Отче наш
В начало бе Словото
Ще прочета 12 гл. от Евангелието на Матея.
Духът Божий
Всичките хора на земята се намират в едно противоречие, в едно вечно противоречие, което не могат да си обяснят. Ако идете в света вечерно време по селата, когато залезе слънцето, ще видите един гайдарджия, надул гайдата, или някой кавалджия, надул кавала. И около него се насъбрали млади хора, обикалят и играят. Защо играят? Има си някакъв смисъл. Ако минава някой и види тия млади хора, те играят след като са работили. И трябва да им свири някой. Някой път не им свирят, и пак играят – те тогава пеят. В една кръчма виждате, че всички са насядали около масите по 4–5 и по една оканица има пред тях с винце. И всички се разговарят и пият, и вдигат чашите, и викат „Наздраве!“ и после „Да живее този и онзи!“ Всичките тия, като излизат от кръчмата, някои от тях са тихи, някои почват да пеят по пътя, а някои стават смели и бурни. И като идат в дома си, веднага отворят война с жената и децата, разправят се там.
Мен ми разправя един българин една своя опитност. Отивам в едно село, не се познавам с хората. И един господин ми казва: „Елате ми на гости тази вечер у дома.“ Аз обещах. „Да се почерпим“ – казва. Пяхме, почерпихме се, измени се характерът му. Като отивам в дома му, той ми казва: „Кой ти позволи да дойдеш тук, в дома ми, да безпокоиш моя дом?“ Ще кажеш, виното изменя работите. Ще кажеш, лош човек е. Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната – злата воля, а другата – добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е. Това е право, естествено е. А когато дойде добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава, де е човекът? Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака – един десен и един ляв крак, не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът; човек има и една уста, но устата не е човекът; и носът не е човекът. Чрез очите човек гледа; чрез ушите човек слуша – чрез дясното ухо и чрез лявото ухо. Аз наричам лявото ухо – ухо на лошия човек, а дясното ухо е на добрия човек. Лявото око е на злия човек, а дясното око е на добрия човек. През два прозореца гледа човек.
Та казвам, има противоречия. Хората казват: „Защо стават тия работи така?“ Вкъщи, влезнал един паяк, направил си паяжина. И някоя муха бръмчи, пее си тази муха. Чуваш и гласа, пее си тя. Но полека-лека виждаш, туй пение престава. И виждаш, че този паяк омотал тази муха. И след туй взима, че я учи той. Питам, кога е научил той това изкуство? Защо той не остави тази муха да си ходи свободно? А кога му стигна ума да си направи тази паяжина? Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота – социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя. И като седи като някоя статуя, си казва: „Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.“ И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка, посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.
Сега наскоро гледах една картина. Снощи ми донесоха един албум, германско издание. Та има събрани там от разни видни художници картини. Той искаше да ми покаже много картини, но мен ми направи впечатление една картина. Много ми хареса. Сюжетът на картината е едно магаре, две кучета и една котка. Сюжетът е едно магаре с юлар, две кучета – едното възбяло, другото възчерно и една котка. Кучетата – от рода на булдозите, тия късите, с валчести лица, погнали една котка. И горката, за да се спаси от тях, се покачила на гърба на магарето. Те искат да я хванат. Та магарето ги гледа. Горката се е качила на гърба на магарето, седи и ги гледа. Магарето малко си дигнало крака и се чуди какво да прави сега. Един спор, който се разрешава. Кучетата искат нещо от котката. А тя се качила горе на гърба на магарето и оттам държи реч. Даже, ако искате, ще ви я покажа. Доста оригинална картина е. Онзи художник схванал психологията на кучетата. Пък и котката от страх за кожата си се покачила на гърба на магарето. Пък и самото магаре се намира в недоумение, дигнало си само левия крак и мисли какво да прави сега. Искаше този да ми разправя за други картини, но рекох: Тази е достатъчна, доста оригинална е. Та и ние някой път се намираме в положението или на кучетата, или на магарето, или в положението на котката на гърба на магарето. Сега ще кажем ние, че кучетата са неблаговъзпитани. Че и котката, която се е качила на гърба на магарето, благовъзпитана ли е? Защо не седи настрана, а се качила горе на гърба? Съображения има тя.
