Нагоре и напред

(Небето чисто. Времето тихо и топло.)

сряда, 5 часа сутринта.,

Отче наш

Много мъчно е хората да се приспособят в един нов порядък на нещата. Това, на което сега сте се приспособили, то е патентовано. Следователно, вие всички сте патентовани. Жената е патентована като жена, мъжът като мъж, слугата като слуга, господарят като господар. От хиляди години е този порядък. Ние си имаме една философия. В Божествения порядък на нещата всичко върви нанагоре или нанапред. Злото в този смисъл не съществува. Ти казваш: „Аз останах назад.“ Но в Божествения порядък няма да отиваш надолу, няма да оставаш назад! Нагоре или напред! Някой и като охлюв да пъпли, но напред да върви. А пък, който върви напред, той едновременно се движи и нагоре. Нали виждате аеропланите, когато се издигат, не се вдигат нагоре в началото, а вървят напред с голяма бързина. Бързината е, която повдига. Ако вие не може да повдигнете вашите трептения в дадения случай, вие не може да се повдигнете нагоре.

Трябва да разбирате строежа на нещата. Трябва да знаете как сте построени. Тази фигура:

представлява Божествения строеж. Той е основан на числото три. „Ф“ представлява физическия свят, „Д“ – духовния, а „Б“ – Божествения свят. Сега трябва да имате доста голямо въображение. В музиката тоновете се поставят в пет линии. Разбирате ли вие петте или не, това са петте сетива. И всяко сетиво в човека си има свой особен тон, осезанието, вкусът, обонянието, слухът и зрението. Вие сега не знаете кой е основният тон на тези сетива. Има неща, които не ми е позволено да ви говоря. Не се позволява, понеже се профанира. Някой път вие например, профанирате Любовта. Искате да знаете, какво нещо е Любовта. Не се ровете какво нещо е Любовта. Който рови да знае, какво нещо е Любовта, той умира. Умира, какво значи? Изгубва своето съзнание. Ти в Любовта като влезеш, вътре, няма да намериш никого. Като влезеш в Любовта ще намериш само Бога. И хиляди години да седиш, никого няма да видиш. И като излезеш от Любовта, ще намериш хората. Казаното изглежда като парадокс. Бог е Любов. Като влезеш в Любовта, ти ще имаш един вечен мир! Хората ще бъдат в тебе и ти в тях. В този свят вие не виждате самия себе си. Своето лице, например, виждали ли сте веждите си? Правили ли сте такива опити? Аз виждам своите вежди. Аз правя такива опити. Правете опити. Направете опит да може да видите ухото си.

Сега ние се занимаваме с музиката. Ще кажете: „Нас не ни трябва официална музика.“ Не е така. Толкоз години са работили хората върху музиката. Нашите почитания към тях. Те са правили усилия. И колкото са могли да снемат отгоре, те са снемали. Не е лесно да снемеш Божественото. То е много мъчна работа. Апостол Павел, като се качи на третото небе, чу песни и свирене и каза: „Невъзможно е да опиша това. Чух и видях неща, които не е позволено да разправиш.“ И да искаш и да ти е позволено, не можеш. Как ще го разправиш!

