Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 10 глава от Деянията на апостолите.
Духът Божий
Да говори човек разбрано и да слуша разбрано – това е изкуство, на което умният и праведният човек трябва да се учи. Да знаеш кога да говориш, как да говориш и колко да говориш – това е изкуство. Майките често от любов прекаляват със своите деца, като ги хранят повече, отколкото трябва, като ги обичат много. А онези майки, които не ги обичат, не им дават. Такава майка, която не обича децата си, не им дава и по някой път ги забравя. Такава майка е кукувица – снесе яйцето си и го остави някъде друг да го изхрани. „Каквото Господ даде“ – казва. Дали кукувицата казва „каквото Господ даде“, това е въпрос. По човешки говоря. Не съм чул кукувицата да казва тъй. Това аз го казвам, не го казва кукувицата. Аз мисля така. От нейните постъпки аз изваждам едно заключение.
Запример вие говорите на някой човек и той се усмихва, и не знаете сега причината защо се усмихва. Или, след като говорите, той вземе малко сериозно лице. И пак си предполагате нещо, но не знаете точно защо е това. Но си предполагате. Един ден се случи, че имах такъв един пример. Идва някой си при мен, аз исках да ми стори някаква услуга, тургам в джоба му звонкови пари, пък те дръннаха. Пък седи една сестра наоколо, чу като дръннаха парите. В това време щеше да се даде един голям концерт и тази сестра казва: „Аз разбирам защо тури пари в джоба – за билета, да иде на концерт.“ Пък онзи, на когото турих парите в джоба, каза: „Не е вярно това.“ И той даде друго мнение. И остана въпросът неразрешен. Пък аз зная въпросът как беше – ни за билет, ни за купуване на нещо. А пък алегорично ще кажа: бяха турили някого в затвора, пък трябваше да се даде една гаранция, та се изпратиха тези пари. Аз дадох тази гаранция, че да се освободи този. Но това не е баш така. Хубаво, да ви кажа истината как седеше въпросът. По нещастие един заложи една китара някъде. Много хубава. И ако не пратят парите, китарата ще иде. А китарата струва повече от 2–3 хиляди лева. И хайде да освободим китарата. Тъй седеше истината. Пък тази сестра казва: „Разбирам какво е.“ Пророкува. За китарата беше. Тъй седи въпросът.
Та сега аз гледам, някой мисли и казва: „Аз зная.“ Но това не е вярно. Друг казва: „За билет.“ Пък аз зная истината. За китарата е. И аз имам една статистика: на десет хиляди предположения, едва едно е вярно при обикновения живот, както е у нас. При един талантлив живот на хилядата едно е вярно. При един гениален живот едно на десет е вярно. А при светията всичко е вярно. Той знае. За гениалния човек на десет предположения едно е вярно. А светията, той вижда нещата. И никога не се произнася, каквото види. Та казвам: Докато всинца не станете светии, не сте в пълната истина. Ако сте обикновени хора, ако живеете в обикновения живот, едно на десетте хиляди ще бъде вярно от това, което предполагате. Ако сте талантливи, едно на хилядата ще бъде вярно. Ако сте гениални, едно на десетте е вярно, пък ако сте светия, всичко ще бъде вярно. Може да се подигне другото заключение: Защо да е така? Късогледство е това. Късогледият, обикновеният човек недовижда. Талантливият малко повече вижда. Той иска силен да стане. Едно на хиляда значи е вярно, ако предполага. Че на какво може да се сравни това? При гениалния пък [...] вярното е на десет едно. Но все-таки девет погрешки не са малко. А онзи, обикновеният човек, на десет хиляди погрешения ще направи едно добро. Между десет хиляди ще направи едно добро. А талантливият между хиляда прегрешения ще направи само едно добро. Гениалният на десет ще направи едно добро. А светията не прави вече прегрешения.
Та казвам: Ние трябва да се стремим към онова, дето не стават погрешки. Защото криво като мислиш, то е една погрешка. А съществува един закон: Всички страдания на хората произтичат от погрешните мисли, чувствания и постъпки. Или не знаеш, казваш: „Аз не го мислих тъй.“ Добре. Без разлика как си мислил, на всяка погрешка остава един оттенък – ще усетиш една малка скръб. Колкото и да е малка погрешката, все ще се наруши твоето равновесие вътре. Ще усетиш една малка скръб. И не трябва дълго време да се спираме върху погрешките, защото те спадат към една особена област, към един свят неорганизиран. Този чужд свят пречи на областта на нашия свят. Пресича тази орбита, та влиза в орбитата на нашия живот. И някой път ние се окалваме, без да искаме. Някоя вечер, някой път ти се облечеш добре и хлътнеш в някое кално място, и дрехите ти се оцапат, стават окаляни, опръскани. Не си искал, но трябва да носиш светлина със себе си, защото пътищата не са така павирани, както ние искаме. Не е уреден светът и всеки човек е изложен да се оцапа. Светът е пълен с такива мисли, които се проявяват както по радиото. Всички вие, които имате радио, хващате вълните: от Лондон идат вълни, от Берлин, от Франция, Италия – от целия свят идат вълните. И трябва да се върти ключът, и се менят езиците. Току гледаш радиото ти говори германски, пък пее на германски, току гледаш – френски говори. Друг дойде, говори руски: „Вот-вот“. Дойде, говори по английски: „Хау-хау“. Чуваш, всичко туй се говори по радиото ви. На много езици говори то.
