Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяните. Това е най-съдържателната глава, която някога апостол Павел е писал.
Духът Божи.
Нашият век до голяма степен е песимистичен. Във всеки дом ще забележите този тон на песимизъм. Ако влезете в университета и там ще забележите този тон на песимизъм. Ако отидете между учителите и там ще забележите този тон на песимизъм. Дето и да отидете, навсякъде ще забележите този тон на песимизъм. Ако отидете на гробищата ще кажете: „Какво нещастие ни е сполетяло!“ Ако видите една изгоряла къща, ще кажете: „Ето едно нещастие.“ Ако видите едно изсъхнало дърво, ще кажете: „Ето какво става по света.“ Аз казвам: Щастието на човека седи именно в изгорялата къща. Щастието на ученика седи в пропадането му в училището. Аз наричам щастлив човек този, който изгуби имането си и пропадне. Аз наричам щастлив човек този, който е умрял. Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно статическо обяснение. И неща, които са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение. Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този, красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Ако грозният нямаше с кого да се сравнява, сам по себе си той щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него и той става беден. Но какво придобива богатият със своето богатство? Богатството е условие в живота. Или какво придава красотата на човека? Богатството и красотата са външни условия.
Съвременният свят се обезсърчава, защото е поставил своите разбирания на една крива основа. Сегашната основа, на която е поставен живота, е женска основа. А в рая имаше една мъжка основа. Когато се роди Адам, създаде се раят, а когато се роди жената, създаде се сегашния свят. Следователно стремежите на сегашния свят са поставени на женска основа. Качеството на жената е, че тя обича да събира. Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици, обуща и т.н. Ден след ден тя събира и гледаш, след една година тя напълнила къщата. Направила юргани, възглавници, напълнила хамбара с различни вещи, готви се за далечни времена да има от всичко, каквото ѝ потрябва. Не е лошо това, то е едно благословение. И съвременните хора страдат от големите женски благословения. Жената мисли, че е много умна. Тя мисли, че като нейната философия няма друга. Тя си казва: „Тази философия, която Адам създаде, няма да оправи света, но нека аз да туря своята философия.“ Сегашната философия на жената е второто издание на философията на мъжа. Тя казва: „Не, само с раздаване не може да се живее, но и със събиране.“ Като се изпразни чувала, на човека му става леко. Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше и после остана с празен чувал. Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: „Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна като тебе, тя ще събира.“ И след това ние имаме плодовете на двете философии. Всички консерви в света са все от женски произход. Всички тигани, всички котли, всички ножове, всички начупени камъни, всичко, каквото виждаме днес в света, е все от женски произход. За това не е виновна жената, философията е такава. Така разглеждам аз въпроса, не считам жената за виновница на тия неща. Казвам: Когато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо. После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си. Нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от ума си, явило се човешкото сърце. Така се явили чувствата в човека. Следователно човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. Днес всички хора са недоволни, но ако ги питат, защо са недоволни и те не знаят. Вие имате цял свят на разположение и пак сте недоволни.
Сега религиозните хора казват, че са чада Божи, синове Божи, които се движат в света, създаден от Бога, пък са недоволни, че техният Баща не се е погрижил за тях. Те са обиколени от множество светове, по-големи от нашата земя и пак са недоволни. Как ще си обясните недоволството на човека? Запример, мъжът е недоволен от жена си. Защо? Защото много събира. Жената пък е недоволна от мъжа си. Защо? Защото много харчи. Аз засягам сегашния живот в неговите прояви. Нима слънцето преди хиляди години не е гряло? Всичко, което е станало на земята, не е станало от друго някое слънце, от това слънце е станало, от това слънце е създадено. Преди хиляди години слънцето другояче е гряло, а днес другояче грее. Във всяка епоха, когато се е създавала водата, твърдата почва, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, пък и човека, слънцето всякога е изпращало известно количество светлина, защото светлината е доставяла материал за градене. Всички същества на земята не са съставени от една и съща материя. Човек, запример, е създаден от малко по-особена материя от другите същества. За другите неща се казва, че Бог само казал да стане това или онова и станало, а за човека се казва, че Бог взел отнякъде особена пръст и направил от нея човека. Когато малкото дете иска да знае, отде е дошло неговото малко братче, бабата казва, че го извадили с една мрежа от водата. То било между рибите и оттам го извадили и донесли в къщи. И след това детето пита майка си: „Мамо, можем ли да хванем още едно братче от водата с мрежа?“ Такива са и сегашните вярвания на хората. Те мислят, че човек е излязъл от водата като риба, вследствие на което често се натъкват на ред противоречия. От религиозно гледище Бог е създал човека, а от научно гледище се казва, че човек е създаден от една малко клетка, която постепенно се развивала и размножавала. И двете твърдения са теории: едната е Божествена, а другата е човешка.
