Отче наш.
Ще прочета няколко стиха от (първа) глава на Евангелието на Лука (Стих 74).
Духът Божи.
Ще взема само думите: „Да служим без страх.“
Страхът, това е една придобивка от животинското царство. Най-високото, до което достигнаха животните, то е страхът. Слабият трябва да го е страх. Силният трябва да има голяма самоувереност в себе си. И тогава животните, слабите или трябва да бъдат надалече, или трябва да се покоряват, или трябва да бягат. Често в съвременния живот казват: „Когато човек се влюби или трябва да бяга, или трябва да се подчини.“ Слабият, то е неразумното, неразбраното в живота. Онзи, който не разбира, трябва да се подчини. Мъртвият трябва да се подчини, да го носят, да го заровят. Не зависи от него. Живият, който може да ходи, няма защо да го носят. Следователно, понякога ние имаме нужда, казваме: „Трябва да ни помагат хората.“ Голямото заблуждение е там, че ние чакаме хората да ни помагат. Оставете хората, ако искат да ви помагат, ако искат да не ви помагат. В туй отношение трябва да имате нови възрения в живота. Религиозните хора казват: „Господ ще ни помага.“ Трябва да се разбира, какво Господ ще ни помогне и какво хората ще ни помогнат. Те не са произволни неща. Казвам: От какво зависи физическият живот на човека? – Зависи от три фактора: Най-първо зависи от храната, зависи от дишането и зависи от кръвообращението на човека. На физическия свят, ако тия три неща се съчетаят, вие вече имате един физически живот. Ако само човек яде, не е достатъчно, кръвообращение трябва да има. Дишането трябва да бъде една мелница, която мели брашното и дига шум наоколо. Онзи воденичар събира само паспал. Не съм виждал един дерменджия, който да е прокопсал. Всичките са пияници, онези стари воденичари, които вярват да се прехранят от воденицата, значи от житото, което мелят. Ако вие разчитате само на вашия физически живот, вие ще бъдете един дерменджия, един воденичар, паспал ще събирате, пияница ще бъдете и при това дишането не може да бъде правилно. При това винаги ще слушате трака, трука, трака, трука.
Това е едно сравнение. Някой път запитват: „Не може ли без воденици?“ – Може. Стомахът е една отлична воденица. Една идеална кухня е стомахът. Ако хората биха устроили своята кухня, както стомахът е устроен, ако на нашия стомах бихме дали такава храна, каквато изисква, ние бихме живели не само до 120 години, но и до 900 години, близо 1000 години бихме живели. Но понеже не даваме съобразна храна на стомаха, следствие на това той се отказва да работи, стачкува, хората умират преждевременно. Или както един търговец, който показва, че не е фалирал, умира. Фирмата от дългове не може да функционира.
Сега, физическият живот е свързан с духовния живот на човека. Външната страна на духовния живот, то е топлината, която се заражда в него, светлината, тъй наречените мисли и чувства на човека. То е връзката. Чувствата са свързани с неговия стомах, мислите са свързани с неговото кръвообращение. Сега, зависи топлината каква ще бъде. Ако тази топлина, органическата топлина надмине 41 градус, то се счита за една неестествена топлина, при която човек живее нормален живот. 37, общият сбор е 10. 41 – вече има неестествена топлина. При нея всякога всеки човек чакат го да умре. Представете си, че топлината, при която се подига на 41 градус. Човек умира. Много смешно е, че човек при 41 градус умира, когато в една баня отвън да понесете 50, 55, 60 градуса топлина, а 41 не може да издържите. Сега аз няма да се впущам да критикувам. Има известни научни данни, цял един научен свят. Ние сме в един свят, дето милиони хора учат, които са турили целия си живот и ние трябва да благодарим на всички тия учени хора, които работят и отвсякъде допринасят каквото са спечелили за благото на човечеството. Запример, от тия усилия ние знаем, как става кръвообращението на човека, храносмилането. Какви храни да употребява, още учените хора не са дошли, но има общи положения за храната. Сега се казва за количеството, че човек трябва да яде много. Не е необходимо. Разни са диетите, които хората са имали в миналото и сега. Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа. Най-хубавата супа е от варена кокошка. Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце. Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи. Ако човек има само една супа, се счита от нещастните. Аз не съм съгласен със супите, понеже развалят зъбите. Американците, които обичат да пият много студени работи, сладкиши – в техните дрогерии имат наредени някой път повече от 20 различни сладка, от сливи, от ябълки, лимони, портокали. Ще идеш, ще кажеш от което искаш. Направени са с лед и лятно време ти си се изпотил, ще идеш да изпиеш една чаша от 250 грама. Всичките американци, които са разумни, страдат от диспепсия, от разстройство на стомаха. Едва сега техните учени хора са започнали да се занимават с това. Като отидеш в Америка, ще ти дадат студено кафе, след като си ял хубав обед, ще изпиеш едно студено кафе. После ще кажат българите: „Урочаса.“ Българинът вечерно време там се затоплил, стане от под юргана, иде от карчага и изпие едно кепче вода, после друго. Като легне, сутринта казва: „Урочасах.“ Като влезе половин кило студена вода в стомаха, става свиване на капилярните съдове, свиват се и кръвта остава без действие. Често на българите съм казвал: Вие урочасвате от вашите котли. Казвам: Дръжте котела вечерно време затворен, не отивайте при котела. Вечерно време като пиеш вода, урочасваш. Да му разправяш, че се простудява стомахът, не разбира, но казва: „Приятно е.“ Казвам: В началото е приятно, но после става неприятно.
