Сряда, 5 ч сутринта.
(Небето чисто. Времето тихо и хладно.)
„Добрата молитва“
Хората, като забогатеят, не ценят вече хляба. Когато не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят, оценяват го. Темата, която приготвихте за днес, е: „От какво зависи успехът на човека?“ От неговия ум, сърце и воля. Зависи от неговата светлина, топлина и сила. Ако ти нямаш светлина, топлина и сила, успех не може да имаш. Защото, ако си в някоя тъмна нощ и искаш да отидеш някъде, ако нощта е тъмна като рог, че нищо не се вижда, къде ще отидеш? В живота има някои моменти, когато си се отчаял, че нито една звездица няма на твоето небе. Отчаянието прилича на една тъмна нощ.
Сега интересното е: защо идва отчаянието? Кой е произходът на отчаянието? Защо човек се отчайва, обезсърчава? Нека да разгледаме едно просто явление. Вие казвате: „Трябва ми кесия.“ Нека да разгледаме кесията. Защо ни е кесията? Българите имат кесии сплетени, отгоре устата им се стяга. И се разтварят. Някои кесии има направени от кожа. Сега модерните кесии са с прегради. Сега отваряш кесията си. Защо? Или да туриш, или да извадиш нещо. Казваш: „Трябва кесия.“ Сега, ако ти се спреш, ако ти трябва само кесия, какво ще направиш? Ако няма нищо в кесията ти? Имаш кесия, но нищо няма в нея. Какво те ползува? Значи, като казваме „кесия“, трябва да има нещо в нея. Казваме: „Без пари не може.“ То е толкоз вярно, колкото е вярно, че без кесия не може. Защото, ако няма кесия, няма къде да туриш парите. Това е второто положение на вярата. Най-първо вярваш в кесията си. Кесията е хубава, но трябва да има съдържание. Парите са съдържанието на кесията. Добре, да допуснем, че имаш кесия и пари. И казваш, че без пари не може. Ти мислиш, че като имаш пари, всичко може. Добре, имаш пари, но парите ядат ли се? С парите можеш ли да си купиш дишане? Мисъл? Не можеш. Те са условия. Парите са толкоз важни, колкото кесията. Ти отиваш с пари при някой бакалин и си вземаш захар. Значи, на тези пари им трябва нещо. Както на кесията и трябва нещо, т.е. трябва да туриш пари в нея, за да ти стане тя ценна и обична, също така и парите, за да ти станат обични, с тях трябва да вземеш нещо: или захар, или дрехи, или шапка. Ценни са тогаз парите. Ти имаш вяра в парите, понеже за тях ще ти дадат дрехи, шапка, захар и прочее.
Трето положение е следното: ти казваш, че без хляб не можеш. Ти казваш: „Без кесия не може, без хляб не може и без ядене не може.“ Ако ти имаш хляб, кесия, пари, храна, но не можеш да ядеш? Трябва и да ядеш. Как вървят процесите? Без кесия не може. Без пари, без хляб и без ядене не може. Но и там не се спира процесът сега. Но ако тази храна, след като си я турил в стомаха, не се смила? И без смилане не може. Но, след като се смели, ако тази храна не отиде на своето си място, на своето предназначение? Но и там не се спира. Обаче [ако] и след като влезе в ума ти, не произведе светлина и като влезе в сърцето ти, не произведе топлина и като влезе в душата ти, не произведе сила, тогаз защо ти са кесията, парите, хлябът, яденето и смилането?
Хората се спират сега и се самозаблуждават, и казват: „Без пари не може.“ Човек казва: „Я аз да съм богат!“ Той казва, че с пари ще бъде почитан. Ти с пари ще бъдеш почитан така, както магарето, което е натоварено с икони. Едно магаре, като било натоварено с кръстове и икони и хората почнали да го почитат, магарето почнало да реве. И господарят му казал: „Почитта не е за тебе, но за твоите икони, които носиш на гърба си.“
Че, ако тебе те почитат за парите, това е същото. Тебе трябва да те почитат за твоя ум, сърце и душа. Това е почит. А пък богатството, то е толкова важно, колкото е важна и кесията. То е криво заключение, ако мислиш, че парите ще те повдигнат в света. Старите хора, като остареят, вземат си бастун и се опират на бастуна. Почнеш ли на три крака да ходиш, то твоята работа е свършена. Най-сигурна работа е ходенето на два крака. Там твоята воля се проявява. Но ако ходиш на три крака, ти почваш да накуцваш и тогава твоята работа е свършена.