Като четете 13 глава от Апостол Павел, виждате, че той я е писал при особени случаи. Понеже имал големи мъчнотии по онова време, той написал тази глава. Числото 13 е най-опасното число. Интересно, как се случи тази глава да е 13, а не 15, запример. Запример, това, което е важно за един ботаник, не е важно за един зоолог. И това, което е важно за един зоолог, не е важно за един ботаник или за един астроном. И това, което е важно за един астроном, не е важно за един астролог. Или това, което е важно за един химик, не е важно за един физик и т.н. Ако имам свободно време, бих ви държал една сказка да ви покажа, какво е направил кислородът от химически гледище или какво са направили в света електричеството и магнетизмът от физическо гледище. Или бих взел едно растение или едно животно да ви покажа, какво са направили растенията или животните за човечеството. Това е частично положение. Всяка наука обяснява нещата в едно отношение, тя не ги обяснява изцяло. Химията, запример, обяснява отношенията, които съществуват между елементите и съединенията. Физиката обяснява само това, което се отнася до силите, до електричеството, до магнетизма, до топлината, светлината и т.н., но щом дойде до онзи възвишен, разумен живот, там други закони се изучават. Там човек се натъква на един по-обширен живот. Следователно ние имаме един механически, един органически, един психически и един Божествен живот. Всички тези видове живот се различават по възможностите и по условията, които съдържат в себе си. Най-ограничен е механическият живот. Малко по-свободен е органическият. Още по-свободен е психическият, а най-свободен от всички е Божественият живот. Каквото мисли, чувства и върши човек в Божествения свят, той трябва да постави на една опитна почва. Ти трябва да бъдеш като грънчар, който да направи едно отлично гърне, от което да останеш доволен. Или ти трябва да бъдеш като химика, който да не говори само теория на химията, но да прави и своите опити. Аз съм срещал много химици, които познават теорията много добре, но химията е обширна област. Като химик, ти трябва да знаеш, по кой начин и при какви условия да съединиш елементите, за да образуват едно съединение. Като правиш опити сутрин, ти ще имаш един резултат; ако правиш опита на обед, ти ще имаш друг резултат и ако го правиш вечер, ще имаш трети резултат. Това нещо химиците не го различават. Те мислят, че когато и да направиш съединението, все ще имаш един и същ резултат, щом си взел едни и същи елементи и съединения. Не е така. Мнозина мислят, че когато и да се роди човек, все едно е. Не е така. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Когато и да се роди човек е все важно, но едно е когато се роди сутрин, друго е когато се роди на обед или вечер, или сред нощ. Всички тия моменти на раждане се коренно различават и внасят нещо особено във всеки човек. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути, или всяка секунда от 60-те секунди хората се различават. Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата и действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват и върху зачеването на детето. Не само това, но и състоянията на по-големите братчета и сестричета се отразяват върху детето, което се ражда. Също така се отразяват и чичовците и дедите и прадедите, било от този свят или от онзи свят, върху детето, което се ражда. Всичко влияе върху новороденото дете.
