Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото
12 глава от Евангелието на Лука
Духът Божий
Размишление
Христос на въпроса „Кой ми е майка, брат и сестра?“ дава един отговор, който може да се вземе като основа: „Всеки, който върши Волята на Отца ми, той ми е майка, брат и сестра.“
Има две неща, които спъват човека. Недоимъкът някой път и пресищането. Някой човек страда от недоимък, а някой човек страда от излишък. Ако е от недоимък, той изпосталява. Ако недоимъкът е по отношение на материалните работи, човек изсъхва и казва: Гладен ще умра! А ако е от изобилие, той затлъстява, на буре става. Сега, някой път ние заучаваме някои работи и само ги декламираме. Една работа не търпи декламация, а иска приложение. Цената на всеки един човек се повдига от живота, който живее. Да живееш, това значи да повдигаш цената на своя живот. Някой пита: Ще ми бъде ли работата успешна? Ще успея ли в живота си? Всеки човек най-първо сам трябва да оцени това, което твори. Ако певецът като пее и се вслушва, че му е приятно като пее, и хората ще го оценят. Ако сам себе си не слуша и не оценява, а очаква другите да го оценят, той е на погрешен път. И когато направиш хляб, замесиш и го опечеш, ти ще го вкусиш, ще го опиташ. И ако го харесаш, тогаз и другите ще го харесат. А пък ти не си го опитал и очакваш другите да го харесат. Вземете един цигулар. Цялото му изкуство е да научи всичко сам на цигулката си, на ръчката и, която е 30 см дълга. Но трябват му 30 години, за да стане майстор. Да знае на кое място и как да си постави пръстите. Или вземете един съвременен пианист. Той на едно разстояние повече от един метър трябва да знае къде и как да си тури пръстите. Аз гледам, когато някой говори за различни работи, колко погрешно свири. Той като се вслуша сам, свири някое парче, но то е блудкаво, няма никакво съдържание. Пианистите някой път си играят. Някой път имат тщеславие. Кажат тъй: тър-р-р – прекарат пръстите си от единия край до другия на пианото. Че и аз мога тъй да прекарам пръстите си и да произведа звука тър-р-р. Но това ни най-малко няма да покаже, че съм добър свирец.
Друга една погрешка има – дето мислим, че всички наши нещастия в света идат отвън. Това е едно заблуждение. Аз мога да говоря една школна лекция „Познай себе си“. Това е една лекция от третата година на Общия окултен клас. Четете тази лекция и ще видите къде са причините на нещастията. Причината седи в самия човек. Не че ние сме причината на всичко, но има известни придобити навици, от които произтича нашето нещастие. Представете си, че вас ви поканят на угощение, на някое царско угощение. И там почнете да плюете по стар навик. И така вие може да се компрометирате. И в религиозно отношение се правят подобни погрешки. Аз се чудя по някой път. Хора, които минават за просветени, правят такива погрешки, които с нищо не може да извиниш. И толкоз пъти съм говорил за самообладание. И се чудя за малките работи, които децата ги знаят, а възрастните ги изпущат изпредвид. Питат ме някои дали ще отидат на небето. На гости няма да ги поканят с такива навици. За да живее човек разумно, той трябва да знае в даден момент къде да постави някоя своя мисъл, някое свое чувство и някоя своя постъпка. Например, седнеш някой път, дадат ти ядене и не знаеш как да постъпиш. И още като седнеш, ти си недоволен. Погледнеш яденето. Понеже те интересува външната страна, най-първо искаш да знаеш дали маслото е хубаво – кравешко или зехтин. После, ако си българин, ще искаш да знаеш дали има червен пипер, а ако си европеец, ще искаш да не е люто. После ще видиш дали е солено или безсолно. И ако си недоволен, ще напуснеш яденето и ще кажеш: На такова ядене канят ли се гости? Ако си българин, ще кажеш: Такава каша прави ли се? Човек сам трябва да стане готвач. Най-първо трябва да се научи сам да си готви каквото иска той. И след като се научи, да иска от другите.