Сега, не искам да кажа, че да нямате пари. Но турете парите на тяхното място. Не ги туряйте до очите си, че да ослепеете, нито близо до ушите си, че да оглушеете. Нито ги туряйте при устата си, че да онемеете. Нито близо до ръката си, че да изсъхне ръката ви. Тогаз ще осакатиш ръцете си. В разказа за Жан Валжан има следното. След като решил той да реформира живота си, не понашему, но според идеала на Виктор Юго, той вижда, че едно дете играе с парите си. И Жан Валжан туря крака си върху парите му. Детето плаче и търси парите си. Жан Валжан знае къде са парите, но детето не знае.
Питам: Ако твоят крак натиска парите, каква човещина има в тебе? Че, най-първо, ти не си пратен на Земята да бъдеш банкерин. Господ не те е пратил да държиш една кесия, само да я пълниш и да я изпразваш. Какво ще бъде да носиш кесията си и да казваш, че докато са парите с тебе, всичко можеш? Вярваш в кесията, в парите и в това, което парите ще ти донесат. Но всичките тези кесии са осакатили хората. Цялата култура е осакатена от това вярване, че без пари не може. И без храна не може. От икономическо гледище се бият хората. Бият се за земя, двама души се карат за земя. И народите днес се карат за земя.
Един господин, който е ходил в Германия, разправяше: германците са всичко наредили. Механически е наредено, както в машина. Всяко нещо е на мястото си. Хубаво, ти отиваш в една фабрика, там всичко – колелета и прочее, е наредено. Но бихте ли желали вие да сте на мястото на една машина? И колелетата да се въртят. Бихте ли желали да сте на мястото на една машина, която кълца месото за кюфтета? Нали знаете как се правят кюфтета от кълцано месо? Някои верующи, след като са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястие, приготвено от месо. Богата страна беше Египет тогава! И като излезнаха от Египет, евреите казваха: „Няма месце!“ Та, тези, които не ядат месо, скълцват боб, както скълцват месото, и го замесват с малко брашно и мислят, че месо ядат. И казват: „Ние сме вегетарианци!“ Или правят кюфтета от леща с малко магданоз, с едно яйце счукано и с малко брашно. Все им е жалко и казват: „Много съжаляваме, че напуснахме месото, но какво да се прави.“
Някои религиозни, като станат религиозни, най-първо се отказват от хубавите дрехи, понеже те са месната храна. Хубавата шапка, хубавата връзка са месна храна. Те дойдат до вегетарианската храна – скъсаната шапка, дрипавата дреха била вегетарианската храна. Това не е вярно. Това разсъждение е в крива посока. Скъсаните дрехи – това е месоядство. Понеже скъсаните дрехи имат мазнини, а пък новата дреха няма мазнина. Новата шапка няма мазнина. А пък в старата шапка колко масло има! И по старата дреха също. Оставете това. Това не е вегетарианство. Сиромашията не ни трябва. Мазнина има в сиромашията.
Някои казват: „Да бъдем сиромаси!“ Като се каже „сиромаси“, съвсем друга идея се крие в това. Ако сиромашията те прави недоволен, тогава… Представете си, че на гърба си носите 50–60 кг жито и те карат да го носиш 50–60 км. Няма ли да съжаляваш за това? Ще си недоволен от живота. Значи сиромашията носи нещо. И това го безпокои. Богатство, което те безпокои, не е богатство. И сиромашия, която те безпокои, не е сиромашия. Сиромашия аз наричам това: тя да не безпокои човека. Да ти е приятно, че си сиромах. И като си богат, богатството да не ти причинява безпокойствие, да не ти причинява никаква тежест, никакво главоболие.
Това наричам аз истинско богатство. А пък това се придобива само с човешкия ум, сърце и воля, съединени в едно. Истински богат човек е онзи, който е съединил ума си и сърцето си с душата си. И истински сиромах е онзи човек, който пак е съединил ума си, сърцето си и душата си в едно. Защото доволството на човека всякога произтича от светлината, която има, от топлината, която има и от силата, която има. Но не само да имаш светлина. Ти може да се лъжеш, че имаш светлина. Ако имаш светлина и тя не те ползува, ти имаш кесия. И за светлината трябва нещо. Ако ти отвориш тая светлина и можеш на нея да четеш една книга, тогава тя има смисъл. Ако само имаш светлина, какво ще ти принесе? Ако вие на Земята сте сам и никого не виждате, и себе си не виждате, какво ще бъде твоето положение? Представете си, че на Земята нищо не виждате или виждате Земята гола, без никакви цветя и други растения, само като една гладка топка с червен цвят. Или да кажем, че имате топлина, но представете си, че предметът, на който седиш, е нагорещен до 200 градуса и ти седиш при тая топлина от 200 градуса – какво ще ти допринесе топлината?