Сега аз говоря за неща, които зная. Няма какво да ги доказвам. Само онзи, който не знае нещата, той ги доказва. Който ги знае, няма защо да ги доказва. Аз няма защо да ви доказвам, какво нещо е захарта. Казвам: Това е така, опитайте и вижте сами. Като опитате и вие ще се убедите в моите думи. Но сега вие се питате, по кой начин животът може да стане щастлив. Всички хора са създадени щастливи. Ако са нещастни, това е по тяхна грешка или по грешка на майката, на бащата, на окръжаващите хора. Причина за всички нещастия в света сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи, след като раздаде всичко и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи наистина, животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия. Бог или природата е определила на всеки човек достатъчно. Следователно всеки човек има право да вземе това, което е негово. Но да ходи да проси от хората, оттук-оттам да проси, това не е позволено. Никой няма право да проси. Просията е човешка работа. Адам и Ева измислиха просията. Адам изпроси от Бога Ева – временното, а Ева изпроси сегашното. Всички изпросени работи са човешки. Казват някои: „Трябва да го изпросим от Бога.“ Няма какво да просим. Тъй както аз разглеждам работите, разбирам, че разумното трябва да проникне във всички умове, а не да раздава човек. Любовта, която носи живота, трябва да проникне във всички сърца. Да раздавам, аз разбирам да стана проводник на всички Божествени блага така, че всички хора да могат да се ползват, както водата на един извор минава през инсталацията на цял един град. Всеки човек може да стане проводник на хубавото в света. Един човек може да развали цялата инсталация. Инсталацията може да е направена много хубаво, но една тръба в средата може да развали цялата инсталация. Пукне ли се тази тръба, цялата инсталация спира. Някой казва: „Какво зависи от мен?“ Много зависи от вас. От вас зависи толкова, колкото от всички тръби. И от всички тръби зависи толкова, колкото от една тръба. Ще кажете, че човек си дава голямо значение. Ако човек си дава значение и става проводник на Божественото, неговото значение е на място. Но ако си дава значение, а същевременно засенчва Божественото, неговото значение не е на място. Този човек поддържа човешката философия, която е крива философия. Какво направи Адам със своята философия? Той впрегна всички животни на работа. Според Адамовата философия тия волове орат, но им се плаща за това оране. Той ги впряга сутрин и казва: „Хайде, синко, на нивата. Като дойде изобилието, ще има ядене и пиене.“ Като се прибере житото в хамбара, на воловете се даде малко слама, а всичко човек задържа за себе си и после казва: „Аз изорах нивата.“ Не е вярно това. Какво е изорал? Той само е бутал остена, а воловете са орали. Не само воловете, но много още условия на земята – влагата, слънцето, топлината, са помагали за нивата, а после човек казва, че той е изорал всичко. Мислите ли, че с тази философия може да се постигне нещо? Майката казва: „Родих това дете.“ Това не е вярно. Че семето, което изникна от земята, земята ли го роди? Семето го посадиха в земята и то се роди без майка. И без майка може, значи. Кой роди Адама? Коя беше неговата майка? Бог взе малко кал, направи от нея човека, вдъхна в него живо дихание и той стана жива душа. Дали това е по вашето разбиране, то е друг въпрос. Мислите ли, че вашите вярвания са абсолютни? Душите се раждат, но те вечно съществуват в Бога. Това е истинската философия. Те са едно с Бога. Следователно когато Бог създаде света, Той изпрати всички души по света да изследват това, което Той е създал, да се учат. Той нарича тия души Синове Божи, защото са едно, равни с Него. В този смисъл и земята за всички вас е едно училище. И ако разбирате това, всички вие трябва да се радвате, че сте пратени на училище, да се учите. Които боледуват, трябва да се радват; които осиромашават, трябва да се радват; които забогатяват, трябва да се радват. Като срещнете един сиромах, трябва да го видите, че играе с кърпа в ръце, ще кажете, че е полудял. Не, сега, именно, му е дошъл ума на място. Естествено положение ли е това да срещнете един сиромах с наведена към земята глава и с отпаднал дух? Лъжливата философия седи в това, че той мисли, какво, нищо няма. Това е първата лъжа в света. Онзи пък, който е забогатял, мисли, че всичко има. Това е втората лъжа. Мислите ли, че богатият е придобил нещо с богатството си? Колкото сиромахът е придобил със сиромашията си, толкова и богатият е придобил с богатството си. Има сиромаси, които са по-умни от много богати. Умът не се купува с пари. Умът не се купува и със сила. Умът е едно велико благо, дадено на човека от Бога. Напуснете вече старите теории. Някои хора искат да станат добри, като дават пари на бедните. С даване на пари човек не може да стане добър. Той става повече користолюбив, отколкото да стане добър. Ако давате пари на някой човек, един ден ще му кажете: „Не знаеш ли, че ти помогнах, пари ти дадох?