Сега аз засягам въпроса: Вие искате да станете видни. То е хубаво. Човек трябва да стане виден. Ако отидете във Франция или Англия, важно е как говорите френски или английски. Да ви разбират, когато говорите и при това да имате един акцент, че да се учудват и самите англичани, че говорите тъй хубаво. Не само да изкажеш думите, но има и един акцент, едно ударение, едно произношение, една мекота в езика. Ти можеш да произнесеш думите „Вярваш ли в Бога? Обичаш ли Го?“ (Учителя произнася тези думи с гръмогласен дебел глас.) Това не е никакъв говор. В това няма никаква музикалност. Или произнасяш думите „Мен ми дотегна да живея“. Това не е никакъв говор. Какво му е дотегнало да живее, когато той никак не е живял. Това е първата лъжа, че досега никак не е живял. Той е бил в живота на страданията, на мъченията. Да! Но живот да е живял, че да му е дотегнало да живее – това не е вярно. Така не се говори! Той трябва да ме намери и да каже: Я ме научи как да живея аз. Не съм живял още както трябва. А пък аз искам да живея един живот както трябва. – Кой може да те научи? Казва някой път човек: Духът, като дойде, ще ме научи. И това не е говор. Че как ще те научи Духът като дойде? Като дойде Духът, вие трябва да имате един деликатен слух, че само като си мръдне пръста, вие да си знаете какво иска да ви каже. А пък той ще ви говори с дни и вие ще противоречите, ще спорите с Духа, ще му цитирате от Писанието еди кой си пророк какво казал. Че това, което е казано в цялото Писание, това е от Духа. А пък вие ще му цитирате. Вие ще цитирате на един Учител какво е казал Учителя! Че той като е говорил, той знае какво е казал.
Основният закон гласи така: Ако ти не обичаш онзи, който те обича, ти нищо не можеш да постигнеш в света, нищо не ще знаеш. Ако ти не можеш да обичаш Онзи, Който е работил върху тебе и постоянно мисли добро за тебе, и постоянно ти е като слуга, ти нищо не можеш да постигнеш в живота си. Те са две неща важни. Тогаз някой ще каже: Няма кой да ме обича. – Това не е вярно. Защото, ако няма кой да го обича, той няма да се яви на земята да живее. Без обич той не може да се яви. Щом живее на земята, има някой да го обича. И най-сетне, той трябва да намери онзи, който е станал причина той да дойде на земята. Та при сегашните условия животът, който живеете сега, той е живот на миналите ваши съществувания от хиляди години, той е един живот както сте мислили, както сте чувствали и както сте постъпвали в миналото. Така сега живеете. Този живот, който сега не го харесвате, е такъв, какъвто сте го приготвили в миналото. А пък сега каквото мислите, чувствате и постъпвате, това в бъдеще ще го живеете. Никой не може да живее сегашния си живот, ако той не е ликвидирал със своята минала карма. Кармата – това са онези лоши условия, които създаваме.
Отива един беден човек при един банкер богаташ. Той ходел често да го безпокои. Богатият му казал: Понеже съм много занят, да не си губя времето, давам ти на разположение една каса. И вложил той в касата 50 хиляди лева. Дава му ключа на касата и му казва: Когато ти трябват пари, отваряй касата и вземай. И същевременно туряй в касата. Тая каса нека да ти служи. Две–три години той вземал, вземал и нищо не турял вътре. И след две–три години казал: Няма нищо в касата. Онзи му казал: Нищо не си турил. Питам, вие отваряте Божествената каса и вземате, и вземате, и най-после нищо не остане – изхарчили сте всичко. Човек не се е явил на земята, за да харчи. Христос казва: „Събирайте съкровища за небето.