Отче наш
Фир-Фюр-Фен
Ще прочета 15 глава от Исаия.
Тук има стари и нови работи. Това е едно предсказание преди хиляди години за някой си народ в Палестина. Може някой път да ви попитат: Какво ни ползват нас стари работи? Действително, нас, хората не ни ползват стари работи. Прямо не, но ни докосват. Например едно растение, което си спуща корените в земята, има работа там със стари работи. Тези стари листа, изгнили в земята, трябва да му дадат някакъв материал. И ние косвено, като ядем плодовете, се ползваме от старите работи, които са съществували може би преди хиляди години. Старите работи носят добро, носят и зло. Ако отидете при една българска череша или черница, която е посадена на гробищата, много пъти корените на тези растения са извадили соковете на хората, погребани там, извадили са и болестите и са ги изтеглили нагоре. Четеш една книга. Писал е някой автор някакъв си роман. Но ти вече заразяваш ума си с една стара каша. Описва някаква любов, която е преди сто години – двама души как са се обичали. Описва каква е била любовта преди сто години. Някой път ще опише каква е била любовта преди триста години, преди четиристотин години, преди хиляда години. Различавала се е тази любов от сегашната. Казват, че любовта е същата. Не. Не е същата любов. Светлината не е била същата. Топлината не е била същата и прочие. Ако нещата бяха същите, както ние мислим, ако любовта беше чиста, ако всичко в света беше чисто, аз се чудя откъде дойде злото, тази каша, в която хората се намират. Вие казвате: Ние имаме чисти мисли, чисти чувства. Ако вие чисто мислите и чисто чувствате, откъде е този опак характер, който някой път проявявате? Някой път идва в ума ви мисълта да убиете някого, да окрадете някого, да излъжете някого. Даже и у най-чистите. Някой път някой си свива веждите от някоя лоша мисъл, която минава през ума му, или от някое лошо желание. Някой казва: Аз съм лош човек. – Това нищо не значи, че е лош. Грънчарят може да казва, че не е майстор, че не му струват гърнетата. Той ми се изповядва в това. Казвам му: Научи се да ги правиш хубаво. Някой казва: Да си изповядваме греховете. – Какво от това? Научи се да правиш хубави грънци. Пък и не хаби и калта. И ако не правиш добри грънци, хората ще изгубят доверие в тебе. Ти си дрехар. Научи се да шиеш хубави дрехи на хората.
Сега искам да разбирате хубаво. Някой път имате някои хубави състояния. Те са минутни. Някой път за десет секунди, за една минута сте добри като ангелите. Но аз това го обяснявам, аз имам едно обяснение. Ще ви го преведа и на вас. Всеки човек, който слезе на земята, се е качил на едно колело, което се върти. И това колело има един диаметър толкоз голям, колкото е и на земята – 12 хиляди километра. То се върти, това колело. Аз така си го представлявам. Като се качиш на това колело, то тая половина, на която се намираш, се издигне и засегне небето, издигне се до третото небе. Това колело се върти доста бързо. Ти, като се качиш на него, и тази част на колелото, на която се намираш, като дойде на небето, ти ставаш като ангел. Но после колелото слиза, слиза, дойде и засегне долу адските небеса – това, което наричат ад, чистилище. И влизаш в чистилището, и почваш да виждаш нечистотиите там. После слизаш в дъното на ада и тогаз ти искаш да разрушиш целия свят. И после пак излизаш от ада, и пак сте предишният. И се качваш нагоре на небето и мислиш, че работата се е свършила. Не се е свършила. И понеже колелото се завъртва веднъж в 24 часа през небето и ада и прави цял един кръг, то за 24 часа ще бъдеш и в третото небе, и в дъното на ада. Ще влизаш и ще излизаш. Турците имат една поговорка: Кой е церът на това? Коя е разгадката на това? Каква е крайната цел на това? Какво трябва да се прави? Аз на този турчин бих му задал следния въпрос: Какво трябва да направи човек, след като се наяде? Гладният какво трябва да направи? – Да се наяде. А какво трябва да направи ситият? – Да огладнее. След като се наядеш, има друго зло в наяждането. Като си гладен, ти мислиш. Гладният човек лоши работи мисли. Ако му дадат хубаво ядене, добър е като ангел. А пък като не му дадат да яде, като прегладнее, той заприлича на някой звяр.