“ Кой създаде тези пари? Ти не ги създаде. Хиляди хора са работили, докато се създадат тези пари. Хиляди работници са копали в земята, докато ги изкопаят. После други работници са промивали това злато. Трети са го топили, оформявали, докато най-после държавата ги е отпечатала. Но златото не е и на държавата. То принадлежи на самата природа, от която са го изкопали. На всяка държава се дава известно количество злато, за да го използва като средство за някакво добро. Другото заблуждение на хората е, че искат да станат умни. Като са дошли на земята те казват, че човек трябва да стане умен, да поумнее. Няма какво да поумнява. Казвате на някого, че е обезумял. И това не е право. Трябва да му кажете да употреби ума си малко по-другояче, по друг начин да впрегне силите на своя ум. Ако човек не употреби ума си, както трябва, на място, той причинява вреда на хората. Пък ако човек употреби ума си на място, да внесе светлина в човешките умове, той им причинява добро. Така трябва да разбирате нещата и правилно да говорите. И в Писанието е казано: „И рече безумният в сърцето си, че няма Бог.“ Под думата „ум“и ом се разбира Божественото в човека. Следователно, безумен е онзи, който не употребява ума си, както трябва, т. е. не употребява Божественото в себе си. Кой не може да каже две сладки думи на брата си? Дойде при тебе един човек отчаян, гладен, нуждае се от хляб. Като не може да задоволи глада си, той решил да тури край на живота си. Какво трябва да направиш? Извикай го у дома си, дай му малко хляб, една-две ябълки или круши, кажи му една-две сладки думи и ще видиш, че сърцето на този човек ще се стопли, ще забрави своето отчаяние. Който не разбира закона, той веднага ще извади тоягата си и ще каже: „Защо си дошъл при мен да просиш?“ И той ще вдигне своята тояга. И двамата ще се сбият и скарат за хляб. Под думата „тояга“ аз разбирам лошите думи, които хората разменят помежду си. Някой ще каже: „Казах му няколко думи да ме помни, да не мисли, че съм простак.“ Според мене, именно с лошите думи ти ще покажеш своята простащина. Кое е по-хубаво: да убиеш един човек или да го вържеш? Ако го убиеш, това показва, че си слаб човек, а слабите всякога се наказват. В Божествения свят слабите се наказват, а силните се благославят. Всеки човек, който може да връзва своя неприятел, т. е. да го обърне към Бога, да го накара да живее Божествен живот, той е един силен човек. Всеки човек, който може да убие своя неприятел, да се освободи от него, той е слаб човек. В света е точно обратното. Тези хора, които убиват, се считат за силни и те се наказват. Това е един метод, една философия, която нищо не допринася в живота. Някой се бори със себе си и казва, че е много лош човек. Защо да не си каже, че е добър човек, но още не се е научил да проявява доброто в себе си? Кажи за себе си, че си добър човек, но не проявяваш Божественото. Кажи и започни да Го проявяваш.
Ето какво казва Апостол Павел в Прочетената глава: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, но любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.“ При това положение човек ще има само едно външна обстановка и ще струва толкова, колкото струва една празна каца. Коя бъчва струва повече: онази, която е пълна с масло или онази, която е празна? Разбира се, че понякога пълната каца струва десет пъти повече от празната. Ако маслото е доброкачествено и цената на бъчвата се подига. Ако кацата е празна, човек няма да вземе и нея, отказва се и от кацата.
„И ако имам всичкото пророчество, и зная всички тайни, а мога и гори да премествам, но любов нямам, нищо не съм.“ Като качество на любовта Апостол Павел туря търпението. Търпението е Божествено качество. Под думата „търпение“ се разбира правилното съчетание между ума, сърцето и волята на човека. Или с други думи казано: търпението подразбира правилното съчетание между духа, душата и ума на човека. Там, дето човешкият дух, човешката душа и човешкият ум не са съчетани и там, дето човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля не са съчетани, там няма никакво търпение. Търпението не е произволен процес. Всеки, който има търпение в себе си, той има и сила. Без търпение човек не може да има сила в себе си. Само силният може да търпи. Слабият не може да търпи. Слабият търпи по неволя. Като го бият, той търпи по неволя. Той не носи страданието доброволно, но отвън му го налагат. Нима волът, който оре нивата, е търпелив? Той носи неволята, но не и търпението.
