Здравословното състояние на човешката душа

Сряда, 5 часа сутринта.

Отче Наш

„В начало бе Словото“

Ще говоря върху здравословното състояние на човешката душа.

Човек може да изгуби здравословното си състояние. Нещата може да се изгубят. Не разбирам нещата чисто на физическото поле. Нещо, което носиш, може да го изгубиш. Не че тъй е определено. Може би условията, при които живееш, са такива, турил си нещо в джоба, джобът ти е скъсан. Туриш нещо ценно в джоба си, изгубиш го. Искаш да знаеш, защо си го изгубил. Какъв отговор ще си дадеш? Че си бил невнимателен. Ако туй нещо е ценно, трябва да го туриш на някое място, дето да не се изгубва. Имаш здраве и него може да изгубиш. Това са здравословни състояния. Сега ще изучим научната страна, туй, което можем да придобием за здравето. Всеки ден трябва да прилагаме нещо. Вие мислите, че онова здраве, което имате, саму по себе си иде. Вие го мислите. Един богат извор, ако представим здравето като един извор, то ще тече, но ако твоето здраве е обосновано на една щерна или на една каца вода; ако ти го пуснеш, тогава за колко време ще продължи здравето да тече? При това, във физическия свят имаме много работи, които ни навеждат към здравословното състояние. Ще гледаш, имаш някой път каца, ще гледаш да се не разхалтавят обръчите, понеже съдържанието, което е в кацата, ще изчезне. Трябва да се спазват ония правила, ония закони, по които се ръководи вашият живот. На новороденото дете какво трябва? Преди да се е родило детето отговорността лежи на майката. Майката трябва да бъде здрава. Преди да се е родило детето майката е отговорна. Нейният ум, нейното сърце, нейните постъпки трябва да бъдат здравословни, нищо повече. Сега може да преведете: една мисъл щом е здравословна, тя ще бъде здрава. Щом едни чувства са здравословни, ти ще бъдеш здрав и щом постъпките са здравословни, ти ще бъдеш здрав. Това са три основни правила. Щом детето се роди, майката се освобождава вече, ако тя си изпълнила длъжността. Като се роди детето от какво се нуждае? – От въздух, от чист въздух. Майката посторонно става условие. Майката не трябва да постави детето в студен въздух или много горещ въздух. Майката трябва да бъде умна, да постави детето си в ония здравословни условия. Вие искате, по някой път, да вземете грижа за себе си, казвате: „Господ ще уреди всичко туй.“ То е право, Господ ще уреди, Той всичко ще уреди, но и ние трябва да уредим нещата. Професорът, който предава някоя лекция, научил се много добре, предава я много добре, но ако учениците не слушат и не може да разберат тази лекция, знанието на професора какво ще ги ползува? Има две крайности: Да не предаде лекцията добре, а може и да я предаде добре. Казвам, вие сега трябва да знаете какво ви трябва. Да кажем, аз тегля една линия. Какво означава тази линия? Или тегля [още] една линия. Имате една точка. Това е един триъгълник. Не е оставена основата на този триъгълник. Какво означава този триъгълник? Знаете колко време ви взема да обходите едната страна на триъгълника. То е като модел. Някой път, някои работи вас ви се виждат много лесни. Като се разправя, са много лесни, но ако ги приложите на физическото поле, са мъчни работи. Я се опитайте да се нарисувате. Някой път, вие си давате мнението, че някоя картина не е нарисувана. Я нарисувайте, да видите какво е изкуството. Или, някой път, си давате мнението, че някой не свири добре. Я се опитайте да свирите. Трийсет сантиметра е дълга опашката на цигулката и 30 години тебе ти трябва да се научиш, да изучиш, тия 30 см, какви възможности се крият в тях. Щастието на един цигулар е скрито в 30-те см на цигулката. Ако знае точно математически да си туря пръстите на място, той е отличен цигулар, но ако пръстите не падат на място, няма да бъде отличен цигулар. Че вие имате една цигулка, на която вие трябва да свирите. Вие живеете, вие сте един цигулар. Животът – това е репертоарът ви, който сега изучавате. Казвате: „Да живеем добре.“ Цигуларят, като дойде да свири, има репертоар, избира. И вие имате репертоар, във вашия живот. Казвате: „Трябва да се живее.“ Какви ви са парчетата? Какво е първото парче, което трябва да свири религиозният човек? Като станеш сутрин, кое парче ще свириш на себе си? Най-първо ще свириш, ще се молиш. Ще свириш парчето на молитвата и ще го изсвириш много добре. Казвате: „Да се молим много добре!“ Как ще свириш? Туй парче няма да го свириш, да мислиш, че Господ е някъде в центъра на земята. Вие ставате сутрин и се навеждате. Навеждате се и търсите Господа в центъра на земята, прегърбили сте се надолу и гледате. Казваш: „Не ме послуша Господ.“ Ти надолу си се навел. Този цигулар не е свирил хубаво. Някой пък дигне главата си нагоре и казва: „Господи, кое е вярното от тия, двете положения?“ Когато говорите на някой ваш приятел, нали го виждате? Следователно ще вземеш едно положение, щото като говорите, да достигнат трептенията на вашите очи до неговите уши, да разбере. Казвате: „Онова, което говорих, разбра ли го?“ Нито той го е разбрал, нито вие. Сега, когато се молите на Господа, Той ли трябва да ви разбира или вие трябва да Го разбирате? Ученият ли трябва да разбира невежия или невежият трябва да разбира учения? Кое е по-хубаво? Ученият човек всякога разбира работите. Господ ни разбира много добре, ние трябва да Го разбираме. Казваме: „Господ не ме разбра.“ Значи ние се поставяме по-високо. Ние Го разбираме, а Той е невежа, не ни разбира, трябва да Му говорим, за да ни разбере. Тогава какви са нашите отношения към Бога? Най-първо ни съдят, че Бог ни разбрал, а всички вие не сте Го разбрали. Той ви разбира, понеже направил света с всичките негови удобства, вложил всичките възможности и условия, за да се развиваме. Вие трябва да проучвате тия условия.

