Тониране

Размишление

Ще прочета 6-та глава от Евангелието на Матей.

Окултните ученици, както и учениците на мистичните школи в миналото и сега, учат, прилагат, но и грешки правят. Ето, Адам беше първият окултен ученик, но сгреши. Как сгреши? В разказа, останал от далечното минало, се разправя, че Адам бил поставен в рая да изучава животните и да им даде съответни имена. В дена, когато държал матура, всички животни, две по две, минали край него. Той се спирал пред всяка двойка и ги именувал. В този момент в ума му минала мисълта, защо Бог дал на всяко животно другар, а него оставил сам. Адам започнал да философства и да търси причината на това. Същевременно той почувствал, че не е напълно щастлив, липсва му нещо. Сянка минала по лицето му и помрачила неговото щастие. Дали този разказ отговаря на истината, не се знае. Така ни е предадено. Какво са правили окултните ученици в миналото, и това не знаете. Какво правят днес, това и вие знаете. Мнозина искат да минат за духовни. Каква е тяхната духовност, когато нямат представа за Бога? И окултните ученици нямат ясна представа за Бога. Говорят за духовния свят, за отношенията между душите, но не го разбират. Те се питат: „Има ли в другия свят мъже и жени? Как живеят там, като нас ли? Семейства имат ли?“ Те задават само въпроси, но какво всъщност е жена и мъж, не могат да си отговорят. Те имат теоретически познания, които не отговарят на реалността.

Питам: Защо човек иска да се покаже пред хората? Така той сам се заблуждава. Разправяха ми един разказ, как един се заинтересувал от спиритизма и пожелал да направи научни изследвания. Взел молив, сложил ръката си на един бял лист и казал: „Ако има духове, нека напишат нещо на листа“. Той се съсредоточил и при загасена лампа очаквал явяването на духове. Чувал, че те не работят при светлина. По едно време чул шум, нещо тракало. Това продължило цял час, обаче моливът нищо не пишел. От страх той се скрил в леглото си и се завил през глава с юргана. Тропането продължавало. Най-после, той се престрашил: станал от леглото, запалил лампата и погледнал натук-натам, да види дали не е дошъл някой дух. Каква била изненадата му, когато видял в легена една жаба, която се мъчела да излезе навън. Той я извадил и пуснал на свобода. Мислил, че това са духове, които искат да се проявят, но излязло жаба. И той беше лекар!

Много от разбиранията на сегашните хора са като тези на лекаря върху спиритизма. Това е действителен случай. И вие се занимавате с духовни въпроси, за морала, за Бога, но малко ги разбирате. Въпросът за морала е толкова далеч от вас, колкото е разстоянието от небето до земята. С този морал вие не можете да стигнете нито до прага на рая. Светията мисли за неща, които на обикновения човек и на ум не му идват. Въпреки това и за него раят не всякога е отворен. Някога през ума на светията минават мисли, за които той може да се самоосъжда. Обикновеният човек, обаче, при същия случай, си казва: „Не съм убил никого, не съм откраднал, на никого не съм направил зло. Защо трябва да се самоосъждам? Че съм направил една малка грешка, това нищо не значи“. – В какво се заключават грешките? Една муха се хванала в паяжина. Закачило се само едното и краче. Тя се мъчела да се освободи. Паякът се притекъл на помощ. Вместо да откачи крачето, той закачил и другото. Колкото повече усилия правела мухата, толкова повече паякът я свързвал. Искрено ли е желанието на паяка да помогне? Невежеството на мухата причинило смъртта. Ако тя знаеше какво нещо е паяжината, нямаше да попадне в нея. Трябваше ли мухата да вярва на паяка? И хората, поради невежеството си, изпадат в големи грешки.

