Отче наш.
Имате ли зададена тема? – Четете. – /Чете се темата: „Разлика между органическа и неорганическа материя.“/
Пишете върху свободна тема.
Фиг. 1Представете се, че A и C са планински върхове (Фиг. 1). Представете си, че B е долина. B е долина. Какви ще бъдат условията? Ония явления, които ще стават в A и C от какво ще зависят? Каква разлика ще има между тия същества, които са на върховете и тия, които са в долината? Всичките вещества, които се намират на върховете, ще изчезнат. Някой път зимно време се набират материали по върховете. Зимата ще бъде много щедра, лятото ще бъде скържаво, какви ще бъдат условията на долината? По тия, високите места лятно време ще има недоимък на вода, долу в долината и лете, и зиме ще има изобилие.
Представете си, че казват, че човек трябва да бъде самостоятелен. По-самостоятелни хора от високите върхове няма. По-унижени хора от долините няма. В долините всички същества живеят, на върховете рядко някоя птица ще се качи по тия стръмнини. Кои са сега причините? Има една причина, която вие не я знаете, която създава света. Вие не я знаете. Казвате, че учените знаят. Учените обясняват по един съвсем механически начин. Представете си, че вие имате една научна книга, отворите я и я оставите отворена на вашата маса. Първоначално тя е била чиста. Но представете си, че вие се връщате след десет години, отворена книгата и върху нея има два пръста прах натрупан. Вие обяснявате научно, че някое същество дошло и нацапало отгоре. Кое е туй същество? Вятърът духал отвън и през малките пукнатини влизал и наслоявал праха на книгата. Вие се обяснявате, че някое същество го направило. Кое същество? – Вятърът. Къде е сега то? Каква е вашата представа за вятъра? Разумен ли е вятърът сам по себе си? Когато запалите собата, пак има едно течение. И там има духало. Някой път вие духате, някой път собата сама духа. Как обяснявате туй духане? Студеният въздух се нагорещява, става по-лек, излиза нагоре, на негово място иде студеният въздух, който е по-тежък – става обмяна.
След като обясните едно явление, какво добивате? Имате двама души ученици, единият ученик работил и му дават 6 лв., другият ученик не е работил и му плащат единица. Аз турям, като учи ученикът, работи. Като му пишат 6, то е неговата заплата. 6 на способния ученик е заплатата. Няма 6, няма заплата. Понякой път учителят плаща за работата на ученика. Някой път плаща по-малко. Туря 0, нула. Рядко става, но става. Се таки, като му пише единица, не е малко. Единият ученик постоянно се учи и винаги има 6. Другият прогресира, най-първо има единица, втория месец има 2, третия – 3, четвъртия – 4, петия – 5, шестия – 6. В последния има прогресивност и той дохожда до 6. Как ще обясните туй явление? Обяснявате, че първият е прилежен ученик. Понеже вторият учи по-малко, по-малко му плащат. След като обясните, тия двамата ученици какво придобиват? Обяснявате, че единият учи повече, другият учи по-малко или не учи. Следователно не им плащат еднакво. Сега, ако обяснявате как става явлението, какво придобиват учениците? Някой път към единия ученик учителят има повече симпатия, случва се понякой път. Но както и да е, да обясним едно явление. Коя е причината, защо единият учи и получава 6, а другият защо не учи? Как бихте обяснили? Имате един ученик, по математика се учи, другият не се учи. Вие ще кажете: „Той е мързелив.“ Някой път той учи, но не разбира нещата. Следователно като не ги разбира, не знае как да ги представи, следователно малко му плащат. Представете си, че единият от тия двамата ученици работи при една хубава почва, другият работи при камениста почва. Еднаква ли работа ще изработят? Най-после този, който работи каменистата почва, се обезсърчава, казва: „Не си струва тук да се работи и да си блъска главата човек.“ Другият, понеже работи при хубава почва, го наричат „трудолюбив“, а онзи го наричат „мързеливец“. Какво разбирате под думата „мързеливец“? Мързеливото състояние няма никакъв стимул, което да стимулира ученика. Ученикът няма стимул отвътре, няма нещо, което да го застави отвътре да учи.
