С човешки и ангелски езици

Отче наш.

„Ако говоря с Человечески и ангелски езици.“

Духът Божии.

Има ценност в живота. Когато говори някой казва, че аз вярвам. В какво седи силата на вярата? В нейната ценност. Ако ти вярваш в бялата пръст, какво ще ти даде?Белина ще даде. Ако ти вярваш в червилото, какво ще даде? Червенина ще даде. Има неща преходни. Преходна е младостта. Преходна е и старостта на човека. Младият остарява и старият умира. Кое е по-добро – стар да е, и да умре, или млад да е и да остарява? Да избере от двете, но не е по избор, по налагане е. Ти ще бъдеш здрав, ще имаш сила. Може да питаш, защо е така? Така е, защото не е другояче. Когато човек отрича или твърди някои неща, той е заинтересован. Ако аз вярвам в светлината, има защо да ѝ вярвам. Понеже, една потребност за моето зрение, за да виждам света и да се ползвам от нея. Следователно, има отношение между светлината и мене. Аз виждам света и се ползвам. Ако не виждам света, няма да се ползвам. И във вярването, хората мислят, че като вярват, ще придобият нещо. Във вярата ти придобиваш, ако вярваш, то е полезно само за тебе, а не за самата светлина. Самата светлина без тебе може, тъй както ти предполагаш, че може без светлина, можеш. Бе, ти казваш: „Аз не се нуждая от нея.“ Сега ние говорим за светлината, половината от хората отричат светлината. Вечерно време, когато вие отивате да спите, вие не отричате ли светлината? Нали изгасвате всичката светлина да остане в тъмно, да можете, да си починете. Считате, че в светлината не се спи. Приспособявате вашата светлина. Вие се отказвате временно от нея. Но след като се събудите, вас ви трябва, но то е пак относително. Ученият човек казва: „Аз вярвам в учението.“ Хубаво е да вярваш в учението, ти имаш знания да се ползваш. Ако нямаш знания в науката, няма да се ползваш от нейните блага. Казват някои, че без наука може. Не зная дали без наука може, защото все таки без наука не може Наука е да знаеш как да дъвчеш храната. Това е цяла наука. Да знаеш как да приготвиш храната, това е цяла наука. Да знаеш как да се облечеш, да си обуеш обущата. Наука е да си направиш обуща, изкуство е. Птиците хиляди години са мислили, докато да си образуват своята мода, докато си образуват своите дрехи и намерили един практически начин, който птиците знаят. То е изкуство. Бояджийството в птиците тъй е майсторско, че човек тепърва има да го учи. Птиците го учиха от цветята. Те ходиха и се учиха в някоя школа. Тогава хората се спират и казват в какво вярват? Има хора, които вярват само за един ден. За днес. Има хора, които вярват само в този живот. Този живот, той е един ден, от като се родиш, докато умреш, то е един ден. Като умреш, смъртта, това е нощта на живота. Следователно, когато умреш, ще спиш, ще почиваш. Като се мине нощта, трябва да напуснеш леглото. Искаш не искаш, господарят на леглото ще дойде и ще каже. Вие може да идете в някой съвременен хотел, да спите три дена. И хотелджията ще дойде, ще хлопа, ще каже: „Господине, какво има, ние искаме да знаем какво става?“ Не може в един хотел да спиш повече от 24 часа. Ако прескочиш повече от 24 часа, ще има съмнение, че вършиш нещо, което не е в съгласие с общия ред на нещата.

