Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 7 глава от книгата на пророк Данаил.
Духът Божий
Размишление
Един виден пророк Данаил, и той се намира в затруднение да разбере някои неща, които той видял във видение. Не в сън, но във видение. В едно особено състояние. В съня нещата са разпокъсани, нямат точна връзка. Минаваш от едно положение в друго. Във видението нещата имат тясна вътрешна връзка. Когато някой погледне някой човек, казва: Много е хубава главата му, добре е сформирана. Това е много общо казано. После казва: Тялото му е добре сформирувано. Обаче какво носи тая глава, какво се крие в нея, той не знае. Той не знае какво се крие и в това тяло. Вижда движение на тялото. Всяко движение, всеки подтик в човека си има в основата едно чувство, което го заставя да прави това движение. Някой път движението е бързо или бавно, но всяко нещо си има своята причина. Някой казва: Всяко нещо си има причина. Но каква е причината? Например ти си неразположен. Каква е причината? Ти казваш: Причината е, че не съм ял 4–5 часа. И затова не съм разположен. Но щом се наяде, приспива му се, ляга да спи и казва: Трябва да си почина. Каква е причината? Той казва: Яденето. Той се успал. Защо се успал? Той казва: От яденето стана това. – Това не е никакво разрешение. Неразположен е, защото не е ял. Наяде се и му се приспи, защото е преял.
Сега религиозните хора приличат на богати хора. Всички религиозни хора приличат на големи богаташи с много къщи. И религиозните хора мислят и казват, че не им трябва никакво знание. Че всичко друго е празно. И им остава само бъдещият живот. Но какъв е бъдещият живот, какво е небето – не го знаят. Представляват си всички светии облечени с бели дрехи. Как си го представляват живота там? Аз не мога да си представя да са облечени с бели дрехи. Тези, които са умрели, не носят никакви тела. А човек ги облича с тела, каквито са тук на земята. Но това е само една фигура на речта. Въпросът на Божественото знание не е да отрича нещата, но да даде едно вътрешно тълкувание. Разликата е тая: Ти виждаш една гъсеница, която върви с 10–20 чифта крака. И повече от 20 чифта крака може да има тая гъсеница. Ако има 40 крака, ще и трябват 40 обувки. Ако тая гъсеница живее в нашите условия трябват и 20 чифта обуща за краката. Ако за обущата се плаща по 10 лева най-евтино, колко ще струва? Не е практично. Докато ги обуеш 20 чифта обуща сутринта като станеш, ще употребиш много време, едвам можеш да се обуеш.
Ти казваш: Така е направен животът. – След това виждаме, че тая гъсеница се изменя. Направила си един пашкул и стане на пеперуда, и ходи със своето аеропланче – крилата. Носи си дълъг хобот. Много хубава е станала. Като някоя царска дъщеря е облечена. И дето намери цвят, си завъртва хобота и си взема сок. Е, добре. Питам: Защо и е трябвало да бъде гъсеница и после да стане пеперуда? И погледнеш, че тая пеперуда се заплела в някоя паяжина и се е хванала. Какъв е смисълът?
Вие всички имате стремеж да излезнете от едно положение и да влезнете в друго. Срещам някого, който ми казва, че има мъчнотия. Днес ти имаш една мъчнотия, утре – втора, трета и дойде най-голямата мъчнотия. Най-първо идва една малка мъчнотия. Отмахнеш я – идва по-голяма, после още по-голяма. Най-първо си малко дете, не можеш да ходиш. Подигнеш се, паднеш и си удариш главата. Позаплачеш малко, подигнеш се, пак тръгнеш и пак паднеш. На ден не зная децата колко пъти падат. Вие, които сте били майки, чели ли сте колко пъти децата падат? Нито една не е държала статистика. Не само статистика колко пъти е падало детето, но има един закон на падането. Всъщност това не е падане, но това са упражнения, гимнастически упражнения. Сега по радиото дават гимнастически упражнения. Казват: Всички да легнат по земята. Легнете долу, прострете се. И виждам ги всичките – стари, големи хора – легнали. Онзи по радиото командва. Всички легнат по земята. Защо? Под команда лягат. Децата много пъти правят тези упражнения по този начин. Или да кажем, че вие сте дошли и сте насядали на столовете. Защо? Кое ви е заставило да сядате? В турско време седяха на земята. Даваха им по една възглавница. Вие сте насядали на столовете. Или отивате в някое училище. Важно ли е на какъв стол сядате? Важно е, то е едно удобство. Столът е едно пособие. Но какво ще научиш на този стол? Един ученик сяда 8 години в гимназията. И ако той в 8 години промени 8 стаи и 8 стола, каква важност има това?