В новата година, какво ви трябва? Какво ви трябва за тази година? Какво ви трябва за тази година. На ученият му трябват книги. На младата мома какво и трябва? Дрехи и трябват. Младата мома иска да има хубави дрехи. На гладният какво му трябва? – Хляб. На болният какво му трябва? – Здраве. Сега не трябва ние да говорим за болните хора, те се изключват, извън живота са. Вие как схващате болестите? Как схващате, че някой път се разболеете? Някои от вас казвате „ясновидци“, но някой път седиш и казваш: „Не съм разположен.“ Как схващаш, че си неразположен, не го виждаш? Или някой път казвате: „Ще се разболея.“ Къде го схващаш, къде го усещаш туй? Не го виждаш и казваш, че ще се разболееш. Душата вижда всичките неща. Видими са за онези, които виждат, а нещата са невидими за онези, които не виждат. За слепия нещата са видими. Той може да ги набара с ръката си. Той вижда онова, което побарва, а което не е видял, значи е невидимо. Той познава едни свойства, че нещата са твърди, топли, студени. Всички неща, които се виждат, са твърди, студени и топли и по тази твърдост, по тази студенина и топлина той разбира предмета като го пипне. Аз съм гледал гъските. Гъските минават за много глупави. Казвате, че гъската не мисли. Много добре разбира гъската. Хвърлете царевично семе, ще го глътне. Хвърлете и бобено семе, като го пипне с клюна си, пусне го. Тази гъска разбира кое е за ядене. Като пипне бобеното зърно, казва: „Не е заради мене.“ Как познава гъската, че този боб не е заради нея. Сега нещата ние ги разбираме, в някои отношения. Разбираме теоретически, имаме известни познания, но нямаме практическо приложение. Положете основа, че от вас зависи, какво състояние да имате. От онзи учител, който влиза в класа, от него зависи, какво отношение да имат учениците към него, но в първия момент. Ако той разбере онзи момент, хармоничния момент, всичко тръгва хармонично, но ако учителят е избрал един дисхармоничен момент, работите мъчно може да се поправят. Представете си, че всичките ученици в един клас влизат. Някой с по една кофа ги полее, с вода. Трийсет ученици, всичките поляти с по една кофа вода, влиза професорът да им говори. Той трябва да иде да им каже да се преоблекат със сухи дрехи. Тъй както са овлажнени учениците, не може да им преподава. Те, защо са позволили да ги накваси онзи човек. Този въпрос, той е изчерпан, фактът е станал, тези ученици са наквасени. Какво трябва да прави с тях?

Та ви казвам сега: Мокри в класа не влизайте. Всеки, който е мокър тук, сутрин да не идва. Щом имаш в себе си едно недоволство, в себе си ти си мокър. Каквото и да е недоволство – това е мокрота. Щом си много сух, пак не влизай. Ако си много студен, не влизай и ако си много горещ, пак не влизай. Сутрин ще си промениш температурата. Ако имаш 39 или 40 градуса, не влизай в класа. Ако имаш 30 или 29 градуса, пак не влизай в класа, ти не си готов. Трийсет и седем градуса е нормалната температура. Тази година свършва на 39. Числото 39 е щастливо. За човека 39 не е щастливо, при неговата температура е нещастие 39 градуса. Да обясня. Най-щастливото число е то. Отвън, в природата, имаме налягане. А отвътре навън имаме напрежение. В душата има напрежение да се разшири. Напрежението да се разшири, да му се даде простор. Ако нямаше налягане отвън, формата, в която е поставен, може да се пукне. Някой път, имате кръвоизлияние. Какво е кръвоизлиянието? В онзи индивид се яви желание да се разшири повече отколкото трябва. В туй напрежение се пукат капилярните съдове и кръвта излиза. Значи ако напрежението отвътре е много силно, ти ще се пукнеш. Ако налягането отвън е по-голямо и ако ти не противодействуваш на това налягане, ти ще се спитиш. Налягането образува спитяване. Ще гледаш две неща: да се не пукнеш, напрежението ви да не бъде голямо отвътре и да гледаш да се не спитиш. Щом говорим за спитяване, налягането отвън е силно. Туй налягане отвън не трябва да бъде силно. Външното налягане трябва да се уравновеси с вътрешното напрежение, тогава вече имаме една правилна форма. Показва, че има един закон на равновесие. (Кривата гладка линия) А другите две криви линии показват дисхармония. Първата линия показва равновесие. Но туй равновесие се произвежда от какво? Трябва да разсъждавате. Нещата трябва да се наблюдават и трябва да се съпоставят. Да кажем ти си един музикант, искаш да пееш. Дайте тона „до“. Този тон, според сегашната мажорна гама, не е основен, защото основен тон е този, с който започва животът. Животът си има основен тон. Любовта си има основен тон. Човешката мъдрост има основен тон. Човешката справедливост има основен тон. Всичко си има основен тон. По някой път, човешката справедливост е построена върху известна гама. В природата има доста гами, които трябва да ги изучавате. Ако работите ви не вървят по една гама, по един начин, ще употребите втори, трети, четвърти, разни начини ще употребите. Добрият живот значи: трябва да бъде[те] един отличен музикант, трябва да бъдете един отличен художник. Вие трябва да турите всяка една дума на нейното място. Ставате сутрин и сте неразположени. Неразположението ви може да произтича, че вечерта не сте яли добре храната си и не е добре сдъвкана или не е хранителна, или между вас и храната няма съответствие, или че храната не я обичате или че тя не ви обича. Да допуснем сега, само за обяснение, че сте яли биволска пастърма, 20 годишна суха, биволска пастърма. Ставате сутрин неразположени, че една дума, която вас са си казали, вие сте възприели чрез ухото си и тя ви причини едно неразположение – двайсетгодишна биволска пастърма влязла чрез въздуха. Или пък сте видели някой образ, нещо грозно, че и то е биволска пастърма, която влязла през очите във вас и вие сте неразположени. Питам сега, защо не смените тази форма? Дойде една лоша дума, спрете [я] във въздуха. Тази пастърма е несъвместима. Дойде някой сега да ви каже, че пастърмата може да се облагороди. Но аз досега, както съм изследвал биволската пастърма, след като се облагороди, тази пастърма, тя ще ни костува толкова скъпо, че не струва даже което сме изхарчили заради нея.

