Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./

Пишете на тема: „Неопределени идеи.“

Някой път искате да се определи човек. Да се определи човек или да не се определи. Каква е разликата между един, който се е определил и един, който не се определил? Кое е по-добро, човек да се опредили или да не се определи? Зависи в дадения случай какво разбира човек под думата „определение“, каква е мисълта или каква е идеята, която занимава ума. Вие, ако вземете темата „Свобода на съзнанието“. Пишете втора тема: „Свобода на съзнанието“. Ако пишете, определете го с няколко думи. Свобода на съзнанието, това е цяла наука. От свободата на съзнанието зависи характерът на човека. От свободата на съзнанието зависи мисълта на човека, зависят чувствата, които има човек, усетите, здравето на човека зависи от свободата на съзнанието. Значи, съзнанието да не е обременено, да няма нищо непотребно. Да кажем сега: Трябва да се освободите. Вие всинца сте заети с неща, които ви са непотребни в дадения случай. Няма нито един от вас, който да е свободен. Има нещо, което те безпокои, което ти е неприятно. Някой път като гледаш дрехите си, казваш: „Тия дрехи не стават.“ Някой гледа обущата си, казва: „Скъсаха се обущата.“ Не е свободен. Гледаш шапката. Бръкнеш в джоба си, кажеш: „Няма нищо в джоба.“ Или огледаш се в огледалото, казваш: „Много съм пожълтял.“ Изменя се времето, веднага стават промени във вас. Промените и състоянията в природата се отразяват и на вас. Обременява се съзнанието. Някой казва, че човек трябва да има ясно съзнание. Свободата на съзнанието е един динамически процес, той не е статически. Щом човек остане в едно статическо състояние, веднага съзнанието се обременява. Щом човек престане да мисли, както трябва, престане да чувствува както трябва и престане да постъпва както трябва, съзнанието постоянно изгубва своята свобода. Да допуснем, вие седите, имате известна болка: Или вратът ви боли, или ви боли ръката. Вие търсите един начин да се лекувате. Ако болката е на врата, как ще се лекувате? Вие по кой начин лекувате врата? Може просто да имате една болка отзад на врата. Значи в тази част кръвообращението не става правилно. Стесняване станало на капилярните съдове, вследствие на това триене на кръвта, чувствувате вие една малка болка. Всяка болест е една малка дисхармония. Има вече тежест в съзнанието. Ти седиш и съзнанието не е свободно. Ако можеш да освободиш съзнанието си от тази болка, тя ще изчезне. Първото нещо, ще се стремите да освободите съзнанието си. Всяка една мисъл трябва да знаете, ще и дадете ли място в ума си. Една мисъл може да обремени съзнанието ви. Ако вземете думата „живот“ и „смърт“, ако ви кажат: „Еди-кой си умрял“, какво произвежда? Казват: „Петко Стоянов заминал за другия свят, умрял“, казват. Онзи, който е определен, той си има име, казват: „Петко Стоянов, който дошъл, не е определен.“ В смъртта нещата са определени. Дошъл някой, но името му не се знае, инкогнито иде. Онзи, който умира, всякога има име. Питам тогава: Кои идеи са по-силни, определените или неопределените идеи? Някой казва: „Аз искам да се определя.“ Ако ти можеш да се определиш в дадения случай, какво можеш да направиш? Всеки ден трябва да се самоопределяш. И днес какво можеш да направиш, и утре ако направиш същото, ти не разбираш. Значи, за днес какво можеш да определиш. Какво можете да направите за днес? Ще трябва да свършите три работи: Най-първо като станеш сутрин, ще работиш с ума си. Като станеш сутрин, ще работиш със сърцето си, като станеш сутрин, ще работиш с волята си. Сега как работите с ума си? Човек трябва да работи с ума си. Ако поставиш една мисъл на нейното място, това е една добра работа. Какво разбирате под думата „работа“? Докато е ден, човек трябва да работи. Иде нощ, когато никой не може да работи. Казва: „Как ще работя?“ Докато е ден, докато има светлина, работи, понеже иде нощ, иде тъмнина, в която не може да се работи. Работи, докато имаш светлина в ума си. Работи, докато имаш топлина в сърцето си. Работи с волята си, докато имаш сила. Защото иде време, когато не можеш да работиш и да искаш. Умрелите могат ли да работят? Волята в него е парализирана и той, и да иска да работи, не може. Представете си, че един човек е заровен в земята и той съзнава, че е заровен, какво ще прави той сега? Всеки един човек, който се е научил да освобождава съзнанието си, на когото съзнанието е свободно, той е свободен и от смъртта. Той трябва да се приготви да освобождава съзнанието си. В съзнанието си да не допуща непотребни мисли. В съзнанието кракът на една непотребна мисъл да не влиза и кракът на едно непотребно желание да не влиза, и кракът на една непотребна постъпка да не влиза. То е свещено място, в което човек трябва да бъде свободен. Той трябва да бъде свободен. Някой казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ Някой казва: „Аз съм болен.“ Щом е болен, обременено е твоето съзнание с непотребни работи. Казва: „За мене животът няма смисъл.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да уча.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да пея.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да рисувам.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да ходя.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да ям.“ – С непотребни работи си обременен. – „Не мога да спя.“ – С непотребни работи си обременен. Не можеш да спиш. Ще махнеш онази мисъл, която не ти дава спокойствие. Защото сънят е почивка. Организмът трябва да си почине, за да може човек да акумулира известна енергия, която му е потребна. Тогава как трябва да се освободиш? Ако аз ви туря на гърба по 60 килограма захар, тъй го туря, да не може да се освободите, така е турен, че вие не можете да го снемете. Какъв метод ще употребите, за да се освободите от захарта? На гърба ви седи 60 килограма захар. /Ще се потопим във вода./ То е един от добрите методи, ако има вода, ами ако няма вода? Намираш се в пустинята, дето няма вода, какво ще правиш със захарта? Тогава трябва да имаш знание, да предизвикаш природата да ти даде вода, да дойде дъждът, да стопи захарта и да те освободи. Защото, ако си при водата, ще се потопиш и ще се освободиш. То е добър метод. Ако няма вода, тогава ще предизвикаш в природата да дойде вода, да вали три, четири часа, да стопи захарта и да се освободиш. Питам: Като влезе дъждът, трябва ли да оставиш да се стопи всичката захар? 600 килограма захар по 25 лева, то струва колко? – 15 хиляди лева струва. Какво трябва да правите? Често вие ядете захар и се явява една болест, която се дължи на захарта. Ако ядете толкова много захар, ще заболеете. Ако ядете по 500 или 600 грама захар, какво трябва да правите? 500 грама захар, знаете ли какво трябва да направи? Изобщо, когато хората стават нервни, остава повече захар в кръвта. Всички нервни хора имат повече захар в кръвта си, отколкото онези, които са разположени.