Вие, като четете Данаила, ще се опитате да тълкувате. Аз съм слушал много чудни тълкувания. Някой ще каже, че образите в книгата на Данаил означават това и това. Някои неща от тези предсказания на Данаила са минали, а някои сега ще станат. Какво ще стане, никой не знае. Кое е по-добро – човек да знае кога ще умре ли, или кога ще се роди? Кое е по-добре човек да знае – кога ще влезе в училището ли, или кога ще излезе от училище? Защото, щом знае кога ще се роди, той знае и кога ще умре, но той не може да знае кога ще умре, преди да се е родил. А пък всеки, който не може да умре, той не може да знае и кога ще се роди.
Сега вие вземате думата „умрял“ много повърхностно. Мислите ли, че онзи плод, който се е отделил от дървото и падне на земята и изгние, че е умрял? Всеки плод, като го гледате, е много красив. Човек прилича на един плод. И той падне, изгнива и отива. Свършва се с него наглед. Но ако обърнете внимание само на това, че изгнива плодът, вие имате едно смътно понятие за нещата. Скоро ми разправяше една сестра, една стара напреднала сестра. Тя ми казва: Усещам се много слаба, не ми държат ръцете и краката и съвсем нямам разположение. Аз и казвам: Ти, сестра, си започнала да се стопяваш. Почнала си да се топиш. Тя почна да мисли. Казвам и: Ще се стопиш. Вие криво разбирате нещата. Ние казваме, че снегът ще се стопи. Как се тълкува това? Като се стопи снегът, свършва ли се всичко? Стопяването на снега означава, че юрганът се вдига. И казват: Хайде, деца, всички на работа! Стопяването на снега значи, че юрганът се вдига и спящите трябва да станат. Когато вие усещате един упадък, значи даде ви се една почивка. Човекът, който е стегнат, неотпаднал – той работи. А пък при това отпадналото състояние трябва да стоят, да се спрат много работи. Значи този сняг, този големият юрган е стоял на гърба ти. Представете си, че отгоре има юрган, който е два метра дебел. Някой път има юрган половин метър дебел. А пък горе на планините юрганите са по 10–20 метра дебели. А на някои най-високи места има юргани, които никак не се сменят. Това са ред разсъждения.
Вие всички искате да ви се изяснят нещата. Казвате: Кажи ми, като отида на онзи свят, какво ще бъде там? На онзи свят като отидеш, Господ ще те пита най-първо какво знаеш за земята, за цялата земя. Ще те пита: Ти обиколил ли си всичките морета, запознал ли си се с всичките риби, които са в морето, запознал ли си се с всички скъпоценни камъни, които са скрити в центъра на земята? Ходили ли сте до центъра на земята? Видели ли сте ония машинисти, които карат земята? После ще те пита Господ: Ти прави ли изчисления колко вода има на земята? – Сега вие мислите, че ще ви посрещнат на онзи свят както посрещат тук на земята, с букети, с цветя и ще кажат: Тези идат от мястото на страданията. – Какви са вашите страдания? Това, от което вие се оплаквате, че са страдания, това не са страдания. Всяко едно страдание, което не произвежда една благородна мисъл, не произвежда едно благородно желание, не произвежда една благородна постъпка – това не е страдание. Страданието е майка, която ражда хубавите мисли, която ражда хубавите чувства, хубавите постъпки. Всяко страдание, което не ражда най-хубави мисли, не е добра майка. Сега вие да имате една ясна представа. Ти казваш: Дотегнаха ми вече тия страдания! – Че това е майка ти! Тя ще роди. Още не знаеш, тя се мъчи с тебе. Те са страданията на майка ти. С тебе майка ти се мъчи. И вие казвате, че на вас ви е дотегнало. И често казвате, че ви е дотегнало да страдате.
