Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще ви прочета само няколко стиха от 19 глава от книгата на Левит, от 1–19 стих.
Духът Божи.
От какво зависи благоденствието на един човек, на едно семейство, на едно общество, на един народ и на цялото човечество?
Във всички векове хората са имали разни възгледи. Някои са вярвали в силата, някои са вярвали в правото. От силата е дошло насилието, а от правото е дошло безправието. Ако е въпрос за сила, природата е доказала вече своята сила. Първоначално, когато светът се е създавал, природата е употребила своята сила. Хората нямат представа, какво количество енергия е изразходвана за създаването на света. Всички учени на миналото, както и съвременните учени със своите теории едва дават бегла представа за онова, което някога е станало и продължава да става в природата. Ние казваме, че настоящето е важно за нас, но в природата няма настояще. Ние живеем все в миналото. Сегашният ни живот не е нищо друго, освен преживявания на стари работи. В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората. Младите остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи. Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби, те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че някоя звезда е хвърлила светлината си от преди сто години, друга от преди петстотин години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата, тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от звездата в този момент, в който ние я виждаме. Има звезди, които стоят на такова далечно разстояние от нас, че ако преди петстотин години биха ни телеграфирали нещо, ние едва днес бихме го приели. Така късно ще пристигне телеграмата от тази звезда до нас. Запример, ако вашият възлюбен е на Сириус и вие му телеграфирате, и телеграмата ви отиде с бързината на светлината, той би получил вашата телеграма едва след три години. Ако той си позволи да отиде малко по-далеч, навярно след сто години ще получи телеграмата и ще ви съобщи, че благополучно е пристигнала при него.
Възгледите на съвременните учени и религиозно хора са крайно ограничени. Някое учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата „воля“ в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т. е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също. Често казвате, че трябва да бъдете разумни, силни. Човек може да бъде силен, само ако е разумен. Ако не е разумен, той ще изгуби силата си. Онези, които са физически силни, разчитат само на силата си, но не и на разумността. Първоначално той мисли, че е силен, но не се минава много време и изгубва силата си. Вземете един богат търговец, индустриалец, който има големи предприятия, има много пари, много подчинени, но един ден започва да онеправдава своите подчинени. Не се минава много време, всички тия негови подчинени, които са около пет-шест хиляди души, се обърнат против него заради насилието, което е приложил спрямо тях. Той се намира в трудно положение. Той се намира в голямо противоречие. [Чудно] е отде се явиха в света отрицателните идеи, отде произлязоха идеите за отричането на разумността в света? Който не разбира смисъла на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи. Подобни идеи са и тия, които отричат съществуването на Бога. Казват за някой човек, че е безбожник. Аз разбирам безбожието другояче. Когато някой казва, че няма Бог в света, според мене, той отрича разумността в света. Тогава вие ще кажете от гледището на безбожниците: „Блажени неразумните, блажени жестокосърдечните,блажени лъжците, блажени крадците и т.н.“ Ако наистина, всички тия хора са блажени, тогава от какво произтичат нещастията в света? Ти не можеш да отречеш реалността, без да създадеш злото в себе си. Даже най-малката отрицателна мисъл, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създаде цяла катастрофа. Те приличат на микробите, които така бързо се размножават, че в 24 часа са в състояние да уморят и най-големия юнак. С размножаването си те произвеждат толкова токсини, отровни вещества, че могат да уморят човека. Какво представят токсините, едни ги разбират, други не ги разбират.
