Отче наш.
Благост, благост.
Ще прочета няколко стиха от 22-ра глава от Евангелието на Лука, от 21-ви до 31-ви стих.
Духът Божи.
Има три неща в съвременния живот, които са най-мъчните. Най-мъчното е, Бог да бъде доволен от нас. Второто най-мъчното е, ближните да бъдат доволни от нас. И третото е, ние да бъдем доволни от нас. Много мъчни работи са! Изисква се едно дълбоко разбиране или правилно, истинско разбиране за самия живот и за формите, в които този живот се проявява. Всеки един мечтае, че за в бъдеще той ще бъде щастлив. Малкото дете мечтае, че то като стане като баща си, ще бъде щастливо. Вярно е, че може да бъде щастливо, но щастието се обуславя от ред качества, които са необходими и без тях щастието е немислимо. Младата мома и тя си фантазира, че като се ожени всичко ще потече по мед и масло, ще влезе в рая. Вярно е, че първите хора бяха в рая, но излязоха из рая. Ако първите хора, които Бог създаде излязоха из рая, колко повече от сегашните хора може да излязат из рая. Сегашните, ако не спазват законите, много по-лесно ще излязат из рая. Чудят се хората защо именно са тия нещастия, които постоянно налитат на тях. Сега няма да говорим за хората, които не знаят. Вас ви считам за доста просветени, вас ви считам доста умни. То е пак много казано, доста. Считам ви за доста добри и за доста богати, и както казват, че е мъчно да угодим на Бога, че е мъчно да угодим на ближните си и е мъчно да угодим на себе си. Мъчно е по единствената причина, че на Бога не можем да угодим без любов. Каквото и да направиш, Господ не се нуждае от твоята работа. Със знание не може да угодиш. Ако му пееш не можеш да угодиш. Каквото и да направиш, не можеш да угодиш. Той всичко знае по-добре, ако е за пеене, Той създаде пеенето. Какво ще пееш за това, което Той създаде. Единственото, с което може и да угодиш на Бога, то е да Го обичаш. Без любов не може да угодим на Бога. Единственото нещо е да угодиш на ближните си е пак същото: Любов към ближните. Човек, който не е приложил Любовта към Бога и любовта към ближните, той е приложил любовта към себе си. И пак е недоволен. Защо? Защото тази любов, включва само него, изключва ближните и Бога. Казва: „Защо съм нещастен?“ Казвате: „Ние вече сме намерили този път“. Без любов не може. Казвате: „Аз хванах пътя на Любовта. Себе си обичам.“ Отличен е този път, но в този път сме включили само себе си, а сме изключили Бога и ближните Разрешението на този въпрос е, както сме хванали любовта към себе си,да включим още Любовта към Бога и любовта към ближния и любовта към себе си, и всичко ще тръгне напред. Лесно е да се каже да обичаш, но трябва да знае човек как да обича. Не е лесна работа как да обичаш. Вземете, запример, да се ръкуваш, не е така лесно да се ръкуваш. Може някой човек да стисне ръката на някоя млада мома, но може да стиснеш ръката ѝ повече отколкото трябва. В едно възвишено общество и там ще те считат за некултурен човек. Как ще се ръкуваш с един болен човек, на когото ръката е наранена? Ако се ръкуваш мъжки, ти съвсем ще загазиш. Или казвате, че трябва да знаем как да говорим. Всеки се упражнява да говори като някой оратор, както Демостен на времето е говорил. Опасна работа е ораторството. Всяка една дума, която излиза от човека е динамична сила и ако човек не знае как да съчетава своите си думи – в думите има известни елементи – може да се образуват такива сложни, взривни вещества, с които може да се направи цял един хаос в живота. Казвате, че думите са празни. Среща ви един човек, които ви казва: „Вие имате вложени едни милион в банка “Гирдап.„ Но банка “Гирдап„ изгоря, всичко отиде. Вие казвате: “Банка „Гирдап“ изгоря. Книжата, всичко изгоря, отидоха.„ И вие заедно с банка “Гирдап„ отидохте! Казвам: Какво има, че банка “Гирдап„ изгоряла? Ако нямате нищо вложено в банка Гирдап“ ще кажете, така става. Щом имате вложени 1 милион, вие кажете, защо пропадна банка „Гирдап“? Трябва да се запитаме: Трябва ли ние, които сме вложили живота си сега в света, да фалира нашата банка? Казвам: Всеки ще умре. Умирали ли сте вие да знаете какво нещо е умирането? Отде знаете, чу всеки ще умре? Не е варно това, че всеки ще умре. Умират непослушните, глупавите. Умните никога на умират. Умират грешните. Някой може да умре за грешните, но за праведните, човек никога не може да умре. Ако умират хората, умират заради нещо. Има за какво да умират.
Сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл. Старата мисъл казва, че ще умрем. Никой не е умирал. Казва Христос: „Душата ми е скръбна до смърт.“ Знаете ли какво нещо е смъртта? Когато умираш ти се струва, че цялата вселена се разрушава, че нищо не остава. Такъв мрак, такова страдание, което не си сънувал. И на сън не ти е идвало такова страдание и на ум не ти е идвало, такива страдания ще имате. Та по някой път хората пожелават смъртта. Има нещо по-страшно от смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо. Човек като започне да страда в този свят, че не му върви, казва: „Да умра, че да се освободя веднъж.“ Значи, страданията, които има, са по-страшни от самата смърт. Смъртта вече е един завършен процес, страданието е един незавършен процес.
Страшното в страданието е това, че не се свършва, край няма страданието. Смъртта считат, че като умре някой, свършва се, че смъртта е завършен процес. Казва: „Да умра, да се свърши всичко вече.“ Има една смърт, която човек сам трябва да си наложи. Той трябва да умре, за всичките свои съмнения, които има в душата си. Той трябва да умре за всички лошавини, които има в ума си. Той трябва да умре за всички глупости, които има в ума си. Той трябва да умре за всичкото злорадство, което съществува в неговото сърце. Той трябва да умре за всички свои лоши постъпки. Трябва да умрем за това, защото, ако не умрем, то е цял един ад, който измъчва душата и се препоръчва любов. Да обичаме. Но знаете ли какво е да обичаме? Да те обича, кой? Да те обича Бог, разбирам. Да те обичат ближните, разбирам. Да те обича онзи, когото ти обичаш, разбирам. Но да те обича онзи, когото ти не обичаш, знаете ли какво може да ти създаде той? Как вълка обича овцата? Като я хване, той като влезе в едно стадо, доста интелигентен е, дългата му муцуна показва, че е интелигентен, философски ум има и той е голям кавалер. Като влезе, вижда най-угоеното агне, и казва: „Искам да го взема в нашият университет, много добър ученик ще стане.“ Казва: „Имайте вяра в мене, ще го занеса на врата, толкоз ми е обичен.“ Мята го на врата, прескочи кошарата, носи го на врата. Агнето мисли, че в университета ще влезе. Сега няма да ви разправям другата история. Всички ние имаме такива надежди като агнето. На врата на вълка като седи, мисли, че ще влезе в университета, ще влезе, ще свърши, ще бъде щастливо. Щастие извън Бога не съществува. Щастие извън нашите ближни не съществува и щастие извън самите нас не съществува. Туй е отрицателно казано. Щастието съществува в любовта, която е в Бога, щастието съществува, която е в любовта към ближните. Щастието съществува в любовта, която е в нас. Коя е тази любов? Онова Божествено Начало, което е вътре, което се крие в нашата душа и на което ние трябва да вярваме. Божественото е онова, което те учи да се откажеш от нещо. Представете си, че ние се намираме пред една дилема. Представете си, че ние се намираме в един замък, отвън има 50 градуса студ. Вътре има толкоз изобилно въглероден двуокис, че ти трябва да избираш двете злини. Отвън има непоносим студ, вътре имаш задушаване. Кое е по-лошо? Задушаването е по-лошо. От студа, все таки, може да се избавиш. От туй задушаване и да те е страх от студа, да отвориш прозореца, защото в студа отвън се съдържа нещо хубаво. Ще отвориш прозореца да стане една обмяна между въглената киселина, която е вътре в замъка и студа, онзи опасен въздух който е отвън.