Та казвам: Ние в природата по някой път вземаме и казваме: „Аз съм свободен да върша, каквото искам.“ Свободен си. Свободен си да се родиш, да остарееш и да умреш. Свободен си да осиромашаваш, да оглупяваш. Свободата на човека седи да изгубиш туй, което имаш да не го оцениш. Като изгубиш онова, което имаш, тогава ще го оцениш. Човек не може да оцени живота, докато го има. Той трябва да го изгуби, за да го оцени. И младият, докато е млад, не може да оцени какво нещо е младостта. И като я изгуби, казва: „Не трябвало да се живее така.“ И старият не оценява старостта, и той трябва да умре, за да оцени старостта какво е. Старият като остарее не знае какво да прави. Младият като е млад, не знае какво да прави. Всички млади хора живеят, а старите умират. В смъртта нищо не получаваш. Защото като излезе от смъртта, влезе в младостта, пак забравяш. Ако влезеш в младостта, забравяш старото и пак остаряваш. И тъй човек в туй колело се върти. Казвам: Всред всички ония придобивки, които може да се дадат на човека, той трябва скъпо да плати за тях. И вие, ако искате да направите каквато и да е реформа във вашия живот, в каквото и да е отношение, трябва скъпо да платите. Мислите ли, вземете Христос, който слезе на земята, с една мисия, донесе едно учение от небето, да покаже на хората как трябва да живеят. Тъй по братски да живеят. Донесе едно учение, как Бог е създал света и какви са отношенията. Хората ни най-малко в възприеха това учение. И на него не дадоха никаква почест. Най-после – „Ние от такова учение, като твоето, не се нуждаем“ – му казаха. „Ние имаме наше учение.“ И най-после онзи народ, на който той принадлежеше, казва: „Ние не го искаме, той да си върви.“ Казвам: Защо така постъпиха? Чудна работа. Питам онази, младата мома, защо се жени? Вие задали ли сте си този въпрос, или младият момък защо се жени? Казвате: „Не може да се не жени.“ Питам: Дърветата женят ли се? Мъжките и женските дървета са по на 400 километра далече, пишат си писма. Те през целия си живот няма да си ходят на гости, само писма си пишат. Някои дървета с хиляди години не са се виждали и само въздишат едно за друго. Казвате: „Човек трябва да се ожени.“ Като се ожени какво ще направи? Казвате: „Трябва да се роди човек.“ Хубаво, ще се родиш, но след като се родиш има патила. Идеш ти да се биеш за своето отечество, но ще се върнеш без крака, без ръце. Ще се върнеш без ръце, очи, без уши. Много неща ще липсваш. Някои неща на парчета ще станат на бойното поле. Казвате: „Трябва да се жертва човек.“ Отлична идея е да се жертва човек. Казвам: Само че жертвата трябва да принесе полза. Ако едно жертвоприношение се дава, трябва да има своя резултат в света. Питам: Млекопитаещите, които се жертват, какво печелят? Защо жертва трябва? Ако млекопитаещите не се жертват, хората те може да живеят. Тревата, ако не се жертва, те пък не може да живеят. Растителното царство ще се жертва за млекопитаещите. Засягам нещата принципно. Нещата едни за други се жертват. Философската страна седи, че в жертвата стават подобрения на един живот. Жертвата може да бъде само в един разумен свят. То е туй, което наричаме обединение, съюзяване на народите, обществата. Съюз може да стане между разумни хора. Понеже, в един съюз, в един договор, само добрите и умните хора може да изпълнят своите задължения. Бракът не е нищо друго, освен две същества, двама души, един мъж и една жена да се съюзят, за да воюват в света. Следователно, правят договор и след като влязат в тоя договор, не издържат. Някой договор издържа една година, някой за три. Някой за 50–60, но повече от 120 години не издържа. След 120 години съюзният договор се анулира. Даже стара баба казва: „Нека да го вземат, да си върви, вече дотегна ми да му слугувам.“ Слушали ли сте старите баби как бъбрят, но и старите дядовци как бъбрят, слушали ли сте? Няма по-ужасно нещо да ти бъбри стара баба, няма по-ужасно нещо да ти бъбри стар дядо. Туй бъбрене съществува. Когато човек започне да бъбри, остарява. Недоволен е, целият свят му е крив наоколо. Старата баба казва: „Едно време не беше така. В нашето време не беше така.“ В сегашният порядък, те са пощуряли. Тия хора не знаят какво правят. Неразбиране на въпроса е това. Има много други, някои имат съвсем друго значение. Хората им дават полезно значение. Та казвам: Колцина от вас, например, сегашните вярващи, ако ги поставят на изпит, на изпита на който се е поставил един евангелски проповедник? Той проповядвал, че когато умре някой, не трябва да се плаче. Понеже, той отива при Господа, трябва да бъдем радостни. Проповедта е била много хубава, но след това, като свършил проповедта, получава една телеграма, че неговата балдъза умряла. Жена му викнала ада плаче и той с жена си заплакал. Кой от вас, като дойде телеграмата, че син ти е умрял, ще се зарадва, че е заминал на оня свят при Господа? Веднага ще се обърне сърцето му. Или да кажем твоята възлюбена отишла при Господа. Отървал се човек. Отървал се от какво? Сега вие вземате в преносен смисъл, отървал се от жена си. Отървал се от своето задължение, от договора, понеже, такъв договор който той не може да изпълни. Най-първо той е обещал да я направи царкиня на света, да я направи щастлива, да ѝ даде всичките възможности, той вижда, че само нещастна е направил, не върви този договор. Щастието на човека седи в неговия ум, в неговото сърце. Всичките възлюбени на хората имат външни условия за щастие, имат и възможности за щастие. Но има три положения: Щастието на човека зависи от самия него, не напълно от него, но от него зависи. Ако ти знаеш как да дишаш правилно, ти ще бъдеш щастлив по отношение на дишането. Ако знаеш правилно да се храниш, ще бъдеш щастлив по отношение на храненето. Ако знаеш как да дишаш, ще бъдеш щастлив със своята мисъл. Ако знаеш как да се обхождаш с хората, ще бъдеш щастлив. В хората има една обхода: Някои хора, има неща ги оправят много лесно. Има нещо в света, което много мъчно може да се направи. Да пожертваш живота си, това не е лесна работа. Да пожертваш целия си живот, за едно възлюбено същество, което ще опропасти целият капитал и после то ще замине за света, а ти слуга ще останеш на земята и си заминеш с едно разочарование. Питам: Тази жертва какво приложение има? Казва, не трябва да се мисли много. Съгласен съм, за много не трябва да се мисли, съгласен съм да не мислим. Съгласен съм и да не се учим за злото, а не съм съгласен да не се учим за доброто. Там е разрешението. Съгласен съм да не се жертваме за злото, а за доброто. Но на особено мнение съм като дойде доброто. Благото на човека седи в жертвата, която той може да направи за доброто, но щастието на човека седи, когато направи жертва за злото. Всичките хора, които страдат, от там произтича нещастието. Жертват живота си за това, което не донася никакво благо на света. Следователно, когато човек жертва себе си, ако жертва живота си за Божествения свят, защото аз говоря: „Ако говоря с човешки и ангелски езици.