Срещам веднъж един мой познат, че ми разправя: „Неразбран човек е той. Ти му говориш, той куха глава, не ме разбира.“ Аз му казвам: „Ти разбра ли го? Ако ти беше го разбрал, ти не щеше да му говориш.“ Ако разбираш човека, два момента има: ще му говориш, някой път, на човека, и няма да му говориш. Ако разбираш човека, някой път ще го пипаш, някой път няма да го пипаш. Нямаш право да го пипаш. Няма да го пипаш, понеже е с охлузена кожа. Всяко пипане ще причини болка. Ако ръката му е здрава, тогава ще го хвана за ръката и ще се ръкувам. Някой път е така наранена, казва: „Не ме пипай.“ Има нещо в човека, което не трябва да се пипа. Не само тялото му, но духовното му тяло, по някой път, излиза извън физическото тяло и тогава вие се намирате в едно особено състояние. По някой път, вие, като станете духовен, искате да излезете в света с духовното си тяло, да се покажете, колко сте добър. Какво ще разберат хората, като видят вашето тяло? Ще ви попипнат. Всяко пипане ще ви причини голяма болка. Духовното тяло не обича да го пипат. Искате вие да се прегръщате, да се целувате, то е така, но в невидимия свят целувки няма. Вие сега разбирайте, всяко нещо, което се пипа, се разваля. В невидимия свят има преливане. Две същества, като се срещнат, ще се прелеят едно в друго. Ако вземете две шишета пълни с вода, вземете по-голям билник и налеете шишетата. Казвате: „Те се изгубиха.“ Те се обичат. После изливате едното шише в другото и обратно, то е запознаване в духовния свят. Щом искат духовният свят да ги запознае, намйри едно по-голямо шише и ги налива в него. Те, като се разбират, ще се поставят и двата в шишето, после ще си тръгнат по пътя. А пък на земята двете шишета, като се срещнат, ще се прегръщат, но не се разбират. Та сега постоянно питате: „Не трябва ли да прегръщам някого?“ И да го прегръщаш, нищо няма да научиш. Ако аз прегръщам една книга, какво добивам? Прегръщам Библията. Седи при главата ми. Но ако ти прегръщаш Библията, какво ще научиш? Библията не иска прегръщане, четене иска. Ще отвориш, ще четеш, ще разбираш. Сега казвате: „Не трябва ли да се прегръщаме ние?“ Никакво прегръщане! Може, изключителна работа когато носиш, но за да го разбереш, трябва да го четеш. Никакво прегръщане! Невежите да се прегръщат и целуват, а учените да се четат и изучават. Сега, да кажем, гледам тази книга, гледам колко учена е тя. Ако вземете, че гледате някого, какво ще придобиете? Казвате: „Колко е хубав“, но не го пипате. Защото, ако дойдат десетина души и всеки да си тури ръката на дрехата и каже: „Колко си хубава“, ще се изтрие дрехата. Даже, мисля, турците имат един камък в Мека, на който се покланят и го целуват и от хиляди години, като са ходили да целуват камъка, той се е вдлъбнал, изтрил се е камъкът от целувки. Сега вие ще попитате какъв е смисълът на живота без целувки? Вие не разбирате. Съприкосновение с природата има. Виждаш един човек – съприкосновение има. Слушаш един човек – съприкосновение има. Хващаш се за ръката. Било е време, когато хората се поздравявали с езика си, изплезвали са си езика навън. Казвате: „Който си изплези езика, кеври ми се.“ Какво означава „извади езика си“? Изваждаш езика си, подиграваш се. Децата често, като те видят, ще си изплезят езика. Туй считате, че не е естествено. В живота щом дойде едно животно, с езика си близне го, помирише го по главата, помирише го навсякъде надолу по краката и от миризмата, туй животно си съставя едно понятие. Та, помирисването, когато някой иска да целуне някого, показва, че чрез целувката ще познае каква е температурата на неговото сърце. Затова се целуват хората. Измерване на температурата става. Научно тогава, ако искаш да измериш температурата, ще го целунеш по устата и ще познаеш колко градуса има. Ако има 37 градуса, нормално е положението или някой път ще измервате температурата на човека чрез речта си. Някой човек, като говори, казвате: „Груба е речта на този човек.“ В какво седи грубата реч? Грубата реч седи, че няма тази температура речта. Казвам, когато говорите, произнасяйте всяка дума тихо, учете се. По някой път започнете да произнасяте думата „любов“. Казваш „любов“, чувствуваш, че не е правилно. Пак казваш думата „любов“, пак чувствуваш, че не е правилно. Да се запознаете дали сте произнесли думата правилно, почнете, някой ден, когато започнете да произнасяте, кажете думата „любов“. Ако може да произнесете правилно думата „любов“, онези, които са турили влагата, щом чуят, ще се оттегли и небето ще се изясни. А пък достатъчно е двама души да си кажат две горчиви думи, ако времето е хубаво, като кажете две горчиви думи, веднага небето ще се затвори. Щом двама души се скарат, те покриват небето, да не би да видят туй, което става, затова именно облаците идат да покрият земята и каквото е видимо тук, да го не виждат. Каквото имаме тук, скандали, да се не вижда, преди да излязат, беше покрито. Всичките скандали сега идат и тук, при новата година хората придобиха нещо и времето стана хубаво. Щом кажете една неестествена дума, вашето небе се покрива. Аз ви говоря за един закон, който е много верен. Щом кажете една горчива дума вашето небе ще се засенчи. Казвате: „Тъмно ми е, неразположен съм.“ Казали сте нещо или някой е казал нещо заради вас. Вие трябва да кажете една хубава дума, за да се изясни вашето небе. Та, през тази година да имате отношения, като добри синове. През цялата година нито едно горчиво чувство да не влезе в сърцето ви. Нито една горчива мисъл да не влезе в ума ви. Нито една груба дума да не посети душата ви, нито една жестока дума да не посети вашия дух. Ще дойдат отвън, ще бушуват около вас, тъй както бушуват вълните около един параход. Но нито една от тия вълни да не влезе през някоя цепнатина вътре в парахода. Любовта я разглеждайте от две гледища. Онова, което Бог ви праща, да бъдете готови да го възприемете и да го преценявате хубаво. Много пъти Бог ви праща благословения и вие сте недоволни от Божиите благословения. За пример, ако вие намерите едно житено зърно, ще бъдете недоволни. Казвате: „Да беше някой скъпоценен камък. Защо ми е, какво ще направя с това житено зърно?“ Едно житено зърно съставя една шестнайсет хилядна от килото. Едно кило колко се дава? Пет–шест лева, 16 хиляди зърна има. Един лев има сто стотинки. Едно житено зърно, ако го намериш, не го пренебрегвай. Като намериш туй житено зърно, тури го в джоба си. Ако ти отиваш и намериш туй житено зърно, то казва: „Ще сполучиш!“ Ако носиш тия думи, ще сполучиш. Ако отиваш на училище, ще сполучиш. Отиваш да се молиш, ще сполучиш. Отиваш да се лекуваш, ще сполучиш. Отиваш в някое предприятие, ще сполучиш. Станеш сутрин, какво трябва да си кажеш? От невидимия свят, като станете, през тази година, поставете вашето съзнание спокойно и веднага ще чуете един поздрав, едно изречение ще ви дойде в ума. Запишете си го в книжката. Всяка сутрин запишете поне по едно изречение. Триста шейсет и пет деня. Вие първия ден пропуснахте, имахте такова изречение, във втория ден пак имахте и в третия ден, днес е четвъртия ден. Целият четвърти ден сме най-близо до слънцето.

