Недоволството

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Четете. – /Прочете се темата за карамфилчето./

Какви бяха положенията на миналата лекция?

Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината? Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже? Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави? Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно? Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика. Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката. Тогава можем да теглим една аналогия: Така и човешкото тяло е един инструмент, ако знаеш като цигуларя да свириш, ако знаеш да постъпваш с тялото, онова, което направи с тялото, ще го препоръча. Допуснете сега, че публиката не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си? Работата е, че всичките цигулки не са еднакво направени, малко цигулки има хубави. Малко цигулки има способни да свирят на свят.

Каква беше основната мисъл на миналата лекция? – /Каза се./

Какво разбирате под думата „обич“? Да кажем, ако обичате едно нещо. В какво ще се покаже вашата обич? Или обичате един кон или едно дърво, или обичате една градина, или обичате водата или въздуха, или обичате светлината. За да се яви светлината, вие ли я предизвиквате с вашата обич? Допуснете, че вие сте астроном, зимно време наблюдавате, но е облачно, какво ще наблюдавате? За да наблюдава един астроном, какво трябва да има? Ако наблюдава небето, трябва да е ясно. Или пък ако набюдава въздуха, какво ще наблюдава? Или пък изучаваш времето, какво трябва да наблюдаваш? Допуснете, че през цялата година имате еднаква температура. През цялата година имаш еднакво тихо време, какво ще наблюдавате?

Сега, понякой път във вашия живот всеки един човек е недоволен от живота за онези промени, които стават в живота. Кое (е) онова, от което той е недоволен? Всякога недоволството трябва да има някаква причина. Човек някой път трябва да бъде недоволен от нещо. От какво трябва да бъде недоволен? Имаме постоянни процеси в природата. Имаме процесът на яденето. Постоянно трябва ли да ядеш? Ако човек постоянно би ял, от сутрин до вечер все да яде, каква приятност ще бъде да бъде процесът непрекъснат? Ако ви заставят със закон да ядете постоянно. Понякой път сте недоволни от смените, които стават. Във всяка една смяна има нещо приятно. Какво разбирате във философията под „смяна“? Смяна на живота или смяна на умственото състояние, или смяна на чувствата, смяна на деятелността на човека, смяна на учението. Но вие сте недоволни. От какво сте недоволни? Представете си сега, че ви запитат: Какво ви трябва – нещо ви трябва – но какво ви трябва? На болния какво му трябва? Ако попитате болните хора какво искат, какво ще кажат? – Здраве иска той. Но какво здраве? Здравето е много общо. Ако попиташ гладния какво иска той, в даден случай той ще каже: „Хляб.“ Ако попиташ жадния в даден случай, той ще определи, казва: „Вода искам.“ Попитай онзи, който слабо диша, той ще каже: „Искам да дишам добре.“ В какво седи доброто дишане? – Свободно влизане и излизане на въздуха из неговите дробове. Казваме: „Свободната мисъл.“ В какво седи свободата на мисълта? – Някой път казвате: „Може да мисля каквото искам.“ Трябва ли той да мисли каквото иска? Право ли е човек да диша какъвто и да е въздух? Той може да мисли, каквото иска, но трябва малко разсъждение. Ако диша какъвто и да е въздух, ще бъдат ли резултатите еднакви? Ще зависи от качеството на въздуха, какви ще бъдат резултатите от дишането. Ако мислиш, ще зависи от ония мисли, които минават. Разните мисли произвеждат разни резултати в самия човек. Но често хората казват: „Той и да мисли, хората не мислят, но чувствуват.“ Понякой път смесват чувствуванията с мислите. Някои искат да имат едно приятно разположение. Но приятното разположение не е мисъл. Когато ядеш, мислиш ли? Чувствуваш нещо приятно от храната. Тебе храната ти е приятна, понеже имаш едно малко усещане за нещо, което езикът ти усеща, така допада ти. Някой път известни мисли ти правят приятно впечатление. Минава ти някаква мисъл в ума ти някъде, може да ти произведе една приятност, но не знаете откъде иде приятността.

Запример, отде проверявате сладчината, отде иде сладчината? Сладчината не иде от пръстите, сладчината не иде от носа, тя иде от езика. Езикът е, който опитва сладките работи. Той има това специално чувство. За вкусните храни езикът е авторитет. Ако искаш да знаеш специално, дали един звук е приятен, дали има съдържание, ухото е авторитет. Ако нещата не възприемаш чрез слуха си, какво понятие ще имаш за един звук? Най-първо с какво се познава красотата? Чрез очите, нали? Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата? Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича? Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва. По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие. Някой път хората само говорят, но не знаят. Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?

Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят. Карикатурата трябва да има идея. Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури. То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Фиг. 1Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност. Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения. Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш. Трябва да имаш самоувереност. Фиг. 2Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2). Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят. Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята. Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото. Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата. От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло. Та казвам: Всяка една деятелност се отразява. Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят. Сърцето строи средната част на лицето. Умът строи горната част. Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Фиг. 3Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала. Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга. Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие. Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.

Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви. Веждите са граница. Носът, и той е граница. Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът?“ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата. Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща. Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят. Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.

Нямате разположение, на какво се дължи неразположението? Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб. Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода. Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е? Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща? Те нямат такива обуща като вашите. Ако те трябваше да носят обуща като нас, какво щеше да бъде положението им? Конят има ли обуща? Котката има ли обуща? Ако вие турите на котката обуща, вие ще спасите птичките. Ако на една котка бихме направили обуща да я обуем, тя с тия обуща няма да може да хваща птичките.

Казвам: Недоволството е една подбудителна причина, разхвърляни са нещата. Вие има да разрешавате доста задачи. Вашата задача може да е в Божествения свят или да дойде в съприкосновение с вашите сили, туй, което наричат религия или морал, или може да дойде в съприкосновение с вашия (ум) или с вашата воля. Представете си сега, че вие сте един студент в университета. Някой път имате някой професор, който ви е нарочил. Като дойдете до изпита, все ви къса. Къса ви веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Питам: Какво трябва да правите? Те са неща, които се случват. Какво трябва да правите, когато професорът ви къса? Този професор, за да ви къса, има причини. Вие сте станали тъй положителен, както професорът ви. Професорът казва: „Тук има нужда само от един професор, няма нужда от двама професори.“ Той ви къса, защото вие играете роля на един професор. Той казва: „Аз, за да стана професор, 30 години съм посветил, ти едва година си дошъл в университета и за една година искаш да станеш професор.“ Ученикът, който не разбира законите, ще каже: „Този професор е груб, той не разбира.“ Това е научно разрешение на въпроса. Те са външни страни. Има една причина. Причината е, че ученикът иска да бъде професор. А пък това произвежда една реакция в професора. Казва: „Хубаво, какво трябва да правиш?“ Представете си, че този професор го скъсал, но ако този студент е способен, има отлична памет, знае всичко, как ще го скъса професорът? Професорът къса всякога слабите. Един професор не къса силните студенти, но слабите. Слабите студенти, които мислят, че са силни, тях късат. Професорът, като види силните студенти, покланя се. То е закон в природата. Ти силното нещо не може да го спреш. Давам едно обяснение. Чули паяците, че слонът ще посети тяхната държава и те не били разположени, казват: „Не го искаме да дойде.“ Викат всичките инженери да турят прегради, казват: „Нека мине, ако може.“ Наслояват улиците с паяжина. Всичките правят прегради, казват: „По никой начин не може да мине, не може да ги скъса.“ Слонът само махнал опашката и минал, разпокъсал всички прегради. Всички философи на паяците казват: „Какво ли сътресение произвели в слона тези нишки?“ Той казва: „Не усетих никакво сътресение.“ Та казвам: Ако твоето знание е като знанието на паяците, слонът ще мине. С паяжини слонът не се спира. Трябва да имаш нещо съществено, на което да се облягаш. Всякога, когато дойде във вас недоволството, отделете вашето недоволство от себе си. Недоволството се дължи на някакво чувство. Недоволството не се дължи на ума. То се дължи или на вашите лични чувства, или на вашите чувства на приятелство, или на чувството на семейството, или пък на чувството на стяженолюбието. Имате нещо, което ви липсва. Запример, искаш да ядеш, не ти дават ядене. Недоволството откъде произтича? Туй, което искаш да ядеш, не ти дават. Ти си недоволен. Ти минаваш покрай един градинар, който има хубава градина с плодни дървета. Казваш: „Много добър човек, но нищо не дава.“ С този градинар какво трябва да правиш? Какво трябва да правите, ако минавате през една градина? Природата, тя всякога е готова да задоволи твоето желание, ако говориш на нейния език. Щом не говориш на нейния език, тя не удовлетворява твоето желание. Силният човек в света не може ли да намери своето място? На слабия не е мястото при силния. Под „силен“ разбирам, да знаеш езика на природата. Природата обича да и говориш конкретно. Ако и кажеш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души. За душите всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знаеш как да го искаш.

Има хора, които като заболеят, забравят думата „обич“. Представете си, че искаш един предмет, който обичаш, но си забравил името му. Как ще кажеш? Искаш да кажеш: „Дайте ми един кон“, но не помниш името му. Ще кажете: „Туй, отгоре на което се качва.“ Трябва другите да се досещат.

Във вас има едно положение, има едно място в човека, което наричат „човешко сърце“, туй нещо, което чувствувате дълбоко под лъжичката. Туй човешко сърце, туй нещо, което почувствувате дълбоко под лъжичката, тия неща се изпълняват. Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява. Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне. Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света. Физическият свят е опит. Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават. Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти. Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален. Вземете отрицателно положение. Какво аз разбирам под „положително“? Фиг. 4A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4). То всякога възприема. Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание. В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята. Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите. Сега вие важното е да работите. Никой не трябва да се обезсърчава. Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.

Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете? Всяко нещо е на своето място. Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане. Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен. Защо трябва да живеем добре? – За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава. Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът!

XVIII година.

19 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 17 февруари 1939 г., петък, 5 ч. с.

София – Изгрев.