Радостта

Добрата молитва

Да имаме едно размишление.

Ще прочета 13 глава от Първото Послание към Коринтяните.

Духът Божий

Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори. Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос. И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва. Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата. Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала. Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил. Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява? Тогава защо трябва да замръзне и защо трябва да се разтопи? Ако влезеш в една къща, която е населена, хората са добри, ще намериш тази къща отоплена, добре мобилирана, добре ще ви приемат. Но ако влезеш в една къща, дето никой не е живял, ще намериш къщата студена. Следователно, топлото разбира живота. Студът подразбира, че тия места, дето има голям студ, не са населени. Дето са топли местата, има живот. Студът показва, че нещата са неуредени. Топлината показва, че има живот. Работите са уредени. Иде възраждането. Ами в тропическите места там, дето има живот, знаете ли какви мъчения има? Уреден ли е животът? Насилие има там.

Ражда се друг философски въпрос. Когато водата слиза отгоре, от високите места, всички камъни се търкалят. Тя като слиза, търкаля ги. Защо водата търкаля камъните? Не може ли да слиза, без да ги търкаля? Може, но не зависи от водата. От какво зависи търкалянето на камъните? Колкото е по-голям наклонът, толкоз става по-буйно търкалянето. Който камък срещне по пътя, казва: Пътят ми да е отворен.

Сега по някой път казвате, че си изгубвате настроението, мира си изгубвате, после мислите си изгубвате, хубавите чувства, изгубвате детската вяра, която си имал едно време. Казвам: Къде си ги изгубил? Джобовете са събрани, как се губят нещата и как се изгубват работите? Щом си изгубил вярата, значи си имал вяра, която може да се изгуби. Каква е тази вяра, която може да се губи? Тя е била твърда като камък. Щом си изгубил нещо, то е било твърдо. Твърдите работи се губят. Щом си изгубил вярата, тази вяра може да се изгуби. Ами ако волът, който е в дама, пък се отвърже, отхвърли юларя, замине, отиде в гората, питам: Как се изгубил волът? Има една вяра, която хората имат – твърда вяра. Сега каква трябва да бъде вярата? Има една вяра, която е течна и има една вяра въздухообразна. Пък има една вяра, която мяза на светлината. Изобщо под думата „твърдо вещество“ се разбира туй, което не може да се дели. Всяко нещо, което не може да се дели, е твърдо. Всяко нещо, което се дели, е меко. Устой няма. Значи подразбираме, туй първоначалното, неизменното, неделимото е твърдо. Може да извадите заключение,че вярата не трябва да бъде твърда. Де седи сега противоречието? Ако един човек е твърд, лошо ли е човек да бъде твърд? Казвате: Той е много твърд човек, не е мек човек. Казвам: При меките хора ти може да се удавиш. Може да се удавиш на общо основание. Ще потънеш като в кал и никой не може да те спаси от тия меките хора. При твърдостта ти седиш на повърхнината, при меките – седиш на дъното. За да седиш на повърхността, какъв трябва да бъде човек? Ако искаш да седиш горе на повърхността, твърд трябва да бъдеш. Ако искаш да слезеш на дъното, тогава повърхността трябва да бъде мека. Казвам: Всичките хора са станали дипломати. Когато човек иска да спечели нещо, той става мек. По някой път туриш нещо, изгуби се, потъне. Казва: Слезе долу. Намери го! – Как ще го намериш, как ще го търсиш? Той си мълчи. Има една философия. Той е така организиран. Един ден се намира скрит на дъното. Като осиромашееш, ще има отлив. Всичката вода изтече в друго езеро, онова изсъхне. Той събере събраното богатство, пак водата се повърне в същото езеро. Да допуснем сега, хората на земята имат тази философия. Човек има две философии. По някой път повърхността му е твърда, по някой път повърхността му е мека. След като умре, ако отгоре му е твърдо, къде ще иде? Като тръгне да иде в небето, иска отгоре му да няма никакво препятствие. Над главата му трябва да бъде простор. Нито меко, нито твърдо трябва да бъде. Като тръгнете за небето, всичкото, което имате на земята, какво може да пренесеш – когато няма никакви пътни съобщения, тренове, багажи? Като тръгнеш за оня свят, не се позволява никакъв багаж, ни чанта. Ти сам ще тръгнеш. И обуща – нищо не се позволява, бос ще идеш, без обуща, без ръкавици, добре сресан, никакви дрехи, никаква риза – ни копринена, ни памучна, нищо, нищо, но такъв, какъвто си. Казваш: Как ще се явя при Господа? То и голота няма да носиш. Защото, за да бъде нещо голо, то е твърдо, не е меко. Ще оставиш всичките неща. С какво ще идеш тогава в невидимия свят? С какво ще отидете на оня свят? Вие сте дошли до една фаза – ако не разберете живота, ще ви дойде разочарованието. Всеки човек, който не е разбрал живота, ще се разочарова. Младата мома мисли, че всякога ще бъде млада. Тя ще се разочарова, младостта ще я напусне. Старият и той ще се разочарова, понеже и той ще напусне старостта. Както младият напуска младостта, така старият ще напусне старостта. Младия, като го напусне младостта, какво иде? – Старостта. Стария, като го напусне старостта, какво иде? – Смъртта. Тогава, като влезеш в света, какво трябва да направиш? – Трябва да напуснеш смъртта. Какво иде след смъртта? – Животът. Старостта като загубиш, ще намериш смъртта. Смъртта като изгубиш, ще намериш живота. Тогава, по тия разсъждения, живота като изгубиш, какво ще намериш? Ще намериш любовта. Ами че казва Христос: Ако не се откажете от себе си, ако не се откажете от временния живот, ще изгубите живота.