Наскоро ми разправяха един пример. Един наш приятел имал котка, която възпитавал. Той искал да я възпита да не яде птички. Той искал да ѝ предаде своето вярване. Както той вярвал, така и тя да вярва. Каквото ѝ каже да го слуша. Той мислел, че всичко това е постигнал. Един ден той останал изненадан. Видял, че котката му хванала една птичка. Той се затичал към котката си, но и тя тичала с птичето в уста, докато успяла да го изяде на общо основание. Това силно го разсърдило и той намислил да накаже котката си, да ѝ даде добър урок. Той чул отвътре нещо да му казва: „Като искаш да дресираш котката, гледай да бъдеш справедлив.“ Котката избягала и след един-два часа се върнала. Той решил да изпълни намерението си, да я накаже, задето не го послушала. Пак нещо вътре в него му казвало: „Бъди справедлив!“ Наистина, ако той беше успял да набие котката във времето, когато ядеше птичката, имаше смисъл, но сега, след като я изяде, нямаше защо да я бие. Обаче, силно ядосан, той започнал да я бие и излязъл от границата и на човешкото, и на Божественото. Щом почувствала котката това положение, тя се разгневила силно, хвърлила се върху него, забила ноктите си в шията му и той едва могъл да се спаси от нея. Като се освободил от ноктите на котката и тя се освободила от него. Какво показва това? Това показва, че ти можеш да възпитаваш един човек само тогава, когато Божественото действа в тебе. Излезеш ли от границата на Божественото в себе си, този човек става свиреп и се нахвърля върху тебе. Следователно пазете правилото: никога не престъпвайте границата на Божественото. Бог е дал право на котката да яде птички. Кой от вас не е ял птици? Няма нито един от вас, който преди да се е обърнал към вегетарианството да не е изял поне 20 кокошки. Сега сте вегетарианци, но преди да сте били вегетарианци, колко кокошки сте изяли? А сега искате от котката да не яде птички. Тя казва: „Чакай, и аз един ден, като стана вегетарианка като вас, няма да ям птички.“
Апостол Павел казва: „Любовта търпи, благосклонна е, не завижда.“ Завистта спада към един полуинтелигентен свят, тя не е от висок свят. Някой завижда, че друг човек е по-добър от него. Какво от това? Какво лошо има в това, че един кон носи по-силен товар от моя? Светът се нуждае от силни коне. Ако някой човек е по-силен и по-умен от мене, той е на мястото си. И слабите хора са на мястото си. И тия, които носят малък товар, и те са на мястото си. Защото хората с по-малък товар могат по-лесно да услужват. Ако съм слаб и нося на гърба си една чанта от десет килограма товар, аз лесно мога да я сваля и да помогна на онези, които се нуждаят от моята услуга. Обаче, ако нося един товар от сто килограма, мъчно мога да го сваля от гърба си. Слабите хора са практични, те се занимават с дребна търговия. Тежките търговци, с големите чували, те разполагат с хиляди левове. Обаче и едните и другите са на място. По-слабите вземат на кредит от по-силните, от по-богатите. Същият закон съществува и в органическия свят. По-учените вземат материал от онези, които не са толкова интелигентни. Запример, когато някой ученик учи по музика или по техника нещо, или по рисуваше, в първо време той учи при такива учители, които не са толкова важни. Запример, докато е при майка си детето учи от нея. Щом отиде в училище, учителят изисква от него друго нещо вече, той не се задоволява с това, което детето носи от дома си.
