(Небето прошарено, времето тихо и хладно)
сряда, 5 часа сутринта
Отче наш
„Изгрява слънцето“
Ще прочета само няколко стиха от 33 глава на Йеремия, 10 и 11 стих. Какво е отношението на тази глава с днешното време? Всички хора са пленници. Заблуждението е там, дето вие мислите, че сте свободни. Вие искате да бъдете щастливи. Искате да бъдете богати, искате да бъдете здрави и умни, но при това положение, в което се намира човек, това е невъзможно. Ако си роб, господарят ще дойде и ще ти вземе това, което имаш. В турско време, всеки 40 години турците правеха бозгунлук. Това, което правеха на евреите в Германия. За избиването на един германец, евреите трябваше да платят едно обезщетение от един милион марки. Та казвам, най-първо трябва да се освободите. При тези условия, при които сега живеете, щастието е невъзможно, богатството е невъзможно, знанието е невъзможно. Временно може. Остаряваш – това е робство. Разболяваш се – това е робство. Безпокоиш се – това е робство. Не знаеш какво да правиш – това е робство. Нямаш условия да работиш – това е робство. Не ти стига ума – това е робство. Някой път, проблесне някоя мисъл, дойде едно малко разположение, и то пак се изгуби. Сега казвам, трябва да имате един метод, по който да се освободите. Вие сега може да казвате: „Аз съм свободен.“ Вие имате идеята за свободата, но не сте в една земя, която е свободна. Ти казваш: „Аз съм свободен.“ Един англичанин, който дойде в България, в Англия може да е свободен, но в България не е свободен. Или ако отиде проповедник в Америка, не е свободен. Колко проповедници, които отиват да проповядват на езичниците, бяха изядени от тях. Веднъж слушах, когато разправяше един американец за канибалите. Преди него те са изяли десетина проповедници, но него не са го изяли. Него не са могли да изядат. Някой казва: „Както каже Господ.“ Всички други проповедници, които бяха изядени от канибалите, казвали на канибалите: „Вие идете да ни изядете.“ А този американец разправя своите опитности. Той им казвал: „Аз не искам да ме изядете.“ И те седят канибалите около него. И той ги гледа строго. И те стоят настрани. Те цъкали със зъби, но той ги респектирал.
И вас сега ви ядат. Някому изяли крак, някому лакета, някому врата. Че всяка една болест аз я считам за изяждане. Някого го заболява главата. Какви ли не работи не стават, защото сте в един свят, който не е свободен. Законите, които съществуват са привидни закони. Не е един закон, на който можеш да разчиташ. Това е един временен порядък. Това са временни закони. Сега вземете това за разсъждение, това не е за обезсърчение, но обстановката, в която живеем, мястото, в което живеем, не е още организирано. Един ми разправя, че са ходили на опера. Българинът казва: „Опера.“ Аз му казвам: „Аз съм гледал много опери на жабите.“ Аз съм гледал опера на жабите. Жабата е артист. Като пее, тя се движи. Значи, с движенията пее. Че оперните движения жабите са ги знаели преди хиляди години. Техните кряскания са с движения. Едната пее и другата отговаря. И всички ходят, движат се. Цяло изкуство е това. Сега ние мислим за тези опери тук. Тепърва има да учим от тях. После, има опери у птиците. После, опери има и у кучетата. Като лае кучето, оперно лае. Движи си опашката. И казва: „Къде отиваш? От къде минаваш? На къде?“ Артист е той! Ти като не знаеш това нещо, си казваш: „Защо лае?“ То казва: „Аз съм артист. Кой ти позволи да минаваш от тук? Къде отиваш?“ Някой ще каже: „Много понижаваш това изкуство.“ Казвам, вие ще благодарите на жабите, които бяха пионери на оперното изкуство! Ще благодарите и на птиците, които бяха пионери. Вие казвате: „Това е една жаба.“ Жабата има да разреши един важен въпрос, понеже минава от едно състояние в друго. Тя е в преходно състояние. Тя е в едно преходно състояние между водата и сушата. И затова е земноводно животно. Живее във водата и в сушата. И цялото човечество са земноводни. Че светът е вода. Желанията са вода. А онзи, добрият живот е суша, на която трябва да излезнат хората. И вие по някой път, по някоя необходимост сте ту на водата, ту на сушата – и в двата свята. Не е лошо. Жабата едновременно има образувани хриле и дробове. Нашите стари възгледи са хрилете, а пък новите възгледи, които имаме, са дробовете. Ние искаме да влезем в Божествения свят. Това са дробовете. Ше минем в друга една форма. Дробовете са създадени вече съобразно с духовния свят. Човек има на разположение една по-фина материя, с която може да създаде онези по-фини неща, които му са потребни. Сега вие трябва да имате един метод.