Каквото имате сега, искате да го патентовате. Аз не искам да засягам вашата собственост. Аз гледам някой път, като намерите някой косъм от мене, туряте го в джоба си. Нямам нищо против това. Но най-първо попитайте косъма: „Позволявате ли да Ви взема?“ А пък вие го вземате и го туряте в джоба си. Или да кажем, че вземате някоя музикална книга, например „Симфонията на Бетховен“. Ще я разберете ли? Вие трябва да сте на степента на Бетховен, с неговите схващания, с неговия ум, за да го разберете. А пък инак само ще гледате и слушате, само ония ноти поставени. Тия ноти са символи. Та казвам, най-първо в музиката трябва да се научите да се самовладате. Ти кипваш, не вземаш правилно тона. Той не е хубав. Ти кипваш. Защо? Защото нещо не става тъй както ти искаш. Отзад на темето има едно рогче, което прави всичките бели на хората. Ако този рог израстне отпред, над челото, то е благословение. Този рог, ако израстне отзад на темето, мушка. И когото мушне, ще изреве. Сега вие имате едно понятие, мислите че сте добри. Че сте добри, добри сте. Ако ви сравня с млекопитающите, всеки един човек е по-добър от всички животни. Няма животно, което да е толкоз добро, колкото човека. Например, вие виждате овцата, но тя се преструва някой път. Тя се взема за символ на кротост. Но не са толкоз кротки овците, както вие мислите. Виждали ли сте вие кочовете как се бият? Като се отдалечат един от друг, както е далеч онзи стълб, и после си сблъскат главите. Защо се бият? Вие не разрешавайте този въпрос. Те разрешават един въпрос за собственост. Щом дойде за собствеността, бият се.

Та казвам вие виждате някой път че хората се състезават. Сега ще оставим състезанието. Тях ги има в който и да е свят. И в ангелския свят има състезание, недоразумение. Но недоразуменията там са такива, там са отлъчени, както светлината е отлъчена от тъмнината. Едните са в ляво, а другите в дясно. Имат само допирни точки. Във физическия свят има противоречия, те са преплитания. Над ухото е центърът на голямото противоречие. От там излизат всички противоречия в света. Този рог убива, смачква, прави на сол. А пък малко по-назад от този център има един рог, дето хората опитват пехливанлъка си. Пехливаните имат два рога там. Ако се възбудят тези центрове, в човека се явява желание да се състезава. Може да се състезава на физическото поле като пехливанин. Може да се състезава в полето на речта. Двама оратори се състезават, борят се. Единият говори и другият говори. Двама певци и те могат да се състезават. Единият пее и след него другият пее. И публиката ще разрешава, кой пее по-хубаво. И който пее по-хубаво е по-силен, по-добър певец. Следователно, вие ще гледате да повишите вашите трептения в музиката. Някой казва: „Аз имам понятие за музиката.“ Ако е за понятие и аз имам понятие и всички имат понятие.

Та гледайте най-първо да се разрешат онези големите противоречия, които съществуват. Има нещо, което ви мъчи. Например, ти не можеш да пееш. Ти искаш да пееш, но те е страх. Страхът не е на място. Ти искаш да пееш, но имаш един критически ум, ти критикуваш. С това ти пак се препятствуваш. Ти искаш да пееш, но имаш слаба вяра. И това е препятствие на пението. Ти искаш да пееш, но имаш слаба надежда. Слабата надежда седи в това:

Значи, тук дълго време трябва да събираш. Малко коритце имаш. Трябва дълго време да се събира вода, да тече водата. Научете се да се уважавате един друг. Всички сте проводници на Божието благословение. И ако не зачитате някого, вие се лишавате от Божието благословение. До колкото обичате хората, вие се ползувате от благото на хората. Който и човек да обичаш, ти се ползуваш. Минава един човек и ти се харесва. „Допада ми в сърцето“, казваш. Тогава ти се ползуваш. Видиш едно дърво и го харесаш. И ти се ползуваш. Видиш една птичка, видиш едно цвете и ги харесваш. Тогава се ползуваш. От всичко това, което обичаш, ти се ползуваш. И който не познава закона, той си създава своето нещастие. Така той затваря Божието благословение.