Казвате, че човек трябва да има топлина. Те смятат под топлина чувствата. Но ако тези чувства те безпокоят, прави ли са тези чувства? Ако една мисъл те безпокои, права мисъл ли е тя? Не са прави. Ако имаш сила и тя те безпокои, това не е сила. Трябват ред разсъждения. Ти казваш: „Да бъдeм богати.“ Съгласен съм. Но ако ти в своето богатство умираш, питам: защо ти е това богатство? Ако с богатството можеш да живееш и да станеш безсмъртен, разбирам такова богатство.
Кое е това богатство? Единственото богатство в света, това е Любовта. Единственото богатство в света, това е Мъдростта. Единственото богатство в света, това е Истината. Те са три неща, които човек трябва да има. Който ги има, е истински богатият човек! Любов за душата, Мъдрост за човешкия ум и Истина, която носи силата. Истината е, която носи сила и свобода.
Та казвам: Сега за какво трябва да ни уважават? Че, за какво могат да ви уважават? Ако във вашата душа няма любов, за какво могат да ви уважават? Кажете ми! И ако във вашия ум няма мъдрост, знание, за какво могат да ви уважават? И ако във вашия дух няма сила, за какво могат да ви уважават? Мен ми е потребна вашата светлина, топлина и сила. И на вас ви е потребна моята светлина, топлина и сила. Ние едни за други сме необходими дотолкоз, доколкото можем да бъдем носители на Божествената светлина, Божествената топлина, понеже тя е проводница на живота и на Божествената сила. Организмът се държи чрез силата. Тя е, която поддържа човешкия организъм.
Вие сега понякога мислите и се питате: „Защо хората се бият?“ Един народ е като един голям човек. Един народ е само един по-голям човек. И в един народ има всичките погрешки, както в един човек. Ти се разсърдваш някой път и не знаеш защо се сърдиш. За какво се сърдиш? Детето се сърди, защото майка му не му е дала хляб. Разсърди се и не иска да яде. И като се разсърди, ще се отдалечи. Няма да гледа с очите си майка си, но си обръща гърба. А какво означава човешкият гръб? То иска да каже: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят. Аз за тебе пет пари не давам.“ Майката ще иде отподире му и ще каже: „Мама ще го поглади.“ То казва: „Да знаеш аз кой съм! Ти си майка, защото аз те направих майка. Ти си станала майка, придоби най-голямата служба в света. Господ те е турил на тая служба заради мене. Аз като си замина, ти не си майка, аз те направих майка, да знаеш!“ Това е идеята, която седи в ума на детето. И тогава майката, за да възстанови своя авторитет, има си една магическа пръчка и казва: „Така ли?“ И както то се е обърнало, тя го удари отзад и то се обърне и дойде с лицето си към нея. Всеки, който обръща гърба си назад, тоягата излиза, за да възстанови нещата. Детето всякога трябва да гледа майка си в лицето. И майката трябва да гледа детето в лицето.
Вие сега трябва да разглеждате живота така, както трябва. Ако влезете в съвременното училище, кое е онова, което повдига ученика в училището? Способностите на един ученик, като се учи добре. В характера си може да не е толкова добър, може да има слабо поведение – но се учи добре. Има поведение 3, но се учи. „Способен“, казват за него. Друг има поведение 6, много добро поведение, но е неспособен. Та, в живота способността на човека струва повече, отколкото неговото привидно благочестие. Че е добър, че не се кара с никой ученик, седи си, божа кравичка е. Питам: Колко мляко дават божиите кравички? Кой от вас е пил мляко от една божа кравичка? Аз не бих желал да бъда една божа кравица. Искам да бъда една голяма крава, да давам мляко. Хубави са тези неща, но какво трябва да се разбира под божия кравица? Божията кравичка – истинската, дава мляко на всички хора, но вие никога не сте виждали тази крава. Тя не е онази малката крава, божията кравичка. Тя е фикция. Онази крава, която дава мляко на всички, и най-малките буболечки ядат от нейното мляко, и всички други.
Божественото трябва да бъде това в нас, което е еднакво достъпно и за ума ни, и за сърцето ни, и за душата ни. Това, което не е достъпно за всички хора, то не е Божествено. И нашата погрешка произтича от факта, че ние не употребяваме Божествените работи така, както трябва. И в нас онзи, който страда, е Бог. Ако има в света един, който страда, това е Бог. Ние още не страдаме. Ние нищо не сме дали от себе си. Например някой от вас може да каже, че страда. Какво сте дали от себе си? Вие искате един човек да ви обича. Какво ще ви обича? Какво сте му дали вие на него? Някой казва: „Обичам го.“ Я да видя любовта ви! Какво сте дали? Една любов, за която много се говори, тя е безпредметна. И когато някой човек иска да ме обича, за да привлече вниманието ми или когато аз обичам някого, за да привлека вниманието му, това не е любов.