Та при сегашните условия на живота ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. Ако ние не можем да разберем онази велика Божествена любов, която ни е дала всички условия за живот, ние нищо не сме придобили. Върху тази любов, именно, почиват отношенията между мъже и жени, между майка и баща, между синове и бащи, между майки и дъщери, между учители и ученици, между слуги и господари, между държави и т.н. Тази любов трябва да бъде основа навсякъде в живота. Но човек трябва да знае, как да я приложи. Затова е дошъл той на земята. Той е дошъл на земята да служи на доброто. Това е новото разбиране. Сега хората очакват да станат по-добри. Светът сам по себе си е много добър, но в света има неща създадени от хората, които трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуждения, физически, сърдечни и умствени. Ако хората биха могли да се освободят от тия заблуждения, те биха решили въпросите на своя живот. Ако хората могат да се освободят от своите заблуждения и оставят само Божественото да работи в света, още днес Царството Божие ще се въдвори на земята. Всички хора, които са дошли до това разбиране, ние ги считаме за умни. Ето сега във вестниците пишат посланието на Рузвелт към великите сили и им казва: Ако се съгласят в продължение на десет години да не нападат слабите и малки държави, те ще им помогнат икономически. И Бог отгоре казва: „Ако ме слушате и не се измъчвате едни други, аз ще ви благословя. Ако престъпите моя закон и аз ще приложа върху вас този закон, който вие прилагате върху другите народи.“ Следователно и болестите, от които страдате не са нищо друго, освен признак на нарушение на Божествената любов. Всички недъзи са причинени, именно, от това нарушаване. „Ама другите хора не са по-добри от мене.“ Това е друг въпрос. Всички недъзи на хората са вътре в тебе. И всички добродетели на хората са пак вътре в теб. Следователно ти не можеш да говориш за другите хора. Ако ти изправиш себе си и светът ще се изправи. Така седи въпросът. Затова, именно, се проповядва личното изправяне. Всеки човек трябва сам себе си да изправи. От вас зависи изправянето на света. Мнозина очакват да дойде Духът у тях, че тогава да работят за своето изправяне. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека Бог е вложил всичко в него. Идването на Христа няма за цел да внесе нещо ново в човека, но да даде условия Божественото да се прояви, т. е. да покаже на хората по кой път могат да се подигнат. Следователно съвременните хора се намират в един път на отклонение, от който трябва да се върнат и да поемат правилния път в живота. Сега, ако питате жените, те ще ви кажат, че по-големи насилници от мъжете няма. Това е тяхно мнение. Ако питате мъжете, те ще ви кажат, че по-големи изнудвачи от жените няма. И това е тяхно мнение.
От прочетената глава за любовта вадим заключение, че ако мъжът и жената не изправят своите отношения един към друг, светът няма да се изправи. Докато жената мисли за че мъжа, че е насилник и докато мъжът мисли за жената, че е изнудвачка, те се намират в човешки отношения, а човешкото не разрешава въпросите. Правото е в Божественото, а не в човешкото. Казва се, че Адам излезе от Бога. Значи, Бог му е вдъхнал дихание на живот. Ева пък излезе от човека, от Адама, т. е. от Божественото, което Бог вложи в човека. Понеже и двамата, и Адам и Ева имаха Божественото в себе си, те трябваше да служат на Бога. И мъжът и жената трябва да служат на Бога. Днес всички хора страдат от неразбиране на нещата. Адам не си призна грешката. Той трябваше да каже: „Господи, съжалявам, че не взех под внимание Твоите добри съвети, каквото ми каза да го направя.“ Ева яде от забранения плод без да пита Адама, без да пита Господа, а после дойде да убеждава Адам и той да яде от този плод. Погрешката на Адама седеше в неразбирането на живота. Като видя, че животните, които минаха край него, бяха с другари, мъжко и женско, той си каза: „Господ направи всичкото добро на животните, а на мен нищо не направи.“ Когато Бог създаде жената, каза на Адама: „Ето, тази е твоята другарка, направи я такава, каквато искаш да бъде.“ Така се опита човекът. Така опита той себе си. Дотогава, докато ние се съмняваме в Бога, добро в света не може да има. Аз говоря за онзи Бог, Който е създал живота, от Когото зависи индивидуалния, семейния, обществения живот, живота на народите, на държавите, на цялото човечество, на цялата вселена, на цялото Битие. От Него зависи всичко. Човек, който се съмнява в този Бог, никакво добро не го очаква. Който казва, че и без да вярва в Бога, той може да успява в живота си, това е първата лъжа, с която си служи. Нека да употребя друга дума вместо лъжата. Този човек не говори истината. Думата „лъжа“ осквернява човека.
