Сряда, 5 часа сутринта
Добрата молитва
„В начало бе Словото“
УПРАЖНЕНИЕ.
Може да ми зададете един въпрос. Какво се постига с това упражнение? Ако вярваш, всичко се постига. Но думата „всичко“ не е абсолютна. Всичко се постига, но специфично какво се постига? Постига[т] се две неща: че от ляво на дясно, лявата ръка е свързана с дясната страна. Значи, като прекараш ръката си, регулираш ония енергии, които слизат от мозъка. Значи помагаме на мозъка. С лявата ръка помагаме на сърцето, а с дясната помагаме на ума. Ние сме регулирали донякъде отношенията между мислите и чувствата. Когато човек мисли и чувствува се подпушва, човек се намира в особено неразположение, състояние на [не]разположение. Има едно неразположение, на което вие не можете да дадете отчет. Вярваш и пак си неразположен. Вярваш, че ще се разболееш. То е потенциално състояние. Вярваш, че в живота нищо няма да сполучиш. Това не е вяра. Това е отрицателна вяра. Вярваш, че всичко, което имаш ще ти го вземат. Какво ще се научиш? Ще оценяваш нещата. След като изгубите нещо, вие ще се научите да го оценявате. Имате онзи навик, понеже майка ви работи заради вас, когато сте се раждали майка ви е работила. Тя е събрала храната на своите гърди и ти кажеш: „Мамо, дай“, и каквото ви трябва го вземате. Туй нещо и досега го помните и вие искате нещата лесно да станат, както на майчините гърди. Казвате: „Мамо, дай!“ Никак не мислите как става туй. Онази майка, за да приготви туй мляко, знаете ли колко време и взело? Най-малко 20 години тя се е занимавала. Тя мислила 20 години, че като се оженила, само за млякото, да роди едно дете, как ще му приготви храната. Не изведнъж туй да стане, на 20 години тя е мислила в своето подсъзнание. Някои от вас сега искате да станете благоугодни на Господа. За да бъде благоугодно детето на майка си, какво трябва да бъде? Ако всяка вечер плаче, хленчи това дете, майката не може да спи. Най-първо майката има много голяма любов към детето. Най-после казва: „Храна му дадох, окъпах го, завих го, хубава дреха му турих. Какво има, какво иска? Постоянно плаче. Все ще трябва да има нещо.“ Вие сега трябва да разсъждавате. Вие сега разсъждавате за някои обикновени работи. Обикновените работи в живота са преходни. Имаш едно неразположение, то е обикновено състояние. Ама те боли крака – нищо не значи. Нищо не значи. Какво означава? Изпитват те. Какво знание имаш? Досега никак не си мислил за крака. Сега ще помислиш. Боли те крака, че не може да ходиш. „Боли ме, на Витоша не мога да ида.“ Оценяваш ползата, която допринася. Заболи те ръката, не може да работиш. В болката, по един принудителен начин, вас ви заставят да оценявате това, което имате. Казвам: Вие искате в живота всичко да ви е наредено. Вие отивате в училище, но всичко да ви е наредено. Учителите, които преподават, няма да наредят всичко заради вас, те няма да учат заради вас. Пособия, книги няма да носят заради вас. В старо време децата носеха торби и в торбата хлебец турен и пособия за учене.
Сега казвам, тази година трябва да я използвате. Как да се използува? Никаква стара дреха няма да носите. Никаква стара шапка няма да носите. Никакви стари обуща няма да носите. Всичко ново. Никакви стари навици, привички. През тази година всичко ново да бъде. Вие започвате новата година пак със старите навици. Ставате сутрин, погледнете се, казвате: „Остарял съм, да бях млад сега.“ Какво щяхте да направите ако бяхте млад? Какъвто сте били като млад, такъв сте и като стар. Една семка, както е в началото, такава е и в дървото. Всяка една семка придобива нещо. Хиляди пъти, като се посажда, изниква. Тя се учи в училището. Следователно, от светлината, от топлината, от влагата в едно съществувание придобива нещо, което изменя нейното естество, или подобрява, или влошава. Всички, които се занимават със земледелие и градинарство, знаят, че може да подобрят някои видове породи, някои видове растения може да ги подобрят. Ако ги поставят в една бедна почва, може същите растения да вегетират. Вие казвате: „Остарял съм.“ Колко години се изисква човек да остарее? Старият какво има? Българска ли е думата „стар“? Казваш: „Стар съм.“ Стар на английски значи звезда. Звезда си станал, светиш, какво лошо има в това? Остарял си, значи в звездата си влязъл. Звезда станал, че краката му не държат. Щом си стар, радвай се, че звезда си станал, просветнал си.
