Сряда, 5 ч сутринта
(Времето тихо и топло. Небето прошарено.)
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
Имате ли зададена тема? (– „Не.“) Пишете върху темата: „Службата на устата“. Ще пишете върху разумната служба, защото има и глупава служба. Пишете върху разумната служба на устата, а не върху глупавата. Защото някой път устата прави глупави работи, от които човек страда. Няма по-хубаво нещо от служенето! Но и няма по-лошо нещо от служенето. Когато знаеш как да служиш, по-хубаво нещо няма от това. Но когато не знаеш как да служиш, няма по-лошо нещо от това. Някои мислят, че служенето е качество на малките, че те трябва да служат. И големите служат.
Сега вие се нуждаете от едно. Сегашните хора са много натоварени. С 10 черупки са увити. Най-първо имаш отвътре една бяла риза. Някой се задоволява само с ризата, а други има и една външна риза, за пред хората. После, имаш и жилетка, и палто, а някой и зимно време тури и една фланела, може да е памучна или вълнена; някои турят и две фланели. Преди години дойде една сестра, която страдаше. Доста умна и доста набожна. Тя казва: „Не съм здрава.“ Тя си намъкнала толкова дрехи! Казах и: „Трябва да снемеш половината от тези дрехи.“ Турила на себе си две палта и все и е студено.
Човешката мисъл изстудява човека, ако е без любовно чувство. Тогава тя свива капилярните съдове. Страхът изстудява човека, свива капилярните съдове и краката на човека започват да треперят. Значи събира се доста енергия и няма къде да изтече и целият организъм страда. Някой път накарай воденичаря да спре воденицата за 20 минути и после да пусне водата. Като дойде водата, в началото завърти камъка, додето се подвижи по-правилно. Някои чувства ви друсат, смущават ви, вие треперите. Щом премине тази енергия правилно, то почва правилният ход. Има много работи да изправим. Ние сега мислим, че много знаем. Действително знаем. Но от това, което знаем, не зная какво може да стане. Ако се намерим в един свят, както германците, която марка се така намали, че да не можеш с един милиард марки да се нахраниш, тогава какво ще правиш?
Та, някой път се обезценяват нещата. И в човека има някой път фиктивна идея. Предполагаш, че си много умен човек. Ако мислиш, че си много умен, иди да примириш двама души, които се карат. Разправяше ми един господин така: „Веднъж ходих да примирявам двама души и ме набиха и двамата, без да искат: и мъжът, и жената. Понеже ги държах и те, наместо единият да удари другия, всеки удряше мене, тупаха мене.“ По някой път вие сте от миролюбивите, които примирявате този, който не може да се примири. Човек, който иска да примири хората, той трябва да примири нещо в себе си. Има нещо, което е непримиримо в него. Например обиден си. И тогава нещо ти говори отвътре. Ти седиш и съзнаваш, че няма защо да се обиждаш, но нещо отвътре ти мърмори. Легнеш си, станеш сутринта и пак ти мърмори. Ти казваш: „Трябваше ли да го направи той?“ Подхлъзнал се езикът му. Но ти казваш: „Трябва да си владее езика.“
Как ще го убедиш сега, че не са го обидили? Кой е този вътре, който се е обидил? Когато някой турчин направи погрешка, казва на турски: „Афедерсин!“ – „Извинете!“ На български ще кажат: „Извинете!“; на френски ще кажат: „Пардон!“; на английски ще кажат: „Икскюз ми.“ Ако на един французин кажеш: „Извинете!“, той какво ще каже? Ако му кажеш: „Пардон, мосьо!“, ще разбере. Но трябва да знаеш как да му кажеш. Има един начин на казване. Сега, психологически има хора, в които личните чувства са силно развити и не могат да се самовладат. Човек трябва да влада едно свое чувство. Личните чувства, това са най-възвишеното, до което човек е дошъл. В личния живот на човека това е най-възвишеното чувство – чувство за своето достойнство. Но именно трябва да знаеш в какво седи обидата. Обидата седи в това: ако някой е понизил твоето достойнство. И в какво може да го понизи? Или някой може да те похвали сега. Те са само наши схващания за нещата. Ако позлатим един предмет, например, ако позлатим медта, може ли да стане злато? Или ако златото го окаляме, пак може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си остават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщност никой не може да го отнеме. Но и това, което го нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не може да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. И никой не може да те направи умен, ако не си умен. И никой не може да те направи глупав, ако не си глупав.