Сега, туй е по отношение на храненето, ние сме добили недобри сведения. Мислим, да пие човек вода е едно благо. Благо е, но водата трябва да знаеш как да я пиеш. Въздухът трябва да знаеш как да го дишаш. Та казвам: Най-големият фактор в света сега е въздухът. Без въздух ако останеш три минути, ще изгубиш съзнание. Казват, че Бог вдъхнал на човека чрез ноздрите. Дотогава, докато не е вдъхнал, Адам не е дишал през носа. Адам живял като рибите чрез хриле. Някои деца като се раждат, хрилете остават отзад зад ушите. Адам дишал с хриле и когато се казва, че Бог вдъхнал, за първи път го научил как да диша. Като вдъхнал този въздух, като станало окисляването, станал жива душа, започнал да мисли, понеже с дишането иде човешката мисъл. Сега някои могат да възразят: „Животните дишат, но те ходят в хоризонтално положение.“ Ако ти спиш и дишаш, имаш един резултат, ако лежиш на гърба си и дишаш, има друг резултат. Пък ако седиш на краката си и главата ти е изправена, пак резултатът ще бъде друг. Естественото положение на човека, когато диша, е да бъде прав. Аз разбирам, трябва да имате правилно дишане в ума си, трябва да имаш правилна мисъл, че всякога в ума си ти трябва да бъдеш перпендикулярно. Оста между Слънцето и земята трябва да бъде отвесна, без никакво наклонение. Перпендикулярна трябва да бъде, за да функционират тия сили в организма ти. Вземете, запример, човешките очи. Казвам: Защо понякой път човешкият език се изопачил? Всяка една дума, която минава през човешкия език, понеже е предадена чрез известни трептения, а в трептенията са скрити всевъзможни сили, които функционират в природата, те дават разни съкращения в мускулите в езика. Езикът се намира в чудо, как да произнесе. Една дума произнася силно, друга – леко. Някоя мисъл езикът може да я произнесе толкова силно, че тази мисъл става отровна. Вземете, някой човек казва: „Аз ще ви убия.“ Ти седиш и мисълта работи: „Ще ме убие този човек.“ Всичките тези отрицателни мисли, които имаме, какво ще ни допринесат? Питам сега: Онзи, който убива и онзи, който мрази, какво печелят? Онзи, който се измами и онзи, който измами, какво печелят? Интересно е психологически как са дошли хората до това положение да се мамят едни други. То е една обстановка, илюзия. Един художник може да те измами със своята картина. Като рисува, той без да иска не представя нещата както са. Ако искате, съвременните фотографи не лъжат, художниците лъжат. Фотографът ще те нарисува какъвто си, художникът – такъв, какъвто не си. Той трябва да бъде много съзнателен. Най-първо художникът иска да нарисува красиво лицето. Той трябва да тури три основни черти. Той трябва да нарисува абсолютно правилно челото на човека, трябва да постави веждите ни по-дълги, ни по-къси, да опредили точно размера, после носа да постави, ушите на място, устата, брадата. Това са основните неща, които служат като скица, да се не заблуждава човек. Когато се направи някоя погрешка, тя може да произтича от неговото чело, може да произтича от неговия нос, от неговите уши, от неговата уста. После, може да произтича от пръстите, от чувствуването. Пипнеш някой предмет и в дадения случай може да си в заблуждение. Казваш: „Студен е известен предмет.“ Които са студени, после стават топли и които са топли, после стават студени. Един камък сутрин е студен, по обед става топъл. Как ще обясните това? Камъкът се стопля от Слънцето и не знае, как да обработи тази енергия, следователно, вечерно време изпраща тази топлина навън. Така е в планинските места, дето има канари, вечерно време става по-топло, понеже камъните изпущат топлина. Казвам: Законът е такъв: Всички ония хора, които имат каменисти сърца, които мязат на камъни, щом стане вечерно време – страдания, вече започват да изпращат топлината си. Във време на големи сътресения, лошите хора стават по-добри. Природата ни заставя винаги, понеже в нас няма съзнание, да изпълним волята. Тя понякой път ни поставя на страдания, за да дадем излишното, което сме събрали и не можем да го употребим. Ако ти имаш богатство и не знаеш как да го употребиш, ти се влюбиш в парите си. Един пример: Тук, в България, във време на войната, един българин спечелил 600 милиона германски марки и ги влага в една германска банка. Сега, това така ми разправиха, доколко е верен този факт, не зная. Давам го само за изяснение. Мисля, според моето правило, 25% е верен, тъй щото 75% остава да се провери, но 25% съм сигурен. Този българин казва: „Осигурих се, войната да продължи.