Човешкият живот трябва да се измени, в смисъл да се пречисти. Всяко нещо, което се употребява, изисква чистене. Водата, въздухът, светлината трябва да се пречистват. – Как? – Има начини за това. Ако човек не знае как да гледа, т.е. как да възприема светлината, неизбежно ще греши. А грехът нарушава чистотата. Мъжът казва на жена си: „Нямаш право да гледаш други мъже“. И жената казва на мъжа си, че няма право да гледа други жени. В случая и мъжът, и жената не приемат светлината правилно. Погледът им е крив. – Какво може да се възрази на такова гледане? Жената казва на мъжа: „Понеже ти си направен от пръст, имаш право да гледаш само земята. Аз съм направена от реброто на мъжа, следователно имам право да го гледам“. Понеже жената е излязла от мъжа, има право да се интересува за своя произход. Днес жените донякъде спазват това, гледат мъжете. Обаче мъжете не гледат земята. Това е иносказателно. Не е въпрос, кой кого гледа. Важно е как гледа човек и кой цвят на светлината възприема – червения, жълтия, зеления, синия или виолетовия. – Какво внася червеният цвят в човека? – Освен енергия той внася още и влага, която не се отразява добре върху мисълта. Жълтият цвят внася мисъл, а същевременно и сухота. Значи мисълта може да бъде суха, но може да бъде и влажна. Когато получава едно сложно тяло, химикът трябва да знае каква влага и каква сухота е нужна на реакцията. Казвате: „Ние сме окултни ученици“. – Окултният ученик трябва да бъде господар на своя ум, сърце и воля. Като слиза от небето, душата се облича в четири дрехи: с дрехата на физическия свят, на астралния свят, на умствения и на причинния. – „Виждам човек.“ – Ти виждаш човека толкова, колкото и слънцето. Толкова голямо ли е слънцето, колкото го виждам? – „Аз чувствам работите.“ – И като чувстваш, пак не възприемаш правилно. Например, не си разположен. В това състояние твоите впечатления и възприятия не са правилни. Може ли да мислиш, че твоите чувствания са абсолютно прави? За да бъдат мислите и чувствата ти прави, ти трябва да бъдеш добре разположен, с повдигнат дух.

Днес всички хора имат желание да оправят света. Как ще го оправят? Според мене първата задача на човека е да се освободи от заблужденията на своето минало, които и до днес го следват. Миналите поколения са оставили своите нечистотии и заблуждения в живота. Хиляди години ви са нужни, за да очистите ума и сърцето си от лошото наследство и да заживеете добре. Тогава може да се говори за разбирателство между хората. На какво прилича сегашната любов на хората? – На българска туршия. Само онзи може да разбере Любовта, който е разбрал светлината. Много естествено. Любовта се изявява в светлина, а не в тъмнина. Тя се ражда в тайно, а се изявява на светло. Ще кажете, че фотографията хваща образите на тъмно. Всъщност, без светлина никакви образи не се отпечатват. В тъмнината се пазят, докато се закрепят. Гледам, много фотографи вървят подир човека и току цъкат с апарата си. Какво гонят? – Сянката на човека. И след всичко това казват: „Снехме този-онзи, снехме учителя“. – Блажени вярващите! Има нещо вярно и във вашата мисъл, но това е теория. Всяко нещо, което носиш в джоба си, е теория, не е факт. Учителят не е в джоба ви. Тежко на онзи учител, който може да влезе в джоба на ученика си! – „Да ни държи учителят близо до сърцето си.“ – Тежко на онзи учител, който държи учениците близо до сърцето си! Някой иска да го държат близо до сърцето си. Какво означават думите „близо до сърцето“. – Какво иска гладният? – Хляб. Той не се интересува дали го държиш близо до сърцето си, или не. Следователно да държиш някого близо до сърцето си, това значи да задоволиш нуждите му. Стоиш в тайната си стаичка и мислиш, каквото искаш; правиш, каквото искаш. И въпреки това казваш, че Бог е в сърцето ти. Той благоволява ли в критикуването? Благоволява ли в оплаквания от този и онзи? Оплакваш се, че те обидили. Приятно ли е на Бога да слуша оплакванията на милиони същества? Синът се оплаква от бащата, дъщерята – от майката, и в края на краищата минават за духовни хора. Какво печели човек, като се оплаква? Какво печели, като обижда? Ще наречеш някого „говедо“. Не е лошо да бъдеш говедо – го-веди – учен човек, който не знае как да приложи знанието си. Знаеш да пееш, но не искаш. – Защо не искаш? – Защото не ти платили, колкото трябва.