За някои работи вие мислите, че сте глупави. При какви условия вие мислите, че сте слаби? Нека вземем мярката на нашата сила. Най-силните хора колко могат да вдигат? Човек изобщо нормално може да вдига толкоз, колкото сам тежи. Мравката вдига 10 пъти повече от своята тежест. Някое същество може да вдигне 10 пъти повече, отколкото тежи, но мравката се е упражнявала. Колко силен организъм е тя! Тя е един атлет. Някой от вас има материя, която не му е потребна, например някои от вас сте пълни. Тази пълнота за нищо не ви служи. Човек трябва да е изтъкан от фина материя и да няма никакви мазнини. Един идеален човек не трябва да има никакви мазнини на врата си. Трябва да има малко мазнини, колкото да се върти колелото, но инак – никакви мазнини! После, мъжете някой път приличат на бременни жени. Кръстът трябва да бъде доста тънък. Два пъти мярката на кръста трябва да бъде при рамената. Рамената трябва да бъдат широки. Да има една линия там. Когато тази линия съществува, тогава е хубаво.
Сега може много пъти, като се спираме върху известни погрешки, които се дължат на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки. Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква да имат някой апоплектичен удар. Този човек трябва да се пази. Апоплексия може да го удари. А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав – да го бутнеш и ще избухне.
Та, първото нещо сега е да се научите на правилна служба на устата. Да се научите да говорите. И не бързайте никога да говорите набързо! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите. Тури си ръката отзад и си кажи: „Не говори.“ Тури си ръката отгоре и отпред на главата и си кажи: „Не говори.“ Тури си ръката на челото и на носа си и пак си кажи така. И тогава чак кажи някоя дума. Това е, за да вложиш известна лекота в думите си. Като бараш тези центрове, да предизвикаш мекотата. Трябва да има мекота в думите ти. И после, тази мекота не трябва да бъде една каша. Има работи, които са организирани. Знаете ли колко е гъвкаво тялото на змията? Тази змия може да счупи гръбначния стълб на когото и да е. Човек трябва да има тази мекота, която е организирана.
И през целия си живот вие искате да ви обичат хората. То е ваше право. Но кога хората могат да ви обичат? За някое качество, което Бог е вложил във вас. Ти можеш да обичаш някой човек за музикалното чувство, което Бог е вложил в него. Някой път ти можеш да обичаш човека за хубавия му говор. Сладчина има в говора му. Но този човек трябва да упражнява говора си. Пет години ви трябват да се упражнявате, за да се научите да говорите, че като кажеш една дума, мед да капе, с думата да протече мед. Сега гледам някоя сестра, като дойде, ще каже нещо и текат сълзи от очите и, но от езика и нищо не излиза. Хубаво е протичането на сълзите. Той е един добър признак. Щом аз видя, че някоя сестра плаче, аз казвам: тя си мие прозорците, за да вижда по-ясно. Аз чакам да си измие тя прозорците. Тя си извади кърпата и като потекат сълзи, бърше ги. Това е един процес. Виждам, че още не са измити. Погледна и виждам, че пак плаче. Не са доизмити прозорците. И пак си бърше очите. И след това почне да говори.
Вие ще кажете: „Това е мекота. Това е женски характер.“ Няма човек, който да не плакал. Няма човек, който да не си е мил очите. И трябва постоянно да ги мие. И ако много плачеш и триеш очите си, ти за очите си трябва да имаш една копринена кърпа, много мека. Никога не бършете очите си с твърда кърпа. И като заплачете, не позволявайте да падат сълзите ви долу, но вземете с кърпа тези сълзи. Те действуват лечебно. Ако тези сълзи бихте ги събирали в шишенца, щяхте да можете да се лекувате от ревматизъм, от бъбречна болест, от захарна болест, от склероза. Склерозата произтича от голямо безпокойствие.
