Размишление
Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Матей.
В живота съществува една област на миражи. Те са причина за разочарованията на хората, които са в положението на пустинниците; ожаднели до смърт, те виждат пред себе си извори. Вървят ден, два, три, но не достигат до никакъв извор. И вярващите минават през миражите на живота. Те мислят, че идеите, които са възприели, изведнъж ще ги доведат до Царството Божие, но остават разочаровани. Мислят, че са обиколени с ангели, а не с хора, но и тук се разочароват. Очакват да видят такива ангели, каквито някога са им описвали: красиви същества, с криле и със светлина около себе си. И на земята има кандидати за ангели. Те се отличават не толкова по красота, колкото по обхода. – „Докажи, че между хората има ангели.“ – Това не може да се докаже. Вие сами ще ги намерите и ще се убедите, че е така. Те не са въплътени ангели, но кандидати за такива. От тях зависи дали ще станат ангели. Някой е кандидат за съдия, но дали ще стане, това е въпрос; кандидат е за музикант, но за да стане такъв, той трябва да свири, да учи, да държи изпити.
Помни: Без усилия нищо не се постига. Вижте какви усилия прави малкото дете, докато стъпи на краката си. Като слезе на земята, месеци наред то води несъзнателен живот. То живее благодарение на майката. Тя съзнава неговите нужди и го поддържа. Постепенно то расте и съзнанието му се пробужда. Така изучава външния свят и започва да се радва на всичко, което го обикаля. Детето живее в един особен свят, без задължения, но колкото повече расте, животът му се изменя. От него се изисква вече работа и то разбира, че не е дошло само за развлечения. И вярващият минава през същите фази. Първоначално той живее високо в съзнанието си, в света на радостта, когато нищо не се иска от него. Постепенно той слиза на земята и разбира, че е дошъл тук да работи. Значи вярата на човека постепенно се усилва, докато един ден той стъпи здраво на краката си, както малкото дете. – Така е, но вярата не е способност, както мнозина мислят. Вярата е особено чувство, което има отношение към разумния свят. Много чувства има в човека: лични, семейни, обществени, общочовешки, приятелски, морални и др. Такова чувство е и вярата. Чувствата събират енергия, която умът използва. Те дават подтик и на душата.
Казвате, че имате вяра. – Всеки има вяра, но и тя има степен. Казва се „силна и слаба вяра“. Някога вярата помага на човека да се справи с изпитанията си, но някога е слаба, не може да му помогне. Значи и вярата расте като растенията. Чрез вярата човек се свързва с разумния свят и вижда, че той не нарежда работите, но друг ги нарежда. Ако не вървиш в правия път, работите не се нареждат. Ще кажеш, че вярата прави всичко. Значи ще сложиш яденето на огъня и ще вярваш, че ще се сготви добре. Не, знание е нужно. Ако не знаеш колко време да се готви, какъв да бъде огънят, яденето може да остане сурово или да прегори. Колко време е нужно, да създадеш едно красиво чувство в себе си? Колко време е нужно, докато узрее един плод на добродетелта? Много време е нужно за това. Човек е градинар на своята душа – райската градина. Години наред, с мотика в ръка, той трябва да обработва плодните дървета. И като узреят, тогава ще има право да ги вкуси. Мислите ли, че като се върнете отново в рая, ще ядете от плодовете на райските дървета, както Адам и Ева? Първите човеци бяха градинари. Те имаха право да ядат от всички плодове, с изключение на забраненото дърво, но престъпиха закона. И до днес още хората носят в кръвта си отровата на горчивото дърво. Затова, като се разболее някой, лекуват го с горчиви лекарства: пелин, хинин и др. И сегашният човек е градинар. Дълго време ще работи той в своята градина, докато заслужено се върне в рая. Дълго време ще се лекува той с горчиви билки и лекарства, докато се пречисти кръвта му. Ще дойде ден, когато ще се лекува с умствени билки. Ще каже само една дума, или ще помисли нещо и ще оздравее.