Казвам: Често ние сега съвременните хора, сме дошли до едно положение: Ние се задушаваме в онази вътрешна въглена киселина, която ние сме образували и трябва да направим една обмяна, с външния въздух – с Любовта. За да любиме ближния, трябва да отвориш прозореца към външния свят, да стане обмяна между твоята въглена киселина и чистия въздух, студеният въздух отвън. Тогава, след като се съединиш със свой ближен, иде го опознаеш. Тогава, ближният ще ти отвори друг прозорец да стане обмяна между Бога и вас. Това е закона, който хората престъпват. Когато един млад момък се жени, той се задушава в своята въглена киселина. Онази, неговата възлюбена, тя замръзва в големия студ отвън. Та двамата сега, трябва да си подадат ръка. Единият страда от задуха, другият страда от студ. Онзи, който се задушава, има топлина, ще изгори от топлина. А онзи, който има много малко, той ще стане твърд, съединяват се сега. Като се съединят, онзи с голямата топлина и онзи с големия студ, ще се образува едно средно състояние, което наричат приятелство, сближаване, семеен живот, баща, майка, семейство и т.н. Но хората забравят и мислят, че като са намерили разрешението на този въпрос, забравят, че още един прозорец трябва да се отвори в света. Той е онзи прозорец, отдето идват всички Божествени благословения. Този прозорец го наричаме съединение с Божествения дух – на човешкия дух с Божествения дух. Това е нещо много реално. Казват: „Може ли да се приеме, попипне?“ Не, как казва Христос на кръста, като умираше: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Значи духът е нещо, което може да бъде хванато от Божиите ръце, както малкото детенце. Представя се, че този дух се предава в Божиите ръце. Каква идея ще си съставите? Някой път ние си създаваме някоя идея, много отвлечена. Казваме, че Господ нямал ни очи, че нямал никаква форма. Ние искаме да дадем и трябва да разберем какво нещо са ръцете. Ръцете са правдата. Те са емблема на Божествената правда. Очите са емблема на Божествената Истина. Ушите са емблема на Божествената Мъдрост. Устата е емблема на Божествената Любов, носът е емблема на Божествената Интелигентност. Краката са емблема на Божествената Добродетел. Те са емблеми. Ние взимаме нещата в буквалния смисъл и казваме: „Бог ръце има ли?“ Има, разбира се. Правдата са Неговите ръце. Тия ръце когото пипнат, той възкръсва. Тия ръце са, които са се разпрострели навсякъде по света и носят благословение. Сега искам да ви наведа, понеже, като се проповядва, че ние вярваме в Бога, отлично е, че вярваме. Ти вярваш в едни човек, че е учен и добре правиш. Вярваш в един човек че е добър и добре правиш. Но може да вярваш в един човек, който не е учен? Или ти вярваш в един богат човек, понеже си заинтересован в неговото богатство, че като дружиш с него, ще се ползваш от богатството. Но, представете си, че дружиш с един човек, който никак не е богат. Той едва има храна за препитание за себе си. Като се разглежда въпроса, казвате по кой начин може да се обича човек? Или по кой начин може да ни обичат хората? Обичта винаги подразбира живота. Но животът едновременно иде със светлината. Дрехата на живота е светлината, в която животът е облечен. Живот, който няма светлина, той не е добре облечен. Първият човек, преди да съгреши, той имаше един живот, който беше облечен в светлина. След непослушанието, остана онази тъмна дреха, с която всички хора са облечени. Когато някой умре, вие изведнъж туряте черната дреха. Какво показва туй? Че е изчезнал Божественият живот! Какво искат да покажат хората, като турят черната дреха? Че те много съжаляват, че е умрял някой си. Аз се радвам, когато умират хората. Ако житното растение не падне и не умре, не може да принесе плод. Ако седи в хамбара, какво ще ни ползва? Ако