Та казвам сега, тези са малки забележки. Сега ще видим какво говори един от видните пророци – 15 глава от Исаия: „Пророчество заради Моава....“ Сега пророкът говори тук в името на Господа. Господ се е разсърдил на един народ, който не върши Волята Му. Мислите ли, че ние, които живеем сега, мислите ли, че сегашните народи вършат Волята Божия? Днес, когато много народи са християнски, спорят хората помежду си. Религиозните хора спорят кой вярва по-право в Христа, кое е по-право – дали православието, католицизма или евангелизма. Религиозните спорят за това. Англичаните, които представляват евангелизма, французите които представляват католицизма, славяните, русите, които представляват православието – всички те се въоръжават. Германците представляват евангелизма. Питам сега: Каква е целта? Всички тези народи се въоръжават. Вие ще кажете: Тези народи да не се въоръжават. – Какво трябва да правят? Пророкът казва: Да не грешат. Философски разгледано, защо е допуснат грехът в света? Или защо вие сами по себе си допущате гнева? Лошо ли е човек да се гневи? Че ако не се разгневиш, няма да свършиш никаква работа. Ако си от миролюбивите, нищо няма да свършиш. Аз не зная дали ще има някой по-миролюбив от един изпосталял кон, на който десет дена не сте му дали нищо и му се четат ребрата. Той прилича на светия. Нито хапе, нито рита, едвам крета. Няма да те ухапе, няма да те ритне – кротък е той. Но ако речеш да го впрегнеш в каруцата, не се помръдва. Той казва: Не е за мен каруцата. Някой път някои хора искат да станат светии. Можеш да станеш светия като коня, но ще бъдеш нито за себе си полезен, нито за другите. Светията ще се гневи, но ще тури гнева си на място – работа да върши. Ще работи намясто и ще бие намясто. Ще сече, но намясто ще сече. Каквото прави – всичко намясто. Ще говориш, но ще говориш намясто. Ще се караш, но намясто ще се караш – да има защо. Да не е напразно. Нали някой път сте се карали вечерно време. Имат обичай и мъжете, и жените, и бащите, и майките. Бащата седи вкъщи. Няма никой там и той вдига врява. Може би някои от вас имат такава опитност. Някой се върне от града, обидил го някой. Той казва у дома си: Ще му дам да разбере! Или чел някое писмо и си казва: Така пише ли се! Такова грозно писмо. – Заканва му се. Казва: Чакай и аз да му напиша, да му надращя едно писмо! И като надращи, туря бомба в писмото. Може да се турят бомби в писмото и се пръскат тези бомби. Та всички вие знаете да правите бомби и да туряте бомби.