“ Това са два езика. Под думата Любов, апостол Павел разбира Божествения език. Ако говориш на човешки и ангелски езици, а не знаеш Божественият език, ти нищо не разбираш, защото тия два езика – човешкият и ангелският, са спомагателни за Божественото. Защото, за Божествения свят ти нищо не може да кажеш и да не го направиш. В Божествения Свят кажеш богат съм и богат ставаш. Като кажеш учен съм и учен ставаш. В Божественият свят като кажеш да бъде светлина и става светлина. В Божественият свят като кажеш да стане земята и става земята, в Божественият Свят като кажеш да стане слънцето и става слънцето. Като кажеш да стане цялата вселена и става. Каквото кажеш всичко става. Тъй както го кажеш – става. Обаче, в човешкия език и ангелския език не е така. Там има едно ограничение. Казва апостол Павел: „Ако говоря, ако разбирам човешкия език, по човешки език нещата стават“. Ние имаме един ключ и малкото дете като го завърти, цялата инсталация вечерно време свети. Даже едно дете като завърти ключа, ако разбира, светне. Но цялата инсталация е направена, трябва да знаеш ключа на тази инсталация къде е. Казвам: Сега вие търсите вашето щастие. Щастието е инсталирано вътре във вашия ум, щастието е инсталирано вътре във вашето сърце. Щастието е инсталирано вътре във вашата душа, щастието е инсталирано вътре във вашия дух. Ако разбирате законите на вашия дух, ако разбирате законите на вашата душа, ако разбирате законите на вашия ум, ако разбирате законите на вашето сърце, вие можете да бъдете щастливи сега, не че не сте щастливи, но вашето щастие е относително. Преходно е щастието, в което сте. Вашето щастие постоянно губи своята цена. Силният на деня има своята ценност, навсякъде го оценяват по силата, дето и да се яви, той е ценен, но когато силният изгуби своята сила, хората не го ценят. Те са го ценели за силата, която има, но силата на човека произтича от факта, от любовта, от Божественият Свят. Човек, който иска да бъде силен, непременно той трябва да бъде непреривно свързан с Божествения Свят. Най-голямата мъчнотия, която до сега съществува, е че постоянно се прекъсва връзката. Мнозина съм слушал да казват: „Аз вярвах едно време, но сега не вярвам.“ Това са заблуждения. Реалността не е нещо, което може да хванеш с ръка. Казвате:„Да го пипнем.“ Че то е само едно чувство, с което ти може да проверяваш реалността. Искам, казва, да го пипна. То е едно единствено чувство, как ще го пипнеш. Второто чувство е да го вкусиш. Тази реалност ще опиташ с езика си. Тази реалност ще опиташ с носа си. Реалността ще опиташ и с ухото си. Реалността ще опиташ и с ушите си. Не се спирай там. Тази реалност не е там. Тя има повече от онова, което хората виждат. Ти вървиш напред, гледаш зад себе си, сега отзад не виждаш какво става, а може да видиш и отзад. А най-после и отгоре не виждаш. Ти трябва да си повдигнеш лицето и може тъй като седиш нагоре да виждаш. Но и това, което е отдолу не виждаш. Човек вижда само една четвърт. Туй, което е отпред вижда. А това, което е отзад, отгоре и отстрани, не вижда. Как трябва да се измени лицето, да се тури друга поза, за да може да вижда тия 4 точки. Да вижда напред, назад, отгоре и отдолу. Като психологически закон е това, което съществува в съзнанието на човека. Ако ти в твоето съзнание, без да го въртиш на ляво, на дясно и не може да виждаш, твоето съзнание е ограничено. Имаш съзнание, виждаш само в едната посока, туй съзнание гледа напред, после се разшири туй съзнание, имаш самосъзнание и подсъзнание. Ние разбираме, виждаш надолу какво става, а свръхсъзнанието вече вижда и нагоре, но то обхваща и подсъзнанието, съзнанието и подсъзнанието – значи ти виждаш навсякъде. Те са, разбира се, научни работи, вас не ви интересуват. Както в Америка един проповедник обичал много да се моли. Един американец завел сина си да слуша проповедника, който имал слабост да се моли дълго. Някой път молитвата продължавала час и половина, понеже в Евангелските църкви няма да седи на стола, но ще коленичи и тогава ще се моли. И по някой път вдига едното коляно после другото, започнал проповедника да се моли, започнал той от Битието. Как направил Бог, минал в Изход, Второзаконие, Левит и т.н. и така минавала цялата Библия и стигал до края. Детето пита баща си: „Татко скоро ли ще свърши?“ – „Не, синко, има още дълго, той сега още е в Изход. Ще мине през всичките пророци.“ Казвам: Вашето нещастие седи, че проповедникът се моли дълго. Пита: „Скоро ще се свършат ли тия неща, които имате?“ – „То е още в Изход. Едва преминава през Червеното море, през пустинята, после ще влязат в Ханаанската земя, ще дойдат пророците и най-после ще дойде Евангелието, до Откровението.“ Тогава кое е вашето Откровение в света? Аз да ви кажа: На младата мома Откровението е семейният живот, на ученика, който завършил гимназия, Откровението е диплома да му дадат. И като му дадат, в него пише, че е свършил гимназия. Студентът, като свърши университета. Откровението на пенсионера е като го уволнят, откровение е за него, че той е прослужил известно число години. Откровението е на онзи, след като умре, той да види, има ли оня свят или не. Казвам: Като умреш, ще видиш. Смъртта е, която отваря очите на хората. Но смъртта на някои хора отваря очите, а на някои ги затваря. Има една поговорка за двама Битолски просяци, които ходили във Варненско, единият свирил с гъдулка, а другият бил сляп. Онзи свири, а пък на слепия давали. Но един българин видял, че този, който минавал за сляп, не е сляп, но имал турен восък на очите, искал той да провери научно. И като дошли в двора му, той извикал: „Вие нямате ли работа да работите?“ – „Ама този е сляп.“ – „Сляп, чакай да видим.“ Взел едно дърво и видял, че слепият изскочил по-напред. Тръгнали да бягат двамата просяци без да се водят. И двамата вървят с отворени очи. Влиза в един дюкян и казва: „Аз на един сляп човек, аз днес му отворих очите.“ Сега сравнението е следното: По някой път ние се хващаме със слепи идеи. Не че си сляп. С едно убеждение и не вървят работите. Ти свириш с цигулката и нищо няма да стане. Като дойде този българин с тоягата, виждаш, че този слепият, който нищо не може да направи, отварят се неговите очи.

