Отче наш
В начало бе Словото
Ще прочета 61-ва глава от Исай.
Размишление
Има два начина за изучаване на свещените книги. Някои изучават свещените книги без опитност, а пък други изучават с опитност. Какво значи да опиташ? Някой човек изравя земята, за да види колко е корава. Някой път варите ястие или сладко и все трябва да го опитвате. Наскоро видях една сестра при една тава. И върти с лъжица в някой сос. Отначало сосът е рядък, но след 4–5 часа става по-гъст. Това е сериозна работа. Тя въртеше с дървена голяма лъжица. И тя самата не знае, че това е сериозна работа. Вие ще кажете: „Голяма жена, на 45 години, хванала една дървена дръжка и бърка в тази тава“.
Една доста възрастна сестра един ден ме намери и ми казва: „В Библията намерих едно доста мъчно място“. Казах: Какво място? Тя след като чела, чела, дошла до един стих: „Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат, като осиромашеете във вечните обиталища“. Казах и: Ти си хванала най-мъчното в Библията.
Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него екскорт. Тогава той не би могъл да види неща както трябва. Той влиза в една лодка и казва на лодкаря: „Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“. Той попитал лодкаря по време на плаването: „Как се поминавате във вашия занаят?“ А пък лодкарят бил много умен, познал, че този е султана преправен, и той казал: „Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“. Султанът му казал: „Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“. Лодкарят казал: „Много хубаво изречения, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“. Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така: „Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“. Султанът си извадил перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал: „Много ви благодаря“. Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал: „Не, не! Аз благодаря за изречението“. Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва: „Ще ми съберете двеста лири“. И почнал да ги назначава. Дава им все високи служби. Те веднага му събират тази сума. Той им казал: „Няма какво да се мъчите на пристанището, да прекарвате хората от едно място на друго“. Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуд, изважда листчето и казва на чиновника: „Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд така, както е писано тук“. В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И като министър-председател бил вътре в джамията. Лодкарят му казал: „Аз те арестувам“. И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така: „Ако има грешка, няма ли прошка? Искам да зная грешката си“. Султанът попитал околните: „Кой го затвори?“ Казали му, че младият министър-председател. Той казал: „Кой е? Я го повикайте!“ Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита: „Тебе кой те постави?“ Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал: „Синко, аз ти казах да хванеш единия клуб, а пък ти си хванал 7-те“.
Та тази сестра дошла до този стих, който означава да хванеш 7-тях клупа. Много трудна работа е тази. Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуб на казана и не питай какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре. Вие седите и може да разглеждате въпроса, както искате. Ако попитате защо човек се ражда и защо остарява, какъв отговор ще дадете? Питам, ако аз ви попитам, защо гайдата свири и защо мълчи, какъв отговор ще дадете. Гайдата, сама гайда не е станала. Тя нито свири от само себе си, нито мълчи от само себе си. Карат я да свири и карат я да мълчи. Казва: „Защо трябва да свиря?“ Че няма какво да прави, ще свири. И от нея не зависи да мълчи. Вие имате някой път едно състояние и казвате: „Човек трябва да бъде търпелив“. Но знаете ли, че за търпението трябват хиляди години, за да го научиш. Вие опитвали ли сте се да бъдете търпеливи? Например, допуснете, че дойде едно дете при вас. То не знае и забие иглата, която носи, на един милиметър в ръката ви. Ти не чувстваш. После то забие на дълбочина два милиметра, три милиметра, 4, 5, 6 милиметра. Търпиш, търпиш и изведнъж излезеш от търпение и ще му зашлевиш една плесница, че то да се търкулне. Питат го: „Защо го удари? Какво лошо има, че детето забива иглата в ръката?