Сега мнозина се питат, има ли бъдещ живот? Аз не обичам да говоря за бъдещето. Като ме питат, дали човек ще живее в бъдеще, аз съм готов по-скоро до го запитам, дали ще умре човек. Нека дойде някой да ми докаже противното на това, което ме пита. Аз питам, има ли бъдеща смърт? Но що се отнася до въпроса, има ли бъдещ живот, или има бъдеща смърт, това ни най-малко не ме интересува. Защо? Защото смъртта съществува благодарение на живота. Тя се храни с трошиците на живота. Животът е богаташ, който разполага, а смъртта е бедняк, който очаква. Тя тук хване една трошица и я изяде, там хване друга и т.н. Всичко, каквото попадне в челюстите на смъртта, тя го изяжда. Та, когато казвате за някого, че смъртта го е грабнала, това показва, че той е паднал от трапезата на изобилието, а смъртта това чака. Кой ви заставя да слезете от трапезата на изобилието? Оставете вашите детински разбирания, разбиранията на буквите, с които сега четете писмата си. В света има три вида азбука, с които човек трябва да си служи. Вие сте започнали вече да четете с първата азбука, с азбуката на физическия свят. Какво означава буквата „А“? Буквата „А“ означава едно начало, което е натоварено с всичките букви. Буквата „А“ показва, че има едно начало, което е създало всичко и това начало държи всичко в себе си. Буквата „Б“ пък показва, че това начало расте нагоре и надолу. Буквата „В“ показва, че това начало се разлиства, пуща листа. Буквата „Г“ показва, че това начало цъфти. Буквата „Д“ показва, че това начало връзва плодове. Буквата „Е“ показва, че тези плодове се ядат. След като се изядат, семките им се посаждат и дават своите плодове. Така мога да продължавам до края на азбуката, но казвам: Като научите азбуката на физическия свят и можете да си служите добре с нея, ще започнете азбуката на духовния свят. За да изучите тази азбука, вие ще станете като малки деца, които започват първо отделение. Учителят ще започне постепенно да ви открива по една буква от азбуката на духовния свят. И после, като научите тази азбука, ще влезете в Божествения свят, дето ще започнете да изучавате азбуката на Божествения свят. И най-големия капацитет или учен, който е живял на земята, като влезе в духовния свят, става малко дете и започва от първата буква. Докато е на физическия свят, той изучава формата на буквата „А“. Като влезе в духовния свят, той започва да изучава съдържанието на буквата „А“ и като влезе в Божествения свят, той започва да изучава смисъла на буквата „А“.
[Възражението], което може да се яви в ума ви е следното: „Дали всичко това е вярно?“ Питам: Това, в което сега вие вярвате, вярно ли е? Сега аз мога да ви попитам, отде идете? Ще кажете, че сте материални същества. Щом сте материални същества, кажете ми, от коя държава идете, на кое пристанище слязохте и с кой параход дойдохте? Ако не сте дошли с параход, с какъв трен дойдохте и на коя гара слязохте? Ще кажете, че вие сте дошли на земята, благодарение на това, че баща ви се е влюбил в майка ви. Не е така, никаква любов няма. Вие се лъжете. Когато един автомобил е направен, любовта била ли е там? Когато се гради една къща, любовта не е там. Това са все търговски сделки. Аз взимам думата „търговски сделки“ в добър смисъл. Аз не говоря отрицателно, но казвам: Животът е реален, само когато е разумен. Щом не е разумен, той е живот на сенки. В сенките не може да има никакво щастие. Там са бързите промени, които стават в света. Съвременното човечество страда, именно, от бързите промени в света. Например, един лист от растението може лесно да пострада, понеже растението е посято отвън, а растенията са големи ленивци. Ако може да се говори за леност, растенията са най-големите ленивци. Едно растение като се залости на едно място, че не можеш да го мръднеш от там. В сто години едно растение ще се премести едва на два метра разстояние и ще мисли, че е ходило много. И след това техните вестници ще пишат, че еди кое си растение се е преместило на два метра разстояние от мястото си, направило е цяла екскурзия, цял поход. Това растение ще разправя, че е минало през големи мъчнотии, през големи препятствия, докато дойде до края на двата метра. Наистина, голяма мъка е това. Голям ум се изисква, докато се преместят корените на едно дърво на два метра разстояние.