Скоро дойде при мене един млад брат, който бил ходил при друг един брат. Последният, като му се скарал, турил му всичките имена на животните – направил го и лисица, и магаре, и крава, и вол, и какво ли не го направил. Рекох му: Какво има, че ти е казал „магаре“? Защото той, като ти е казал „магаре“, е оцапал устата си, а пък на тебе е оцапал ушите. Ако считаш, че магарето е лошо, той като ти е казал „магаре“, той си е оцапал устата. А пък ти като искаше да знаеш какво ще ти каже този брат, то магарето влезе в ушите ти и почна да реве. И ти оцапа ушите си. Този брат ми каза още: Онзи ме направи на лисица. Казах му: Той си оцапал устата с лисицата, а пък ти си оцапал ушите си с лисицата. Казах му още: Какво мислиш сега? Ако мислиш да му се разгневиш и да му кажеш много думи, тогаз той ще оцапа ушите си, а пък ти – устата си. Говорих му така. Говоря му философски, не съм заинтересуван. Казвам му така: И ако има грях, като казвам някому магаре, аз бих оцапал устата си, а пък той – ушите си. Ако магарето реве навреме, то е едно благословение. Ако магарето реве ненавреме, това е едно лошо предсказание. Има времена, когато магарето не реве навреме. То е като часовник. Някой път показва точно времето, а пък някой път лъже. С пет минути ще те излъже. И петлите някой път не кукуригат навреме. Някой път пеят право, някой път петелът пропее за хубаво време – като пее след 12 часа. Това са първите петли, после пеят в 1 часа, в 2, в 3 – отлично предсказва петелът. Но щом пее в 9 часа вечерта или в 10 часа, или в 11 часа вечерта, то ти да се приготовляваш. Ще има да стане нещо. Какво ще стане? Той иска да ти каже, че ако отиваш на разходка на планината с леки дрехи, така ще те измокри дъждът, че като се върнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Какво лошо има от това, че те е окъпал дъждът? Но може би този дъжд да е студен. И след като те е наквасил, ти не си се преоблякъл и може да те хване някоя пневмония или някоя кашлица, или някое друго заболяване. Ако петелът пее в 11 часа вечерта, той ти казва: Ако отиваш на планината, дъждът ще бъде студен. Предсказва ти. Де е лошото в петела, че пее? Този петел знае ли, че времето ще се развали?
Сега аз ще ви попитам. Гледам, някой път, когато младите се ръкуват, искат да видят кой е по-силен. Единият стисне повече и другият казва: Олеле! Питам: Защо казва „олеле“? И като каже „олеле“, онзи го пусне. Петелът, когато ще се развали времето, ти казва: Олеле! Който разбира, ще отпусне ръката. Не мислете, че в петела има някое разсъждение. В него има „олеле“. У него се насъбира една излишна енергия. И той като изкукурига, в дадения случай той го прави от немай-къде. Насъбрала се е енергия в известна част на мозъка и го безпокои. И като изкукурига, това безпокойствие от мозъка се разпръсква и му поолеква. И после като изкукурига пак, пак му олеква. А пък някой път му се насъбира приятна енергия. Нали някой път сте имали такава опитност? Разправяше ми една млада госпожа. Тя получила една голяма сума и не можела да се събере в къщата си. Тя изскочила из къщи у съседите и им казва: Знаете ли какво се случи на нас? – Какво? – Паднали ни се 200 хиляди лева! – И скача. Това не е хиляда лева, не е две хиляди лева, а двеста хиляди лева! Отива и при другата съседка, и там скача. После отива при третата съседка и прочие. И се връща, и пак скача. Защо? В двете страни на челото и се насъбира такава енергия, че ако не каже, ще се пукне. Вие се намирате някой път в положението на онзи бръснар, който бръснел един цар, който имал рога от двете страни. Бръснарите, които бръснели главата му, ги избивали, та [хората] да не знаят, че той имал рога. Един млад бръснар, който бил много красив, обръснал го добре. Царят го погледнал. Бръснарят му казал: Аз няма да кажа, че имаш рога. И понеже съм млад, ще ти благодаря, ако ме оставиш жив. Царят му казал: Помни, че ако излезе това нещо, ще ти хвръкне главата! – Той търпял цяла година, не могъл да търпи повече и искал да каже някому. Отишъл на полето, изкопал дупка един метър и казал вътре: Царят има рога! За беля израснало на това място една свирчовина – бъз. И един овчар минава, направил свирка от свирчовината и свирил. И свирката казвала: Царят има рога. – Сега кой е виноват? Не е лошо човек да каже онова, което е придобил. Не е лошо и да го задържи.