Ти, ако не обичаш, ще умреш. Ти, ако не гледаш, ще ослепееш. Ти, ако не слушаш, ще оглушееш. Ти, ако не работиш, ще умреш. Ако работиш, ще живееш. Ако не работиш, ръцете ти ще се атрофират. Ти казваш: „Аз не искам да го обичам.“ Ако не обичаш, ще се атрофира твоето сърце. Човек трябва да обича, понеже сърцето с любовта поддържа своя живот. И ума чрез мисленето поддържа своя живот. Ти казваш: „Аз мисля за него.“ За когото и да мислиш, то е един Божествен процес. Бог казва: „Ще мислиш!“ Защото щом мислиш, ще живееш. Бог казва: „Ще чувствуваш!“ Защото щом чувствуваш, ще живееш. Бог казва: „Ще възприемаш сила в света!“, защото щом възприемаш тази сила, ти ще живееш. И ще дойдеш до истинското положение в живота. Във вас има нещо сега, което вие не го съзнавате още. В една ябълчна семка има една енергия, която ябълката не познава. Но за тази скрита сила в ябълката тя има моята обич. С тази сила посятата семка след 5–6 години дава хубави, вкусни плодове. Защо прави тези плодове? И самото ябълчно дърво не знае. Тези ябълки не са потребни за дървото. Тя не се храни с тях. Но това, което тя прави, е необходимо за нея. И във вас има една сила, за която хората могат да ви почитат. И да ви уважават. И да ви обичат. Това, за което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си. Без да знае. И като се пробуди човек и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, то е развитието на човека.
Ако не искам да се гневя, [то е] не заради хората, но защото не искам да обидя Божественото, Което живее в мене. Когато аз се сърдя на хората, те не страдат, но страда Бог, Който живее в мене. Та, ние, като измъчваме себе си, не измъчваме себе си, но измъчваме Онзи, Който през вековете е работил за нас. Ние казваме в кръчмата: „Дай още, дай още!“ Ти казваш на Господа: „Пари ми трябват. Хората не ме обичат.“ Всеки ден проповядваш на Господа това, онова да направи. Казваш на Господа и Той търпи, търпи, търпи. И докато търпи, работите вървят. Но един ден, ти като прекалиш, Той престане да мисли за тебе, престане да чувствува за тебе, взема си силата и в тебе потъмнява, настава в тебе отчаяние, тъмнота, безсилие и казваш: „Свърши се тая работа.“ Вие искате да станете видни в света. Хубаво е. Но не измъчвайте себе си.
Та казвам: Не да ви накарам да бъдете кротки, че да ви ядат вълците. Вълкът като хване една овца, знаете ли какво прави той? Той намразва овцата. Като я хване, той и казва: „Защо си закъсняла ти? Знаеш ли колко те чаках!“ И къса едно парче от нея, второ парче и удря я на земята, и я убие, и казва: „Защо не дойде точно навреме?“ Това е неговата мисъл: че не станала неговата воля, че той чакал, вместо половин час, повече време. Той казва: „Защо не ми донесе храната навреме? Защо ме остави толкова време да се мъча?“ И я наказва със смъртно наказание. Защото не донесла месцето навреме. И казва и: „Ти с живота си ще платиш.“ Голям аристократ е той. Защото яденето му навреме не дошло, той я наказва със смъртно наказание.
И знаете ли, че в едно ваше разсърдване някой път стават един милион клетки жертва вътре във вас и умират. За големите сръдни стават 5 милиона клетки жертва. В най-големите разсърдвания 10 милиона клетки умират. И за един месец вие сте разстроени, неразположени. Значи целият ви свят е раздрусан. Както при една война. И след един месец пак дойдете на себе си.
„Защо хората воюват?“ – казвате вие. Същите погрешки правят. Хората търсят своето щастие вън от Бога. Или другояче казано, грехът стои в това, че ние искаме да направим Господа слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни ангелите. В това съгрешава и човек днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, той се осъжда сам на смърт. Ние проповядваме в света едно учение. Безсмъртието седи в това: направете Бога господар в себе си! Щастието седи в това. Не правете себе си господар. А Господа направете господар в себе си. Ти кажи: „Каквото кажеш, Господи, аз ще изпълня. Аз ще бъда слуга, а пък Ти ще бъдеш Господар.“ Ако тази нова философия не влезе във вас, всичкия свят го очаква един и същ резултат. Една жена има един мъж и страх я е да не го откраднат. Че, тя никога не е виждала мъжа си. Я ми кажете, коя жена от вас е виждала мъжа си? Мислите ли, че това, което прегръщате, е вашият мъж? Не.
