ли, че един ангел, една душа,която слиза от невидимия свят и която трябва да се въплоти на земята и затова трябва да стои 9 месеца в утробата на майка си, мислите ли, че това е щастие? Това е голямо изпитание. Голямо ограничение. И 9 месеца това дете трябва да мине през изпитания, през ограничения. Този великият дух трябва да се отрече от всичката своя слава и да се научи на дисциплина, да го турят в коритото, да го завиват, да го хранят,като че не е способен никаква работа да върши, като един болник. Но с това самоограничение той се повдига. Онова от което се отрича, повдига майката. Майката влиза в това. Затова се снишават, за да повдигнат майката. А пък когато майките се снишават и остаряват, децата се възвишават. Когато децата се смиряват, майката и бащата се възвисяват, та всичко това,което претърпяваме на земята,има дълбок смисъл. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Ако вие не може да пожертвувате вашия живот за вашата майка, за вашия баща, за вашия ближен, вие не може да се повдигнете.
Повдигни ближния си,за да те повдигне ближния ти. Или другояче казано: Възлюби Бога, за да те възлюби Бог.
Аз говоря за Любовта в друг един смисъл.Ние не се познаваме. Ние не съзнаваме Любовта. Всяка една Любов, която ти не съзнаваш, не можеш да я проявиш. Тя не може да прояви в тебе тези резултати, които ти искаш. Само при самосъзнателната любов, само при оная любов, при която ти съзнаваш, че живееш за Бога и си пожертвувал всичко, само при тая любов Бог ще те възлюби. Казано е: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Тъй казва Христос. Той казва: „Аз живея с любовта която Отец ми е дал.“ Ние сега сме дошли на земята, за да проявим Божията Любов. Бъдещето на всеки един от вас зависи от Любовта, която ще прояви. Към Бога и към ближните, без разлика дали е негова майка, баща, слуга, приятел и пр. Вие трябва да проявите своята любов, понеже с това показвате, че обичате Бога. Христос казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца ми и тогава ние двама с него ще дойдем и ще направим жилище във вас.“
И когато Бог и Христос направят жилище във вас, ще бъдете съвършени. А пък съвършенството е жива функция. Значи, съвършения може да работи и всичко може да постигне. Аз разбирам под съвършенство следното: Умът на място, сърцето на място, волята на място. Любовта на място, мъдростта на място, истината на място, животът на място, знанието на място и свободата на място. Това е дълбокият смисъл. Това е съвършенство! Да бъде човек съвършен, това се подразбира. А пък някои под съвършенство разбират една изваяна статуя и хората да я гледат. Това не е никакво съвършенство. Съвършеният човек е онзи, който се радва на плода на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. И за него всичко в света са възможности за неговото повдигане. Това трябва да бъде сега вашата идея, за да разберете Христа. Отсега нататък има да Го разберете. Досега,както сте живели, това е само едно встъпление в училището в което ще влезете. Първото отделение за детето е встъпление. И второ отделение и трето и четвърто и прогимназията, и гимназията, и университета са встъпления. И след като свършите университета ви ще влезете във великия университет на живота. Тогава ще влезете в Божествения живот значи. Най-първо трябва да имаме встъпление на онова знание, което е потребно за земята. И след като го придобием, ние ще бъдем готови да работим така, както Бог изисква. Ти искаш да говориш някому. Онзи човек е скръбен. Баща му или майка му е умряла. Или той е имал един приятел,когото обичал и той е умрял. Как ще утешите онзи човек чиито приятел е умрял. Та вие като отивате да му говорите, вие сте приели в себе си приятеля, който е умрял. Ще му кажете: „Аз съм вашият приятел.“ Сега ще покажете вашата любов към него. И ако покажете вашата любов към него, той ще разбере, че вие сте приятеля му. Тогава той ще се зарадва. Но не само да му говорите, но носете и всички условия, носете в себе си всички блага заради него.