Какво ви интересува вас това, което казват пророците? Тези неща вие сте ги минали. Ти казваш: Какво е казал Исаия преди толкоз години? Кой е този Моав? Моав са всички хора материалисти, които искат да уредят живота си тук, на земята, да живеят щастливо и на стари години, като остареят, като няма какво да правят, да отидат да служат на Господа. Една млада мома, която иска да уреди живота си, е Моав. Една млада майка, която иска да роди деца и да ги отгледа, е Моав. Един мъж, който иска да стане силен и да се въоръжи, е Моав. И един баща, който иска да стане богат, е Моав. Сега всички народи са моавци: и италианците, и французите, и англичаните, и поляците и българите, и румънците, и германците, и китайците, и американците. Няма някой народ, който да не е Моав. И предсказва пророкът и казва, че младата мома ще изгуби младостта си, богатият ще изгуби богатството си, майката ще изгуби синовете си, бащата ще изгуби богатството си. Тогаз, като останат без придобитите блага, какво ще правят? Не е лошо човек да бъде богат. Но ако ти изгубиш богатството си, ще бъдеш нещастен. Не е лошо да имаш синове и дъщери. Но ако ги изгубиш – това е нещастие. Не е лошо да имаш сила, но ако я изгубиш, нещастието е там. Вие имате едно верую, вие вярвате, вие казвате: Ние вярваме. – На вашето верую, което сега имате, може ли да се осланя? Ако човек не може да се осланя на своите крака, защо му са? Ако човек не може да се осланя на своите ръце, защо му са? И ако човек не може да се осланя на своите очи или уши, защо му са? Ако в дадения случай очите ми не могат да ми помогнат, защо ми са?
Сега аз искам да ви наведа на следната мисъл. Вие имате доста богатства насъбрани. Но между тия богати работи много опитности нищо не струват. Трябва да бъдете като един рудничар – да турите всичко във висока пещ и да стопите всичко. И да остане само ценният метал. Когато един български розопроизводител свари 3000 килограма розови листа, колко масло изважда? Изважда само един килограм масло. Питам: Три хиляди [килограма] розови листа знаете ли колко място заемат? А пък един килограм масло завзема толкова малко място. Лесно се манипулира с него. Та казвам: Хубавите неща трябва да завземат малко място. Това, което завзема голямо място, за него се изразходва много, изразходват се големи сили. А неща, които завземат малко място, за тях се изразходва по-малко енергия. Погрешката в сегашния живот къде седи? Погрешката в сегашния живот на всички хора е, че те изразходват повече енергия, отколкото трябва, а пък пестят времето. Две неща ни са дадени: време и сила. Време имаме в изобилие. Времето не зависи от нас, а пък силата зависи от нас. Силата ние трябва да я придобием отнякъде. Времето ни се дава даром. А пък за силата ти трябва да работиш, за да я придобиеш. И ако изразходваш безразборно своята сила и пестиш времето, ти си на крив път. Да кажем, че тръгне някой да отиде на Черни връх. И иска да отиде за един час. Знаете ли колко сила ще изразходва? И като отиде за един час на Черни връх, какво ще спечели? Нищо. Той ще изгуби. А пък нека да му дадем цял ден – от сутринта до вечерта да отиде на Черни връх и да изразходва най-малко сила, да спести енергиите си. Та когато вие искате да станете богати, вие губите вашите енергии. Когато искате да станете много учени хора, когато искате да станете изведнъж за 10, 15 години учени, вие губите вашата енергия. Аз ще ви определя така: За да станете дете така, както трябва, едно прилично дете, на вас ви трябват 25 хиляди години да живеете! Така ще станете едно дете на свят. За да станете на средна възраст – на 14 години, трябват ви още 25 хиляди години. За да станете на 21 години, трябват ви още 25 хиляди години. За да станете на 45 години, трябват ви още 25 хиляди години. А за да станете на 120 години, колко ви трябват? Трябват ви милиони години! За едно дете казват: То е едно дете на една година. Ако всяка година умножите на 25 хиляди, вие ще намерите едно число.