Един американец чел във вестниците, че виден виртуоз-цигулар ще дава концерт. Случило се, че някаква работа го задържала и когато отишъл на концерта, намерил вратата затворена. Понеже бил голям любител на музиката, той отишъл в хотела, където гостувал виртуозът, и макар късно, похлопал на вратата: „Господине, не можах да чуя вашия концерт, моля ви да ми изсвирите едно парче“. – „Не мога, ще си лягам вече.“ – „Давам 100 долара, 200 долара.“ – „Не мога.“ – „500 долара.“ – „Пак не мога.“ – „1000.“ – „Почакайте малко, да се приготвя.“ Виртуозът взел цигулката си и му изсвирил едно парче. След това посетителят казал: „Дайте ми сега вашата цигулка и аз да ви изсвиря нещо, да се произнесете как свиря“. Каква поука ще извадите от този пример? Какъв виртуоз е този, който свири за пари? Млад момък се влюбил в една красива мома. Питам: Красотата на момата не е ли хилядата долара, които получил виртуозът? Ако момата изгуби красотата си, момъкът ще я напусне. Или ако той няма пари, тя ще се откаже от него. Където има пари, там е любовта. Щом няма пари, и любов няма.

Като ученици, вие трябва коренно да преобразите живота си, без да се влияете от това, какво мислят хората за вас. Не се поддавайте на влиянието на този или онзи. И в общество да сте, пак не се поддавайте на това, кой какво говори. Като говорите нещо, говорете само това, което знаете. Това, което знаеш, само то носи живот. Което не знаеш, носи нещастие и смърт. Изкуство е човек да вижда правилно и да говори верни неща. В първо време, когато братята и сестрите излизаха на изгрев слънце, не знаеха как да гледат. Някои гледаха право в слънцето, поради което виждаха различни кръгове около него. Един брат разказваше, че като изгрявало, слънцето трептяло особено, като че се колебае. След това в него се отворила една квадратна дупка, а после се явили много кръгове. Той ме пита какво означава това. Казах му, че колебанието на слънцето е негово колебание. Значи той видял своето състояние, отразено в слънцето. Кръговете в слънцето са кръгове на твоето верую. Те трябва да паднат и да остане веруюто ти чисто, без никакви кръгове, като изгряващото слънце. Дупката в слънцето показва вратата, през която трябва да влезеш в слънцето. – „Вярно ли е това?“ – Приблизително вярно. Ти трябва да се освободиш от заблужденията си, да виждаш слънцето такова, каквото е в действителност. Човек носи много заблуждения от миналото си; те го ограничават на всяка стъпка. Движиш се, ходиш натук-натам, но не си свободен. За нищо и никакво се гневиш, напразно изразходваш енергията си. Тази енергия се предава на малкия мозък и ти започваш да страдаш. Гневният стъпва повече на петите си и удря като кон. Тази енергия трябва да се впрегне на работа. Като се въздържа от гнева, човек става крайно предпазлив и страхлив. Той стъпва на пръстите си. – Защо някой, като върви, удря силно петите си? – Защото е страхлив. Колкото да удряш с петите, желанието ти няма да се изпълни. Колкото и да стъпваш на пръсти, по-умен няма да станеш. Ако не знаеш как да удряш с петите си, ти ще станеш крайно нервен и раздразнителен. Ако не знаеш как да стъпваш на пръстите си, ще станеш крайно страхлив. Така ще стъпваш, че да развиеш самоувереност; да знаеш, че каквото кажеш, е вярно. Всяко нещо трябва да се проверява.

