Размишление
Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Лука.
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби. Представете си един човек, израснал над нормалната височина. Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра. Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев? Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина. За да влезе вътре, той трябва да се навежда. Ето една неприятна изненада.
Един българин се върнал от чужбина в родното си село. Той ходил на печалба, където спечелил много пари. Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома. Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето!“ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става? Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после? Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“. – „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата. – „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите. Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие. Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи. Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето?“ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това? Даже един километър разлика е пак голяма. Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш. Какво ще правиш, увиснал в пространството?
Ще ви приведа още един пример. Един млад учител от Свищов имал нужда от пари. Дълго мислил откъде да намери тези пари. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил. Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре. На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила. Не всички неща в живота са реални. Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено. Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат. Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори. Според отговора и бележката. Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен. Ако не реши нито една задача, той пропада.
Често религиозните казват, че имат вяра. – И светските хора имат вяра. Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс. Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума. Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината. Никога не говори неверни неща!
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си. Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор. Който нищо не носел, пак го наказвали. Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате? – От лакомия. Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си. На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда. Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои. На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
Един българин отишъл на гости в дома на един грък. Той го задържал на обяд. Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай!“ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността? На голямата любов. На какво се дължи омразата? – На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности. В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен. Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
Питате: „Какво ще правим в духовния свят?“ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си. Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята?“ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят. Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“. В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
Често ме питат защо се молим. Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова. Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. – „Не може ли по друг начин?“ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“. На земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи. Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко. Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара. Остане ли други да му помагат, той има още много да учи. Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че и вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях. Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите. Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата. Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
В един дворец поканили гости. Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките. Не бъди пръв по облекло, последен по положение. Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло. – Защо? – Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора. Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
– „Какво е предназначението на човека? Какво е моето предназначение?“ Питам: Какво е предназначението на очите ми? Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята?“ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък?“ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката?“ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката. Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака. Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията. Това се дължи на доброто в него.
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота?“ – Те са дело на самия човек. Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди. Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода. Това изисква Божественото. То е в единицата. За Божествените блага няма хамбар.
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“? – Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят. Тогава ще погрознееш. Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни. Обаче това не може да стане в един ден.
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести. Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша. От видимия или невидимия свят някой те слуша. Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат. Работете върху самообладанието. Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание. Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем. Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок. Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички. Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 26 юни 1938 г., София, Изгрев.
|