Старият каква опитност има вече? Той е преживял един дълъг период, едно продължително време. И той има вече знание. Но през това време той трябва да е изразходвал малко енергия. Защото щом изразходвате излишна енергия, вие губите. Никога не губете енергиите си напразно! Вие се безпокоите какво ще стане с вас. Мислите ли, че Господ, Който е създал света, че Той не е обмислил всичко добре? Бог, преди да създаде света, Той е мислил. Знаете ли колко е мислил? Приблизително едно число с 30 нули. Хайде да го намалим малко, че е много – с 15 нули. Той сам е мислил с всичките подробности как да направи света и да предвиди всичките възможности за всяко едно същество. Като те тури в ония условия, във втори, в трети, той е мислил как ще прекараш първата година, втората и прочие. Но Той е обмислил не само върху годините, но и върху месеците; и не само върху месеците, но и върху седмиците, и върху дните, и върху часовете, минутите, секундите и терците! И всичко това Той го е предвидил. И като направил плана, Той създал света! И вие седите и мислите да коригирате света. И казвате със своя слаб ум: Чакай да си изправя работите. – Остане ли вие да си оправите работите, отиде конят в реката! Вие искате да коригирате туй, което Той е обмислил. Остане ли ти, който си ученик в гимназията, да поправиш гимназиалните учебници по математика, то е празна работа. Или да поправиш университетските ръководства. Ако трябва да ги поправиш, тогаз напусни този университет. Ако трябва да живеем в един свят, който трябва да поправим, то напусни този свят. И ако живеем в една религия, която трябва да поправим, то ти я напусни. И ако живеем в едно учение, което трябва да поправим сега, то ти го напусни. Ние да живеем в едно учение, което сега трябва да се проучи. На вас ще ви предам онзи пример за една млада мома, която се влюбила в един млад момък, харесала го. Той бил от високо произхождение. И почнала тя да му разправя за своята прабаба – тя, като била млада, как се влюбила. После му разправяла за своя прадядо – като бил млад, как той се влюбил. После разправяла за дядо си, за баба си. После почнала да разправя за майка си, как, като била млада, намерила баща и. После разправяла за баща си, как той намерил майка и. Онзи казал: Разбрах, но разправи ми и за себе си. Тя казала: Не мога да разправям за мене си, понеже не е станало. – Ние ще разправяме как са живели хората в миналото. Казваме, че така е живял апостол Павел, че така правил и прочие. Хубаво. Баща ти и майка ти така казвали, но ти какво казваш сега? Три неща се изискват: Трябва да се пречисти човешкият ум от всички онези отклонения на мисълта. В ума на човека има много пукнатини, в които влизат много утайки. Сега, ако ви кажа така: Възможно ли е една овца да изяде един вълк? – Невъзможно е! Възможно ли е един вълк да изяде една овца? – Възможно е! Но аз казвам: Възможно е една овца да изяде един вълк. И възможно е един вълк да изяде една овца. При какви условия? Една овца изяжда една баница, направена от вълк, а един вълк не изяжда една баница, направена от овца. Да ви обясня сега: Един вълк яде овца, но не яде баница, направена от овца. И една овца не яде вълк, но яде баница, направена от вълк. Когато вълкът умре, че от него направят баница – израсне трева дето е умрял, то овцата, като отиде там, казва: Чакай да го изям този, който едно време ме е ял! И много сладка е тая трева. Но ако една овца умре и на мястото и изникне трева, вълкът казва: Не ям! Та някои от вас има, които сте овци – вълци не ядете. Аз съм напълно съгласен. Но баница, направена от вълк, ядете. И от това се откажете. Истинската овца, като помирише баницата, направена от вълк, да каже: Тази баница не е за мене. – Тя е правоверната овца. А ако отиде вълкът и помирише баницата, направена от овца – тревата, той казва: Аз се отказвам да ям овце. Овча баница не ям. – Той не яде овча баница, но като намери овца, я изяжда. Овцата не яде вълк, но яде вълча баница. Кой е на правата страна? И двамата са на правата и кривата страна. Вълкът е на кривата страна, когато не яде баница от овца, а пък яде овце. И овцата е крива, когато яде баница, вълча баница.
