(Небето ясно, времето меко, свежо и тихо)
сряда, 5 часа сутринта
Отче наш
Коя дума е по-добра: „да чува“ или „да слуша“. Каква е разликата мужду „чувам“ и „слушам“. Ако една песен я чуваш или я слушаш, има разлика. Ако пеем със слушане или ако пеем с чуване, ще има разлика. Човек трябва да излезе от своето статическо положение. От утвърденото положение. Някой казва: „Да се утвърдим!“ Хубаво е човек да се утвърди, но кога? В Америка едно малко дете на 10, 12 години ходило на съживителни събрания и се молило. То казало на баща си: „Татко, пеят, молят се.“ Бащата му казал: „Нека пеят. Те не са утвърдени. Те сега пеят и се молят, за да се утвърдят.“ Детето пита: „Ти защо не пееш и не се молиш?“ – „Аз съм утвърден, няма нужда да пея.“ Веднъж бащата с детето се качили на една малка кола с малко конче и конят се спрял. Детето казало: „Конят се утвърди.“
Когато хората се утвърдят в своите възгледи, те не се мърдат. Хубаво е това, почивка. Не е сега време да се утвърди човек. Защото когато водата се утвърди, тя не тече. Когато въздухът се утвърди, той не се движи. А когато човек се утвърди, той умира. Нека анализираме думата „утвърди“. Като турите запетая между „у“ и „твърдо“, то ще имаме следното значение: като дойдеш до твърдо, в това твърдото трябва да работиш. Това е една почва, върху която трябва да работиш, а не да вземаш качествата на тази твърдост. Казват: „Той е твърд човек.“ Някой казва: „Аз съм мек.“ Сега кое е по-хубаво: да бъде човек твърд или мек? Самия човек, който работи, има твърдост, трябва да има нещо твърдо. Главата му горе е твърда, външността на главата, а пък вътрешността е мека. Но, ако цялата глава стане твърда? Та и в религиозно отношение казват: „Да се утвърди човек.“ Но, да се утвърди само повърхността. Казват за някого: „Той се е утвърдил вече.“
За пението трябва едно знание. На всинца ви трябва повече знание. Например, каква е мярката ви на морала? Например, имате сегашния морал. С какво ще определиш дали нещо е морално или не е морално. Има мярка за това. Вземете кой да е речник и ще ви кажат какво нещо е морал. Но каква е вашата мярка? Казват: „Да обичаме!“ Каква е мярката за обичта? Казват: „Да имаме истината!“ – Каква е мярката за истината? Все таки трябва да имаме една мярка. И тази мярка трябва да е постоянна. Сега запример, как ще познаете дали един човек се приближава към вас или се отдалечава от вас? Ако той е в пространството, ако едно тяло се движи към вас и ако няма с какво да го сравнявате, вие не може да схванете дали се приближава към вас или не. Ако има други неща, тогаз ще забележите това. Когато се приближава това тяло при вас, то става по-голямо, а пък когато се отдалечава, то става по-малко. Това е външната страна. Една мисъл, ако е разбрана за вас, ако я разбирате тая мисъл трябва да се постави в известна форма, в известна обстановка, за да ви бъде ясно. Сега, за да разбере човек нещо, трябва да мисли. Човек не може да пее, ако той не мисли. Човек не може да пее, ако не чувствува и човек не може да пее, ако не постъпва, ако няма никакво движение. Той трябва да направи някакво движение. Например ти не можеш да пееш ако не направиш някакво движение, ако не знаеш как да контролираш ларинкса. Ако си натиснеш надолу главата, за да не дишаш, тогава как ще пееш? Значи, ще вземеш една изправена поза. Някой път хората си дигат очите нагоре, към Господа. Не, ще намериш един прав ъгъл. Ларинкса ти трябва да бъде отвесен. Мозъка ти трябва да бъде отвесен, сърдцето трябва да бъде отвесно. И волята ти и тя трябва да бъде отвесна, за да пееш. Това сега е пак неразбрано – изразът отвесен.