Аз ви говоря за музиката. Музиката е изкуство на ангелите. То е изкуство, с което човек може да се подигне. Аз нося тук една цигулка. Това не е онзи инструмент, който ангелите имат. Ние имаме тук копиране, копирни инструменти. Имате арфа. Тя е инволюционен инструмент. Отвесно са поставени струните. И се свири с ръце. Сега имате пиано, което е в хоризонтално положение. Същото е и за цигулката и китарата. Това показва, че ние сме дошли до едно положение на приготовление да поемем един път на повръщане назад. Не назад, а повръщане нагоре. Слизане надолу и възлизане на горе.
И всеки един от вас има по един инструмент, в гърлото си. И вашето бъдеще зависи от вашия ларингс, помнете това! Писанието казва: „Зависи от езика ти.“ А пък езикът е свързан с мисълта. Значи зависи от пението, зависи от говоренето, зависи от мисълта ти, от чувствата ти и зависи от постъпките ти. Постъпките, това е външната страна, формата. А пък чувствата, това е съдържанието. Да чувствуваш, това е нужда. Да постъпваш, това е музика. Да мислиш, това е музика. Това трябва да се изрази чрез твоя ларингс. Ако вашият ларингс не е така пластичен, за да може да образува тези ситни трептения, как ще може да пеете добре? Защото една мисъл, за да бъде силна тя трябва да се изрази чрез някои си трептения от вън, чрез органи. И вие постоянно трябва да се молите, за да благослови Господ езика ви. Три пъти на ден трябва да се молите на Бога, за да благослови Господ гърлото ви. За да знаете как да пеете. Че плачът е музика. Аз не съм виждал някой да плаче музикално. Пред мене мнозина са плакали. Дойде и порони сълзи. Но за да порони сълзи трябва да има съдържание. Защото ако плачът не е музикален, сълзите горят. Сълзите без музика горят. Сълзите с музика благославят. То е едно голямо благословение, когато сълзите падат музикално. Сега във вас седи идеята да поживеете на земята. Как се живее на земята? Ти на земята можеш да живееш като роб. А можеш да живееш и като свободен. Като роб, тебе те очакват най-големи изпитания, нищо повече. Но казвам, защо е така? Защото си роб. „Защо съм роб?“ – Защото не мислиш. – „Защо съм роб?“ – Защото не обичаш. „Защо съм роб?“ – Защото не постъпваш добре. Когато Бог създаде земята каква е била първата форма? Казано е: „В начало Бог създаде небето и земята.“ Не можем да знаем каква е била първата форма. Имаме известна представа за някого, но нямаме една определена форма. Писанието казва: „Земята беше неустроена.“ И казва се: „Бог каза, да бъде виделина. И стана виделина.“ Виделината беше първата форма, която се явява в творческия приницип. И щом се яви виделината, нещата стават ясни. Във вас трябва да започне този процес. Първата форма била виделината. Тя е мярката. Първата форма е мярка, с която може да мерите всичко. (Учителят показа цигулката.) Тук има този инструмент. Това е една мярка за музиката, с която мярка се мери, но тези мерки не са точни.