Но сега първото нещо: Трябва да освободите съзнанието си от всички онези непотребни мисли. Да дойдем до динамичната страна. Останал нечист въздух в дробовете ти, как можеш да го изхвърлиш? Нечистият въздух можеш да го заместиш с чист въздух. Нечисто всякога може да се замести с чисто. Обремененото съзнание подразбира, че има известни нечистотии, които трябва да се заместят с чисто. Казвам: Нечисто е съзнанието на човека. Не самото съзнание, но има нечисти мисли, има нечисти желания, има и нечисти постъпки. Те трябва да се заменят с чисти. Дайте ми една нечиста мисъл. Защото степени има. Една най-малко оцапана мисъл. Представете си една най-малко оцапана мисъл. – „Краде ми се.“ Краде, значи по-друго. Хубаво е да се пооткрадне някой път. Или още по-малко: „Взема ми се.“ Ако вземете думата „изядам“, как мислите, чиста дума ли е? „Изядам го този човек.“ – Не е чисто. После кажеш: „Мръсно.“ Трябва да знаете кои думи са чисти. Кажеш: „Този мръсен, онзи мръсен.“ Ти като говориш за омърсяването, ти омърсяваш съзнанието си. Ти като кажеш: „Този лош, онзи лош“, ти се оцапваш. Ти като мислиш за лошите хора, ще се оцапаш. Онзи, който мисли за лошите хора, трябва да бъде като лекар, който аутопсира умрелите и той трябва да бъде така концентриран, защото при най-малкото порязване може да се зарази. Може някой болен да е умрял от заразителна болест и той да се инфектира. Много пъти хората с опетняване на съзнанието си изгубват живота си. Кажете: „Лошо е времето.“ Това нечиста мисъл ли е? Не е чиста мисъл. Може ли времето да бъде лошо? То е по отношение на нас. Или друг каже: „Изгори ме.“ Колко вида изгаряне има? Младата мома казва: „Изгори ме.“ Съвсем неправо мислите. Как може любовта, най-хубавото в света, да изгори човека? Как е възможно? Бог е любов. Най-хубавото нещо да изгори човека? Той е принесъл мисълта много алегорично, както онези, които пишат нещо и турят много точки. Какво означават много точки? Вие, когато пишете и слагате много точки, каква е мисълта ви? Желая да дойда у вас, но. Представете си, че вие сте длъжник и пишете на кредитора си: „Действително обещах да се срещна с вас, но. не ми е възможно сега.“ Кои са причините за невъзможността? Какви причини може да има, че не ми е възможно да се срещна с вас? Защо е невъзможно? Сега, коя е определената мисъл? Той трябва да пише тъй: „Аз ви обещах да се срещна в 10 часа идния ден, но понеже нямам пари да ви се изплатя, затова отлагам да дойда да ви срещна.“ Но той казва така: „Както се сговорихме, няма да мога да дойда.“ Или вие някой път туряте в ума си да свършите нещо, след това отлагате. Казвате: „Но.“ Един американски проповедник проповядвал върху един съюз „бът“ – „но“. Вземал си един стих и започнал да проповядва, казва: „Може да направим това и това, бът. Може да направим баница, бът. брашно няма, масло няма. Може да захванем търговия, но пари няма. Може да учим, да свършим университета, но. Може да идем на работа, но.“ И най-после един от членовете на черквата – понеже държал проповед, за да назначат проповедник на църквата – му казва: „Много се радваме, много добре проповядваш, имаме желание да ви имаме за проповедник, но.“ Добре, какво трябва да турите след „но“-то?