Питам: Какво трябва да се проповядва днес на хората? Днес трябва да се проповядва на хората за Божественото, което Бог е вложил в тях, в техните умове, в техните сърца и в техните тела. За Божественото трябва да се говори на хората. Те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Днес всички добри, велики хора идат да възпитават човечеството. Мислите ли, че положението на сегашните управници е леко? Те се намират в трудно положение. Не мислете, че те са глупави хора. Те седят и мислят, по кой начин да спасят света. Можете ли да си представите, какво ще бъде, ако днес се отвори една война? Всички големи градове, като Лондон, Париж, Берлин, София и др., всички ще бъдат изметени. Те ще бъдат изравнени със земята. Затова днес всички държави си правят подземия, там да се крият. Страшна работа ще бъде. Ще има бомби големи от 200–500–1000 килограма тежки. Знаете ли, какво нещо е да падне такава една голяма бомба в един град? Знаете ли, ако се отвори една такава война, какво ще бъде? Най-здравото поколение, годно за оръжие, ще отиде. И след това трябва да се минат векове, докато се създаде всичко това отново. Защо трябва хората да се бият с бомби? Аз не съм против войната. Хората трябва да воюват, но без да се убиват. Днес нито демократите са на права страна, нито утилитаристите. И едните, и другите защитават своите интереси. Трябва да дойдат такива хора, които да защитават интересите на цялото човечество, на народите, но във връзка едни с други. Ако е добре на всички народи, ще бъде добре и на всеки народ отделно. Ако един народ мисли да е добре само на него, той е на крив път. Както е изключена възможността един човек да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други. Благодарение, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги застави да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос за крайни мерки, като стане нужда, той може да ги приспи, но като ги приспи, трябва да започнат отново. С това нищо не се постига. Всеки човек, всеки народ трябва да се отнесе към себе си. Вие искате Господ да махне злото от света, да ви приспи. Но приспиването нищо не постига. Щом става въпрос за приспиване, защо плачете за вашите умрели? Те са заспали. Това е неразбиране на нещата. Защо един религиозен или един идеен човек умира за своето убеждение? Той вярва в друг един свят, дето го чакат неговите братя и сестри. Когато един човек умира за своето отечество, той казва: „Аз ще умра за отечеството си, но ще живея в друг свят.“ И тази идея е пак религиозна. Идеята за национализма е пак религиозна идея. И тя има Божествен произход. И затова човек казва: „Ако умра да умра поне за една свещена идея в себе си.“ Казвам: Ако човек умре за една идея, от любов към човечеството да се подигне, тази идея е на мястото си. Днес от всички хора се иска да бъдат силни. Мнозина вярват, че Англия ще оправи света. Други мислят, че Германия ще оправи света. Трети очакват на Франция. Всички се лъжат. Нито Англия, нито Германия, нито Франция ще оправят света. Онзи, Който е създал света, Той сам ще го оправи. Всички народи в света са служители на Великия Бог, Който има предвид правото на всички хора, на всички народи. Той иде в света да освободи всички хора и всички народи от кривото разбиране на Адама. Днес хората и народите се стремят към свобода, но те искат да освободят себе си, да освободят своя народ, а другите да заробят. Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи. Освобождаването на своя народ е Адамова идея, т. е. идея на раздаване. А заробването на другите народи, това е идеята на жената, женска идея, т. е. идея на събиране. Щом заробваш, това е идея на жената, на Ева, женска идея. Щом освобождаваш, това е идея на мъжа, мъжка идея, идея на Адама. Днес светът не е свободен. Божественият свят поддържа идеята на Адама, да освободи света, но същевременно поддържа и идеята на жената, да зароби света, но не по този начин, както жената го заробва. Божественият свят иска да примири тези две идеи, като превъзпита мъжа и жената. Всички жени по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не със заграбване може светът да се оправи. И всички мъже по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не с раздаване на всичко, светът може да се оправи. Трябва да се даде свобода на всеки човек, да се прояви. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек, да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен, както за себе си, така и за своите ближни. Като се прояви свободно, като прояви Божественото в себе си, той ще бъде полезен и за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Така седи идеята на новото учение. Новото учение, Божественото учение, което иде, има предвид да спаси света. Казва се в прочетената глава: „Най-голяма от всички е любовта.