“ 600 хиляди марки, по сто хиляди марки няма да изяде на годината, значи той за 12 години по 50 хиляди лева харчи и е осигурен. Но криза става в света, след войната германците поумняха и взеха, че намалиха цената на марката, тъй щото дойдоха, с хиляди марки един обед не можеш да вземеш, но трябва да имаш милиарди. Един ден този българин получава едно писмо от банката и му казват: „Господине, елате да си извадите влога, понеже не можем да водим сметката“, защото 600 хиляди марки нямали цената на десет стотинки. Банката за десет стотинки не могла да води сметка, трябвало да има най-малко 39 стотинки. Казват му: „Десет стотинки имате и да вземем да ви водим един лист, ще ти дадем още един милион марки, че да станат 30 стотинки.“ Нашите сметки за живота мязат на този българин.
Народите в Европа, всичките европейски културни народи са поставени на много голямо изпитание. Понеже този опит не се разрешава на земята. В миналото на земята се разрешавал. В миналото го разрешавали. Нейното разрешение е народите да се обесят. Обесват го. Черната ложа разрушавала всичките култури. След като се минат хиляди години, културите в света са се разрушавали. Понеже бялата раса е достигнала до върха на своето развитие, настава една голяма криза в света. Да ви кажа на ваш език: Бялата раса трябва да роди, бременна е. Всякога, когато една жена ражда, изтича кръв. Когато хората се бият, ражда се нещо, от което се трябва да излиза кръв навън. Но може да роди и детето да е мъртво. Тогава да се роди живо дете, кръвта която изтича, има смисъл. Ако детето, което се роди, е мъртво, кръвта, която излязла, никакъв смисъл няма. Ако бялата раса направи една война и детето се роди мъртво, може би ще минат няколко хиляди години, за да дойде новата култура. Но сега законът е друг. Сегашната култура ще мине съзнателно. Тя ще мине както културата на змиите. Една змия, когато лятно време иска да си хвърли кожата, отива до някой предмет да си закачи старата кожа, че да не може да мине тялото с нея, остане новата кожа само. Старата култура трябва да остави старата кожа на тялото, всички философски, религиозни, всички тия отживели разбирания трябва да си идат. Ние не можем да живеем както бубите. Ние даже не можем да живеем както животните се хранят. Ние не можем да имаме този стомах на преживните животни, най-първо да събираме храната и после да преживяме. То е губене на време. Стомашната система на човека е най-новият модел, който природата е създала и при това тя е създала един нов модел за хранене. Вие сте чели в Евангелието, когато Христос има пет хляба и когато той го раздавал, как той се увеличавал. Нещата могат да станат, ако ти имаш вяра. Ако всеки от вас би разбирал законите, ако вземеш плода на ябълката, тебе не ти трябва друго. Една ябълка ти е достатъчна. Тя ще се увеличи, достатъчно е едно малко парче хляб. Ако имаш тази вяра, малко ти трябва. Тази хапка може да се увеличи. Щом кажем, че може, вие казвате, че може, но то още не е наука. Може да има заблуждение за начина, по който нещата се увеличават. Когато Христос казва на онази жена, която беше при кладенеца: Ако би знаела при кого си, който ти говори, ти би поискала и Той би ти дал жива вода. Казва: Господине, дай ми живата вода. Дотегна ми да идвам и да тегля вода от този кладенец. – Иди повикай мъжа си. – Нямам, казва, мъж. – Право си казала. Пет мъжа си имала и този, когото имаш, не ти е мъж. Какво означава? На пет ума си служила, те не са твои и този, на когото служиш, и той не е твой. Под думата „ум“ се разбира мъж. Всеки човек, който има ум, е женен. Който няма ум, той не е женен. Всяка жена, която има сърце, е женена, която няма сърце, не е женена. Какво ще кажеш за тази женитба? Женят мъжете и жените, то е човешко. Между мъжа и жената трябва да има една вътрешна обмяна. Ако вие бихте били ясновидец, щяхте да видите, че не е физическото, което храни човека. Но от всеки човек излиза нещо отвътре. От всеки човек излиза една Божествена сила. Тази сила е, която привлича хората. Когато се обичате, мислите, че се обичате, от вас излиза Божествената любов, която хората обичат. Ти обичаш едного заради Божественото, което излиза от него. Той те обича заради Божественото, което излиза от тебе. Щом Божественото не изтича, престава любовта. Той се чуди как се влюбил.