Ти се безпокоиш например, че къщата не е хубава, че стените не са хубави, че този стол не е хубав. Казваш: „Този креват креват ли е? Човек не може да спи.“ Креватът е там, в главата. И столът, и всичко е там.
С други думи казано, всичко това зависи от човешкия ум. Вие сте пратени от Невидимия свят. Вие сте имали всички удобства в Невидимия свят, защо дойдохте на Земята? За печалба. Ти си бил на небето. Там не можеш да печелиш. Ти може да си един царски син; ако седиш само с идеята, че си царски син, че скъпа кръв тече в жилите ти, че те обличат другите и прочее, какво ще те ползува това? Ти трябва да събудиш в себе си знание, ония способности и сили, които имаш. И затова ще те уважават хората.
Някои от вас искате да бъдете светии. И много хора в миналото не можаха да станат светии по единствената причина, че не знаят как се става светия. Казват: „Той е свят човек.“ То е въпрос. Светията трябва да разбира законите на светлината. Светия, който не разбира как се създава човешката мисъл, който не разбира как да съчетава своите мисли, който не знае да ги цени, който не знае да постави всяка мисъл на своето место, той не може да бъде светия. Защото всяка мисъл е форма, в която ще се влее някое чувство. И ако ти не мислиш право, и сърцето ти няма да има правилно чувство. Какъвто е умът на човека, такова му е и сърцето.
Това, което ви казвам, са общи работи. Всеки един от вас иска да бъде светия. Най-първо, никога няма да загасваш светлината на своя ум. Все таки трябва да имаш някоя малка вощеница, която да ти свети. Няма да имаш голяма свещ. Най-първо, за да не стават големи разходи. После, светията никога не загасва огъня си. Той не гаси. Всякога огънят му блещука. А пък онези, които не са светии, всяка сутрин, като станат, ще палят огъня. Светията не пали. Другите нощно време, като се събудят, ще палят. Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство на страх, че може да изгуби. Светията може да се страхува, но той ще се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи. С някоя дума може да те удари, с поглед. Може да те удари и с ръката си. Та, има различни удари, които произвеждат различни последствия. И човек сам не трябва да се удря. Виждал съм някои деца, че удрят главата си. Искат да кажат: „Защо не е мислила?“ Някой си пляска главата отгоре, а пък някой отстрани.
Ние ще дадем един конкурс за самовъзпитанието на човека. Като отидете в Невидимия свят, най-първо ще ви извикат да кажете една дума. Ще ви запитат: „Откъде идете?“ Вие ще кажете: „Ида от България.“ Ако ти не знаеш как да произнесеш „България“, ще те върнат назад. Ще ти зададат втори въпрос: „Защо напуснахте България?“ Вие ще кажете: „Не се живее там.“ Ще ви кажат: „Ако не се живее, тогава всички българи трябва да дойдат тук. И понеже ти си сам дошъл, ти не говориш истината.“ Или ще кажеш: „Животът на Земята е станал тежък.“ – „Ако животът на Земята е станал тежък, то всички хора трябва да дойдат тук. А понеже са там, значи ти не говориш истината.“ Какво трябва да кажеш тогава? Питат те най-после: „Защо идваш тук?“ – „Идвам да си почина.“
Колко време може да почивате в Невидимия свят? 45 години. След 45 години ще ви кажат: „Ще седите ли още? Ще останете ли?“ И ако речете да останете, веднага ще ви намерят работа и ще работите мъжки. Каквото ви кажат, всичко ще направите. Няма да кажеш: „това не мога, онова не мога“. Ще работиш.
Някои са ме питали: „Как трябва да се обхождаме с хората? Как човек трябва да се обхожда със себе си?“ Има едно обхождане: ще се обхождаш така, че да не понижиш своето достойнство, най-първо да не унижиш себе си. Ако говориш неверни работи, ако не чувствуваш, не мислиш и не постъпваш както трябва, унижаваш себе си. Най-първо, няма да унижиш по никой начин себе си! Така, както Бог те е създал, така ще постъпваш.