Сега всички имате възгледи, които не са прави. Аз виждам на някои от вас чувствата са подтиснати. Най-първо не си държите устата както трябва. Някои стоят с отворени уста. Няма да подтискате чувствата си и ума си, няма да подтискате. То е престъпление. Бог не обича да бъдете с подтиснати чувства и мисли. Бог не обича да бъдете с подтиснати постъпки. Всеки един човек трябва да бъде свободен да изяви своята мисъл, понеже в тази мисъл се проявява Божията Сила. Ние можем да подтискаме, когато Бог иска да извърши някаква работа. Ти не се подчиняваш. Седиш с особен характер. Занят си с друга работа. Казва: „Хайде да видим, без мене какво ще направите?“ Какво ще направят? Ще го занесат, ще го изменят. Като му дават наставления, ще задигнат целия човек, да го занесат в Божествената работилница, да видят какво му липсва. Ще те разглобят, ще видят къде е погрешката, ще те поправят и пак ще те пратят на земята да свириш. Ако не искаш – пак наново в работилницата. Ако мислите, че вие сте свободни, вие се заблуждавате. Колко пъти ще ходите в работилницата, колко пъти ще бъдете разглобявани!? Ако идете в оня свят, ще ви посрещнат и ще ви попитат: „Откъде идете?“ – „От България.“ – „Доста приятели имаме в България. Еди-кой си познавате ли го? Петко Стоянов, познавате ли го?“ – „Не го познавам. Много Петко Стояновци има.“ В България трябва да познавате всичките добри хора. Вие мислите, че всичките добри хора живеят на Изгрева. Вие казвате, че ние живеем на Изгрева. Ами другите хора къде живеят? Всичките хора живеят на Изгрева. По цялото полушарие хората живеят на Изгрева. Някой път, като изгрее слънцето, може да виждат, а някои недовиждат. Вие сте подтиснали чувствата и имате особено мнение. За малки работи се смущавате. Малко момиченце на 18 години не знае мома ли е или е момиче? Не зная, но отнякъде на държавата ми пише, казва: „Учителю, баща ми е религиозен, ходи по селата да проповядва Словото Божие, но нищо не ми донася. Той даром работи за Господа и като се върне казва: Нали трябва да работите и вие? Майка ни [работи], за да ни издържа.“ Казва, че има сестриче и братче, тя била перачка в Бургас и вземала по 20 лева, и с туй трябвало да плаща и кирия, трябвало да плаща 200 лева, но не може да се изплати всичко. Най-после си казва: „Баща ми трябва да работи.“ Казва: „Отидох в Сливен, намерих една работа“, но не и достига, зимно време с много тънка дреха [e]. Казва: „Може ли да ми помогнете да имам една горна дреха, за да мога да ходя на работа?“ Трябва и връхна дреха. Не само дреха, но и удобства. Иска да работи, да има горна дреха. Казва, че свършила 6 клас. „Искам да довърша образованието си, искам да работя.“ Иска и непременно да довърши 7 клас. Много работи иска. Но засега тя се хванала за връхната дреха. Казва: „Ако можеш да ми помогнеш, помогни ми! Ако не можеш, то поне отговори ми да се насърча.“ Като не мога да и помогна, пак да и кажа. Казва: „Като ми пишеш, ще се насърча, но дано ми помогнеш.“ Питам: Ако вие пишете писмо на Господа, какво ще пишете? Казвам, тя се излага добре. Трябваше да донеса писмото и. Вие как ще напишете писмото? Да се не подтиска никой. Няма какво да подтискате ума си, няма какво да подтискате сърцето си, няма какво да подтискате волята си. Другите отвън може да подтискат ума си, то е друг въпрос. Може отвън да подтискате сърцето си, но ти, като човек, нямаш право да подтискаш, понеже всичкото, твоето бъдеще зависи от ума ти и всичкото твое бъдеще зависи от сърцето и от волята ти. Ти, като подтискаш волята си, като подтискаш ума си, като подтискаш сърцето си, какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Вие сте един господар, на който умът, сърцето и волята са слуги. Като подтискаш тия тримата ваши добри слуги, един ден, ако ви напусне и сърцето, умът и волята, къде ще остане господарят? На какво ще разчитате тогава? Ако ви напусне умът, сърцето и волята, на какво ще разчитате? Няма на какво да разчитате. Благодарете на Бога, че ви е дал тези неща. Кажете: Най-слабият човек има гениалност, която имат млекопитающите. Даже най-глупавото дете седи по-горе от всичките придобивки на млекопитающите. Детето съдържа много по-големи дарби в себе си, отколкото тези културни млекопитающи. То съдържа повече. Сега се задава въпроса: „Какво трябва да правим?“ Дайте светлина на вашия ум. Вие може да доставите светлина на вашия ум, материал, значи да доставим. Искате да мислите. Имате някоя болка. Попитайте вашият ум, какво трябва да правите. Той ще ви каже: „Или дайте топлина на вашето сърце.“ Сега се задава въпроса: „Откъде ще вземем тази топлина?“ Отвън. Ще отворите кепенците. От вас се изисква само да отворите кепенците. Умът има знание. Той е майстор да обработва светлината. Той щом я хване, и я турга на работа. Умът знае да кондензира светлината, от нея всичко може да направи. Вие живеете със старите идеи, а искате да знаете какво мисли Господ заради вас. Господ е създал целия свят. Има да мисли за безброй неща. Какво мисли заради вас? Той може да хвърли един бегъл поглед върху вас и веднага схваща какво правите вие. Щом забележи, какво правите, Той не мисли. Можете да кажете, че нямате обуща, нямате шапка, нямате дреха. Казвате: „Господ мисли ли?“ Че Той, като ви изпрати из райската градина, Той ви тури кожена дреха, направи ви дреха и ви изпрати вън от рая. Де ви са кожените дрехи, които ви даде? Кожени дрехи ви даде. Вие сега се делите. Има един дележ: с очи, без очи, слепи. Другите, които виждат, как ги наричаме? При слепият човек, питаха учениците Христа: „Той ли е съгрешил, че сляп се е родил или баща му и майка му?“ Христос казва: „Нито той е съгрешил, нито баща му, нито майка му, но за да се яви Славата Божия.“ Когато се помина Лазар казва: „Нашият брат Лазар заспа. Приятно ми е, че не бях там.