Та казвам, ако не чуете нищо, отворете си поне Библията, някоя книга, някое изречение. Прочетете от нещо някъде. Отворете си на някое място и прочетете каквото и да е. Но най-хубавото е, щом се събудите, гледайте вашето съзнание да бъде тихо и спокойно. Някой път ще ви дойде много хубаво изречение. Спрете се, запишете си го. Туй изречение ще ви бъде като талисман през целия ден, то ще ви бъде една подкрепа, един кредит от невидимия свят.

Като дойде Христос до гроба на Лазаря, казва му: „Лазаре, стани!“ И Лазар веднага стана и излезе. Но като излезе отвън, този Лазар, понеже беше увит, казва Христос: „Развържете го сега.“ Та вие трябва да станете, да имате вяра, да ви развържат. Човек някой път има много превръзки. Умрелите хора, които погребват, все имат някои превръзки. Ония изречения, които невидимия свят изпраща, с тях се подкрепя животът. Тъй, както слънцето безброй лъчи ни изпраща и от които нашето тяло живее, пък и умът ни добива своето знание, така и Божественото Слово постоянно тече. Човек трябва да се постави в туй положение, дето да е отворен прозорецът. Прозорците на ума трябва да бъдат отворени, за да проникне Словото. Като проникне, душата знае как да възприеме това Слово. Христос е казал: „Не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога.“

Та казвам, от чисто научно гледище този триъгълник означава едно грамадно пространство от 92 мили. Може да означава едно малко пространство, един километър, два или три километра, но тъй ние разбираме света в проекция. За пример, носът е една проекция на човешката интелигентност. Значи, твоят нос добива една интелигентност, показва силата, с която си свързан. Носът ти показва кредита, който имаш от невидимия свят. Що е носът? – Широчината на носа показва кредита, който имаш от невидимия свят. Широчината показва здравето. Правата линия на носа показва силата на човека. Носът, както расте надолу, показва неговата сила. Широчината показва устойчивостта, здравината на тази линия. Когато носът се стеснява, тази здравина изчезва от човека. Горната част на ноздрите означава силата на човека, относителна е тя. Не е в големината на носа. Има и мъртви носове, има и живи носове. Живият нос е, когато ти мислиш, когато ти наблюдаваш и се стремиш към всичко добро. Тогава носът е жив. Щом удариш през просото, не мислиш, носът е мъртъв. И ухото трябва да бъде живо. Живото ухо е, което слуша. И всяко нещо, което чуеш, преценяваш. И уханието може да бъде мъртво и живо. Ако всяко нещо, което близнеш с езика си, преценяваш, радвай се, като близнеш. И като преценяваш с езика си, радвай се. Казвам, всичко в нас трябва да оживее. Очите трябва да оживеят, да виждат хубаво. Ушите трябва да оживеят, да слушаме красиво. Носът трябва да оживее. Уханията, които идват от природата, да ги чувствуваме, езикът ни трябва да оживее, всичко в нас трябва да оживее. Здравето не е нищо друго освен едно вътрешно съотношение с външния Божествен свят. Та ние възприемаме всичките блага, които те ни дават, радваме се на тия блага. Другояче, ако ухото не е здраво, Словото няма да проникне в нас. Ако очите не са здрави, Истината няма да проникне. Ако носът не е здрав, интелигентността няма да проникне. Ако езикът не е здрав, Любовта няма да проникне. Ако тази чувствителност, която имаме в пръстите, зависи много от тия малките папили, от деликатността на човека, колко човек трябва да бъде справедлив.