Кое е онова, което заставя човека да яде? Мислите ли, че ако гладът не съществуваше, ако в човека нямаше желание да яде, човек не би ял? Някой път на човека не му се яде. Понеже има един закон за глада, казва му: „Ще ядеш.“ Когато човек огладнее, мислите ли, че гладът излиза от самия човек? Не излиза от самия човек. Има нещо, което го заставя отвън. Казвам: Има в природата една подбудителна причина. Някой път вие казвате, че човек трябва да бъде свободен. Свободният човек е сам господар. В най-простия смисъл свободния човек не го заставят. Той върши ония неща, които обича по свобода. Няма кой да го застави да направи нещо. Да кажем, имате един слуга, той е заставен сутрин рано да става. Господарят е определил в четири часа да става, да е на крак и в пет часа да иде на работа. Друг не е слуга, той си спи на леглото си, обръща се. Единият добива навик, щом дойде 4 часа, той трябва вече да е на крак, а в пет часа да е на работа. Другият не е зависим, погледне часа, казва: „Рано е още.“ Мине 4, 5, 6 часа и тогава става. Единият става рано, другият става късно. От какво зависи, че единият става рано, а другият късно? Питам: Ако всичките хора бяха господари, ако светът беше оставен на хората, те да го уреждат, те да го управляват доброволно, какъв изглед щеше да има светът? Понякой път вие се възмущавате от лошите условия в живота. Прави сте. Понякой път се радвате на добрите условия. Кое е по-хубаво: Човек да има винаги добри условия или винаги да има лоши условия? Две крайности са те. Под думата „лоши условия“ разбираме, когато човек иска да направи нещо, пък няма възможност. А пък някой път има възможност. Добрите условия всякога трябва да има възможност.
Казвам: Сегашният живот е преплетен от редица навици, които имате. Запример, чувството страх как е произлязло? Как го обясняват сегашните учени хора? Страхът у заека, у жабата откъде е излязъл? От лошите условия, при които са живели. Заякът, където минава, навсякъде вижда лошото. Взема предпазителни мерки. При всяко побутване на храстите, подскача. Някой храст го бутне. Подскочи и хроникира в себе си, че голяма опасност му се случила. Той с подскачането едва би могъл да се освободи.
Та казвам: Често и вие при най-малките причини сте неразположени. Дойде малка болка, малко цирейче някъде и той изведнъж мисли, че може да се превърне в живеница. Създаде си едно голямо препятствие. Малкото страдание ще принесе живеница. Или може някой път вие да сте се уболи с някоя игла, после чели сте някоя научна книга, че има микроби или някои нечистотии може да влезат в кръвта и да се заразите. Уболи сте се и се боите да не би да сте се заразили. Как наричат тази болест, когато се заразяват? – Инфекция. Често някои от вас страдате, заболи ви гърбът или някаква болка в слабините. Често ви заболяват слабините. Вие как си ги обяснявате тия заболявания? Или пък понякой път в пръстите имате заболяване. Как го обяснявате заболяването? Често перачките ги болят пръстите. Казват: „Едно време ръцете ми бяха здрави, но сега ме болят.“ Научното обяснение кое е? Понеже перачките най-първо започват с топлото. Всичките перачки много обичат любовта. После те свършват със студено, с омраза. Най-първо казват: „Много ви обичаме. Ние сме излезли от топлото.“ После напуснали топлото и влезли в студеното. Аз зная защо, някои от вас сте специалисти, защо след като се пере с топла вода, защо туряте студена? Онези, които перат, трябва да знаят, че става разширение на капилярните съдове при топла вода. Като турите студена, те се свиват. Ако се свият капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. След пет, десет години от неправилното кръвообращение, около ставите на пръстите остават нечистотии, полуорганически вещества, които не са организирани. Когато стават резки промени, тия вещества се образува известно триене, образува се известно малко възпаление.
Та казвам: Умният човек разбира тия работи, пази (се). Казвам: Не минавайте от топлото към студеното и от студеното към рязко топлото. На мода беше като идете на баня, за да се калите, след като се окъпете с топла вода, да се полеете със студена. Не е толкоз умно.