“ Да прояви онова, което Христос имаше. Ако беше Христос там, Лазар [не] щеше да умре. Като не беше там – умря. Какво трябваше да направи? И всички гледат какво ще направи. Казва една от сестрите на Лазаря: „Учителю, ако беше тук, не щеше да умре брат ми.“ Христос се разплака. Казват: „Виж колко го е обичал. Не можеше ли Той да направи да не умре?“ Христос казва да отворят гроба. Казват Му: „От 4 деня как е в гроба.“ И като отварят, Той казва: „Лазаре, излез вън!“ И Лазар излиза. Съвременните хора, какво ще кажат? Те казват: „Вие не вярвайте.“ Ще кажат, че те са се надумали. Лазар се е надумал, че ще умре и искали да завладеят света. Какво ще направите с тази мисъл, ако проникне? Ако Лазар се е престорил, започва да ти се вижда, че не е никакво чудо това. Сега подобна една мисъл вие вярвате, че като умрете ще идете в оня свят. Държите я. Влезе една мисъл един ден: „Ами ако умра и всичко се свърши? Ако няма никакъв живот, тогава всичко е напразно.“ Може да дойде такава мисъл във вас. Как ще се освободите от тази мисъл? Там дето има вяра и там дето има съмнение, там има реалност. Ти за туй, което не съществува, не може да имаш нито положителна, нито отрицателна мисъл. Ти не може да го твърдиш, нито да го отричаш. Щом нещата ги твърдиш и ги отричаш, има една реалност, която съответствува на това, което отричаш и което твърдиш. Казвате: „Има Господ – няма Господ.“ Значи, когато сме в светлината, ние виждаме Бога, а когато сме в тъмнината не Го виждаме. Един човек не е при нас, не го виждаме. Това не показва, че той не съществува. Няма светлина да го видим. Онези, които разсъждават, казват: „Аз не съм го видял.“ Видимите неща са много малко. Това, което ние виждаме е малко. Има хора, които казват: „Аз не вярвам. Аз съм човек обективен. Аз обичам нещата, които съм ги проверил. Което виждам, туй вярвам.“ Ти четеше история, вярваш. Говориш за Сократа, ти Сократа виждал ли си? Ти не си го виждал и пак вярваш. Ти не си виждал Платона и пак вярваш. Отде-накъде вярваш? Нали казваш, че туй, което не си видял не вярваш? Защо ще вярваш? Казваш: „Аз съм обективен.“ Аз извиквам Сократа. Сократ де е? Историята е писана. Извиквам Сократа и той дойде. Преди 2000 години живял, той казва: „Живях в Гърция, философ бях.“ Историята аз я проверявам. Ще дойде съмнението, ще кажете: „Искат да ни занимават се с празни работи. Сократа е живял преди две хиляди години, ще го повика. То е невъзможно.“ Съгласен съм, защо ще вярваш? Ако е невъзможно да викаш Сократа, невъзможно е той да е жив. Как ще ме убедите, че е жив? Ако еди-кой си писал. Надумали са се тия историци, за да печелят пари. Никакъв Сократ не е живял. Питам: Ако аз отрека Сократа, какво ще добия? Аз разсъждавам обективно. Ако аз отрека светлината, ще изгубя, защото аз твърдя, че Сократ е живял. Аз прибавям нещо. Сократ е една реалност, излиза нещо от него. Негови изречения, негови мисли има. Следователно, Христос казва: „Думите, които Аз ви говоря, са плът и кръв.“ Някой казва: „Дали Христос е жив?“ Думите, които Христос е казал, това е Христос. Ако тия, думите възприемете, ще опитате реалността. Сега вие мислите дали Господ мисли заради вас или не. Че ако Господ не мисли заради вас, вие не щяхте да бъдете тука. Понеже Той мисли, вие живеете, ходите. Благодарение на Неговата мисъл всички блага имате. На какво се дължи нашето недоволство? – Изгубили сте вашите отношения към Бога. Дотогава, докато не обичаш един предмет… Една книга обичаш, намираш нещо, четеш тази книга, приятно ти е. Щом започнеш да мислиш, че не съдържа нещо важно – станеш небрежен към книгата. Имате едно чувство на приятелство. Или искате само да дружите. Каква е разликата между приятелството и дружбата? Приятелството това е една особена обмяна между душите. Има някой човек, който ти е приятел. Една обмяна става. Всякога този закон съществува. [Ако] двама души [са] еднакви, се зараждат ред противоречия от еднаквостта. Когато хората станат еднакви, се заражда противоречие. Всякога, когато известна енергия произтича от любовта, известна енергия произтича от мъдростта, винаги между тия енергии има отношение, те се съединяват. Но, ако мъдростта мязаше точно на любовта, щеше да има едно състезание между мъдростта и любовта. Да кажем, сега взимаме мъжът и жената. Мъжът и жената трябва да живеят в хармония. Защо не живеят? – Защо[то] мъжът и жената са станали много еднакви. В жените има едно желание да бъдат като мъжете и в мъжете има едно желание да не бъдат като жените. Защото ако мъжете искаха да станат като жените и жените искаха да станат като мъжете, ще станат еднакви. Сега жените искат да станат като мъжете и мъжете не искат да станат като жените. Защото работата на жените е по-тежка, отколкото работата на мъжете. Вследствие на това, че работата не е еднаква, еднакво не може да се обичат. Един мъж не може да обича една жена, която има мъжка форма. Той обича нещо, което е противоположно на себе си. Той, мъжът сам е груб по естество. Обича нещо по-уютно, мекичко, приятно. Една жена като посрещне един мъж, казва: „Къде си ходил, толкоз те търсих?“ Тя трябва да му говори мекичко. Ако го пита грубо, жената е нещо чуждо на човека. То е дошло отпосле. Жена се нарича дева, която носи Божественото благословение. Мъжът се нарича човек, който носи Божествената мисъл. Единият носи Божието благословение, че като се срещнат, обменят се. На девата, каквото благословение Бог дал и на човека, каквото благословение дал, та обмяна има. Ти, като срещнеш някого, искаш той да ти даде нещо. Казвам: Всяка една дева, която не може да събуди една красива мисъл в един мъж, всяка една дева, която не може да събуди едно красиво чувство в един мъж, всяка една дева, която не може да събуди една хубава постъпка в един мъж, тя е жена. Жената ще събуди такова нещо, че ще обърне света наопаки. Оттам насетне мъжът ще иде по кръчмите да пие. Ще бяга от дома си или ще търси удоволствия. Много млади момци се пропиват, но и млади моми се пропиват.