Та казвам: Вашето радио на колко езици ви говори? И туй, което ви смущава, вие казвате: „Чух нещо, но не можах да го разбера.“ Чул си нещо, което иде от просветения свят на някоя държава – някоя дума, но не разбираш езика. Духовният свят е една област широка, не може да се изясни. Мъчно може да се изясни. Само известни отношения може да се покажат. И трябва да се намерят много образи. Запример вземете мисълта за чистотата – чисто и нечисто. По какво се отличават те в духовния свят. Разбираме във физическия свят чисто и нечисто, но в духовно отношение как ще обясниш? Ти на физическото поле виждаш кое е чисто и нечисто, а другото не го виждаш, а усещаш една мисъл, че е чиста или нечиста. А как ще я представиш една мисъл че е чиста или нечиста – това, което не виждаш? Казвам: Ние, един се храни с вегетарианска храна – с ябълки, а друг се храни с печена или варена кокошка, или с варени яйца, или със свински пържоли, опечени хубаво с черен пипер, с кимион отгоре, хубаво опечени. Единият човек си яде месото, хич не мисли, че е нечисто. Яде и благодари на Бога. А другият яде ябълки и казва за месото: „Другата храна е нечиста.“ Но другият, като го вижда, казва: „Това е говежда работа. Говедата ядат такива работи.“ Всеки мисли, че неговата храна е по-добра. Е, как ще знаете вие коя храна е чиста и коя е нечиста? Туй, което спъва човека, е нечистото. Аз ви говоря, аз считам тъй за себе си: всяко нещо, което спъва човека е нечисто. Аз така си мисля, нечисто е то. Практически за да си изясним, си служим с тези термини, защото всяка идея трябва да има нещо определено, което трябва да разбираш. Много пъти мислиш, че разбираш нещата, които не са определени. Някой казва: „Нечисто е, ама че то мирише!“ и прочее. Не е там въпросът. Спъва човека – нищо повече. Туй, което уморява човека, е нечистото; това, което отдалечава човека от Бога, е нечистото; това, което те спъва да вървиш по пътя си, за да достигнеш своя идеал, то е нечисто. Нечистотата е, която спъва човека. Спъването значи: винаги тъмнота има тук. Има това дълбоко изяснение. За да се спъваш, значи има тъмнота. Нечистият живее в тъмнота. Нечистотата е свързана с тъмнотата. В светлината не може да живее. Тя живее в тъмнотата. И се разправя, че всичките ония вредни микроби, които измъчват, изморяват хората, при светлината умират. Измират, и затова те живеят в тъмни места, в тъмнината живеят.
Та казвам: Щом има спънки, тъмнота има. Защото човек в светъл ден не може да се спъне. Спъва се в тъмната нощ, когато няма никаква светлина. Тогава, за да не се спъва, трябва да има известна светлина, за да може да си осветлява пътя, по който да може да върви. Или запример вие имате едно добро ядене, сготвено, зачервено. Вие гледате яденето отвънка хубаво, вкусно е, така желателно е наглед. Но щом вземете тази храна, веднага усещате в стомаха си неприятност, болка. Тази храна е нечиста. Чистата храна не произвежда болест, а нечистата произвежда всичките болести. Чистата мисъл смущения не произвежда, но нечистата произвежда. И чистите желания раздвояване в човека не произвеждат, а нечистите произвеждат.
Сега другото твърдение. Някой път не знаем откъде идат нещастията. Добре е по някой път да знаем откъде идат. Пък някой път не е добре да знаеш откъде иде. Защото, ако знаеш откъде иде тази спънка, ти трябва да премахнеш спънката. Пък ако не можеш тази спънка да я премахнеш, ти си върви по пътя и не се спирай на нещо, което не можеш. Представете си, че има такива зловредни работи, които са отровни. Усещаш някоя миризма, но ако се приближиш, ще умреш, ще се задушиш. Това е един задушлив газ. Не ти трябва да изследваш там откъде иде този газ. Ще се качиш по-нагоре. Колкото сме по-нагоре, на някой планински връх, толкова повече сме в безопасност. Да не влизаш в областта на този задушлив газ, понеже ще пострада дихателната ти система. Някой път ние искаме да знаем откъде иде една лоша мисъл. Само един свят човек може да се занимава с една лоша мисъл. Обикновеният, талантливият и гениалният човек – горе на планината! Или както сега тургат маски, трябва да имаш някоя маска, за да се спасиш. Във война маска трябва да имаш. Ако нямаш тази маска, ще пострадаш.
Та казвам: В духовния свят трябва да се въоръжите някой път с маска, защото война е това! Някои лоши духове на някоя област хвърлят задушливи газове. Аз гледам по Изгрева – някой път тук падат такива бомби със задушлив газ. И ще се пукне. Току дойде някой, паднала някоя бомба при него, има киханица, има плач, има газове такива, които произвеждат плач – плачливи газове. Казват го още сълзлив газ, т. е. който произвежда сълзи. Пак ще кажете, че това е иносказателно. Не е иносказателно. Тепърва има да се учи светът, обективно да се учи. Всички питат защо светът е така създаден. Той не е създаден, той се проявява поради свободата, която Бог е дал на всички същества. Те си позволяват някои работи, понеже мислят, че всичко могат да направят. Те, като се проявяват тъй, както искат, произтича злото. От свободата на всички същества произтича противоречието в козмическия свят.
Та добрите хора са пратени в света, за да поправят света. И когато една къща ще се развали, ще пратят някой майстор да я поправи. Мен често са ме питали някои така, защо съм скърбен. Казвам му, давам му едно обяснение, което не обяснява нищо. Казвам тогава: „Това е дадено, за да имаш една опитност.“ Това нищо не обяснява. Той казва: „Тази опитност мен не ми е потребна.“ Казвам му: „Щом не ти е потребна, хвърли я!“ „Че не зная как.“ „Научи се тогава!“
Та казвам, същия въпрос. Идва една госпожа, доста видна госпожа от София, от висшето общество. Не може да живее с мъжа си и ще ме пита да живее ли с мъжа си, или не. Казвам: Какво да ти кажа на тебе? – Е, не ме обича той, изтощава ме, не мога да живея с него. – Е, остави го! – моят съвет. Казва: Кой ще ме гледа? Казвам и: Стой при него! – Не мога да го търпя! Сега седя и мисля аз в себе си. Казвам: Аз мога да разреша въпроса, но ще си намеря беля на главата. Може да я повикам на Изгрева да живее. Е, хубаво, на Изгрева няма тия удобства. Тя си има къща, баня си има, после си има и слуги да и шетат, дрехи си има. Ще иде на бал, на музика. Автомобил си има, ще се качи, ще се разходи. Дойдат ваканционните периоди, по екскурзии ще иде. А като дойде тук, на Изгрева, няма да има нищо.