“ Ръката на този голям герой. Вие казвате: Понеже вие нямате опитността и не знаете, че боли, затова казвате – нека да търпи. Но ако сте на мое място и детето забива иглата на 5–6 милиметра вътре, какво трябва да правиш?" В дадения случай това сравнение не изяснява нещата. Изобщо, примерите не изясняват напълно нещата. Някой от вас, гледам, че се облякъл с черни дрехи. Турил си черна връзка, на ръцете си турил черни ръкавици, всичко черно. Защо се облякъл с черно, питам. Умрял някой. Тази красива млада жена от главата до петите е само в черно облечена. Който види, казва: „Горката жена!“ Някой пита: „Защо се облякла с черно?“ – „Голямо нещастие има.“ – „Какво нещастие?“ – „Умрял другарят и.“ Хубаво, той умрял, а защо тя трябва да се облече в черни дрехи? – Трябва да се облече, защото ако се облече с пъстри дрехи, тогава всички други мъже ще обръщат внимание на нея и ще отвличат вниманието и. И тя не ще може да концентрира ума си върху умрелия, за да му помогне. Тя, за да му помогне, трябва да се облече с черни дрехи. Това показва, че тя го обича. Тя казва: „Мен светът не ме интересува. Сега, като си замина той, за мен светът е черен“. Едно тълкувание е това. Питам, тя като се облече с черни дрехи, светът станал ли е черен? Това показва нейното състояние, състоянието на нейното сърце и на нейния ум. Така тя носи една година черният свят. Обаче един ден нейният мъж възкръсва. Тя види някой по-красив от първия и мъж и почва любовни работи. Доскоро не искаше да говори никому, не искаше да приказва с никого, но току погледнеш, че е със светли дрехи, светла рокля. Това е, защото нейният възлюбен е възкръснал от гроба. Възкръснал, той е по-красив. И светът пак става светъл. Значи умре първият и светът потъмнее, възкръсне той и светът пак е светъл.
Това, което ви представям, не е самата реалност. Има нещо действително вътре, но казвам: Трябва едно вътрешно разбиране. Външният свят с всички свои прояви, които стават, си има далечни причини. Ние не знаем причините. Ти се влюбваш. Това пак не зависи от тебе. Аз често питам младата мома: В този момък какво си обикнала? В този момък не виждам нищо особено. Вие казвате: „Очите му“. Аз казвам: Очите му не са нещо особено. Очите му са кестеняви, каква дълбочина има! Ти казваш: „Каква светлина има“. Действително, има светлина. Тя преди да го е видяла, всичко и е било тъмно, а пък като го е видяла, светлина има в нея. Тя не се спъва. По-рано за нея всичко е било тъмно, а пък като го е видяла в тази светлина, тя ходи и работи. Питам, като срещнеш някой, който ще ти внесе светлина, какво лошо има в тази светлина? Но това е един вътрешен свят. Сега аз като разправям, вие схващате двамата влюбени по обикновен начин. Вие имате много повърхностно схващане за влюбените. Вие не сте изучавали влюбените. Вие тепърва трябва да изучавате какво нещо е влюбването. Вие тепърва трябва да изучавате любовта на младата мома и на младия момък. Това, което знаете, ни най-малко не представлява истината. И ако вие бихте знаели какво нещо е влюбването, то младата мома и младият момък щяха да ви бъдат пример. По-добри хора и по-чисти хора, и по-големи светии няма от тях. Той не иска нито прах да падне на нея. Той като я види, сърцето му трепти, застава като войник. И казва: „Този ангел!“ А пък като се разлюбят, гледам, че всички вече го хвалят. А пък като люби, то било глупаво нещо. А пък другото е вече умно. Щом няма любовта, идват противоречията. Става тъмно в човека. Всичко е без смисъл. Когото срещнеш, не ти е приятен. Та казвам: Ако хората биха могли да задържат това състояние на Любовта! Вие казвате: „Какво е Божествената Любов?“ В първата минута на Любовта, там е Любовта. Във втората минута хората развалят Любовта. Ако вие сте млад момък и млада мома, вие ще знаете какво е Любовта, какво е Божествената Любов. В първата минута е Любовта. Той си затваря очите, когато я види, понеже много светлина излиза от нея. Но после той не си затваря очите. Очите му почват да привикват, привикват и той ги отваря, отваря, става вече като едно нощно животно, както вълкът, който си отваря нощно време очите.
Една сестра казва: „Едно време бях пансионерка, глупости вършех, пишехме любовни писма“. Казах и: Едно време вършеше най-хубавите работи. А пък сега, глупости вършиш, като си остаряла. Глупости не се вършат на млади години, а на стари години.