Ще ви приведа оная приказка за лисицата. Тя намерила една доста хубава риба и я носила в устата си. Среща вълка, който и казва: Дай ми тази риба. Лисицата казала: Аз ходих на реката и я хванах. – Как я хвана? – Ще си потопиш опашката във водата, но по-рано на опашката ще свържеш един кош. И ще си хванеш риба, колкото искаш. – Приказка е това. Който я е измислил, така е наредил. То не е баш така. Вълкът отишъл и направил така, но опашката му замръзнала. И кошът, и опашката не излизат от реката. Дошли жени и тичат с кобилиците към вълка и като го понабили хубаво, той едвам си изхлузил опашката от коша и от леда. И среща пак лисицата и и казва: Взеха ми рибата. Едни жени ми я взеха. Виж, набиха ме! – А пък на едно място правили сватба и месили тесто за баницата. Лисицата скочила вътре в нощвите и се окаляла в замесеното брашно. И казала тя на вълка: Тебе са те били тук-таме, а мене така ме набиха, че мозъкът ми протече. Вълкът се трогнал и казал: Я се качи на гърба ми. И седнала лисицата на гърба на вълка и казала: Бит небита носи. – И вие, като седите на гърба на страданията, казвате: Бит небита носи. – Вълкът попитал: Какво говориш? Лисицата отговорила: Казвам: Небитият бития носи. Но после пак казва на себе си: Бит небита носи.
Трябва да разбирате същината на вярата. Трябва да имате нещо установено. Трябва да имате поне по една мисъл установена. Установена мисъл аз наричам ценната мисъл – мисъл, която при всички условия ще остане при тебе и никой не може да ти я отнеме. Същото е и за чувствата и постъпките. Ще имаш едно чувство и една постъпка – и целият свят да дойде, да не могат да ти я вземат. Тя с тебе върви! Ти с тази мисъл, с това чувство, с тази постъпка си силен човек. Вие сега вярвате в Бога. Искате Бог да ви обича. Кое е онова, което Бог ще обича във вас? Човек трябва да има нещо ценно. Един пръстен има ценност според скъпоценния камък, който е турен, и златото. Една дреха е ценна според това от каква вълна и каква коприна е направена. Всички неща имат една вътрешна ценност. Кое е ценното вътре в нас? Правили ли сте една статистика? Сутринта станете и сте неразположени. На обяд сте неразположени и вечерта сте неразположени. Кои са причините за неразположението ви сутринта? Че не си станал правилно. Сутринта като станете, как ставате? Ставате така, както не трябва. Най-първо като лежиш, ти си вдигнеш крака. Вие най-първо си вдигате краката при ставане, а трябва най-първо да си вдигате главата. На обяд като сядате да ядете, най-първо се наядете и след това се напиете със студена вода. А ето как трябва: най-първо ще пиеш една чаша хубава топла вода на глътки и след като мине половин час, ще закусиш. И много добре ще ти бъде. И вечерно време няма да изядеш две кокошки, че тогава да легнеш. Защото тогаз цяла нощ кокошките ще ровят. Ако вие си създадете един такъв навик, какви ще бъдат последствията? Сегашните хора си създават разни навици. Ако един праведен религиозен човек си създаде навика да яде по една кокошка на ден, то като отиде с този навик на онзи свят, кой ще му дава там кокошки? И тогаз как ще бъде щастлив? Ти ще кажеш: Искам да отида на земята. А пък на земята не можеш да се върнеш, а на онзи свят гладен седиш.