Та казвам сега: Трябва да дойдем до онова положение, дето смени има. Във физическо отношение ще срещнете много смени. Законът е такъв. Ако не стават смени във физическия живот, запример, ако нашето тяло не би се променило, ние ще бъдем най-нещастните същества. Благодарете, че телата се изменят. Казват, че за седем години тялото се изменя. Сега се твърди, че за три месеца по-голямата част от неговата материя се променя. На това основание мозъкът се променя, всичко се променя. Старите впечатления, които са се отпечатали, които не струват нищо, се заличават и новата материя постоянно се изменя. Човек постоянно се обменя. Когато Господ казва, че силата на човека ще се обнови, разбира се, че ново ще дойде. Направил си една погрешка. Значи, новият живот, който човек постоянно влива вътре в себе си, старият живот ще се изчисти, старият живот ще се избистри. Писанието казва, че всички няма да умрем, но всички ще се обновим.
Та казвам: Вие се страхувате, какво ще бъде. Естествено, аз не казвам, вие от страха не може да се освободите. Но страхът ви е турен за мярка. Щом се страхуваш, ще знаеш, че това е животното, което се плаши. Ако се плашат светските хора, има защо да се плашат. Онези, които вярват в Бога, за какво ще се плашат? Той вярва, че Господ създал света, че Бог живее в него, пък го е страх. Той вярва, че Бог е любов и той понеже се влюбил в някого, пита: „Право ли е, че съм се влюбил? Не е ли това заблуждение?“ Ако любовта е заблуждение, тогава защо ти е, ако ние разбираме, че любовта е заблуждение, че всички възвишени работи идат от любовта. Любовта на физическото поле и в най-долното състояние любов, и в духовния свят, в своите чувства, и в умствения свят, в своите мисли, в своето най-възвишено състояние, резултатите са едни и същи. На физическия свят нещата се посаждат, в духовния растат, а в Божествения свят дават плод. Ако във физическия свят не посееш, в духовния няма какво да порасте и в Божествения няма какво плод да даде. Вие мислите, че ако в оня свят живеете, щастливи ще бъдете. Ако с любов сте посели тук някъде, вие ще намерите плодове. Ако не, ще намерите, че вашият свят горе, навсякъде ще ходите и плод няма да имате. В онзи свят не обичат да правят подаяния. Там се счита за унижение да дадеш плод някому. В оня свят ако идете, той ще те покани в своята градина и ще каже: „На ваше разположение.“ Той няма да откъсне. Законът е такъв: Ако ти не си направил добро, като идеш до дървото, то ще се изгуби. Посегнеш да откъснеш, то изчезне. Той може да те покани в къщи, но речеш да седнеш на стола, изчезне, доближиш се до масата, изчезне. Всичките блага изчезват. Какво ще бъде твоето положение тогава? Ще кажеш: „Господи, прати ме на земята, да ида на земята, да посадя доброто, да се не крият дърветата от мене.“ Казват: Нас ни е срам от един човек, който не е направил едно добро. Ние се раждаме по единствената причина на онези, които любят на земята, които са посадили нещо. В духовния свят растат, понеже растенето е любовта в тях.