Тук на една сестра от висшето общество и препоръчах да се лекува с носене на вода. Тя казва: „Учителю, как ще се лекувам?“ От високо произхождение е, не е от низш род. Обяснявам и научно. Казвам: „Ще вземеш две стомни, ще носиш вода.“ Тя ме гледа учудена. „Като носиш водата, ще дойдат тия хубавите сили от природата.“ Рекох и: „Като носиш водата, ще оздравееш.“ И тя се съгласи да носи вода и оздравя. Е, какво лошо има да носиш вода? Че от всичките работи, които човек може да направи в света, не зная дали има нещо по-хубаво от това да носиш вода. Че ти ще носиш това, което Бог е направил! Че онази вода, която е образ на живота, какво по-хубаво от това! После онази вода, която утолява жаждата, че като пиеш, ще ти светне. Онази вода, която чисти, прави добрини тази вода. Без вода щеше да бъде голямо нещастие. Казвам: Туй, което Господ е създал, е много по-хубаво да го носи човек в стомна или в каквото и да е, отколкото другите работи, които той може да си измисли.
Та казвам: Ние с онова състояние на греха не трябва да се занимаваме. Казва някой: „Не мога да го търпя! Какво да правя?“ Казвам: „Напусни го.“ Казва: „Не мога.“ „Е, стой при него.“ „Е, измъчва ме.“ Тогава едно от двете. Трябва да се разведем с греха. Нищо повече! Развод! Ако ти ожениш една овца за един вълк, мислиш ли, че тя ще прокопса от вълка? Какво трябва на овцата? Тя трябва да се разведе и да върви в гората, а при вълка нищо да не търси. Вие ще разсъждавате сега. Едно грешно състояние се дължи на същества, които имат един вълчи характер. Нищо повече. Дали са хора, дали са духове, каквито и да са, но характерът им е такъв. Ти при тях не можеш да живееш. А ако живееш при тях, от тебе нищо няма да остане. И когато някой път аз говоря за развод, аз разбирам да се разведе човек със злото, което е в света. Една нечиста мисъл имаш – разведи се с нея! Едно нечисто желание имаш – развод! Една нечиста постъпка имаш – развод! Същността е там. Ако искаш сам да останеш, можеш, но ако си един светия. При греха не съветвам обикновения човек да остане; не съветвам и талантливия човек да остане; не съветвам и гениалния човек да остане. Нищо повече. Казвам: На планината! Горе върви! Щом дойде до светията, казвам: Той може да остане вече там. Закон има. Той може да се справи със злото. Ако може да се справиш, то е вече изключение; но ако не можеш, не очаквай, че Господ ще ти помогне. Господ на обикновения човек помага чрез краката. Да плюе на краката си и да бяга. И на талантливия човек казвам на краката си да плюе и да бяга. И на гениалния човек – на краката си да плюе и да бяга, а на светията – там да стои. Трябва да мисли той. Аз по някой път не искам да ви говоря за греха, понеже грехът е нещо ужасно. За него трябва да имаш три маски, защото, като приказваш за него, може да се заразиш. Защото грехът е заразителен. И даже никаква форма не представяй за греха, защото по някой път хората сами се заразяват. Ще дойде някой и ще ти разправи как е станало някое престъпление. Четеш някой роман, там представят как е станало престъплението. Ти казваш: „Отличен роман!“ Та онези млади, които четат, те искат да го опитат и ще се заразят. Или разправят за пиянството – как започва пияницата, говорят за виното. Някой описва краската на виното, казва: „Да го опитам това вино!“ Като го опита, той влиза в същата клопка.
Та казвам: Съществата, които са в областта на греха, са толкова умни, много по-умни, отколкото хората. Аз съм виждал малките деца как лъжат птиченцата. В село съм виждал, имат една пръчка, може 25–30 см дълга, тургат я под едно корито отдолу, завързана е тя с едно конче на долния край и подпира коритото. Под коритото отдолу хвърлят зрънца и чакат птиченцата да влязат вътре. Птичките имат доста опитност, те обикалят наоколо, гледат и мислят, че е голямо благодеяние, турено за тях. Детето държи връвта отдалече и щом влезнат 5–6 птиченца под коритото, то дръпне връвта и птичките останат под коритото. Ти ще кажеш, че туй не е по Бога – тези деца каквото правят. „Дали е по Бога, или не – децата казват, – това не ни интересува.“ Аз съм виждал деца, които хванат птиченца, откъснат им главата, оскубят ги, изтърбушат ги и си ги пекат на огъня. И казват: „Такива разумни птиченца искаме постоянно!“ Като влязат птиченцата под коритото отдолу да се учат, децата ги хващат. Значи за първата лекция, която им е дадена от децата, те плащат твърде скъпо. Сега това е иносказателно. Това не се отнася за вас. Вие сте влезли в известна фаза на живота, гдето трябва да се живее добре, но на земята, за да се живее добре, какво е потребно? Потребна е храна добра, потребна е вода, потребен е въздух и жилище. Много работа се изисква, за да се живее на физическото поле. Потребни са тия работи. Не може човек да живее един сносен живот, без тия външни удобства. Някой казва: „Без хляб може.“ Не, без хляб не може! Така се говори: „И без хляб може!“ Богатият казва тъй: „Аз много не искам от живота: сутрин – едно малко юрче, опечено – това ми стига.“ Или казва: „Аз много не искам – няколко яйца, опържени с масло, и малко хлебец. Повече не искам.“ Друг казва, че иска баница. Е хубаво. Че за да имаш тия яйца, опържени с масло, ти трябва да издоиш кравата, да очукаш маслото, а за яйцата трябва да ги снесе някоя кокошка, а ти, умният човек трябва да ги опържиш и да ги изядеш. И казваш, много не искаш. Че как? Та ти ангажирваш кравите, кокошките, ангажирваш и себе си. Но това са въпроси лични, оставени на вас, вие да ги разрешавате. Всеки сам трябва да си реши с какво да се храни.