Та казвам, вие сте в едно Божествено училище и трябва да имате ясна представа, не само ясна представа, но трябва да имате едно понятие за вашето сърце. Девата то е вашето сърце. Младият момък в човека, то е младия ум. Вие, които ги наблюдавате, какво сте? Вие сами си дайте отговор на това. Та казвам: Не подтискайте ума! Трябва да държите очите си, ушите си отворени. Не да запушвате вашите очи, не да запушвате вашите уши, но ще отворите вратата, през които идва благословението за ума. Не затваряйте вашият нос и вашата уста, понеже ще затворите вратата, през които идат благословенията за вашето сърце. Сърцето без устата и без носа не може да се прояви. Ако вие не дадете ход на вашата уста и на вашия нос, вие не може да облагородите вашето сърце. Най-първо всяко нещо, което слушате, трябва да имате точно определение. Вие казвате нещо. Питайте гласа, [с] който ти говори. Опитайте думите с които започвате. Ти станеш сутрин и си недоволен. Като се събуди Божественото съзнание, Бог като погледне към тебе, мислите ли, че Той ще бъде доволен от тебе? Ако вършиш това, което не трябва да вършиш, мислите ли, че ако сте в едно училище дали сте в първоначалното училище или в прогимназията или в гимназията или в университета, че не вършете това, което ви е дадено. Много ученици има, които са в класа и не учат предмет[ите], които им са дадени, но седнали, че четат някои любовни романи. Туй му останало, любовен роман в класа да чете. Той като стане на 30 години, тогава да чете романа, а сега – здравата наука в света. Той седнал романи да чете в час по алгебра. A + B не знае нищо. Какво означава A + B = C, не разбира. Аз ще ви дам едно тълкуване на A + B какво означава. A е натоварено магаре, B е туй, което е израснало от земята, а C означава резултатът. Натовареното магаре с израсналото магаре, дава C. Или да кажем A е това, което умът е създал. B е туй, което сърцето е създало, събрани заедно дават C, защото съдържанието на сърцето трябва да се събере в една форма, която умът е създал. Не може твоето сърце да се облагороди, докато ти не създадеш една форма за едно чувство. Едно чувство е подобно на водата. Тази вода трябва да има съд, в който трябва да туриш тази вода, да я задържиш, ако нямаш една хубава мисъл, ти не може да имаш хубави чувства. Чувството вътре, ще бъде съдържанието на тази мисъл, а пък C е цената на тия двете. Туй, което умът произвел и туй, което сърцето произвело, C е ценността. Следователно, C е туй, което ще иде при Бога. Онова, което си помислил, което си почувствувал и което твоята воля е направила, това е плодът. Този плод ще слезе, ще дойде в дома ти. Цялото дърво няма да дойде в твоята къща, но резултатът – нашите мисли, нашите чувства, те са винаги, които отиват пред лицето на Бога. Дойде един плод, той ще покаже какво е състоянието на твоя [ум], какво мислим ние. Това трябва на Бога.
Казвам, през тази година отворете очите си, отворете ушите си за ума си, отворете носа си, отворете устата си, за сърцето си. Ще ви кажа как ще ги отворите. Ти вземеш една ябълка, намериш същественото, отвориш очите си, във всеки предмет, който наблюдаваш ще намериш същественото. Същественото кое е тук? Същественото в това, писаното е черният цвят. Туй е същественото. Хубаво, ако това беше един тебешир. С бял тебешир ако се пишеше, но с белия тебешир не може да се пише на бялата книга. Все таки ако пишеш, единия трябва да е по-бял, другият да е по-чер. Трябва да има някакво различие. Вие искате всички да бъдете еднакви. Благодарете, че вие сте един екземпляр и втори като вас няма. Там е красотата. Ако имаше друг екземпляр, щяхте да изгубите вашата цена. Ценни сте, понеже няма други като вас, други. Ако се изгубите – втори няма, в Божествената градина ще липсва нещо много съществено. Тогава във вас, същественото, което ви отличава, то е вашият ум, специфичното, което се проявява е вашето сърце. Топлината, която имате. Казвате: 37 или 36 градуса температура. Някой път, температурата е 37, някой път – 36. Има една промяна в температурата. 36 е равно на 9; 37 е равно на 10. 36 е температурата на сърцето. 36 показва какво е състоянието на сърцето. Когато температурата е 37 градуса, показва какво е състоянието на ума. Когато температурата е 36 градуса, показва състоянието на симпатичната нервна система, а 37 градуса показва състоянието на мозъчната система. Лекарите казват: „36 градуса е болезнено състояние“, 1 градус има разлика. Това играе важна роля. Един градус е разделен на няколко хиляди. Една хилядна от 36 към 37 или 1⁄1000 от 37 в обратен смисъл става промяна.