Като изучавам хората, виждам какви дарби и способности имат. Чудя се защо не работят съзнателно върху тях, да ги използват. Някой е голям физиономист, без да е изучавал физиономика. Само те погледне и казва: „Ти си неразположен, ти не гледаш добре на хората и т.н.“ – Така е. Има хора, на които погледът към света е отворен, широк; други са затворени, мрачни. Ако те погледне такъв човек, може да заболееш. Такъв поглед може да убие човека. В такъв случай казват, че си урочасан. Ако човек с лоши очи погледне един вол, той моментално пада на земята и умира. Има баби, които лекуват от уроки. Бабата вземе едно прясно яйце, удря го в челото на вола и той става на краката си. За да не пострада животно или човек от уроки, избягвайте да го хвалите. Само силният човек издържа на похвалите. Слабият се поддава на тях и току виж, паднал на земята. Някой се оплаква от главоболие – урочасан е. Да благодари, че силата на лошите очи не е голяма, та слабо го е засегнала.
Знание е нужно на човека, да разбира първо себе си, а после своя ближен. Някой ден ще ви прочета два–три листа от една интересна научна книга, да видите каква мисъл, каква логика има в нея. Математиците ще разберат съдържанието на книгата, а останалите едва ли ще разберат нещо. Ако разберат, не могат да предадат какво са разбрали. И вие разбирате как трябва да се живее, но не можете да живеете правилно. – Защо? – Защото животът е величина от висшата математика. Метафизиците и психофизиците говорят за пространството като математическа и физическа величина. Според тях пространството се състои от безброй точки, които се проектират на равнината. Геометриците даже измерват пространството като физическа величина. От това гледище и животът е величина, която се проектира в света, в който ние живеем. Ако човек не разбира законите на живота, той е в положението на онзи, който не разбира основните точки на геометрията. Той ще извади криви заключения за законите на геометрията. Така и вярващият, и ученият, които не разбират живота, изваждат криви заключения за него.
Често религиозните изпадат в крайна самоувереност, с която пакостят и на себе си, и на окръжаващите. И друг път съм разказвал за голямата самоувереност на един наш познат от търновско. Той мислел, че с вяра всичко се постига. Един ден, като вървял край селото, той видял селския бик. Отдалеч още чул рева му и си казал: „Лесно ще се справя с него“. Като се приближил, той извикал силно: „В името на Господа Исуса Христа, забранявам ти да ревеш!“ Бикът го погледнал и се хвърлил върху него. Започнала се отчаяна борба, в която се намесил пъдарят. Така нашият познат се спасил от бика. Защо трябваше да губи толкова енергия да се бори с бика? Ако вярата ви е силна, използвайте я за нещо разумно, а не за борба с бик. Вярата може да лекува, но всички хора не се лекуват с вяра. „Ако имате вяра като синапово семе.“ Значи вярата е на степени. Който следва духовния път, трябва да вярва на ближния си, като на себе си.
Любовта е сила, която работи в живота. Вярата е барометър, който показва степента на Любовта. В обикновения живот вярата се определя като силна и слаба. Френологът лесно определя силата на вярата. Достатъчно е да пипне центъра на вярата с пръстите си, за да определи силата и. Някои смесват вярата с надеждата, или надеждата с любовта. Те са различни сили. Всяка от тях има определено място на човешкия череп. Надеждата действа във физическия свят, от сутринта до вечерта. Днес се обличаш с нова дреха и разчиташ на нея до вечерта. Вярваш, че следващата година ще имаш нова дреха. Тук действа вярата. Вярваш, че ще станеш добър, гениален. Значи надеждата борави с малки величини, за ден–два. Вярата борави с големи величини. Който има надежда, не се обезсърчава. Надеждата идва в подкрепа на вярата. У когото вярата и надеждата са силно развити, той не се обезверява. Пазете се да не се вмъкне тщеславието във вярата ви. То преувеличава нещата. Така човек си въобразява, че вярата му е по-силна, отколкото в действителност. Той изпада във фалшиво положение. Пазете се да не влезе във вярата чувството на самоуважение и гордост. Вие ще мислите, че като вашата вяра няма друга. Пазете