Обикновеният, талантливият и гениалният човек – това означава външният живот, външните условия, при които човек живее. А светията живее при вътрешните условия. Когато аз се занимавам с храненето и мисля коя храна е благоприятна, има една храна, която Бог е определил за светията, и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене! Нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и от тия плодове трябва да се храни. Всеки ден на светията трябва само един плод – една ябълка. На светията му е достатъчна една ябълка от 100 грама. И даже на светията не му трябва много, трябва му едно житно зрънце. Сега вашето схващане какво е? Какво съставлява едно житно зърно? Това е близо 1/16 000 част от килограма. Значи в един килограм се съдържа близо, ако е по-хубаво житото, 14–15 000 зрънца. Колкото житото е недоброкачествено, количеството се увеличава; пък колкото житото е по-доброкачествено, броят на зърната се намалява. Най-хубавото жито има приблизително 10–12 000 зрънца в килограма. Значи едно такова зърно тебе ти е достатъчно за храна. Но достатъчно, не ако си обикновен човек, но ако си светия. Пък ако си от обикновените хора, от талантливите или от гениалните, трябва ти едно самунче – тъй, както вие обикновено употребявате по един хляб на ден. Някои от вас изяждат по половин хляб, но всеки си има и малко сирене, ябълки, круши, после имат и малко готвеничко. Всичките тия работи са хубави.
Всичко, което човек прави, е хубаво. Нищо не е излишно в живота. Всичко, каквото е допуснато, то не е най-разумното, но в пътя, в който минавате сега, това е допуснато. И един ден онзи разумният невидим свят ще се изяви. След като се завърши еволюцията на сегашните хора, земята ще се промени съвършено. Та казвам: Каква промяна трябва да произведем ний в себе си? Сега ви говоря не да се терзаете. Според мен не е наука човек да се терзае с миналото. Той даже не трябва да се спира там. Миналото е минало вече. Настоящето е настояще, а и бъдещето е бъдеще още. Миналото е една опитност придобита. Настоящето е една опитност сега, а бъдещето е едно постижение. Ако ти нямаш опитността на миналото, ако нямаш опитността на настоящето и ако нямаш постиженията на бъдещето, тогава не можеш да разбереш живота, защото тези три състояния са реални. Миналото е отляво, бъдещето е отдясно, а настоящето е пред тебе, което е. Минало и бъдеще, това са двете посоки. Миналото – това е пътят, който си изминал; бъдещето – това е пътят, който имаш да извървиш; а настоящето е място на почивка. Следователно настоящето е почивка, в която ти ще си дадеш отчет. След като си вървял, ще си починеш и в тази почивка ти ще извършиш известна работа. Ще си дадеш отчет за своето минало и за пътя, който имаш да вървиш.
Та сега имаме да си дадем отчет като как трябва да служим на Бога. И ако ви се даде такъв въпрос: „Кой е най-добрият метод да се служи на Бога?“, вий трябва да го намерите. И ако намерите най-добрия път, пред вас ще се яви една голяма светлина и няма да имате тия противоречия, които сега съществуват. Има много начини за служене, но има един начин – аз го наричам начин на светията. Тъй, както обикновеният човек служи на Бога, той е добър; тъй, както талантливият служи на Бога и както гениалният служи на Бога, те са добри, но тъй, както светията служи, той е истинският път! Това е пътят на най-малките противоречия и на най-големите придобивки! Сега вий считате, че пътят на мъчнотиите е най-трудният път. Така се проповядва. И в едно отношение е така, но в друго отношение най-лесният път е пътят на светията, а най-мъчният път е пътят на обикновения човек. По-мъчен път от него няма. Не, има и от него по-мъчен – най-мъчният път е пътят на глупавия. Няма по-мъчен път от него. Там всичко е в анархия.
Сега аз ви навеждам на чисто практическо размишление. Колкото противоречията са по-големи, това показва степента на вашето разбиране. Това показва докъде се намирате – дали сте в обикновения живот, в талантливия, в гениалния, или в пътя на светията. Когато чувствате една вътрешна радост – това е в пътя на светията, това са най-добрите, най-благородните хора. Сега считате един светия, че е един с дълга брада, с жълто лице, седи и се е отдал на размишление. Прави сте. Такива светии има, но светията, това е едно същество толкова услужливо, любвеобилно, че всякога той е готов да направи една услуга. И ще видиш в лицето му една усмивка, даже няма да я считаш усмивка – той прилича на едно дете, но разумно, което ще ти услужи и ще си замине. Вий мислите, че е дете, но това разумното дете е светията и това дете ще ви направи такава услуга, че вий ще се учудите как му е дошло на ума. Имате и светия, който е дошъл при Корнелий и му казва: „Повикайте Петра усмаря.“ Гениалният човек Петър не беше още светия. Дойде един свят човек и каза: „Иди, повикай Петра.“ Петър беше гениален, той не беше светия. Той вижда една плащеница със зверове и му се казва: „Вземи и яж!“ „Как – казва – не съм ял нищо нечисто!“ Но три пъти става това „Вземи и яж!“ И той все отказва. И после, след като отиде там, където е бил святият човек, той разбира, че онова, което му се дава да яде, не се счита за нечисто. Тия животни представят разните начини, по които хората живеят – един човек може да живее живота на един вълк. Че мислите ли вие, като ядете месце, че вашите разбирания не са нечисти? Каква е разликата между един вълк и вас тогава? Вълкът, като хване една овца, не я коли, а като е жива още, той я тегли и къса на парчета и яде. Казва: „Така е по-добре, така е по-здравословно, защото тогава месото не се разлага – живо е. Животът има сила тогава.“ И всичките вълци така се угояват по-добре. Но кой вълк се е угоил, като е ял живи овце? На всички от тях ребрата се четат. Къде е опасността, като се говори за един вълк тогава? Тогава човек мисли: „Аз от кои съм?“ Че ония ангели, които Бог ги създаде – най-добрите, които седяха в своите среди, коя беше причината, че трябваше да напуснат своите жилища, да се отдалечат от небесния живот и да слезнат да страдат на земята?