Казвам: Човек трябва да мине през известни състояния, за да разбира. Какъв е стремежът на младата мома? Всичкият идеал какъв е? Аз считам първите години до 21 година, тя е младата мома. От 20 до 40 години – възрастната мома. От 40 до 60 години – старата мома. От 60 пак иде повторение, от 60 до 80 е пак младата мома. В нея се заражда желание да обича младите. Изобщо има стари баби, които на 60 години се женят за някой стар дядо. От 80 до 100 години е вече възрастна мома и от 100 до 120 години е стара баба. Тя вече придобива всичкото знание. Два пъти се подмлади. Значи младата мома какъв идеал има? Младата мома мяза на един рибар, който тръгнал със своята мрежа постоянно по брега на реките, търсил риба. Не обича каква да е риба, но търси най-хубавата риба. Носи мрежата, като я хвърли, че намери някоя риба хубава, извади я и казва: Аз колко години те търсих! – Аз сега говоря за вътрешните стремежи. Под думата „мома“ разбирам всеки човек, който иска да спечели. То е все същият закон. Защо само младият търси пари, старият – не? Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен. Възрастният какво търси? Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси. Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания. Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има. Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно. Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става. Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?

Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели. Само известно състояние е произведено в тях. Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта. Той разправя опитността на ударения. Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено. Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.

Та по някой път казвате „като умре човек“. Ами че умрелите хора всичко слушат. Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото. Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата. Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост? Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни. Материалът ще го вземат.

Казва Писанието: Непременно всички трябва да работите, да си направите едно свое жилище, една къща, в която да бъдете собственици. Сега не може да бъдем собственици, понеже не е наше, под наем сме го взели може би за 20, 30, 40, 50 или за 120 години. След 120 години трябва да излезете из жилището, понеже не е твое.

Казвам единственото нещо, кое е човекът? Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш? Приятно ти е. Дал си нещо от себе си. Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти. Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място. Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място. Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее. Той трябва да живее в мястото на радостта.

Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си. При тази радост ти ще имаш мир. „Мир имайте“ – казва Писанието. Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека. Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка. Да има едно почивателно положение.

Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания. Казвате: Нас не ни трябва богатство. – Не. Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям. Донякъде е вярно. Малко трябва да ям, за да бъда оправен. И това е право. Но тъй давали ли сте си отчет защо трябва да ядете? – Ти трябва да ядеш, понеже ако не ядеш, няма да влезеш във връзка с Бога. За да познаеш Господа, трябва да ядеш. Ям, за да позная Господа. Христос казва: Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си. Казва, че Словото, което човек слуша, е храна. То е ядене. Щом възприемаш светлината, и то е ядене. Щом чрез носа си възприемаш, с обонянието – и то е ядене. Чрез устата е ядене, чрез ръцете пипането – и то е ядене.