Затуй не залагайте ушите си никъде. Не залагайте езика си никъде. Не залагайте носа си никъде. Не залагайте очите си. Нищо, което имате, не го залагайте. Какво разбирате под думата „залагане“? Да си заложиш дрехите, какво значи? Стремете се да бъдете доволни от онова, което Бог ви е дал. Радвай се, че имаш едно сърце, което може да скърби и което може да се радва. Радвай се, че сърцето ти може да скърби и може да се радва. Вие се радвате за радостта. Разбирате я. Но в скръбта не се радвате. Защо не се радвате в скръбта? Кокошката след като са я заколили, скърби. Казва: „Може ли аз да скърбя?“ Човек, като яде кокошката, той се радва за скръбта на кокошката. Човек, като изяде кокошката, се радва на скръбта на кокошката. Радвай се на нейната радост, радвай се и на нейната скръб! Казвам, кокошките сега ги ядат, но и нас ще ни ядат един ден, ще ни изядат по всичките правила и няма да остане нито един, който да не е опапан. Като умре някой, няма ли да го опапа[т]? Казвате: „Сега да не говорим за смъртта.“ Но все таки ще дойде един ден, ще свършим работата си на земята, няма да имаме нужда от това тяло и понеже то е една дреха, ще я съблечем. Само че, дрехата трябва да я съблечем, но да имаме вече нова дреха. Никога не хвърляй старата дреха, докато нямаш нова. Като облечеш новата дреха, хвърли старата. Но никога не хвърляй старата дреха преди да си облякъл новата. Някой казва: „Да умра, да се отърва.“ Няма отърваване. Ако ти умреш, без да ти дадат нова дреха, ти ще бъдеш гол. Да бъде човек гол е по-лошото, отколкото в дрипели, които имаме. Колкото и да е лошо едно тяло, е по-добре, отколкото да останеш гол. Сега е лошо в дрипели, но по-лошо е да идеш гол в небето. Искаш да ядеш, нямаш стомах де да туриш храната. Искаш да хванеш някого, нямаш ръце, искаш да идеш някъде, нямаш крака. Питам: Ако се намерите в оня свят и казвате, че нямате ръце, крака, очи, имате желанието, във вас седи желанието на живота, а нямате живот да изпълните вашето желание, знаете ли какво ще ви бъде положението? Преди години един американец писал една книга: „Писма от оня свят“ и разправя за наказанието на богатите хора. Разправя, че богатите хора, които не са правили добро на този свят, в онзи свят пред тях седят богати трапези, с най-богати яденета, но те като рекат да се приближат при яденето, масите се отдалечават. Те вървят пред тях, те се приближават, масите се отдалечават и така постоянно обикалят около яденето и не може да го стигнат. Пък и да има ядене не може да го вземе, няма ръце, тази маса върви. Крайно се мъчи, че не може да постигне своето желание. То е едно положение, намира се извън добрите условия.