Казвам: Противоречията в света от какво произтичат? Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка. Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя лисица, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче. Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш?“ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво. Млъква, но се усеща особена процедура. Тази кокошка, за да издаде всичките тайни, които се крият в нея, я тургат в една тенджера и с вряла вода ще я посипят, ще и разтворят корема да извадят навънка каквото е глътнала през деня. И след това ще я нарежат на парченца и ще направят нещо от нея. И след това ще дойде цяла една компания, все от изследователи, те да видят как върви работата на кокошката. И като е много тлъста, те ще се произнесат за това, и ако работите са били добре, ще дадат дознание, че тази порода от кокошките е много добра. При това тази храна дава свежест и бодрост, и енергия за работа. И казват: „Да се подигне цената на тази порода кокошки.“ Е, питам сега, туй, което аз ви описвам, бихте ли желали да бъдете на мястото на кокошката и да дадете отчет какво правят другите кокошки? Хванат вас някой път и ви питат „Вие защо живеете така?“ „Защото не можем да живеем другояче.“ Защо рибата живее като риба, а не тъй, като птица? Защото и тя не може да живее другояче. Другото не го е научила. Питат птицата: „Ти защо не живееш като рибата?“ Сега тя е птица. Казва: „Аз излезнах вече из водата.“ Та във всичките хора има едно вечно разнообразие. Някой казва: – Защо така постъпвате? – Е, по Бога постъпваме. – Е, мислите ли, някой като каже, че по Бога постъпва, какво значи права постъпка? Та нима мислите, че онзи паяк, като изяда мухата, от любов върши това, и че тя, като му бръмчи, му пее? Той казва на мухата: „Обичам те, без тебе не мога да живея. Само твоето слово искам да слушам. И като ми пееш така по евангелски, казва, какво слово излиза из устата на Бога.“ И паякът казва на мухата: „Аз живея от твоето слово. Песента, която от тебе излиза, то е за мене живот.“ И тя казва: „Значи аз, като ти пея, ти оживяваш, а аз умирам.“ А пък законът е такъв: Аз, като престана да пея, и ти ще умреш. Защото има и обратен закон.
Та казвам: В ума си вие имате повърхностни понятия. Вие мислите за туй, което не е. Вие често мислите, че един човек, който постоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоянов. Вие се срещате два пъти. Но ти не можеш да срещнеш същия човек. Само веднъж го срещате. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници. И вие всеки ден, като сте дошли тук, вие сте други, не сте ония младите. Едно време бяхте малки деца, сега не сте същите. И после влезе идеята във вас, казвате: „Остаряхме вече.“ Или някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен.“ Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите. Добрата воля ражда здравето. Злата воля ражда глупавите хора, ражда лошите мисли, а добрата воля ражда добрите мисли. Ти си болен – това е злата воля. Осиромашееш – злата воля. Не мислиш добре – злата воля. Война става – злата воля е. Не се споразумяват хората – злата воля е. И обратното: дойде ли добрата воля, всичко, каквото става тогаз, все е от добрата воля. Ние сега не съзнаваме този момент, казваме: „Не зная какво, но малко станал съм лош.“ Та нима когато ядете кокошката, вие сте лош? Във вас тогава има особено разположение – страда кокошката, а вие сте радостни и весели. Де е страданието тогава? Страданието е в онзи, който губи, а всеки, който печели, той се радва. Следователно в живота страданията произтичат от известни загуби, които вие имате. В даден случай това е страдание. Щом губите, вие страдате; щом печелите, вие се радвате. Но понеже всичките хора не са еднакво силни, ще дойде един ден и ще настъпят промени. Ти, докато вземаш, си радостен, но ще дойде един ден, ще почнат да вземат от тебе и ти ще станеш нещастен. И тогава хората трябва да се научат в дадения случай на тази закономерност.