Та казвам сега: Сега ще се самовъзпитавате. Не се трудете да възпитавате другите. Някой път вие казвате: „Да има някой да ме бодне, да ми каже нещо“. Че как ще ти каже? Гледам, някой млад казва: „Този брат е остарял, той не разбира вече“. Че утре и ти ще остарееш. Ти казваш: „Този брат не разбира нищо“. Хубаво, в сравнение с по-горните стъпала в стълбата на развитието, ти какво знаеш? Ти си свършил един факултет, а пък има други, които са свършили четири факултета. А пък има същества, които са свършили и осем факултета, дванадесет факултета, четиринадесет факултета. Някои от вас сте млади. Някои от вас не сте живели още много, нямате още опитност. Малко сте живели. Скоро сте излезли. Например, някои от вас имате 18 милиона години откак сте излезли. Осемнадесет милиона години откак Бог ви е създал, а пък някои от вас има на 20 милиона години, на 30 милиона години, на 15 милиона години, на 100,200 милиона години. Но така ще се забърка вашия ум. Ще кажете: „Защо не го помня това нещо?“ Хубаво, тия всичките имена на клетките, знаеш ли ги? Има три билиона и 600 милиона клетки в главата. Знаеш ли имената им? Даже и органите на главата не знаеш. Например, колцина от вас знаят къде е пинеалната жлеза – пинеалния възел, дето се счита, че е седалище на душата. Душата има две седалища: едното в слънчевия възел, под лъжичката, а пък другото в центъра на мозъка. И когато Господ казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“, разбира се това място долу, то е мястото на Бога. И понеже хората са изгубили Бога, затова са се покварили. Защото няма кой да ги обича. Докато Господ беше в сърцето, имаше кой да се грижи за човека, а пък като изпъдиха Бога от сърцето, то заприлича на кираджийска кола. Нали сте виждали кухнята, дето готвят.

Та казвам, светът е създаден музикално. Най-нисши трептения на музиката се намират във физическия свят. Затова работите на физическото поле стават много трудни, понеже са слаби тия трептения. Сега Божественият свят е слязъл до дълбините, за да повдигне нисшия свят, да повдигне най-нисшите трептения. И този нисш свят се повдига. Трептенията на този, материалния свят постепенно ще се повдигнат. И тогаз веднага ще се измени вашето състояние. Щом вие сте тъжни, във вас са се понижили трептенията. Значи понижила се е Надеждата, Вярата, Любовта. Остава тогаз да повишите Любовта си, да повишите трептенията на Вярата си. Музиката е един начин за повишение на тези трептения. Да допуснем, че вие сте неразположен. Гледаш песимистично на нещата. Как ще пееш тогава? Я ми изпейте тези думи: „Мрачно аз гледам на живота.“ С кой тон ще започнете тия думи (Учителят пее:) – „Мрачно аз гледам на живота.“ (Два пъти) „Моето слънце още не е изгряло, но като изгрее моето слънце, аз ще гледам светло на живота.“ Че слънцето иде сега. А пък вие казвате: „Мрачно аз гледам на живота.“ Мрачно гледаш, щом нямаш идея. Това е безидейност. Ще пеете, ще съзнавате, че ще гледате светло на живота, като изгрее слънцето ви. Тогаз въпросът е вече разрешен. Ти казваш: „Аз изгубих вече вярата си в Бога.“ Какво значи да изгубиш вярата си в Бога? В Бога ти не си изгубил вярата си, но си изгубил вярата си в някой човек. Бащата, когато изгуби любовта си към синовете си, той изгубва любовта си към Бога. И синовете, като изгубят вярата си в баща си и те се обезверяват в Бога. Че Бог е в баща им. Че ако синовете не вярват в любовта, която е в баща им, де ще намерят Божията любов? Нали е казано, че Бог създава човека по свой образ и подобие? Всички сега казвате: „Този е лош, онзи не е добър.“ Какво значи лош човек? Лош – де му е лошото на този човек? Лошото в човека седи в това, че той обича да лъже. В „Ш“ седи това. А пък тази буква „Ш“, в еврейската азбука, е имала този вид:. Мога да ви обясня от къде излиза лошавината на тази буква. Аз зная от къде излиза, но ако ви кажа, ще излезете от салона. Значи, лош човек е всеки един, който в даден случай не говори истината. Добър човек е всеки, който говори истината. Или казано друго яче, в лошия човек има тъмнина. А в добрия човек има светлина. По това се отличават. Сега някой път вие не мислите и казвате, че лошият човек не е способен. Лошите хора са способни, но имат една слабост. Слабостта на пияницата къде е? Когато той е трезвен, гледаш го, че е добър. На пияницата във винцето е лошото. Щом се напие, не мисли вече, отвори си устата и говори каквото трябва и каквото не трябва. Да кажем, че вие говорите всичко, каквото си искате. Тогаз трезвен ли сте?