“ Какво сте събрали за небето? Аз бих желал това, което мислите, да е вярно. Аз не оспорвам това. Но един ден, като отвориш касата и няма нищо в нея, тогаз? Онзи казал: Нищо не е останало в касата. Другият му отвърнал: Не си турил в касата. – Ако един ден отворите вашата каса и не намерите нищо, тогаз как ще живеете на небето? Ще ви експедират назад, ще ви върнат. Това не се отнася за ония, на които касите са пълни. Като се върнете дома, отключете вашите каси и направете една проверка има ли нещо в касата, или няма. И не само да се види има ли, но и каква е наличността. Толкоз ли е, колкото е била първоначално – 50 хиляди лева, или са останали 40 хиляди лева, 30 хиляди, 10 хиляди, 5 хиляди. А някой път може да е останал само един лев. А понякога може да има в касата 80 хиляди лева, 100 хиляди лева, 500 хиляди лева. Този човек няма, който не е влагал в Божествената каса. Сега това е материалната страна. Използвайте всичките условия. Аз се чудя. Трябва една школа. Всички условия на земята, колкото и да са лоши, и добрите, и лошите условия – това са възможности за постижения, за каквито и да е постижения. Без тези лоши и добри условия при сегашните обстоятелства вие не може да постигнете нищо. Някой път вие се оплаквате, че огънят, който гори в тази печка, може да изгори и къщата. Де е злото? Значи има едно зло в този огън – ако не знаеш как да го употребиш, той може да изгори и къщата. И колко деца, колко хора са изгорели в огъня! Но трябва ли за това, което е лошо в огъня, да го изгасим? А пък и да искаме да го изгасим, той не може да се изгаси. Този човек, който за пръв път е запалил огън, той минава за гениален. Всички хора се радвали, че изобретили огъня. И ние плачем сега от този огън.
Сега аз вярвам в едно: Всички вие имате едно желание да служите на Бога. Но може да се случи следното, което може да ви спъне в живота. Един художник се влюбил в една млада мома. Най-първо я обикнал и тя го обикнала. И той рисувал много добре. Но един ден тя го подозряла, че любовта му към нея не била такава, каквато трябва. И подозряла го, че той има работа с други моми. И почнала да му дава известно вещество, без да знае той – да го взема в храната. И се размесили боите в него и той не могъл да различава боите, и всичките му картини били нацапани. Той мислел, че са красиви, а пък те били за посмешище. Помнете: Ако светът ви подозре, вие мислите ли че сте свободни? Вие мислите, че сте свободни. Вие излизате от един дом, в който дяволът живее. Мислите ли, че като почнете да излизате от този дом, дяволът ще остане така? Той ще ви дава такива вещества, че да ви забърка съвсем. Той ще каже: Вървете при Бога. Аз нищо не давам. Всичката тази къща и прочие е мое. И верующите, като станат верующи, почнат да ги гонят. Не им вървят работите. Те трябва да напуснат всичко онова, което не е Божествено. Вие очаквате да станете християни, за да бъдете богати. Съвременното християнство, Новото Учение изключва и богатството, и сиромашията. Като казвам „изключва богатството“, вие ще кажете: Как така? – Много просто. Изключва грешното богатство, съвършено го изключва. Изключва и грешната сиромашия. Ако ти си сиромах и гледаш оттук-оттам да закачиш нещо, този-онзи да излъжеш, това е грешната сиромашия. Аз не говоря сега за големите лъжи, но говоря за малките лъжи. Ще ви приведа пример за малките лъжи. Често малки деца – момчета и момичета, обичат да чистят дрехите на баща си. Бащата е още на леглото, детето с четка чисти и бащата мисли, че го обича. А пък детето знае, че кесията е в джоба и бръкне в кесията и вземе. Хубаво е да чистиш дрехите на баща си, но като бръкнеш, вземаш нещо и после в кесията има липса. Значи тук нямаме онова безкористие на детето, но то чисти дрехите за кесията. И мнозина хора чистят дрехите на духовния свят, за да капне нещо. Че си е взело детето, где е погрешката? Желанието на детето да вземе от кесията на баща си е право. Де е погрешката? След като очисти дрехите, нека да попипа кесията и като види, че е пълна, да каже на баща си: Мога ли да отворя кесията и каквото обичам, да си взема? Бащата може да каже: Отвори и вземи. Какво струва да каже това дете на баща си „Мога ли да отворя кесията?“ Какво ще му коства? И защо детето да не може да каже това?