Добре е всеки от вас да има едно тефтерче, в което да си записва, в продължение на един час, колко от неговите мисли, чувства и постъпки отговарят на истината. Ако не се вглежда в своя вътрешен живот, той е осъден на деградиране. Не може да възприемеш една мисъл, без да окаже тя своето влияние върху тебе. Една слугиня обичала да се червисва, но нямала пари за червило. Един ден видяла Библията на господарката си и се зарадвала, защото подвързията и била червена. Тя разрешила въпроса с червилото. По няколко пъти на ден тя плюнчела пръстите си и взимала от червената боя на подвързията. Един ден господарката и потърсила Библията си и се почудила защо цветът на подвързията е толкова избелял. Като ми разправяше този случай, аз казах: Не съжалявай за подвързията. Един ден слугинята ще се обърне към Бога. Без да е чела книгата, съдържанието ще я следва. Всяка мисъл ще се отпечата в нейното съзнание и след време ще даде своя плод. Тя се свързва кармически с Библията. Мнозина се страхуват от кармата. Не е страшна кармата. Тя не е нищо друго, освен хроникиране, филмиране на човешкия живот. Той се филмира и като спиш, и като работиш – и денем, и нощем. Един ден, като заминеш за другия свят и няма какво да правиш, ще започнеш да преглеждаш своя филм, да видиш как си живял в миналото и какво си правил. Приятно е да гледа човек своя живот на филм. Като се говори за руската експедиция на северния полюс, приятно е да видиш на филм как са живели там. Всеки не може да отиде на северния полюс, но може да гледа филма на тази експедиция. Като се изучавате, спирайте вниманието си върху добрите си черти. Изучавайте всяка черта на лицето си, даже по колко косми имате на главата, на веждите. Преди няколко дни направихме опит с един от учениците на специалния клас, да видим колко косми има на главата. Той имаше дълга коса. Острига косата си и на всеки от учениците се даде по едно малко снопче коса, да преброи космите. Оказа се, че той има на главата си 250,000 косми. Това е приблизително. Един има по-малко косми, друг – повече. Обикновено слабите, сухите натури имат по-малко косми от пълните, т.е. онези, които имат повече влага в организма си. Значи броят на космите се определя от степента на сухотата и влажността на организма. Какво представлява косата? Това е антена. Всеки косъм е проводник на светлината. Вие не подозирате какво отношение имат космите към външните сили на природата. Ето защо, космите трябва винаги да се държат в изправност. Като станете от сън, обикновено космите са разбъркани.

Първата ви работа е да се срешете, за да могат външните сили да протичат правилно чрез вас. Работата ти не върви добре. Прекарай пръстите на ръцете си през космите най-малко три пъти на ден. Не си разположен, отпаднал си духом. Не ходи от къща в къща да се оплакваш от страданията си, но прекарай пръстите си през космите. Случва ти се нещо лошо – поглади отгоре едната ръка, после и другата. Започни след това да гладиш всички пръсти, от палеца до малкия пръст. Също поглади и цялата ръка. Ще кажете, че това нищо няма да ви допринесе. Питам: Ако гледаш картината на някой велик художник, не придобиваш ли нещо? Художникът избрал отличен сюжет от природата. Той ще внесе нещо ново във вас. Всички хора – мъже и жени, са скулптори, художници. Всеки сам изработва своите произведения. Всеки човек е едно произведение. В това отношение той заслужава внимание. Разглеждайте лицето, косата, устата, веждите, очите.

При мене идва една госпожа, да ме пита какво да прави, за да осмисли живота си. Дадох следния съвет: Слушай гласа на твоите вежди, защото през тях действа сърцето, интуицията. Някога поглади веждите си и кажи: „Благодаря ти, Господи, че ми даде такива хубави вежди, които предсказват какво ще ми се случи“. Не искам да ми вярвате, но направете опит, за да проверите думите ми. Вяра, която не се основава на опит, на знание, тя е суеверие. Когато си неразположен, не пипай веждите си. Да ги пипаш, това е свещен акт. Първо, човек трябва да благодари, че има вежди, а после да ги изследва. Веждите са граница между астралния и Божествения свят. Като минаваш от един свят в друг, ти ще се освободиш от много свои възгледи. Като ви говоря по този въпрос, очаква ви една опасност, а именно: започвате да се интересувате, прави ли са отношенията ви към хората; какви ще бъдат условията на вашия живот, т.е. ще имате ли всякога на разположение храна, облекло, жилище; ще бъдете ли здрави. Здравето на човека зависи от степента на Любовта към Бога; здраво ли е сърцето ви, какви сърдечни изпитания ви очакват. Това зависи от духовния живот на човека и от отношението му към ангелския свят; най-после, той ще се интересува от умствения свят – как работи неговия ум, какво може да постигне в живота си.