Не препоръчвам да мислите за дяволите. Какво разбирате под думата „дявол“? Казват за някого: Той е дяволит човек. „Дяволит“, значи умен човек, който използва ония Божествените блага тъй умно, тъй разумно само за себе си, а не и за другите – този, който използва нещата изключително само за себе си. Та всеки един човек, който използва всичките Божествени блага само за себе си, той е в това положение – едно от тия същества. Под думата „светия“ ние разбираме едно същество, което разбира Божиите закони. А туй същество ще живее за Славата Божия, за Царството Божие и ще изпълнява Волята Божия. Пред него не изпъква неговият живот. Пред него седи да живее за Славата Божия. Той живее, за да свети Името Божие. И после той живее, за да бъде проводник на Царството Божие и Неговата Правда. И най-после живее, за да изпълни Волята Божия. От сутрин до вечер това е неговият висш идеал и той ходи по улиците, обикаля хората. Светията не седи на едно място. Тези светии, за които аз ви говоря, те не седят на едно място, а те ходят, те стават видими и невидими. Явяват се някому в сън или наяве някъде. И който може да го чуе, ще му покаже пътя и какво трябва да направи и ще си замине светията.
Та казвам: Докато онзи светия не дойде в човека вътре и докато не дойде Петър усмаря, работите няма да се оправят. Светията трябва да дойде, и той няма да ти оправи работата. Той, светията, не оправя работите, а казва: „Ще повикате Петра!“ В дадения случай Петър, то сте вие – човекът, то е във вас човешкото. Това е Петър. А този светия – това е Божественото във вас, което ще ви каже, че това човешкото трябва да се подчини. Ще ви каже: „Стани и яж!“ Направи някаква работа. Работа трябва да се върши. „Стани, заколи и яж!“ Петър, като отиде при Корнелий, казва: „Сега разбирам.“ И след като говори той, тогава дойде Божието благословение върху тия езичници. И всякога, когато един свят човек идва, то Божието благословение ще дойде. И казва: „Там, гдето светията дойде, сиромашията си вдига всички свои прибори, и болестите си вдигат всичките свои прибори, и акциите се вдигат и отиват, и всичките противоречия в живота постепенно се ликвидират и настава един нов порядък на нещата.“ Сега всички вий сте дошли до оная област, гдето трябва да употребите едно вътрешно лично усилие. Някой път някои са ми казвали: „Учителю, ний знаем ти кой си.“ На много мои приятели съм казвал: „Кой съм аз, не се произнасяйте. Това няма да ви ползва. Ако прилагате това, което говоря – Божественото Слово в света, то ще ви ползва.“ Един светия е проводник на Божествената Любов. Тебе свещта няма да те ползва, ако ти я признаваш, че е свещ, но ако ти при свещта можеш да четеш и да приложиш това, което си прочел в живота – това ще те ползва.
Та казвам: Приложете в живота си онази динамическата – не статическата любов, но динамическата любов! Аз наричам Божествената Любов динамическа любов. Приложете Любовта към Бога и тази любов да огрява целия свят тъй, както слънцето огрява. Не мислете кой как ще се ползва. Светлината, като идва, половината от света огрява, та всички същества еднакво са огрети, но не всички същества еднакво използват светлината. Добрият човек, един религиозен човек ще вземе Библията, ще отвори и ще чете. Един, който обича винцето, като дойде светлината, той ще седне на масата в кръчмата и ще каже: „Дай половин кило!“ Гледа чашата: „Много е хубаво!“ Вдига чашата тогава. Вдига-слага, вдига-слага. И като се върне вкъщи, има особен каяфет. Като върви, величествено върви, маха ръце. Още като влезе от вратата, гласът му се чува. И всичките пияни хора стават тщеславни. Той, като се понапие, отвори се. Почва да разправя за себе си, че той е такъв герой и всичко това. После праведният, след като се напие, ще покаже, че е музикант, ще пее и играе тогаз, макар и никога да не е пял и играл.
Във Варна имаше един Иван, наричаха го Иван Владиката. Сега замина за другия свят. Той знаеше много добре френски, арабски знаеше много добре. Той беше замислен така в обикновения живот, сериозен, нямаше никаква усмивка. Щом се понапие, започва да говори арабски, френски, да декламира поезия и всичко. Ще покаже като източните, ще си наведе главата – философия. Аз веднъж му рекох: „Защо пиеш вино?“ Казва: „Много съм затворен наглед, лошавичък, та попийвам малко, да се поразвеселя. Затворил съм се тъй, че не мязам на хората.“ Та той пие вино да се отвори малко. Като отрезвее – няма го, услуга не можеш да искаш от него. Това са особености в човешкия характер. Все си е този Иван Владиката. Тъй го наричаха и аз го наричах така по прякора. Ако ме питате, и аз не знаех презимето му. Но аз го помня с прякора Иван Владиката. И друг Иван Владиката не съм чул, само този – особен, много любезен. Ама знаеш какъв характер! Като се напие – най-добрият човек. Говори ти мекичко, сладко, само да слушаш това, което излиза от езика му. Пък като изтрезнее – ням, думите му се задържат, не говори. Казва: „Не съм разположен днес да говоря.“ Щом се напие, разположен е, и тогава говори много. Питам: В дадения случай кое е по-хубаво – да бъдеш Иван Владиката с бутилката или Иван Владиката без бутилката?