Та казвам: При сегашните условия, трябва да има една здрава основа, която да се положи. Ако не се положи Божественото в основата на живота. Всяко нещо трябва са изхожда от Божествено гледище. Ако ти не си готов за Божественото да направиш жертва, в живота и в млади и в стари години, навсякъде в живота, учението за Божественото трябва да се тури в основата, тогава ще дойдем в един свят на любовта, дето абсолютно лъжа няма. В Божественият свят никаква лъжа няма. В човешкият свят съществува. Но в Божественият свят абсолютно никаква лъжа няма, ни бяла, ни черна, ни сянка от лъжа.

Та казвам в себе си: дотогава, докато казваме, че без лъжа не може, животът ще тече, както сега тече. В човешкият живот лъжата е неизбежна. Ако по човешки живееш и мислиш, ти ще видиш, ще ти се наложи лъжата. Някой ще те излъже. Четеш нещо по вестниците, не си го проверил, ходиш, разпространяваш го. Четеш някоя книга какво било с устройството на слънцето, не си го проверил, че е лъжа. Ти четеш някоя научна книга и разправяш каквото си чел, но то е лъжа. Туй, което ти сам не може да провериш, кажи: това не е мое. Не казвай светът не е такъв, така направен. Ние не знаем как е направен света. Че е направен света, един факт е, съществува сега, направен е. Запример, създаденият свят съществува. И ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но как се съгражда щастието, кажете ми? Семейство без любов не може да се съгради. Значи без Божественият език не може да се съгради. Вие като се погледнете всяка сутрин в огледалото, трябва да четеш какви промени са станали в тебе. Ти най-първо гледай очите си. Виждай устата си. Казвате, нещо лошо има. Ушите могат да могат да чуят нещо лошо. Ръцете ти може да пипнат нещо лошо. Може да помислиш с ума си нещо лошо. Прегледай и сърцето си и остават само два елемента, на които можеш да разчиташ, то е човешката душа и човешкия дух, на тях може да разчиташ. На физическото поле аз разчитам само на стомаха си. Единственият, който говори истината на физическото поле, е стомахът. Аз се излъгвам, дам му храна, уж хубаво сготвена, езикът като прегледа храната подписва и казва: „Може да мине.“ Но като влезе в стомаха, стомахът казва: „Туй не е за общото благо.“ И я изхвърля навън. Стомахът никога не държи нищо за себе си. Той след като свърши работата, всичко изхвърля навън, после, ако не го слушаш, образува се туй коремоболие. Стомахът казва: „Господарю, както ти живееш сега, скоро ще фалираш, така не се яде. Такава храна не трябва да туряш.“ Някой казва: „Боли ме коремът.“ Вие викате някой лекар да тури инжекция, да престане болестта, но с инжекции тази работа не става. Няма да туряш мъчно смилаема храна в стомаха или храна, която стомахът не обича, абсолютно няма да туряш, ще туриш храна, която стомахът обича. Някои казват: „Бог ще разреши.“ Не, стомахът ще разреши. В човека има апетит. И са го свързали със стомашната система. Апетитът е лъжливо нещо. Казвате: „Апетит има.“ Вълкът, който изяде една овца, овцата, която изяде тревата, все апетит имат. Аз говоря за онова разумното. Когато се храниш с живия хляб.