Най-първо, за да се възпитате в новото, вие като влезнете в едно събрание, да не се виждате. Ще седнете на едно място и никого да не виждате. Ти сам да си. И като говори Учителя, като че никой няма около тебе. И никой да не те съблазнява. Ти като слушаш сега, казваш си: За кого ли говори Учителя? – Само за едного говоря. Защото Учителя най-първо говори за себе си. Защото, ако той говори и сам не го прави, той сам е отговорен. Например, ако той говори за Любовта и не люби, или пък ако говори, за да стане със своята проповед виден, от тщеславие, за да му направят паметник, за да го въздигнат до божество, тогава какъв учител е той? Учителя не е създал света. Той иде само да учи в дадения случай. Ти си един верующ. Вие слушате и след като слушате учението, което е казано, сами се осъждате вече. Всеки, който е слушал и не прилага учението, това учение му става за осъждане.
Сега не се изисква голямо мъчение, за да живее човек добре. Да си послужа с един пример. Домакините като измият онези мазните паници, водата е съвсем друга. Тя е нечиста. Но има едно измиване, и на най-чистите паници. Най-чистите паници трябва да ги прекарате през вода, за да ги изчистите от този дребния прах, с който са се покрили. И най-чистата паница, ако я погледнете с микроскоп, ще видите, че не е чиста. Може да са кацнали по нея животинки от низш живот – микроби, и ако има условия, може да се заразите. Някой път е хубаво да ги измиете със студена вода, но и през топла вода да ги прекарате. Паницата, колкото и да е чиста, пак трябва да я очистите. Колкото и да е чиста вашата мисъл, или вашето желание, или вашата постъпка, пак те непременно трябва да минат през Божествения живот. И след това тая мисъл да я поставите вътре в своята душа. Представете си, че вие отивате на гости при някого. Искате да отидете на гости при един ваш приятел, когото обичате, и когото от 10 години не сте го виждали. И като влизате в тях, заварвате ги, че мъж, жена и деца се карат. Какво ще бъде вашето положение? Разбира се, вие може да се опитате да ги примирите. Но кое е по-хубаво – този приятел да ги завари, че живеят в любов, или че се карат? В любов да живеят! Вие искате Духът да дойде върху вас. Ако Духът дойде върху вас и види, че вашият ум, сърце и воля са в стълкновение и че има бунт вътре в самите вас, тогава ние само съзнаваме някой път, че има една борба, която постоянно става вътре в нас. Какво трябва да се прави тогаз? Паниците трябва да се измият. Мазните паници хубаво да се измият. Не със студена, а с топла вода. Измийте паниците и после ги прекарайте пак с чиста вода, и след това да се изтрият. Всяко нещо, което се туря на място, трябва да бъде чисто.
Та казвам, вземете предвид едно нещо. Има закон: Всичко онова, което вие мислите, което вие чувствате и както вие постъпвате без разлика, всичко това ще се върне при вас. Вашето ще се върне при вас. Затова именно в мислите си ние трябва да бъдем чисти, чисти и в желанията си, и в постъпките си, за да се повърнат един ден нашите мисли, чувства и постъпки чисти при нас. Защото, ако ги пратим такива, каквито не трябва да бъдат – оцапани, те ще се върнат още по-оцапани, понеже те отиват в света и там ще се оцапат още повече. И трябва да знаем, че всяка една мисъл, като се върне, трябва да я подложим на известен процес на чистене – колкото и да е чиста, пак трябва тази мисъл да се пречисти. Сега това е един вътрешен процес. Сега аз не ви говоря за тези работи, за да се самоосъждате. Не. Но някой не пее правилно. Аз считам, че правилното пение помага. Ако вие сте отличен певец, още днес ще се подобри положението. Ако имате един глас и се научите да пеете меко, ясно и отчетливо, на която улица и да пеете, ще се спрат хората да ви слушат. Някой ще бръкне и ще ви даде банкнота от 100 лева. Ако не пеете, някой ще ви даде половин лев или може би 20 стотинки и ще иска да си отиде. Ако извади една банкнота от 1000 лева, какво показва това? Това показва, че този човек оценява пението ви. Сега колко свирци има, че ако свирят на улицата, биха им дали 1000 лева? Той трябва да бъде гениален. Или някой художник нарисува нещо. Знаете ли какво изкуство е художеството? За това се изисква такова съчетание на краските, че една картина трябва да оживее. Художникът така да направи краските, та да има преливане на краските. Има картини, които седят като мумии – няма преливане, а пък някои картини, гледаш – те са живи – очите им като че се мърдат. Това е хубаво съпоставяне на краските. Тези краски постоянно се преливат.