“ Любовта е произведение на Бога. И ако вие не вярвате в Бога, в любовта, а вярвате в себе си, нищо не можете да постигнете. Докато ти вярваш в Бога, Който живее в теб, ти можеш да постигнеш всички свои добри желания. Докато вярваш, че ти живееш в Бога и Бог живее в теб, ти си на правата страна. Но ако вярваш, че ти живееш в Бога, а Той не живее в теб, ти си на кривата страна. Ако Бог пребъдва в тебе, а ти не пребъдваш в Него, ти пак си на кривата страна. Едновременно трябва и Той, и ти да пребъдвате един в друг. Христос е казал тази идея: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие ще пребъдвате в мене. Тогава аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявим.“ Това значи: ще ви се дадат добри условия отвън и отвътре да се подигнете. Тогава всеки ще седи под своята смоковница и ще бъде щастлив. Тогава няма да има гладни хора. Ако е гладен, достатъчно е да подигне очите си нагоре и веднага на масата ще има хиляди плодове. „Възможно ли е това?“ Че в природата нали става така Искате ли да се подигнете, казвам: Напуснете старата вяра, която досега сте имали, т.е. не вярата, а вярванията. И тогава не ходете да просите. Вложете в ума си идеята и желанието да станете силни, че при каквото положение се намирате, дали сте богати или сиромаси, дали сте учени или невежи, дали сте силни или слаби, болни, да ви е приятно. Това са възможности за растене. Това са смени в природата, през които човек неизбежно минава. Щом си гладен, ти си сиромах. Следователно очаква те един хубав обяд. Щом се нахраниш, ти си богат, но след това пак ще осиромашееш. Ние виждаме, как колелото се върти. Гладният работи, а ситият, богатият почива. Казвате: „Блазе на богатите!“ Не, богатият плаща, а сиромахът получава, печели. Да си сиромах, това е женски идея. Да си богат, това е мъжка идея. Богатият казва: „Трябва да бъда богат, да давам.“ Добре е това. Но в това даване има едно тщеславие. Когато Адам погледна животните, на които даде имена, той се възгордя и каза: „Какво съм създал!“ Да, но едни от тия животни не го послушаха, те се опълчиха против него. Други, обаче, го послушаха. Същото е и с растенията. Едни от растенията признаха Адам за своя господар, други не го признаха. Онези, които го признават, му услужват. Той си прави греди от тях, строи си къщи. Но онези, които не го признават, се възмущават от него. И ако той си е направил греди от тях, след известно възмущение, те се счупват и го затрупват под собствената му къща. Ще кажете, че тези греди са се счупили случайно. Не, идеята му за създаването е била слаба. Ако идеята му беше Божествена и гредите никога не биха се счупили. Всичко, което се чупи в света, всичко, което се покваря, всичко, което е слабо, е човешко. Всичко, което е силно, всичко, което носи здраве, любов, знание, свобода, радост, щастие, е Божествено. Болестите, недоволството са човешки работи.
Сега всички трябва да се подигнем в себе си и да благодарим на Бога, че живеем в такива красиви времена, когато Бог се проявява. Днес Бог се проявява, както никога друг път. Това всички трябва да знаете. Всички ония, които не изпълняват волята Божия, ще си заминат от земята, ще бъдат интернирани, няма да остане нито един от тях. Всички народи, които не изпълнят волята Божия, ще си заминат от земята, ще бъдат интернирани, няма да остане нито един от тях. Земята ще остане за онези народи, които изпълняват волята Божия. Това трябва да знаете и ще го видите. Дали вярвате в това или не вярвате, ще го опитате. Както интернират от София в провинцията, така ще бъдат интернирани всички, които не искат да изпълнят волята Божия. Не само ще ги интернират, но ще ги екстернират далеч някъде. Земята ще се освободи от всички, които не следват Божия път. Това е въпрос за Онзи, Който е създал света.
Сега аз говоря за единно държавна право, което хората нямат предвид. Има една Глава в света, която трябва да се почита от всички. Всички държави, всички народи, всички мъже и жени, всички господари и слуги трябва да имат едно мнение за тази Глава. И в името на този Бог, казвам: Хората трябва да престанат да се измъчват. В името на този Бог на любовта, хората трябва да си съдействат да се подигнат. Те трябва да изпълнят волята Божия, защото иде златната епоха, иде Царството Божие на земята. Ние трябва да се освободим от всички страдания, мъчнотии, неразбирания и да живеем един радостен и щастлив живот. Този живот иде и ние трябва да го посрещнем със съзнание.
Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.
Двайсет и пета неделна беседа от Учителя, държана на 16 април 1939 год.
София – Изгрев
|