Казва се, не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога и то е храна. Най-отличната храна за твоята стомашна система. Под думата „храна“ аз разбирам умът започва да функционира, този процес ще започне да функционира, когато хората започнат да мислят. Човек само при една трезва мисъл може да се храни добре. Сегашните хора как се хранят? Всички бързат да се хранят. Казват: „Бързо да се наядем, че да идем да свършим работата.“ Ако най-важната работа не я свършиш както е определено от Божественият свят, другата работа не може да свърши. Как ще приемеш храна мъчносмилаема, ще ти причини болка. Не може да работиш, умът ти няма да бъде спокоен. Няма да имаш разположение. За да бъде разположен човек, стомахът ти трябва да бъде добре разположен. И на стомахът отгоре има цял свят, цял мозък, който се занимава само с храносмилането. Един ден под стомах разбираме всичките лъжливи учения, теории за яденето. Правилно ще се разрешат и ще остане онова Божественото, живата вода, живият хляб, вътре, с които животът ще се подновява. Казвам: Сега аз ви говоря за онези процеси, чрез които човек може да се подмлади. По този начин, по който хората се хранят, подписвам ви с двете ръце, непременно ще остареете и ще умрете. Всичките хора, решено е да умрат. Лош е начинът. Това са два начина за хранене. Единият начин беше дървото на живота. То е разумното хранене. Другият начин на хранене е дървото на доброто и злото. „В който ден – казва – ядеш тази храна, ти ще умреш.“ Ти ядеш и си недоволен. Ти ядеш, и правиш различие, как се хранят богатите и бедните. Ти ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти ще остарееш и ще умреш. Дотогава, докато те блазнят хубавите гозби в света, ти си в пътя на смъртта. Дотогава, докато те блазнят […] мода на хората, както са облечени хората, хубаво трябва да бъде облечен човекът. Той може да е облечен с копринена дреха, ама знаете ли колко милиона буби са станали жертва за тези дрехи? Те си направиха известни къщици и хората ги умориха, направиха си дрехи. Следователно, ако искаш една дреха, ти сам ще станеш буба, ще направиш една копринена рокля, ще я боядисаш, а ти ще се облечеш с копринената дреха на другите буби, но ти с тази дреха ще умреш. Ако вземеш месото на един вол, за да живееш, непременно ще умреш. Ако вземеш месото на една кокошка, няма ли да умреш? Ако вземеш яйцата няма ли да умреш, ако вземеш хляба няма ли да умреш? Ако не вземеш крушите няма ли да умреш? Каквото и да вземеш, все ще умреш. Сега, ново се иска за старото учение. [ ] начин да превърнеш [ ] 100 грама ориз, ще го подложи на един процес на пречистване. 24 часа ще се моли върху ориза, ще слезе една особена енергия и тогава ще го свари с особена вода и като хапне, той вече яде една храна, която носи живот. Ти сега мита, немита крушата я ядеш, ще умреш.