Та казвам, и човек трябва да съпоставя своите мисли и чувства. И всеки да чувства, когато види един човек: Ето един човек, в когото Бог се проявява. Аз бих желал, като минете през най-големите страдания и изпитания, да се обърнете към Бога и да кажете: Господи, благодаря ти! Не само на думи, но искрено да кажете в себе си: Благодаря ти, Господи! А пък сега някой трябва да дойде да ни казва: Ти не постъпи правилно. И после, друг един навик, че ако себе си критикуваме, ние опетняваме себе си. И ако другите критикуваме, пак опетняваме себе си. Разсъждавайте върху критиката. Не да търсите погрешките, но разсъждавайте дали нещата са правилни, дали порядъкът, който в този човек живее, е Божествен или човешки. Живее ли той в Божествения порядък? После вземете запример и себе си. Никой не е оставен да живее така, както иска. Ние сме оставени свободни. Но временно сме оставени свободни. Ако аз съм един художник, аз съм господар в своето ателие, мога да рисувам месец, два, три. Но щом изложа своите картини на показ в някоя изложба, хората или ще се ползват, или няма да се ползват и ще ви покажат всичките ви погрешки. И трябва да се вслушвам в тях. Могат да намерят погрешка в моята картина. Не трябва да кажа, че те са невежи, че те не разбират от изкуство. Ще се вслушаш и в себе си. И ще благодариш. Онзи художник трябва да благодари и за най-малкия намек, който може да му се направи и да го вземе под внимание. Или един цигулар – и той трябва да вземе под внимание и най-малкия намек, който може да му се направи. Наскоро един акордьор поправи пианото. Хубаво работи той, аз искам да му намеря погрешките. Но не започвам с белите клавиши, а от черните. Там му търся погрешките. В белите не може да се правят така лесно погрешки. Той, като ме гледа, казва: Тънко пипа този! Като пипам черните клавиши, гледам нагласени ли са. Гледам да не пропусна. Музикантите много добре нагласяват белите клавиши, а пък черните ги оставят така. Затова аз черните проверявах. Всички сме много чувствителни. Да бъде човек чувствителен е едно благословение, но да се тревожи, това е един лош навик. Допуснете сега, че ме срещне един господин и ми казва: Знаете ли какво пишат вестниците за Вас? Много лошо пишат. Казах му: Похвалявам тези вестникари, че са писали за мене. Той каза: Как така? Казах: Поне няма да ме осъждат хората, че съм ги подкупил. Безкористно пишат тези хора, препоръчват ме без пари. Ако пишеха нещо много хубаво, щяха да кажат: С колко хиляди ги е намазал той? Че аз ги похвалявам. Ако хората за вас говорят лошо, то е добро. Аз съм в едно сигурен – ако някои говорят лошо за вас, аз вярвам, че не сте ги подкупили. Това зная сто на сто. Щом говорят лошо, зная, че работата е чиста.