Сега, коя е мисълта? Не е въпрос до поправянето. Няма какво да се поправя. Ако някой на вас ви донесе едно изкривено желязо, вие трябва да го поправите. Защо ще се ангажирате? Ако на вас ви донесат една стомна, направена не на свят, вие ли ще я поправите? Занеси я на грънчаря тази стомна. Ще кажете: Не съм аз, който трябва да я поправя. Толкоз знаел човекът! Ти трябваше да вземеш някоя по-хубава стомна и то от някой умен грънчар. Често идват и ми носят грънци. Имам доста грънци. Имам един цял склад от грънци и чаши. Аз подразбирам следното. Някой обидил някого и ми носи обидата. Нарекоха ме магаре – казва той. И казва: Право ли е, дето ме обиди? Друг ми носи една лисица. Друг дошъл, че ми казва: Аз видях, че един брат целуна една сестра. Има ли право да я целува? – То е негова работа. Аз не съм авторитет, че я е целунал. Когато два клона ги увил вятърът, че се целунали, кой е виноват? Този брат и тази сестра са на дървото, огънал ги вятърът и се целунали. Аз считам една целувка права само тогаз, ако той е мислил 120 години за нея. За мен това е целувка! Сто и двадесет години като е мислил, от детинство, и на стара възраст каже: Трябва да целуна бабата. И като я целуне, казвам: Тази целувка е от Бога! На 120 години като целунеш, това е от Бога. Това е мярката. Щом я целуна по-рано, не е добре. Не че не е добре, но не е обмислена работата. А ти 120 години като мислиш и като я целунеш, като мед ще ти дойде. Сега никой пред вас не е развил така този предмет. Вие искате да имате една мярка. Сто и двадесет години трябва да мислиш за една Божествена целувка, докато я целунеш. Този дядо, като целуне тази стара баба, знаете ли какво ще стане тогаз? Тя ще се подмлади. Бабата ще стане като ангел. Всичките и бръчки ще изчезнат. Тя, като целуне дядото, и той ще се подмлади, и двамата ще се прегърнат. Там, дето има подмладяване, целувката е намясто. А там пък, дето има остаряване, целувката не е осмислена. Всички Божествени целувки подмладяват, дават сила и носят Божественото. А пък всички целувки, които не са осмислени, те носят загуба за себе си. Аз разглеждам въпроса много обективно. Всяко нещо, което подмладява, усилва човешкия ум. Всяко нещо, което усилва човешкото сърце, всяко нещо което внася здравие, то иде от Бога! А пък всяко нещо, което разслабва тялото, разслабва човешкото сърце и човешкия ум, то иде от хората. Та казвам сега: Искам сега хората от новото учение да се съвземете и да имаме образци. Аз бих желал вие да бъдете образци. Вие по няколко пъти се целувате на ден и казвате: То е от Бога. Аз бих желал, като целунете някого, той да се подмлади. А пък аз виждам, че след като сте се целунали, той е остарял, пъшка и охка. Една целувка – то е нещо умствено. Най-първо то принадлежи на сърцето. Целувките са актив на душата. Но за да се извърши този акт, и сърцето и умът, и духът взимат участие. Той е един акт, който трябва да се извърши. Целувката е като изгрева на слънцето. Но ако тази целувка изгрее, когато хоризонтът е помрачен с влага и слънцето не се вижда, тогаз светлите лъчи на тази целувка не достигат до човешката душа. Та казвам: Всичко онова, което ние мислим, чувстваме и постъпваме, ние в себе си трябва да чувстваме неговата цена.
