Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
Духът Божий
Размишление
Ще прочета 12 глава от Иоана – Евангелието на любовта. Едни го четат като любовно Евангелие, а други го четат като обикновено Евангелие. „Защо да се не продаде това миро за триста динарии, и да се дадат на сиромасите?“ (5 ст.) Сиромасите – хора на безлюбието – всеки ден ще ги имате, защото хората на любовта рядко се срещат. „А фарисеите рекоха помежду си: Видите ли, че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.“ (19 ст.) Много са прибързали. Те мислили, че ще отидат всички след Него, а пък ето, вече 2000 години и всички не са отишли подир Него.
В начало бе Словото
Какво е предназначението на сиромаха? Какво е предназначението на богатия? Сиромашията е една длъжност. И богатството е една длъжност. Мнозина, като разглеждат, виждат, че сиромашията не им се харесва, понеже нямали никакъв приход. По това се отличава, че е без пари. А пък при богатството отвсякъде иде. Богатството прилича на едно езеро, дето всички реки се вливат. А пък сиромашията прилича на едно езеро, отдето всичката вода излиза навън. И досега човечеството още не е разрешило въпроса за сиромашията. Хората не искат да бъдат сиромаси. Всички искат да бъдат богати.
Един еврейски проповедник, като чел няколко мои беседи, казал, че намерил само две думи, които разбрал. Че повече не трябва да разбере. Кои са двете думи, които е разбрал? Значи моята беседа засегнала и неговия ум и неговото сърце – две думи разбрал той. И аз това искам. Аз не искам повече. Като почнат да работят умът и сърцето, това е вече достатъчно. Той искал да каже, че нямало нищо за разбиране. Другите работи са безпредметни за него сега.
Когато вие се влюбите, когато някой млад момък се влюби в някоя мома, кое е важното в момата? Нейните дрехи, украшенията, пръстени, обуща и прочие – те са важни. Но кое е най-важното в момата в дадения случай? Нейният ум и нейното сърце. А пък дрехите при един отличен ум и сърце са намясто. А пък без ум и сърце не са намясто. Когато умре някой човек, когато излезнат от него умът и сърцето, тогава го тургат на една благородна носилка и го носят четири души и казват: Ето един човек, който не разбира двете думи.
Най-първо, когато вие изучавате Божественото Слово, то трябва да апелира на вашия ум. Ако едно слово не внася светлина в ума ви, то не иде от Бога; ако едно слово не внася топлина в сърцето ви, то не иде от Бога; ако едно слово не внася сила в ума ви и не внася мир в сърцето ви, то не иде от Бога. Ако слушаме някой философ, той казва: Всяко нещо си има причина. Каква причина има да си сиромах, или каква причина има да си богат? Казват за някого: Той има голяма заслуга. Чудна работа, аз не разсъждавам така. Че който е сиромах, трябва да има заслуги. Само със заслуги може да стане човек сиромах. Само със заслуги човек може да стане богат. Ти ако със заслуги не можеш да станеш сиромах, ти със заслуги и богат не можеш да станеш. Сиромашията предшества богатството. Чувствата са предшественици на човешкия ум.
Нима мислите, че онази мравка, която седи в този мравуняк, е някой голям философ? Аз виждам, че никаква философия няма тя. Тя си извежда децата навън, изнася ги от едно място и ги туря на друго. Погледнеш, целия ден пререждат мравуняка в една малка купчинка. И след хиляди години този мравуняк не е станал по-голям. Те имат философия, че една малка сламка, шушка не трябва да е на едно място в мравуняка и я преместят на друго място. Та вземете и съвременните хора. Какъв е последният модел на шапките? Накривена на едната или на другата страна. Обущата трябва да бъдат остри или тъпи. Имате френски, американски, английски и български цървули. Цигуларите, като свирят, се питат как трябва да се държи цигулката и колко да я стискат отдолу под брадата. Учителят по цигулка всякога ще поправи ръката ти. И хубаво е това. Човек може да знае много добре да държи цигулката си и ръката си, но не може да свири. Хубаво е човек да знае как да държи цигулката, лъкът и ръката си. Не е лошо това. Но това не е същественото, това са второстепенни неща. А пък някой, гледам, че не държи цигулката както искат, като я хване – криво някак си, но тон има в нея. И умът му, и сърцето му тон имат.
