Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче. – "Защо плачеш?" – "Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял двадесет и четири часа." – "Ела с мене!" По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства, за да й се помогне. – "Не плачи, ела с мене." След това среща трето дете, също така разплакано. – "Защо плачеш?" – "Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми." – "Ела с мене!" Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ? – Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце. Значи умът е силният, а сърцето – слабият.
Казано е в Писанието: "Да се не смущава сърцето ви". Сърцето на всички съвременни хора е смутено – ученикът се смущава, че няма средства за книги или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият; ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора, как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – "Ама защо толкова млад?!" – Той е повикан горе, там да държи изпитите си; условията на Земята са по-трудни от тия на онзи свет. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити; за да ги свърши успешно, никой от Земята не трябва да го смущава и безпокои. – "Защо моят син трябваше да бъде убит; аз се молих много за него, защо не са чули молитвата ми?" – Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така никой не знае, това не е наша работа.
Нашата работа се заключава в обединението. Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. Днес всеки човек мисли само за себе си, всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си как да стане чист, свет, учен. След всичко това хората се запитват защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни – това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, за да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, за да могат всички хора да пият и да се задоволят. С други думи казано, пуснете Любовта в себе си, за да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
Като се говори за Любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите. – Не, истинската Любов ни най-малко не подразбира залъгване. Да любиш, това значи да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк – с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева и след това той ще се прехрани с тях. Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – "Ама ще го считат за смахнат." – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат? – Божието.
В турско време още при един съдия се явили двама тъжители с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си. Един от тъжителите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: "Моля те да гледаш на моето лице." След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, за да разреши въпроса в негова полза. Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му прошепнал: "Господин съдия, гледай на лицето ми." – "Синко, какво да правя с онзи с двете лица?"
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение? То може да бъде механично, а може да бъде и органично. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механично, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органично, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механичното им разпределение – той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за Любовта – мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
Какво виждаме в живота на съвременните хора? – Навсякъде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Напримeр, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си; не мисли ли правилно, той разваля челото си; ако не чувства правилно, той разваля сърцето си; ако не постъпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още в този живот на човека, ще се отрази в бъдещето поколение. Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме заобиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на Слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в Природата – духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл, тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред, за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ. Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява. Днес всички хора искат да видят лицето на Бога. Когато дойде на Земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества. Това значи, че е дошло спасението на света. – Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане – спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят – спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на Живота е в Любовта. Като има Любов, дето и да се намира, човек разчита на нея – Любовта дава ценност на всички неща, тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода – Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на Любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на Любовта съществува голямо разнообразие – костилката на Любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в Любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш – ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш; какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш, това е магията на Любовта.
Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на Любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на Любовта, той се залъгва с външната, с месестата част на плода – той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма Любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов; той се мени като Луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него. Не минава много време, на сцената се явява още една Луна; какво ще прави това паднало божество с две луни?
Велика, мощна сила е Любовта, но когато има предвид изпълнение на Волята Божия. Тази Любов повдига всички живи същества. Няма ли предвид изпълнението на Волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази Любов, чиято Светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам, тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен; аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на Слънцето; ще дойде ден, когато и Слънцето ще загасне. Следователно аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче има едно Слънце, което никога не загасва – то осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите; последните пък се осветяват от още по-големи и т.н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае отде иде Светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т.е. вдъхновява; не се минава много време и момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна Светлина.
Дойдете ли до Любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал. Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала. Христос казва: "Аз съм виделината на света". Значи, като е дошъл на Земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник или отражение на Любовта на някое близко на вас Същество от Невидимия свят. В тази Любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката спънка в Любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската Любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване – там Животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този Живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т.н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб – той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи Земята на гърба си – това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек – в този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както Слънцето огрява едновременно всички същества, така и човек трябва да обича всички. – "Слаб съм, не мога да обичам така." – Слаб си, защото не проявяваш Доброто в себе си – Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на Любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония – най-малката дисхармония вън или вътре в човека отнема възможността му да прояви любовта си.
Днес Слънцето грее силно, денят е ясен, небето – чисто. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са добри, неговото Слънце ще грее ясно и неговият ден ще бъде добър.
Желая ви сега да бъдете силни в Доброто, слаби в злото; силни в Любовта, слаби в безлюбието; силни във Вярата, слаби в безверието; силни в Надеждата, слаби в обезсърчението.
19 август 1938 г., 5 ч. с.
Copyright (c) 1997 Publishing House "Byalo Bratstvo" All Rights Reserved
|