Трудна работа е тая, но всички трудни работи се постигат. Няма трудна работа, която да не се постига в света. То е само въпрос на времето, на сили или въпрос на знание, въпрос на стремеж и въпрос на сила. Ако човек има една силна мисъл, ако той има един силен стремеж и ако е силен по постъпките си, той може да постигне.
Някои от вас сте доста захласнати. Човек е захласнат, когато се раздвои неговият ум или неговото сърце и ти почнеш да мислиш какво ли ще стане с тебе след 20 години. Тръгваш на училище и мислиш дали ще свършиш или не. Тебе не ти трябва да знаеш дали ще свършиш или не. Способният човек, каквото трябва за днес, ще го направи. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Остави денят да се грижи за себе си, а пък ти ще се грижиш за оня ден, в който живееш. Днешният ден е най-важен. Каквото придобиеш в днешния ден, е най-важно. Ще придобиете едно ново нещо във вашето разбиране.
Трябва да имате най-доброто разположение. Вътре в нас има един свят и трябва да имаме разположението на този вътрешен свят. Знаете ли какво противоречие съществува? Ако преди години бяхте в Русия и ако не си набожен, горко ти! Ако минеш покрай някоя църква и не се кръстиш, горко ти! А пък сега, ако отидеш в Русия и ако се кръстиш, пак ще те накажат. Тогава, ако не вярваш в Бога, ще те накажат; а пък сега, ако вярваш, ще те накажат. То е разбиране. Онези считаха, че онова верую е право, пък сега считат, че онова верую е право. Няма да вярваме в миналото.
Има неща, в които можем да вярваме и има неща, в които не можем да вярваме. Този въпрос е поставен така, както не трябва. Ако мислиш за Бога, ако вярваш в Бога и ако няма любов, то е фикция. Ако вярваш в Бога, дето няма мъдрост, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма живот, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма светлина, знание, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма свобода, то е фикция. Ти, като вярваш в Бога, Любовта трябва да изникне. Писанието казва: „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят с Дух и Истина.“ Значи трябва да има пълно разбиране.
В някое отношение вие сте много напреднали. У някои от вас личните ви чувства са развити повече, отколкото ви трябва. Вие имате лични чувства толкоз много развити, че не ви трябва толкоз. Трябва да ги понамалите малко. У някои от вас личните чувства са развити, а милосърдието е много слабо. Понеже имате много лични чувства, за милосърдието много малко мислите. Обичаш жена си, дъщеря си, някои свои роднини, а пък за другите казваш: „Господ да им е на помощ. Господ да се грижи за тях.“ Това не е милосърдие. Това е частично разбиране. И ако твоето сърце не се стимулира от стремежа на всички тия души, като гледаш какви усилия правят, слабо милосърдие имаш.
Защо всички души правят усилие? За да осъществят идеала си. Защото всички души имат идеал, към който се стремят. Но всички не са подготвени. Някои имат подходяща материя, а пък някои нямат. И колко години трябва да работят, за да си създадат хубав материал. Ти ако искаш да усилиш милосърдието в себе си, няма да търсиш хора, подобни на тебе, без милосърдие, но ще търсиш хора със силно развито милосърдие. И всеки ден всеки един от вас трябва да мине [покрай] 10 души милосърдни и ще помислиш за тях. Като срещаш и общуваш с милосърдни хора, ти ще почувствуваш в душата си, че имаш едно ново разположение. А пък ти ще минеш покрай един скържав и ще станеш още по-скържав.
И хората се занимават с въпроса кой е религиозен. За да бъде човек религиозен, той трябва да има беззаветна вяра! Каквото му кажеш, той вярва.