В природата има един закон: Туй, което трябва да дадеш, трябва да го дадеш навреме. Защото, ако не го дадеш навреме, ще дойдат и ще го вземат от тебе насила. Войници има. И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. И ако съвсем се изпразни, пак има опасност да се превърне. Този параход може да се натовари до известно място. Има си известна мярка. Ако в един параход има съзнание, какво ще мисли той? Някой път нашето повърхностно понятие за парахода е следното: ако този параход се натовари някой път с много неща, той ще мисли, че е богат и че всичко това, каквото има в него, е негово. Той, като иде до известно пристанище, ще го разтоварят от този багаж и ще го натоварят пак. Той само услужва на хората. Сега и вие сте един параход, и вие услужвате. Вие сте дошли и мислите, каквото имате, че е ваше.
Вие търсите щастие на земята. И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай! Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва; или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види. Той казва: „Как ще се оправи светът?“ Много лесно. Имаш да даваш някому. Онзи, който има да взима, идва и казва: „Ти ми дължиш.“ Показва полицата, изкарва изпълнителен лист и веднага иде. Ти нямаш нищо, той започва да описва. Хубаво. Ако ти си онзи човек, ученият, дойдат и ти кажат: „Ти имаш да даваш“, ти почнеш да се смаляваш и се изгубваш из пред очите им. Тогава те ще се изпоплашат. Не само това, и предметите може да се смаляват, и те изчезват. Хванат някой стол да го опишат, но и столът става малък и изчезва. Масата, къщата – всичко става малко и изчезва. Какво ще каже тогава този съдебен пристав? Ще каже: „Не се описват там нещата. Каквото пипнем – всичко изчезва.“ И като си заминат те, всичките предмети пак се връщат и явяват. Аз ви казвам, ето един щастлив човек тогава!
Иде един ден една много напреднала сестра тук, от братството. Един брат отишъл и и казал тъй: „Защо не си държиш добре сметките? Ти пиеш тук кръвчицата на братството.“ Тя иде при мен и гледам – два реда сълзи – плаче. Тя мислеше, че аз ще и съчувствам, ще кажа за този брат: „Той е грубиянин.“ Рекох: „Той евангелски проповядва, този човек.“ Христос нали казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Та и ти, след като пиеш кръвта на братството, значи живееш в братството, и ако престанеш да пиеш, значи нямаш живот, свършено е с тебе. – Ама той не трябва да говори така. Аз не съм изпила кръвта на братството. Рекох и: „Той е философ. Ти трябва да го тълкуваш това, че кръвта си пила. Ако той беше ти говорил на френски, какво щеше да правиш тогава, като не разбираш езика?“ Аз съм дал много пъти примери, дето двама не се разбират. И ако този брат, който беше казал на тази сестра „Ти изпиваш кръвта на братството“ и тя се обижда, но след туй той изважда кесията си и и дава 1000 такива английски златни лири, фунта стерлинги. Казва: „Сестра, ще ме извиниш.“ Тогава тя нали ще му бъде благодарна? На този брат всичката му погрешка седи в това, че той, като и казал това, не извадил кесията си с хилядата лири. Та неговата погрешка седи в това, че той не е отворил кесията си. Законът сега е, че тя пие от кръвта на братството. Но тя не е пила още от неговата кръв, та той трябва да и каже: „Сестра, понеже тебе ти е нужна кръв, от моята кръвчица ще ти дам.“ Той само констатирва, че от кръвта на другите е пила. И от нашата кръв трябва да пие. Ти, като умреш, няма ли да дадеш кръвта си и на другите? Колко малки същества, всички ще пият от твоята кръв, после от месцето ти ще опитват.