Сега законът е същият, и във вашия ум често стават такива резки промени. Ако ти от едно топло състояние, ако от една сантименталност, въодушевил си се с идеята да помогнеш на човечеството, мислиш, че ще направиш всичко. Дойде студеният душ, веднага изстинат тия чувства – тия неща няма да станат така.
В някои хора виждаме, които в началото са оптимисти, някои, които са прекарали много големи изпитания, стават песимисти. Казват: „Светът така не може да се поправи.“ Пък има работи, които няма какво да се поправят. Запример, по кой начин можем да поправим студеното време? Вие имате един малък ваш метод: Направите една ваша къща от четири стени, турите стените, турите соба, накладете огън, следователно, възпитавате зимата. Туряте вода и веднага имате онова, което вие искате. Но отвън зимата се разполага, както иска. Един ден и тази зима ще се реформира. Сега, макар че вече имаме трети ден на пролетта, зимата не си отива. Защо зимата не си ходи? Зимата не си ходи, понеже малко топлина има. Тя си отива при топлината. Щом топлината е малка, тя седи и се потрива.
Да дойдем до онези, вътрешните разбирания. Казвам за тия, двамата ученици, кои са подбудителните причини, че единият учи, а другият не учи? Ако една почва, която сеете, дава повече плод, ако е богата; ако е бедна – дава по-малко плод. Как обясняват учените, че едната почва е богата, а другата е бедна? Който има много, дава, който малко има, малко дава. Сега, след като обясните, че единият ученик е прилежен, а другият е ленив, какво сме придобили ние? Допуснете, че един учител има 50–60 души ученици и той знае кои са прилежни и кои са лениви, какво е придобил учителят? Каква ще бъде разликата, ако един учител преподава на способните ученици и ако преподава на ленивите ученици? Онзи, който преподава на способните ученици, ще бъде разположен и учениците ще бъдат разположени, а при ленивите ученици и учителят ще бъде неразположен, и учениците ще бъдат неразположени. И тогава прилежните ученици ще кажат, че учителят е много благороден и учителят ще каже, че учениците са благородни. И учителят разположен, и учениците разположени. Другите ще разправят, че учителят е намръщен, за тояга ще разправят. Казва: „Хич не си поплюва, удари ми две плесници на дъската.“ Разправят, разправят. Дали е верно това? Сега, по какъв закон, отде вие си го обяснявате тъй? Казвате: „Удря учителят.“ Учителят не удря, казва: „Знаеш, колко те обичам?“ Ти си учен човек, удари по едната страна, по другата страна. Питам: Защо така не тълкувате, ами другояче го тълкувате? Вие, които гледате отвън, кое ви дава повод да мислите другояче? Представете си, че тия клетки на лицето на ученика мислят, след като го цапне от двете страни по лицето, тия клетки отвътре как ще обяснят тоя процес? Как ще обяснят събитието? Може да се предполага.