Вземете аритметиката. Ако делите 3, на колко може да го делите? Може да го делите на себе си. А пък всичко, което делите на себе си дава единица. Числото 5 ако го делите на себе си ще даде единица. Три или пет или две, ако делите на себе си, все дават единица. Четири на колко може да се дели? Четири, ако го делите на себе си, дава единица, ако го делите на 2, дава 2. Шест се дели на 6, 2 и на 3. Добре. Числата, които се делят на себе си, дават единица. А число, което се дели на единица, дава себе си. Четири делено на четири дава единица, но пет делено на единица, дава пет. Следователно, единицата в дадения случай е мярката на едно число, което се дели на себе си. Затова е казано, че човек трябва да познае себе си. Той сам е мярката за себе си. Ако се сравнява с другите хора, това не е уместно. Ако речете да се сравнявате с другите хора, за да се изправите, то е труден този въпрос. Всеки човек е мярка за себе си. И ако вземеш друг човек за мярка на себе си, ти ще паднеш в погрешка. Тогаз трябва да пазите слудующия закон: Единицата, едното съдържа всичко в себе си. Но едното е и във всичко! Всички са в едното и едното е във всички. Значи, ще съзнаваш, че Божествената мярка е вътре в тебе. Ще съзнаваш две състояния, две положения: Ти си в Бога и Бог е вътре в тебе. То са две различни състояния. Когато ти си в Бога, какво трябва да правиш? И когато Бог е вътре в тебе, какво трябва да правиш? Когато ти си в Бога, Бог ще се грижи за тебе. А пък когато Бог е в тебе, ти ще помислиш за Него! А пък когато ти си в Бога, Той промишлява за тебе. И когато Той е във вас, как Той промишлява за вас? Каква разлика има? Разликата седи в това, когато дойде в тебе и ти не промишляваш за Него, това показва, ти си много беден човек, не си работил. И Господ пак трябва да ти носи храна на тебе като на готованец. И на готово да ядеш и да пиеш. Ти казваш: „Благодарим на Бога, защото ако не дойде Бог, ще измрем гладни!“ Щом дойде Бог във вас, ти благодари на Него, че има какво да работиш. Мислите ли, че един баща, който дойде при сина си и види, че син му постоянно се нуждае от средствата на баща си, как ще погледне баща му? Че ако един баща прати сина си 10 години да се учи в някой университет и след 10 години се връща и не знае толкова, колкото малкия си брат, не е научил нищо в университета, защото постоянно е ходил. Ходил е на опери, театър, на забавление. Пил е разни ликьори. Разбира формите на всички палта, дрехи, обуща, ризи. Возил се е по железниците. Баща му ще му каже: „Синко, кажи си знанието, какво знаеш?“ Онзи разправя за железниците. „Я попей“, му казва бащата. Синът не знае. Бащата казва: „Я ми посвири!“ Онзи не знае. Казва му: „Я пиши на френски!“ Онзи не знае да пише на френски. Много мъчно се пише правилно на френски и на английски. Не е както български, както го говориш, така го и пишеш. Има едно учение, което казва: „По благодат сме спасени.“ На онзи свят има угощение, хубаво, но след всяко угощение има работа. Ако влезете в невидимия свят, ще ви дадат работа. Какво ще работите? В този свят казвате, че ще обръщате грешниците, ще им казвате да повярват в Господа. Но в онзи свят всички вярват в Господа. Какво ще проповядваш? Вие тук им казвате: „Ще четете Библията!“ Те в онзи свят имат по-голяма Библия. Какво ново ще им занесеш в онзи свят? Поне да бъдете готови, като влезете в онзи свят, да разберете как да се ползувате. Да имате способността да се учите. Например като влезеш в едно музикално училище, вие учите земната музика. В онзи свят за земната музика няма какво да разправяте. Какво сте пели на земята, ще го оставите настрана. Новата музика седи в това, като имаш една болест, и като и запееш само няколко акорди, тя изчезва. Като имаш смущение и като изпееш една песен, то изчезва. Имаш тъмнина в съзнанието и като запееш, всичко да изчезне. Сега току идват и ми разправят, кой как учи музика. Всеки учи музиката както я е разбрал. Сегашната музика е цяла една наука. Аз виждам в музиката хиляди поколения, хиляди хора, които са учили, имат резултат. Моите почитания към този резултат. Но в бъдеще има други области на музиката, които трябва да се изучават. Това, което знаем, трябва да го приложим в музиката. Младите употребяват музиката докато са млади. И като остареят не я учат вече. А жабата пее докато умре! И старите жаби пеят. И повече пеят старите жаби. И жабата, която престане да пее умира. И птицата, която престане да пее и тя умира. Умира, понеже влиза в един по-висш свят. Писанието казва: „Бог казал на Адама: В който ден ядеш от този плод, ще умреш!“ Т.е. ще влезеш в един по-висш свят. И Адам загуби своята свобода. Той беше отличен певец, отличен поет, учен човек беше. И като яде от дървото на познаване доброто и злото, той слезе до положението на животно. До тогаз всички животни бяха на това положение, на което са сега хората. Когато Адам слезе, животните слязоха още по-долу, та едвам вървят.