Та, казвам: В новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията. Някои може да считате, че туй е в реда на нещата. Аз дадох на младите един закон. Казвам, как ще ми обясните психологически следния закон? Идва една майка и се оплаква от нейното благовъзпитано дете, че то ходило в една чужда градина и взело от ябълките. Майката го пита: „Ти защо ходиш да вземаш от чуждата градина ябълки?“ То си навежда очите към земята. „Не знаеш ли, че тебе Господ ще те съди?“ То вдига главата си нагоре. „Кажи защо я изяде?“ То навежда главата си надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди?“ То си вдига главата нагоре. „Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу?“ С това детето и отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу?“, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре?“ „Защото отгоре ми позволиха. Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.
Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго? На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш?“, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш. Тропнеш два пъти – два фунта. Три–четири пъти тропаш с едната ръка, с другата ръка. Ако от джеба ти винаги излизат тия златни монети, щеше ли да бъдеш в противоречие? Отиваш някъде за дрехи – пари нямаш, но ако тропнеш, веднага дрехи ще имаш и ще се облечеш с тях. И при това, ако тропнеш, ще изчезнеш пред дрехарина. Сега аз ви говоря за това, което не може – във вашия ум не може да бъде това. Като четете приказките на Халима, в „Хиляда и една нощ“ нали ги има такива случаи там – които са чели от вас?
Турете една идея: Не изисквайте! Вие някой път питате: „Защо Господ направи така?“ Не. Всяко училище си има своя програма и доста изпити. Всеки ученик трябва да бъде изпитан. Казвате: Тежки изпити. Те изпитват за онази материя, която ти си учил. Какво лошо има, ако един ученик го поставят на изпит? Изпитват те със сиромашията. Това е един предмет, който си учил. С богатството как ти живееш и със сиромашията как да живееш. Ще те питат каква е разликата между богатия и сиромаха. Представете си, че богатият е богат, но стомахът му е развален. А сиромахът е сиромах, пари няма, но стомахът му е здрав. Единият е богат с пари, отвънка, а сиромашия има в стомаха си. А другият е сиромах отвън, а отвътре е богат. Аз бих предпочел вътрешното богатство на сиромаха, отколкото външното богатство на богатия. Вие мислите, че който има външното богатство, той има и вътрешното богатство. Едновременно в света това не съществува. И в духовния свят не съществува. Понеже противоречие има във физическия свят и в духовния. В човешкия свят винаги хората започват с доброто. Всяко нещо, което започва отначало с доброто, накрая ще свърши зле. Вие се раждате деца, майка ви и баща ви ще ви приемат, ще те облекат, но като умреш, ще те заровят в земята. Значи началото на живота е добро – с песни, а краят е лош. Че никой не е избягнал тази съдба. В духовния свят е обратното. Там почваш зле, а накрая е добре, свършваш с добро. Отначало страдаш, а накрая благуваш. Само в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре – свят без изключения. Вие искате на земята да внесете законите на Божествения свят, но трябва да съедините началото на човешкото с началото на духовното и края на човешкото с края на духовното. Ако не ги съедините тия двете противоречия, вие не може да разберете Божествения свят, защото Божественият свят е едно примирение на противоречията. Доброто е примирение между човешкия и Божествения свят – едно определение и в човешкия, и в ангелския свят.
Та казвам: Когато вие сте нещастни, тогава ще идете при ангелите. А когато сте радостни при ангелите, не слизате при човеците. И затова на земята винаги се сдружават хората – един лош и един добър. Затова на земята най-първо ще дойде добрият, той започва работите и ще свършат със злия. В духовния свят най-първо започва работата лошият и свършва с добрия. А в Божествения свят започва добрият и свършва пак добрият.