Първото нещо: Вие трябва да имате любов към Бога. Не може вие да възприемете Божието благословение, докато не го оценявате. Благодарете на Бога за тялото, което имате. Благодарете на Бога за най-скромния обед. Имаш едно парче сух хляб. Погледнете сухия хляб, измийте го с вода, вземете чиста вода, една чаша, посипете водата и кажи така, като погледнеш хляба: „Да дойде Божието благословение върху този хляб.“ Потопете този хляб във водата, вземете една хапка и кажете: „Да дойде Божието благословение върху хляба.“ И като дойде Божието благословение, ти ще бъдеш радостен. Всичките тия хапки ще се превърнат в организма ти на хубави плодове от всичките категории, които вие обичате. Една хапка ще се превърне на хубави череши, на сливи, на праскови, на грозде ще се превърнат. Някои ще се превърнат на печени картошки. Но турете сега Любовта за основна мярка в душата си. Опитайте се, имате ли вие желанието да служите на Бога? Досега вие служите на себе си. Досега вие служите на ближните си, но на Бога никога не сте служили, тъй както трябва. Вие сте служили на Бога, но знаете ли как сте служили? Най-първо сте служили на себе си, на своите ближни и най-после, като сте нямали работа, направили сте нещо за Господа. Той мълчи. Каже ви нещо: „Направете това заради Мене.“ Вие най-после оставяте туй, което ви казва. Вие Божиите работи сте ги оставили на заден план. Казвате: „Не трябваше това да ми се случи.“ Знаете ли коя е Божествената работа? Да имаш едно любящо сърце, да желаеш, това е Божествена работа. Да имаш един светъл ум, да разбираш онова, което Бог е направил, това е Божествена работа. Да бъдеш справедлив, то е Божествена работа. Да бъдеш честен, то е Божествена работа. Да бъдеш благороден, то е Божествена работа. Да бъдеш прилежен, то е Божествена работа. Да бъдеш внимателен, то е Божествена работа. Всичко онова възвишено и красиво, което повдига човека, това е Божия работа. След като имаме всичките тия Божии благословения, след като сме ги разбрали, ще дойдем вече до второстепенните работи на нашите ближни и най-после ще завършим този кръг с някоя малка работа, за която ние се нуждаем. Да знаеш 10–15 езика, то е Божия работа. Някои казват: „Нас не ни трябват много езици.“ Много езици ви трябват. Едно дърво само от един клон ли е? Някой казва: „Достатъчно е, че знаеш български език.“ То е тъй, достатъчно е, но ако знаеш 2–3–4 езика, не е лошо. Ако знаеш български, ти си само в съобщения с българите – само от 5 милиона. Ако знаеш френски, ти си във връзка с 40 милиона. Ти имаш общение с 40 милиона. Ако знаеш английски. Колко са англичаните? Още повече. Ако знаеш немски, още повече. Ако знаеш руски, ако знаеш китайски, ако знаеш японски. Та, по някой път, макар и да не знаете, казваш: „Да зная немски!“ По някой път казваме „Хитлер“, какво значи? „Хит“ значи топлина, „лер“ – учител. Хитлер значи учител на топлината. Сгорещява германците, сплотява ги. Щом не говори добре, е празен. Щом говори както трябва, той е учител. Щом не говори както трябва, е празен. Сега в произношението. На български казвате: „учител“. Учи-тель. „Tell“ на английски значи „казва“. Този, който те учи да казваш. Учителят, като не ти говори, туря тел, да те спъва да вървиш. Като учиш добре, казва: „както трябва“. Учителят носи светлина, сила, показва начин, по който трябва да побеждаваш мъчнотиите. Буквата „т“ показва да излезеш от едно лошо положение. В даден случай „че“-то означава да имаш достатъчно сила да премахнеш известни мъчнотии. „Л“-то показва ония сили, които влизат в природата, мощните сили, с които може да превъзмогнеш нещата. Учителят също носи една чаша да възприемаш нещата. „Учител“, в български, двояко значение има. Значи „реч“, значи и човек, който „вижда“. Като произнесеш думата „учител“, да кажеш за себе си: „Аз искам като учителя да виждам.“ Искаш да бъдеш учител. Кой може да бъде учител? Като виждаш добре и като говориш добре. Учителят показва човек, който е дошъл в света да разнесе Божествените блага, да ги не опетни, но да ги раздаде както трябва. Той трябва да посее онова семе, което му е дадено, да изникне. Вие всички трябва да имате качества на един учител, да учите. Този учител стане лъч, защото най-първо е учил. Става един добър учител. Ако вие отворите светлината и учите през тази година, не се спирайте върху думата „учител“. Защото под думата „учител“ някои вземат да влезе да заповядва, да влезе и да изпоплаши учениците и да им тури слаби бележки. Това не е учител. Учител е човекът, който разнася Божиите блага, Един слуга, който е изпратен от невидимия свят да предаде Божиите благословения и да се върне назад. Христос дойде на земята и преведе един урок по два начина. След като Го мъчиха на кръста, показа колко беше мощно търпението, показва една непреодолима вяра при най-трудното положение – Учител, пратен от невидимия свят, Бог е с него. Най-после Той се помоли, но на молитвата не го чуха. Като Го туриха на кръста, Той се моли, но и Господ не дойде. И всичките тия противоречия, Бог не показа външно, че този е Неговият възлюблен син. Остави Го, като един човек да умира, както другите. Казва Христос: „Макар че работите не станаха както мислех, в Твоите ръце предавам духа си.“ В тайно дойде сила Божия. Като Го поставиха в гроба дойде, но как? Христос не остана там. Казва Писанието: „Няма да видя преподобния си да види изтление.“ Той дойде и трябваше да изпие чашата до края. Като се намерите в противоречие, може да си на кръста. Може работите повидимому да не са така, както вие искате, но ще станат още тъй, както Господ иска. Никога няма да бъдете излъгани. Ако уповавате на Бога, никога няма да бъдете излъгани. Като ви положат в гроба, тогава ще дойде ангел от невидимия свят, ще отмахне плочата, ще видите, че както Бог е наредил е много по-добре, отколкото вие мислите. Вие имате сега един практически живот. Вие седите и казвате: „Господ да ни даде вдъхновение.“ Аз бих желал тази година всеки един от вас да предаде Словото Божие на 365 души. Всеки ден, като срещнете някого, да кажете една дума, приблизително кажи една дума, че на човека да му легне на сърцето. Кажи и не очаквай! Мини, проговори, кажи една дума, пък си върви по пътя. Аз ако съм на вашето място, ето какво ще направя. Ще кажа: „Пожелавам ти онова, което ти желаеш, да те благослови Господ.“ Кажи, пък си замини. Казвате: „Знаете ли какво е новото учение? Били ли сте на Изгрева, слушали ли сте беседите и песните?“ Този Изгрев е далече, никой не може да иде на Изгрева. На Изгрева ти не може да идеш без Любов. На Изгрева не може да отидеш без Мъдрост, на Изгрева ти не може да идеш без Истината. Ти, за да влезеш в залата на Изгрева, ти трябва да бъдеш осенен с Любовта, с Мъдростта, с Истината, с всичките добродетели. Трябва да имате един ескорд да те придружават и тогава ще отворят вратата на Изгрева, ще седнеш, ще слушаш първата реч на Великия Учител в света. Като говорим тук, то е само едно отражение, малко по радиото, имаме пример. Вие, които сте тук, ще срещнете една публика безбройна, наредени, ще видите с какво благоволение, какво слушане има на речта. Вие тук седите, мърдате се, хващате ръцете си, поглеждате времето – неспокойни сте. Там всички внимателно слушат, всеки на своя стол седи. Там не са така наблизо, всеки е свободен. Между слушателите по три метра има разстояние един от друг, да не се досягат. Така насядали всичките, нямат възможност, там, да се скарат, както тук. Тук сте наблизо, 200–300 души. Там има много хубави кресла за всеки. Той, като седне, разположи се, има къде да си държи бележките, всички удобства има, телефони, радио има, всичко каквото му трябва, на стола си. От невидимия свят сега, онези, които слушат речта по телефона, по телевизия виждат, какво вие правите. Вас ви виждат на екран. Тук както сте. Аз ви представям тая работа, но то не е баш така. Ако вземете буквално, не е вярно, но идейно е вярно, буквално ако го разбирате, не е вярно. Та казвам, когато душата ни е изпълнена с любов! Ние говорим за душата. Малка представа трябва да имаме. Когато душата ни е изпълнена с любов, духът ни е изпълнен с мъдрост, и когато ние сме изпълнени със самата Истина, въпроса другояче е. Работата е друга. Казвам, всички се спирате върху закона на Любовта, защото всички се нуждаете от любов в живота, за да дойде здравето. Спирате се върху закона на Божията Мъдрост, да дойде светлината. Нас ни трябва вътрешна светлина. Отвън имаме достатъчно светлина. Божествената светлина трябва да проникне вътре в душите ни, след [туй] свободата трябва да проникне в нас, да имаме възможност всичко, онова, което ние желаем, да постигнем. Защото някой път искаш да постигнеш нещо, не можеш не си свободен. Само свободният човек може да постигне каквото желае. Представете си сега, че вие искате да постигнете нещо. Не знаете какво да направите, за да го постигнете. Щом не можете да го постигнете, вие сте вътрешно наказан. Аз съм гледал малките деца, които хващат тия бръмбазъци, хванат го, свържат го с един тънък конец за крака. Той хвръкне нагоре, бръм, дойде донякъде, пак падне долу, държaт го вързан. Сега и вие сте така, по някой път, вързани с някой конец. Имате желание, като хвръкнете, нагоре да отидете, но пак надолу паднете. Най-първо вижте краката ви да не са вързани, да нямате някое желание, което да ви връзва. Може да имате много желания, но гледайте тия желания да нямат конци, да не сте свързани. Не се привързвайте, не се свързвайте с никого; Единственият, с когото трябва да бъде свързан човек, Той трябва да бъде Бог. Детето, преди да се е родило трябва да бъде свързано с майка си. Ако туй дете е свързано с много майки едновременно, нищо няма да остане от него. Една връзка трябва да има човек.