Аз съм изложил онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. И казва: „Баща ми като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния.“ Султанът казал: „Възможно е!“ Един носи едно паче яйце и казва: „Майка ми като тури такова паче яйце, излезе една камила.“ Султанът казал: „Възможно е!“ И най-после, двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водил носачите, казал: „Баща Ви едно време ходи на война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп.“ Султанът казал: „Това е лъжа!“ Защото като каже: „Възможно е!“, трябва да плати. Та, всяко нещо, което не ни допада на характера, което ни засяга, за него казваме: „Това е лъжа!“ А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: „Възможно е!“
Най-първото нещо е: Турете в ума си и поддържайте следната идея: всичко в света Бог е създал за добро! Второто, което трябва да поддържате, е, че Бог е турил някои неща като контрасти, като сенки, необходими за един художник. Един художник без сенки нищо не може да направи. Но художеството не седи в сенките. Художеството седи в линията. (Учителят начерта една линия на дъската.) От тази линия може да направите един човешки нос.
За да бъде носът хубав, не е важна само дължината на носа, но и строежът: носът има известен строеж. Някой нос може да е много дълъг, но долу е спитен – липсва му нещо. В този нос има интелигентност, но му липсва стремеж, няма стремеж. У децата, които не мислят, носовете са къси. А пък онези хора, които са много замислени, у тях носът се е проточил. Но колко трябва да се проточи носът? Носът трябва да може да се проточи толкоз много, че ти можеш да се страхуваш.
Линията на носа съответствува на линията на ума. Билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина, понеже ние живеем в един свят на големи опасности и затова човек трябва да бъде предпазлив. Като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите.
Разправяше ми един мой познат следното. Това се случва във Варна. Той ми каза: „Вървя облечен с нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа вода върху главата ми.“ Това било в Новата махала във Варна. Той каза още: „Жената ми каза: „Извинете.“ А пък тя си къпела детето и без да гледа надолу, изля цял леген вода на улицата. И като ме окъпа, изведнъж изчезна неразположението ми, имах вече разположение и почнах да се смея. Неразположението си отиде. Намерих, че това дете, което тя е къпала, е добро. И човек ще стане. Това къпане ми донесе благословение. Аз казах на жената: „Няма нищо! Стават тези работи.“ И аз си отидох весел у дома си. И разбрах, че водата, с която ме кръстиха, е добра и си казах: „От мене човек ще стане вече!“ И оттам насетне всичко ми провървя! Дотогаз не ми вървяха работите. Но като ми изляха водата и ме окъпаха, тръгна ми. И никакво петно не остана по дрехите.“
Та казвам: Божиите благословения някой път идат по този начин. Когато окъпят някога едно дете, като не си доволен, все ще излеят малко вода върху главата ти. Защо хората бягат от дъжда? Че, това е все окъпаните деца от небето. И разпръскват тази вода по всичките треви и дървета.
Сега аз ви говоря за онзи вътрешен обновляващ процес, който трябва да става в душата ни. Има едно ужасно положение, в което съвременният свят се намира. Представете си, един генерал на бойното поле има едно сражение. Хиляди хора са там и той мисли как да победи. Но знаете ли за тази победа колко хора трябва да станат жертва? И ако този генерал беше мекушав, той щеше да даде гръб. Но той трябва да даде отпор.