умре житното зърно, ще се размножи. Ако житното зърно не падне и не умре, то няма да се размножи. Но ако падне и умре, ще даде плод. Думата умиране не е лоша. Ще влезе в един свят, дето може да се размножава, дето може да се оплодява. Доброто се размножава, злото не се размножава. Там, дето злото влезе в света, то издоява хората. Всички ги издои, раздробява хората, един с един не се познават. Доброто, дето влезе, то обединява хората и ги задоволява. Казвам: Говоря сега за една наука. Вие трябва да влезете, да се примирите със себе си. Хората в света не са примирени със себе си. Дотогава, докато ти си недоволен от света, не може да познаеш света. И дотогава, докато търсиш своето удоволствие вън от себе си, ти си на крив път. Понеже, каквото може и да ти даде един човек, който диша, ако ти приемеш неговото дихание и то влезе в тебе, ще ли те ползва туй дихание? Ни най-малко няма да те ползва. Препълнено е с въглена киселина. Никой не трябва да приема диханието от другия, но трябва да приеме направо от природата. В света единствено Божествените мисли са чисти. Бог вдъхна на човека дихание и той стана жива душа. Той е Божественото дихание. Ние постоянно дишаме въздуха, в който е скрито Божественото дихание и чрез него ние живеем. Понякой път ни се проповядва идеята, казва се, трябва да вярваме в Бога. Малко другояче е турен този въпрос. Старият Завет казва така: „Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Ние, за да опитаме Бога, трябва да се примирим със самите нас, да сме доволни от онова, което имаме. Ние мислим, че Бог не ни е дал достатъчно, туй което ни е дал, не е достатъчно. Гледам, че някои го делят. Казваме: „Него го е надарил.“ На някого е дал повече, някой е по-здрав, някой е по-богат. Ние сме недоволни. Казваме, че Бог е постъпил някак си несправедливо. Сега какви са аргументите ви, че Бог не е постъпил добре с вас? Христос дава три примера: Дето на едного дал пет таланта, на другиго два, а на едного един. Този, който взел петте таланта, спечелил още пет, онзи, който взел двата таланта, спечелил още два, онзи, който взел един талант, заровил го в земята. Всички ония хора, които заравят своя талант в земята, те не са почувствали какво нещо е любовта. Има смисъл този, който заровил този талант в земята, много добре е мислил. Да кажем, вие заравяте 100-тина лири в земята, с идеята, че ще изникнат. Онзи, който взел петте таланта, турил ги в търговия. Този казва: „Така по лесен начин, ще го заровя в земята, ще дойде плод и аз ще го ожъна.“ Аз му давам това тълкувание. Ние понякой път търсим лесния път. Но, парите заровени в земята, никакъв плод не дават. Защото те са от една завършена еволюция. Златото е един завършен процес. Ти ще му дадеш тази цена, която има. То не може да се развива повече. Един узрял плод ти не може да го държиш на дървото. Ако държиш този плод ще се сплуе, ще се развали. Трябва да туриш плода на работа. Мнозина в съвременния век страдаме, не прилагаме. Дойде една хубава идея, една хубава мисъл, ние не я прилагаме. Мнозина от вас мислят и казват: „Да съм учен проповедник, да проповядвам на хората.“ Хубаво, мислите ли, че ще обърнете хората? Един англичанин, привеждал съм този пример, правил опит да види доколко силно е развита вярата. Един английски лорд, който имал 500–600 длъжници, един ден дал обявление, че на еди коя си дата, който иде точно в този час, той ще му прости дълговете. Всичките чели обявлението. В уречения ден се събрали около неговото жилище, разисквали какви са намеренията му, да не би да е някаква клопка. Седят всичките 500 души и все разискват. Обаче, идва един, най-бедният, със скъсани дрехи и казва: „Тука ли е къщата?“ Чука, отварят вътре и влиза, показва се пред този богатият, другите чакат какво ще стане с него вътре. Англичанинът изважда часовника, гледа, изтича времето. И от 500 души само един се намира, който да повярва, че той ще му прости. Като излиза беднякът, другите виждат, че му простил и казват: „Изгубихме билета, отиде лотарийният билет.“