Сега казвате, че това са отвлечени работи. Ами че всяко ядене – като вземеш хляба, като го пипнеш, той ти придава нещо. Веднага всички да вземат участие в яденето. Следователно ти ще ядеш, понеже в самия хляб има нещо, което трябва да възприемеш. Едно просто обяснение ще ви дам. Когато баща ви напише едно писмо, едно хубаво любовно писмо, написано с черно мастило, има ли някаква любов в писмото, в черното писмо? Вие четете, започвате да се радвате. Нали вземате писмото, вземате ножа, разрязвате плика, четете наред. Яденето е едно писмо. Започваш да го обръщаш, да четеш писмото – сдъвкването, разрязването на писмото, ще го обръщаш туй писмо как е написано. Ще го обръщаш в устата. Има специалисти, с увеличително стъкло ще го четат да видят какво е вложено вътре. После ще го четат в дробовете и най-после това писмо ще го четат в мозъка – и там ще го четат. От три места ще дадат доказателства какво пише баща ви. Тъй ви пише баща ви: Синко, на земята добре да живееш. Добре да мислиш. Добре да се учиш. Малко да спиш. Да се не пресилваш, да не грешиш много. Ние сме промислили за всичко. Гледай да имаш най-хубавата бележка в училището. Баща ви пише да имате най-хубава бележка от закона на любовта. Любовта да ви препоръча. Най-добра бележка от мъдростта, от знанието, най-добра бележка от истината да имате. Защото всяка година дават отчет за вас в небето каква бележка сте получили за любовта. Някои имат единица, някои двойка, някои тройка, четворка, петорка, шесторка. Ние сега оставяме и казваме: Обществено положение нямаме. – Нима царският син, който е роден, няма обществено положение? Казва: Обществено положение нямам. – Щом имаш глава, ти вече имаш обществено положение. Казва: Няма къде да работя. – Щом имаш дробове, как нямаш място? Имаш място къде да работиш. Някой казва: Не зная какъв е смисълът на живота. – Щом имаш крака, имаш смисъл, може да идеш навсякъде, дето искаш. Щом на едно място не ти е удобно, ще идеш на друго място. Ще ходиш, докато намериш едно място, което харесваш. Ще идеш там, ще седнеш, нищо повече. Вие правили ли сте опит?

Вие сте дошли до една фаза, дето не познавате себе си. Дойде някой тук при мене, че ми разправя за някой от новото учение как го разбира: Еди кой си брат, много добър, нямам нищо против него, много добър, учен, ама не зная – дадох му 50 лева и три месеца не ми ги е върнал. – Много добър брат, не му върнал петдесетте лева. То е несъзнателна, една малка интрига, защо да не връща петдесетте лева. Лошото е, че този взел 50 лева и не му ги върнал. Иде друг и той казва: Еди-кой си брат е много благороден, ходих, поисках му 50 лева, той не ми даде назаем. Много добър брат е. – Единият случай – той взел пари, не ги връща, другият – ходи да иска пари от него и той не му дал. Хубаво, тъй братът разбира новото учение – като вземе пари назаем, да нe ги връща. Онзи пък разбира, че като вземе петдесетте лева, няма да ги върне. Не му ги дава, дето ще ходи после да го одумва. Казва: Нямам. И действително, той се избавя. Той казва една друга лъжа. Той има 50 лева, но да му каже: Че аз нямам доверие в тебе, ти не си точен човек – вземаш, пък не връщаш. Казвам: Правили ли сте опит? Когато бръкнеш в кесията и похарчиш парите, от кого ги искаш? И ти си длъжен. Онези, които разбират закона, гледат да спечелят нещо. Цял ден работи да спечели 50 лева, пък ги тури в кесията. Значи има един в нас, който пази кесията и друг в нас, който мърмори. Казва: Не върнаха парите, изядоха ги. И тия ако не ги върнат? – Кой е този в тебе, който казва, че си похарчил парите? Ти духовният човек ли си, или материалният човек? Щом казваш, че парите се свършиха, ти си материалният човек. В духовния човек парите никога не се свършват. За него всичкото богатство е както Духът – навсякъде. А пък онзи материалният човек, с малкото шишенце, след като налее 3–4 пъти в чашата, водата се свършва.