Да ви направя мисълта по-ясна. В какво седи важността на вашия приятел. Представете си, че вие имате всички удобства на земята. Но се намерите като екскурзиянта на планината. Всичко имате – храна, хляб и пр., но нямате запалка. Имате 40 градуса студ и ръцете ви са вкочанясали. Кой е вашият приятел? Който носи кибритени клечки и може да запали огън – той е вашият приятел!
Аз разбирам в Любовта онзи Божествен огън, който ще ни спаси от смъртта. Всички ние умираме от безлюбие. Всички които умират, замръзват. Външните условия са толкова лоши, че не могат да живеят. А пък когато дойде любовта и се запали този огън, това е възкресението. Казано е, всички хора ще възкръснат. Ще възкръснат когато дойде любовта. Тя ще запали огъня. И всички запалени хора ще оживеят. Под думата замръзнали, разбирам най-лошите условия, когато животът не може да се прояви. Една семка без топлина, светлина и влага не може да се прояви. Без тях тя ще изгние и ще умре. Но ако и дадете условията на светлината, топлината и влагата, веднага тази семка ще поникне, ще се развие и ще даде плод. Това е сега вътрешното разбиране.
Често слушам: „Ние не живеем добре.“ Често някой казват: „Онези не живеят добре“. Въпросът не е дали те не живеят добре. Аз казвам: Живеят ли съобразно Божествените закони. Знаете ли колко е мъчно да се живее.
Някой път ние от любов уморяваме хората. Аз съм гледал, как някои хранят куркои, те някой път затлъстяват. Натъпчат в гърлото им три, четири ореха с черупките. Куркоите някой път стават много тлъсти, червени им са гребените. Та много майки хранят децата си по 5, 6 пъти на ден. Под хранене, аз разбирам хранене с добрата мисъл. То е хранене заради мен. Човек се храни не само по един начин с устата си. Като възприемаме светлината през очите си, ние се храним. Светлината е храна за очите. Като слушаме, ние се храним с ушите си. Когато говорим ние храним устата си. Когато ходим, пак се храним. Ако ти не се храниш с очите си, с носа си, с ушите си, с устата си, с ръцете си, с краката си, ти не можеш да функционираш.
Това е новото разбиране! Хранене от всякъде! Да знаеш, че в твоите крака има добродетели. В човешките крака има добродетели. В човешката уста има любов. В човешките ръце има правда. В човешките уши има мъдрост. В човешките очи постоянно се влива Божията Истина – в твоята душа. И всички тия неща трябва да се трансформират. Това е разбиране на нещата.
Христос казва: „Както Отец ме е възлюбил, така и аз възлюбих. Станете да отидем!“ Станете да отидем в този новия живот. В драмата, която пишем, та всички хора,които слушат тази драма, мед ще им падне на сърцето.
Аз слушам някои да казват: „Дотегна ми да живея.“ Дотегнало му както на този българин, който ми разправи една своя история. Той ми каза така: „Едно време аз се учех да пиша. И всякога мислех, че като напиша една книга, ще ми светне нещо.Че хората ще заговорят заради мене, ще кажат: Глава е той! А пък като ме зачесаха, аз си казах: Що ми трябваше да пиша тази книга!“
Пишете с мастилото на Любовта. Пишете със светлината на мъдростта. Пишете със свободата на истината. Така като напишете книгата ще бъде добра за всички хора. И ще ви похвалят, защото храна има в книгата. И всички ще ви похвалят, понеже храна ще им даде на тях.
Добрата молитва.
Като прекарате вашите мисли и чувства през всичката драма, оставете ги живи, не ги умъртвявайте. Ако прекарате всички ваши мисли и желания, понеже казвате, че човек трябва да научи всичко и написвате трагедия, тогава възкресете вашите мисли и желания. И това ще бъде благоприятно за Господа, Който ви е пратил на земята.
|