Аз искам да ви поясня от какво зависи щастието. Научете се да изпълнявате Волята Божия. Бог живее в нас и ни наблюдава. Но не ни прави никакви забележки. Той живее в нас и ни наблюдава. Като мислиш, чувствуваш и постъпваш, Той те наблюдава и казва: „Тази мисъл не е такава, каквато трябва да бъде, това чувство не е такова, тая постъпка не е такава, каквато трябва“. Ти се оправдаваш и казваш: „Условията не са такива, онези хора не са такива.“ Бог ти казва, че тази постъпка не е такава, три пъти и млъкне. И като не Го слушаш, дойде кармата. В положението, в което се намирате, трябва да имате стремежа на растението. В растенията най-първо се явяват малки пъпчици и всеки ден стават промени, докато се облекат в цвят и плод. И всеки ден, като станете, трябва да се обличате в една красива, по-хубава форма. И всеки ден по-хубава форма. И всеки ден трябва да имате подобрение в мислите, чувствата и постъпките си.
Та казвам, ако вървим по начините на старото, ще дойде обезсърчението. Обезсърчението произтича от онези еднообразни методи на човешката мисъл. Животните са активни само когато са гладни. Гладът е голям стимул. Той е закон за тях. Щом дойде гладът, те махат опашки, наблюдават, и щом се наядат, турят си главата до опашката и си легнат, почиват си и отиват в другия свят. Има някои слушатели в големи събрания, най-малко стотина души има в такива събрания, които спят. Защо спят? Знаете ли причината? Когато хората сядат неестествено, тогава могат да заспят. Някой човек заспива, понеже влиянията на окръжающата среда са толкова тежки, че той не може да ги понесе. И трябва да излезе и да се качи в другия свят, за да диша малко по-свободно. Аз ви давам един друг пример. Една млада мома, която седи тук и спи във време на една реч, може би речта да не е интересна. Не че не е интересна, но не съответствува на нейната нервна система. Тя не може да възприеме нейните трептения. Но ако при младата мома турите от двете и страни двама красиви момци, тя ще спи ли? Ще се ококори.
Та казвам, аз ще преведа един друг пример за това сънно състояние. Този пример е от Варна. Това става в евангелската църква. Бащата и синът посещават събранието, но синът, младото момче на 16–17 години, като влезе винаги спи, не го интересува. Проповедникът разправя, разправя от Стария завет за неща, които не го интересуват. Баща му казва: „Защо заспа?“ Синът казва: „Някой дявол дойде и ме натиска.“ Бащата отговаря: „Как те натиска? Ти трябва да имаш воля.“ Един ден синът се ококорил и слуша проповедника, а бащата спи. Бащата се мъчи, иска да дигне очи и не може. А пък синът е ококорен. Синът пита бащата: „Татко защо спа?“ Бащата казва: „Твоят дявол дойде у мене.“ Ние не сме за дяволите да ходят от един човек в друг. Хората някой път не могат да слушат, понеже са уморени от живота.Всички хора са уморени. Нервната им система е уморена. Някой е уморен, не си доспал. Децата не влизат в положението на баща си и майка си.
Песента е едно средство, за да се отморите. Не да станете певци, но това благо, което ви е дадено, трябва да го употребите за себе си. Някой път мислите за вашето гърло. Аз бих желал, като почнете да говорите, да ви познаят и да кажат: „Този човек има друг глас!“ Като почнете да говорите и в думите да се отличавате! Това е желанието. Не мое желание. Това е желанието на Бога! Бог изисква от онзи инструмент, който ни е дал, да пеем с него. Но за да пеем трябва да имаме една светла мисъл, едно светло чувство и една силна воля. Бог изисква всички от Новото Учение или в Божественото учение да бъдат със светла мисъл. Светът да бъде отворен за тях. И всички да бъдат с топло сърце, за да могат да се развиват, да могат да растат. И всички да бъдат силни, да направят всички, каквото те желаят. Без сила ти не можеш да правиш каквото желаеш. Без светлина, ти не можеш да имаш посока на движение. И без топлина не можеш да растеш. Ти казваш: „Защо трябва да обичам някой човек?