Сега искам да ви кажа едно нещо ново. Защо страдате? Защото не разбирате сиромашията. Защото сте недоволни, затова страдате. Защо по някой път се измъчва умът ви? Защото не разбирате богатството. Човек като стане богат, той пощурее.
Един турски хамалин в Цариград си взел един лотариен билет и му се паднал един английски параход на лотарията. И като го въвели в парахода, той полудял. И съвременните богати хора полудяват. И като полудее, той си купи един автомобил, хване един шофьорин, който не знае как да кара. И той бухне автомобила някъде! Или като забогатее, той ще си направи някой апартамент. Ще хване някой, който не знае как да го направи и тази къща ще го затисне. Като стане богат човек, той трябва да се запознае най-първо с най-умните хора в света; той трябва да се запознае с най-добрите хора в света, с най-силните хора в света, с най-щедрите хора в света. Ти трябва от единия до другия край да търсиш щедрите хора. Четири–пет години ще ходиш да търсиш, да видиш какви хора са щедри. И после четири–пет години ще търсиш милостивите хора, да видиш какви са тези хора. Трябва да имаш обект. Питам сега: Ако трябва да изучавате десет живи добродетели и за всяка една добродетел ако посветите по четири години, то трябват ви 40 години да ходите в света да ги търсите, да ги срещнете, да се разговаряте с тях. И след това ще почнете да прилагате това, на което те са ви научили. Да внесете нещо в живота си вътре.
Знаменитият Питагор е седял и чакал 20 години при египетските пирамиди. Учен човек бил той. Египтяните са имали крайно недоверие в гърците. Толкоз голямо недоверие, че единственият грък, когото са приели в школата, 20 години са го изпитвали. После и няма да ти говорят. Ще седиш и ще чакаш. Ще ти дадат такива обикновени работи. Питагор е прекарал 10 години в Палестина и след това се върнал в Гърция. И Питагоровата школа не е успяла, понеже той от своето престояване 10 години изял. Трябваше 40 години, а пък 30 като прекарал, не стига. И отишъл в Гърция и образувал една школа. И понеже на посветените не позволявали да се женят, той щом се оженил, закъсал вече. Той се оженил и затова школата му изгориха и учениците му се подсмиваха. Вие ще кажете, че женитбата – това е богатството; да не се жениш – това е сиромашията. Че ти трябва да изучаваш школата на сиромашията и тогава да влезеш в школата на богатството. А пък някой изведнъж, без да е свършил школата на сиромашията, влиза в богатството. И като този турски хамалин полудява.
Сега ще ви наведа един пример. На един човек му била мирна главата. Но по едно време, най-първо влиза в главата му мисълта, че той е адепт, че е посветен вече и че е свършил вече своята еволюция. И той търсил една красива мома за другарка. И много отлична идея имал той. Но след като я намерил, той и станал стражар, почнал да ходи да я наблюдава какво прави. Дойде си тя вечерта, той я пита: Ти днес с кого се срещна? Тя му казва: Срещнах един доста красив човек. Той я пита: Какъв беше? Тя му казва: Един млад. Той пак пита: Мустаци имаше ли? – Имаше. – Очите му какви бяха? – Черни. – Ами устата му? – Червени. – А пък ръцете му? – Доста гладки и хубави. – А на всеки неин отговор той все казвал: Хъм, хъм, разбирам. Защо пита той кого тя е срещала?