На всеки един от вас Бог ви е дал едно богатство. Всеки един от вас има един отличен ум, едно отлично сърце, едно отлично тяло. Ако знаехте как, вие с всичките тия дарби, които имате, на камък да седнете, от камъка злато ще потече. Мед и мляко ще потече от вас. Казвате: „Как ще потече като не работи човек?“ Че аз съм виждал като дойде Малкото детенце, казва: „Мамо, дай ми хлебец.“ И само като каже няколко думи, виждал съм българска селянка, отреже една филия от големия самун, намаже прясно масло и хайде детето играе вънка. Работи ли това дете? То само казва: гладен съм, и филията е намазана с прясно масло. Вземе хляб и излезе пак навън. После дойде каже, гладен съм и пак му намажат друга филия. Детето знае тази философия. Казва, мамо, гладен съм. И веднага филията дойде. Обаче, когато детето стане възрастно, към 6–10 години, като дойде, изменя езика си. Казва: „Има ли нещо наготвено?“ Вие живеете в един свят, който не сте изучили, дето всичко е предвидено. Няма нещо, което да не е предвидено. Всичко има преизобилно, няма излишно. Ако имате към Бога тази любов, само кажете: мамо, и веднага става. Вие чакате да станете праведни, вие чакате да станете умни, да се обличате хубаво и да идете да се представите. Тогава ще направите онази погрешка, която направило едно английско момче. Един знаменит английски художник ходил из града Лондон и разглеждал, търсил един модел. Един ден намира едно окъсано дете, харесал го да го рисува, казва му: „Ще дойдеш при мене.“ Дава адреса си и му казва: „Ела след няколко дена. Ела ми на гости такъв, какъвто си.“ Като оставил това дете, то започнало да мисли и да търси да му дадат хубави дрехи, да се облече. Облякло се хубаво, хвърлило своите скъсани дрехи, отишло в ателието на художника. Той му казва: „Такива деца имам доста, иди си. Мене ми трябваше такъв, какъвто си. Не е външността.“ Разправяше ми една ученичка, то се случило тук, в тукашните гимназии, идва министърът да посети гимназията, осмокласна ученичка, директорът, няколко инспектори, министърът. Директорът застанал зад тях и с пръст им се заканва. А пред министъра се усмихва. Като се обърне към ученичките, пак се заканва, а щом се обърне с лице към министъра веднага се усмихне, а към ученичките е със строго лице. В Църквата към Господа много сме любезни, мекички, но като излезем вън, заканваме се с пръст. Каквото е отношението към министъра, туй да бъде отношението към всеки благороден човек. По възможност да е така. Много мъчно е човек да се отнася добре, трябва да има благородство в характера си. Бог е, който желае да имаме тия отношения и да не правиш разлика по външността на хората, да считаш, че всеки един човек като другите. Аз говоря сега за добрите хора. Ако дойде в дома ти един добър човек, който е странствал, който се е молил, интелигентен, той мисли, всичко добре, проявява се добре. Вие гледате подозрително. Да ви приведа един пример, който зная аз. Може би преди повече от 30 години, бях на гости при един български свещеник, един от най-добрите православни свещеници, които съм виждал. Идва при него един калугер, иска на свещеника една сума, доста крупничка. Той му казва: „Нямам, да имам ще ти дам, но нямам.“ Калугерът си тръгва и си заминава. Аз рекох: „Ти на този калугер не даде, но знаеш ли, че Христос беше. Това беше Христос, който дойде да те изпита.“ Той казва: „Ако е Христос, аз ще ида да го стигна, аз имам пари.“ Казвам: „Втори път като дойде този калугер, помогни му.“ Той казва: „Право ли казваш?