Сега да се спрем малко върху растенията. Мнозина казват, че растенията не мислят. От наше гледище растенията не мислят, но от тяхно гледище те мислят. От тяхно гледище ние не мислим. Но от наше гледище ние мислим. Изобщо, каквото човек мисли за растенията, същото растенията мислят за човека. Съвременните хора искат да се поправи света. За да се поправи света, той трябва да се тури на една истинска, а не лъжлива основа. Казвате, че учението, което Мойсей е оставил, е много хубаво. Хубаво е това учение, но ако се прилага с любов. Казвате, че човек не трябва да краде. Така е, но кой човек краде? Само онзи човек краде, който няма любов в себе си. Мойсей казва още, че човек не трябва да лъже. Кой лъже? Който няма любов в себе си. Значи, Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието. Вземете двама млади, които се срещат и се обикнат. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него, тя е готова да напусне баща си и майка си, да се откаже от наследство, да се изложи на всички укори. Обаче, изгуби ли любовта си, тя започва да съжалява, че се е излъгала. Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното в живота, когато изгубят разумното начало. При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо? Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи нескончаеми страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемат нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е и страха, и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Сега, като изучавам човешкия език, много пъти аз се спирам да мисля, какво да кажа и какво да не кажа. Това правя не от страх, а защото искам да чистя езика. В сегашния език хората са създали много лъжливи думи, много лъжливи изречения. Запример, някой казва на друг: „Не те обичам, нямам доверие в теб, ти си говорил лоши работи за мен.“ Това са все отрицателни думи, отрицателни изрази, от които езикът трябва да се очисти. Запример, казвате, че Бог е създал земята, създал е човека, както и всички живи същества по земята. Това е вярно, но има нещо в човека, което Бог не го е създал. Има нещо в човека, създадено от Бога, но има нещо, което не е създадено от Него. Това, именно, трябва да се пречисти, или възпита, или отстрани от Божественото естество на човека. Божественото начало в човека има три качества: разумност, чувствителност и сила. Следователно, кажеш ли на един разумен човек, че не го обичаш, ти си оскърбил Бога в него. Бог, който те е създал, направил е целия свят заради теб, дал ти е възможност свободно да дишаш въздуха, да възприемаш светлината и звуковете, след всичко това, ти се обръщаш към един човек и му казваш, че не го обичаш, че нямаш добро мнение за него и т.н. Защо нямаш добро мнение за него? С какво ние, съвременните хора, сме се отплатили за всичко онова, което сме получили? С какво сме се отплатили за онова щастие, за което има хиляди храмове построени? С нищо не сме се отплатили. Преди две хиляди години Христос дойде на земята и всички тогавашни народи, които Го приеха, се хвалеха със своята култура, като казваха, че само езическите народи се бият. А днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, с изключение на турците и албанците, които не са християни, се въоръжават едни срещу други се бият помежду си. За каква идея се бият те? За някаква Божествена идея ли се бият те? Днес всеки народ се бие за свой личен интерес. Англичаните държат на правото, а германците държат на силата. Но сила без разум фалира и разум без сила фалира. Следователно, дохождаме да стиха, който Христос някога е казал: „Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои.“ Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други – силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всички народи са отражения, проявления на тази страна. Всички народи, англичани, германци, французи, руси, румънци, са проявление на Божествената енергия в света. Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни. И след всичко това искат да потиснат един народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат. Той си има своя функция. Затова аз казвам на българите да не се страхуват, защото те представят черния дроб на човечеството. Всички народи се страхуват да не изчезнат българите, защото с тях заедно ще изчезне и черният дроб. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, храносмилането не може да се извършва. Следователно, ако сгрешат нещо против тях, храносмилането им веднага ще се наруши. Никой народ не знае за себе си, какво място, каква функция заема в Божествения организъм. Запитали един евреин, какво място ще заемат в света. За какво се приготовляват. След като мислил дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: „Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христос.“ Значи евреите се приготовляват да запушат раната на Христос, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т.н. Нека всеки народ си отговори сам на този въпрос. Аз пък казвам: Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ, но всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото не цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон.