И в първите години на вашето тръгване в Божествения път бяхте като млади влюбени моми, а пък сега приличате на стари. И казвате: „Едно време каква Любов имахме към Господа!“ Това е първата Любов. Не изгубвайте първата Любов! Всички хора трябва да се върнат към първата Любов, то е подмладяване. Любовта всякога подмладява. Да обясня в какво отношение подмладява. Тя отхвърля всички онези противоречия, които съществуват в човешкото съзнание. Ти седиш и си недоволен. Има някакво противоречие в твоето съзнание. Противоречията могат да произтичат от това: Ти мислиш, че не си здрав. Какво нещо е здравето? Здравето в света произтича от Любовта. Щом обичаш, ти си здрав. Щом не обичаш, ти си болен. Всички болести в света произтичат от безлюбие. И степените на болестта показват степените на безлюбието. А степените на здравето показват степените на Любовта. Някой казва: „Кажи ми истината“. Казвам: Обичай! Това е истината. Обичай и ти ще бъдеш здрав. Обичай и ти ще бъдеш богат, щастлив, пред теб светът ще се отвори. Той казва: „Аз съм обичал“. Не, вие другояче схващате. Моментът на Любовта не е само в един обикновен момент. Любовта в единия момент обикаля целия свят, обикаля всички живи същества и им задоволява нуждите. В един момент тя е навсякъде. Този момент на Любовта, в който тя задоволява нуждите на всички живи същества, от най-големите до най-малките, това е Божествената Любов. Онзи момент, в който това задоволяване става непълно, в този момент Любовта е паднала на едно стъпало по-ниско. Но важен е първият момент. Любовта като проникне в тебе, тя ще задоволи всички твои нужди. Някой казва: „Като дойде Духът, ще разберем“. Някои казват, че в някое друго прераждане ще чуят гласа на Христос и ще оживеят. Че в тези тела сте заровени в гробищата и сега, ако не чуете първият зов на Любовта, кога ще го чуете. Вие мислите, че като умрете, ще чуете. Ще опитате. Това е въпрос на опит. Другото е теория, че от гробищата ще ви извикат. В Англия един апаш нямал къде да ходи и чул, че в една църква се събирали много хора и проповедникът говорил много красноречиво. И всички хора се захласвали и плачели. И той си казал: „Мен такова място ми трябва. Те ще се захласват и ще плачат, а пък аз ще бъркам в джобовете им“. Отива той при захласнатите и при плачещите и чака да се захласнат, за да бърка в джобовете им. Отива той при най-богатия и дава ухо на проповедта. Те се захласнали, но и той се захласнал. И той почнал да плаче. Свършила се проповедта. Хората дошли на себе си. Той излязъл навън и си казал: „Глупава работа направих. Ще ходиш и ти да се захласваш и да слушаш!“ Втори път и той се захласва и плаче. И най-после казва: „Няма да ходя повече, ще изгубя занаята си“. Това, което захласва човека, концентрира неговия ум, дава светлина на неговия ум. Това, което дава светлина на неговия ум, което дава топлина на неговото сърце и което дава сила на неговия живот, това е Божествената Любов. Човек се захласва и плаче при нея. Това го наричам аз свещеният плач! Това е свещената скръб, това е свещено захласване. Пренесъл се някъде човек. Хубаво е човек да се пренесе. Че да се пренесе човек на една височина 4–5 хиляди метра, не е ли хубаво? Каква гледка ще се открие пред вас? А каква гледка ще имаш, ако влезеш в един дълбок кладенец. Едвам ще видите на 4–5 метра далеч. Светът ще се затвори за тебе. Любовта е изкачване на една голяма височина. И всички възможности има вече в Любовта. От тази височина може да хванете каквато пътека искате. Аз говоря за разумното! За онези, които не са изучавали Божията Любов, там има привидни опасности. Който не разбира Любовта, той ще намери, че на този планински връх има опасни работи, че на този връх има отвесни скали, канари. А пък за разбраната любов няма такива отвесни канари. Питам: Когато някоя птица се разхожда, има ли опасност за нея да слезе от някаква отвесна канара? Тя си разпростира крилата и слиза надолу. И когато иска, се качва нагоре. Няма опасност. Човек без Любов е птица без крила, а пък човек с Любов е птица с крила, която слиза и се качва свободно.