Вие по някой път сте недоволни от дявола, но той е отличен критик. Без пари работи. Не иска да му платиш като те обиди. Та има една добра страна в дявола. То е неговото безкористие. Когато напада хората, безкористно ги напада. Когато ги обвинява, безкористно ги обвинява. Не иска никой нищо да му плати. Първоначално светът беше добър, и как стана лош? Има си своите причини да стане лош от наше гледище. Ако Бог допусна тези работи, има си някои съображения. Бог използва злото за нещо добро. Ако беше непотребно, той не щеше да го допусне. Крайната цел на всичко това, което ние проявяваме, съдържа нещо добро, което трябва да се очаква. И не очаквайте да ви се каже кое е. Един ден ще знаете защо Бог допусна всичко това. Допуснете, че някой ще каже: Аз не ви обичам. Какво лошо има в това, че е казал така? Или какво добро има, като са ви казали, че ви обича? От самата дума не произтича любовта. Онези моми, които обичат някой момък, казват най-много, че не обичат момъка, а пък на нея сърцето и гори за момъка. А пък момъкът не вярва в това именно. Тя по десет пъти казва за момъка: Аз не обръщам внимание на него. Това е политика. Че някой ще каже за тебе: „Той не е религиозен.“ А пък той съзнава, че е религиозен. Както момата казва за момъка, че не го обича, но тя го обича, така и някой съзнава, че е религиозен, макар че някой може да оспорва това. Сега това са елементарни работи. Хората могат сами да се спънат. Ние сами се спъваме, а могат и другите да ни спънат.
Един ден ще дойдете до едно място – в духовния живот има едно място, че като влезеш в стаята, ще чуеш кряскането на целия свят. Ще влезеш в една стая и ще чуеш кряскането на целия свят, отвсякъде ще слушаш, и то ясно. И най-лошото, и най-хубавите работи. Тогава какво ще кажеш? А пък нямаш власт да затвориш този телефон. Ще те опитат доколко си търпелив. Нямаш власт да затвориш радиото. Много светии там са плакали и са пропадали. Ще се напълни умът ти с най-отвратителни мисли, които някога си си въобразявал в живота. Най-лошото ще дойде. Стаята е приготвена така, за да те опитат. Тогава трябва да приличаш на патка. Като влезеш във водата, водата отгоре да те облива, но да не прониква под перата. Като влезе кокошката във водата, тя излиза мокра, но патицата е умна – тя се намазва с мас. И водата си остава отвън. Та някои религиозни хора са като кокошката. Като влязат в този изпит, излизат всички измокрени. А пък някои са като патицата – излизат навън сухи, водата не може да проникне в тях. Та искам всички в това отношение да бъдете патици. Не искам да бъдете мокри кокошки. И като кокошки като ви видя, пак ми е приятно. Ще ме питате: Защо ме измокриха, аз ли бях най-големият виновник? Казвам: Измокриха те, защото си кокошка. Пък ти ще кажеш: Защо онези не ги измокриха? – Защото са патици. Масло трябва да има. А пък това масло произтича от обичта. Човек, който не обича, всякога ще бъде мокър, а пък който обича – никак. И да навлезе във водата, тя не може да проникне в него. То е голямо изкуство. Много мъчно е човек да търпи. Някой човек за нищо и никакво ще кресне. Седиш, седиш и най-после ще ти каже една дума. И ти кипнеш. За големите думи не казваш нищо, а пък за малките работи кипваш. Най-големите работи изтърпявате, а пък най-малките не изтърпявате. А пък има същества заинтересовани. Хората някой път приличат на мравчени крави. Има едни крави на мравите. Че като отиде мравката при нея, побутне я и тя изпусне сок. И мравката го взема. Има същества ненапреднали. Едно такова същество ще те побутне някъде и ти като се разгневиш, пуснеш мляко и то го взема. И постоянно те ще те чоплят. Този ще те бутне, онзи ще те бутне и ти казваш: Не ми върви. И почваш да се чувстваш болен. Имаш болки в корема, в ума, в сърцето и прочие.
Сестрите казват една на друга: Ти мари, знаеш ли какво говорят за тебе? Представете си, какво говорят за Учителя! – Минават двама млади приятели покрай мене, рекох им: Аз да ви кажа как минахте през града. Единият от вас носеше цигулка и вървеше отпред, а другият носеше чанта и пъхтеше. Те казват: Че отде ни видя? Казах им: Тук, от стаята си. Та казвам: Ще имате предвид, че невидимият свят се интересува от живота ви. Интересува се от вашия живот тъй, както вие се интересувате от вашите плодни дървета в градината ви, които са родили. Невидимият свят се интересува какъв плод ще принесе едно дърво, както градинарят. И съвършените същества се интересуват от хората на земята – като плодни дървета – от плода, който ще дадат. И като погледнат някое дърво с хубави плодове, радват се. Като видят някое дърво, че не върви добре, вземат тогаз мерки, за да го поправят. Има си начини. Поправят го. Ще почнат да го присаждат, но тогаз ще дойде страдание. Имат си ножче. Тури клончето и тури запойка. И после идущата година ще дойде и ако види, че не е хванало хубаво, пак ще кръцне и пак ще тури запойка. И като дойдат, постоянно присаждат. И ако искате да се избавите от тези присаждания, тогаз не осакатявайте дърветата. Защото иначе, като дойдат, ще присаждат.