Казвам: Трябва да имаме един начин за чистене на съзнанието. Онези от вас, които искат да работят съзнателно, трябва да знаете как да чистите вашата мисъл. Не е лесна работа. Запример, на мнозина от вас дрехите ви имат петна, не са чисти, защото не обръщате внимание. Някой от вас, като има леке на дрехите, ще го изчисти, някой ще го гледа. Някой от вас ще погледне обущата си, не ги изчиства. Всяка сутрин не вземате четката да си избършите обущата. Ако възнаграждаваха за петна по дрехите, някои от вас много щяха да спечелят. Ако плащаха награда сто лева за едно петно, някои от вас щяха да станат доста богати. Сто петна по сто лева, те са десет хиляди лева. Тогава, ако се глобявате по сто лева за петно, сто петна по сто лева, много голяма глоба трябва да дадете. Закон в природата има, всякога, когато обременяваш съзнанието си, те глобяват. Никой не може да се освободи. При всяко обременяване на съзнанието има глоба. Една справедлива глоба. Туй, което вие считате едно неразположение на духа, това (е) една глоба за обременяване на съзнанието с непотребни работи. Някоя малка непотребна мисъл имаш, ще платиш една малка глобичка. Или обремениш сърцето си, пак ще платиш глоба. Казваш: „Обременено сърце.“ То е съзнанието ви. Една обременена мисъл има проекция в съзнанието, проектира се. Обременената мисъл се проектира като на един екран. Обремененото сърце, и то се проектира като на един екран. Обременената воля, и тя се проектира като на един екран. Следователно, този екран на обремененото съзнание, ти трябва да намериш един път да освободиш своята мисъл.