Сега аз съм дошъл до едно заключение за възпитанието. Как може да се отучи един вълк да яде овци? Измислил съм нещо. Ще направя една изкуствена овца от кълцани вегетариански кюфтета, хубава овца. И тя да може да се движи механически. Ще и туря и козина отгоре. Той ще я яде по стар начин, но след като я яде, след половин час ще я повърне. И всичко ще повърне. Три пъти като му дам да яде от тези овци, аз ще му кажа: „Яж!“ Но той ще каже: „Не искам вече.“
Този е законът, който идва сега. Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания. След като се бориш за богатство и го придобиеш и после умираш, какво си придобил? Ако си един цар и правиш 10 войни и няколко милиона умират, какво добиваш? Рибите раждат повече, отколкото хората. Една риба ражда 300 000. Една майка ражда само едно дете, а една риба за една година – 300 000. А пък за 10 години по 300 000, колко милиона стават? 3 милиона. Не е в раждането. Това не е никакво раждане.
Ако ти не почиташ мисълта на твоя мъж, ако ти не уважаваш сърцето на твоя мъж и неговата душа, къде е твоят мъж? Ако ти му приписваш най-големите престъпления, питам: къде е мъжът?
Аз засягам сега вашия личен живот. Ти може би отдаваш всички твои погрешки на своя ум. Ти казваш: „Умът ми е крив.“ Не създава умът погрешките на човека. Погрешките на хората произтичат от единствения факт, че ти си престанал да обичаш Бога. Това е престъпление в света. Престъплението не иде нито от сърцето, нито от ума, нито от душата, отникъде не иде от материалния свят. Престъплението е в това, че ти си престанал да обичаш Онзи, Който е дал всичко и ти си образувал един нов свят, в който да живееш както ти искаш.
Сега някои от вас, като ме слушат, казват: „Отчаяни сме: толкоз години ние се трудим и Учителят намира, че нищо не сме придобили.“ Това, което сте придобили, е много добро, но ще ви се вземе. Да ви кажа истината: Това, което сега имате, ще ви се вземе. Тогава какво ви ползува? Един ден ще бъдете сиромаси. Очите, устата, ушите, ръцете ще ви се вземат, след 120 години ще ви се вземат. Какви ще бъдете тогава? Питам: След 120 години какви ще бъдете? След 120 години цветята ще ви се смеят. Ще имате една надгробна плоча, че тук седи един светия, окултист, който е умрял от неизпълнението Волята Божия. След 120 години ще пише: „Тук седи една сестра, която е умряла от любов към своя мъж.“ Престанете да умирате от любов. Това е лъжа. Някой казва: „От любов ще умра за нея.“ Аз говоря сега на ония ученици, които ще ме разберат. Нямам нищо против вашите възгледи. Някои от вас трябва да отидете в света, да си доживеете. Женете се на свят. Раждайте деца на свят, забогатявайте на свят, каквито желания имате, постигнете ги, за да имате една ясна представа. Казваш: „Мен това не ми трябва, онова не ми трябва.“ Всичко ви трябва! И светлина ви трябва, и топлина ви трябва, и сила ви трябва, и красота ви трябва. Какво ли не! Каквото Бог е дал, постигнете го.
Седите стари сестри и се самозаблуждавате. Казваш: „Ще дойде възкресението.“ Че, знаете ли как възкръсва човек? Чудни са религиозните. Как възкръсват цветята? Едно цвете възкръсва, като дойдат светлината, топлината и влагата. Но да не е заровено на един метър, а на два пръста. И като дойдат светлината, топлината и силата, цветето се показва над земята – то възкръсва. Ако Божествената светлина, топлина и сила не може да ни озари, как ще възкръснем? Аз възкръсвам, като почна да обичам Господа и да обичам тези, които Бог ги е създал. Аз не мога да обичам човека. Законът е такъв: Само Божественото може да се обича – това, което е безсмъртно. Ти не може да обичаш смъртта. Как ще обичаш онзи, който ти взема всичко? Да обичаш Онзи, Който ти дава всичко, разбирам. Вие може ли да седите по-горе от Него? Не може да обичате онзи, който всичко взема от вас.