Някой от вас казва: „Аз изгорях от любовта“. Всеки, който не разбира Любовта, изгаря. А пък всеки, който я разбира, се благославя. Мнозина от вас казвате, че сте млади. Подмладява се човек чрез Любовта. Старостта не е нищо друго, освен изтощаване. Една майка, която е родила 10 деца, като се е грижила, грижила за децата си, остарява. 10 деца да роди, знаете ли какво е? Един мъж не може да оцени една жена, понеже да оцени жената, той трябва да роди 10 деца. За да станеш майка, трябва да минеш през границата на смъртта, трябва да минеш през най-големите страдания. Когато майката е родила едно дете, дошъл е някой ангел и се преродил. И когато този ангел си замине, знаете ли какво страдание е това? Вие не сте го опитали. Вие казвате: „Ще има второ дете“. Второто дете е наполовина като първото. Умре и второто. Дойде третото. Третото е три пъти по-долно от първото. А най-последното, което ще се роди, то ще бъде най-глупавото. Тогава защо ми е? Ако първото дете е умно и живее, то всички други деца приемат последователно от него нещо и всички деца са умни. Но ако първото дете умре, всички деца оглупяват. Вие всички тук сте религиозни хора, но някой път някои искат първите места. Гледам, някои казват: „Все тези ли ще излязат на първо място? Други искат да ги заместят“. Вие не разбирате. Всички благословения идат чрез първите деца. Ако първите деца се благословят, то ще се благословят и другите. Ако първото дете умре, то останалите оглупяват. Ако във вас първата мисъл, Божествената, умира, то всички други мисли у вас оглупяват. Ако във вас първото чувство умира, то всички други чувства във вас оглупяват. Ако във вас първата постъпка умира, то всички други постъпки във вас оглупяват. Законът е този: Първата Любов, първата светла мисъл, която иде от Бога, пази я.
Най-скъпоценната мисъл е тя. Тя е дар от Бога. Първото чувство, то е един голям дар от Бога. Пази го! Първата постъпка е голям дар от Бога! Пази я! Ако мислиш, че след това ще дойдат, лъжеш се. Сега аз като говоря, някои от вас може би се засягат. Много трудно е да се говори. Вие казвате: „Толкоз години се подвизавам и не съм намерил нищо още“. Че ако 20 години се подвизавам и съм изгубил първата любов, какво струва моя подвиг?
Сега да ви направя едно сравнение: Представете си, че имате една свещена книга. Тя има ценно съдържание вътре, но просто е подвързана. А втората книга, която е малко по-долна по съдържание, е по-хубаво подвързана. Несъдържателните книги може да са най-добре подвързани. Вие ако вземете една книга с най-хубава подвързия, може да мислите, че е хубаво и съдържанието. А пък тя може да има най-обикновени работи. Например, пише се в нея за говедарство, за свинарство, за готварство, как да сготвиш кюфтета. Това са най-глупавите работи, които можеш да ядеш, кюфтета от кълцано месо. И като отидеш в онзи свят, главата ти ще бъде пълна с мисли за тях. И като те видят в онзи свят така, ще кажат: „Тук кюфтета не се продават“. И ще те върнат в този свят, за да си продадеш кюфтетата. Това е фигуративно, фигура на речта, но е вярно. Ти ще носиш със себе си всички твои лоши мисли, чувства и постъпките са кюфтета. И ще кажат: „Върнете го този“. Има един анекдот: Имало един най-виден, най-пръв адвокат в света, евреин. Той излъгал апостол Петър и влязъл в рая, но като влязъл там, почнал да практикува занаята си. И като ставало нещо, той казвал: „Въз основа на еди-кой си член не е право това“. Не могли да му кажат, че не е хубаво това, което прави. Събрали се най-учените хора и искали да намерят начин, как да го изпъдят от рая. Те скроили да му намерят работа и му казали: „На земята се завежда един процес и търсят някой адвокат“. Той казал: „Аз ще защитавам в този процес“. И отварят вратата, той слиза на земята да защитава този процес. И досега защитава. Не е свършил. И раят е освободен от него.