Та казвам, когато пееш и ако пението не внася нещо в тебе, това не е пеене. Ти не пееш, някой път и чакаш вдъхновение, за да пееш. Ако ще чакаш вдъхновение, за да пееш, тогаз причината е външна. Ако пък пееш и ако слушаш вътре, за да смениш твоето състояние, тогаз пението е отворено. Външно може да пееш механически. Механическото пение зависи от някой външен, повечето материален подтик. Който и да е певец може да пее щом му платиш хиляда лева, 10 хиляди лева. Тогава той се вдъхновява и пее. А пък онези певци, които са родени и са пратени на земята и те пеят, но те могат да пеят и без пари. Казвам сега: колко души от вас, като пеете на една болест, тя да може да се укроти малко? Като ви боли крака, болестта е като един турски делибашия. Болестта е делибашия. Та като и пееш, тя да се укроти. Как бихте пели на една болест? Вие като пеете, в пението има трептения. Зависи какви са трептенията на пението, дали са от ситните или от едрите трептения. Ако пеете на едро, нищо няма да получите. Трябва да бъдат от най-дребните трептения. И като влезат, те разрушават и премахват всичките препятствия. Има някои състояния, които се твърди и трептенията на песента, нейните вълни проникват и ти след време ще усетиш едно вътрешно разположение. Сега пението не е едно чувство. Пението е една способност. И то една от способностите, която уравновесява нещата. Пението е уравновесителна сила. И е поставено почти до външните граници на човешкото чело. Образува се един цял кръг. Та казвам, тя е една от спомагателните способности. Неразположението на човека произтича не от неговата мисъл, а от неговите чувства. Неразположението произтича винаги от чувствата. Ти може да си неразположен, че не си ял. Ти искаш да ядеш. Яденето почти е наблизо до умствения свят. Или искаш да имаш приятел. Приятелството е едно чувство. То не е способност. Това не произтича от твоя ум. Трябва да правите разлика. Ти казваш: „Аз мисля, че имам приятел.“ Ти мислиш, че е умствена способност приятелството. Не. То е едно чувство. Та най-първо трябва да се стремите да развивате вашата способност. В пението ти ще се учиш да пееш, да развиваш своите способности. Защото пението става като основа за развиването на някои други способности в човека. Младите, когато пеят, защо пеят? За да се харесат. А пък които са остарели и няма кому да се харесат, те не искат да пеят. Старостта е вече едно качество или едно последствие или едно явление на физическия свят. Тук на земята си остарял, а пък в духовния свят, ти едва сега си млад, трябва да пееш сега. Ако не пееш за физическия свят, ще пееш за духовния. И ако в духовния свят си остарял, в Божествения свят си млад. И ще пееш за Божествения свят. Ако си старт във физичестия свят, пей за сърдцето си. Ако и там си остарял, пей за ума си. Сърдцето представлява духовния свят, умът представлява Божествения свят. Физическите неща, добре разбрани, стават духовни. Физическият свят, добре разбран, става духовен. Духовното, добре разбрано, става Божествено. А пък Божественото, добре разбрано, става физическо. Изявява се вече Божественото, това което е непонятно, става понятно, достъпно, близо до вас. В дадения случай Божественият свят е подобен на физическия. Когато Божественият свят е станал близък, понятен, той е станал физически.