Казвам: Туй трябва да бъде новото схващане. Вие се срамувате от любовта. Но като обичаш, на свят да обичаш. Ние искаме да бъдем категорични, да ви дам за в бъдеще един морал, не искам да си играя, изнасям една истина на човека, Божествена. Не искам нещата да бъдат неверни. Сега всичките хора страдат от известни заблуждения. Тия заблуждения трябва да се поправят. Ти обичаш една жена, ако си мъж, ще кажеш: „Ако аз бях жена, как бих желал да ме обичат?“ Ще обичаш тази жена, ще се туриш в нейното положение. Тъй, както вие бихте искали да ви обичат, така ще обичате. Ако една жена обича един мъж, тя трябва да се тури на неговото място и да каже: „Как аз бих желала една жена да ме обича, така трябва да обичам този мъж.“ Тогава на физическото поле ние казваме: Не разгласявай, че обичаш някого, понеже да разгласиш, дървото трябва да е порастнало, да е цъфнало и да е дало плод, да е узрял. Да си в присъствието на неговото посаждане, да си в присъствието на неговото растене и да си в присъствието на плода, който трябва да възприемеш. В трите свята едновременно да опиташ посаждането на семето, развиването на туй семе и плода. Плодът е сега, който носи живота. Ние казваме, че любовта, това е плодът на Духа. Когато ти любиш, ти това го носиш в себе си. Някой казва: „Аз го любя.“ Онзи, който люби, той принася полза на себе си. Той яде Божествения плод на любовта. Той оживява и от своя живот дава и на другите. Казва: „Аз обичам.“ Ти като го обичаш, знаеш ли защо го обичаш? Ако единият обича, той е жив. Ако другият не обича, той ще умре. И двамата трябва да обичат. Тогава в съвременната наука има следното: Когато се изучава електричеството, има два полюса. Тия полюси се сменяват. Единият полюс, който е бил положителен, може да бъде в една секунда да се сменят 20, 30, 100, 1000 пъти може да се сменят полюсите. Женският полюс става мъжки и мъжкият става женски или положителен и отрицателен. Светлината винаги се явява на отрицателния полюс. В слънчевата система има едно друго Слънце, което ние не виждаме, защото не се вижда. Неговата светлина не прониква. Пречупване не става в нашата атмосфера. Никакво пречупване не става. Лъчите вървят по права линия. Тия лъчи се пречупват във видимото Слънце. Следователно, Слънцето е като трансформатор. После тия лъчи, които излизат от него, се пречупват на земята, и се възприемат от нашите очи. Сега туй е физическата страна. Като говоря аз за Слънцето, подразбирам онзи, възвишеният живот. Това са същества, които са работили с такава интелигентност, дето хората нямат понятие за онези математически способности, които имат, за онази геометрия, която разбират, за ония сили, с които разполагат. Една маса, като слънцето запример, която в обем е 1 милион и 500 (хиляди) пъти по-голяма от Слънцето, тази маса да се тури в пространството с голяма бързина. Каква сила е туй, което я движи? При това и земята да се тури в движение. Вие не сте изчислявали. Това е едно число шест с двадесет и една нули. Толкоз тонове има земята. Шест помножено с десет на двадесет и четвърта степен. Благодарете, че не разбирате. Вие имате възможност за в бъдеще да разберете това. В неразбраните работи има възвишени същества, които са много напреднали, имат любов да ни предадат своето знание. Ако вие влезете в природата, ще видите, че едно съзнание по-низше е обкръжено с по-висши съзнания. Може да видите съзнания, обкръжени с по-висши съзнания, може да видите съзнания, обкръжени с хиляди такива светли пояси. Всеки пояс представя по-напреднало съзнание. Една интелигентност, която се грижи за по-долните. Сега вие мислите, че сте свободни, каквото искате, можете да правите. Ни най-малко вие не правите туй, което искате, но правите туй, което другите искат. Вашата майка, която ви ражда, иска поп да станете. Вие ставате поп. Но вашата майка иска да станете поп. Вашата майка иска вие да станете музикант, вие ставате музикант. Вашата майка иска да станете добър юнак и вие ставате юнак. Каквото вашата майка и баща пожелаят, това ставате. Та дълги години като сте извършвали волята на вашите майки, в хиляди поколения, каквото са желали тия майки, когато те са пожелали да се освободите, само тогава ще дойдете вие да бъдете свободни. Или другояче казано: Ние трябва да дойдем да напуснем, каквото нашите майки са желали, ако искаме да се освободим от кармическия закон. После да дойдем да първичния закон, да видим какво той иска от нас. Ние сме вече дошли до тази фаза.
Шестата раса е расата на блудния син, който се връща при баща си. Тя е шестата раса, която иде. Сега представят окултистите шестата раса и са прави. Аз искам да представя работата тъй. Тази раса иде с едно съзнание на смирение, тя вижда всичките погрешки на петата раса, на четвъртата, на третата, на втората и на първата раса. Казва сега: „Господи, и деди и прадеди са живели тъй, с туй разбиране, аз искам да бъда слуга. Вече нямам друго желание, както те са разбирали, искам да бъда слуга.“ Казвам: Вие може да бъдете от шестата раса, ако имате онова смирение. Не само привидно смирение, то не е смирение. Смиреният човек е гениален музикант, смиреният човек е гениален поет. Смиреният човек е гениален философ. Смиреният човек е гениален архитект, държавник, свещеник, цар. Това е смиреният човек. Той носи със себе си всичките ония възможности. Влиза в твоето положение, влиза в положението и на всички свои братя. При това той е смирен по отношение на Бога. Той, който създаде целия свят, толкоз много, той себе си счита, че нищо не знае. При другите, окръжаващите много знае, не се гордее. Той казва: „И вие сте като мене.“ Всички трябва да бъдем смирени, за да възприемем истината. Това значи да служим на Бога със страх. Сега искаме смирение, някой да ни се подчинява. Не е въпрос за подчинение. В подчинението седи силата, но разбиране трябва да имаме.