Сега да ви наведа един пример. Бог, който е толкова съвършен, е направил всички хубави работи в света, а вие и богати, и сиромаси сте недоволни. Учениците на сиромашията и на богатството са недоволни от това, което Бог е направил, а вие сте недоволни от богатството, което имате. Един милион имате, но не сте доволни, понеже вашият съсед има два милиона. Или вие сте недоволни, че вашият съсед е повече сиромах от вас, понеже той, като е по-сиромах от вас, а вие сте по-малко сиромах, иде да ви безпокои и иска от вас пари и други неща. Той казва: И аз съм сиромах като тебе, но ти не си толкова сиромах като мене. – Сиромах от сиромах проси. – Че от тебе какво проси този сиромах? Проси от твоята сиромашия. Дай му, което иска. Казват, при Иова, когато изпаднал съвсем и тялото му било покрито с рани, отишли сиромаси да просят. Той нямал нито пари, нито овце, нищо нямал, не останало нищо от онова, което имал. И като просили, той горкият от своите мъчения, понеже в раните му имало червейчета, изваждал и им давал по едно червейче от своите рани. И това червейче се превръщало в златна монета. Месоядците идвали ден след ден и Иов благодарение на това, че давал червеите, се освобождавал от тях, като помагал на другите хора. Той боледувал само докато раздал всички червеи и казал: Няма вече какво да давам. Като казал „Няма вече какво да давам“ – и тогава оздравял. Този анекдот можем да преведем така. Всички онези несъобразности в нашия живот са червеи. И кой обича червеите? Човек обича ли един недостатък? Извади го и го дай навън. Един недостатък трябва да го изпъдиш някъде навън. Ще го изпратиш някъде да стане съвършен. Има недостатъци в човека, които са останали от миналото съществуване. Дойде някой път някой човек и ти не можеш да го търпиш. Или да допуснем, че ти вървиш по път и бръкнеш в джоба си, за да дадеш някому, който има нужда. Но като бараш, ти виждаш, че си извадил 10 лева. А този човек е от сиромасите. Но ти пак ги туриш в джоба си тези пари и търсиш по-малка сума, за да я дадеш. Ти не си от сиромасите. Дай навън десет лева, за да се освободиш. Докато ти вярваш, че парите са едно велико благо в света, без което не може, ти си на крив път. Ти трябва да считаш, че парите са едно голямо бреме, от което трябва да се освободиш. Зарадвай се, че джобовете ти са празни. И като отвориш кесията си и видиш, че имаш златни монети в нея, то ти се освободи от тях. Не да ги хвърлиш. Ако ги хвърлиш на земята, ще дойде нещастието върху тебе. Но като дойде някой приятел и проси, ти трябва да благодариш, че този човек проси от тебе. Извади кесията си и дай. Казваш: Как да го разбираме това? Струва ли си? Извади ги от кесията си и ги дай на някой нещастен човек, който дойде при тебе. Ти казваш: Как да ги дам, толкова време съм работил за тях. Ти си работил за злато – това е едно друго заблуждение. Вие не създадохте златото, други го създадоха. Има същества, които със своя ум в миналото преди хиляди векове създадоха златото. Вие знаете ли какво са турили те в златото? И вие се ползвате от него. Когато ви вземат златото, те ще ви кажат: Ще бъдете така чисти, както златото – да не се изменя вашият характер. И като намерите златото, трябва да бъдете като него, като златото чисти.
Като намерите желязото, какви трябва да бъдете? Остри като нож. И като дойде някой недостатък, изведнъж отрежете главата му, без да ви мръдне окото! Всеки един недостатък, който имате в себе си, като дойде при тебе, с ножа си ще се освободите от него. И вие ще приличате на онзи грък – той бил голям герой. Веднъж, една вечер той пътувал както гръцките мъже с фустанела и въоръжен. И вижда един чукан и наоколо бъз. В тъмната нощ той мислил, че чуканът е някой човек и му казва: Бягай оттам, един герой грък ще мине. Но онзи не се мръдвал. Гъркът казал: Гъркът знае и да заобикаля, и да мине от друго място. На сутринта той видял, че това не са хора, а чукан и бъз. И като извадил ножа и сече горкия този бъз. Кое е това бъз? Вечерно време вие се намирате пред един високопоставен господин. Вие го намирате богат и веднага вземете особено положение спрямо него. А пък като го намерите сутринта, че е сиромах, че не е такъв, какъвто си го мислехте, и ти почваш да режеш на общо основание, както бъза. Ти имаш слуга вкъщи – режеш го като бъз. Този грък реже бъза, а господарката налага слугинята. Ако тая, която и е слугиня, беше една княгиня, господарката не щеше да я реже. Мислите ли, че ние разбираме Божия закон? Дойде някой учен и ние изведнъж вземем една поза. А пък дойде един невежа – вземем друга поза. То е същото нещо.