Сега да дойдем до музиката. Има някои работи сега, които трябва да учите. Вие ще учите тази музика сега, както е сега. А пък онова, което ще ви уча аз, не искам да го патентовате. Аз превеждам само някои примери. Аз бих пял така: (Учителят изпя основната октава от долно „до“, до горно „до“). Вие имате в ръцете си две октави. (Учителят показва пръстите си) Да кажем, че те боли основата на палеца. Да кажем, че там се е понижила температурата. Човек е изгубил своите музикални трептения. Когато човек изгуби своите музикални трептения, той страда.

Когато човек не иска да чувствува и да мисли, той гледа да избягва хората. Щом почне да мисли, той ще пее. Първото нещо е – трябва да възстановим хармонията във всичките ни удове. Аз ще взема „до“. (Учителят пее „до“). В кое поле е това „до“? В Духовния свят как ще бъде? Как ще вложиш в „до“ съдържание? Ще повишиш трептенията му. Тогаз трябва да вложиш известно съдържание в своите чувства. Да кажем, че се намираш в известни мъчнотии. Ти като вземеш правилно „до“, органически и психически, тези мъчнотии веднага ще се премахнат и ти ще почувствуваш в себе си едно облекчение. (Учителят пее „до“) Правилен ли е този тон, според строежа, който имате? Има строежи виенски, парижки и пр. Пианото ни е парижки строеж. Пък органа ни е виенски строеж. (Учителят, с всички ни, пее „до“). Ти искаш да вземеш „до“ правилно. Да кажем, че ти обичаш някого. Тогаз изпей с тона „до“ слога „лю“ на думата Любов. (Учителят пее слога „лю“ с тона „до“) Но у българина има една друга мъчнотия. „Лю“ е учудване. Той казва: „Лю!“ (Учителят с всички заедно изпя тона „до“) „Ре“ е „ра“. Това значи, че слънцето е изгряло. (След това Учителят с всички заедно изпя „ми“. Учителят изпя тоновете от долно „до“, до „ми“ на втора октава, като чукаше с пръстите на дясната ръка ставите на лявата по следния ред: виж фигурата). „До“ е в основата на палеца. „ре“ е следующата по-горна става на палеца и т.н. Това не го казвайте на другите. Утре може да се измени. Това е отчасти сега. Като станете сутрин изпейте си гамата по този начин и ще видите какво ще добиете. Във втората октава се качвате до „ми“. Вие не можете да влезете в красотата само в първата октава. За да имате един изящен характер, вземете изящно, ще минете във втората октава. Палецът е свързан с лицето. Той представлява Божественото в човека. Средния пръст във всичко вижда доброто и лошото. Показалецът е на благородството. А пък ако искате изящество в живота, това е свързано със слънчевия пръст.

Някой ще каже: „Искам да зная какъв е Божествения свят!“ Този Божествен свят е неразбран. Божественият свят казва: „Да обичаме всички!“ Ти казваш: „Не можем да обичаме всички.“ Че баща ти обича някого, ти не трябва ли да го обичаш? Че в света всички, които обичат някого, то е заради Бога, Който ни обича. Ако престане Бог да ни обича, никой няма да ни обича. Това е една абсолютна истина. Баща ни и майка ни ни обичат по единствената причина, че Бог ни обича. И когато Бог влезе в сърцето на кокошката, как тя ходи и взема хлебец и дава на пиленцата. А пък като я напусне Господ, тя почва да кълве пиленцата. Докато Господ е в нея, тя вика пилетата и ги храни. А щом си замине Господ, тя ги кълве и ги гони. И когато вие сте нещастни, тогаз вие сте напуснати. Щом дойде Господ, веднага иде радостта. Винаги Божието присъствие се отличава със светлина, с музика, с милосърдие, със справедливост, с добра обхода. Когато Бог присъствува в нас, ние имаме най-добри черти. Не можем да бъдем добри вън от Бога. Когато Бог влезе в нас и живее в нас, всичко ще стане. А пък когато влезем ние да живеем в Бога, ние всичко ще направим. След като направим, Бог ще ни погледне от вън какви сме. (Учителят пее следните думи:) „Любов ни трябва на живота“ (два пъти). Щом се изменят нашите мисли ще има друго настроение, гамата ще се измени. Всеки ден ще се измени вашата гама. И ще знаете, дали в понижение или в повишение. Някой път ще имате повишение, някой път понижение.