“ Има нещо, което Бог изисква от нас. Има нещо в нас, от което сме недоволни. Има нещо в нас, което ни говори, че не постъпваме както трябва. Често, когато направим най-малката погрешка, която никой не вижда, нещо ти казва, не е хубаво това, което правиш. Мекичко ти говори. Не го прави, понеже ти ще страдаш. Ние мислим, че като направим погрешка другите ще страдат. За всяка погрешка ние плащаме и ще плащаме десеторно. Казвам: „Желайте доброто.“ Не прави тази погрешка, понеже ти ще страдаш и няма да знаеш причината. За всяко добро, колкото и да е малко, доброто двойно ще се даде. Направи добро, не си щади труда. Кой ще знае? Единственият, който гледа в живота, Той е Бог. За всяко микроскопическо добро, което ти направиш, Той ще те възнагради преизобилно. Бог обича да възнаграждава онези, които правят добро. Бог обича да възнаграждава онези, които употребяват любовта, които употребяват всичките добродетели, Бог ги благославя. Ако човек реши да служи в душата си, той трябва да приложи, да опита какво нещо е Божието благословение. По някой път ние мислим дали вижда някой доброто, което ние правим? Вие сте дошли на земята да държите матура. Не че сте лоши хора, много добри хора сте, но тук ви късат. Един ученик сте, може да сте един отличен ученик, да има и добродетели, да е здрав, да е умен, но да не учи. Скъсат го. Ученикът загубва уважението на своите другари, започват да го гледат с особено око. Та казвам: Вие сте пратени на земята да учите. Ако не учите, ще загубите кредита и нищо не може да ви спаси. Спасението в света зависи от онази наука, която вие туряте да извърши Волята Божия. Ти ще направиш добро, да се учиш как да го правиш. Ти ще бъдеш справедлив, да се учиш какво нещо е справедливостта. Ти ще бъдеш милосърден, ще се учиш какво нещо е милосърдието. Тъй, както искаш другите хора да се отнасят към тебе, по същия начин ти от душата си ще приложиш. Христос много добре е определил. Казва: „Няма нито един от вас, който да е дал една част от себе си на някого и да не приеме своята заплата.“ Та, всяка добродетел,всяка една добра мисъл, веднъж проявена, веднъж турена в действие, тази мисъл трябва да бъде облечена в дрехата на светлината. Трябва да бъде облечена в дрехата на топлината. Аз разбирам: Всяко дело извършено, трябва да има светлина в себе си. Всяко дело извършено трябва да има топлина. Под думата „топлина“ аз разбирам онези, хубавите, топлите чувства, които трябва да вложим в една постъпка, понеже всичките наши постъпки, когато живеем ние, нашият живот, излизат нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки.
В небето те се окичват, раждат, тъй както тук ябълките, крушите. Всеки един от вас, в Божественият свят мяза на едно дърво и като живее добре, той се окичва с плодове и по това познават, че живее добър живот. Щом не ражда нищо, щом изсъхнат листата, показва, че той на земята не живее добре. Всеки един от вас е представен като дърво. Ако вашето дърво е зелено, постоянно трябва цъфти, постоянно трябва да връзва, както лимоните. Казвате: „Какво ме интересува?“ Ако ти не живееш добре, ще изсъхнеш горе, в Божественият свят. Щом изсъхнеш в Божествения свят, ти не може да бъдеш щастлив. Щастието на човека зависи от това. Щастлив може да бъдеш, като те посадят в Божествения свят. Христос казва: „Не може да влезете в Царството Божие, ако не станете като малките деца, ако не приложите вашата вяра.