Но тази война и с нас става. Ти казваш: „Без война!“ Я кажете, как става без война? Докато не решим този въпрос вътре, войната отвън не може да изчезне. То е един вътрешен процес. Ние не сме се научили да живеем мирно. Тепърва има да учим да живеем мирно. „Бог живее във всинца ни“ – казваш ти. Но като дойдеш до един човек, ни най-малко не мислиш, че Бог живее в него. И той, като те погледне, мисли, че Бог Го няма в тебе. Но Бог се проявява в нашите мисли. Колкото мисълта става по-светла и колкото чувствата стават по-топли и носят живот, толкоз Бог е повече проявен. Бог се проявява чрез нашите мисли и чрез нашето сърце Някой път дойдеш до едно тежко положение и отвътре ти се говори: „Търпи, тази работа ще се уреди.“ Ти казваш: „Как ще се уреди?“ На едного казах: „Твоята работа ще се уреди.“ Той каза: „Как ще се уреди?“ Казах му: „Че, твоите работи са уредени. Ти имаш една хубава глава. Бог те е пратил да пееш на хората, а пък ти си тръгнал да търсиш други работи. В това ти е бъдещето.“ – „Истина ли е?“ – „Истина е!“ На друг казвам: „Ти си много даровит човек! Веждите ти показват, че имаш отлични художествени способности. Много добри очи имаш! От тебе отличен, гениален художник може да стане.“ Той казва: „С цапане какво може да направя?“ Казах му: „Ще направиш картини – и пари, и всичко друго ще дойде.“
Мога да ви покажа в какво седи вашето щастие. Ако знаехте как да обърнете вашия език, много бихте направили. Знаете ли как да обърнете езика си? Вие не сте правили гимнастика на езика си. Вие някой път казвате на някой човек: „Обичам Ви.“ Не, ако аз бях на вашето място, щях да взема една диня на масата си и ще се уча. Ще и кажа: „Много Ви обичам.“ Но да чувствувам, че я обичам. И като и кажа: „Обичам Ви“, ще и кажа: „За да ти покажа, че те обичам, сега аз ще те изям.“ След като изям динята, ще и кажа: „Много те обикнах, ще ти дам най-хубавото място, което имам в себе си.“ Или ще взема една ябълка и ще и кажа: „Много те обичам.“
Та, като се научите на ябълките, на черешите, на дините, на реалните неща, тогава ще дойдете до хората, да им кажете: „Аз Ви обикнах.“ Сега онзи, когото вие обичате, той ще ви постави на изпит, ще каже: „Щом ме обичаш, какво ще ми дадеш?“ Тогава аз, за да покажа своята си любов, ще изляза вън по улицата, ще намеря един гладен човек, който е гладувал три дена и който си казва: „Да има някой добър човек да ме покани…“ Ще му направя един хубав обяд, ще го поканя. И аз ще седна на стол. Двамата ще се разговаряме и ще ядем. Това е любовта. Като ядем двамата, аз ще го питам: „Обичате ли това ядене?“ Ще му туря хляб и ще му кажа: „Обичате ли този хляб?“ Той ще каже: „Много го обичам!“ След първото ядене ще кажа: „Обичате ли го?“ Така ще говоря за любовта. Аз ще го запитвам и той ще ми отговаря.
Вие проверявали ли сте докъде е достигнала вашата любов? Бог толкоз ни обича, а щом дойдат някои малки противоречия в живота ни, ние почваме да се колебаем, че Той не ни обича. Истинската любов се познава в противоречия. Ако ти един човек не можеш да го обичаш при противоречията, които срещаш, каква любов имаш? Представете си, че един много умен човек поправя крака ти, който е счупен. Ще кажеш: „Колко е жесток! Не знае как да пипа.“ Не, ти ще благодариш на Бога, че този човек ще ти помогне. Той ще ти причини страдание, но след време ще бъдеш здрав.
Всяка болка, която причиняваш на някой човек, ще дойде до вас. Всички страдания, които съществуват, са за изправление на някой недъг, който съществува в тебе. Вие сега се страхувате само от обидата на хората. Но има и други хора, които не виждате. При всеки човек седи един друг човек от другия свят. Неговият ангел! Ти може да обидиш невидимия човек, но може да обидиш неговия дух. Някой човек казва: „Той обиди моя дух.“ Та, ще се пазим да не обиждаме духа – онези възвишени същества, които ръководят душата. Те виждат всички слабости на човека, но го възпитават. Един ангел е пратен да възпита някои хора и за да се върне на небето, зависи от това дали ще възпита тия души. И ако не може, ще остане дълго време тук. Някой ангел може да се намира в противоречие. Някои хора не приемат това, което той работи върху тях и с това усложняват работите. И усилват страданията му.
Някой път ние причиняваме страдания на Христа, Който иска да ни помогне. Ние седим и Му създаваме мъчнотии, отгоре на тези, които има Той. При големите мъчнотии, които има, ние искаме Той всичко да направи заради нас. Той казва: „Потърпи малко.“ Ти казваш: „Как да търпя?“ Христос казва: „И Аз учих това търпение. Когато Ме биха онази вечер, Аз търпях. И Аз имах достойнство! Минавах за Син Божи, но като Ме налагаха, учих се на Земята какво нещо е търпението!“
Представяте ли си какво беше на Христа положението онази вечер? Той четеше ударите: 1, 2, 3, 4 и прочее. Воля имаше! На тези войници отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: „За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи!“ Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли бил във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари? Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И каза: „Благословена да бъде ръката, която Ме бие!“ Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер! И оттам насетне Христос жъна плодовете на онова търпение!