Допуснете сега, че ставате сутрин, имате едно задължение да пеете. Ти казваш: „Не мога да пея.“ Отиваш на училище, не си знаеш урока, какво трябва да правиш? Трябва да го научиш. Казваш ти: „Не мога да пея.“ Но с туй нищо не разрешаваш. Все трябва да пееш. Туй ни най-малко не те освобождава. На тебе ти е дадена една способност и ти трябва да пееш. Ти на деня трябва да имаш един минута за пеене. Повече от една минута не може да намаляваш. Ако намалиш, започват да те глобяват. Тогава, ако не искаш по добра воля, насила да те накарат, ще почнеш да пееш: „Ох, олеле, олеле.“ Пеене е това. Онзи, който охка, пее. Когато дойде страдание, винаги охкате. Казваш: „Не знаеш да пееш, а?“ Та на всичкото противоречие, което имате, искате да изправите живота си. Как ще си поправите живота? Каквото и да се тури, знанието трябва да има определени качества. Знанието трябва да внася светлина в ума. Знанието трябва да внася топлина в сърцето. Знанието трябва да внася сила във волята. Туй е знание. Като говорим ние за наука, това разбираме. Като говоря за работа, някой казва: „Дотегна ми да работя.“ Дотегнало му да работи на човека. От работа човек не може да се умори. Работата никога не уморява. Човек свири някое музикално парче, човек не може да се умори. След като остави, той излиза с едно приятно впечатление. Свирил си едно хубаво парче, след като излезеш, слушаш тази музика в мозъка си. Продължават обертоновете да се носят. Или направил си хубава постъпка, ти вървиш по пътя и в съзнанието ти има нещо хубаво, приятно ти е. Прегрешил си някъде една малка постъпка, вървиш и в съзнанието нещо те съди. Казваш: „Не е хубаво.“ И ти казваш: „Не е хубаво това, което направих.“ Или не си научил урока си. Един, който не знае как да пее, какво трябва да прави? Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ако аз не можех да пея, ще намеря някой добър певец, който пее хубаво и ще кажа: Може ли да ми направиш една малка услуга само да ми пипнеш гърлото? Пипни ми гърлото да се науча и аз да пея. Ако бях на вашето място, че не мога да пея хубаво, имах способност, тогава на този певец, който знае хубаво да пее, ще му кажа: Я ми бутни гърлото, тури си само двата пръста на челото ми, на музикалния ми център. Така ще се събуди във вас музикалното чувство. Някой път някой изгубил своята жизненост, отслабнал, казват: „Отслабнал съм, болен съм, не съм устойчив.“ Казвам: Побутни се зад ушите, поразтрий се. Който от вас е болен, сутрин станеш, неразположен си, поразтрий се зад ушите с двата пръста. Оттам може да се изпрати енергия. Кажи си: „Юнак си, като тебе не съм виждал в света.“

Най-първо не туряйте нищо в отрицателна мисъл. Дойде мисълта: „Не мога да пея.“ Кажи: „Мога да пея, само че не искам.“ Кажи: „Искам.“ Като каже „Не мога да пея“, кажи: „Мога да пея.“ После каже: „Не искам.“ Ти отхвърли „не“-то и кажи: „Искам да пея.“ Всичките отрицателни чувства отстранявайте. Винаги изхвърляйте всичките отрицателни частици на речта. Понеже една дума „не“ може да те спъне за цяла година. Не вземайте туй в крайност.