“ То е онази детинска, онази разумна, детинска вяра. Не онзи критичен ум. С критика нищо не се постига. Аз постигам светлината, не със своя критичен ум, но очите ми възприемат светлината без да я зная. Хиляди години, преди очите да знаят какво нещо е светлината, те са я възприемали и са се ползвали от нея. Хиляди години преди да знаем какво нещо е любовта, ние сме я възприемали и сме се ползвали. Настава ден, в който трябва да разберем съдържанието на любовта. Сега някой път вие казвате че не може да обичате никого. Вярно е, но ако Бог е вътре в този човек, ако Бог иска този човек да го подигне, ти не трябва ли да го обичаш? Следователно, когато ние говорим за любовта, подразбираме към всички ония хора, които Бог е определил, да се спасят, да наследят Неговото Царство, тях ние трябва да обичаме, нищо повече. Нищо не те извинява. Всички ония хора, ония души, които Бог е определил, в които е вложил своята любов, изпратил Духът си върху тях, ние сме длъжни, задължени сме да ги обичаме. Ако ние сме от тях и нас трябва да ни обичат. Законът е еднакъв, еднакво действа. Тъй, щото да бъде идеята ясна: Ти не можеш да обичаш един човек, когото Бог не обича. Ние говорим за човек, когото Бог обича. Ако ти обичаш онези, които Бог обича, ти си на правия път. Бъдещето е твое и щастието е твое. Казва Христос в прочетената глава: „Затова аз ви завещавам Царството, както Отец ми завеща на мене.“ Само чрез закона на любовта ние може да придобием щастието в света. Само чрез любовта ние може да придобием здравето, интелигентността, богатството, каквото и да е, всичките блага в света. Който и да ви говори, знайте, онези, които сте определени да влезете в Царството Божие, чрез любовта, приложете. Вие не се колебайте. По някой път се колебаете, казвате,какво може аз да направя? Какво може да направите, какво може да направи онази малката искрица, която е турена в едно взривно вещество, тя е микроскопична, но целият барут се подава на искрата.
Вие сте малки искри. Ако приложите, ще дадете цял един подтик на едно движение. Че вие като не вярвате, спъвате себе си. Тогава ще бъдете един прост, беден човек, ще критикувате, че този не е добър, че този човек е зелен още, че той няма любов, че той верую няма. Той е страничен живот. Аз бих желал да не мязате на сухи чешми. Аз бих желал да не мязате на малки локви, но да мязате на планински езера, в които се втича и изтича прясна вода. Да мязате всички на извори, в които да тече вода. Ценността на един човек е любовта, която изтича. Божията Любов трябва да тече през вас като извор. Христос казва: „Аз ще бъда извор вътре във вас.“ Казвам: Станете носители на новото учение, носете Божията Любов. Не, че не е било досега. Ще приведа онзи пример за един турчин, на който не му вървяло и той се молил да му покаже Господ защо не му върви. Една вечер иде един ангел, завежда го в невидимия свят, показва му извори, чешми, направени все от мрамор. Всички текат много изобилно и ангелът разправя, тази чешма на еди кого си, онази на еди кого си. Дохожда до една чешма, която едва цицирика, едва тече, казва: „Тази чешма на кого е?“ – „Тази е твоята чешма.“ – „Защо е такава?“Казва: „Сърцето ти е много затворено. Не прилагаш, направи го малко широко.“ Той взел пръчка и започнал да тика в чешмата, за да я отпуши, но като тикал, счупил пръчката и запушил съвсем чешмата. Не се старайте с клечка да отворите вашето сърце! Мъчна работа е да се отвори човешкото сърце. Закон има на жертвата. Докато човек не жертва стария живот, докато човек не жертва своите стари възгледи, навици, привички и да се облече в новата форма на светлината, на топлината, мъчно е човек да слугува на Бога. Мъчно може човек да угоди на Бога без любов. Мъчно е човек да угоди на своите ближни, мъчно е човек да угоди и на себе си, ако не включва себе си в тази любов. Към Бога, към ближните си и към себе си заедно със своята любов.
„Благословен Бог наш!“
Отче наш.
Само две мисли: Всеки може да обича. Малката любов, Божествената любов, която тече в нашето сърце, във всеки може да тече.
Трийсет и шеста неделна беседа, държана от Учителя на 2 юли 1939 год., 10 ч.пр. обяд.
София – Изгрев
|