Та казвам, ние нямаме уреди най-първо да се измери температурата. Има една промяна на температурата. Ако бихте измерили температурата когато човек има едно красиво чувство, хубаво разположение, ще забележите, че температурата се различава, особена температура е тя, специфична. Някой път се раздразниш – температурата е различна. И светлината, която приемаш, е различна. Светлината в ума ти не е такава, която подхожда на ума. Има светлина, от която умът се дразни. Ако ви запалят вощеница, дразните се. Някъде може светлината да е по-мека и пак ви дразни. Има светлина, при която нормално може да четете.
Та когато говорим за закона на Любовта, считайте че Любовта е една сила, която регулира отношенията на светлината и топлината. След туй, когато говорим за Мъдростта, казваме, че и мъдростта регулира. Любовта специфично регулира топлината. Истинската Любов регулира топлината, Истинската Мъдрост регулира светлината. Следователно, едновременно в нас, когато любовта и мъдростта работят, те работят, за да урегулират светлината и да урегулират топлината. Щом те се урегулират, тогава този процес на мисленето и на чувствуванието в човека е правилен и неговата воля работи, той не може да се обезсърчи. Щом ти се обезсърчиш, туй показва един недоимък или в светлината или в топлината. Вземете, понякой път, имате едно малко чувство. Понякой път, ви текат сълзи от очите. Когато духа вятър, пак ви текат сълзите. Мнозина ми казват: „Текат ми сълзи от очите.“ И моите очи, като излязат на вятър и те текат. Не е лошото в течението на сълзите. Те са очи трябва да тече водата, но трябва да знаете защо текат сълзите от очите ви. Ако вие, при един хубав пример, като видите, че един човек постъпва хубаво, някой човек всички са го пренебрегнали и виждате един благороден човек му помогне, ако вие не се просълзите от тази постъпка, да ви стане приятно на сърцето, да станат очите ви влажни, ако при една постъпка, вашите очи не стават по-влажни – нещо ви липсва в температурата. Ако при една хубава мисъл, ако във вас не се повиши светлината, не стане по-ярка – вашият ум не работи. Всякога, когато умът работи нормално има едно повишение на светлината. Една хубава светлина, тя се изразява в човешкото лице. Всякога, когато сърцето постъпва добре, трябва да има едно правилно проявление на сърдечната температура. Сега, някой път, вие измервате температурата. Вие всички имате едно вътрешно недоволство. Аз ви гледам, всички тук на Изгрева минавате за критици. Няма нищо, то е едно благородно занятие да бъде критик. Но колко критици имаме в света? То е голямо изкуство да знаеш да критикуваш. Един критик, който знае един език, ще те разкритикува. Онзи, който не знае, как ще те критикува? Критикува, който е добър, а [не] който е лош. Гледам сега всички критикувате, който е добър и който е лош. Кой е лош? Човек може да бъде лош по два начина: Може да бъде лош, че проявява любовта си повече отколкото трябва и може да бъде лош, че не проявява любовта си колкото трябва. Може да бъде лош, че проявява мъдростта повече отколкото трябва, може да бъде лош, че не проявява мъдростта както трябва. Може да бъде добър, когато проявява умът си както трябва. Сега ние разглеждаме въпроса от гледището на напредналите същества. Вие ще влезете в света на онези ваши братя, които са завършили своята еволюция, които са завършили това училище, което сега учите. Те са влезли в Божественото училище. Вие като идете при тях, какво ново ще им занесете, за да имат уважение към вас? С какво ще им се похвалите? Единственото нещо, с което може да се похвалите, то ще бъдат вашите страдания. Защото те всичко знаят, но вашите последни страдания те не знаят. Най-новите страдания, които сте прекарали на земята, то ще бъде единственото нещо, с което ще можете да се похвалите. Казват: „Я ни разправете, ние много се интересуваме.“ Всичкото внимание е, да им разправяте за вашите страдания. Някои от вас виждам усмихвате се, мислите, че искам да ви залъгвам. Не, не, аз говоря сериозно. Не сериозно в този смисъл. Но говоря нещата както си са. Казва някой: „Ти си много добър.“ Но температурата на ума половин градус се е намалила. Казвам: „Ти си много умен човек, половин градус температурата на ума се е намалила.“ Казвате: „Какво е половин градус?“ Много е туй. Повишете температурата си.