Та казвам: Само Божественото във вас може да примири нещата. Няма никакво примирение в света. Защо така? Всичко каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал едно правилно разрешение. И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете. Всички ще бъдете обичани и после изоставени; всеки ще бъде здрав и болен; и всеки ще бъде богат и сиромах. Няма да остане противоречие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля.
Та някой път аз виждам хората, какви ли не мисли имат – това, което не е. Защото всички противоречия в света произтичат от имането. Ако човек нямаше отворена уста, ако се затвореха устата на човека, тогава противоречието за яденето щеше да бъде разрешено. И ако бяха затворени ушите на хората, да не слушат, тогава противоречията, които съществуват между хората, нямаше да ги има. И ако бяха затворени очите, и ако ги няма и краката, не щеше да виждаш лош човек в света. Тогава какво ще остане? Затвори си очите, ушите, устата и злото ще изчезне от света. Но и човек изчезва. Кое е по-хубаво в дадения случай: да са затворени нашите уста, или ние да сме господари на нашите уста; да са затворени нашите очи, или ние да сме господари на нашите очи, на нашите уши; да изчезнат нашите ръце, или да сме господари на ръцете си и на краката си?
Сега аз някой път се чудя на вашия ум. Някои седят и не мислят нищо. И даже децата и майките не мислят. Така се чудя на вас. Някои цитират мен и казват: „Учителя тук така каза.“ – Нищо не съм казал. Това, което ти мислиш, аз не съм го казал. Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички?“ Но това е една възможност, едно предположение, което трябва да опиташ. Трябва да го опиташ. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. Едно малко шишенце, което събира един грам, не може да събере едно кило вода. То е невъзможно. Ти, ако си едно малко шишенце, не можеш да събереш едно кило, но аз мога да обичам всички. За онзи, който може да събере едно кило, той може да има повече вода, той може да обича всички. Но за онзи, който може да събере един грам, казвам: „Този въпрос не се отнася за тебе.“ Защо е създаден светът – това е за учените хора. Когато говоря за Любовта, аз разбирам, за добрите хора, за умните хора. Когато говоря за Любовта, разбирам онези хора на Любовта, на тях говоря. Онези, които не обичат, не ги засяга този въпрос. Те да си вървят по своя път. И казвам: Вие често страдате за чуждите погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат известно престъпление, без вие да сте го извършили. И вие да страдате за това. Може да ви турят чужда мисъл, че сте извършили известно престъпление. Може да ви турят в хипнотически сън и да ви кажат, че вашата ръка е изгоряла и да ви произведат една рана. Или могат да ви вцепенят крака и като станете, кракът не работи. Всичко могат да ви направят.
Та най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза. Вие казвате: „Колко лош човек съм.“ Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно. Вие се лъжете, че сте станали лош. Или пък казвате, че сте станали добър. Как може желязото да стане злато? Желязото си е желязо, лошият човек си остава всякога лош. И добрият всякога си остава добър. Но добрият човек, като се приближи при лошите, лош става. В дадения случай и лошият човек, като се приближи при добрия, става добър. Той чувства, че е станал добър. Той се усеща, че е добър. Но като се отдалечава, казва: „Пак съм лош.“ И добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош.“ И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър.“ Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри. Пък ако сте добър, какво трябва да правите?