Вземете онзи, ситния прах. В природата имаме често такива явления, за които учените хора се стремят да дадат известни обяснения. Може да се обяснят донякъде. Известни малки частици минават, вятърът ги дига в пространството. Някъде, като вървиш, влиза този прах в очите ти. Започва да произвежда сълзи, мият се очите, започват да смъдят. Гледаш, времето се заоблачи, дойде дъждът, започне да вали. От този дъжд дърветата се радват, а ти плачеш. Когато е прах из въздуха, ти плачеш, този прах като се издига нагоре, около него се образуват дъждовните капки. Като пада по тревите, те се радват. Ти казваш: „Много лошо.“ Тревите казват: „Много добре.“ Защо тревите мислят по този начин, вие мислите по друг начин? Понеже вие не се ползувате. Човек се възмущава от праха, понеже прахът влиза, един моралист. Казва: „Трябва да дадеш, закон има в природата.“ Много скържав човек е, ще дадеш, 3–4 капки вода ще изкара от очите ти. Като излезе от тебе, казва, че си дал нещо, отбележи човека, който плакал. Даване е то. Аз наричам плачещите хора щедри хора. Щедри са, защото дават вода. Онези, които не плачат, са скържави. В тях в десет години едва ли ще капне някоя сълза, да излезе от очите им. Много са скържави. Питам тогава: Защо обвинявате онези, които плачат? Казвате: „Много плачлив човек.“ Каква е идеята на плачливите хора, много мекушави хора, не са способни за работа. Ами тогава всичките извори, които плачат, какви са? Кой извор е по-хубав, който плаче или който не плаче? Кои реки са по-хубави, които плачат или които не плачат? Да плачеш в природата има друг закон. Да плачеш, когато трябва и да не плачеш, когато не трябва. Ако цялата земя плачеше, какво щеше да бъде? Когато частта плаче, а другата част не плаче, на място е. Когато всички плачат, е лошо. Когато нищо не плаче, пак е лошо. Когато всички плачат, какво се образува? – Кал. Когато всички не плачат, какво се образува? – Прах се образува. Сега природата ние си представяме така, каква е сама по себе си, ние не знаем. Казва: „Много кал произвеждат.“ Калта е произведение. Образува се кал, иска да пласира това нещо някъде. Как го пласира? Чрез образуването на голямата топлина този прах се взема, изпраща се из пространството нагоре, да се пласира тази стока. Щом се пласира, постоянно става наслояване, този прах се пренася от едно място на друго. По същия закон и във вас има две състояния.
Казвам: По същия закон и във вас има две състояния: Едното е влажно, другото е сухо. Понякой път вие не може да се справите с вашите влажни състояния. Понякой път не можете да се справите с вашите сухи състояния. Някой път може да се образува сухота в човека. Някой път кожата става много суха. Някой (път) кожата става много мека, влажна. Има разлика между меката кожа и влажната кожа. Някой път кожата е мека и влажна, някой път е мека и суха. Но има едно здравословно състояние. Не трябва да бъде кожата чрезмерно суха и не трябва да бъде кожата чрезмерно влажна. Сега сухата кожа и влажната (кожа) е във връзка с две течения в природата. Влагата е свързана с магнетизма, то е поле за живота. Без влага значи никаква растителност не може да се прояви. Ако дойде влагата, семената растат. Влагата образува възможности на всичките онези малки семенца, които са паднали, да израстнат. Но казвам: Ако влагата е много, в тия места се образува вече химическия процес гниене. Някои растения не могат да растат при голяма влага, има някои растения, които растат. Някои от голямата влага гният. Казвам: Ако във вас има повече влага, отколкото ви трябва, то ще се спре процесът на вашето растене. Да кажем, чувствата във вас придобиват по-голяма влага. Човек във чувствата не трябва да допуща голяма влага. Туй вие го наричате сантименталност.
Някой път хората казват, че трябва да се обичат. Но законът на обичта е един разумен закон. Там всяко нещо е на място, няма никакъв излишък. В един свят, дето хората се обичат, недоимък не може да има, нуждите на хората са правилно задоволени. Всичките хора, които се обичат, недоимък няма, страдание няма, противоречие няма. В любовта има едно малко противоречие, което произтича от любовта, че любовта на един дава повече, на други дава по-малко. Не от зла воля. Де любовта дава повече? Зимно време на върховете дава повече. По високите върхове се натрупват изобилно съкровища. После всичкото събрано слиза долу в долините. И там има голяма опасност да се образуват мочурливи места. Мочурливите места са изобилие на любов. На мочурливите места дотяга от любов. Казват: „По-малко да ни обичат, не ни трябва толкова любов.“
Представете си любовта в този смисъл: Вие имате един господар, който ви много обича и иска всеки час да ядете. Ако не ядете, казва: „Ще отслабнеш.“ Ако всеки час ви заставя да ядете, какво ще стане с вас? Вие ще се считате щастлив, когато започне по-малко да ви обича. Като ви остави на два, на три часа да ядете или след четири–пет часа. Ако разделите 24 на три, колко получавате – на осем часа да ядете. Но вие сутрин закусвате в седем часа, обядвате след пет часа, в 12 часа, после, след 5–6 часа приблизително, вечеряте. Между вечерята и закуската има по-голямо разстояние, защо? Понеже вие вечерта трябва да ходите на разходка надалече. Голяма разходка правите. По известни съображения, туй влиза в програмата, нямате време да се върнете. Вечерта заминавате, сутринта се връщате. Тази е причината или тъй наречения сън. В сън човек отива в някоя друга област и докато се върне, минава време. Вечерно време в колко ядете? Може да се обяснят нещата и по друг начин. Да допуснем, че един ходил три часа и извървял сто километра, друг ходил 10 часа и извървял 30 километра. Този, който вървял в три часа сто километра, с какво пътувал? С влак или автомобил. Този, който пътувал десет часа и извървял 30 километра, пътувал пеш. Тогава ние казваме, че когато в малкото време се свършва повече работа, какво обясняваме, какъв е светът? Когато в много време малко работа се свършва. В малкото време много работа се свършва, какви са заключенията в света, в който живеем? Дето превозните средства са удобни, той е културен, добре уреден. Дето превозните средства не са уредени, той не е културен.