Та казвам сега, колко песни имаме днес за пение, като задача за днес? Три песни: „Махар Бену“, „Давай, давай“ и „Иде, иде“. Махар е Този, Който слиза. Той носи всички тягости. Махар значи: Натовареният с всички тягости на света, Този, Който носи всички тяжести в света. Махар значи: Този, Който слиза и Който се изявява. Ти, за да пееш, трябва да разбереш идеята. Иначе не можеш да пееш. Като разбереш идеята можеш да пееш добре думата Махар. А пък Бену е Този, Който въздига нещата, възкресява ги, възрастява ги. Значи дава красота, облича ги, благославя ги. Махар е Този Великия, Който носи тяжестите на цялото битие, а пък Бену е Който дава живот, украшение, утешение на всичко. Ако не разбираш, нищо няма да получиш. А пък ако се спреш по закона на интуицията, пак ще схванеш от самите слогове, как трябва да се пее. На български „Ма“ е много силен слог. Казваме: „ма ма“. Какво значи „мама“? – Тая, която обгръща, която носи тяжестите. А пък Бену – как се разлага? „Ба“ – бащата. Майката и бащата имат същите отношения, както думите Махар и Бену. Та когато една идея не е разбрана, то тя не може да се пее лесно. Жената мисли защо е жена. Мъжът мисли защо е мъж. И мислят, че единият има привилегии, а пък другият няма. Единият мисли, че е подтиснат, а пък другият мисли, че е слуга. Те са неразбрани идеи. Най-първо всеки един от вас е едно проявление на Бога, едно благородно проявление. Бог иска да се прояви. И всичките ви страдания произтичат от факта, понеже Бог е едно от най-възвишените и благородни същества. Той няма да дойде да ви кряска, но иска да се прояви. Та когато вие Му въздействувате и не Го слушате и не Го чувате, тогаз идват страданията. А пък, ако Го чувате и слушате, ще дойдат всички радости. Когато ви говори Той, не Го запитвайте, но чувайте и слушайте Го! Ако речеш да Го питаш и се разговаряш с Него, тогаз ти ще загазиш. И каквото Той ти даде, то е за работа вече, то е същественото.
Та казвам, всичките ви страдания идат от нечуването и неслушането. Адам недослуша и Ева недочу. И излязоха от рая. Адам направи една погрешка отвън, а пък Ева направи една погрешка отвътре и вследствие на това и двамата излязоха вън от рая. Та сега ще престанете да правите външна и вътрешна погрешка. Да не правите погрешки в слушането си и в чуването си. Отвън каквото слушате ще го прекарате през разума си, ще разсъждавате. Не ставайте проводници на неверни работи. Често аз слушам да казват за някого: „На стари години той се влюбил.“ Хубаво, какво има? Те мислят, че той е тръгнал по един неестествен път. Ако той на стари години възлюби Бога и започне да живее за Бога и посвети живота си на Бога, тогаз добре. Но ако на стари години той иска да се удовлетвори, да яде пиленца, агънца, пържоли, тогаз ще има големи страдания. Тогаз ще му пати главата. На стари години с ядене няма да се занимаваш. И при това на стари години да не ти окапят зъбите. Инак ще дойде страданието.
Та казвам, ще отделите вашата личност. Вие седите и всички неща ги сравнявате с онова, което сте сега. Но вие не сте мярката. Вие не сте дошли до онова съвършенство. Ти казваш: „Аз имам разбиране и аз имам душа.“ – Че имаш душа, имаш, но до сега ти не си оставил своята душа да се проявява. Казваш: „Аз имам разбиране.“ – Ти имаш разбиране, но пари нямаш. Ти имаш разбиране, но къща нямаш. Имаш разбиране, но болести имаш. Той има разбиране, а пък всичко има, което не му е потребно. Имаш тези неща, които не ти са потребни. Болестите не ни са потребни. Сиромашията не ни е потребна. Безлюбието и то не ни е потребно. Ти казваш: „Аз нямам дарбата да пея.“ – Не че нямаш. По главата има отбелязан знак за пеене, там е турено пението, но ти не се упражняваш. Ти казваш: „Младите да пеят.“ – А пък старите какво трябва да правят? Сега пението не трябва да бъде принудително. Когато искате да пеете, ще помислите малко. За пението трябва да има един вътрешен стимул, а не само едно хубаво разположение. Като помислиш малко ще имаш такъв вътрешен стимул. Щом ти дойде на ум да пееш, ти си близо до пението. Пението е мярка. Щом имаш едно хубаво, нормално настроение тебе ти иде да се изкажеш чрез пение. Щом не пееш, ти си в анормално състояние. Когато искаш да пееш, тогаз животът е дошъл в тебе до нормата. Щом отиваш за една работа с вътрешна песен, ти ще успееш. Щом отиваш на една работа без пение, ти няма да успееш. Щом отиваш за един [билет] без да пееш, няма да спечелиш. Щом отиваш с пение, ще спечелиш. Сега някои от вас направете един опит. Вземете по няколко билета, не по много билети, а само по един и то не от най-големите. Някои от вас свободно направете това за опит. Вземете си по една четвърт билет и вижте, като дойде да се тегли, дали ще пеете или ще се тревожите. Ако се тревожите нищо няма да спечелите. Ако нещо пее вътре във вас, каквото си дал, най-малкото ще си го вземеш. А ако пееш повече, ще го вземеш 10 пъти повече, хиляда пъти повече и т.н. И зависи от степента на пението. Който от вас иска, вземете си билет и направете един опит и ще знаете. Който не е пял, ще има глоба – ще изгубиш лотарията. Който не е пял, ще има 25 лева глоба. Който е пял, приблизително ще си вземе парите, а който е пял малко по-добре ще му дадат повече. Сега няма да хукнете за билети. Ако усещате едно разположение да направите този опит, направете го. Трябва тънко наблюдение. Няма да мълчиш, а ще почнеш да пееш. Ще гледаш като вземеш билета, дали нещо вътре в тебе мълчи – тогаз глобата е дошла. А пък ако нещо вътре в тебе пее, ще спечелиш.