Имате една малка фигура, дето налягането отвън и напрежението отвътре са уравновесени. Имате един квадрат. Когато казваме, че една линия е права, какво подразбираме? Между две точки може да се тегли една права линия. Значи разбирам, най-късото разстояние между две точки е правата линия. Когато казваме, че тази линия се изкривява, какво подразбираме? Кривата линия показва, че правата се е удължила. Щом турите две прави линии една до друга, те се изкривяват. Двама праведни хора щом ги турите на едно място, те ще се изкривят. Думата изкривяване, значи правата линия щом се изкриви аз разбирам друго. Под думата „изкривяване“, понеже правата линия има дължина, а няма широчина, щом се изкриви подразбирам: „придобила ново качество“, че тази линия станала широка. Значи кривата линия показва, че имаме площ. Сега в науката говоря[т], че пространството се е огънало. Огъването на пространството, значи пространството добило ново свойство. Изкривяване и огъване не е едно и също нещо. Огъване има само на правата линия. Огъване може да стане само на плоскостта. Когато правата линия се изкриви – имаме плоскост. Когато плоскостта се огъне, тогава имаме третото измерение, одебеляване става. Те са дошли, тия учените хора в съвременната наука, ще им изскочи ума, както пространството и да се огъне, огънало се е вече. Математически вече се е огънало пространството. Вие казвате „огънало се“. Хубаво, добило трето качество. Казваме: площта се е огънала, разширила се е, тръгнала по-напред. Казва: „Огънал се е още повече.“ Одебелил се е. Аз виждам хубавата страна. Изкривила се правата линия. Този човек има много работа, огънал се малко. Вие считате, като се огънал, не може да работи. Като се изкривил не може да работи, не е така. „Изкривил пътя си“, какво подразбира? – Не взел правият път, който ще го доведе до неговата цел. Хванал друг път, който няма да го изведе на целта. То е кривият път. Ако хванете една мечка, когато човек дошъл има хора, които си изкарват храната [така]. Казвате: „Гладна мечка хоро не играе.“ Хванат мечката и мечката играе, а той си изкарва прехраната. Този, който хванал мечката как се обхожда с мечката? По мечкарски. Сега как трябва да хванеш една мисъл? Трябва ли да хванеш една хубава мисъл като един мечкар? Трябва ли да хванеш едно хубаво чувство като един мечкар и да ги разиграваш?
Та казвам, вие сте дошли до едно място на еднообразие. По този начин вие сте спряли вашето развитие. Аз често идвам да говоря на вас и виждам колко е инертна вашата мисъл. Седите и мислите за едно и също нещо. За малки работи мислите. Няма нещо ново да ви интересува. Казвам: Бамбашка са тия хора. Аз, като срещна тия хора, виждам нещо ново. Някой път мене ми е много приятно, когато се карат хората. Тия хора, като се карат, те се опознават. Защо се карат? Значи има нещо да ме забавлява, както една жена има детенце и го забавлява, „кара“, значи има нещо, което да се забавлява. Казвате: „Дотегна ми!“ Забавлението смени. Лошото в караницата е, колко време трябва да продължи караницата? В караницата хиляди неща има на деня. Колко време имаш право да се караш? Ти имаш право само една минута за каране. Ще намериш тази минута и ще кажеш нещо, ни повече ни по-малко. Едно резюме. Караницата е хубаво резюме, защото всичките ви караници са резюмета, ще идат в другия свят. Погледнат, казват: „Не е хубаво направена.“ Караницата е задача. Всичките ви караници в училището са проблеми, задачи. Казвате: „Вижте как се карат.“ Сега да ме разберете хубаво. Карайте се на свят. Много еднообразна е караницата. Първият път казваш: „Ти си невежа.“ Вторият път казваш: „Ти си невежа.“ Сега другояче му кажи: „Ти си много лош.“ Много еднообразна е караницата. Срещнеш някого, кажеш: „Обущата ти са много грозни. Такива обуща носят ли се? Ами такава шапка носи ли се?“ Тури една червена корделка на шапката, най-после намери причината, че нещо не е на място, намери нещо ново да кажеш. После, като говориш много, много плюнка излиза от устата ти. Надалече стой. Не си измил устата си. Остави ги свободни, после през годината ще си дадете угощение и след като дадете едно малко угощение ще погледнете света. Най-малко 20–30 угощения. Ти и вашият приятел, който ви обича. Тук се събирате и има доста братя, които само за угощение чакате. Осигурите се за цяла година, не е малко. То е една обида за тях, но констатирам, нали трябва да говорим истината. Тия братя са дошли инкогнито. Те са княжески синове, изучават нашите работи. Те са князе. Да ви представя един пример. Един японец отива в Америка. Казва: „Да ми намериш едно богато американско семейство, искам да слугувам, но няма да казваш, че съм княз, каквото ми кажат, ще изпълнявам. Каквато работа ми дадат, ще я върша.“ Препоръчва го, спазаряват се колко ще му плащат. Като слугувал 2 месеца, искали да му платят и той изчезнал. Казват: „Как много сме доволни, много хубаво работеше. Където ходеше все латинската граматика учеше, изчезна оттука, много сме доволни.“ Казват: „Но той е княжески син. Искал да ги изучи, американският живот отблизо, да види каква е тяхната обхода, та като се върне в Япония, как да се обхожда.