Та казвам: Нови схващания ви трябват. Трябва да благодарим за всичко. Ако дойде във вас съзнанието, трябва да благодарим за всяка вдишка. Като поемеш въздух, да се изпълниш с една вътрешна радост. Ти, ако на дишането не можеш да се радваш, не можеш да разбереш, че Бог ще влезе в тебе. Ти не се радваш, но мислиш, еди-какво си нямаш. Ако Господ не иска да влезе в тебе, знаеш ли какво ще стане? Ти ще се простреш на земята. Като се откаже да влезе Господ в дробовете, ще се простреш на земята хоризонтално. Дотогава, докато Господ влиза и излиза от тебе, ти дишаш, имаш възможност сладко да говориш, да работиш. Щом Той престане да влиза и да излиза, ще се прекрати всичкият живот. „Вдъхна Бог“ – и човек започна да диша. Ние под думата „дишане“ разбираме живота в нас, който постоянно в нас внася всички хубави мисли, които влизат да поддържат Божествения живот. Ние това наричаме духовно дишане. Всеки ден, като застанете на молитва, трябва да благодарите на Бога за въздуха, който влиза.

Сега по някой път чувствам вашите мисли. Като седя, казвам си: Измъчих тия хора. Защо да идат тук в 5 часа, да стават рано, да се мъчат? Ще дойдат тук в неделя, ще четат същите молитви. В неделя сутринта четат Добрата молитва, 91 Псалом, после четат Молитвата на Царството. Казвам: Петдесет седмици, от 3–4 години се повтаря. Казвам: Сега какво да правим? Аз вече чувствам вашето настроение. Казвате: Тази работа няма ли да се свърши вече? Кога ще се свърши работата? Когато запалиш огъня, започват да горят дървата, работата се свършва. Ако не запалиш огъня, никаква работа няма да се свърши. Докато не убедим всичките хора в Божественото – светът трябва да се убеди всичките хора да обичат Бога – дотогава работата не е свършена. Трябва да убедим всичките хора, че те трябва да обичат Бога. Колко хиляди години се изискват, докато ги убедим? Не е един ден, не е година, иска се да работим тия хора да се убедят. Казва: Какво има да обичам Господа, аз ще живея. – Ти говориш за Божията Любов, те разбират обикновени работи.

Казвам: Единственото място, в което може да живеете, това е вашата радост. Аз ви загатвам за една тайна. Ако вие всеки ден не можете да се зарадвате, здравето ви няма да дойде. Здравето ви иде от радостта. Едно съзнание има в човека – да се зарадва, че е доволен, да благодари на Бога за всички други блага, че вижда света, че чува всичките противоречия, в които хората се вълнуват, да види, че всичко това е добра работа. Лошо ли е когато ти си в коритото? Лошо ли е когато някоя жена мачка дрехите, увива ги, сапунисва ги? Какво лошо има в това сапунисване? Онази риза чиста става. Може да я туриш на гърба си. Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста? Казва: Много ме сапунисаха. – Радвай се на сапунисването. Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам. Казвам: Много хубаво пере. Казвам: Я ми дай на мене един урок. Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате? Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.

На младите моми ще ви дам един съвет. Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да и говорите така: Колко си хубава, ще ме послушаш. Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата. Тя, като облече ризата – ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: Не се отнесох много добре с тази снаха, като с дъщеря. – Тя мисли, че от нея нещо излиза.

Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме. Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил. Всеки ден да благодарим. В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място. Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж. Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво. Човек се замислил, няма никакво противодействие.

Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов. Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща. Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят. Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас. И трябва работа. Да бъдем всички добри проводници на Божията любов. От нас се изисква много голяма работа.

Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината. Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина. Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви. Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви. Сега е краят на века, настава една нова епоха. Вие седите и мислите светът да се подобри. Вътрешно света трябва да го подобрим. Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.

Ако човек няма радост, болестта иде. Ако човек няма радост, сиромашията иде. Ако човек няма радост, смъртта иде. Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава. Приемайте радостта всяка сутрин. Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине. За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.

Отче наш

21. Утринно Неделно Слово, държано

на 12 март 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.