Я, изпейте всички „Махар Бену“. (Всички пеем песента.) Втори път изпейте: Махар – Великият, Който носи тежестите. Бену – Благословенният. Ще видите каква е разликата, когато разбирате и когато не разбирате. Всяка музика, която не разбирате се различава. Не ние да мислим, но да оставим в нас Разумното да мисли. Ще изпеем сега двете думи заедно: Махар Бену. (Учителят пее „Махар Бену Аба“. Тихо, всички пеят същите думи.) Сега къде е разликата в изражението? Ще се спреш вътрешно да схванеш трептенията, онова, което има в песента, което е скрито. В природата има една вътрешна сила, която трябва да възприемеш, защото чрез всяка песен, която пеем, иде едно Божествено благословение. И ако не иде, тогаз е безпредметно. И зависи от следното: Доколкото се отваряш при пението, до толкова благословението ще дойде. И ти ще почувствуваш Божественото благословение както и слънчевите лъчи се приемат от цветята и те се отварят. Онова цвете, което не се отваря, не приема Божието благословение. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата [си].“ На кое место е казано това? (В псалмите.) Давид е имал едно разбиране. Сега, след 2000 години, ние не трябва да имаме по-малко разбиране от него. Той казва: „Пейте и възпявайте Господа в душата си.“ А пък аз казвам: Пейте и възпявайте Господа с Духа си, с душата си, с ума си и със сърдцето си. И всичко във вас, от краката до космите на главата ви, всичко да пее. (Учителят пее думата Махар.) Вземете само това „Ма“. В дадения случай то е това, което слиза. Ти трябва в слизането да бъдеш внимателен, има опасност. Като слизаш надолу има опасност като слизаш да паднеш. Туй показва „А“-то. И същевременно „А“-то показва, че ти така трябва да слизаш с това, което носиш, че туй, което носиш да пази равновесие. А пък „Х“ е закон за успокояване. Там при „Х“ ще получиш това, което трябва. При „Х“ ще имаш един приятен обед, ще се възнаградиш за слизането и за носенето на товара. Като дойдеш до „Х“, ще ти дадат да ядеш. Ако мислим, чувствуваме и постъпваме добре, ние ще имаме добър обед. А пък ако не си мислил, не си чувствувал и постъпвал добре, яденето няма да ти бъде добро. В този ден яденето няма да ти бъде сладко. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш добре, работите ти ще вървят. И от всяка една работа, която вършиш, ще имаш придобивки. След като пеем и не можем да станем здрави, тогава защо пеем? И като пеем и не можем да се освободим от духовната и умствена сиромашия, тогава защо пеем? Има една много лоша умствена сиромашия. Има и една духовна сиромашия. Например седиш и не си духовен. Какво подразбираш под думите, че не си духовен? Щом не си духовен, значи малко светлина и малко топлина имаш, а пък щом нещо не е Божествено, значи малко светлина имаш. Ти казваш: „Нямам сила.“ Значи, не си човек. За да бъде[ш] човек на земята, трябва да имаш сила. За да бъдеш духовен, трябва да имаш топлина. Топлината и добротата вървят заедно. После, за да бъдеш божествен, трябва да имаш светлина. И трябва да бъдеш благ. Всички сега, както мислите, влизате в едно статическо положение. И тогава човек остарява. И не ви интересува нищо. Вие сте остарели без да сте живели. Трябва да се подмладите, за да живеете. Грехота е човек да остарее, без да е живял. Престъпление [е] да остарее човек, без да е живял. Престъпление е следното: Ти приличаш на хартия, на чиста хартия и като дошло едно дете, драскало, драскало глупости по нея, нищо не е писало. И като гледаш, нищо няма вътре. Ти мислиш, че си живял. Това дете, онова дете драскало и ти тръгнеш със заблуждението, че си живял. Не. Да са написани най-хубавите неща в тебе. Как е създаден света? Всички хубави неща, които са написани в Божествения свят, в Духовния свят и във физическия свят, всичко това да е написано на тебе. Да видиш, че си една отлична, добре написана книга. Някой дойде при мене и ме пита: „Кажи ми ти, добър човек ли съм?