Запример, вземете в съвременната музика, как са дошли да означават С или „до“. Какво означава „С“? „До“ означава една нота, която е в центъра, излязла от една система и търси да образува една нова система, в туй да има напрежение, търси място да излезе. Значи едно яйце търси място да оживее, да започне да ходи. Туй яйце трябва да се тури под квачката, дава му се известна топлина. Като се излюпи туй яйце, става на „ре“. Или „до“-то израстнало нагоре. „До“-то е закон на размножаване. Храна трябва, ти ще мислиш. Третият тон е да знаеш да мислиш. Ти никога не можеш да вземеш „ми“ вярно, ако не мислиш. Не можеш и „ре“ да вземеш вярно, ако не мислиш. Не можеш да вземеш „до“ вярно, ако няма в тебе напрежение, да се пукнеш навсякъде, разумно да се пукнеш. В музиката стремеж трябва да имаш. „До“-то ще ти даде стремеж нагоре. „Ре“-то ще ти даде движение. „Ми“-то ще ти даде метод, начин за мислене. „Фа“-то или „Ф“ е закон да превъзмогнеш всички мъчнотии, музикално да ги превъзмогнеш. Над „ре“ ще се повдигнеш. Имате „Г“. Ти трябва да имаш една основа. Доминанта, основа в музиката. „Сол“ е едно разцъфтяване, да можеш отгоре да възприемаш всичките възможности, които съществуват в природата. Тогава имате „А“. Аз се чудя сега, защо този ред са го нарушили. Защо след „Г“ турили „А“, после турили „на“. Много добре са го турили „А“-то. „А“-то показва тона, който зрее. То е тонът, който съдържа всичките материали на всичките музикални култури. Готов е този плод. „Ла“ е плод, който трябва да се яде. Имате „си“ или „ха“. От „ха“ вие ще минете в музиката на друга музикална система. От „си“ вие не може да се повърнете назад. Трябва да вървите. Онзи, който разбира музиката, той може да мисли. Онези, които не разбирате музикално, какво ще намерите вие? Казва: „Аз съм пял „до“. Колкото пъти съм го пял, нищо не става.“ Нищо не става, понеже вашите кибритени клечки са без главички. На мой език казано, аз ако ви дам клечки, като драснете, „ми“-то, „до“-то, ще се запали огънят. Една музикална клечка „до“ ще произведе толкоз резултат, колкото с лопата, като палите огъня. С лопата се пали по-лесно, но с клечката по-бавно. След време огънят ще бъде еднакъв. Въпрос е само на време.
Аз взимам музиката като основа на живота. В музиката ти най-първо ще започнеш с любовта. Ти, за да живееш добре, трябва да имаш любов към живота си, непреодолима любов. В тази любов трябва да се прояви светлина и топлина, да дойде знанието. След туй трябва да проявиш своята музика. То е истината, то е свободата. Един музикант, който има любов, който има топлина, който има знание, който има истина и свобода, значи има къде да изразиш своята музика, има кой да те слуша. Онези, които слушат, те възприемат. Ти ще дадеш и те ще дадат.
Казвам: В живота трябва да се почне оттам. Ние, съвременните хора, не благодарим на Бога за живота, който ни е дал. За този живот, който имаме, са работили безброй същества, хиляди и милиони, милиарди години преди съществуванието на сегашните хора за подигането на това човечество. Този живот е така нареден, вътре ако разгледате човешкия мозък, ако разгледате центровете, които са вложени в мозъка, туй съчетание на нервите, всичките психически и физиологически процеси за растене и развиване. В съвременното радио имате две крушки, които ги въртят, едната е да хванеш онази станция и ако искаш тихо или силно, пак въртиш. Казвам: Ако човешкият ум е дошъл да схване по кой начин да хваща тия вълни през въздуха, как му дошло на ум да хване вълните, които идат от Германия, Франция, Русия? Как му дошло на ума да ги хване и да ги преведе в звукове да слушат, като че на 4–5 крачки говори. То е на 2, 3, 4, 5 хиляди километра.