Сега четохме за пророчествата на Данаила. Ако гъсеницата е станала на пеперуда и иска пак да яде листа, не и се позволява. На пеперудата се казва: По никой начин не ти се позволява да ядеш листа. И всичките авторитети на пеперудите ще ти кажат същото нещо. Най-деликатни, най-хубави сокове ще взема тя. И ако гъсеницата е хубава, красива, това се дължи на туй, че пеперудата е снесла своите яйца. Но това, което се излюпва от тях, пак се повръща на земята и започва стария живот. Може да прекара така една година, 2, 3, 4, 5 години. Но след това пак започва стария живот и влиза в по-горен живот.
Сега вие не знаете защо идат нещастията в света. Представете си, че вие намерите една гъсеница на вашето ябълково дърво отвън. Какво правите с нея? Като снемете гъсеницата, туряте я под краката си и я стривате. Какво престъпление е направила гъсеницата? Тя се качила на дървото и унищожава листата. Значи, заради няколко листа я стривате на земята. Вие, като отидете на онзи свят с желанията на гъсеницата, няма ли да ви стрият по същия начин? И на земята като дойдете, чрез страданията ви стриват. Вие в ума си носите един идеален живот. Вие искате, каквото и да правите, да имат много хубаво отношение към вас. Всяко нещо си има своята причина. Неразположен си, понеже си гладен. Казваш: Ако бях ял, не щях да бъда неразположен. Неразположен си и казваш: Понеже съм гол, нямам нищо върху мене си. И задигнеш дрехата на някого, когото срещнеш. Защо? Казваш: Защото съм гол. Ние си даваме едно извинение. Какво извинение ще дадете, когато в невидимия, в Божествения свят има закон, който гласи: Не се позволява на един верующ от бъчва вода да пие. Не се позволява на един верующ да яде от храна, която е варена в тенджера. В невидимия свят не се позволява на един човек от стомна вода да пие. Това са все закони. И ако ти престъпиш закона, веднага вътре в затвора. В днешния свят от какво пият вода? От оная хубавата, червената 20 годишна вода. После – абсент, коняк.
После, в онзи свят има и следният закон: Не е позволено накриво да гледаме. Никога няма да гледаш накриво, настрани, направо ще гледаш. Такъв, какъвто си на земята, никога няма да ти позволят да влезеш в онзи свят. После, на онзи свят ще трябва да виждаш и отзад, и нагоре, и настрани, и напред. А пък щом виждаш само напред, ти не си за онзи свят, а си за този свят. Някой пита: Ще отида ли на онзи свят? – Щом гледаш само отпред, няма да отидеш. Щом не виждаш и отзад и отгоре, и отдолу, и отстрани, няма да отидеш. Сега вие с това ваше знание на онзи свят как ще отидете? Ти казваш: Какво има отподире ми? Щом си в онзи свят, ще знаеш кой е отподире ти, понеже ще го виждаш. После, какъв трябва да бъде образът ви на онзи свят? В онзи свят ако си, и само си набръчкате лицето, както тук, ако си свиете малко веждите, ще ви изпъдят за сто години. А пък ако си свиете двете вежди малко, за сто години ще ви изпъдят. В онзи свят, като си свиете малко устата, за двеста години ще ви изпъдят. На онзи свят, като си затворите малко очите, като мигнете само веднъж, хайде навън! Не се позволява да мига човек! Колко е свободен нашият свят! Понеже тук може да мигате, колкото искате. Не е лошото сега в това. В този свят сте заставени да мигате. Мигането – това е един вид миене на очите. Но в онзи свят не се позволява това. В онзи свят не се позволява на човек да си чисти и прозорците. По никой начин не се позволява. Понеже светът е толкова чист, че ти, ако речеш да чистиш прозорците, ти ще ги оцапаш. Значи, няма нужда да чистиш прозорците. И ако речеш да чистиш прозорците, ще те изпъдят за петстотин години.
И аз се чудя някой път на онези смътни идеи, като казвате, че като ангели ще бъдем. Че как живеят ангелите и светиите? У тях има една такава разумност, една такава досетливост! Че като те погледне онова същество, ти ще се уплашиш пред него, понеже виждаш, че той те прониква със своята светлина. И ти почваш да трепериш, понеже в дълбините ти много работи са оставени така, неизчистени.