Сега аз говоря за онези от вас, които искате да бъдете кандидати за живота. Онези, които искате да умирате, вие си яжте, както знаете, и свинско може да ядете, позволено е. Онези, които искат да умират и свинско ви позволявам, и говеждо, и овчо, и кокошо, и пъдпъдъци, и биволско, каквото намерите. Онези от вас, които не искат да умират, казвам: Пазете се от тази храна. Някои са месоядци, а други вегетарианци. Вегетарианците и те умират. Каква идея има във вегетарианците? И вегетарианците умират, нямат по-дълъг живот. Вие ще кажете, че няма условия за живот, то е първата лъжа. Няма възможности, това е втората лъжа. Ама не може. Това е третата лъжа. Избавете се от тези лъжи в света. За онези, които търсят пътя на Истината, всичко е възможно. Сега бих ви дал как да се храните. Ще бъде едно престъпление. Христос, когато беше при кладенеца, казва на онази жена: „Ако би знаяла кой е при тебе, ти би поискала и той би ти дал Жива вода“. Тя казва: „Дай ми от живата вода, да не идвам до тук. Този кладенец е дълбок.“ Той казва: „Иди и повикай мъжа си.“ Тя имала 5 мъжа и този който имала не ѝ е бил мъж. Една жена с 5 мъжа как не ѝ даде живота? Тя търси, тя има един мъж в себе си, в него не вярва, че търси отвън. Човек има вътрешна жена и търси външна жена. Чудни са хората. Когато търсят вън от себе си жените. Оставете се от тия заблуждения. Аз говоря за онези, които искат да влязат в пътя на Божественото учение. Старите науки ги търсят по 5, по 6 и по 10 мъже. Ако ти не вярваш в онова, което Бог е вложил в тебе, как ще повярваш в онова, което Бог не е вложил? Най-първо един мъж вижда – сега не е създаден за тебе. Жената мисли, че мъжът е създаден за нея. Вие се заблуждавате. Бог създаде човека за кого? За самия него или за кого го създаде? Създаде жената за кого? Понеже като прекара Бог всичките животни пред лицето на Адама и каза да им тури имена, Адам замълча, като видя, че всичките вървят по двойки. Животните умираха преди човека. Адам помисли и си казва: „Мене сам остави, аз да се мъча сам, без такова красиво същество.“ Тогава, за да го избави Бог от това мъчение, извади жената от него. Тя била вътре и той я извади. Две ребра извади, тя била поставена под сърцето, около слънчевия възел. И тогава Адам казва: „Тази е, която търся.“ За Адама се казва, че Бог направил от пръст и му вдъхнал жива душа. Жената направи, ни дихание, няма нищо. Казва се само, че я направи. И Адам казва: „Плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Сега всичките жени се възмущават от мъжете, знаете ли защо? Казва: „Защо ми дадоха две ребра? Живот, душа, не ми дадоха.“ Казва: „Когато Господ вас създаде, вдъхна ви дихание на вас мъжете, на нас не е дал.“ И сега всичките жени търсят Господа, или мъжа да им даде дихание. Че кой мъж досега е дал дихание на жена си? И като вземе един мъж, жената трябва да се моли 24 часа и като вдъхне Бог дихание в нея, да се ожени. Ако не вдъхне – да я остави, да не се жени, нищо повече. Казва: „Как да го разбираме?“ Като ви дам едно ядене, как го разбирате. Ще го опитате, ще ядете, ако е добро на стомаха – добре е. Ако ти е зле, още веднъж не го повтаряй.