Сега трябва да се направи една школа. В събранието на школата да не се виждате. Когато сте в клас, всеки да не види другиго. Да не вижда кой как влиза, кой как е седнал, кой как се моли. Сега не сте свободни. Като влезете в събранието, после, ако ви попитат „Там ли беше еди-кой си, имаше ли други на събранието?“, вие да кажете: Не зная, не видях никого. Аз бих желал да кажете: Никого не видях! А пък вие сега ще кажете: Всички видях. Да виждате това, което идва от Божествения свят. Да виждате единствено духовете, които слизат при вас, а пък само за хората да бъдете слепи. А пък вие сега виждате хората, които влизат, а пък онези, които трябва да виждате, не виждате. Сега трябва обратният процес. Сега, през тази година направете опит. Един ден, като влезете в събранието, да не видите никого. Съсредоточена да е вашата мисъл. Ще отправите вашата мисъл към невидимия свят с ума си и със сърцето си. А пък този свят като че не съществува. Поне един ден да имате една такава опитност. А пък някой, ако може да го направи три пъти, още по-хубаво. А пък ако го направи двадесет пъти, още по-хубаво. Най-малко един път го направете този опит. То е много мъчно изкуство – да не видите никого. Някой от вас при този опит може да види един или двама души. Някой от вас, ако 10 души е видял, позволява се. Някой от вас ще види 12 души. Някой – 14, 15, 20, 30, 40, 50, 60. Най-идеалното е да не видиш никого. Не да не видиш никого, но всички тези хора ще ги оставиш зад гърба си. Ти като главнокомандующ ще извадиш ножа и ще тръгнеш напред и няма да се обръщаш назад. Ще имаш доверие на тях! Сега като се обръщаш назад да гледаш на другите, нямаш доверие в тях. Аз гледам онези, които дирижират някой оркестър. Има една голяма липса в хоровете. Онзи, който ръководи хора, няма доверие в онези, които пеят. Всеки в хора трябва да бъде самостоятелен и диригентът, който ги ръководи, трябва да има пълно доверие в тия, които пеят – такова доверие, както в себе си – и да остави всеки да пее музикално. За самата музика да пее. А пък ако остане хористите да пеят заради него, то е изгубена работа. Диригентът само да ги стимулира. Онзи, който ръководи работите, ще внесе само свещ. И ще остави всеки да чете, както той знае. А ако отиде учителят при всеки ученик да му показва как трябва да чете, то е изгубена работа. Ще внесе само свещта. Ако един диригент има пълно доверие в онези, които пеят, тогава пението е хубаво. Всеки един ще пее самостоятелно. И всеки един трябва да е въодушевен от самата музика. Аз сега ви оставям свободни да пеете, да живеете. Аз не искам да се меся във вашия живот. И знаете ли защо? Защото Духът, който ви ръководи, който работи във вас разбира работите много добре. Няма какво да ви уча сега. Ако дойде до вътрешния живот, няма какво да ви уча. Аз само ви казвам: Дръжте в изправност вашите инструменти. Цигулката не трябва да е влажна. Трябва да е суха. Струните трябва да са най-хубавите. Салонът, в който ще свирите, трябва да е добре отоплен и осветлен. И после, трябва да има и чистота вътре. Светлина се изисква в ума, топлина се изисква в сърцето и чистота в тялото. Три неща са необходими за добрия живот: светлина в мозъка, топлина в сърцето и чистота в тялото. Та казвам: Бог, който ви е призвал в живота, Той толкоз ви е търпял, но не трябва да злоупотребявате с Неговата добрина. Четете Евангелието, там Христос казва на едно място на духовете: „Докога ще ви търпя?“ Това не се отнася за хората. Сега, ако ние заставим Духа вътре в нас да каже „Докога ще ви търпя?“, значи това показва, че не сме от ония, които служат на Бога добре.