При всекиго едного от вас има вътре по един евреин адвокат. И като ти кажат нещо, ти казваш: „На какво основание?“ Ще образуват някой процес вън, за да отиде той да защитава нещо някъде. И вашата душа да се освободи от този вътрешен тормоз. Този адвокат знаете ли какъв е? Ти се влюбиш. Той ти казва: „Какво ще любиш? Това е вятър. Това са младежки глупости. Има нещо по-хубаво“. Започнеш научен труд. Той казва: „Остави това, има нещо още по-велико“. Кое е то? И той сам не знае. Започнеш нещо, той ти казва: „Остави“. Няма да излезе нищо от това. Българите имат поговорка: „Дето чуеш, че има много череши, не взимай голяма кошница“. Онова, което има външен блясък, то не представлява самата реалност. Нима мислите, че хубавият цвят представлява същността на дрехата? Една дреха може да има много хубав цвят, но да няма съдържание. Но една дреха може да има много прост цвят, а да има всички качества, които са необходими за дрехата. Сега да дойдем до онова разбиране. Колцина от вас сте щастливи?
Вие седите и слушате една беседа и после, като се върнете, казвате: „Това не е право! Онова не е право! Имаше някои празнини. Трябваше да каже нещо ново“. Според мене всяка беседа съдържа три предложения. Аз като ви проповядвам, трябваше да кажа: Внесете светлина във вашия ум! Внесете топлина във вашето сърце! Внесете сила във вашата душа! И ще се свърши беседата. Във втората беседа ще кажа така: Внесете бялата светлина във вашия ум. Внесете червената светлина във вашето сърце. Внесете черния цвят във вашата душа. Как ще ме разберете? Ти, за да се концентрираш, трябва да дойде някое голямо нещастие. Докато ти си богат, ти се разсейваш с автомобили, с шапки, с обувки. Я вижте онази младата мома с шапки, с чорапи, копринени дрехи, нанизи, пръстени. Като и се вземат шапките и обувките, тя се концентрирала в себе си и мисли за смисъла на вътрешния живот. Докато има всичко това отвън, тя се занимава с външния живот, с това, което не е реално. Добрите дрехи трябва да дойдат най-после. Хубавите, красивите неща са само за разумните хора, когато умът ти има цялата светлина, когато сърцето ти има цялата светлина. И под думата „черен цвят“ разбирам, когато за този външния свят има вътрешно разбиране. То е черния цвят. А пък когато нямаш това вътрешно разбиране в душата си, и то е хубаво, но не ще намериш това, което трябва. От невидимия свят пращат някой път черния цвят и в душата ти се заражда ропот. И казваш: „Мене ли намериха да облекат в белия цвят?“ Всички хора са опитали черния цвят. Всеки човек поне веднъж в годината трябва да се облече с черния цвят. Под думата „черни дрехи“ разбирам да се концентрираш и оставиш външния свят, и да разбереш вътрешното съдържание на живота. Да кажем, че една майка плаче за изгубеното си дете. Да можеш да влезеш в положението и. Да влезеш в положението на един студент, когото са скъсали на изпита. Да влезеш в положението на една млада мома, която се е влюбила и нейният възлюбен я е напуснал и заминал някъде. Няма по-голяма скръб от скръбта на младата мома, която е изгубила възлюбения. Онова, което мъчи майката, това е Любовта. Майката се е влюбила. И ако речем да обясним нещата така, както са, хората веднага ще разберат това, което не е. В истинските страдания ние изучаваме великия Божи път на вътрешното разбиране, което трябва да имаме. Влизайте в положението на другите, за да не страдате. И ако вие разбирате страданията на другите, вие ще имате едно право разбиране и тогава скръбта ви ще бъде малка. Аз съм привеждал следния пример: има деца, които когато ги подуват майките им, обичат да хапят майките си със стиснати зъби на мястото, дето майка му го подува. Тя му удари една плесница. Но има някои майки, които не искат да го бият. Те го хванат за ухото, когато то рече да я ухапе. И то кресне. Един човек, който не слуша Бога, той хапе майка си. И тогава Господ го хване за ухото и той кресне. Не хапете майка си, която ви подува.