Сега да дойдем до същественото. Във всеки един живот, дето Любовта не оперира нормално, този живот е особен. Този живот не може да ти донесе полза. Във всеки живот, дето знанието, мъдростта не оперират тъй, както трябва, този живот е особен. И във всеки живот, дето Истината не оперира както трябва, той е особен. Любовта е първият подтик в света. Ако този подтик дойде във вас, аз разбирам специфично любовта. Ако ти в любовта не можеш да приемеш онзи правилния подтик, Божествения подтик, всичките ти работи ще вървят все наопаки. Да имаш правилната Любов, то значи [да бъдеш] като един трен. Стрелочникът е отворил пътя и тренът минава. И пътят ти от единия до другия край на линията ти е отворен. Като тръгнеш без любов, значи много пресичания има по тая линия и могат да се случат много катастрофи. Любовта е истинският път, по който човек може да тръгне, без да му се случи някакво препятствие и да завърши развитието на живота си тъй, както трябва. А да тръгне без любов, значи да се случат ред препятствия в живота, нещастия, катастрофи, изключения. Това е животът на безлюбието. Причината седи в това, че ти не си приел правилно подтика на онази Любов, която да ти даде този свободния ход.
Та казвам: Ние ще се учим от опитността на другите. Когато ние тръгнем по пътя на този подтик на истинската Любов, ние ще се учим от опитността на другите хора, без ние да минаваме в тяхната опитност. А ние имаме другата, красивата опитност на Любовта, която ще допълни туй, което другите хора нямат.
Та казвам, сега аз извеждам: Понеже вие не сте в положението на Корнелий и никой не е казал да пратите някого при Петър усмаря, и него го няма тука, и обстановката тук не е такава, сега аз чета тази глава. Аз считам, че подтикът на Любовта, този подтик, който се явява, той е ангелът, който е дошъл при Петра. Онзи истинският подтик на Любовта, то е ангелът, който слиза при вас и ви казва: „Идете вие при Петра усмаря.“ Е, кой е Петър усмаря? Това е онази светлата мисъл, онова чисто, светло чувство, което ще ви покаже какво трябва да правите. Вие при обикновената мисъл не можете да имате едно разрешение, но като дойде една светла мисъл, веднага ще ви разреши въпроса. Ще дойде една мисъл. Ще кажем, това и това ще направим. И ако ти постъпиш според тази мисъл, веднага всичко ще тръгне наред.
Та казвам: Като ученици на Новото, по някой път вие чакате сега да дойде времето. Времето определя Любовта. Без любов времето всякога е неопределено. За човека до онзи момент, до който любовта не е дошла, времето не е определено, той не знае защо живее. И всичко е в противоречие. Щом дойде този подтик на Любовта, аз го наричам определение на времето. Докато изгрее слънцето, всичко е в противоречие, но като изгрее слънцето, веднага всичко става ясно. И когато почнат да действат първите лъчи на Любовта, всичко у човека става ясно.
Аз считам, има изгрев на обикновения човек, има един изгрев на талантливия човек, друг изгрев на гениалния и изгрев на светиите. Те са четири изгрева. Ти при изгрева на обикновения човек ще имаш обикновени резултати; при изгрева на талантливия човек ще имаш някои постижения – това, което искаш; и при изгрева на гениалния човек ще имаш същото; само при изгрева на светията, само като разбереш Любовта както един светия разбира, тогава животът ще се осмисли.
Има три вида любов. Едната любов ще те направи обикновен, другата ще те направи талантлив, третата любов ще те направи гениален, но и в трите случаи ти трябва да се откажеш от нещо, за да се повдигнеш. За да станеш светия, ти трябва да се откажеш от обикновения живот. За да станеш светия, ти трябва да се откажеш от талантливия живот. И за да станеш светия, ти трябва да се откажеш от гениалния си живот, за да влезеш в живота на светията. Три отричания трябва да имаш. Не че тия животи не са хубави. Много естествено, да ви обясня. Ти, докато не се откажеш от първото отделение, във второто не можеш да идеш. И от четирите отделения докато не се откажеш, в прогимназия не можеш да минеш. И от гимназията с осемтях и подразделения докато не се откажеш, в университета не можеш да идеш. И от университета с четиритях му подразделения докато не се откажеш, ти в обществения живот нищо не можеш да постигнеш. Да се откажеш, значи да си свършил с отделенията, с прогимназията, с гимназията. Да се откажеш, това значи да си свършил и с университета. Тъй тълкувам аз – те разбират съвсем друго. Да се откажеш, значи да си свършил отделенията с отличие, да свършиш прогимназия и гимназия, и университета с отличие. И след като си свършил с отличие, ще се отречеш от тях и ще започнеш новия живот на светията, който ще ти покаже как да приложиш знанието, от което се отказваш, по новия начин как да работиш за Бога.
Три отричания има, аз разбирам за себе си. Та като ви казвам „отричание“, да разбирате в този смисъл – да свършите сегашния си живот. Не разбирайте тъй, да се свърши, но да свършиш гимназията, да те пратят в по-горен курс. Аз не говоря да те изключат, но да свършиш гимназията с отличие, а не да свършиш с една тройка. Не. Ако свършиш с тройка, все ще има едно съжаление, че не си свършил с шесторка. Ще свършиш с шесторка, защото другояче ако свършиш, пак ще има нещо да те изкушава. Пък като свършиш с шесторка, навсякъде ще кажеш: „Свърших!“ И напред ще вървиш.