По някой път вие искате пари, парици ви трябват. Хайде да изпеем песента на парите! (Учителят пее следните думи:) „Парички, парички, парички ни трябват. С тях дрешки да си купим.“ Как ще дойдат сега парите? Вие сте чудни. Ето как ще дойдат, тръгнете подир някой богат човек, изучавайте неговия характер. Или някоя богата сестра милионерка, изучавайте характера и. И някой път тя като си изтърве кърпичката, вземете я и и я дайте. Като дадеш на тая сестра три пъти кърпичката, ще и се отвори сърцето. А пък можеш да видиш кърпичката и да кажеш: „Да си я повдигне, колко е небрежна!“ Че тя си изгуби кърпичката, за да се поправят работите ти. Ще и кажеш така: „Моля!“ И ще подадеш кърпичката.

Някой път искате да се скарате. Че скарайте се на свят. Някой път гледам, че не се карате музикално. (Учителят пее следните думи, като се навежда и се вдига:) „Знаеш ли какво имам да ти кажа? Само да ме послушаш.“ Най-първо ще се освободите от стария живот. От мисълта, че сте вече на 50, 60 години. На 50 години, като станеш, ти си вече човек, можеш да мислиш. На 60 години знаеш илюзиите на света и ставаш умен. А пък на 70 години, почваш вече поезия да пишеш. На 80 години вече се занимаваш с обществените работи. На 80 години ти си станал философ. На 90 години учиш богословие. На 100 години държиш първите лекции по богословие. На 110 години говориш за онзи свят, а пък на 120 години си купуваш билет и тръгваш за онзи свят.

Та казвам сега, как бихме изпели „Махар Бену“ с първи сопранов глас и с бас.

На този чертеж, ако долните точки отговарят на басовите ноти, то какви ноти от първи глас ще им съответствуват? В баса нещата се събират, акумулират. В баса вложете чувство, а пък в сопрано ще вложиш интензивност. Гласът ви в сопрано трябва да е много звънлив. Колцина можете да вземете долно „сол“? (Няколко души пеят долно „сол“). Вие трябва да се учите да вземете и доста високи ноти, та да засягате три октави. Да влезат няколко тона и от третата октава. Щом имате тонове от трите октави, вие вече [може] да функционирате в трите свята.

Трябва да знаете как да пеете на ухото. Когато пееш можеш музикално да погладиш и ухото си. Отде ще започнеш? Как ще гладиш ухото си? (Учителят изпява октавата, на ушния ръб на лявото ухо с пръстите на лявата ръка.) Почва се от горния край на ушния ръб и се върви надолу, като се стигне до долния ръб на ухото и после се извива нагоре до средната вътрешна издатина, там е горно „до“. Сега да направим упражнението с вас. Изпейте октавата или стълбицата като движите пръстите си по показания начин.

Сега можете, ако искате, да оправите и веждите си. Къде се намират тоновете по веждите? Те се намират в разни места, според състоянието. Най-първо веждите вървят по тая линия – „A“. Щом станете сприхави, то веждите вървят по линия „B“ или „C“.