“ Мнозина от вас сте такива, престорени княжески синове, дошли сте тука да изучавате земята. Че като се върнете в невидимия свят при вашите, да има нещо да им кажете. Аз съм правил често опити и вие можете да ги правите. Някой седи и иска да се скара. Казвам му: „Имам на твое разположение 100 английски [лири].“ Виждам го, не е доволен. Казвам: „Мога 150 да ти дам. Богат съм, лесно ще взема.“ Като кажа 200, 300, 400, той стои безразличен, но като дам 1000, като му кажа 1000 – изменя се лицето. Казвам: Намазах го хубаво. Или с пари не се подкупва, тогава намеря хубавата черта. Казвам: „Баща ти, дядо ти, имаха такива хубави черти. Баща ти беше поет, писател. Ти, като си роден, започни да пишеш.“ Мислено му говоря. Да му изявявам хубавите работи. Той се спре малко, той започва да се върти, ближе се. Той приема нещо по радиото. Вземе една поза. Той не забелязва това, аз го наблюдавам. Сега понякой път забелязвам и на мене правят същото. Вървя някъде, спра се, някой ми казва отдалече: „Много добър човек. Работа върши, той е направил това за българите“, аз се спра. Много ме хвалят. А пък някъде току чуя: „Той е причина за онази пакост.“ И тъй, че съм причината за много добрини, тъй е. Дал съм обед, задавил се човекът, виновен съм. Ако не бях го викал, не щеше да се задави. Казва: „Даде ми едно угощение и без малко щеше да ме умори.“ Той, като бърза да яде, задавил се. Сега мислете по един нов начин. Аз изнасям тия работи, те не са съществени. Тия работи са работни дрехи. Какво ще кажат хората? Много пъти може да кажат много хубави работи, но и лоши работи може да кажат. Лошите и добрите работи, които ги използувам, еднакво са добри. След всяка добра мисъл иде лоша и след всяка лоша мисъл иде добра. След всяко добро чувство иде лошо и след всяко лошо чувство иде добро. Такъв е законът на земята. Бъдете готови един ден, когато дойде една лоша мисъл, така се случва. Вие мислите като влезете в духовния живот, има една фаза, ще дойдат най-лошите мисли, които не сте сънували „и на ум не ми е минавало.“ Ще бъде мъчно. Не искам да ви разправям. Няма какво да се занимавам с тях. Благодарете. Аз искам да учите. Защото ако ще бъдете като другите религиозни хора, то е безпредметно. Престанете да мислите: „аз ли съм най-лошият човек?“ Каква е разликата между един лош човек и един добър човек? Всеки човек, който живее изключително за себе си, е лош. Всеки човек, който живее за другите, е добър. Казва: „Този човек е лош.“ Казвам: „Той е лош.“ Ама ако аз живея за себе си, тъй както трябва, то е привидно. Казва, че е лош, а аз не чувствувам. Аз съм толкоз лош, колкото и той. Казва: „Той е непризнателен.“ Хубаво, но аз признателен ли съм? Най-първо ние не сме дошли на земята да признаем онова, което са направили онези, които ни обичат. Колко хубави работи има, които са направени за нас, за които ние не сме благодарили. Не сме благодарни на Бога. Тепърва трябва да поправим живота си, да благодарим. В тайно, в душата си, за хилядите блага, които Бог ни е дал. Сега ни е дал, пък и за в бъдеще е приготвил нещо. Ние сега седим и мислим като умрем, като идем в оня свят, как ще ни посрещнат. Ще има едно посрещане. Бащата посрещна своя млад син, който се връща от странство, прегърнал го, заклал теле. Като видял другият син благоволението на баща си, който работил на нивата, който вършил волята му, той е неразположен, седи отвън. Бащата излиза и посреща сина си. И какво говори на сина си? Единият седи и мълчи. А младият син казва: „Не съм достоен да се нарека твой син. Ходих, направих погрешки, всичко, което ми даде изядох и изпих, но научих нещо, на тебе да слугувам.“ Големият син казва: „Толкоз години ти служа, твоята воля на две не съм направил, имам всичкото уважение и почитание, гледам много добре имането, всичко дадох, а ти никак не си бил внимателен, не си ми дал да се повеселя.“ Той мърмори на баща си. Баща му го слуша. Казва: „Синко, което си работил няма да остане за мене, за тебе е. Ти заради себе си го работиш, а този твой брат беше мъртъв и сега оживя, да се повеселим заради него.“ Там има много други работи още, които са ставали, но не е даден целия разговор, дали е приета една реалност. Реалността, това е в много широк смисъл, е реалност. По този начин дали ще стане, то е друг въпрос, но Христос го изнася като факт. Този факт може разно да се опита. Онова, което изпитваме може да бъде верно, може да бъде неверно. Но въпросът е, един предмет каква полза може да допринесе? Аз буквата А може да я напиша като главна буква и като малка буква. Може да я напиша много красиво, хубаво, но може и да не [е] и написана хубаво. Аз търся смисъла. Като се тури А-то в една дума, аз искам да я прочета, а не търся дали е хубаво написана, но дали мога да я чета. Криво-ляво, ако е написана, стига да мога да я чета. Казвам, всичките неща, които в живота стават, може да не са тъй както искаме, но те са азбука, да може да прочетем това, което Бог е написал. Може човек да ти каже много горчиви думи, но това е азбука. Ще прочетеш Божествените думи, които Бог е написал чрез твоите лоши работи. Ти мислиш, че туй не трябва да бъде така. Тебе не те приемат. Пътник си, не са те приели някъде добре. Казват: „Нямаме място.