Аз като говоря, вие казвате: „Учителят е тук.“ Лъжете се. Аз съм толкова далече, че вашият ум не може да схване. И вие сте далеч. Тук нямаме реалност. Вие слушате радиото, което ви говори. Всички онези, които ви говорят, са далеч някъде. Че вие един ден се оплаквате, че вашето радио се развалило. Радиото се развалило и на онези, които говорят, не може да възприемат. Казват: „Той умря.“ Щом умре, радиото се развалило. В Америка се явил един учен човек, който искал онези, които се екзекутират с електричество, да му се дадат, че той да ги съживи. Казва: „Дайте ми ги и аз ще ги съживя.“ Но те не искат да ги съживи. Сега мислите ли, че всичките хора, които умират, са умрели? Ние мислим, че са умрели. Иде ден, когато тия, които са умрели, ще ги съживят. Няма по-лошо нещо от това заблуждение, че сме умрели. Няма по-лошо заблуждение от това, че сърцето се развалило, че мозъкът се развалил. Нищо не се разваля. Наскоро дойде една сестра и казва, че часовникът и се развалил. Казвам: Като се миеш, снемаш ли часовника от ръката си? – Не, казва. – Ти като се миеш, влиза вода, той не е направен да работи при тия условия. Като миеш ръцете си, ще го снемаш, ако искаш да върви право. Щом не го снемаш, после ще платиш повече, отколкото струва. Казвам: Вие сте от вярващите. Аз ви говоря, доверие имам във вас. Вие трябва да благодарите, че аз ви говоря. Никога човек не ви е говорил както аз ви говоря. Говоря ви самата истина, не абсолютната истина, нея не може да ви я кажа. Ако ви я кажа, ще се опиете. Ако ви кажа самата истина, вие замязате на един турски хамалин, който взема един лотариен билет от един американски параход, че му се паднал един параход. Хамалинът като го вкарали в парахода да го види, забъркала му се главата.
Казвам: Природата е внимателна, на един човек не може да му се дава повече. Сега имаше във вестника за Адолф Хитлер. Той бил прост войник. Запознал се с някой капитан, сегашният негов приятел Едеман. Като подофицер Хитлер бил в неговата рота. Той го представил за възнаграждение на железния кръст и за други такива почтени ордени. Никога не го представил да се повиши в чин. Казва: „Той е особен човек, ако се тури, ще го разваля.“ Той дал да се възнагради с всевъзможни георгьовски ордени, но никога не го представил за повишение. Казва: „Опасно е да му се даде чин.“ И той останал подофицер. И природата ни дава гергьовски кръстове, но не такива чинове. Но този, който бил подофицер, е водач на целия германски народ, значи, един умен човек. Един човек, който съумява да води един народ от 70 милиона, е умен човек. Вие казвате за Мусолини. И той е учен човек. Той се крил в Швейцария под мостовете. Сега, Швейцария трябваше да отнеме тази присъда. Значи, не е глупав Мусолини. Тия хора не се срамуват от своето минало. Понякой път човек трябва да има амбиция в света. Ако вие не можете да приложите онова, което имате в себе си, какво ще направите? Вас ви е страх. Писанието казва: Страхливите няма да наследят Царството Божие. Някои ги е страх. Казват: „Новото учение.“ Какво е новото учение? Новото учение е учение за любовта, Божествената любов, която иде не от корема на човека, но от главата, от центъра. Туй новото, което иде от съзнанието на възвишените същества, които изпращат тия течения не в нашия стомах, но в нашата глава. Срещнеш един, нищо не ти дал човек, ще го обичаш, защото Бог е една Божествена любов. Любовта трябва да произтича от главата, че като те заболи и сърцето, то къде е? Там, дето е главата, там е и сърцето. Там, дето е главата, там са и краката. Питам: Когато едно яйце е в черупката, де му са краката, де му е главата, де му са крилата? Ако туй яйце го турите под една квачка, веднага и главата ще излезе, и краката, и крилата, всичко ще се намести. Питам: Когато вие поставите човека под Божествените крила, тогава ще се прояви човекът, онзи човек, който мисли. Тогава неговата глава може да бъде образувана от Божествения Дух, неговият ум да бъде образуван от Божествената мъдрост и силата му да бъде образувана от истината, от свободата. Ако вие искате да бъдете успешни в живота, турете за основа любовта, не да се откажете от физическия живот. Всяка работа е почтена. Не считайте нещата долни. Запример, ти искаш да окажеш някому повече почит. Не считайте един човек по-благороден, друг не. То е относително. Има картини завършени, има картини незавършени. Картините сами по себе си не се завършват. Кой ги завършва? – Художникът. Ти не давай едно свое мнение за една картина, която не е завършена, която се рисува сега. Ти не знаеш каква идея се крие в ума на този художник. Ти не знаеш каква идея се крие в ума на един поет, който сега пише. Ти не знаеш каква е неговата мисъл, която има в себе си. Не давай мнение за един богат. Не считай, че всичките хора са крадци. Не считай, че всички бедни хора са светии. Богатият човек има по-голяма възможност да направи престъпление, сиромахът има по-малка възможност. Силният има по-голяма възможност да направи престъпление, слабият, болният, има по-малка. Ако слабият не прави едно престъпление, то още не е една добродетел. Ако силният прави престъпление, то не е признак на зло. Той може да има съображения. Ти, за да го съдиш, трябва да знаеш, какви са неговите мотиви вътре. Мислите ли, че един човек, който гони друг, за да го убие, и трети го хванал за гърлото, че вторият изгубил съзнание, мислите ли, че третият е направил зло? Казва: „Защо гониш този човек?“ – „Той ми направи зло.“ Ти ще го хванеш за гърлото, но не с нож. За гърлото го хвани. Кажи: „Няма да го убиваш, аз съм силен човек.“ Стегни го за гърлото. Казва: „Той трябва да си владее езика.“ Ако си слаб човек, не се опитвай да биеш силния човек, защото ще бъдеш бит после. Казвам: Трябва да се обосновем. Без страх да служим.