се и от страха. Той внася неувереност във вярата и тогава каквото обещаете, няма да го изпълните. И десет револвера да дадете на заека, щом зашумоли нещо, той веднага хуква да бяга. И вие, като минат всички опасности, почвате да се оправдавате. Работете върху себе си. Един трябва да се справя със страха, друг – с щеславието си, трети – с гордостта, с алчността, с гнева, със суетността и др. Ще кажете, че човек има любов към Бога. Любовта е сила, която минава през всички същества. Тя излиза от Бога, минава през ангелите, после – през хората и най-после – през животните. Това са форми на Любовта със специфични образи. – Човек трябва да люби. – Каква любов? – Божествена. Тази Любов никога не изчезва, никога не умира. Вън от нея, каквото да е любовта, тя е слаба, изменчива. Майката обича детето си; още преди да го роди, тя вече го обича. Като го изгуби, тя изгубва и любовта си. Тя среща много деца, но не ги обича. Докато е живо детето и, тя се учи да обича и другите деца. Защо майката обича своето дете повече от другите деца? Вие твърдите, че всяко дете идва на земята по волята на Бога. Щом е така, защо тя не обича другите деца, дошли на земята също по волята на Бога? Казваме, че всяка майка е добра. Обаче кармически не излиза така. Коя е причината, майката да има слаба вяра, надежда и любов? Значи в нея е развит само един център. Тя има желание да си хапне, да се облече добре, а що се отнася до висшите чувства, чрез които сме свързани с невидимия свят, у нея те са слабо развити. И майката трябва много да работи върху себе си, да развива висшите чувства и способности.
И досега още се проповядва, че като умре човек, ще му се открие онзи свят. – Възможно е, не оспорвам това, но питам: Защо богатият трябва да обеднее, за да разбере какво представлява бедността. Като богат, той има всички условия да влезе между бедните и да разбере бедността. Защо трябва сиромашията да хлопа на вратата му, за да я разбере? Защо трябва човек да умре, за да види онзи свят? Не е ли по-добре преди да е умрял да знае какво представлява онзи свят? Като умре, всеки ще види онзи свят, но колцина от вас са го видели още сега? Някои казват, че съм ходил на онзи свят. Не отричам това, но казвам, че онзи свят е широк. На земята виждаме само едно небе. На онзи свят има седем небеса: на първото небе човек вижда само грешките си; на второто небе вижда отношенията, които е имал към хората; на третото небе вижда своя умствен живот – знанието, с което е разполагал; ще разбере какво му предстои да учи и ще пожелае отново да слезе на земята, за да придобие нови знания.
Като ви говоря за онзи свят, вие се обърквате, искате да знаете как трябва да живеете на земята. Ще живееш по два начина: сутрин ще излезеш от главата, ще слезеш в дробовете, а оттам в стомаха. Вечер ще излезеш от стомаха, ще се качиш в дробовете и оттам – в главата. Ще заспиш и сутринта ще се събудиш в главата, откъдето ще започнеш отново да слизаш. Ако се научиш правилно да слизаш и да се качваш, ти знаеш как да живееш на земята. Казваш: „Цяла нощ сънувах, че ходя из пещери“. – Това е животът в стомаха, т.е. лабиринта на физическия свят. – „Цяла нощ ме гонят.“ – Ще те гонят, разбира се, лабиринт е това. Като излезеш от лабиринта, ще се качиш на високо място – дробовете, където се открива нов, красив свят – на зазоряване. Оттам ще се качиш в още по-висок свят – в главата, т.е. в Божествения свят, съвсем неразбран за вас. На земята този свят не може да се разбере, затова човек се събужда и отново започва да слиза. Физическият свят е отражение на Божествения. Първо ще изучавате физическия: ще изучавате растенията и животните, да видите колко неща се крият в тях. Ако започна да ви разказвам какви неща още ще се разкриват в растенията, вие ще мислите, че фантазирам. Какво ще кажете, ако видите цветната аура на растенията? Всяко растение е обвито със седем различни цвята, които се преплитат красиво и образуват неговата аура. Виждате Витоша като красив образ, съчетан от хубави линии. Вън от това, обаче, тя има в себе си друго нещо, което заслужава вниманието на всеки човек. Това, което крие Витоша в себе си, и с най-увеличително стъкло не