Силата на човека

Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Размишление

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея. Тя е краят на един живот, на който се дава счет. Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи. И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи. Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът. Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.

Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение. Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи. Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне? Ама някой ти задигнал телта. Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта? Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.

Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието. Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията. Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам и, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе. По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си. И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.

Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие. Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза. И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола. Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта? – Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.

Сега изводът какъв е? Ти търсиш една мисъл. Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.

Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен. И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.

Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му. Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината. „И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести. Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви! Но законът се нарушава. Ти си пристъпил своето обещание.

Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата. Така разбираха евреите съботата. Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители. Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво. Ще се мре. Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш. Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш. Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш. А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?

Та ще се спреш върху три неща. Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта. Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка. И хора няма да има наоколо. Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство! Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила. Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви. И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.

Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя. И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва и: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия? – Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх. Окото ви да не мигне от страх! Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.

Сега, как Иона трябва да проповядва? Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят. – Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята. – По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят. Има какво да работят.

Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето. Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега! Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение? – Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен. Това е To be, or not to be – да съм или да не съм. Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.

Казвам, новото учение или Божественото учение седи в съзнанието на земята. Да запознаем нашето тяло с живота, да запознаем нашия мозък със светлината и да запознаем нашето сърце с топлината. Това е свободата.

Отче наш

29. Утринно Неделно Слово, държано

на 21 май, 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – леко облачно. Времето – меко и топло.