Аз ще ви приведа един български анекдот. Често, когато жените идват да търсят някоя млада мома, за да я вземат, те са много внимателни. Аз привеждам този пример, за да се изясни идеята. Някой път тези жени идат като неканени гости. Някой път си наумили и подигнат се две или три жени и идат в дома на момата, която не е приготвена. Нищо не е очистено. Леглата не са оправени, не са вдигнати още юрганите, не са изметени стаите. И те казват: На гости идем. Отвътре им казват: Почакайте малко отвън. И едни от домашните забавляват гостите отвън, а пък другите ще се разшетат вкъщи, за да видят гостите, че всичко е наредено и да харесат момата. А пък онези жени отвън наблюдават това. И като се върнат, казват: Не харесахме. Няма да стане тая работа. Те казват: Те ни изметоха. Това го считат за лош признак. Те искат, като ги поканят вкъщи и като погледнат, да видят навсякъде да е наредено. Навсякъде очите им са четири. Като някой инспектор на труда оглеждат всичко. И оглеждат момата как е облечена от петите до главата. Има ли хубави шарки по сукмана. В старо време имаше написани шарки по сукманите. И тези жени гледат дали са хубаво направени. И ако са хубаво направени, казват: Умна е. И ако намерят, че са тънко изработени шарките, казват: Умна е. Ако са направени наедро-наедро, не одобряват. Ако намерят, че ситно е шила и са хубави шарките на сукманите, дават най-хубави сведения.
Като дойде някой от невидимия свят да ви инспектира, какво ще каже? Как ще представи обущата ви? Един напреднал брат, много духовен, отива да посреща гости. Той беше Граблашев. Той, както ял, си оцапал палтото. Всичко, каквото ял, покапало по палтото. Или пък гледаш, на някого обущата неочистени. И лицето – и то оцапано. И ръцете – и те оцапани. Или срещаш някого, че е неразположен духом и казва, че някой го е нагрубил. Една сестра дойде при мене и ми се оплаква от един брат, че я е нагрубил. Това е един пример, който действително е станал. Казвам и: Че онзи ден този брат се оплака от тебе. Ако аз съм на ваше място, няма да говоря нито като тебе, нито като него. Този брат ти е предметно учение. Той ти е казал някои много учени работи и ти не си ги разбрала. И ако не харесваш неговите думи, кажи си: Аз не искам да постъпвам като него. Нищо повече! Ти казваш: Той ми каза това и това. Това е едно предметно учение за тебе. А пък щом някой човек ти е казал нещо хубаво, ти ще кажеш: Аз бих желал да постъпя като него! Няма да го хваля. Аз като правя като него, това е най-голямата похвала. Той е свободен да говори каквото иска. Това е негово право. Защо говори така – той си има причини, има си съображения. Но ако той говори нещо отрицателно, аз от мое гледище ще кажа: Аз така няма да говоря! Защото той е единствено цвете в Божествената градина, той има право да говори така. А пък ти си друго особено цвете – ще говориш другояче. Ако всичкият свят беше пълен с планини, де щяха да бъдат долините? И ако всичкият свят беше долини, де щяха да бъдат планините? Светът изисква долини и планини. Нищо повече.
В тая глава на Данаила се говори за зверове. Тия зверове, тези царства, за които се говори в тая глава, са вътре в човека. Дойде една мисъл, която те повлече, дойде една мисъл в твоята глава, която те повлече някъде – и стане цяла катастрофа. Дойде ти едно чувство, едно желание вътре и те повлече – и стане цяла катастрофа, катаклизъм. Същото се отнася и за постъпките. Казва се, че звярът е стъпкал земята. Какво означава земята? В Битието се казва: В начало Бог създаде небето и земята. Земята е закон за превъплътяване, раждане, размножаване на всички живи същества. Та като се казва в Битието, че земята била неустроена, то се разбира, че законът на превъплътяването, раждането и размножаването бил неустроен. И Господ искал да научи хората как да се раждат и как да живеят на земята. Щом си се родил, ти ще се научиш на земята как да живееш.