Вие още не сте имали това мъчение. Един ден, когато дойдат и те поставят в гроба и душата ти не може да излезе оттам и почваш да чувствуваш, че това, за което си се грижил, си отива… Дойде един удар и откъсне един пръст. После откъсне втория пръст, третия пръст, откъснат ти носа, устата. Това ще го видиш в гроба. Какво ще правиш тогава? Много умрели има, които викат: „Избавете ни, избавете ни!“ И никой не иде.
Това не е за страх. Един човек ще бъде поставен на изпити известни, които трябва да издържи. Не трябва да се плашим от нищо. При най-големите страдания човек трябва да види Ръката Божия, Която действува в дадения случай. И на вас всинца ви трябва да чувствувате в себе си присъствието на Бога. Да мислите, че има една Ръка над вас. И Писанието казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, се превръща на добро!“ Не искам да се повръщаме назад. Вие не сте завършили вашето развитие. По пътя на Христа всички ще минете!
И цялата сегашна култура минава по пътя на страданията. Тези народи, които сега се бият, са християни. Едно време казваха: „Езически са тези народи.“ Понеже маските не стават, когато човек е с брада, то кардиналите трябва да си обръснат брадите, за да си турят маски. Та да не влизат задушливите газове. Та, английските светии си обръснаха брадите. Някои калугери си пожертвуваха брадите. Някои от кардиналите – също.
Та, ще дойде някой път да пожертвуваме някои работи. Ти имаш едно достойнство – това е една брада. Брада на достойнство. Ти мислиш, че си нещо. На бойното поле колко пари дават за твоята брада? Ти казваш: „Аз не обичам да се покланям.“ Но като идва гранатата, ти се навеждаш и пъплиш по земята. Ще се поклониш и оттатък ще минеш. Когато дойде до страданието, ще вземеш позиция, ще намериш тогава смисъл в страданието. Ще видиш, ще разсъждаваш какво може да ти донесе едно страдание.
Нашият свят, на първо място, е свят на страдание. Онези ангели от Невидимия свят, които не знаят какво е страдание, пращат ги на Земята, за да се научат какво е то. Това опитано знание трябва да го добием. Сега, тези неща и да ги искаме, и да не ги искаме, ще дойдат. Но вярвайте, че никога няма да ви дойде страдание, което не можете да носите. Ще ви дойдат страдания, които ви са необходими за вашето развитие. Няма да ви дойде по-голямо страдание, което не можете да носите.
Та сега, какво ви трябва на вас? Трябват нови упражнения. Човек най-малко на ден да отдели 10–15 минути за милосърдието! Да размишлява какво нещо е милосърдието. Да отдели 10–15 минути за Божията Любов. Да разгледа какво нещо е Божията Любов. После да отдели 10–15 минути за вярата. Да разгледа какво нещо е вярата като едно чувство.
Как ще разберете вие милосърдието например? Вие казвате: да дадете някому нещо. Милосърдният човек е на физическото поле. В страдующия човек има една вътрешна болка. Никой не му е казал една блага дума. Никой не му влиза в положението му. С хляб тази работа не става. Трябва да имате известна опитност. Трябва да му кажете една блага дума, да знаете как да го утешите, че да му стане леко. Онзи не знае защо му идват тези страдания. Да му дадете истинско разрешение на въпроса. И всички хора имат нужда от такива разяснения.
