Съвременните хора се намират пред големи изпитания. Днес никъде не можете да срещнете спокоен човек. Който е живял на Земята, в края на краищата той е свършил зле. Въпреки това, всички хора мислят, че ще свършат добре. Щом са дошли на Земята, всички хора – праведни и грешни страдат. Когато грешникът страда всички намират, че страданията му са на място, но те се питат, защо праведният трябва да страда. Като старада, грешникът изправя погрешките си, изкупва греховете си. Като страда правеният пък се подига. Значи едни хора страдат, за да изплатят дълговете си. Други страдат, за да се подигнат. Има трета категория хора, които не искат да страдат нипо по единия, нито по другия начин. Обаче, за тях не е предвиден никакъв бюджет. Не прави ли същото и държавата? Съвременната държава е предвидила бюджет за две категории хора: за ония, които се изправят, които са готови да изплащат дълговете си и за ония, които искат да се подигат. З първата категория хора тя е построила затвори и болници; за втората категория е построила училища. За ония пък, които не искат да лежат в затвори и в болници и които не искат да се учат, държавата не отпуща никакъв бюджет.
Днес всички хора се стремят към щастие. Всеки иска да осмисли живота си, но не знае как. За да осмисли живота си, човек трябва да си създаде една философия, с която да се съобразява във всички случаи. Той трябва да знае откъде иде и къде отива. Не знае ли откъде иде и къде отива, човекът се намира в положението на онзи, който има хубава и скъпа цигулка, но не знае да свири. Той я вади и туря в кутията, намазва лъка, взима цигулката в ръце, но рече ли да засвири, нищо не излиза. За него цигулката е безпредметна. По-добре ще направи да я продаде, да подобри поне материалното си положение. Следователно, животът има смисъл, когато човек го разбере. Щом разбере живота и законите, които го управляват, човек може да се ползува от него.
Съвременните хора не могат напълно да се ползват от живота, защото те разбират или само материалната му страна, или само духовната, или само умствената. Сам по себе си човек е сложно същество, съставено от разнородна материя и от разнородни сили, а също така и от разнородни чувства и мисли. Следователно, за да разбере напълно живота, преди всичко човек трябва да разбере себе си. Щом научи и познае себе си, той ще разбере живота и ще го осмисли. Казано е в Писанието, че Бога направил човек от пръст, вдъхнал в него дихание и той станал жива душа. Щом е дошъл на Земята, създаден по образ и подобие божие, човек трябва да учи. Ако е дошъл с по-велика мисия, да помага на човечеството, той трябва да учи за себе си, да придобива знания, а същевременно да помага на ближните си. Не направи ли същото и Христос? От една страна той се учеше, а от друга – помагаше на човечеството.
Като ученици, вие трябва да учите, да се ползвте от знанията, които придобивате. Ще кажете, че даром трябва да получавате. Не, ако ученикът в отделенията не учи, той не може да мине в прогимназията, ако в прогимназията не учи, той не може да мине в гимназията, ако в гимназията не учи, той не може да мине в университета. В живота нищо не се дава даром. Като живее, човек трябва да се ползува от уроците на живота – от радостите и от страданията. Радостите и страданията представят двете страни на живота. Мнозина не знаят, защо трябва да се радват и да страдат. Без страдания и без радости, животът не може да се прояви. Дето няма радости, няма и страдания, дето няма страдания, там няма и радости. Това са полюси на живота, без които той не може да се изяви. Смърт и живот не вървят ли заедно? Смъртта е опаката страна на живота, а животът – неговото лице. Да натовариш коня, това е правата страна на живота – неговото лице, да разтовариш коня, това е опаката страна на живота. Следователно, докато живее, човек постоянно се товари, щом умре, той се разтоварва.