Нали знаете онзи беден човек, който отивал да се оплаква при един княз, че не му върви, че е беден. Той бил много умен. Един ден той минавал през един мост, взел една голяма кесия с пари, намерил един голям камък и затиснал кесията с камъка насред моста, да види този беден ще се заинтересува ли като види този камък, да го премести. Бедният, като дошъл там, казал: „Толкоз години съм минавал с отворени очи, хайде сега да мина със затворени очи, дали ще може да мина пипнешката.“ Вие често с отрицателните си мисли мижешката минавате по пътя. Едно щастие има за вас, вие ще обремените съзнанието си, ще се зароди едно желание да обремените съзнанието си. Ония, благоприятните условия, онова благо, което провидението турило на пътя ви, вие ще минете и няма да го видите. После пак ще се оплаквате. Сега примерът е малко пресилен. Като минава бедният със затворени очи, князът казва: „Този човек не е за пари, той е умен човек, нему пари не му трябват.“ Той му турил един чувал брашно, но тъй го турил, че той да не знае, турил го на камъка. Казва: „Хубаво прави, този иска да му помагам, няма го майстора, не искам да се занимавам с чували.“ Гледа чувала, заминава си. Казва: „И за брашно не е този.“ Най-после поставя на пътя едно куче булдог, да не го пусне да мине. Вие не знаете ли какъв е характера на булдога? Ти хванеш, ти пущаш, то не пуща. Такова нещо са английските кучета булдог. Той искал да мине покрай пътя, нахвърля се кучето, обърнал се и се върнал в къщи. Отишъл пак да се оплаква на княза. Казва: „Не върви тази работа.“ Не върви, понеже на пътя първо имаше един камък и ти мина слепешката. Като вървял слепешката, блъснал се, ударил си крака в камъка, блъснал се. Казва: „Кой турил този камък, будала такъв“ и си заминал. Пита го: „Защо не дигна камъка?“ Казва: „Нямам работа, че да вървя да дигам чуждите камъни. То не е работа за мене.“ – „Вторият път като мина, онзи чувал защо не го дигна?“ – „Не е моя работа да дигам чувалите.“ – „Ами твоя работа ли е да бягаш от булдога? Защо не го хвана за врата?“ Казва: „Ще бягам, може да ме ухапе.“ Сравнението, парите и брашното, това са условията. Кучето, това са вече големите мъчнотии и несгодите в живота, които някой път ще те накарат да си починеш. Искаш да работиш, да станеш богат. Като станеш богат, ще се обремениш. Писанието казва: Богатите няма да влезат в Царството Божие. Ти ще обремениш ума си със злато, туриш си мисълта да имаш сто милиона злато. Знаеш сто милиона злато колко тона ще излязат? Я пресметнете. В един килограм злато има 200 наполеона по пет грама всеки един наполеон, сто милиона златни лева. Пет милиона, делете на хиляда, 500. 500 тона вие не може да носите. Това е едно голямо напрежение. Хората искат да бъдат богати, но богатството е един голям товар. Имате там притчата за талантите. Онзи, който взел пет таланта, другият взел два таланта и третият взел един талант, първият спечелил още пет таланта, като дошъл господарят, искал веднага да се освободи. Който взел два таланта и спечелил още два, и той искал да се освободи. А онзи, който взел един талант, казва: „Тежка работа, зарових го в земята.“ Заровил го в земята, туй подразбира, че той ходил да яде и да пие, той не работил. Този, който взел един талант, че го заровил в земята, разбира земята е стомахът, ял и пил. Като дошъл господарят, казва: „Имах толкова, колкото взех – ял, пил – връщам ти го.“ Господарят казал: „Защо поне (не) си го турил в банката, поне да има лихва, придобивка.“ Та казвам: Онези, които имат един талант, не са работили, те са яли и пили. Затова казвам: Вземете от този, който не е работил, който ял и пил, вземете този талант. 5-те таланта, то е на главата, 2-та таланта, то е на сърцето. Онзи с волята не е работил.

Първото нещо: Трябва да се научите да освобождавате съзнанието. Никога не туряйте отрицателни мисли. Щом турите една отрицателна мисъл, заменете я с положителна. Разсърдиш се. Какво трябва да направиш? Сръднята не е лошо нещо. Българите имат кремъци и огниво. Имат те едно огниво и един кремък, искаш да си направиш огън. Ако имаш нужда да си запалиш огън, вземи огнивото, то и гневът ще се запали праханта, ще се запали огънят. Ти вървиш по пътя и си цъкаш с огнивото, кремъкът отива. Гневът има малко място. Без гняв не може. Но на ден колко пъти човек трябва да се разгневява? Колко пъти на ден трябва да се разгневиш? Три пъти. Веднъж за ума си, веднъж за сърцето си и веднъж за себе си. Щом се разгневиш повече от три пъти, то е анормално. Три пъти да се разгневиш – веднъж за ума, понеже не си мислил, както трябва, веднъж се разгневиш, че не си чувствувал както трябва. То е на място. Казваш: „Не трябва тъй да се мисли, не трябва тъй да се чувствува, не трябва тъй да се постъпва.“

Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашия ум. Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите чувства и чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите постъпки. Всички ония хора, които сполучват в света, без да знаят, те са научили този закон. Човек не може да успява в живота, ако той не знае как да чисти съзнанието си, понеже в каквото и да е предприятие се изискват светли и чисти мисли, изискват се светли и чисти чувства, изисква се силна воля. Само при едно чисто съзнание човек може да има силна воля. Само при едно чисто съзнание човек може да има светъл ум и само при едно чисто съзнание може да има добро сърце, да се прояви сърцето в него. Казвам: Дръжте съзнанието си чисто от всевъзможни петна. Постоянно чистете съзнанието си. Не се безпокойте, но чистете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът!

За една седмица чистете съзнанието си и имайте една тетрадка на ден да пишете три очиствания на ума си, три очиствания на сърцето си и три очиствания на волята си.

XVIII година.

27 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 5 май 1939 г., петък, 5 ч. с.

София – Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help