Наскоро един млад момък идва при мене и ми разправя една своя опитност: „За пръв път аз срещнах една мома, която не произведе в мене чувство на полово влечение, но произведе в мене толкоз хубави чувства, че само като я видя, като се върна, пиша, работя! Само като я видя! Искам сега да и се обадя. И като я видя, в мене се ражда най-хубавото.“
Това е Божественото. Божественото е това, което събужда в нас най-хубавите мисли и най-хубавите чувства, и най-хубавите постъпки. Ти вярваш в Бога, но не се събужда в тебе никакъв подтик. Това не е Божествено! Ти вярваш в някаква любов, но в тебе не се събужда никакво хубаво чувство. Онази любов, онази мисъл, която събужда в теб един подтик, тя е Божественото! Щом дойде Божественото вътре, веднага тази мъгла, която съществува в тебе, ще се разпръсне.
Този момък ми каза: „Тя е като катализатор в моя живот. Като я видя, всичко отрицателно в мене изчезва и се разтопява. И като не я виждам, пак отпадам духом.“ Божественото е, което постоянно повдига духа ти! Ние минаваме през областта на изпитания. И най-хубавото, което имате, може да се отнеме, ако не сме силни. Та, Божественото постоянно идва и ни поддържа.
Та, дръжте постоянно Божественото в себе си. (Учителят погледна на зората, която беше розова.) Там изтокът какво показва? Този цвят показва, че в човека трябва да има мисъл, той трябва да има един прозорец. Това е един прозорец на Божественото. Всякога в човека трябва да има един прозорец.
Та казвам: Преодолявайте сега по един съзнателен начин мъчнотиите, които имате. Вие имате едни вътрешни мъчнотии, в които никой не може да ви помогне, и неща, които вие сами трябва да преодолеете. И вашата сила зависи от това преодоляване.
Например недоволен си. Само като помислиш за Бога, веднага да ви олекне на душата. Като си помислиш за Бога, ти имаш връзка вече. Боледуваш – само като помислиш за Бога, болестта изчезне. Сиромах си – като помислиш за Бога, сиромашията изчезне. Не разбираш някой предмет. Като помислиш за Бога, предметът става ясен. Писанието казва: „Бог е, Който действува в нас.“ Той е, Който ни учи. Един ден всички ще бъдем научени от Него. И сега много добре ни учи.
Та, да бъдем радостни и благодарни на онова учение, с което Той ни учи отвътре. И да оставим всички противоречия на живота. Да оставим нещата, които не можем да разрешим, да ги оставим на Него, Той да ги разреши. Смъртта не е един въпрос, който ние можем да разрешим. Свободата не е един въпрос, който ние можем да извоюваме. Да запазим свободата можем, но да я добием, не е по нашите сили. Има неща, които идат от този, живия извор на живота!
Та казвам: Всички трябва да държите тази вътрешна връзка с Бога, дръжте онова, което Той ви казва: „Обичайте ближния си като себе си!“ Разбирайте това. „Любете врага си!“ Разбирайте това! Кой е най-големият враг на човека? Самият човек, низшето в човека. Ще го обичаш. Врагът е вътре в тебе. Ще го обичаш. Това е плътта. И Писанието казва: „Човек трябва да обича плътта си.“ Този враг, който ти създаде всичките ти страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, той казва: „Ще живееш и заради мене. Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота. Най-първо ще помислиш за мен нещо.“
Та, следователно в това отношение трябва да служим на себе си, за да бъде нашият дух свободен. Така, както Бог е създал света, трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. Всеки ден като станем, да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не е по-зле, отколкото е. Всеки ден е по-добре. По този начин всичките неща вървят добре.
Духовно трябва да уякнат всичките. Сега идат времена на големи изпитания. И всички трябва да бъдете юнаци. Няма кой да ви носи. Няма да има коне, но каквото имаш, на гърба си ще го носиш. Ако не може да носиш, ще останеш на пътя. Хората имат всичкото желание, но няма да могат да ви помогнат. Развивайте тогава в себе си онази вяра, която носи силата на човешкия ум. Развивайте надеждата, която носи силата на човешките чувства. Развивайте и любовта, на първо място любовта, която носи в себе си Божествения живот. И Христос казва: „И това е живот вечен, да познаят Бога!“
„Отче наш“
6.10 ч сутринта
(На поляната – упражненията.)
ХIХ година (1939–1940)
2-ра школна лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 4 октомври 1939 г.,
София – Изгрев.
|