Сега аз ви давам тия неща, за да разсъждавате. Вие казвате: „Каква философия е това? На човека ще му изскочи умът навън.“ Та умът ви и сега е изскочил. Всеки човек, който разсъждава, умът му е намясто, а който не разсъждава добре, умът му е изскочил навънка. Не мисли, че като умът ти е намясто, ти всичко можеш да разрешиш. И хиляди години още да минат на земята, има какво да учите. И пак ще бъдете деца. Но ще бъдете радостни, че вървите по Божия път, и ще обичате Божиите пътища. Някои мислят, че са разрешили всичко, и като идат на небето, ангелите ще им пеят и те ще ходят. Че ангелите не са музиканти. Те имат една велика работа. Те са същества, които управляват цялата вселена! Каква работа имат те! Вие казвате: „Те ще пеят на земните хора, на Ивана, на Драгана.“ Свършил работа някъде и ангелите ще му пеят. Не мислете така. Когато някой цар се забавлява с някой беден човек, то е благородство. Минава той, че му казва една сладка дума. То е една случайност, едно съвпадение. И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил!“ Че Господ има толкова работи да мисли, че ти нямаш право устата си да отвориш. Че Господ като духне, ти ще изчезнеш от земята и няма да се намериш никъде. Та вие нямате страх. Един ден ще дойде страхът. Има нещо, за което човек няма право да се бунтува. Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него. И лошите духове мълчат, защото няма какво да кажат. Като дойде някой лош дух до Господа, Той Господ му даде всичкото, и няма какво да вдигаш шум.
Та казвам: Противоречията са наши създания в света. А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил. Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни! Аз тук, откакто съм дошъл, от толкова години, дотегнало ми е вече да слушам все оплаквания: „Мър-мър-мър, еди-кой си брат, еди-коя си сестра.“ Мърморковци, ще оправят света. Морал турят. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш. Как ще си обясниш, в младини са те почитали, а в старини никой не те почита? Как ще си обясните това? Някой път ти казваш: „Щe ме погребат.“ И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват „Умря!“ А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там в гроба се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях. Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш.
Вие мислите, че невидимият свят е като физическия. Вие не знаете какво нещо е Любовта. Аз се чудя на голямата лъжа, която съществува. Дойде някой до мене, иска да ме люби. Аз разбирам Любовта в дадения случай така: Ти си жаден. Минава някой благороден човек с чашата си и ти дава. Това е Любов. Или си паднал някъде и си изкълчил крака си. Някой ти намести крака. Това е Любов. Ти си пътник, приемат те в дома, дадат ти вечеря. Това е Любов. Каквото и да ти направят – най-малката услуга, в това седи Любовта. Любовта е нещо, ние сме проводници на нещо, което излиза през нас. И като дадем ход на Любовта, Любовта е, която създава хубавото. Ти, ако не любиш – като казвам аз, че трябва да обичаме всички, аз разбирам една велика идея! Ти не можеш да бъдеш гениален човек, ако не обичаш всичките! Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гениален. Ти, като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не можеш да го постигнеш. Ти считаш – за да обичаш всички, ще изгубиш всичко. Бог е скрит някъде, и като обичаш всичко, и като Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно благословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови. Златото и като го окаляш отгоре, то пак си е злато. Бог и в най-лошите хора Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние. Бог си остава всякога такъв. Той е вечна доброта! Бог остава всякога неизменяем в своята вътрешна доброта. Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем. Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта. Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас. Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас. И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него. Тъй трябва да се разбира!
Сега това е за вас разрешението. Така трябва да разсъждавате. Кой е прав, кой е крив? Всички са прави и всички са криви. Всичките хора са прави в началото и в края всичките хора са криви. А пък в духовния свят всички в началото са криви, а всички в края са прави. А в Божествения свят всички са прави и в началото, и в края. Желая и на вас, и вие, като преминете тия двата свята, да дойдете в света, дето да станете и в началото прави, и в края прави.
Добрата молитва
Преди няколко дена беше, върви една сестра и ми казва: „Учителю, миришеш на тютюн.“ Казвам: „Права си, бях между тютюнджии, които пушат, и мириша на тютюн.“ Тя казва на тютюн мириша, като че аз съм пушил тютюн. Та и аз ще ви кажа на вас: „На тютюн миришете.“ Та често ще ви казват: „На тютюн миришете.“
6,15 ч. с.
3. Утринно Неделно Слово, държано на 16 октомври 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.
Небето съвсем ясно. Времето меко, приятно, топло.
Вън, на поляната всички с Учителя си направихме упражненията.
(Миналата неделя Учителя беше на Мусала с братя.)
|