Сега аз искам да ви говоря малко, да не се обременявате. Иде сега една велика епоха, иде нещо, което човечеството никога не е преживявало. Като казвам това, вие можете да си представяте света както си представяте рая. Но и за рая хората имат различни представи. Някои си представят рая, от едната страна седи Аврам с бедният Лазар, а от другата страна богатият, който се мъчи в ада и от там се разговарят. Адът и раят са далеч един от друг, но и там има телевизия и радио, с помощта на които си служат и лесно се разговарят и виждат. Засега телевизията е доста напреднала, могат да се виждат предмети на разстояние хиляда километра. Не мислете, че и в ада тези постижения не съществуват. При това, в ада не е толкова лошо, колкото го описват. Праведните хора се интересуват от живота в рая и затова се разговарят с тамошните жители и ги питат, как живеят. И в ада има музика, забавления. Някои си представят, че хората от ада са подложени на някакви външни мъчения. Има мъчения в ада, но те не са външни, те са вътре в самия човек. Това, което мъчи човека, е нещо невидимо. Страданието, мъчението е нещо невидимо. То е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкото тяло. Като говоря, аз поддържам онова, което е, което съществува, а не поддържам онова, което не е и което не съществува. Аз говоря за неща, които зная. – „Ама в какво вярваш, ти?“ – В нищо не вярвам. – „Как така?“ – Че аз виждам нещата, аз живея в това, за което говоря. Защо трябва да вярвам в него? – „Как така?“ – „Ама Христос е живял преди две хиляди години.“ Вие можете да търсите Христа, Който е живял преди две хиляди години, а аз още сега се разговарям с Него. – „Какво ти казва?“ – Той ми казва да кажа на последователите Му, че е жив и да не ходят по гроба, там да Му се кланят, но да живеят Неговото учение, което е учение на любовта. „Кажи им, че не вървят както трябва“. Христос е казал на учениците си: „Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това е казал някога Христос, но ако някой си позволи да каже, че Христос и днес е в света и работи, вие ще кажете, че това е лъжа. Значи, лъжата, в която сега хората живеят, е истина, а самата истина са я обърнали на лъжа. Светът днес се е обърнал с главата надолу. Аз не съм за външния свят. Аз не търся причината за нещастията във външните условия. Външният свят, според както аз го виждам, е Божествен свят. Всичко, което съществува извън нас, е Божествено. Всичко, което чувстваме в себе си, е наше, човешко. Следователно, злото съществува в самите нас, в нашите разбирания. Значи, вътрешният лош живот на човека покваря и средата, в която е потопен. Злото не е във въздуха, нито във водата, нито в светлината, нито в движението на земята и на слънцето, нито в парите. Като казваме понякога, че злото е в парите, ние имаме предвид не самите пари, но злото е в това, че вярваме в парите, че те могат да дадат на човека това, което не са в състояние да му дадат. Ти вярваш в къщата си, в парите, във всичко, в което не трябва да вярваш, а не вярваш в това, в което трябва да вярваш. Ти не вярваш в своя ум, в своята глава, в своето сърце – единствения капитал, който човек има и с който може да премине от земния в Божествения свят.
Сега да ви представям идеята другояче. Вие казвате: „Къде е онзи свят?“ Че вие сега сте в онзи свят. Представете си, че вие сте затворени в една голяма, валчеста топка, два метра голяма, но сте херметически затворени вътре и никакви светлини не дохождат отвън. Вие седите в тази топка и се разговаряте с вашия приятел, който е вън от вас. Той ви говори за външния свят, за красотата в него, но вие го питате: „Къде е този свят?“ Той ви казва: „Той е вън, вън от топката, в която се намираш.“ Достатъчно е да се отвори някъде тази топка и ти веднага ще видиш външния свят. Топката, в която сега се намираш е едно препятствие за теб, което ти пречи да видиш външния свят. Следователно и вашето тяло представя такава една топка, такава сфера, в която вие сте затворени херметически и питате, къде е онзи свят. Като се отвори тази сфера, вие ще видите онзи свят, от който ще потекат сили към вас и всичко ще ви стане ясно. Всички вие имате опитност от онзи свят поне на сън. Вечер, като спите вие ходите тук-там, разхождате се, обикаляте планини и градове. С кое тяло вършите това? С физическото тяло ли се разхождате? Не, физическото тяло е в покой. Вие не се спирате върху тези факти, а постоянно се запитвате, къде е онзи свят, какво представлява той и т.н. Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла, как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво видяла там и казала: „Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина на другия свят.“ Когато разправяла това, тя не била болна, но това ѝ съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това било сън. Да, сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали и мръднала или се е наместила, това е въпрос. Питам: Мислите ли, че хора, които постоянно живеят в отчаяния и разочарования и са готови да се самоунищожат, са разумни хора? Днес всички съвременни културни народи са турили под себе си бомби, турили са запалките им и само чакат едно малко докосване. Всички държавни мъже седят и си говорят: „Внимавайте, че само една искра е достатъчна!