Сега всички хора седят и казват: Какво става вън в света? – Какво става вътре в тебе? Ти казваш: Еди коя си държава я завладели. – Че тя е в тебе. Вътре в тебе е Чехия. И Югославия е вътре, и Румъния е вътре, и Полша, и България, Франция, Италия, Съветска Русия, Скандинавският полуостров, и японци и китайци, и черни, и всичкото животинско царство, и всички дървета, и всички скъпоценни камъни. Целият свят е вътре! Питам: Как е вашата Чехия? Вие трябва да дадете свобода на вашата Чехия! Чудни са хората! Ако вие не сте готови на един човек да му дадете свобода, която вие за себе си искате, тогаз какво разбирате вие? По какво се отличава онзи Божественият живот? Бог ни е дал свобода, както Той е свободен! Той иска и ние да бъдем така свободни! И ние си позволяваме това, което Бог не си позволява. Той те погледне и дълготърпи. Ти отидеш при една кокошка, хванеш я и без да я питаш – кръц. Ти казваш: Господ я е направил за нас. Как е направил Той тази кокошка – да я изядеш? Ако ти режеш твоето месо и го ядеш, какво ще добиеш, кажете ми? Вие сте чудни. Знаете ли, че яденето трябва да стане с любов! Всяко нещо, което се върши без любов, е престъпление. Това е новото учение в света. Ако ти ядеш хляб без любов, правиш престъпление. Ако пиеш вода без любов, правиш престъпление. Ако мислиш без любов, правиш престъпление. Ако чувстваш без любов, правиш престъпление. Ако ходиш без любов, правиш престъпление. Ако гледаш без любов, правиш престъпление. Ако работиш без любов, правиш престъпление. Това са все престъпления. И следователно, Божията любов се отличава по това, че всичко онова, което Бог е направил с любов, все живее. Животът е там. Затова живеем, защото Бог с Любов ни е създал. И всякога, когато ние се откажем от тази любов, с която Бог ни е създал, умираме. И всички нещастия във физическия и духовния живот започват с нарушение закона на любовта – каквото и да е нещастието.
В прочетената глава се открива на Данаила значението на това, което е видял. Тези четиритях зверове показват вашия неразбран, неустроен живот, който излиза от водата. И най-после, те се приближават до онези, които са дошли отгоре. И им казват какво означава това. Те обясняват. Тези зверове са един неуреден живот. И казват какви ще бъдат последствията. И най-после Данаил вижда Вехтия с Дни. Идва онова Разумното отгоре, на Когото главата Му е бяла. И топлина, огън излизаше от Него. Една огнена река изтичаше от престола Му. Казват, че ще изгори света. Не, от тая река тече топла вода. От райската градина излизали четири реки да поят целия свят. Ако от теб не изтича нещо навън, какъв човек ще бъдеш? Ако твоите мисли, чувства и постъпки не текат, какъв човек ще бъдеш? Те трябва да бъдат огън, светлина. Казват сега в света: Когато дойде Христос, Той всичко ще измени. Когато дойде слънцето, то всичко ще се измени. Като дойде слънцето, всички треви трябва да възприемат слънчевата светлина и топлина и тогава да почнат да работят. И тогаз от земята, от този низшия живот да извлекат енергии и да цъфтят, и да дадат плод. Всички вие сте дошли на земята да цъфнете и да завържете, а не само да цъфнете. Вчера идва една друга сестра, много набожна и ми казва: Учителю, да ви кажа нещо. Аз и казах: Нищо няма да ми казваш. – Защо? – Ти едва си цъфнала, не знаеш дали ще завържеш. И всичко, каквото ми кажеш, ще бъде невярно. Ти си видяла нещо, но си го видяла на кино. Те са лъжливи работи на киното. Друга пък ми разправя нещо за театъра. Не, не! Не ми разправяй нищо за театъра, те са все долапи там. Той видял, че представлявали нещо. Казваш: Онзи бедният, колко страдаше на сцената! Хората го изиграха, обраха го. Окрадоха го. Хубаво го изиграха. – Той се трогва от играта на сцената, но като излиза вън от театъра вижда някой, който страда наистина. Хасъл актьор е той! За онзи, който играе на сцената, той казва „Хубаво го изигра“, а пък за онзи, който страда отвън, казва „Той не го изигра хубаво“. Слушайте, тези забавления са за света, а пък за вас тия забавления са престъпления. Някои казват: Изгревчани станали вече културни. И почнали да ходят на театър, и на опера ходят, и на концерти ходят.