Аз съм слушал много сестри, които казват: „Мене ми проповядват за Любовта, но когато дойде Христос, тогава ще слушам“. И маха с ръце. Значи като с лопата изхвърлят боклук. Неразбиране е това. Мнозина сте влезли в школата със своите неразбирания. Вие имате едно външно разбиране. Аз гледам, някой се представя много сериозен. Цяло изкуство е това. Знаете ли, че често правим гримаси. Някой път ги правим, без да съзнаваме. Който ни наблюдава, забелязва колко навици имаме. Например, върви някой и си движи ръката. Или седи някъде и си маха краката. Това са навици. Това е проява на нервност. Това са навици, от които трябва да се освободиш. Някой прави движение, като че си движи ръцете върху клавишите на пианото. Тогава вземи пиано и свири. Гледам някой пианист, че е нервен – свири бързо, бързо от единия край до другия край на пианото. Ти ще вземеш онзи основния тон „до“. Имаш основна идея в себе си. Като седнеш на пианото, ще вземеш най-напред най-силните тонове. Не вземай всичките тонове. Но нежно да пипнеш пианото, като бутнеш клавишите. Ще слушаш един дълбок тон че излиза от пианото. Тези пианисти, които имат хубава техника, могат да свирят така, че всички в салона да плачат.
Та казвам: Аз съм на мнение да има едни малки пиана. Човек да го тури на масата и да се занимава. Всички ще се представите в един свят, дето ще ви изпитват. Всички ваши навици, това са разумни подтици, на които вие не разбирате смисъла. Някой път си турите пръста тук на челото. Това е един разумен подтик. С това казвате: „Как ще разрешим тази работа?“ Някой път си туриш пръста тук към слепите очи, искаш да кажеш: „Трябва да зная как да смятам“. Или искаш да направиш някоя работа и се почесваш отзад. Щом се чешеш зад главата, отзад, то значи, че трябва да поправиш една погрешка. Каква погрешка? Малките деца, които мислят да отидат на училище, като дойдат до някоя круша, най-напред се почесват отзад. Това дете трябва да си върви. Някой ти казва една обидна дума и ако се почешеш, искаш да отговориш. Това е все едно, че искаш да вземеш плод от градината. Не се спирай, а върви. Някой чеше горния връх на ухото. Това показва, че трябва да бъдеш честен. Ако се чешеш зад ухото, това показва: Трябва да бъдеш деятелен. Ти си мързелив. Чистиш си очите. Това казва: Трябва да ти бъдат отворени очите. Разумен трябва да бъдеш във всяка своя постъпка. Имаш една мисъл, чувство или постъпка. Разумно трябва да ги оцениш. Всяко едно попипване показва какво трябва да бъде бъдещото ти състояние. В невидимия свят ще те съдят. Ще ти кажат: „Ти употреби хиляди пъти първия си пръст и това, което той ти каза, не го взе под внимание“. Като вдигнеш първия си пръст, той иска да ти каже: „Ти ще бъдеш честен и справедлив и няма да онеправдаваш никого. Ти трябва да бъдеш като Бога!“ Това ти говори първия пръст.
Бог те гледа и оценява всичките ти постъпки. И на всеки човек раздава това, което трябва. Като си вдигнеш първия пръст, кажи: „В разбиранията искам да бъда справедлив като Бога!“ Това е вътрешен смисъл, когато се вдига първия пръст – показалеца. В тази 61-ва глава от Исай е писано: „Духът на Господа е върху мене, който ме прати да проповядвам“ – това е разумното в нас. Той ни праща да проповядваме. И това разумното в нас е хубавото, което ни говори. И трябва да го слушаме. И в това е успехът на всяка една душа, която е дошла на земята, която се е въплътила на земята. Там е и вашият успех.
Добрата молитва
Ако ми дадяха мед, щях да се спра най-напред да размишлявам върху следното: В колко хиляди цветя пчелите са влезли? Откъде са взели меда? И ще благодаря на Бога за събрания мед, този нектар, че е дошъл при мен, че пчелите са имали добрината да донесат този мед до мен.
1-во неделно утринно Слово, 24 септември 1939 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.
|