Идва един ден една млада сестра при мен и ми казва: „Учителю, да ме набиеш, за да поумнея.“ Казах: „След като те набия, аз нищо не спечелвам. Защо трябва да те бия?“ Тя казва: „За да поумнея.“ Казах и: „Поумняване с бой не става. По два начина може да поумнее човек: или трябва да те обикна, за да поумнееш, или трябва да ме обикнеш, за да поумнееш. Но не да те обикна, за да те лъжа. И не да ме обикнеш, за да ме лъжеш.“ Някой идва при мен и премигва. Казвам: Тези премигвания аз ги знам, те са от дявола. Светски хора идват и като ме гледат, измерват ме. Гледат ме дали приличам на светия. Аз гледам и казвам: „Аз съм от новите светии. Плащам на всякого така, както трябва. Плащам за онова само, което струва нещо, а пък за онова, което не струва, нищо не плащам.“ Седи една светска дама и иска да ме разположи, аз да и гадая. И гледа ме като светия. Аз я погледнах строго, тя се сгуши. Тя казва: „Колко страшно ме погледна! Страшно гледа той!“ Ти искаш да ме лъжеш. Не мисли, че аз за твоя поглед ще кажа нещо. Покани онова Божественото, което е в тебе. Не лъжи! Този милият поглед е един дявол. (Учителят показва това с лицето си.)
Някои сестри си стискат устата, за да покажат, че сърцето им е на мястото. Не, не е на място сърцето, когато устата са много отворени или стиснати. Дръж си устата свободно. Когато си стискаш устата, това са стиснати чувства. Някой си стиска зъбите. Остави си устата свободна, за да приижда повече кръв във вашите уста, понеже ако изтънеят устните ви, ще отслабнат вашите чувства. Аз не искам да имам работа с един човек, който има тънки уста, които приличат на тънки конци. И като почнат да остаряват хората, устните им стават тънки. И като почнат да стават недоволни, става същото. Дръжте мярката. Горната и долна устни трябва да имат Божествената мярка, да не изтъняват. И носът не трябва да стане много тънък. Ако ушите, веждите, носът и устата станат тънки, човек свършва всичко.
Биха ме заблудили хората. Гледам хора с тънки вежди и казвам за тях: „Каква интуиция!“ Пък един ми казва: „Те са изпотъргани, космите.“ Един ден обърнах внимание, че са търгани космите. Значи никаква интуиция! Казах: Има и от моите по-красиви вежди.
Не търгайте нито един косъм от веждите си! То е престъпление. Ценността на веждите иде от количеството на космите, които имаш. Ако един косъм падне от вашите вежди, те изгубват ценността си. Нито един косъм не трябва да падне от тях. Писанието казва: „Нито един косъм няма да падне от вас без Волята на Отца вашего.“ Всеки косъм не е украшение. Той коства нещо. Аз говоря за онази живата природа, която е в нас. Когато космите на главата почнат да падат, това не е добър признак. Набира се млечна киселина. Тя е една отрова, която изкоренява космите и косата почва да капе.
Та, сега, да ви наведа на мисълта: Разсъждавайте! Кесията – това е вашето сърце. Богатството на вашето сърце са чувствата. Но тези чувства трябва да имат обращение. Тези пари трябва да минават. В сърцето се коренят корените на живота. Тези сокове на живота, това богатство, вашата кесия – вашето сърце, парите вътре, това са сокове, които трябва да се превърнат. Това подразбира и хляба, и яденето, и смилането, и силата, която отива в нас. От корените на вашето сърце тези сокове трябва да отидат във вашия ум и да произведат светлина, от която се образуват човешките мисли. А пък самата светлина изпраща своите сили и образува човешката сила. Когато се съединят светлината и топлината заедно, те образуват човешката сила в човешката душа. А пък човешката душа работи навсякъде. Тогава може да работи човек. На вас ви трябва сега онова истинското богатство – богатият с вяра, но и богатият с надежда, и богатият с любов. Всичко това трябва да се тури в действие.