Аз отидох на един концерт, седя и наблюдавам този руския артист Орлов. Интересува ме как го е създал Господ, как работи мозъкът му. Онези другите дигат шум и ръкопляскат, а пък аз не ръкопляскам и само го наблюдавам, но вземам участие в музиката, дето свири хубаво. Виждам го дали свири механически, или чувства това, което свири. Някъде и той се намира на зор. Гледам ги тези, които излизат, какво ще кажат за него. Ще кажат: Много хубаво свири. – И какво свири хубаво? Аз чета в музиката му следното. Добре роденият човек, който добре е поникнал, добре е цъфнал, добре е завързал, и като го изядат хората с любов, туй е хубаво свирене. Казват: Доминанта има там. Това значи, доминанта „сол“ (тонът „сол“). После имаме „ла“. „Ла“ е завързване, а при „си“ означава, че плодът го изяждат. Казват: Не взел вярно „си“. – Значи не го е изял хубаво. Казват, че не взел вярно „ла“ с повишение. – Значи не е вързал и узрял хубаво. Казват: „Сол“ не е взел хубаво. – Значи не е цъфнал хубаво. Някой казва: Аз чувствам това и това. Шашармалък е това. Казвам: Радвам се, че чувстваш. Значи, ти си човек.
Какво сте разбрали от любовта? Щом дойде любовта в тебе, твоето лице трябва да се измени. От него трябва да излиза светлина. Сърцето трябва да стане меко. И да бъдеш радостен и весел. И да благодариш на Бога. Това е Любов. А пък ти казваш: Не се живее между тези хора. Ти си светия и казваш: Не се живее между тях. – Че много голяма цена си даваш. Че те са толкова добри, колкото и той.
Аз веднъж вземам един лист и една пчела имаше на него, и ме жилна нещо. Сега човешкото е там. На пчелата казах: Извинявайте. Малко невнимание имах към тебе. Тя беше се притиснала в листата (книгата) и малко бях я натиснал. Казах и: Ти си влязла в тази книга преждевременно. Тя не е за тебе. И аз не подозирах, че си тук. Ти си дошла в книгата ненавреме. Тя е дошла в тази книга да търси нещо, а пък аз, понеже не я очаквах, прелистих книгата и пчелата ме жилна. Казах и: Аз направих една погрешка, че те заварих ненамясто. А пък друг път ще гледам да внимавам. И пчелата ме жилна. Казах и: Да не отидеш да се оплакваш от мен. Направих го без да искам. Тя ме жилна, но си взема жилото. Изтегли го. Казах и: Втори път, когато дойдеш на книгата, да чуя гласа ти. И аз ще послушам концерта ти. Кажи малко: Зъннн!
Ако вие не можете да мислите, ако не можете да чувствате и ако не можете да постъпвате както трябва, тогава къде е човекът? Вие казвате: Бог живее в нас. Оставете тези празни, лъжливи думи, ако ги казвате без съдържание. Ако Бог живее във вас, трябва да имате светлина. Ако Бог живее във вас, трябва да имате топлина. И ако Бог живее във вас, трябва да имате сила. Ще имате светлина, която не изгасва. Ще имате една топлина, която и тя не изгасва. И ще имате една сила, която не изчезва. Няма по-хубаво нещо в света от това да имаш светлина, топлина и да бъдеш силен. С тези три неща човек може да направи своя живот щастлив.