Мене ми разправяше един господин един случай. Само един пример имам. Той е действителен пример. Някой си обичал някого, но толкоз бил внимателен! Един млад брат обичал една млада сестра. Той никога не давал вид, че я обича. Като брат се държи, без никакви целувки. Обаче един ден тя се простудила, ляга болна и е на умиране. Веднъж тя заспала, и той дошъл до нея и я целунал по лицето. Допрял си е устата до нея, погледнал я и си заминал. Тя не знаела, че той я е целунал. Тя, като се събудила, болестта изчезнала от нея. Той разправя това. На другия ден той вижда, че тя е здрава и се зарадвал. И си казал: Хубаво стана, че я целунах. И тя, ако беше се разболяла повече след целувката и ако беше умряла, той щеше да си даде утехата: Поне последния път я целунах!
Всяка целувка трябва да бъде начало на нов Божествен живот. Целувката подразбира начало на един нов Божествен живот. Има целувки, които са начало на живота. Има целувки, които са краят на живота. Два вида целувки има. Има целувки, които приличат на нажежено желязо, че като те целунат, мястото съвсем изгори. И има целувки – като те целунат, ти като цвете ще израснеш и ще цъфнеш. Има умствена целувка, има физическа целувка. Има и целувка на сърцето. Три вида целувки има. Някой казва, че не целувал. Вечерно време, като седи в стаята си, той прегръща умствено някого и умствено я целува. Създава си разни форми. Не сме свободни. Хубавите и лошите работи чрез ума се разпространяват, чрез мисълта. Мисълта трябва да бъде чиста. Трябва да знаем, че ние сме художници, които работим. И каквото мислиш, чувстваш и постъпваш, това е работата на художника. И когато дойде невидимият свят, като професор ще ти покаже къде си направил погрешка. Или си писател, архитект. Ще дойде някой и ще ти покаже къде си направил погрешка, къде запетаята и други препинателни знаци не са намясто. И ще се коригираш. Аз казах на младите в какво седи мярката на една постъпка, на правата постъпка. Ако ти не знаеш как да направиш първата стъпка, няма да имаш правилна мярка. Всяка една първа стъпка е една мярка. Първият поглед е една мярка. Първото ви внимание на ухото е една мярка. Как си поставил ухото си, то е една мярка. И как си поставил очите си, то е една мярка. Онзи, комуто говориш, ако гледа към земята, той няма права мярка. Майката говори на детето и това дете гледа към земята – това дете не може да възприеме, то няма правата мярка. Ако ти разсъждаваш в себе си и намираш, че една твоя постъпка е права или крива, в дадения случай ти не си на правата страна. Мислите ли, че ако някой ти даде известна сума да дадеш някому и вие задържите един лев, и после му кажеш „изгубих единия лев, ще извините“ – мислите ли, че това няма да има големи последствия? Ти си го задържал лева, похарчиш го и дадеш 29 лева наместо 30 лева. Погрешката не е голяма, задържал си един лев, колкото задето си търкал обущата си. Това право ли е? Не е право. Защото, щом задържиш един лев, можеш да задържиш и десет лева, и сто лева, и хиляда лева, и един милион.