Казвам, че тази година трябва да се родите десет пъти. Какво разбирам аз под думата „десет пъти да се родите“? Няма никакъв смисъл, ако не се родите. Във вас десет пъти трябва да се роди желанието. Десет пъти да се родите значи: родиш се веднъж, видиш, че не си тъй както трябва. Една домакиня натопи една риза във водата, извади я, не [е] тъй както трябва, пък я полее с вода, пак я извади, 4–5–10 пъти натопи тази риза, докато я извади вече, погледне, и е доволна. Човек ще се ражда, докато дойде до онова състояние, в което, като се роди, той да е доволен. „Десет пъти“ – аз употребявам, аз разбирам възможностите, не буквално. Защо детето се ражда на деветия месец, близо в десетия, в своите възможности? Десет пъти трябва да се родите, ако се родите точно на времето. Тогава, каквото носите с вас, никой не може да ви го вземе. Ако се родите навреме, онова, което ти носиш, никой не може да ти го вземе. Роденото от Бога, то е вече силно. Сега във вас остава друго едно желание: „Дали ще постигнем, ами ако не постигнем нещата?“ Кое е по-възможно: постигането или непостигането? Постижението зависи от Бога, а непостижението зависи от нас. Значи, ако ние сме внимателни на Онзи Божествен импулс, онова, което Бог иска, ние ще го постигнем. Но ако сме внимателни на онова, което ние мислим, няма да го постигнем. Ти казваш: „Тази работа аз няма да може да я направя.“ Ти, като си повярвал в своето учение, ти може да не постигнеш своите постижения. Щом повярваш в Божиите постижения, ще го постигнеш. Бог тази година е определил да постигнете нещата. Ако не ги постигнете погрешката е ваша („ако не“, пак не е право, така да се каже.) Аз изключвам „ако“. Няма „ако“. Аз вярвам, че вие всички ще постигнете онова, което Бог е определил. Няма някоя сила, някоя власт в света, която може да ви развали пътя, освен, само едно изключение има, ако вие не идете навреме да влезете в трена, тогава ще останете. То е само една възможност. Може да се спрете някъде най-малко 5 минути. Всяка [сутрин] ставайте 5 минути по-рано. Не чакайте точно, 5 минути по-рано от определеното време да станете! Идущата година искам да ви видя всички подмладени. Стари да няма между вас, вие сте остарели. Някои сте остарели от много знание. За пример, вие знаете какво нещо е човешката несправедливост. Вие знаете какво нещо са лошите думи. Каква наука има в лошите думи. В една добра дума има нещо, но в една лоша дума, тя нищо не съдържа в себе си. Една дума, която може да те раздразни, тя какво съдържа? Ти слушаш, каква полза има в думата, която те дразни. Една дума, която внася живот, има смисъл. Казвам, по закона на навика, често ние предизвикваме ония състояния на миналото и се дразним от другите. Ти казваш, тази работа не я разбираш. Ние всинца не сме разбрали закона на Божията Любов. Ако бяхте го разбрали, щяхте да бъдете безсмъртни. Казвате: „Аз много зная.“ Ако знаем всичко, тогава ще бъдем ясновидци, ще знаем какво ще се случи. В тази година какво има да се случи в подробности предсказано е. Тя ще бъде отворена, както в погледа на един човек, който вижда, че вижда работите много далече. Той има тръба тури я и вижда нещата ясно. Онзи, на който зрението е мъжделиво, не може да вижда. Той казва: „Докато идем на това място, не може да знаем, но като идем на това място, ще трябва да вървим дълго време.“ Вие се интересувате какво има да стане тази година. Аз да ви кажа какво ще стане през тази година. Най-малко 200–300 милиона кокошки ще станат жертва. Няколко милиарда яйца ще бъдат изчупени и изядени. Най-малко 50–60 милиона свини ще бъдат изклани. После може да ви кажа колко дрехи ще бъдат съдрани, колко обуща; колко хора ще се подигнат, ще забогатеят. Колко килограма жито ще се продаде. После много хора ще се опознаят. Едни богати ще станат, други сиромаси. Но какво вас ви интересува сега? Вас ви интересува сега вашата кожа. Вие ще кажете: „Туй не ми разправяй, но нещо конкретно.“ Тогава да ви кажа така. Вие през тази година ще вземете един билет и той ще спечели. В четвъртото теглене ще ви се падне един милион. Казвате: „Ако не стане.“ Ела, че ми кажи. Един милион. Казвате: „Предскажи ми.“ В четвъртото теглене ще имате един милион. Ако знаете, че в четвъртото теглене ще имате един милион, какво ще бъде вашето положение? Ако ви кажат: „Нищо няма да спечелите“, вижте какво произвеждат думите във нас? Едно непостижение действува все таки, но ви казвам едно нещо: През тази година ще имате, най-голямото постижение, което някога сте имали, най-голямото постижение във всяко едно отношение. Сега вземете в духовно отношение, най-голямото постижение е: Ще опитате Любовта, както не сте я опитвали, ще опитате Мъдростта, ще опитате Истината. Пък и светът ще ви се отвори, както досега не сте го виждали. Казвам, най-голямото постижение е да имате Божието благоволение. Бог е решил да ви благослови, използувайте го във всяко едно отношение да ви благослови. Вие ще турите мисълта: „Ами ако се разболея.“ И то е благословение. „Ако се случи да нямам въглища?“ И то е благословение, въглищата ще дойдат. Вие за въглища не се бойте, за здраве не се бойте. Една болест е една възможност. Въглищата са една възможност. Всичко в света са Божии възможности. Всичките хора – това са възможности. Бог е, Който се проявява навсякъде в нас. Всеки един [от] вас трябва да бъде силен във физическо, в духовно, в умствено, във всяко отношение трябва да бъдете хора на новото учение, трябва да бъдете силни, да носите Любовта. Дойде една сестра, тук наскоро, въодушевила се и казва: „Аз зная че има духовен свят, добих една опитност. Зная, казва, аз имам опитност. Науката не го е доказала.“ За тия неща ние нямаме тия сетива още. Чела наскоро една книга, че разправя за един пример, преди няколко години. Един англичанин паднал из Алпите и след 165 години го намерили жив. Как се е съживил след 165 години? Паднал там в студеното и след 165 години го съживили. Учените хора като факт го привеждат. Писанието казва, че хората пак ще възкръснат. Ако един човек след 165 години може да го възкресят, ние хората, които влизаме вътре в ледниците, ще бъдем възкресени. То е възможност, ще възкръснат хората. Казвам, ние още не сме изучили ония възможности, при които трябва да живеем. Всяка една скръб, това е една стара дреха, която ние събличаме. Всяка несполука, това е стара дреха, от която вие ще [се] освободите. Всички лоши неща, които ни се случват, това са дрехи стари, от които ще се освободим и да се облечем в новите Божествени дрехи на нещата.