се вижда. Христос казва: „Който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего, Който е на небеса“. Както учениците на Христос проповядваха Словото Му, така и вие приемете Божията Любов и Божията светлина. Само така ще се осмисли животът ви. Само така ще бъдете силни, ще се научите да живеете. Като знаете това, не питайте защо сте неразположени, мрачни. Седял си до един меланхоличен човек и си възприел неговото неразположение; седял си до човек, който мисли и чувства правилно, и ти ставаш като него добър, весел. Човек се влияе от окръжаващите. Слабият се подава лесно на чуждо влияние. Ще кажете, че лошите мисли се дължат на дявола. – Възможно е. Първата причина може да е дяволът, но той не е сам. Най-малко 40–50 души са в негова услуга. Той ги изпраща да изследват вярата, надеждата и любовта на човека, да знае с какво ще се справя. После, те изучават какво богатство има даден човек, къде е скрито. И след като събере всички данни, тогава той пристъпва към работа. Като разбере, че богатството му е във вярата, ще направи всичко възможно да го обезвери. Ще го убеди да вярва в силата на парите. Щом повярва в парите, ще го качи на висок връх и оттам ще го събори. Ще отнеме богатството му и ще го изостави. – Как се познава кога работи дяволът? – Той всякога започва добре и свършва зле. Като те срещне, ще те хвали, ще те ласкае, докато се хванеш на въдицата. После ще ти каже, че по-глупав човек от тебе няма и ще те остави сам да се освобождаваш. Не се обезсърчавай, но не вярвай на този, който започва добре и свършва зле. Започни отново и знай, че който те хвали и който те кори, е един и същ. Обърни погледа си към онзи, който разбира добре живота. В него е добрият дух. Той казва: „Добър си, но не постъпваш добре; даровит си, но не учиш. Започни отново да работиш и да учиш“.
Сегашните християни се отклонили от своя път поради мисълта, която са им внушили, че дарбите и способностите се дават даром от Господа Исуса Христа. – Всичко ще ти се даде, ако учиш и работиш. Само така можем да придобием съвършенството, за което се говори. Смисълът на живота е в съвършенството. Да бъдем съвършени в своята любов! Да бъдем съвършени във вярата си! Да мислите, че можете да бъдете съвършени. Всеки човек може да постигне съвършенството. Не може ли шивачът да ушие една съвършена дреха? Не може ли художникът да нарисува една съвършена картина?
Вървете по пътя на вътрешното самоизучаване и не се обезсърчавайте. Не питайте защо нещата стават така или иначе. Всичко става така, както Бог е наредил. Изпитите са определени от Бога, а човек пропада поради своята леност. Изобилието е от Бога, а недоимъкът – от човека. Истината е достояние на Бога, а лъжата – на човека. Имаш един лев в кесията си, а казваш, че имаш 10,000 лева. Значи ти казваш единица истина, а 10,000 лъжа. Отношението е 1 към 10,000. Какво ще направиш с един лев? Дрехи ли ще си купиш, или ще се нахраниш? Защо не е обратното, да имаш 10,000 лева в кесията си? Истината е капитал, с който човек всякога разполага. Можеш ли при този капитал да бъдеш беден? Като знаете това, мислете върху надеждата, вярата и любовта, от които зависи вашият успех. Ако разберете отношението на надеждата към вярата и вярата към любовта, вие ще разрешите 99 от своите мъчнотии. Ще остане само една мъчнотия неразрешена.
И тъй, да произнесеш правилно думата „надежда“, това значи да се радваш на онова, което Бог ти е дал за деня; да се радваш на малките благословения. Да произнесеш правилно думата „вяра“ значи да се радваш на големите благословения, дадени от Бога. Да произнесеш правилно думата „любов“ значи да се радваш на живота, който Бог ти е дал за вечни времена.
Ще се радваш на благата за физическия свят. Ще се радваш на способностите и дарбите, които можеш да проявиш. Ще се радваш на вечния живот, който Бог ти е дал.
Мислете върху надеждата!
Мислете върху вярата!
Мислете върху любовта!
Надеждата свързва човека с физическия свят, със здравето.
Вярата го свързва със силите на ума, който трябва да се развива. Любовта го свързва с великия, с безграничния живот.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 3 юли 1938 г., София, Изгрев.
|