Казвам: Един от двамата ученици, този, който има 6, е културен. Този с единицата не е културен. Горкият пътува в десет часа 30 километра. Другият пътува в три часа сто километра. На този с единицата учителят казва: „Как не намери автомобил да се качиш. Защо не взе превозно средство?“ – „Господин учителю, не можах да намеря.“ Казва: „Защо си спал? Защо не взе навреме автомобил?“ Ние обясняваме някой път нещата несправедливо. В обясненията на нещата ние ще намерим някоя погрешка някъде. Някои неща има, много да учиш е погрешно, но и да учиш малко е погрешно. Да ядеш много е погрешно, но и да ядеш малко е погрешно. Много ядат някои, за да станат пълни. Някои малко ядат, за да спестят, да останат пари в джоба, иска да си купи някои други работи, пестеливият малко яде или има други съображения. Те, духовните хора, не ядат много. Многото ядене спъва духовния живот. Те, за да прогресират духовно, ядат малко. Постят по два дена. Ако един обикновен човек пости 24 часа, колко ще спести? Яденето е един процес. Вие ядете на физическото поле. Вашият организъм брои, чете колко храна ще влезе. А в умствено отношение какво правите? Всяко едно ядене в умствения свят е един плод. Вие ядете на земята, а в причинния свят вече имат един богат обед. Та вие никак не ядете тук. Вие мислите, че тук ядете. Яденето става в причинния свят. Ако ти ядеш и не разбираш смисъла на яденето, ти не си ял. Яденето е в причинния свят. От една философска книга, която си чел, се възхищаваш от хубавото написване. Всеки обед е едно съчинение, което трябва да се чете. Нали някои поети ще напишат десет куплета хубави и трябва да се намери друг, който да ги чете. Един поет може да бъде оценен само от друг поет. Някой път някой ученик напише нещо хубаво по поезия, учителят казва: „Много е хубаво, думите са тъй наредени, като мъниста. Всяка дума е турена на място, и по смисъл, и в музикално отношение звучно вървят.“
Та казвам: Човек при сегашните условия в яденето трябва да види онзи вътрешен смисъл, онази сила, която е скрита в храната, живота, който е скрит в храната. Дотолкоз, доколкото вие може да възприемете този живот, да влезете във връзка с него, да се обнови вашия живот, то е ядене. Защото постоянно чрез храната ние влизаме във връзка с оная жива, разумна природа, за да се поддържа организма. Ако човек така не се поддържа от природата отвън, той веднага се изтощава и трябва да напусне този свят, в който живее. Когато ти в себе си разбираш една идея, ти можеш да разполагаш с нея. Ти си я разбрал, можеш да се ползуваш от нея. Всяка идея, която имаш, обясняваш как е станала, не може да се ползуваш от нея, ти не си я разбрал. Човек може да познае само онова, което той може да го тури на работа. Всяка идея, която тебе може да ти служи, да ти бъде в услуга, ти си я разбрал.