И тъй, любовта на човека към хората регулира неговия стомах; любовта му към ангелите регулира дишането му, а любовта му към Бога регулира главния мозък, т.е. нервната му система. Щом имаш здрав стомах, любовта ти към хората е правилна; щом имаш здрави дробове, любовта ти към ангелите е правилна; щом имаш здрава нервна система и здрав мозък, любовта ти към Бога е правилна. Оплакваш се, че те боли глава – любовта ти към Бога е неправилна. Болят те гърдите – любовта ти към ангелите е неправилна. Боли те стомахът – любовта ти към хората е неправилна. Ако ръцете и краката те болят, това показва, че в любовта ти към растенията има нещо неправилно.

И тъй, за да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Нова, права мисъл е нужна на сегашния човек. Обикновеният човек мисли по един начин, талантливият – по друг начин, гениалният – по трети начин, а светията – по съвсем особен начин. Всеки мисли по своему. – Защо? – Защото всеки живее в особен свят: обикновеният човек живее на физическия свят, талантливият – в астралния свят, гениалният – в умствения, а светията – в причинния. Светията има най-много знания. След него идват гениалният, талантливият и най-после – обикновеният. Благодарете, че главата ви е свързана с Божествения свят, дробовете – с ангелския свят, а стомахът – с физическия свят. Не може да имаш здрав стомах, ако отношенията ти към хората не са правилни. Това е новото разбиране за живота. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява. Който изправя грешките си, става два пъти по-силен. Не ги ли изправя, той губи силата си.

Ще ви дам едно правило за вътрешно тониране. Слаб си, искаш да станеш силен. Започни да изправяш грешките си. Боли те глава; тонирай главата си с любов към Бога. Болят те гърдите; тонирай гърдите си с любов към ангелите. Боли те стомах; тонирай стомаха си с любов към хората. Ще кажете, че много съм ви говорил, много правила съм ви дал. Това, което съм говорил и което сега говоря, са семена. Посяхте ли ги? Какво сте посели в центъра на милосърдието, вярата и надеждата? Какво сте посели в съзнанието си за право и криво? Какво сте посели в центъра на приятелството? В човешкия мозък има много центрове или области, в които трябва да се сеят най-хубави семена. Лошите издънки ще корените или ще присадите с добри присадки. Всички диви маслини, смокини, ябълки, круши трябва да се присадят, да станат благородни. Това не може да се постигне в един ден – много време е нужно. Какво ще стане, ако затворите всички прозорци на салона? Днес времето е много хубаво – прозорците трябва да се отворят! Какво ще стане с вас, ако се затворите в сегашните си възгледи? Те представляват големи замъци с малки прозорчета. Големи прозорци са нужни. Всички прозорци да бъдат отворени! Едно време замъците са били нужни. Днес не се нуждаем от никакви замъци. Снегът и ледът са нужни през зимата, но не и през пролетта и лятото. Щом дойде силното слънце, снегът и ледът се стопяват. Те се превръщат във вода и се учат на щедрост. – „Праведен съм, щедър съм.“ – Не, докато не изгубиш белия си цвят и се превърнеш на чиста, бистра вода, твоята праведност е привидна. Според мене реални неща са само тези, които при всички условия запазват своето вътрешно естество. Казваш: „Аз съм всякога радостен, добре разположен“. – Ще те изпитам. Ако при най-малката скръб не загубиш своята вътрешна радост, ти си, наистина, разположен човек. Нека остане в ума ви следната мисъл. Обичайте Бога, за да изучавате всичко, което Той е създал. Обичайте ангелите, за да изучавате всичко, което те са създали. Обичайте хората, за да изучавате всичко, което те са създали. Само чрез Любовта ще оцените всичко, което ви обикаля. Любовта е единственото нормално отношение, което човек може да има към Бога, към ангелите и към хората. Вън от Любовта няма нормални отношения. Ако нямаш Любов, ти си откъснат лист от дървото и вятърът ще те разнася навсякъде. Имаш ли Любов, ти си лист, който стоиш здраво на дървото на живота. Без Любов ти си плод, паднал на земята. С Любов ти си плод на дървото. Който ви обича, сам ще ви откъсне с ръката си. Който не ви обича, ще ви остави да се търкаляте на земята, да гниете. Не яжте гнили плодове! Това значи: Не се хранете с криви мисли и чувства!

Оставете Божията Любов да мине през Божествения свят. Оставете ангелската любов да мине през духовния свят. Оставете човешката любов да мине през човешкия свят.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 4 септември 1938 г., София, Изгрев.