Та казвам сега: Вие имате добрите желания. Да допуснем, че някога сте обидени от някого. Искате да отидете при този човек. Идете, че намерете някой човек, който е паднал, и му говорете най-сладко и му кажете как трябва да се изправи той. Защото онзи, който ви е обидил, е направил една погрешка, а пък вие ще отидете при онзи падналия и ще му кажете как да се изправи. Иначе по стария начин вие цял ден ще го хукате по всички педагогически правила. Ако един съвременен брат, мъж, който е женен, отиде при една друга паднала сестра, за да я поправи, жена му какво ще каже? – Ха, ходи той да търси жени! – Едно нещо не харесвам във вас, старите сестри, нещо много изопачено. И едно нещо във вас, старите братя не харесвам – имате много изопачени умове. Аз се чудя толкоз години на изопачеността на хората. Сега това не е само в нашия век – и във всичките векове. И за в бъдеще ще съществува. Изопачаване съществува и в първото небе, и във второто небе, и даже и в третото небе. Там, ако един ангел си позволи една нечиста мисъл и един светия си позволи това, за хиляди години изчезва от небето. Хиляди години му трябват, за да изправи това! А хиляди години – това е един Божествен ден. Ако десет погрешки допущате на ден, знаете ли къде ще отидете? Ще отидете в чистилището за десет хиляди години. Ако направите десет погрешки, ще ви трябват най-малко десет хиляди години, за да ги изчистите и да влезете в Божествения свят. Че как ще се съкратят тези десет хиляди години? Може да се съкрати този период. Процесът за изправяне на една погрешка може да се съкрати чрез усилване на страданията. Някои казвате, че Христос е изкупил греха на хората, че 30 години Той носил греховете на хората. – Той е изкупил греховете, но с интензивни страдания. Тия страдания бяха толкоз интензивни, от Него излезе толкоз енергия, чрез която да може да заличи всички тези престъпления, които съществуваха. Та казвам: Когато вие някой път страдате интензивно, защо страдате? За да изгладите или някоя ваша погрешка, направена в миналото, или погрешка на някой ваш ближен – на баща ви, майка ви, дядо ви, прадядо ви. Вие казвате: Много страдам. Ще се пукна! – Ще се пукнеш, как не! Трябва да се поправи една погрешка!
Та не се обезсърчавайте. Ако изтърпите страданията с онова благородство, вие заличавате онова лошото в миналото. Ако някой път ви дойде една радост, като че се намирате на небето, то във вас цъфти тогаз хубавото, Божественото, което сте проявили в миналото. Сега опитвате благостта на това, което сте направили в миналото. Та радостите са за доброто, което сте направили, а страданията са за онова зло, което сте направили или вие, или вашите близки. Та всички вие сте събрани, за да се изправи миналото. И понеже сме в края на века, то погрешките, които сега се изправят, са изправени. А пък които не се изправят, дълги години ще вземе, за да се изправят погрешките – по друг начин вече. Та казвам: Освободете се от този крайния материализъм. Не изправяйте живота си, както вие мислите – по човешки. Не мислете, че вие ще можете да изправите живота си по човешки начин.
Помнете три неща: Животът без любов не може да се изправи! Умът без знание, без светлина не може да се изправи! Сърцето без топлина и без добри чувства не може да се изправи! Та като ви говоря за чисто сърце, имам предвид следующето. Чистото сърце е, което изправя погрешките на сърцето. Силната воля е, която изправя постъпката. Любовта е, която ще изправи живота ни. Мъдростта е, която ще изправи ума ви. Истината е, която ще изправи човешката воля. Те са три неща. Дръжте ги в себе си. Те да бъдат като мярка. Не се безпокойте като направите една погрешка. Ще признаете тази погрешка. Не да се разкайваш. Благодари на Бога, че си я направил. И благодари на Бога, че си я изправил. Това е геройство! Благодари на Бога, че си направил погрешката, за да познаеш какъв си. И благодари на Бога, че си изправил погрешката. Бог иска да благодарим когато направим погрешка и когато я изправим. А пък ние искаме да Го изобличаваме. Ние, като идем при Бога, казваме: Защо допусна това наше прегрешение? – Не, не. Не „защо допусна“ ще кажеш, но ще кажеш: Благодаря Ти, Господи! А пък като изправиш погрешката, пак ще кажеш: Благодаря Ти, Господи! Другото може да го забравите, но да остане следното: Любовта не забравяйте, Мъдростта не забравяйте, Истината не забравяйте и Благодарността не забравяйте! Те са четири неща, които не трябва да забравяте: Любовта, Мъдростта, Истината и Благодарността!
Отче наш
6,15 ч. с.
25. Утринно Неделно Слово, държано
на 16 април 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.
Небето – ясно. Времето – меко, топло.
На поляната направихме упражненията с музика.
|