“ Казвам: „Дайте книгата си!“ Гледам втората глава. Виждам, че е драскана. Казвам: „Не.“ Гледам първата глава. И там няма нищо. После гледам трета глава, четвърта. И най-после на осма глава намирам, там е казано: „Два вола.“ В дванадесета глава казва: „Един апартамент.“ Към 21 глава чета: „Фалирал! Фалимент!“ В 32 глава намирам, че той е излязъл от едно религиозно общество и отишъл в друго. Излязъл от едно верую и влязъл в друго. Но и първото верую не е разбрал и второто не разбира. Това е написано. Ти казваш: „Какъв човек съм?“ Казвам му: „Ти си човек на двата вола. Ти си човек на апартамента.“ Това е. Първото нещо, [в] първата глава да е написан денят, в който Бог те е посетил. В този ден си имал посещение на Бога. Във втората глава е писано, че те е посетил Неговият Дух. В третата глава трябва да е писано, че Неговото Слово те е посетило.В четвъртата глава, че ти си почнал да мислиш за Божията Любов и т.н. И тогаз животът вече има смисъл. Бог ни е посетил. Бог казва: „Светът е създаден за тебе. Всичко това ще го проучаваш.“
Че знаете ли как е създаден вашия първи пръст – показалецът? Той носи историята на Юпитер, голямата планета. Средният пръст носи историята на Сатурн. Третият пръст носи историята на Слънцето, малкият пръст носи историята на Меркурий. Ще кажете: „Къде е историята на земята?“ – Тя е надолу. Земята е най-долното место, до което е слязал човек. И понеже сте на земята, всички хора са станали материалисти и се чудят по кой начин да задигнат от тая материя. Всеки мисли като един пътник, какво да задигне от земята, нещо да занесе в другия свят. А пък то има много големи бирници, които пазят. Трябва да бъдеш много умен и хитър, за да прекараш нещо, като дойде до митницата. Всичко, каквото си взел, ще го вземат, не го дават. Та, целия си живот може да иждивите на земята и като си заминавате от земята, няма да вземете нищо, нито едно камъче. Не мислете, че земята е тъй грешна. Бог създаде земята и тя крие нещо много хубаво. Вие в тайните на земята не сте проникнали. Ходили ли сте вие до центъра на земята? Кой учен човек е слязъл до центъра на земята? Какви тайни са скрити вътре! Вие мислите, че земята в центъра е огън. Не може да бъде огън. Не може да има там разтопени неща. Там налягането е толкоз голямо, че в центъра на земята материята е по-твърда и от най-твърдата стомана. На 6 хиляди километра знаете ли какво е налягането? Има мекотели, които се изваждат от дъното на океана от хиляди метра, от един, два, три километра и като излезат горе се пръскат. Значи, така са приспособени на такова голямо налягане. И ония, които слизат на 2–3 километра вътре в океана, какво налягане имат? Има един уред, с който един учен сега ще прави своите наблюдения. Ще слезе с една сфера до 5 километра дълбочина. И долу било толкова студено, че неговата сфера ще се отоплява с печка и ще си служи с електричество. И ще се стремят да фотографират. Чрез електричество ще осветляват областта. И ще фотографират каквото има скрито в океана.