Сега, желая ви да бъдете всякога от добрите, внимателни ученици. През тази година гледайте следното. Не обръщайте внимание върху другите, а върху себе си. Не да търсите своите погрешки, но добрите черти, които имате в себе си, да ги развивате, дарбите, които имате. Вие сте музикант. Пей и свири хубаво. Художник си. Рисувай хубаво. Можеш да пишеш. Пиши хубаво. Метеш ли, мети като че вършиш царска работа, много хубаво. Да ти е приятно, че метеш салона. Ще го считаш, че той е царски салон с килими. Всяка една прашинка в Божествения свят става носителка на една капка водица. То е едно цяло благословение. От тази капка могат хиляди малки същества да се напият. Та неприятностите в нашия живот стават като едно благо за хиляди низши същества.
Та казвам: Страданията, които ние претърпяваме някой път, те са едно благо за света. А пък радостите, които ние чувстваме някой път, те са едно блаженство за света. Едните са благо, а другите са блаженство. Така че от страданията произтича благото в света! А пък от щастието ни – блаженството! Така че нека да се радваме в единия и в другия случай. Има добри последствия. Като страдат хората, то е наше благо, а като стават щастливи, то е наше блаженство. Да благодарим на Бога, Който превръща всичко на добро. Писанието казва, че всичко онова, което се случи на ония, които обичат Господа, ще им бъде за тяхно добро. Между себе си научете се да мислите, да се произнасяте добре. Но не за самия човек, както е сега, но в ума си дръжте, че в него има една душа. Мислите ли, че Бог, като гледа някого, не вижда неговите недостатъци? И мислите ли, че Му е приятно? Но Той търпи. И трябва приблизително както Той търпи, така и вие трябва да търпите. Казваше ми един баща: Какво да правя? Той имаше четири дъщери и един син. Той казваше: Ако бяха чужди, щях да ги изпъдя. Не ги обичам. А пък беше евангелист. Той казваше: Не ги обичам, но се чудя. Евангелието казва, че трябва да търпя. Казвам си: Какво прави Христос, какво правиш ти! На жена си казва той за сина си: Да се махне оттук! А пък той не се маха. И ние казваме на Господа за някого: Да се махне той! А пък къде да го махне Господ? Защото ако го махне от това събрание, ще влезе в друго събрание. И там ще кажат: Махнете го! Оттук, оттам ще го махнат, и все между хората трябва да отиде. И ние създаваме мъчнотии на Господа, защото където и да го тури, ще кажат: Махни го! И на Господа Му е приятно да каже някой: Остави го при нас! И тогаз на Господа Му олеква.Че като дойде някой, търпете го, та да олекне малко на Господа! По човешки ви говоря сега. Христос казва: „Който изпълнява Волята на Отца Ми, на нашия небесен Баща, той ми е брат, сестра и майка.“ Та като изпълнявате Волята на Отца, на вашия небесен Баща, вие сте онези добрите братя, добрите сестри и добрите майки. Всеки един да тури това като основа в живота си, да работи в това направление, да бъде благоприятен на Господа, да има Неговото одобрение в себе си. Не одобрение отвън. Щом има одобрението на Господа, ще дойде и другото одобрение. Но в този живот да има одобрението на Господа, та Господ да каже, както в притчата каза на слугата: Верни рабе, много си добре работил, на малкото си бил верен, аз ще те направя слуга на целия свой имот.
Отче наш
Господ казва: „Написах ви на дланта си!“ Трябва ли Господ, като ни е написал на дланта Си, ние постоянно да вдигаме шум на Неговата длан? Желая ви, които сте написани на дланта Му, да не вдигате шум върху Неговата длан.
6,35 ч. с.
19. Утринно Неделно Слово, държано
на 19 февруари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.
Небето – ясно, звезди. Времето – меко, малка омара.
На поляната направихме упражненията.
|