Ние сме дошли на земята и се приготовляваме за невидимия свят. В невидимия свят хората се отличават с изящна музика. Там всички пеят. Като ти говорят, слушаш музика. Те имат съвършенство. Имат милосърдие. И вяра имат. На границата, като те срещнат, ще те облекат. Като отидеш в оня свят всичко, каквото имаш тук, ще го оставиш. Там ще отидеш само с душата си и ще ти дадат дрехи. И като слизаш от небето до земята, на границата пак ще ти снемат всичко и ще те облекат като войник, като редник със своите дрехи на земята. Всички сте имали това състояние. Казваш: „Какво ангелско състояние имах!“ Чувствуваш го. Това е едно състояние, което струва милиони. И после го изгубваш. Не си го изгубил, но пак трябва да се качиш в невидимия свят. И като се качваш в невидимия свят, се подмладяваш. А като почнеш да не се качваш, остаряваш. Та в годината поне веднъж да отидете в невидимия свят. И като станете на 80 години, 80 пъти да сте отишли в невидимия свят.

Всички трябва да се молите един за други или да си мислите добро един за друг. Като срещнете някого, пожелай му добро. За да му пожелаеш доброто, трябва да знаеш с кой тон да започнеш. Ако той се намира в затруднение, в мъчнотии, започни с тона „до“ и веднага той ще се изправи. Ако има спънки в живота и не може да намери пътя, ще му изпеем „до“ и „ре“. Ако не знае каква линия и поведение да вземе, ще му изпеем „ми“. Ако е загазил и няма парици, ще му изпеем „фа“. Ако не знае как да се обхожда с хората, ще му изпеем „сол“. Пък ако не е узрял в поведението си, ще му изпеем „ла“. Ако не знае как да мисли, ще му изпеем „си“. Това ще бъде моето благопожелание. И аз, сутринта, като не мога добре да мисля, започвам веднага със „си“. Я ми дайте „си“! (Всички изпяват „си“.) Няма по-хубаво нещо от това, да владее човек своите способности. Станеш сутринта, ще попееш на веждите си. Тук, при веждите са ред способности. На долния край на челото са способностите, които се отнасят до физическия свят. Малко по-горе по челото има способности, които са във връзка с духовния свят. А на горния край на челото са [способностите, свързани с] Божествения свят. Например някои не разсъждават. Не може да намери връзка между причина и последствие. Искаш, да кажеш нещо и казваш: „Трябва да го кажа правилно.“ За да кажеш правилно, трябва да спазваш известни условия. Ако иска някой да каже някоя дума на английски или френски, трябва да намери някой англичанин или французин, за да чуе правилно произношение. И когато кажеш една дума тя трябва да има определена форма, определено съдържание и определен смисъл. Една дума трябва да има три качества. Ти вземаш един тон и там е същият закон. Той трябва да има определена форма, съдържание и смисъл. Смисъла зависи от броя на трептенията. От тези фини трептения, с които се постигат нещата. Една мисъл, за да бъде Божествена, трябва да има Божествени трептения. Има трептения Божествени, ангелски и човешки. Когато дружиш с хората, ще възприемеш техните трептения. Но щом пееш за духовния свят трябва да имаш трептенията на духовния свят. А пък щом пееш за Божествения свят, трябва да имаш трептенията на Божествения свят. Сърцето върви по един музикален ритъм. В природата има един музикален ритъм. Като си туриш ръката на сърцето, виж има ли сърцето този музикален ритъм. Някой път сърцето бие неправилно. Например, когато се уплаши човек, сърцето бие бързо. То бие бързо, понеже не се контролира. Има един нерв, който излиза от главата и контролира сърцето. И когато този нерв го контролира, то сърцето бие правилно, 72 пъти в минута. А пък щом не го контролира, то може да удари 180 и даже 200 пъти. И някои казват тогаз: „Ще ми се пръсне сърцето.“ При сегашните музикални условия сърцето бие 72 пъти. Седем е мъжки принцип, а пък две е женски принцип. Двете показва мекия елемент. Най-първо в биенето на сърцето още преобладава мъжкия принцип. А пък един ден може сърцето ни да се измени и да бие друго яче. А пък ако сърцето бие 80 пъти, то това не е нормално. Осем е женски принцип, който събира нещата. Щом сърцето ти бие 80 пъти, то ти вземаш повече и даваш по-малко. А пък при 72 вземаш по-малко и даваш повече. Здравословно състояние е, когато даваш повече и вземаш по-малко. Да направим сравнение с шишето, с един извор и едно шише. Ако ти имаш вода в едно шише и даваш повече, то ще остане празно. Но ако имаш извор и даваш изобилно, то е Божествено. Дава извора повече, за да тече повече.