Казвам: Във всичките, в нашите мисли, аз провождам […] Ти възприемаш една мисъл и 24 часа ще се молиш заради нея, докато тази мисъл оживее. Направиш една постъпка и 24 часа ще се молиш, докато оживее и придобие Божествен характер в себе си. Вие питате: „Ние от кои сме?“ Вие тук от кои сте, аз да ви кажа от кои сте. Един, който търсил щастието, гледа турчин, че чука кафе, такива едни големи камъни имаха при своите джамии. Един голям дървен чук, чука кафето и като вдига чука, казва „хъ“. Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам “хъ„. Ти да не казваш “хъ„. След като счукали кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите. Турчинът казва: “Ти не счука кафето, аз го счуках.„ И той не искал да му даде половината от парите. Явяват се при турския кадия, да отсъди. Казват: “Станахме, господин съдия, ортаци.„ И кадията като разбрал работата, казал на турчина: “Ще направите една кутия и ти като вземеш парите, ще ги пуснеш в кутията, и те като падат парите казват „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който счукал кафето, а това „тин“ ще бъде за онзи, който викал „хъ“.

Ако ме слушате, както аз ви говоря, парите ще бъдат за вас. Ако не ме слушате, „тин“ ще бъде за вас.

Тайна молитва.

Да направя едно пояснение, за да не остане една отрицателна мисъл. Туй, което измъчва човечеството и всички души, това е старият порядък, който съществувал преди при хората. При този, стария порядък смъртта е неизбежна. Като изучавате Евангелието, се казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Казвам: Важно е, когато хората от този, старият порядък трябва да излязат и да влязат в новия порядък, мъже и жени да се родят отново. Само тогава ще живеят по Бога.

Трийсет и четвърта неделна беседа, държана от Учителя на 25 юни 1939 год. 10 ч. пр. обяд

София – Изгрев