Та всичката опитност, която искате да придобиете от този свят, придобийте я. Да кажем, че някои от вас искат дрехи да носят. Каквито дрехи искате – и копринени, и ленени, и вълнени, и памучни, от всякакъв вид – да не остане вид от дреха, която да не си носил и облякъл и да кажеш най-после: „И от сребро един плат съм носил, и от злато направени дрехи.“ Това сега, за което ви говоря, то е още външната страна на живота. Вие ще имате опитността на един обикновен човек. Може да имате опитността на един талантлив човек, може да имате опитността на един гениален човек. Това са възможности. Защото не мислете, че направо от обикновения човек ще влезнете в Царството Божие. И не мислете, че от положението на един талантлив човек и гениален човек може да влезнете в Царството Божие. Само като влезнете в положението на светията, вие ще станете кандидат. Христос в този смисъл казва: „Ако не станете като малките деца, вие не можете да влезнете в Царството Божие.“ А да се влезне в Царството Божие, това е смисълът. Това е идеалът, към който ние се стремим. За да бъде човек свършил, трябва да бъде светия – човек, озарен от светлината на Любовта. И тогава ще имаш всичко на разположение.
Този, който има Любовта, той търси само онова голямото богатство, което вече усеща, че е вложено в него. Усеща той и търси къде да вложи своя Божествен капитал, и да бъде вече полезен на своя ближен.
Та казвам: Трябва да светят мислите, и чувствата трябва да светят. На светията и мислите, и чувствата, и постъпките му светят; и къщата му свети, всеки ден свети, отвсякъде свети, от четирите страни свети. И в неговата къща никога не загасва светлината. В къщата му всичката нощ все свети. В къщата на гениалния човек, виждаш, и той загасва някой път свещите си. Икономия има. Икономичен е. А светията всякога свети. Турете си онзи идеал, дето тази светлина всякога да я имате в ума си. А сега пожелавам да имате тази топлина и любовта да не ви напуща. Защото всякога, когато топлината на любовта напуща човека, той се намира в едно анормално състояние.
Снощи идва една сестра, разболяла се, пита ме. Рекох: „Няма нищо.“ Сърцето и не функционира. Нещо особено станало със сърцето и. Аз зная причините. Щом тебе сърцето ти не функционира, аз зная причините; щом стомахът ти [не работи,] също зная причините. Зная, причината на [болестите в] стомаха, сърцето и главата е една и съща. Когато стомахът по любовно не е свързан с храната, става коремоболие. Когато сърцето не е свързано с любовта правилно, както трябва, има сърцебиене, затягане на сърцето. И когато главата не е свързана с любовта както трябва, има главоболие. За мен така е. Това е моята диагноза. Мен, като ме заболи главата, казвам: Връзката с любовта липсва. Като ме заболи сърцето, казвам: Причината е в любовта. Липсва връзката с любовта. Като ме заболи коремът, казвам: Причината е в храната. Храната не е добра. Само болните са тъй. За мен е ясно това. Някой път, като се допре някоя прашинка до мен, ми причинява болка; за другите с микроскоп трябва да я гледаш. И като падне тази прашинка в стомаха, ми причинява болка. И като я намеря с микроскопа, изтегля я навънка. И казвам и: „Тук не ти е мястото!“ И в сърцето има такава прашинка. Аз ходя и я търся. И трябва да я хвана там, и я туря в някое шишенце. Казвам и: „Не ти е мястото тук, в сърцето.“ Една прашинка има, ходя да я търся и в главата – такава малка прашинка има. Много малки са те. Такива милиарди прашинки при някой обикновен човек седят в стомаха му и той казва: „Мен нищо не ме засяга.“
И казвам сега: Опасността на човека всякога влиза в духовния живот. Вече малките работи почват да го смущават. Запример вземете, дойде някой човек, някой път дойде някой богат човек и ме търси мен. Казвам му да си върви и не съжалявам. Пък дойде някой сиромах, търси нещо и му услужа. Той гледа и остава много доволен от мен. Той, като поседи и пита за много работи. Аз само му казвам: „Ти още не си дораснал. Тези неща не са за тебе.“ И като си замине той, аз питам себе си: Защо му каза „ти не си дораснал“? Аз разбирам закона: „ти не си дораснал“, така не се говори. На този човек ще му кажеш тъй: „Което желаеш, е много хубаво, но понеже не си дошъл дотам още, сега преждевременно не може да ти се каже.“ На малкото дете, което майка му го е родила сега, не можеш да му дадеш твърда храна. Тази твърда храна не е за него. Ще му кажа: „Като станеш на 15–20 години, тази храна е за тебе.“ Та много пъти се събират някои при мене и те си търсят своето щастие. Някой път, понеже човек се намира на изпитание, той трябва да се вглъби в себе си. Ето как разрешавам. Дойде някой човек, аз не се смущавам. Ето защо не се смущавам. Дойде някой човек, че ме държи 2–3 часа и ми говори за какви ли не работи. Аз трябва да го търпя, понеже, ако не го търпя, той ще се обиди. Дошъл, пита ме и нищо не плаща, а иска да знае какво ще му бъде бъдещето. Може. Иска да знае – син има в странство – дали ще свърши и след като се върне в България, ще бъде ли назначен на работа. Има дъщеря, иска да знае дъщеря му ще израсне ли хубава и ще се ожени ли добре, и мъжът и ще я гледа ли хубаво. И най-после ме пита колко деца ще има, и тия деца ще живеят ли, няма ли да умрат. Гледам го, след като излезне, казва: „Не ми каза той. Аз го мислех друг.“ Той си дава мнението. Аз, като излезе, казвам: „Слушай, ти си един светия. Като го видиш този, изчезни, че да не те намери. Защо ще се явяваш при него?“