И какво се крие в написаната книга? От написаната книга вие ще се учите какво е писал онзи, който я е писал. А пък ненаписаната книга е бяла книга. И в тая сиромашка книга вие ще пишете нещо. Вие ще пишете най-хубавото, което вашият живот може да създаде. И ако срещнете един невежа, един сиромах, който има нужда от вас и ако вие не можете да напишете в неговата душа, вие не сте разбрали живота. Че това е предметно учение за вас. Написаната книга е за онзи, който я е писал. Написаната книга повдига онзи, който я е писал. А пък ако ти искаш да прогресираш, ти трябва да напишеш нещо. Какво ще напишеш? Ти ще му кажеш така, както Христос е казал: Аз съм пътят. Като срещна сиромаха, ще му кажа: Аз съм път, истина и живот. Който дойде при мен, няма да го изпъдя. Значи в този момент ти трябва да станеш проводник на Христа, т. е. да оставиш Христос да се прояви чрез тебе.
Питам сега: Вие, всички тези, които са дошли при вас, приехте ли ги? Всички тези, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? Всички тези, които са ви направили някаква услуга, каква да е, поблагодарихте ли им? Не.
Когато Полша водеше преговори още с англичаните и с русите, русите предлагаха на Полша руските войници да минат през Полша. А пък Полша каза: Руски войник не може да мине през Полша. А пък сега какво е? Ако руски войник не може, германски войник може.
Аз вземам сега нещата и ги изяснявам принципиално. Ако ти не допуснеш войника на доброто да мине през твоята държава, войникът на злото ще дойде. Предметно учение е това. Щом дойде Русия, пусни войниците да минат през държавата ти. Нищо повече. Щом войниците на любовта дойдат, пусни ги. Защото ако не пуснеш войниците на любовта да минат през твоята държава, непременно тези на омразата ще дойдат. Ти казваш: Какво е искал да каже Христос? Защо се случват тези работи? Това е предметно учение. Народите се учат сега. Англия ще си учи урока. Тя има много да учи. Тя е била богата. Тя е една голяма държава. Трябваше да даде свобода навсякъде. А пък тя дава свобода, но кому и на кого? Когато е по нейните интереси – дава. И тогава е щедра. А пък дето не е по нейните интереси – не дава. А пък сега работата се изменя. Един англичанин написа една книга: „Онова, което не достига на англичанина“. Има нещо, което не му достига.
И аз ви казвам сега: Онова, което не достига на сегашния окултист, е новото учение. Някои казват: Аз съм от новото учение. Аз не искам да имаш само една философия, една табела на новото учение. Сега не е за упрек, не е време само за философия, но ние имаме една задача. Ние трябва да разбираме положението, в което Бог ни е поставил. Важно е да изпълним Волята Божия така, както Бог изисква. Трябва да дадем свобода на Бога вътре в нас. Първото нещо е, че човек трябва да даде в себе си абсолютна свобода на Бога да работи – да даде свобода на Божественото, което има в себе си. Да не правиш ограничение на Бога в себе си, да не протестираш. Сега колцина от вас има, които да не протестират? Често някоя сестра слушам да казва: Защо ми даде Господ този мъж? Слушам един мъж, някой брат да казва: Защо ми даде Господ тази жена? Че какво трябваше да ти даде? Преди години един брат дойде и казва: Дотегна ми да живея с тази жена. Искам да я напусна. Казах му: Искаш ли да се жениш пак? Той каза: Разбира се. Казах му: По-добра от нея няма да намериш. Тази, която ще вземеш, ще бъде по-лоша. Няма да намериш по-добра. Той ми отговори: Какво да правя тогава? – Дръж тази жена, която имаш сега.