Не трябва да вземате моята мисъл, че искам да ви съдя. Защото няма ваша погрешка, която да не ме е засегнала. Моята погрешка ме е засягала, но и вашата погрешка ме е засягала. Когато дойде един при мене, който краде, и в мене ще се зароди желание да крада. Дойде един месоядец – и у мене се ражда желание да ям месо; дойде един банкерин, който обича парите – и в мене се заражда това желание; дойде някой, който е горделив – и в мене се заражда същото чувство; дойде някой при мене добър – и в мене се заражда желание да бъда добър. Аз още не съм това. В мене хората се отразяват. Къде съм аз? Когато дойде при мене един човек гневлив и аз съм спокоен, това съм аз. Когато дойде един гневлив човек, аз вземам противоположната посока и казвам: „Аз не съм като тебе.“ Аз се радвам, че той не е добър. Като видя един добър човек и като видя един лош човек, аз се радвам. Аз се радвам на лошия човек, че не съм като него. И казвам: Добре е, че не съм на неговото място. Радвам се и на добрия, че не съм на неговото место. Аз се радвам, че не съм като него. Аз се радвам, че той е добър. Аз се радвам и на неговата радост. Аз съм човек, който се радва и на добрия, и на лошия човек. Но се радвам, защото не съм като тях. Аз съм човек, който се радвам, че не съм като тях, но съм нещо особено. Радвам се последователно и на лошото, и на доброто в хората. Но се радвам само от моето гледище. Това, моето, не искам да го предам на другите и не мога да го предам. Вие не може да ме разберете как може да се радвам на злото. Аз се радвам, че не съм лош като тях и че не съм добър като тях. Защото, ако се радвам, че съм добър, то е тщеславие вътре в мене. Аз се радвам на неговата радост.
Ако така не може да мислите вие, живота не може да го разберете. Ще го разберете. Това е предисловие на възкресението. За да възкръснете, вие трябва да имате такова разбиране! Христос, като носеше греховете на света, стана ли грешник? Една добродетел, която вие имате, сравнена с добродетелта на един ангел, се различава много. Вашата добродетел, сравнена с неговата, ще има един тъмен цвят. Вашето добро при доброто на един ангел ще бъде зло. Мислите ли, че като ядете от месото на една овца, вие сте добри? Мислите ли, че като ядете варен боб, вие сте светия? Че сте вегетарианец? Че, вие измъчвате боба. Аз никак не ям такова ядене.
Вие си живеете както разбирате, но ви казвам: Сравнявайте тези закони доколко са верни. Аз ви говоря много верни работи. В това, което говоря, няма никаква лъжа. Не искам да осиромаша никого, но не искам да направя богат никого. Защото това е престъпление. На всекиго казвам да бъде какъвто Бог го е създал. Казвам: Мисли така, както Бог те е създал; чувствувай така, както Бог те е създал; бъди със сила така, както Бог те е създал. Вие трябва да мислите по същия начин. Аз трябва да се проявя към вас такъв, какъвто Бог ме е създал. Онова, което Бог иска от мене, това ви и говоря. Ако иска да имам вашето добро мнение, ще говоря, че вие сте талантлив, ще кажа: „Какъв сте красив! Какви красиви уста и очи имате!“ Това са забавления. Аз ще ви кажа какво нещо са очи, уши и пр. Живите очи са красиви! Трябва да се проявите такива, каквито сте. Ако вие от любов към Бога не може да проявите една добродетел, тя не е добродетел.
Ти казваш: „Тя е жена.“ Че, Господ не създаде жени в света – жените вие ги създадохте. Господ господари не създаде – вие създадохте господарите. Господ не създаде в света сиромаси хора – вие създадохте сиромасите. Единственото нещо, което Бог е създал в света, това са братя и сестри. Вие минавате за бащи и майки. А бащи и майки на Земята вие ги създадохте. Това е ваша фикция. Ти казваш: „Аз съм майка.“ Ти си представляваш майката. Ти си една картина. Ако аз нарисувам на една картина една майка, това майка ли е? Единствената Майка и единственият Баща в света, това е Бог. Един е вашият Отец! Един е Духът! Във всинца ви е Един! И в мене, Който говори, и във вас говори. На мен не може да говори Бог, че любовта е такава, а пък на вас да говори, че любовта е друго нещо. Бог говори едно: „Вие сте новите хора, гответе се!“
Вие казвате: „Какъв ще бъда аз в следующето прераждане?“ Аз не искам да останете вие в следующето прераждане. Още сега трябва да се преродите. Днес, тая сутрин трябва да се преродите! Днес! Който е кандидат, днес да се прероди! Вие казвате: „Тогава какво ще стане със стария живот?“ Стария живот ще го преработите. Ще вземете нещо от стария живот и ще го внесете в новия живот, но преработено. Нито едно от сегашните ваши чувства не трябва да се губи. Когато Христос увеличи хляба, каза: „Съберете всичко, че да не се изгуби нищо.“ И напълниха 12 коша с трохи, укрухи. От сегашния живот всичко това, което имате: мисли, чувства и прочее, трябва да се изработи. И нищо излишно да не остане. Вие сега както работите, ни най-малко още не е сполучлива работата. Колко пъти се секнете? Щом се секнеш, не си светия. Аз съм на особено мнение. Някой дойде при мене и се секне – не е още светия. Тъкмо минаваш и някой плюе на земята – и той още не е светия. Най-първо ще гледаш на ден веднъж да плюеш; после на седмицата веднъж; после на месеца веднъж. И ще се секнеш веднъж. И после, като почнеш на година само веднъж да се секнеш и да плюеш, ти си един от големите светии. А пък сега светийството го продават много евтино: като пожълтее човек, като му хлътнат бузите. Не. Някои сестри сега ще ви представят как аз съм казал.