Та онзи ден, като ви разправях за Свети Георги, аз употребих един метод. Останал е ключът отвън на моята стая. Сега светия е той. Аз станах невидим. И той, като влезна, аз съм вкъщи, той гледа, гледа – няма ме. Два пъти се връща, аз станах за него невидим. Влиза той в стаята, тук, там – не може да ме види. Затвори вратата и си замина. Пък ако бях му се явил, щеше да ми каже: „Учителю, децата!“ Сега разглеждам работите, от тия работи изваждам поука. Всеки един човек е едно предметно учение. Той запример дойде и ето как се разговаря. Той дойде един ден, казва „Учителю“ и показва ми, че обуща няма. Носи едни съдрани обуща, казва: „Нямам!“ „Хубаво, ако си ти на моето място, какво ще направиш?“ Иска моя съвет. Как да разреша този въпрос? Казвам: „Аз, ако съм на твоето място, ще ходя бос.“ Той ме гледа: „Ама стар съм. Аз съм на 90 години, ще изстина.“ Казвам: „Там е твоята погрешка, че си остарял.“ И казва: „Не се изисква много пара, сто лева ми дай!“ А за мен стоте лева – това е ангелският живот. Значи „дай ми кредит, пари“. Като дойде някой човек, аз разбирам какво да правя с моите пари. Какви са законите на добродетелта, с които аз трябва да живея. Той за обуща говори, аз другояче разсъждавам – какво трябва да правя, как трябва да постъпвам с краката си, с хората, с животните, какво разбирам, като ида при хората какво трябва да правя. И доста умен е – носи ми яйца, не ми носи друго. Тези яйца, като се излюпят, все пилета, птички са – хвъркат. Значи висока идея има за живота. Казвам: „Ти, ако си на моето място, какво ще направиш с тия яйца?“ И аз му казвам на Свeти Георги: „Аз, ако съм на твоето място, всички тия яйца ще ги измътя на пилета, да бъдат като този светия, да бъдат като светли мисли и ще ги пратя по света да проповядват.“ И той казва: „Може това да е тъй.“ Аз му дам тогава 5 лева за едно яйце. Това е мой подпис. Не че плащам за яйцата, но подписвам, че е вярно. Петте е работата, която той трябваше да свърши. Това, което си опитал със своите пет сетива, то е вярно. Туй, което си помирисал, попипал, което си вкусил, което си видял и чул в живота, това е вярно.
Сега да остане една основна мисъл. Понеже вашият живот е сега преплетен с обикновените хора, вашият живот е преплетен с талантливите хора, с гениалните хора, с живота на светиите, вие сега тия четирите реалности от вашия живот ще трябва да ги отделите една от друга. Да отделите онова, което е на обикновените настрана; което е на талантливите настрана, на гениалните и на светията. И да остане това, което е ваше. Върху това ще почнете да работите. Всичките тия акции, всяко нещо е важно на своето място. И във вас ще остане само вашето – туй, което вие сте придобили. В дадения случай ще остане само Любовта, която държите в сърцето си, и светлината, която възприемате във вашия ум. В дадения случай това, което за в бъдеще има да става, то е за в бъдеще, и което е станало, то са неща минали. В дадения случай реално е само това, което сега вие чувствате и мислите. То е реално – което не се мени, на което трябва да разчитате. А миналото и бъдещето са неща, които се менят. А пък настоящето, на което тургаме основа, не се мени. Миналото и бъдещето се менят. Трябва да има едно минало неизменно в човека. Защото нещата, като отиват при реалното, те се менят. Пък това, което се мени, показва, че то е дошло в съприкосновение с нещо, което не се мени. Неизменното, съвършеното образува измененията. А пък в дадения случай и като се промени нещо, трябва да знаете, че вие сте били в съприкосновение със съвършеното – вие трябва да се измените и промените, за да бъдете в съприкосновение със съвършеното. Ако не стане тази промяна, вие сте далеч от съвършения живот. Не може човекът да стане съвършен, ако Божествената Любов не засегне вашето сърце. Без това животът не може да добие смисъл. Аз не говоря за любовта на света. Божествената Любов осмисля живота. Че най-малките работи на земята се осмислят. Като работиш с Божествената Любов, можеш да се занимаваш с една малка мравя или едно малко растение. Тази работа е велика за тебе. Ти ще видиш, че растението е едно проявление на Бога. В тревата аз виждам проявяването на Великия Божи Дух и Живот! Малко ти трябва. Една капка вода, като я видя някой път, една росна капка, като я видя, че свети, спра се там и казвам: „Там Бог се проявява.“ И виждам колко е красива тя. Любовта е, която осмисля нещата. Говоря ви сега за Любовта, която осмисля и най-противоречивите неща в живота, за да видим хубавата, красивата страна. Защото грозотата на живота произтича от факта, че Божията Любов я няма проявена в тебе. Но щом нещата се озарят от Божията Любов и Божествената светлина, всичките неща стават красиви.
Та човешката душа трябва да се облече. Любовта е последната дреха или Божествената дреха, с която човешката душа трябва да се облече. И затова всички хора са голи сега. И казано е там: „И видя Адам, че е гол.“ Осем хиляди години работи Адам, за да се облече. И казват „Оголяхме вече.“ И всички хора работят, за да се облекат. И ние трябва да работим, за да се облечем в хубавите мисли. Да. И хубавите постъпки, които ще образуват дрехата на Божията Любов, която за в бъдеще в нас ще почне да работи.
Отче наш
Ето предметното учение: Тази божа кравица е дошла върху лупата и нагоре върви, та казва на вас: „И аз се уча на законите.“ Тук дойде една сестра, казвам и, тя се е заплела в живота, защото разрешава защо в квадрата има два диагонала, а не четири. Сега тази божа кравица ще я занеса горе, да и кажа да хвръкне.
7,05 ч. с.
7. Утринно Неделно Слово, държано на 13 ноември 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.
Небето облачно, покрито.
Времето свежо, приятно, може би с лека мъгла.
Бележка на издателите: На 20 и 27 ноември 1938 г. според каталога не са държани Утринни Слова.
|