Благодари на Бога за онзи мъж, когото не обичаш и благодари на Бога за оная жена, която не обичаш. Там е силата! Да обичаш тази жена, която те обича – това не е мъчно, това е по-лесно. Но да обичаш тази жена, която не те обича – там е силата. Благодари на Бога, че имаш една жена, която не те обича, понеже тя ще те научи на много работи.
Благодари на сиромашията, тя ще те научи на нещо. И богатството ще те научи на нещо, но и сиромашията ще те научи на добродетели. И богатството може да те учи, но трябва да си свършил сиромашията. Под тези думи разбирам следното: когато човек в сърцето си е всякога благодарен. Аз наричам благодарността сиромашия, защото богатството, което е на земята, е наше богатство. Ние не сме сиромаси. Сега някои от вас мислят, че са сиромаси. Но да си представим, че някой ви дава 200 000 лева, но с условие да ви извади двете очи. Да кажем, че някой може да го направи. Иска да направи този опит. Че ти да видиш слънцето – това струва много повече от 200 000 лева. Да видиш звездите също струва повече от 200 000 лева. И ти, богатият човек, седиш и си нещастен. Казваш: Никой не ме обича. А как ти си обикнал, че никой не те е видял? Казваш: Никой не ме обича. Че там е хубавото. Като не те обича никой – ти да обичаш. Там е геройството. Като те обичат е лесно, но да обичаш, когато никой не те обича – там е силата. Мен ми трябват хора, които никой не ги обича. Ако привлека аз тези, които обичат или които са обичани, ще причиня страдания на другите. А пък при вас да дойдат тези, които никой не ги обича. Онези нека седят при своите си. А при вас да дойдат тези, които никой не ги обича. Ще кажеш: Аз такъв човек търся от 20 години. Търся да намеря някой човек, когото никой не го обича. И аз не съм обичал досега. И тъкмо двамата се намерихме. – Аз, като говоря това, нямам предвид никого. Разберете в най-добрия смисъл нещата. Нямам никаква умисъл, без никаква примеса за никому. Аз вземам нещата в най-хубавия им смисъл.
Дойде вечерно време и се блъсна о някого. Вечерно време е. Аз се блъсна о този, о онзи, но не че го искам. След това си туря вече пръста напред и внимавам, и все в съзнанието си съм буден и гледам да не се блъсна някъде. Когато дойде светлината на Любовта, няма да има блъскане. Понеже сме още в тъмнината, има блъскане.
Когато дойдете до един човек, който казва „Мене никой не ме обича“, този човек е излязъл от областта на блъскането. При сегашното разбиране на любовта, щом те обича някой – това е робство. Това е идеята. Той като те обича, става ти стражар и тръгне подир тебе. Ако двама те обикнат, двама стражари има; ако трима, четирима те обичат – и толкова стражари има. И всеки наблюдава къде ходиш.
Един американец среща една англичанка и казва: Имаш ли някаква опитност? – Каква? Той казва: Има ли да те обича някой? Тя му казва: Защо ме питаш? Че аз от такива бягам. И сега съм на път, бягам. – Та и ние, съвременните хора, при съвременното разбиране на любовта страдаме от голямата обич, която светът има. Аз наричам това онази неестествената любов. Това е едно ядене, една храна, която няма хранителност. Няма качествата на хранителността, но има вкус. Външно тя е примамлива, но като я изядеш, имаш неразположение, разстройство. И казваш: Още веднъж не ядвам!
Сега съвременната любов трябва да я направим слугиня. Аз не искам да изхвърляме съвременната любов. Ние сме я направили господарка на себе си и каквото тя ни заповядва, ние вършим. А в бъдеще съвременната любов трябва да я направим слугиня на Божествената любов. В това е решението на въпроса. Трябва да ги примирим и като направим съвременната любов слугиня на Божествената, светът ще се оправи.
Отче наш
Богатият – това е вашето сърце. Сиромахът – това е вашият ум. И затова сърцето трябва да пожертва всичко за бедния, за да могат и двамата да се повдигнат.
6,10 ч. с.
36. Утринно Неделно Слово, държано
на 3 септември 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.
Небето – чисто, ясно. Времето – тихо, звездно, топло.
|