“ Запалят ли се тези бомби, знаете ли какво ще стане? Днес всички държави държат по една такава запалка – Германия държи една запалка, Англия държи една запалка, Русия държи една запалка, Франция държи една запалка, Съединените Щати държат една запалка, малките държавици държат по една запалка и ако всички я запалят, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв голям взрив, който ще унищожи цялата култура. От съвременната култура няма да остане помен. Религиозните хора се молят днес, но не знаят за какво да се молят. Те трябва да се молят да станат проводници на любовта. Всички хора трябва да дойдат до любовта. Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумни сили, с любовта. Само любовта е в състояние днес да разреши всички противоречия, които съществуват в света. Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал. Бог е дал право на всеки човек, на всяка душа, на всяко същество, без разлика на големина и тези права трябва да им се отдадат. Сега аз говоря за културните народи, за културния свят. Това нещо те могат да го направят. Като се съберат духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божият дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи, да имат само едно мнение. Та често някои ме питат, на коя страна съм – на страната на правото или на страната на силата. Аз не засягам този въпрос. За мене няма права страна в света. Крива страна има, но права страна няма. Ако човек е силен, той няма какво да търси правото. Силният човек никога не търси своето право. Който търси своето право, той е слаб човек. Само слабият търси своето право. Ако днес се чувстваш силен, утре ще се намери някой, по-силен от теб. И тогава ти ставаш слаб и започваш да търсиш своето право. Следователно правото само по себе си не може да съществува. Право без сила не съществува и силата без право не може да съществува. Значи, силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува. Приложете този закон и в себе си. Често хората се опитват да критикуват ония, които са днес на власт. Те нямат предвид, каква тежка отговорност носят тия управници днес. Знаете ли, колко неща трябва да вземат те предвид? Не е лесна работа тяхната. Да можете да уредите живота на сто милионен народ както трябва, това не е лесна работа. Не е лека работа да се уреди живота на цялото човечество с всички негови нужди. Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с трудностите, които съществуват там. Знаете ли, колко мъчно могат понякога мъжът и жената да се спогодят. Жената казва: „Да съм малко по-силна и аз зная кака да постъпя.“ Казвам: Не е въпросът да бъдеш по-силна, но повече разумност ти трябва, повече глава и сърце ти трябва. Ти търсиш своята сила в мишците си. Не, твоята сила трябва да я търсиш в ума и в сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като с магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума и нейният възлюбен е готов да отстъпи. Един княз се влюбил в една красива овчарка. Тя му казала: „Аз не искам да се оженя за теб, не съм свикнала на вашия живот. Щом си намислил да се жениш, ти ще си намериш друга.“ – „Но аз не мога да живея без теб!“ Овчарката му отговорила: „Тогава едно от двете трябва да стане – или ти да дойдеш при мен, или аз да дойда при теб. Понеже ти си се влюбил в мен, ти пръв ме обикна, не те обикнах аз, затова ти трябва да дойдеш при мен.“ – „Щом е така, аз ще се самоубия!“ Тръгнал той да се самоубива. Овчарката го настигнала и му казала само една дума. Той веднага се върнал и отишъл заедно с нея да пасе овцете. Какво му казала овчарката? Тя му казала само една дума: „Обичам те!“ Значи всичко в света седи само в една дума: „обичам те“. В тази дума се крие същността на нещата. Кажеш ли тази дума, трябва да е така. Не да я кажеш само на думи. Ако е само на дума, това е лъжа. Щом е лъжа, тя не може да действа. Всяко нещо, в което любовта отсъства, е лъжа. Всяко нещо, в което любовта присъства, е истина. Питам: какъв трябва да бъде вашият Господ, на когото да се кланяте в бъдеще? Често ви задават въпроса: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ Не е въпросът за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали учители, каквито да са те, или всички богове, са все изявление на този Единния Бог. Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на земята, съществуват по причина на любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно, на тази любов. Ние всеки ден опитваме тази любов и после питаме, като умре вашият Учител, кой ще Го замести? Като умря майка ви и баща ви, кой ги замести? Ще знаете, че вашият баща и вашата майка никога не умират. Тези, които вие наричате ваши майка и баща, са ваши настойници. Христос право е казал: „Един е вашият баща, един е вашият Учител.“ В този смисъл вие можете да кажете: „Един е нашият Учител, Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог, Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света.“ Какво ще стане в света? Този свят ще се оправи така, както никога не сте мислили. Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, обиколен с всички ангели, с всичката си слава да слиза на земята между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца и в нашите тела. Като се каже: „Да живее Той!“, всички топове ще почнат да гърмят. Това ще бъде новата война. И след това светът ще се оправи.
Добрата молитва.
Двайсет и осма неделна беседа от Учителя, държана на 7 май 1939 год.
София – Изгрев
|