“ Но лятна нощ е, хубаво, небето ясно, виждаш звездите, не е ли хубаво да останеш вън, да съзерцаваш? Ако те приемат вкъщи, дадат ти топла храна, вода, легло и то е хубаво. Но и другото е хубаво, ако не те приемат, намери добрата страна. Ако те приемат, намери добрата страна. При сегашните условия може да ви не приемат. Вие страдате, че не ви приемат. Тук в Изгрева се оплакват, че не ги приемали, не ги оценявали. За да оцениш, майстор трябва да бъдеш. Как ще оцениш един цигулар, ако не разбираш от музика? Как ще оцениш в изкуството, ако сам не може да рисуваш? Може да кажеш, че тази картина е хубава. Но, де е красотата на тази картина, къде е хубостта и? Главата на птицата [я] няма, поставил крилца, турил триъгълник и едно око. Красотата седи в кривите линии. Но, аз ако рисувах щях да направя тази картина така: (Показва една картина на стената.) „Под крилата на Бога.“ Ако буквално разбираш, под такива крила на Господа, ще дойдеш. Под крилата се разбира онази велика сила на Бога, светлината. Дайте повече светлина на вашия ум, дайте повече топлина на вашето сърце. Всяка сутрин, като станете, да пишете по едно хубаво писмо на вашите домашни. Сега, това не ви го давам като една заповед. Онзи, който обича някого, все таки трябва да му пише едно хубаво писмо. Ако не пише, това показва, че той е немарлив. Похвалявам онези, които, като дойдат до закона на Любовта, всеки ден пишат. После пишат по два пъти на ден. А после и по три пъти: сутрин, обед и вечер. Като започне да намалява любовта, пишат сутрин едно и вечер едно, два пъти, а после като намалее, по един път пишат. А после на два, три деня по едно, а после на седмицата по едно, а после в година по едно и най-после казват: „И без писма може.“ Аз наричам без писмо, станеш сутрин, онзи, когото обичаш, спомниш си с едно приятно чувство. Едно приятно чувство пратиш на онзи, когото обичаш, през въздуха. Той ще го приеме. Какво по-хубаво от това? Всичко, каквото изтича из Божествения свят, из всичките светове, пращай го, има смисъл. Някои през въздуха се целуват. Гледал съм някоя мома горе, той от другата страна [на] улицата, пращат си целувки. Някой път и с двете ръце. Казват: „Ами така ли трябва?“ Ами че как трябва да стане? Какво поведение сега трябва да вземе възлюбленият? Научете се да бъдете свободни. Човек не може да запази своето здраве, на своя ум, не може да запази здравето на своето сърце, ако не бъде свободен. Чувствуваме, ще коригираме устата. Трябва да турите устата в такова положение, че да сте доволни от света. На очите си ще дадете поза, която е най-хубава, най-красива. Като станеш сутрин, погледни си ръката и поблагодари на Бога, че си работил с ръката си. Има едно благословение, с нея всичко може да направиш. Благодари на Бога за очите, че чрез тях всичко може да видиш. Благодари на Бога за ушите, че чрез тях всичко може да чуеш. Благодари на Бога, че чрез нещо всичко може да ухаеш. Благодари на Бога за устата си, за всичко благодарете. Отсега нататък има за какво да благодарите. Казвате вие: „Защо ни са тия очи?“ Погледни и виж хубаво във всеки един човек. Ако е за дефекти, виждам тия дефекти, но то е перспективно. Ако на този квадрат туря едно качулче, какво ще кажете?
Това са качулчета. Но същественото е квадратът, важни са тия ъгли. Те разрешават въпроса. Едната страна е положителна, а другата е отрицателна. Това са сили, които действуват в квадрата. Човек е цял един квадрат. От главата надолу до крачолите представлява един квадрат, в който той трябва да разрешава въпросите.
Като станете сутрин, благодарете, понеже сте в края на една епоха, матура държите. Ако ви скъсат, вторият път идущата година пак ще се явите, трябва да се издържи изпита. И трябва да се издържи не само за тройка. В невидимият свят те имат 12 бална система. Желая да свършите всички изпита си с 12, по всичките предмети. Сега искате горе-долу да минете. Не, с 12! Сега кои са важните работи, които трябва да останат? Да разширите вашата светлина, надалече да виждате. Да имате достатъчно светлина. Да регулирате топлината, сега топлината във вашия организъм навсякъде не е еднаква. Някъде има повече топлина отколкото трябва, а някъде има по-малко топлина, отколкото трябва. Главата е северният полюс, студ трябва да има. В студените работи светът е чист. Щом има по-голяма горещина, има повече живот и повече нечистота. Единствените чисти места в света това са северният и южният полюси. Те са чисти. Там няма кой да опетнява работите, чисти са. Човешкият ум, в най-високите свои проявления, там е Божествената чистота. В човешкото сърце, на най-високият връх, там е най-хубавата топлина, дето можете да намерите. Някой път трябва да станете екскурзиант, да се качите по високите върхове, по високите стремежи на вашето сърце и да добиете нещо.
Пожелавам ви Божията Любов, [тя] носи пълният живот. Пълният живот всички да го имате, пълната Божествена мисъл, с пълния Божествен живот да се изпълните всички, че където и да минете, че всичко да се оживи. Като минете някъде, мъртвите хора да станат, да тръгнат подир вас. Като минете покрай гробищата всички да станат, да тичат отподире ви. Желая ви тази, магическата сила, отдето минете всички да тръгнат подир вас.
Отче наш
[Прочетете] на 313 стр. от 8 година на общият клас под заглавието „Ключът на живота.“
17 Лекция от Учителя,
държана на 25 януари 1939 година,
София, Изгрев
|