Погледнеш някой човек в очите. Аз като го погледна, две неща мисля. Някой дойде при мен. Паднал духом, обезсърчен. А пък аз като го погледна, казвам: „Желая и аз да стана като тебе.“ Да го почувствувам! Той е нещо особено! Защото не съм почувствувал какво нещо е обезверяване. Дойде някой и се е обезверил. Казвам: „И аз да стана като тебе.“ А пък дойде някой и има вяра. А пък аз имам вяра 10 пъти по-голяма. И казвам: „Аз не желая да бъда като тебе.“ Някой път, като видя един човек, казвам: „Аз желая да бъда като тебе.“ И като кажа така, казвам още и следното: „Искам да ти дам нещо от мене.“ Като дойда до верующия, казвам: „Да имаш вярата, която аз имам.“ Но като дойда до слабия във вярата, казвам: „Искам и аз да имам от твоята вяра.“ Някой казва за някои хора: „Те са още прости хора.“ Бог, Който е във вас, не е прост. Аз никога не казвам, че някой е прост човек. Бог е всезнающ. Бог, Който е в мен, е всезнающ. И Бог, Който е в него, е всезнающ. За Бога аз обичам този човек. И затова, като срещна някого, аз се радвам. Като срещна един грешник, аз се радвам. При всичките грешки, които има, понеже Бог живее в него, този човек има бъдеще. Когато един човек има знание, аз се радвам, че това знание е от Бога. И когато е добър човек, аз се радвам, че това добро е от Бога. И аз се радвам, че Бог живее във вас и ще ви направи такива, каквито Той иска.
Та казвам: Oбичайте Този, Който живее във вас. И работете за Този, Който живее във вас! И навсякъде, където ходите, съзнавайте това. Радвайте се, когато се радват. Радвайте се, когато осиромашеете и когато забогатеете. На всичко се радвайте. Понеже сиромашията и богатството, и невежеството, и знанието, и силата, и слабостта са едно условие за Бога! Всичко, каквото и да е, то е едно условие, от което Бог всичко може да направи. От вашите прегрешения Бог ще направи огърлици със скъпоценни камъни и бисери. От лошите думи, с които се обиждате, Бог ще направи украшения, най-хубавите. И благодарение на лошия живот дърветата раждат. В Бога няма слабости! Бог ще превърне всичко лошо в добро!
Та казвам: Не се обезсърчавайте! Турете си следното в ума: в новото учение хората трябва да бъдат герои. Казвай: „Ние ще се радваме на всичкo!“ Защо? Защото Бог живее в тях. Ние ще се радваме на всички хора, защото Бог живее в тях. Ако ви питат: „Какво учите вие?“, отговорете: „Ние се радваме на всички хора, защото Бог живее в тях.“ Бог е вътре в света. Щом Бог е вътре в света, то всичко, което е в света, Бог ще го направи за добро. И това е Славата Божия, че Бог всичко ще превърне за добро. И затова, бъдете герои. Изправете се! Напред сега! Развейте знамената сега! Знамената ви да имат седем цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и виолетов. Развейте знамената и напред! И наточете вашите езици. И всеки ден езикът ви да маха. Той е капелмайстор – дирижира. Въоръжете се сега с вашите умове, сърца, души и с духа си и – със знамето напред! Трябва да се победи на свят. Онзи неорганизиран вътрешен свят в нас трябва да се победи, за да се прослави Бог! Да знаеш, че Бог в тебе живее! За да се изпълни Волята Божия! И кажи: „Да бъде Волята Божия, както горе на небето, така и долу на Земята!“
Тайна молитва
Да кажем 3 пъти следното:
Да се прославиш, Господи, в нас чрез Любовта Си!
(3 пъти)
Да се прославиш, Господи, в нас чрез Мъдростта Си!
(3 пъти)
Да се прославиш, Господи, в нас чрез Истината Си!
(3 пъти)
Да се прославиш, Господи, в нас чрез Духа Си!
(3 пъти)
Амин. Амин. Амин.
6.20 ч сутринта
(На поляната – упражненията.)
ХIХ година (1939–1940)
1-ва школна лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 27 септември 1939 г.,
София – Изгрев.
|