Та казвам, всички вие живеете в един свят, от който много малко разбирате и имате желание да влезете в духовния свят. И като влезете в духовния свят, вие ще имате същите разбирания, както ги имате тук. Няма да намерите никаква разлика. Ако влезете така, както сега сте подготвени, ще се намерите в едно противоречие. На земята щом ви донесат един колет, ако не знаете този колет как да го разтоварите, какво ще придобиете, както отвън го гледате? Всички неща, които са около нас, са опаковани. Те имат едно вътрешно съдържание, за което нищо не знаем. Един плод е една опаковка. И като го ядем, този плод, тогаз у нас се зароди една идея и почваме да го ценим. Докато не си ял плода, ти не го обичаш. И щом изядеш една круша, ти вече имаш една ясна представа. И колкото по-хубава е крушата, толкова по-хубаво понятие имаш в себе си.
Сега да изпеем втората песен – „Давай, давай“. (Всички пеем „Давай, давай“.) Какво да дадеш? Дойде един човек и му дадеш от свещения огън. Даването означава даване на свещения огън. И този огън, той ще го занесе у дома си. И ще запали огън. И като му идеш на гости, ще намериш неговата стая отоплена и ще има ядене и пиене. А пък, ако не му дадеш от свещения огън, той ще бъде като в северния полюс, вкоченясал. „Давай, давай“ значи – ще му дадеш от свещения огън. И когато казваме, да обичаме един човек, това значи, да му дадеш от свещения огън. И да се запали неговата къща с огъня. На един човек можеш да му дадеш не само хляб, но можеш да му дадеш от свещения огън. Къща, в която огън гори, сиромашия няма. Дето всичко е замръзнало, там идват всички страдания.
Та песента „Давай, давай“ значи да дадеш от свещения огън. Ако можеш да дадеш, то е даване. И онова, което Бог ни е дал, то е свещения огън, който е турил в нас. И от този свещен огън, произтича животът в нас. Любовта е Свещения огън, който се запалва в човешката душа. Да, да! Как вземате „да“? С кой тон започва? (С ла) „Ла“ е зрял плод. Това, което ще дадеш, е узрял плод. „Ла“ е плод на огъня роден. Този плод е бил грян от слънцето. В този духовен свят значи: плод на Божествения огън, него ще дадеш. (Учителят пее само думите „Давай, давай“ с разни мелодии.) Много певци казват: „Остаряхме вече, не можем да пеем.“ Никой от вас не е остарял. Слушайте, не се лъжете, защото още не сте живяли. Не казвайте, че сте остарели. Да влезе във вас подмладяването. Божественото учение подмладява. Първият признак, като вървиш в Божественото учение е че ти ще се подмладиш. Няма да мислиш, че си стар. И ти ще усетиш какво нещо е младостта. И ще протечат всички Божествени енергии през тебе. И ти ще се движиш и ще благодариш на Бога, че си се подмладил.
Та сега, вие всички остарявате, за да се подмладите. Под думата старост разбираме, че вие сте се проявили не така както трябва. Вие сте се проявили така, както един човек, който отива в тропическите места с един дебел кожух. И му става тежко. Кожухът за северния полюс е на местото, а на тропическия пояс не е на место. На нас, които отиваме в Божествения свят, кожуси не ни трябват, но тънки дрехи ще имаме. С онзи дебел кожух как няма да остарееш? Ще се изпотиш 10 пъти. На земята да се потиш е хубаво, но в Божествения свят да се потиш е престъпление. Там няма потене. Там потене са изворите. Там потенето е съвсем друго: изтичат Божиите блага в тебе. Всичко трябва да изтича и да върви. Ти трябва да бъдеш един извор и за себе си да върви той и да тече и другите да се ползуват – жив извор.
Ще оставим за идущата сряда третата песен: „Иде, иде“.
Добрата молитва
6 часа сутринта
„Да благослови Господ Свещения огън на нашите сърдца!“ (три пъти)
31 школна лекция
10 май 1939 година
София, Изгрев
(На поляната направихме упражненията.)
|