“ Трябва да обичаш, за да се стоплиш. И ако не можете да растете, причината е в окръжающата среда. И ако някой в света се спъва, то му светни със своята мисъл. В тъмната нощ всеки може да свети на този и онзи. И всеки със своята печка трябва да даде на този и онзи топлина. И всеки, със своята сила, трябва да даде помощ на по-слабия. Сега аз не искам вие да мислите, че не знаете. Сравнително вие знаете много повече отколкото в света знаят. И сега вие знаете много повече отколкото в миналото са знаели. Но пред вас седи едно бъдеще. Днес пак трябва да се придобие едно знание и трябва да се приложи. Какво ни трябва днес в този хубав ден? В този хубав ден, най-хубаво рисувай, пиши хубаво, гради хубаво, яж хубаво, всичко, каквото направите, хубаво да го направите. Яденето да бъде хубаво. Хубаво да си турите шапката, дрехите и като излезете вън от къщи да кажете усмихнат: „Довиждане!“ А пък другият да каже: „Бог да бъде с тебе! Благословението Божие да бъде с тебе!“ И децата да кажат така. А пък сега, бащата излиза, а жената и децата са недоволни. И той казва: „Какво ще се прави днес?“
Любовта е път на живота. Там, дето има Любов, има Светлина. А там, дето има Светлина, има и Топлина. А там, дето има Топлина, има и сила. Или друго яче казано: там, дето е почнала да действува Любовта, почва да действува и Мъдростта. И там, дето Мъдростта действува, по необходимост идват и Истината и Свободата. Не само да мислите. В мислево отношение има доста прогрес във вас. И в духовно отношение има голям прогрес. Но на физическото поле имате малък резултат. В силата сте слаби. Като дойде до изпълнението на някои работи сте слаби. И знаете ли, у българите има една поговорка: „Малките камъчета прекатурват колата.“ Аз се чудя, как може едно малко камъче да катури колата. Това е вярно в друг смисъл. Една малка искрица, турена на една бомба може не да катури колата, но може да хвърли цяла къща във въздуха. Една малка думичка, казана, знаете ли какво може да направи? Целия свят може да прекатури, всички хора да ги раздели на два лагера. Една малка погрешка във вашия ум може да обърне целия ви ум. Една малка погрешка във вашите чувства, може да обърне наопаки сърцето ви. Една малка погрешка във волята ви, може да преобърне цялата ви воля наопаки. Не отнасяйте нещата сега до другите хора, но към самите вас. Една малка погрешка в ума ви, веднага я поправи, понеже иначе твоята кола ще се прекатури най-първо. И най-малката погрешка в сърцето ви, я поправи, иначе ще се катури колата ви. Като се обърне колата ви, другите хора ще дойдат и ще я направят. Но ще кажат: „Половин час ни взе, докато направим колата му.“
Сега имахте ли някаква задача дадена? Определихте ли се на категории? Кой към коя нота спада сега? Кои са за напрежението? Нали имаме напрежение – „до“, движение – „ре“, после „ми“ – мисълта и пр.
Кой каква професия и служба е избрал? „Фа“ са търговците, въртележката. Определете се на категории и като дойдете, насяйдайте според музикалните тонове. Да има група – „до“, група – „ре“, на „ми“, на „фа“, на „сол“ и прочие. Така се наредете временно според тези групи, а после пак си дръжте вашите места. Често, аз като ви говоря, виждам едно нещо във вас, всякога когато ви говоря, в ума ви седи следующето – това е сега неприложимо. Не туряй тази мисъл в ума си. Това е една спънка. Вие казвате: „Това не мога да го направя!“ Не казвай, че не можеш да го направиш. Не туряй препятствие. Ти казваш: „Това е невъзможно. Не му е сега времето.“ Времето му е сега! Понеже, ако ти не можеш да го направиш, след тебе има друг, който ще го направи. Не туряй препятствие, понеже като дойде след тебе друг и той ще каже: „Не мога да го направя.“ И така ще спънеш най-малко десет хиляди души. Ти не казвай, че не можеш да го направиш. Не се спъвай. Ти казваш: „Трябва да се носят тези страдания.“ Не е въпрос за носене на страданията, но въпрос е да решаваме задачите на страданието. Трябва правилно да разрешаваме задачите. Не като товар. Но страданието си има причини. Отмахнете причините и заместете страданието с друго. Страданията са корените. Турете горе стъбло и цветове и веднага горчивите сокове на корените ще се превърнат горе на сладки плодове.