В това пророчество се говори за тези зверове, които ви мъчат. Да не притискате вашите чехи – всички чехи и словаци във вас. Да кажете: Толкова сме добре тук, че не искаме никъде другаде да бъдем. Че ако искате всички да направят като вас, тогава работете за Славата Божия на земята! Туй е вечното разнообразие. Бог изисква да бъдете носители на онова великото разнообразие! На онази великата свобода. Свободата, която искате да имате за себе си, дайте я на другите хора. Дайте им един пример! Мислите, които вие обичате, дайте им свобода! Чувствата и желанията, които вие обичате, дайте им свобода! И постъпките, които вие обичате, дайте им свобода! И да се изяви Бог такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто не е. Ние представляваме Бога такъв, какъвто не е, а трябва да Го представим такъв, какъвто е. Бог е светлина, и тази светлина носи знание. Тази топлина е огън, но този огън носи живот в себе си. Бог е сила в нас. И това е най-голямата възможност, която имаме. Чрез неговата сила можем да направим всичко!
А вие си създавате идол, един кумир и му се кланяте. Престанете да бъдете идолопоклонци в себе си. Че имаш известна теория, известно разбиране за живота, известно външно разбиране за живота – това ни най-малко не те прави силен човек. Тази теория ти си създал. Дали е вярна? Може да е вярна отчасти. Онези астрономи, които поглеждат небето, те виждат повече. Ти виждаш по-малко, до шеста величина звездите. А пък онези астрономи с телескопи ги виждат до 22-ра, 25-та величина. Те имат цяла теория как е създаден светът. Но аз не искам да възразявам на техните теории. Били ли сте, когато Бог е направил света? Предположенията са много за това, което те мислят. Ако чете тази книга един невежа, ще каже: Тази книга кой човек ли я е написал? Нея не я е написал само един човек. Мнозина работеха върху нея. Тя е един конгломерат, събран от мисли и желания. И много работи има от тях там ценни. Там има пророчества. И цели томове има написани за тълкувания на пророчествата в Библията. Например, според тълкуванието на едни тълкуватели в 1845 година трябваше да дойде Христос на земята. И в Америка някои хора се облякоха с бели дрехи и отидоха да посрещнат Христа през тази година. Но в 1845 година в този ден Христос не дойде. И вместо да дойде Христос, появи се спиритизма. Почнаха да хлопат духовете по масите и да пишат. Казват: Ще дойде като Светлината. Като онази светлата мисъл, която прониква в ума на човека, като онова хубавото чувство, което прониква в сърцето и като онази силната постъпка. Там е проявлението на Бога – в мислите, чувствата и постъпките!
Та казвам, Данаил среща четиритях звяра, но след това се явява пред Вехтия с Дни. Значи, човек трябва да напусне старото разбиране на гъсениците и да дойде до Божественото. Не че е лошо разбирането на гъсениците, но нямате нужда от него. Вие се тревожите за неща, за които не трябва да се тревожите. Например аз гледам, всички казвате: Какво ще стане сега със света? Качили сме се на един параход, какво има да се тревожим? Той си има капитан там горе, огняр долу. Има и матроси. Параходът се навежда на една и друга страна. Казват: Какво ще стане? Предвидена е тази работа! Капитанът е горе. Аз ще си бъда спокоен! Параходът ще ме заведе на пристанището! Един ден ще дойде еди-кое си пристанище и ще излезнеш навън. Какво лошо има в това? И вие, когато ще напуснете парахода, ще почнете да плачете. Ще казвате: Тук ли трябваше да излезем? Че тук ли трябваше да излезем? – Земята обикаля наоколо и с милиони километри има нейната орбита! Има станции по нейния път. Не зная на коя станция ще се спреш. Сега ще се спрете на станцията „Благовещение“. Ще ви се благовества Новото учение! Блажени, които се озаряват от небесната светлина! Блажени, които се отопляват от Божествената топлина! И блажени, които се пазят от Божествената Сила!
Отче наш
6,30 ч. с.
22. Утринно Неделно Слово, държано
на 19 март 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.
Времето – меко, приятно, свежо.
На поляната направихме упражненията.
|