Та казвам: Знанието човека го избавя от много нещастия. Знанието е, което те избавя от лошите условия. Има един анекдот, един роман е написан. Един цигулар, доста знаменит, тръгнал да направи зимно време една екскурзия. Носил със себе си и цигулката в кутия. Дошло му наум да направи зимно време една екскурзия по снега, но не му дошло наум, че има вълци. По едно време го загражда една глутница вълци, вижда, че му заграждат пътя, приближават се. Той си казва: „То се вижда, че всичко ще се свърши.“ Понеже обичал музиката, изважда цигулката и започва своето последно парче. Като свирил, то се въодушевил, върви и свири. Вълците наоколо, и те вървят след него. Като наближили, другите хора гледат цигуларя с една тайфа от вълци и казват: „Този шашкънин концерт им дава.“ Те го питат: „Каква е тази ексцентричност, да си играеш с живота?“ – „Остави се – казва – аз зная колко ми струва този концерт.“ Често и ние се намираме при лоши условия на живота и ни заставят някой път да извършим лоши работи. Искам сега да ви наведа този пример, че благодарение на своята музика, освободил своята кожа. Той не е знаел, че вълците обичат музика. Вълкът е доста музикален.
Та казвам: При лошите условия на живота, вие трябва да имате знание, което да използувате. Знанието при сегашните условия трябва да бъде едно спомагателно средство. Всичко онова, което ви се случва, мислете върху него. Не да се безпокоите. Цигуларят не трябва да се безпокои, ще го изядат вълците. Казва: „Нека аз си посвиря.“ Въодушевява се в своето свирене, въодушевява се и тръгва по пътя, забравил, че има вълци. Вълците, и те вървят. Сега той ги разполага. Казвам: Невежеството в света, това са вълците. На едно невежество докато ти не свириш, то не те слуша.
Та казвам: Използувайте, употребете онези сили, които имате в себе си и си дръжте един вътрешен концерт. Всякога човек при най-лошите условия в живота си, тогава може да опита истината. Казвам: В дадения случай знанието е силата, с която той разполага. Той не трябва да се колебае, да каже: „Тази работа не е за мене.“ Всякога, при всички условия на живота, употребете вашата сила, защото човек като не я употребява, губи силата си. Колкото повече се употребява, толкоз неговата сила се увеличава. Всички трябва да имате сила. Каквото и да дойде в живота, вие не го обяснявате: „Този колко е мързелив.“ Този ученик, който има постоянно 6 и този, който има единица, той може да прогресира. Той мисли, че работите лесно вървят. Този, който прави усилия, който от единицата получава 2, 3, 4, 5, 6, в края придобива повече сила от онзи, който постоянно има 6. Тъй щото, считайте, че ако вие вървите от низшето към висшето, вие печелите. Ако всичко във вас по мед и масло върви, не мислете, че ще бъдете щастливи. Ако започнете от единицата е по-хубаво, после 2, 3, 4, 5, 6 – повече прогрес има. Защото, ако имате постоянно 6, тия шесторки все едно число смятате. Имате 1, 2, 3, 4. Във философията на Питагора, учениците му са изучавали числата от едно до четири. Общият сбор им е 10. Разбирали са десеторната система.
Казвам: Зимно време върховете имат най-добрите условия. Лятно време долините имат най-хубавите условия. Следователно, зимно време лошите условия, то са високите върхове, добрите условия са долините. Вие казвате: „Защо са лошите условия?“ Ако на земята нямаше лоши условия, ако нямаше високи върхове, тогава и долини не щеше да има. Лошите условия съставят добрите условия. И добрите условия съставят добрите условия. Като кажеш, че самото добро създава лошите и лошите условия създават добрите условия. Един човек, който е страдал, оценява по-добре от онзи, който никак не е страдал. Онзи, който е страдал, след туй се сменя страданието. Онзи, който постоянно е бил щастлив, изгубва хубавото схващане, претъпяват се неговите чувства. Затуй е необходимо да премине човек от страданието към радостта. Ние считаме преминаването от неприятните неща към приятните за един правилен процес в природата, за да не се изгуби онази, хубавата пластичност, която се намира в човешката душа.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!
XVIII година.
21 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 24 март 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.
Бележка /на стенографа/: На 17 март 1939 г. нямахме лекция.
|