Сега да попеем малко. Аз когато свиря, някой път, взема ми цяла седмица, за да се чистя от музикалната кал. Знаете ли каква кал има в музиката? Човек като пее може да се окаля. (Учителят извади цигулката.) Все ви е страх от музикалната кал. Някой път по-хубаво е човек да се окаля. (Направи се следното упражнение:) Хванете с палеца и показалеца на дясната ръка палеца на лявата ръка и изпейте „до“. После със същите два пръста на дясната ръка хванете показалеца на лявата ръка и пак изпейте „до“, по същия начин хванете средния пръст на лявата ръка и пак изпейте „до“. По същия начин хванете безименния и малкия пръст на лявата ръка и изпейте До. Грамадна разлика има между тези пръсти. Палецът е основния тон До, на който е построена мажорната гама. И всички други пръсти са все До, но при палеца имате мярката. Палецът представлява Божественото. В показалеца е благородството на душата. Средният пръст е тона на страведливостта. Слънчевият пръст е основния тон на красотата. В малкия пръст е основният тон на търговията, на взимане-даване. Лявата ръка е построена както жената е построена. В лявата имате До минор, а в дясната имате До мажор. Мъжът е построен на До мажор. А пък жената е построена на До минор. Ако пееш До минор, това има връзка с лявата ръка, а пък ако пееш До мажор – с дясната ръка. Една песен се пее в мажорна и в минорна гама. Каква е идеята? Ето каква е идеята. Мажорната гама представлява едно движение нагоре. Въздухът там е чист, водата е чиста. А пък До мажор [вероятно „минор“] е долината, дето трябва да се копае, да се оре. Ако искаш плодове, ще слезеш в До мажор [вероятно „минор“], а пък ако искаш чистия въздух, чистата мисъл, поетичното изкуство, ще идеш в До мажор. Следователно, когато мъжът отива нагоре, жената трябва да отива надолу. Когато мъжът отива надолу, жената трябва да отива нагоре. Или друго яче казано, сърцето е построено по До минор, а пък ума по До мажор. То е мъжкия елемент. Сърцето е в минорната система, а пък умът е в мажорната система. Сега защо е така? Мога да ви кажа коя е причината. И по-добре, че е така, отколкото ако е друго яче. Ако направиш сърцето мажорно, какво ще бъде? Знаете ли какво ще стане? Къщата ще се обърне с главата надолу. Ако пък направите умът минорен, вие ще обърнете пак къщата. Ако искате да направите къщата, ще турите До мажор в ума и До минор в сърцето. Ние сега искаме да обърнем и да дадем една друга насока. Казваме: „Човек не трябва да мисли толкова оптимистически. Той не разбира още живота. То така се говори, но не разбира жовота.“ Че кой живот не разбира? Че това не е животът, който хората живеят. Животът е един творчески принцип. Като влезеш в живота, там има светла мисъл, има светло чувство и има сила. Има постижение, богатство, всичко има в живота. Този живот е идеала. А пък този живот, който сега живеем, е робство. Ние сега искаме да се освободим от живота на робството.
Каква песен искате сега да изпеем, кажете. Вие ще ме учите сега. Я ми изпейте „Киамет“! (Всички пеят „Киамет“) Да ви преведа сега думите на тази песен, но не в истинския смисъл: „Земята се изора, нивата се посея, житото израстна и три месеца вода не е капнало. Нивата пожълтя, овците блеят, говедата реват.“ – Защо? Защото е суша. Коя гама е туй? (Учителят пее „Киамет“ и всички пеят заедно с него.) Тая песен трябва да се пее за разрешение на мъчнотиите, за да излезеш от безизходното положение. Тази песен е музикалното разрешение, за да излезеш от основните мъчнотии. Българинът така е пял „Киамет“: (Учителят свири народен мотив). Този мотив казва: „Няма разрешение на въпроса.“ (Учителят пее и свири народен мотив.) Какво разрешение има в това? Започва добре, че хубаво е било. Много добре започва, но всичко това хубаво изчезва. Това е идеята на този народен мотив. Но как ще добиеш това, което е изчезнало? Защото щом излезеш от „до“, понеже там има напрежение, ти не можеш да минеш в движение, ще мислиш музикално. Ти си имал напрежение. Във всяка една посока това напрежение действува. Сега трябва да преминеш в една хармонична форма.
От До мажор ще минеш в Ми, в терца. Ако вземеш „ми“ правилно, това е основния тон на движението, което разрешава мъчнотиите. Ако го вземеш правилно, ще се разрешат мъчнотиите. Ако ли не, не ще се разрешат. Втори път ще продължим за музиката и за нейното приложение.
Добрата молитва
„До“ е напрежение и разрешение. И като дойде разрешението, тогаз напрежението остава вътре.
6 часа сутринта
35 школна лекция
7 юни 1939 година,
София, Изгрев
(Вън направихме паневритмичните упражнения.)
|