Та казвам, когато дойдете в една скръб, кажете така: „Бог живее в мене, нека да бъде Волята Божия.“ Когато се смирите в себе си, Бог ще ви възвиси. Понеже вие искате да се възвисите, тогава Бог оставя нещата на вашата сила. Смалете се пред Бога, Той ще ви въздигне да ви покаже Силата Си. Я вижте онзи гайдарджия, който носи гайдата, онази закланата овца, жива е тази овца. Като дойде гайдарджията, надуе овцата и като започне, овцата свири. Кое е по-хубаво: да блее или да свири? Аз бих предпочел една гайда, отколкото една овца. Една овца ще блее, а една гайда ще развеселява хората. Като свири, всички хора се радват. Та казвам, ако на тази овца не биха одрали кожата, откъде щеше да излезе гайдата. Често пъти от нас правят по една гайда. Да бъдеш една гайда в ръцете на един майстор, не е ли хубаво? Някой път, да се отсече едно дърво и да се направи една цигулка, не е ли хубаво? Може би преди 150, преди 200 години най-малко, преди 150 години е отсечено туй дърво, от което е направена една цигулка и туй дърво живее още. Виждаш го и целия ден разправя за нас, живо е дървото. Ако от туй дърво не беше направена тази цигулка, щеше ли да бъде живо? По-добре е: отсечено едно дърво и от него направена цигулка, отколкото да седи някъде в гората и никой да го не знае. Нашите страдания мязат на такива цигулки. От едно твое страдание ще направят цигулка и с хиляди години ангелите ще свирят. Не е ли по-хубаво човек да страда? Какво има ние тогава да роптаем, че сме пострадали? Ако нашите страдания в света служат за повдигането на света, тогава страданието е на място. Ако нашият добър живот, служи като проводник за ония велики Божи блага, които трябва да дойдат в света, то е на място за нас сега. Страданията през тази година и радостите да бъдат носители на онова велико Божие благо, което Бог носи.

Отче Наш

14 Лекция от Учителя,

държана на 4 януари 1939 година

София, Изгрев