И тъй като живее човек се товари, но същевременно той се развива: той развива зрението си, чрез което добива верни впечатления за външния свят. Щом впечатленията му са верни и мъчнотиите му са по-малко. Той развива слуха си, за да възприема правилно звуковете, както и това, което му се говори. Същевременно той развива своя усет, своето обоняние и вкус, за да бъде изправен към всичко, което възприема отвън. Ако би запазил спомените и впечатленията си от страданията, човек би правил по-малко погрешки и престъпления. Който не е запазил спомена от страданията, които е преживял, той е в положението на месоядно животно. Запример, вълкът напада овцете, изяжда ги, без да мисли за страданията, които им причинява. Той мисли, че Бог е създал овцата за него. Иначе, той е осъден на смърт. Вълкът сам си е присвоил правото да яде овце. Той е забравил първоначалната храна, която е употребявал. На овцата и на вълка е било определено да се хранят с трева и с корени. Вълкът впоследствие се е отклонил от правилния начин на хранене. И човекът се е отклонил от правилния начин на хранене. Бог е определил на човека да се храни с плодове, а той сам е нарушил този закон. От гледището на хигиената месната храна е нечиста. В клетките на животните има много нечистотии, микроби, извержения, вследствие на което човек често боледува. Невъзможно е човек да се храни с месо и да бъде абсолютно здрав.
Съвременните физиолози и хигиенисти казват, че човек трябва да промени храната, която днес употребява. За да промени храната си, човек трябва да има убеждение. При това, той трябва да знае, каква храна да употребява. Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче, тъй като днес мелят житото и приготвят хляб, голяма част от хранителните му вещества се губят. За да може да използва всички хранителни вещества на житото, човек трябва да изоре нивата си с любов, да посее и да ожъне житото с любов. При това като впряга добитъка си на работа, тоя трябва да се отнася към него с любов. Малцина вярват в това, но един ден всички хора ще се убедят на истинността на моите думи.
Като е дошъл на Земята, човек трябв да знае, защо е дошъл. Той е дошъл на Земята да се учи, да придобие вечния живот – животът на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трябва да воюва, да се освободи от робството, от ограниченията на смъртта. Засега никой човек на Земята не е свободен. За да бъде свободен, човек трябва едновременно да е господар и слуга на себе си. Не е ли постигнал това, той не разбира свободата, не разбира и законите на живота. За да бъде слуга в духовния свят, човек трябва да е свършил поне четири факултета. За най-обикновената и проста служба там са нужни четири факултета. Дойдете ли до някаква висока служба, там се изисква специализация. Не е лесно да заеме човек някаква служба в духовния свят.
Следователно, искате ли да разбирате отчасти физическия живот, вие трябва да сте свършили поне четири факултета. Тогава и камъните ще ви проговорят, както днес говорят и пеят грамофоните плочи. Това, което за един човек е невъзможно, за друг е възможно. Ще дойде ден, когато всички хора ще се разговарят с камъните. Едно време за хората не беше възможно плоча да говори и да пее, днес, обаче, това е обикновено нещо. Каквото възприме плочата, това може да предаде.
Учените хора знаят много неща, но вътреки това и за тях същуствува една невидима страна, която и те не разбират. Тази невидима страна на живота не нищо друго, освен духовния живот. За да разбере този живот, човек трябва да изучава неговите вътрешни и външни възможности. Във всеки човек има скрити възможности и богатства, които той сам трябва да изучи. Как ще изучи това нещо? С помощта на някой виден професор. Детето никога не може да стане учен човек, ако няма учена майка и учен баща. Учената майка и ученият баща представят условия за проява на вътрешните възмоности в детето. Кравата ражда теле, а не друго нещо. Тя има вътрешни възможности, но няма условия да ги прояви. Светът се нуждае от гениални майки и бащи, за да родят гениални деца. Светът се нуждае и от гениални учители. Много пъти трябва да се ражда човек, за да бъде гениален.
Затова Христос казва: ако не се родите изново, няма да влезете в Царството божие. За да стане гражданин на Земята, човек трябва да се роди от майка и от баща. За да стане гражданин на духовния свят, човек трябва да се роди от вода и от Дух. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството божие. Това, което водата, въздухът, светлината, животът и Духът могат да извършат за човека, никой друг не е в състояние да го извърши. Духът дава най-великото на човека. Казано е, че плод на Духа е любовта. Докато не дойде в съприкосновение с Духа, докато не се храни с неговия плод – с любовта, човек не може да се домогне до тайните на Царството божие.
Желая на всички да се храните с плода на Духа – с любовта, която единствена освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Хранете се с любовта, за да станете господари и слуги на себе си. Като станете гсподари и слуги на себе си, вие ще станете слуги и на Бога. Бог има слуги, които да слугуват с любов, и господари, които да господаруват с любов.
Вслушайте се в поучението на Духа, който говори отвътре и отвън.
09.08.1939г. 5 ч. с. при Седемте Рилски езера.
|