Най-първо, искам във вас да се зароди едно благоговение към Бога, не тъй, както досега сте имали. Каквото да направиш, веднага да се спреш. Ако е отрицателно, да кажеш, Той те гледа. Туй лице е толкова тихо, Той те гледа. И като направиш престъпление, Той ти казва: Много добре си направил. Че ти го наби много добре. Че тебе набиха, много добре направиха. Ти ще опиташ. Правиш добро, Господ казва: Много добре направи. Следователно, ти казваш: „Господи, те ме набиха.“ Господ казва: Никого в света не бият, който не е бил. Никого в света не мъчат, който не е мъчил. Никого не обират, който не е обирал. Ако нас някой път не ни обичат, може би някой път в миналото някъде не сме обичали както трябва, направили сме погрешка, връща ни се сега. Затуй казвам: Турете новото в живота. Не ви казвам да се откажете от вашия стар живот. Трябва да намерим кому да го раздадем. Защото богатият, на когото Христос каза да си раздаде богатството, че да дойде да се учи, не може да го раздаде. Ти казваш: „Аз искам да служа на Господа.“ Най-първо ще намерите един учител да ви учи. Този учител не отвътре трябва да бъде, но отвътре и отвън. Ако имате един учител, който отвън ви говори едно, отвътре друго, има нещо криво. Кривото е или във външните условия, или във вътрешните възможности. Следователно, необходимо е вътрешните възможности да бъдат в съгласие с външните условия. Ако онова, твоето схващане в ума и твоето схващане в сърцето се съгласуват, онова, което ти си схванал е право. Казвам: Най-първо ние се нуждаем от хора свободни. Защото по закона ние служим от страх. Кой от вас не е служил от страх? В новата епоха всички трябва да служим с пълна свобода. Десет пъти да изпълним по-добре, отколкото сега. Учиш музика, не за онова, което ще ти дадат, но зарад самата музика. Колко хубави работи музиката може да ти донесе? Ако вие бихте били добри певци, можехте да се съобщавате с другия свят. Някой казва: „Може ли да имаме съобщение с оня свят?“ Има музика, с която може да се свържете с оня свят. Индусите имат песни, с които могат да събират змиите. Но има една музика, която аз зная, която като запееш, светии отгоре слизат, ангели слизат да те слушат. Ако ти имаш една публика от ангели и светии, че след като си пял, те да останат доволни, те (не) ще те оставят без възнаграждение. Лицето ви ще светне. Бих желал да имате одобрението на тия, напредналите ваши братя. Да не се срамуваме, защото срамът произтича от престъплението. Всякога ние се срамуваме, когато направим престъпление. Аз направя едно добро, срамувам се, защото имам някакво користолюбие. Направя едно добро и искам да го направя заради себе си, мен ми е приятно. Мен ми е приятно, като направя доброто. Аз се радвам в себе си, зарад самото добро. Не очаквам отвън да ми благодарят. Този човек се радва, че се намерил един човек да изпълни волята Божия. Той върви по мой пример. Всички в света да започнем да живеем тъй, както Бог живее. Да обичаме. Казвам: Само по този начин може да се подобри сегашното общество. Вие не се смущавайте от това, което става сега в света. За този свят има друг, който се грижи. Всичко туй ще се уреди. Всичко е предвидено. Не мислете, че нещата стават случайно. Всичко е предвидено, всички играят роля. Германия е на място. Англия е на място. Русия е на място. Съединените щати са на място. България е на място. Всички са на място. Кой каквото прави, е на място. А зад туй седи друго. Тук седят слугите, които се бият. Ще дойдат господарите. Понеже са разбрали криво сметката на своите господари, господарите виждат, че слугите са си пукнали главите. Те ще започнат да ги лекуват. Господарите на всички народи ще започнат да ги лекуват. Това ще стане в бъдещата култура. Те като дойдат ще стане едно побратимяване. Затуй всички се гответе за побратимяването на всичките народи. Бъдете смели да проявим Божията любов, Божията мъдрост, Божията свобода, знанието, светлината, живота, живота във всичкото свое разнообразие. Считайте, че всичко онова, което става, е на мястото си.
„Да Му служим без страх.“ Да Му служим с любов и с живот. Да Му служим с мъдрост, знание и светлина. Да Му служим с истина, свобода. Това е новата култура.
Тайна молитва.
39-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 18 септември, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.
/ Последна /
|