Никога не казвай тази дума – „Аз не мога да пея“. Но кажи: „Не съм се упражнявал да пея. Не, мога!“ Не казвай: „Аз не мога да мисля.“ Но тури една запетая и кажи: „Не, мога да мисля!“ Докато всички не станете музикални, вие мъчно може да се справите със себе си. Някой път е нарушено храносмилането ви. Тогаз не сте музикални. Не преяждай! Вие четете ли хапките си? Знаете ли какво е разположението ви в първата хапка? Веднъж се наяжте музикално. Направете един опит. Това да остане тук между вас. Това е потребно за здравето ви! Така то ще се подобри. Вземи една хапка и изпей и мислено „до“. Вземи друга хапка и изпей и мислено „ре“. После „ми“ и т.н., 20 хапки – 20 тона. Но мислено, а не да те слушат хората. Вътрешно ще пееш. Вземеш хапката, веднага изпей и глътни, изпей и глътни. Поне за една седмица направете този опит, поне веднъж. Много мъчно е да се направи този опит. Той е много скучен. Ще кажеш: „Гладен ще остана докато намеря тона и глътна хапката.“ Но ако така ядете и вземате тоновете при хапките, скоро ще станете певци. Още като видиш хапката, ще намериш тона.

Та казвам сега, с това ще подобрите дишането си. Главно чрез пението, чрез свободното пение се подобряват дробовете и дишането. А пък щом се подобри дишането, човек е вече здрав. Та трябва да се поддържа пението вътре. И поддържайте идеята за пението. Където и да ходиш, поддържай в себе си идеята за пението. Пей за слънцето, за небето, за буболечките, за цветята, за карамфила, за розата. Навсякъде пей! Видиш нещо, мине нещо, ти кажи: „Чакай да му попея.“ После видиш друго нещо, попей и на него. Видиш някое дръвче, попей му на това дръвче. И веднага ще се усмихне живота ти. Пей за цялата природа. И от невидимия свят онези, мощните, като дойдат, ще видят, че вие сте от способните ученици. И ще ви дадат нови дрехи. Пък сега седите със стария живот и казвате: „Не можах да си доям. Малко прегоряло беше яденето.“ Някой казва: „Много сол имаше в яденето.“ Друг казва: „Малко сол имаше. Лукът не е турен добре, бобът не е уврял, доматите не са узрели“ и т.н. Вие вземате доматите и ако може да им изпеете правилно гамата без погрешка, яжте ги. Ако ли не, турете ги настрани. Вземете друг домат и нему пейте. Аз бих лекувал когото и да е от вас, ще му кажа: „Няма да ядеш без да пееш!“ Когато се разболее някой, да пее гамата. Ти ще започнеш с палеца. Тук е волята. Тези три тона на палеца ще създадат волята. Следующите три тона на показалеца ще събудят в тебе благородството. Трите тона на средния пръст ще събудят в тебе справедливостта. После ще почнеш втората октава и ще караш края на малкия пръст. И после пак ще се повърнете назад. Това е упражнението.

Използувайте благата, които Бог ви е дал. Това е новият начин. Направете това упражнение, тези от вас, които са разположени, направете го по свобода. Аз не искам това да го вършите чрез някакви задължения. Ако имате разположение и любов, направете го. Ако не, оставете го настрани.

37 школна лекция

21 юни 1939 година,

София, Изгрев

(На поляната направихме упражненията си.)